Андрей Янкулов: Колко е удобна "следствената тайна" - съобщаваш, което ти е изгодно, за другото мълчиш

Вчера на публично изслушване в парламентарната комисия за контрабандата шефът на ДАНС предоставил с подробности информация от оперативната разработка на агенцията, послужила за започване на наказателното производство от Комисията за противодействие на корупцията.

Включително с имена на висши служители на МВР с установена според ДАНС съпричастност към контрабандния канал (Живко Коцев като директор на ОДМВР София, Венцислав Кирчев като директор на Главна дирекция "Национална полиция" и Петър Субев като директор на Гранична полиция "Аерогари").

Включително с име на политик, който "се познавал" с предполагаемите контрабандисти (Бойко Рашков), без да става ясно обаче има ли установена съпричастност към дейността.

Без конкретни имена на магистрати, а само с твърдението, че предполагаемите контрабандисти имали влияние в съдебната система.

Толкова за така наречената "следствена тайна" - поредният от множеството подобни случаи, които са брутално потвърждение на факта, че такова нещо като легитимно процесуално мотивирана следствена тайна просто не съществува. В зависимост от конюнктурата е налице или избирателно поднасяне на информация от разследването, или пълно институционално мълчание.

И сега го наблюдаваме в двете комисии - в едната, за Нотариуса, заради "следствената тайна" институциите не могат да кажат нищо конкретно за установени връзки на висши държавни служители с групата му, дори на непублично изслушване; в другата, за контрабандата, въпреки "следствената тайна" институциите могат да кажат каквото им е угодно в каквато конкретика пожелаят, дори на публично изслушване.

За едната се обяснява как, видите ли, той парламентът нищо не може да направи и това е загуба на време, а в другата виждаме нагледно как може и прави, стига да има желание за съдействие от другите институции.

Встрани от всичко това, от изявлението на председателя на ДАНС изплува една прелюбопитна и неизвестна досега подробност около самата акция.

Според него, шефката на митниците Банкова, нейният заместник и Коцев вече били получавали "дарове" за извършените или пропуснатите от тях действия по служба от един от контрабандистите на паркинга на парламента. Т.е. подкупи. ДАНС разполагала с информация за предстояща нова такава среща на 3 април, когато се очаквало тримата да получат материални облаги с цел "обезпечаване на изградения контрабанден канал". Заради това от ДАНС уведомили КПК да започнат наказателното производство в условията на неотложност.

Въпросът е обаче защо, след като в този ден се е очаквала среща за предаване на подкупи на Банкова и Коцев, не се е изчакало и пристъпило към документирането ѝ, а се е започнало с други следствени действия, които са осветили разработването на групата?

В този същия ден, когато следствените действия вече са били насочени към имоти на предполагаемите контрабандисти и Живко Коцев е научил за тях, според градския прокурор Кирилова той се обадил на главния прокурор Сарафов по приложението Сигнал да търси среща с него. И на тази среща, според официоза на прокуратурата ПИК, му било казано, че положението му е сериозно, а той "със сълзи на очи" молил да стане свидетел.

И в действителност, от лице, което според ДАНС се чакало да получи подкуп в същия ден, станало свидетел, че и с тайна самоличност.

Как може да бъде обяснена тази "сделка" точно с "най-голямата риба" от предполагаемите корумпирани покрай разработката на ДАНС? И участието на главния и градския прокурор?

(Текстът е от фейсбук страницата на автора)