22 Юли, 2014 13:19 8 163 1

Васил Найденов: Горд съм, че не успяха да ме унищожат

  • васил найденов-
  • горд съм-
  • не успяха-
  • да ме унищожат

Времето може да е наше, но парите са у тях, заяви звездата на българската естрада

Васил Найденов: Горд съм, че не успяха да ме унищожат - 1
Снимки: Факти.Бг
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Как се става любимец на публиката, има ли формула за това и наистина ли е обявил война на рапърите от Ъпсурт, разказа в интервю за Факти.Бг. звездата на българската естрада Васил Найденов.

Наскоро на Ваше участие изпяхте рефрен от най-новата песен на Ъпсурт „Хип-Хоп“, след което се заговори, че по този начин обявявате „война“ на рапърите. Как ще коментирате това и има ли в действителност някакво напрежение между вас?

Не, аз ако бях обявил война, нямаше да позволя песента, с която станаха известни и в която използват рефрен от мой хит, да излезе на бял свят.

С момчетата даже сме пътували заедно за едно предизборно турне на СДС. Тримата се возеха в моя "Мерцедес" отзад. Спомням си, че бяха доста мълчаливи, даже им казвах: „Говорете нещо, пътуваме с километри“, тъй като аз съм емоционален човек и обичам да говоря преди репетиции. Не мога да бъда друг, а пък и не искам.

Тази шега с песента /бел. ред. "Хип-Хоп"/ си я направих, защото, малко или много, дадени хора финансират в този стил музика и се опитват по този начин да докажат, че имат продуцентски права и могат да се оневинят пред другите и по-скоро да се одържавят. Искат да докажат, че те вече имат права и като български продуценти.

Същите тези хора всъщност нямат огромно желание да показват българска музика. Не е луд този, който изяжда зелника, а този, който му го позволява. Тук стигаме до държава и до закони. В момента, в който се дава ефир, то това е българският. Човекът, който ползва този ефир известно време като наемник, трябва освен права да има и задължения.

Не случайно първите хора, които НАП визира, бяха Лили Иванова и мен, а не рапърите. Тях може да ги показват редовно по телевизията, но явно, че материалният им ефект не е много голям. Като те показват нон-стоп по телевизията, не означава, че си наистина любимец на народа. В края на краищата цялата тази реклама върви, за да може някой да ти плати и да те купи. За да можеш да пееш тази вечер, за да продадеш албум или да влезеш в концертна зала.

Така че няма никакво напрежение между мен и момчетата от Ъпсурт.

Ние, творците, се мъчим да бъдем конкурентоспособни на други, които са цели „заводи“ и „предприятия“ в чужбина, но не ни позволяват. Първо, не можем да бъдем чисто материално конкурентоспособни на една Арета Франклин, Стиви Уондър, Уитни Хюстън, Тина Търнър, Майкъл Джаксън и т.н. Това са едни малки фабрики и те отдавна, печелейки в един друг мащаб, са се подсигурили по някакъв начин и имат зад себе си огромни екипи от хора, които работят за тях. Докато при нас никой не е успял да постигне това, а и държавата никога не ни е позволявала.

Даже имена от бившата Чехословакия, като Карел Гот, още през годините на социализма имаше хотел. Той и до момента, зад мястото, където е погребан Шопен, има цял огромен замък. Тези хора също са живели в соц.-система като нас и също са били управлявани от комунисти, само че по някакъв начин са успели да се подсигурят.

При нас положението е доста сложно и виждам доста неприятни неща. Мои колеги даже не доживяха да бъдат пенсионирани, което меко казано е адски смешно. Колко е една пенсия? Та това е подигравка. Въпреки това, дори за собствения му труд, един Боян Иванов и много други такива хора не успяха да доживеят и да получат от държавата реалните си пенсии. Ние сме били в държавно предприятие, а не в частно. Плащали сме данъци. Пълнели сме летни театри и стадиони и сме били доста добра хапка за държавата. Заради това, естествено, би следвало да получим някакви пари, а накрая се оказва, че даже нямаме и пенсионни права.

Това е най-малкото гайле, конкретно при мен. Дай Боже да не изгорим в тази банка, за която се говори в последните дни. Макар че все ще мога до края на живота си, ако не живея много, да си купувам лекарства, а и все още работя доста активно. 

Аз не съм против нито един стил в музиката. В миналото бях много против поп-фолка, даже имам дисертация на тази тема, но след като се запознах с много от тези изпълнители, по някакъв начин дори ги харесах. Някои от тях се оказаха много коректни и даже се почувствах неловко за това, че не бях много добронамерен към този стил музика. А всъщност, дълбоко в себе си, те просто си изкарват прехраната, а и са се държали много, много уважително към мен.

