Ерик Кантона: 10 стъпки, с които хулиганът се превърна във футболна легенда

На 25-ти януари се навършиха 20 години от един от най-култовите инциденти в историята на английския футбол. По време на мач между Манчестър Юнайтед и Кристъл Палас, голямата звезда на „червените дяволи“ Ерик Кантона заби брутален ритник, на който всеки майстор по бойните изкуства би завидял, върху един от феновете по трибуните. Оправданието: бил го дразнил.

И до днес френският нападател си остава един от най-противоречивите и въпреки това страшно любими на феновете футболисти. Гениален играч и истински пират на терена. Феновете на Манчестър Юнайтед и Франция са го издигнали в култ, много от останалите го смятат за прехвален простак. Въпреки всичко той си остава футболен колос. За това и от ББС ни предлагат 10-те стъпки, с които Ерик Кантона се превърна във футболна легенда.

1. Роден в пещера....... почти.

Кантона е роден в квартал, намиращ се до планински масив. Къщата му някога е била пещера в подножието на масива. По време на Втората световна война нацистите са я превърнали в база. През 1955 г. дядото на Кантона пристига от Сардиния и преустройва пещерата в дом. В последствие около пространството е построена къща. Ерик живее на живот на момче, което тича из планините и преследва кокошки.

2. Обичан и мразен във футбола

По време на благотворителен мач между Олимпик Марсилия и Торпедо Москва през 1989 г. Кантона подивява, за дето треньорът го е сменил. Той изритва топката в публика, след което символично захвърля и фланелката на Олимпик на земята.  Кантона вбесява ръководството на клуба. Той бива отстранен от отбора за месец, след което е отдаден под наем в Монпелие. Там пък хвърля обувка в лицето на свой съотборник, който се осмелява да го критикува след един мач.

През 1991 г. нападателят се връща в Марсилия, но по време на един мач съдията го вбесява с едно свое отсъждане и той го замеря с топката. Дисциплинарната комисия го наказва с един месец без футбол, а той заявява, че всеки един неин член е пълен идиот. По време на своето наказание Кантона напълно се откъсва от футбола. Вместо да тренира той предпочита да се разхожда по плажа и да рисува.

3. Търси спасение в Англия

В началото на 90-те Кантона е напълно низвергнат от френския футбол. Изглежда, че кариерата му е пред своя залез, когато Мишел Платини го съветва да опита късмета си в Англия. Жерар Улие свързва Кантона с футболния агент Денис Роуч, който има големи връзки с английски клубове.

През 1992 г. Кантона отива на проби в Шефийлд Уензди. В един приятелски мач той вкарва три гола за победата на своя отбор с 4:3. Французинът очаква моментален договор, но мениджърът Тревор Френсис решава, че трябва да го наблюдава още, за да му предложи договор. Естествено Кантона няма никакво намерение да се доказва допълнително на някого и в край на сметка преминава в Лийдс.

4. Мотивира го славата, а не парите

Докато играе в Лийдс Кантона живее в малка къща в краен квартал заедно със своята съпруга и 5-годишния си син. Повечето му съседи са индийци, пакистанци и имигранти. Кантона обаче споделя, че всеки един от тях е бил много топъл човек, винаги проявяващ уважение към него. „Домът ми определено не беше луксозен. Съседите ми обаче бяха топли и щедри хора. И до днес бих предпочел онази малка къщичка с хубава градина, пред онези огромни викториански имения, които сигурно бързо щяха да ми омръзнат.“

Рой Кийн също разказва интересна история за времето си с Кантона в Манчестър Юнайтед. Преди всеки играч е получавал чек по 800 паунда за работата си с клубната телевизия и клубното списание. Футболистите имали традиция в края на месеца да пускат всички чекове в една шапка и да разиграват томбола. Състезателят чийто чек бъде изтеглен последен прибира всички пари. В играта не участвали повечето от юношите на клуба, сред които Дейвид Бекъм и братята Невил, които не можели да си позволят да загубят парите. Веднъж Кантона спечелил 16 000 паунда. Той обаче не ги прибрал за себе си, а веднага ги разделил с Ники Бът и Поул Скоулс, поздравявайки ги за това, че се осмелили да участват в играта, въпреки, че към онзи момент не са можели да си го позволят.

