Левски има нужда от моментална реформация

Левски има нужда от едно много дълго лечение. Това стана ясно след вчерашната, пета поредна загуба на тима от вечния съперник ЦСКА. Проблемът е, че това е ясно от вече близо 4 години, но сякаш няма човек от ръководството, който да се примири с него.

През лятото Георги Иванов долетя в клуба с обещанията, че ще гради лицето на тима около дългосрочна стратегия. Бяха давани обещания, че ще се разчита на юноши, че чужденците ще бъдат намалени до нужния минимум и няма да се правят безсмислени трансфери. Вече мина втория кръг на първенството, а всичко това изглежда абсурдно. В мача срещу ЦСКА за Левски излязоха петима чужденци, а през първите два мача от юношите само Божидар Краев поигра малко срещу Локомотив Пловдив.

Георги Иванов отчаяно молеше за търпение от феновете и обясняваше, че е нужно време за сработване на тима. Истината е, че феновете са готови да дадат време на „сините“, но само ако видят признаците на дългосрочна промяна. До този момент такава не се вижда. Левски продължава да разчита на анонимни чужденци и на стари муцуни, младите продължават да са забити в шеста глуха, а ръководството да си противоречи. Преди началото на сезона Гонзо обясняваше, че е нужно време за сглобяването на млад отбор, че през този сезон Левски няма да гони трофеи на всяка цена, а ще се опитва да се обиграва. Само няколко седмици по-късно, той геройски смени плочата. Изведнъж се оказа, че Левски не може да отписва сезони, че ще не ще трябва да гони титлата и че юноши ще се налагат при крайни обстоятелства. Просто има един безкраен ноусенс.

Сега трябва да бъдем честни и да кажем, че господин Иванов има голяма вина за сегашното състояние на отбора, кореняща се в онези три години, в които той управляваше клуба като спортен директор. Точно от него започна политиката на безкраен приток на нови играчи и анонимни чужденци. Точно той причини разкола между сините легенди и той открито задраскваше продуктите от школата на клуба. Да не говорим за безкрайната смяна на треньори, били те успешни или неуспешни. Все още се помни ужасното му отношение към Ясен Петров, който поне накара този отбор да играе футбол и да направи прилично представяне в групите на Лига Европа. Петров загуби един мач от ЦСКА с 3:1, след което Гонзо открито си призна, че още след загубата той му е иззел функциите на треньор и го е ползвал като фигурант. 

Всичко това беше направено с идеята Левски да спечели поне един трофей. Такъв не само, че не дойде, ами и клубът започна да се разлага и да тръгва към пропастта. Сега Георги Иванов се върна, за да си оправи собствените бакии, но пак започва да допуска старите грешки. Той продължава да води в отбора анонимни и откровено бездарни чужденци, обяснява че друг начин за успех няма и чака някак си да се случи чудо. Гонзо реши да експериментира и доведе испански треньор в клуба. Проблемът е, че няма как чуждестранен треньор да се справи с български клуб в подобно състояние. Нормално е един чуждестранен треньор да иска да работи с поне няколко свои сънародници в отбора, за да могат те да прокарват неговите идеи. Нормално и той да не се осмелява да налага юношите на отбор, който въобще не познава. Да си го кажем честно. Пепе Мурсия е дошъл у нас с надеждата да направи един, два силни сезона, ако може да спечели нещо и след това ако може да се върне в Испания. Ако не става в Испания, то поне в някоя от източните държави, богати на петрол и раздаващи големи заплати. Просто няма логика някой да иска от него тепърва да изгражда нов отбор и да чака търпеливо някакъв резултат.

Лошото е, че сякаш новият треньор на Левски няма никаква идея за това какво да е лицето на клуба. По време на подготовката говореше за комбинативен футбол и тики така, а сега футболистите му играят с центрирания и лашкане на топката в предни позиции.

Отдавна казвам, че главите на „сините“ ръководители трябва да уврат и те да приемат схемата на развитие на Аякс или Борусия Дортмунд. Аякс създаде прекрасен план за развитие през миналото десетилетие, включващ непрестанна работа в клубната школа, налагане на собствени кадри и привличане основно на много млади и перспективни чужденци. Аякс 6 години не спечели титлата в Холандия и дори на няколко пъти не успяваше да се добере до европейските клубни турнири. Всичко това обаче даде резултат. Аякс стана шампион в последните три издания местния шампионат и вече е редовен участник в Шампионската лига, където с всяка година представянето на отбора се подобрява.

Борусия Дортмунд пък беше клуб на ръба на фалита през 2008 г. Тогава отбора започна политика на налагане на свои кадри и привличането на най-перспективните германски футболисти, директно от школите на останалите клубове. В отбора пристигаха само проверени чужденци, доказали че могат да помогнат на клуба. Резултатът бяха две титли на Германия и един финал в Шампионската лига. Естествено за възхода бяха нужни две години преход, но феновете ги изтърпяха, защото виждаха, че потенциалът в това развитие е огромен.

Естествено в Левски отхвърлят подобен вариант, просто защото клубът бил твърде голям, за да търпи години на преход и трябва винаги да печели трофеи. Е, едва ли е по-голям от бившите европейски шампиони Аякс и Борусия Дортмунд. Просто веднъж за винаги трябва да се положат основите на дългосрочна стратегия, която да започне да се налага на момента. Пари за друго няма. Левски няма как да се изправи срещу милионите на Лудогорец и единственият шанс са собствените кадри. Между другото Владислав Мисяк, братя Цоневи и Мики Орачев бяха основна част от юношеския национален отбор, който се класира за европейско първенство. Левски има нужда от реформация, която да продължи поне през следващите 3 години. За такава обаче са нужни смели хора, които да поемат по трудния път. Все още се надявам, че Георги Иванов може да проумее правилния път и да прояви тази смелост.