Когато искам да уязвя или приземя даден колега, му казвам точно това: „Замисли се кога ще станеш Апостол Карамитев, Йорданка Христова, Лили Иванова, Парцалев, или ще бъдеш Стоянка Мутафова и т.н. Много от артистите у нас си въобразяват, че като изпеят един хит и светът свършва до тук. Масово не могат да се похвалят с това, че догодина някой ще помни този хит, камо ли след 2, 5 или 15 години.

Най-страшният съдник е времето. Или оставаш, или не оставаш във времето. Не се е намерила нито партийна организация, нито спонсор, нито любовник от парламента, който ще може така да измисли нещата, че да може да те тури да бъдеш например Калоянчев.

Следователно няма формула за успеха?

Не, няма. Тези хора, които визирах по-горе, някои от които познавам, а с други съм и работил, са много предани и обичат професията си. Те са се търкаляли много по сцената и знаят как само с един стол да я запълнят. Докато други могат да излязат с 50 човека балет и въпреки това да не успеят. Хората, заради своята животинска интуиция, не могат да бъдат излъгани. Те интуитивно усещат кой им дава емоция и съответно връщат същото и на теб. Това е взаимно като в любовта и може би това е причината да се случи успехът.

Но все пак  и певците от поп-фолка се промениха по някакъв начин през годините...

Да, несъмнено е така. Ако трябва да бъда откровен, аз се почувствах неудобно, защото в един момент, когато плюеш един човек, всички влизат под общ знаменател. Сто на сто, там имаше и голяма простотия, но има и хора, които са професионалисти и си изкарват прехраната по този начин. В онзи момент това е бил „заводът“, който е работел.

Като заговорихме за любимците на народа, как се става любимец на хората и как се печели любовта на публиката?

Това е Божа работа. Аз никога не съм имал такова самочувствие. Нашето поколение по принцип, ще си позволя да говоря от негово име, а и от това на по-младите поколения също, години наред бяхме доста употребявани. Дори и да прозвучи мазохистично, не съжалявам за това време. Ние се научихме да работим много добре на сцена. Казвал съм и друг път, че мога и на метла да пропея. Ние сме големи хиени на тази тема.

Западните ни колеги биха били доста неподготвени в нашите екстремни условия. Работил съм и в Германия, и в Русия и т.н. и съм наблюдавал бившия соцлагер. Именно тези екстремни условия ни научиха да бъдем много приспособими и оправни.

От друга страна пък от тези екстремни условия получаваш много професионални заболявания. Колко човека по света могат да си позволят да кажат, че са работели и продължават да са звезди на 60 – 70 години. В този бизнес и в тази мелачка, те се броят на пръсти. Това са мултимилионери и въпреки това пак не могат да оцелеят. Разбира се, ние тук сме съвсем друг мащаб.

Вие сте се доказал и в Русия, и в Германия, а и до днес пълните зали.

Не само, работил съм много и в Румъния. Там, в най-голямата зала "Поливалента", съм правил рецитали и то години наред.

Аз обичам да анализирам, зодия "Дева" съм,  забелязал съм, че хората са много интересни като публика. Наблюдавал съм ги, сравнявал съм ги. Разбрал съм, че могат да бъдат лъгани до един момент. Могат да знаят и кътните ти зъби и всичко за теб, но те усещат интуитивно като животните. Това е много важно като биоенергия.

Пеенето, свиренето и танцуването са едната страна на нещата. По-важно е дали ще усетиш публиката и дали ще успееш да стигнеш до нея, за да те усети и тя. Няма никакво значение дали в публиката ще има проститутка или академик, инженер или космонавт. Не всеки владее тази биоенергия. Ако тази химия не се осъществи, ти може да си много добре гласово и въпреки това нещата да не се получават.

Българската публика не е ли по-консервативна?

Тя никога не е била кубинската или испанската публика. Тя никога не е била дори руската публика. Българинът от едно време има винаги едно на ум да не би да се мине, затова и много често ми се задават въпросите: „Това плейбек ли е, това синбек ли е ?“

Имам случай в Стара Загора, когато едно момиче излезе от публиката и пя с мен на сцената. След концерта ми поднесе цветя и ми заяви: „Всичко беше много хубаво, но нали беше на плейбек?“ Казах й: „Как така, нали беше на сцената и пя с мен!?“. Разбирате ли до каква степен медиите работят по психологията на тези хора?! Това е пример колко много медиите могат да им влияят. Страшно е и се отнася не само за банките, но и за пеенето и за всичко останало.

В последните години стилове като хип-хоп и поп-фолк сякаш изместват българската естрада, какво Ви е мнението за днешните звезди?

Тези стилове изместиха само медийно нещата. Много преди това много хора се стараха въобще да бъде изместена така наречената поп-музика. Беше политика. Още преди да се появи жълтата преса у нас, ако върнете лентата, сериозни ежедневници започнаха да пишат странни статии и създаваха това, което се коментира в момента за банките.

