4 причини, поради които ни е трудно да прощаваме

Сигурно сте чували реплики от рода, че е възможно да простим на някого само за миг и можем да пуснем отколешния си гняв и негодувание да си върви. Предполагам, че и вие като мен, сте скептични към подобен вид приказки. Трудно е да повярваш, че е възможно да простиш за един миг, когато си се борил с подобни чувства цял живот и много добре знаеш колко време траят и кога си отиват. Но това, което в действителност не можем да осъзнаем е, че има изпитани, предвидими и усвоими елементи в процеса на даване на прошка и те нямат нищо общо с човека, който ни е наранил. Те всички са свързани с нас самите и историите, които се въртят в главите ни, които предъвкваме отново и отново.

Ето няколко от най-често срещаните възражения срещу акта на прощаване.

Те не заслужават да им бъде простено! Това може и да е вярно, но прошката не е за другите, тя е за вас самите. Все пак трябва да се чувствате комфортно в тялото си и да се чувствате спокойни и щастливи и да живеете според вашите най-високи ценности. Когато изпитвате гняв и омраза към някого вие губите вътрешния си комфорт, чувството си на стабилност и душевното си спокойствие.

Отмъщението е сладко! Някои хора смятат, че щом бъдат наранени те губят част от себе си, стават по-малко това, което са били някога. И единственият начин да си върнат старото положение и статут пред семейството или приятелите си е отмъщението. За тях отмъщението е сигурен начин да се почувстват отново добре. Но всеки път, когато наранявате някого вие се превръщате в роб на чуждите прищевки и лошите помисли на другите. Има много по-мощни начини да се почувствате по добре, които не зависят от околните и още по-важното е, че не зависят от тези, които са ви наранили.

Не мога да простя, защото ще се почувствам в опасност! Прости, но не забравяй. Помнете какво ви се е случило, така да бъдете нащрек за подобни ситуации в бъдеще и да се чувствате в безопасност. Вместо да се чувствате ядосан и обиден, простете на човека, който ви е наранил, така че да  можете да се съсредоточите върху това да бъдете силни.

Ако им простя това значи, че им давам разрешение да продължат в същия дух! Да, така е, нарушителите трябва да знаят какво са направили погрешно. Това съобщение обаче трябва да бъде ясно отправено. Ако сме гневни има опасност да не успеем да изпратим правилно посланието си, да го окаляме и омърсим. Когато говорим с гняв, има опасност, този на когото говорим да започне да се отбранява и да спре да ни слуша. Да бъдем в състояние да общуваме спокойно и ефективно ни поставя водаческото място, като ни дава възможност да доставим силно послание, което да бъде чуто и разбрано.

Идеята всъщност е въпреки всичко да простим. Да простим не значи да одобрим постъпките на другите, а да престанем да се наказваме заради техните грешки. Ето защо е толкова важно да се отърсим от негативните чувства, които ни обземат.

Чувства като гняв, негодувание, обида и омраза стават наши съюзници, в момента, в който обърнем внимание на посланието, което ни пращат. За да се предпазим от тяхното влияние трябва да си поставим ясни граници. Веднъж щом достигнем до идеята, че да простим е пряко свързано с нашето вътрешно удовлетворение, то поставянето на тези граници става много лесно.