България в кръгова отбрана в началото на ХХ век

В началото на ХХ век Гърция, Сърбия и България са конкуренти за територията останала под османска власт и в този контекст България е била принудена да изпадне в кръгова отбрана на територията на днешна Македония, нещо което продължава и днес.

Това посочи проф. Нина Дюлгерова в повторение на предаването на БНТ 1 "История.bg" в разговор за 110-годишнината от Илинденско-преображенското въстание и неговото значение.

По думите й преди това пък Априлското въстание е легитимирало българския национален въпрос. В международен аспект се говори само за Илинденско въстание, подчерта Дюлгерова. Тя обясни, че Преображенското въстание се отбелязва само от нашата историография.  От разговора стана ясно, че това е поради интереса на Великите сили по това време, които са имали интерес към Проливите.

При договора, който се подписва след първата Балканска война територията на България е с 10 000 кв. км. по-голяма от отредената й при Санстефанския мирен договор. Това не се знае от всички, съобщи проф. Дюлгерова.

Ние се борим за българското минало на Македония и европейското бъдеще на Република Македония, подчерта Дюлгерова.

Красимир Каракачанов съобщи, че в края на ХІХ в. в Македония българите са били мнозинство - едно към 10 спрямо гърците. Над един милион българи срещу сто и няколко хиляди гърци. В същото време сърбите са били само 600 души. За сметка на това в Одринска Тракия българите не са били мнозинство.

Българите са най-големия етнос в Македония, но сръбската и гръцката държава са държави от доста време и зад тях стоят Велики сили - Русия зад Сърбия и Англия - зад Гърция, каза Дюлгерова.

Когато коментираме темата за автономията на Македония, трябва да имаме предвид, че най-големият страх на султан Абдул Хамид е че автономна Македония би се обединила с България , каза тя. Тя допълни, че такъв страх от голяма България има и у всички наши съседи, както и в големите европейски държави.

Александър Гребенаров от БАН посочи, че има два диаметрално противоположни възгледа за това дали българите са били готови за въстанието.

Жребият е бил хвърлен, подчерта Каракачанов и добави, че въстаниците са нямали друг избор.

Участниците в разговора подчертаха, че прочутите Солунски атентатори са нямали връзка с въстанието.