Определянето на човек като –фил и като –фоб, или като про и анти, стана съвършено актуално в последните месеци. Самоопределянето обаче отстъпи на повсеместното оплюване и категоризиране, а занемелият зрител и читател бе лишен освен от правото да се самоопредели, и от всякакъв ориентир с който да познае – този от екрана и страницата, анджак, за мен ли говори в момента или не?
Българският гражданин денонощно бива определян като такъв или онакъв, с безмилостно генерализиране и обобщаване, от екрана на телевизора и компютъра и от тонколоните на радиото, и често научава за себе си че е привърженик на безумни тези и идеи без да има никаква представа защо е забит в групи и секти, към които категорично усеща, че не принадлежи.
Намирате ли себе си в по-долните абзаци?
Ако си либерален относно правото на всеки сам да определя своя личен живот, сексуалност и външен вид, си мръсен хомофоб, привърженик на европедер--тията, извратеняк и част от причината в Европа да се говори за трети пол. Странното е, че ще си най-заклеймен от последователите на един лидер, който се снима гол до кръста как пипка мъжки статуи по зрънцата.
Ако харесваш руската музика, култура, литература, и ако по някаква случайност си привърженик на идеята че Русия има право да присъедини хора, които искат да бъдат присъединени, особено в район който преди това е бил подарен /заедно с хората/ на новосъздадена друга държава, това автоматично те превръща в руска подлога, рубладжия, екстремист, терорист, задунаец и част от петата колона на Русия в Европа. Недай си боже пък да искаш Южен поток да бъде изграден. Тук странното е, че обвиненията ще идват най-силно от хора, за които „Брюксел каза” е първата от новите 11 Божи заповеди, и например това, че България не е допускана в Шенген, докато на Гърция се опрощават милиарди, не е достойна за обсъждане тема.
Ако харесваш Бойко Борисов, си българофоб с преобладаващо десен уклон, като греховете ти са че си глуповат, първичен и непросветен, не си автентично десен, и освен нискоинтелигент си привърженик на страха и милиционерщината. Или пък си домакиня с лош вкус и недостатъчно интензивен интимен живот. Тук клеймото ще те застигне от всички посоки – и от управляващите, и от свръхинтелигетнтите, красиви, богати и съвършени автентично десни, които от година насам са избрали да бъдат опозиция на опозицията, с което успешно си намалиха подкрепата три пъти от учредяването си насам.
Ако пък харесваш Сергей Станишев, си българофоб с хомосексуална ориентираност, и освен всички грехове на русофилския абзац си още безволеви лузър, чуждоземен чуждопоклонник, национален предател с туркофилска насоченост и проруска националистическа фашистка гад. Интересното е, че обвиненията ще те застигнат освен от редовите опозиционери на сегашната абсурдна коалиция, и от редовно печелещи обществени поръчки еколози, както и от хора, открито и щедро финансирани от срещуположния полюс на новия световен ред.
В случай че харесваш Реформаторския блок, освен русофоб и десен украински фашага по дифолт, си костовист, червенокукувист, ердогановист, привърженик на грабителите и ликвидаторите на прекрасните български заводи, проводник на турски интереси и еврог---лизец, и подрепяш хора, затварящи ядрени реактори под път и над път. Поради тактическото, или не, мълчание на бойкоборисовистите, ще си заклеймен най-мощно от същите, които харчат милиарди за гьолове, милиони за нонсенс референдуми, десетки хиляди за нощувки в луксозни западни /а не руски/ хотели, и стотици хиляди за откровено фашистки клипове и кампании по телевизията.
Ако протестираш, си соросоид и платен ултрас.
Ако не протестираш, си лакей и евразиец.
Статията може да продължава в същия дух поне още седмица.
Какъв е избора?
Вариант едно е да не си привърженик на нищо, а навъсен балкански всичкофоб. Критикарството и хейта са изгодна позиция за спокоен начин на живот, особено по нашите географски ширини. Това, че всичко градивно ти е чуждо, и не мислиш или казваш или вършиш каквото и да било съзидателно, ще е само досаден дребен страничен ефект.
Другият вариант е да си нахлупиш каска, и да се обявиш „за” нещо. Без значение какво. Ако пък и свършиш нещо в името на каузата и идеята си, още по-зле. Психическата настройка да не се познаеш в статиите и коментарите, е изключително нужна за съхраняване на разума, а развиването на непукизъм, граничещ с дебилизъм, по отношение на хорското мнение и свързаните с него епитети и квалификации, ще е само досаден дребен страничен ефект.
Корените на ширещата се омраза трябва да бъдат посочени от много по-умни и знаещи хора от автора. Решението за свеждането й в нормални граници /ако е възможно/ - също.
Но наличието на толкова омраза не може да бъде подминавано, и е също толкова реално и притеснително, колкото надвиснал градоносен облак. С дребната досадна разлика, че поразява висчки ни, а не само някое село или махала. Всеки ден, а не само в дъждовните сезони. Всеки от нас, а не само излезлите на открито.
Според Маргарита Попова виновен бил президента. Реши дамата да става значима...
Неудобната истина е, че виновни сме всички ние.
Но пък, ако така ни харесва - то виновни няма, защото всичко е наред.
А тук виновни никога няма.
Така че всичко е наред.
Да се мрази е модерно.
Четете ни и в Google News
