Разказът на една пристрастена към секса жена

Порно индустрията е свързана с голяма част от ежедневието на хората пристрастени към секса. То е отправна точка за техните копнежи, нужди и желания. По цял свят стотици хиляди, дори милиони мъже и жени гледат филми, снимки и клипчета, за да задоволят някакви потребности – физически или психически. Сайтът аlternet разказва историята на една жена пристрастена към секса, която сама е сложила спирачка на похотливата си същност, изплашена от последиците на своето влечение.

Първият път когато маструбирах бях на 12 години. Аз бях във ваната, безпомощна пред постоянния поток от топла вода, който минаваше през женските ми части, докато най-опияняващото усещане ме доведе до първия ми оргазъм. Нищо в моето католическо възпитание и невинните ми приятели не ме бе подготвило за това разтърсващо преживяване, което ми донесе равни части удоволствие и срам. Не знаех на какво точно съм попаднала, само знаех, че се чувствах уплашена и грешна, но се опитах да не му отдавам значение. Вече не си падах по Еди Ведър или Крис Корнел. Водата бе откраднала сърцето ми.

След тази случка сексът непрестанно бе съзнанието ми. Мъчейки се да прочета книгата "Островът на съкровищата" в седми клас си казах, че ми е позволено да мастурбирам до оргазъм в края на всяка глава, за да мога да приключа с романа на време. В тази книга има 34 глави и, след като направих тази сделка със себе си, аз профучах през страниците за няколко блажени дни. Робърт Луис Стивънсън завинаги ще бъде еротичен писател в съзнанието ми.

Моите хормони бяха товарен влак и аз се опитах да се справя с тях. Макар това вече да не бе ново за мен, тръпката остана. Започнах да оставам до късно вечер, за да гледам софт порно по телевизията. Шанън Туийд стана моят нощен герой. Не знаех дали да я мразя или да я обичам, но знаех, че имам нужда от нея. През деня нападах скритите запаси на по-големия ми брат - момичешки списания, небелязани видео касети. Мастурбирах всеки ден, по няколко пъти на ден, докато капнех от изтощение.

В по-късен етап моите интереси  драстично се различаваха от тези  на моите съученички в католическото училище. Отказвах да излизам с тях, за да не разкрият моята мрачна тайна. Когато инртернетът се появи аз започнах да свалям клипчета и снимки и да отделям часове на интересните сайтове, които откривах и можех да гледам онлайн видеа с часове. Всичко това ме правеше смахната, лоша и жалка, но не можех да се спра. Срамът ме изяждаше отвътре.

Мислите за мръсните приказки и разголена плът не излизаха от съзнанието ми. Започвах и свършвах деня с оргазъм. Винаги имаше време за още едно видео, което не съм гледала.

По-късно когато започнах да правя секс наистина не изоставих старите си привички – напротив. Изненадвах гаджетата си с познанията си за порното и желанието ми да гледаме филмите заедно. Дори влизах в различни роли – палава сестра, непослушна ученичка, още по-непослушна мажоретка, развратна полицайка и какво ли още не. Бях горда когато разговарях с гаджетата си за моите страсти и влечения. В техните очи бях разкрепостена, модерна и много интересна.

И настроението ми нямаше никакво значение. Независимо дали бях щастлива, тъжна, ядосана, отегчена – каквото и да се случваше аз знаех, че мога да маструбирам или да правя секс.

И така години наред, десетилетие, почти две. Един ден обаче осъзнах, че съм отегчена. Бях изгледала стотици хиляди видеа и снимки и всички нови изглеждаха като старите. Докато не попаднах на сайт от 90-те години с мръснишко порно. Гледах видео след видео докато не се изтощих. Накрая обаче се чувствах някак зле, някак изтощена, омърсена и много виновна. Тогава си дадох сметка, че в последно време проявявам интерес само към неща, в които има насилие, в които момичето е нещастно, в които участват много хора, в които деградацията е на върха си. Всеки път си представях сценарии, в които момичето е нещастно, унизено или прави това, което е нужно заради някаква кауза и се чувствах добре. Осъзнах, че всичко това е свързано с ранните ми детски години, когато открих за пръв път удоволствието от маструбацията. Тогава се чувствах гузна, засрамена и виновна. Поради тази причина всичко, което имаше значение в порното и секса бе обвързано с тъгата, яростта и чувството на несигурност. Имах нужда от мрак и мрачни емоции. Реалният секс не ми доставяше удоволствие, а напротив. Трябваше да бъда травматизирана, за да се чувствам добре.

За всичко обвинявах порното – за лошия ми сексуален живот и за нещастието ми в моето съществуване като цяло. Така един ден започнах да посещавам сбирки на Анонимните пристрастени към секса, за да се отърва от вредните си навици трупани с години.

Днес съм омъжена и връзката със съпруга ми е съвсем различна от онова, което някога изпитвах. Сега се чувствам по-спокойна, по-уравновесена, по-сигурна в себе си. Сега знам, че удоволствието може да се измери и с други мерни единици.

Не съдя порно индустрията. Аз не съм тази, която може да съди постъпките на другите. Много хора могат да гледат порно в умерени количества, също като много хора могат да се насладят на чаша вино, без да трябва да изпият цялата бутилка. Аз просто не съм един от тези хора. И със сигурност не е моя работа да плюя по порно звездите или работата им, която може да носи и наслада. Аз бях тази, която имаше нужда от помощ и трябваше да бъде излекувана.