Просто дайте шанс на Дейвид Мойс

Дейвид Мойс получи честта да наследи сър Алекс Фръгюсън на чело на Манчестър Юнайтед след 27 години на непрестанен възход за клуба. Тази чест се превърна в проклятие, след като играта на отбора не върви, а сезонът във Висшата лига на Англия се очертава като ужасен. Към момента Юнайтед са на 7-мо място в първенството, на цели 10 точки от лидера Арсенал. Тимът върви трудно, а фенове и специалисти обвиняват за това именно новия менажер.

Да, началото за Мойс не е никак леко, но ако е имало фен на „червените дяволи“, който да е вярвал, че отборът ще продължи да доминира по същия начин след напускането на Фъргюсън, значи е доста голям романтик. Истината е, че да нагодиш стила на един отбор по своя вкус, след като десетилетия е бил воден от безспорен авторитет е невероятно трудно.

Много от тях винят бившия треньор на Евертън, че не е направил добра селекция през лятото. Те обаче забравят, че Манчестър Юнайтед никога не е бил клуб, който харчи  много за селекция. И до днес най-скъпият трансфер правен от  сър Алекс Фъргюсън е този на Димитър Бербатов за малко над 30 млн. паунда. И това при положение, че Челси и Манчестър Сити вече всеки трансферен прозорец взимат играч, струващ над 40 млн. Дори пестеливият Арсен Верген през лятото плати 50 млн. евро за Месут Йозил. Но съра е гений точно заради това. Той никога не е търсил да купи голяма звезда. Повечето му трансфери бяха обуславяни от нуждата от футболист на даден пост и това  какви качества трябва да има той в неговите представи. Той беше способен да формира изключително силен отбор от играчи, повечето от които не са точно супер звезди. Единственият случай, в който Юнайтед разполагаше със звезден отбор беше когато тима спечели Шампионската лига през 2008 г. Тогава на терена действаше атомно нападение, съставено от Кристиано Роналдо, Уейн Рууни и Карлос Тевез. Трябва обаче да се каже, че и Рууни и Роналдо дойдоха съвсем млади в отбора, като може да се каже, че всъщност техния треньор ги изгради като истински големи звезди.  Фъргюсън водеше силен отбор, без да плаща безусловни суми за трансфери, развивайки млади таланти и прилагайки тактическа формула, ясна може би само на него си, но винаги даваща резултат.

Заради всички тези факти, именно Дейвид Мойс бе най-подходящият негов заместник. В Евертън той се научи да постига резултати с отбор, разполагащ с ограничени средства за трансфери. Разработи скаутска мрежа, можеща да намери млади, но в същото време изключително талантливи футболисти. Научи се да оперира с ограничен бюджет и да извлича максимума дори от по-посредствени играчи. Много фенове на Юнайтед съжаляват за това, че Жозе Моуриньо не бе привлечен в отбора през миналото лято, но истината е, че Специалният е менажер, свикнал да разполага с големи бюджети. Той просто прекроява тимовете, които води по свой образ и подобие, без да се свени да харчи за това. На този етап обаче изглежда, че „червените дяволи“ няма как да му осигурят нужните пари.

Дейвид Мойс знае как да превъзмогне тази ситуация, но все още трябва да се справя с наследството на своя предшественик. Той трябва да промени тренировъчната програма, тактическата схема и игривите навици в отбор, практикувал различни такива в продължение на изключително дълъг период. Щом това се реализира и методите на Мойс се наложат в отбора, резултатите ще започнат да идват.

Феновете трябва да се сетят и за това, че 18 от 20-те английски титли на отбора, са спечелени само от 2-ма менажери. 5 от сър Мат Бъзби и 13 от сър Алекс Фъргюсън. И двамата обаче са имали нужда от по 7 години на чело на клуба, преди да спечелят първата си титла. В сезона преди своята първа титла, отбора под водачеството на Фъргюсън, дори завършва шести. Юнайтед просто е изключително особен отбор, който за да постигне някакви успехи, има нужда от дългосрочно управляващ го менажер. Ако ръководството на клуба уволни Мойс в края на сезона, то рискува да го обрече на съдбата на Ливърпул. Постоянни треньорски смени, постепенно затъване и пропадане в посредствеността. Този отбор просто не е успешен когато е подложен на постоянни промени. За това и на Мойс трябва да му бъде позволено да управлява клуба в продължение на няколко години, неуспехите му да бъдат преглътнати и да се дочакат новите златни години.