Недосегаема ли е националната кауза

Лудогорец  безспорно е най-добрият отбор в А група през последните 4 години. „Зелените“ наложиха незапомнена доминация в родния шампионат, като в един момент може би се взеха за твърде недосегаеми.

Тази година можеше да е перфектна за тима от Разград, ако не бяха последните няколко месеца, които сериозно накърниха реномето на „зеления“ отбор. Като се започне от онези средни пръсти на Козмин Моци в Ловеч, мине се през каратистките му ритници срещу ЦСКА и се стигне до „олигофрена“. С годините, вероятно някои от по-завистливите фенове на Левски и ЦСКА лепнаха на Кирил Домусчиев звучния прякор Домус Бей. Преди седмица той се държа точно като такъв, след като започна да ругае по журналист, защото му задал закачлив въпрос за празните места на „Лудогорец“ арена по време на празненствата за новата титла и 70-та годишнина на отбора.

Та като един същински бей Домусчиев почна да обяснява как цялата държавна власт се била домъкнала до Разград с хеликоптер от уважение към него и как ако журналиста иска ще го заведе при ...... министъра на финансите да му отчете данъците от закупените билети.  И така под звуците на Джена и на Цеца митът за недосегаемия Лудогорец започна да залязва.

Домусчиев без да иска демонстрира надменността, загнездила се в същината на неговия проект, започнал като нещо революционно в родния футбол. Държавата е зад Лудогрец и няма кой да пипне отбора. Никой не може да си позволи да критикува Лудогорец. Никой не може да се съмнява в Лудогорец. Националната кауза е всенародна директива, която всички трябва да спазват. Да не говорим как в началото на есента той разкритикува жестоко друг журналист за начина, по който той коментира един от мачовете на отбора в Европа. Не му звучал достатъчно уважителен. 

Естествено малко по-късно Домусчиев вероятно наистина е съжалявал за думите си, но всичко около неговия клуб олекна.

През последните месеци новините около Лудогорец далеч не са толкова добри. Да, зелените спечелиха титлата, но играта им далеч не беше толкова впечатляваща, колкото през миналата година да речем. Козмин Моци бе зает да рита и да показва средни пръсти, вместо да се съсредоточи в играта си. А и за какво да го прави, цяла трибуна отварят на негово име. Роман Безяк месеци наред отказваше да удължи своя договор, защото както се оказа, предпочита  да се върне в Словения. Същото се оказа и за Кайсара. Върхът на всичко беше онова отпадане от турнира за Купата на България след два мача с безпаричните и отчаяни гаврошовци от Левски.

В Лудогорец объркаха цялостната си трансферна политика. Ръководството на клуба наистина вярваше, че може да запази всички от най-силните си чуждестранни играчи с обещанията за нови участия в Шампионската лига и отказаха да ги продадат през зимата. Те естествено бяха безкрайно отегчени от последните няколко месеца в А група и побързаха да си стегнат багажа във възможно най-удобния момент. Роман Безяк, който беше символа на триумфите на отбора през последните месеци, много дълго време отказваше да преподпише договора си с очевидната цел да избяга. От Лудогорец пък упорито отказваха да го продадат, вярвайки че той е ключов за следващите европейски успехи на отбора, нищо че през последния сезон головете му са едва 4. През лятото от Разград можеха да продадат Безяк за поне 2 млн. в Испания или Италия, а сега той си тръгва като свободен агент, за да играе в ...... Риека.

Същото се случва с новата звезда Дани Абало, който беше най-впечатляващият футболист на „зелените“ през зимата. И около него се влагаха големи надежди за бъдещи триумфи. И за него през зимата можеше да се вземе някой друг милион. Сега той се сбогува в социалните мрежи с феновете на отбора, което ще рече, че той на 100% ще напусне клуба – като свободен агент.

Тази поредица от събития вероятно ще принуди „зелените“ да побързат с трансфера на Жуниор Кайсара, който се води най-голямата звезда на клуба и към който има сериозен интерес от Рома. Говори се за сигурно напускане и на основния бранител Александър Барт. Говори се, че вратарят Владо Стоянов също припира за трансфер. Към него има интерес от италиански клубове.

Така, че Лудогорец може да започне следващия сезон без няколко от основните си звезди. Това не е чак толкова фатално. В клуба има достатъчно пари за закупуването на нови качествени играчи. Сякаш в основните футболисти обаче се забелязват белези на изчерпване .  Те вече са постигнали лимита на постижимото в А група. Спечелили са всичко възможно у нас и са играли на най-високо ниво в Европа. Остава им само трансфер в западно първенство или в някой отбор, който е способен да им плаща големи заплати. Много по-големи от максимално възможните у нас.

През тази пролет Лудогорец се поразклати. Към момента няма място за някакви големи притеснения. Зелените ще си вземат поне още две – три поредни титли. У нас няма отбори, които да могат да им се противопоставят. Левски и ЦСКА се борят със собствените си финансови проблеми и планират своето спасение, а не борбата за титлата. В Литекс също не се интересуват от първото място. За тях е по-важно да реализират силни трансфери. В Берое се интересуват от първата шестица, а от там нататък каквото стане. Всички кандидати за европейска слава пък осъзнават, че влизане в групите на Лига Европа трудно може да им се случи.

Единствената стабилна величина в родния футбол е Лудогорец. И на родна, и на международна сцена. Блясъкът на тази величина май обаче започна да угасва. Не чисто футболно, а по-скоро морално. От тук силните хора от Разград ще трябва да мислят как да го върнат. Националната кауза навремето може да изглеждаше симпатична, но сега не е. За да стане отново такава ще трябва доста старание. Въпросът е дали то ще бъде положено.