5. Възходът на крал Ерик

Кантона пристига в Юнайтед през 1992 г., а тогава ситуацията в клуба не е никак лека. „Червените дяволи“ са на 9-то място в таблицата, а нападателят Дион Дъблин, който Алекс Фъргюсън е купил през лятото си чупи крака. Мениджърът иска да привлече Алън Шиърър, но той отказва.

По време на един разговор между Фъргюсън и директорът на клуба Мартин Едуардс, в председателския офис се обажда представител на Лийдс, който пита за евентуален трансфер на Денис Ъруин. Едуардс контрира с въпрос за евентуален трансфер на нападателя на Лийдс Лий Чапман. Фъргюсан обаче написва на една салфетка друго име, за което кара директорът да попита. Става въпрос за Кантона. След един час сделката вече е уговорена и французинът отива на „Олд Трафорд“ за сума от 1 млн. паунда. Той повежда нова ера на триумфи за отбора, който печели 4 титли на Англия през следващите 5 години.

6. Да приключиш докато си на върха

На 18-ти май, 1997 г. точно седмица, след като е спечелил своята 5-та титла на Англия, Кантона обявява, че възнамерява да се оттегли от футбола. Това е края на една звездна спортна кариера, пълна с мрачни периоди и моменти на огромен триумф.

Кантона постига огромни успехи на клубно ниво, но не така стоят нещата с националния отбор на Франция. Той отбелязва 20 международни гола, но никога не успява да участва на Световно първенство. Оттегля се и точно година преди триумфа на Франция на Мондиала през 1998 г. Все пак Пеле включва Кантона в своя списък с най-великите 100 футболисти на всички времена.

7. Живот на плажа

Плажният футбол обзема живота на Кантона. Само месец, след като се оттегля от професионалния футбол, неговият брат го подтиква да поиграе професионално малко плажен футбол. Впоследствие той става треньор и през 2005 г. извежда националния отбор по плажен футбол на Франция до световната титла. Това е едва втория случай, в който тя се печели от отбор, различен от Бразилия. Според него плажният футбол е начин, подценявани професионални футболисти да покажат реалния си потенциал.

„Това са атлети от най-високо ниво. Те идват от футболните академии и за тях плажният футбол е начин да поправят грешките, които са допуснали като футболисти.“

8. Кариера в киното

Още като футболист Кантона проявява голям интерес към евентуална актьорска кариера. След като приключва с футбола той играе ролята на френски посланик в историческата сага „Елизабет“, а след това се снима във френския екшън „Муки“. Впоследствие се отчита с различни роли в разнообразни филми и сериали.

„Чувствам се наистина щастлив в света на въображението. Може би така усещам по-добре и реалността. Според мен футболът, киното и фотографията винаги са представлявали начини, по които мога да изразя себе си. Важно е да научиш различните техники, но не смятам, че те са най-важни. По някога е добре, когато нещо не е чак толкова перфектно. Като красотата е. Когато нещо е твърди перфектно, то престава да е красиво.“

9. Маниак по четенето

Кантона изпитва необяснима любов към книгите и това едва ли някога ще се промени. Любимите му книги са „Портретът на Дориан Грей“ от Оскар Уайлд и „Нарцис и Голдмунд“ от Херман Хесе.

„Това са книги за желанията и малките гласове в нас, които ни казват да не ги следваме. Това са историите за битката между личностите, които се борят вътре в нас. Целият ми живот представлява това. Наистина обичам дебелите класически книги. Дориан Грей може да е и забавен.“

10. Агитатор или дразнител

Кантона често е заемал доста твърди политически позиции. Той не се свени да критикува банките, да критикува ФИФА и държавите с ниски нива на спазване на човешките права. Ерик дори обмисля да се кандидатира за президент на Франция през 2012 г., след като участва в кампания за хвърляне на светлина върху живота на бездомниците.  Доста често работи и с „Амнести Интернешънал“.

Кантона атакува и организацията около Световното първенство във Бразилия, като заяви, че е било по-честно всички милиарди за нови стадиони да бъдат дадени за училища и болници. Решението на ФИФА Световното първенство по футбол през 2022 г.. да се проведе в Катар той определя по следния начин:

„Когато дадоха Световното първенство на Катар, те показаха на света , че не им пука особено за спорта.“