Те подготвиха появяването на толкова много телевизии и радиа. Забележете, че никой от нас няма телевизия или радио. Сигурен съм, че ако се съберем с ФСБ или с Лили Иванова ще направим нелоша музикална телевизия, да речем. Така че тогава парите бяха в едни определени хора.

Един човек ми каза преди години нещо, на което много съм се смял: „Бяхте много готини на плаката на СДС, като бяхте строени отпред пред "Александър Невски", имаше един лозунг – "Времето е наше". Времето е ваше, но парите са у нас“. Като се замисля върху това и до ден днешен, той е изключително прав. Времето може да е наше, но парите са у тях.

От тук нататък много лесно може да се нулира една банка, или да се създаде впечатление у драгия зрител, че това се търси на пазара, било то поп-фолк или рап. Щом парите са в тях, и медиите са в тях. Аз не се оневинявам в случая, но заповядайте на едно мое участие и ще видите как хората плащат по 80 лв., за да ме слушат, стоят до рано сутринта и пеят песните ми.

От тази гледна точка, не мога да кажа, че се чувствам заместен, и се радвам, че част от моите колеги, разбира се, не всички, оцеляха. В автентичния свят си има естествен пад на артиста и в киното, и в театъра. Тук обаче не става дума за естествен пад, а за тенденциозно унищожаване на едно цяло музикално поколение. Горд съм, че мен не успяха да ме унищожат. Много съм горд, че въпреки всичко и въпреки напъните, които продължават, не успяха.

Когато и да дойдете на мое участие, ще видите хората, които пеят песните ми. Аз не мога да ги накарам да правят това насила или пък да посещават концертите ми. Следователно формулата им не винаги работи.

С кого от по-младите изпълнители бихте направили дует?

Правил съм с много - по-миналата години на БГ радио направих дует с Мария Илиева на една моя песен на Стефан Димитров, „Болката отляво“. Преди това съм правил дует с Мариана Попова. Пял съм много неща и с Любо Киров. Той и до ден днешен пее много от моите песни.

Спокойно мога да се похваля, че тези изпълнители, а и много други от по-младите, са мои приятели и съм сигурен, че за всичко, което си говорим и коментираме, не мислят по-различно от мен.

Подготвяте ли нещо ново?

Да. В момента с Косьо от ФСБ, освен че пътуваме заедно по участия, имаме и съвсем нови неща. Не бързам обаче да ги пускам, защото съм разочарован и не съм от тези хора, които ще ходят да се молят при редактори и т.н. Не съм го правил на 20 и на 30 години, камо ли на 60 години.

Една наша известна певица казва: „Майната им!“ Всички знаем коя е тя. Отдавна съм си навил на масрафа и материално, и всякак. Чувствал съм се понякога обиден, защото няма логика да си търсен на пазара, а да не те излъчват. Поради това си пестя нервите. Откъде накъде...

Това е една от причините да не пускам тези песни. Но да, в момента има някои неща, които правя. Ще се опитам да ги пусна, но не съм много убеден дали ще се въртят. Пример ще дам с една прекрасна песен като „След края на света“, която не се завъртя по медиите и много по-бавно стана хит. Елате и чуйте сега как се пее от три поколения на концерти. Трябваше да минат 5 години, за да я запеят хората, а ако се въртеше по телевизия и радио, можеше още на третия месец да стане хит. При мен нещата стават малко по-трудно, но за сметка на това е по-сигурно.

Има ли славата цена и каква е тя?

Всичко това, което ви казвам, е вид цена. Може би някои мои колеги успяват да съчетаят личния и професионалния живот, но аз не съм този човек.

Горе-долу всичко е свързано с работата ми. Обичам работата си и може би това е една от причините да продължавам да работя тук. Нищо не ми коства да си взема чукалата и да отида на място, където с възможностите си ще живея доста по-спокойно, но съм избрал да остана тук. Може би това е и вид мазохизъм, който всички ние години наред сме развивали. Представяте ли си да нямате никакви проблеми?

Струвате ми се патриотично настроен.

Явно съм ненужен патриот. Пак казвам, че стигам до момент на мазохизъм. Някои от младите казват: „Ние не можем да издържим на този напън“ и си взимат "дърмите" за съжаление, но аз не.

Казано честно, всичко ли Ви е наред?

Почти всичко ми е наред. В това стихче имаше една друга игра. В него имаше едно куплетче, което поредната комисия през годината, на онова време, много бързо премахна. То гласеше:

„Ей човече, ти дето си въобразяваш, че всичко ти е наред, съвсем не си в ред.“

Моментално това стихче изчезна, защото партията и правителството от едно време не позволяваха на всички нас да си въобразяваме, че евентуално може нещо да не ни е уред.

И до днес тези хора непрекъснато провокират в теб или поне в мен да се борим. Всички ние трябва да се борим за правата си, защото да, ние имаме задължения, но по кодекс имаме и права.


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Този коментар е премахнат от модератор.