Аеродинамична ефективност при Opel Astra TCR

В миналото, проблемите с аеродинамиката често се компенсираха просто с увеличаване на мощността на двигателя. Сега обаче аеродинамиката стана изключително важен фактор особено в моторните спортове. Перфектната обтекаемост е една от най-важните цели при разработването на Opel Astra TCR, създадена да се състезава в сериите за туристически автомобили (Touring Car Racer Series, TCR). Аеродинамичната ефективност е резултат от добре балансирано съотношение от сила на притискане и аеродинамично съпротивление. За да се постигне перфектната комбинация от висока скорост в завоите и на правите, инженерите се стремят да създадат колкото може повече сила на притискане, като едновременно намаляват аеродинамичното съпротивление. Новата Astra разполага с перфектни предпоставки за близък до серийния модел туристически състезателен автомобил.

За целта инженерите увеличават широчината на автомобила до 1 950 милиметра – или максимално разрешената от правилата. Броните, калниците и страничните панели са модифицирани. Предният сплитер и задното крило са основните елементи създаващи значителна сила на притискане. И двата са дефинирани като стандартни компоненти според TCR регламентите, за да се запазят ниски цените. По този начин производителите не трябва да променят формата и структурата на елементите, а да направят прецизна настройка на монтажната позиция. Разположението на задното крило е от изключителна важност. Съгласно регламента не е позволено задното крило да се извисява над линията на покрива. Освен това то не трябва да излиза извън рамките на автомобила с над 1 050 милиметра (измерено спрямо центъра на главините на задните колела).

Силата на притискане генерирана от задното крило се увеличава с въздушния натиск. Това обаче води до незабавно увеличаване на въздушното съпротивление, което е определящо за максималната скорост. Следователно трябва да бъде намерен компромис между съпротивление и сила на притискане. Същото се отнася и за установения ъгъл на предния сплитер. Той трябва да бъде поставен колкото може по-хоризонтално и едновременно да е достатъчно наклонен, за да поддържа предният мост стабилен при спиране, което спомага за предотвратяване на недозавиването в завоите. И тук аеродинамичният баланс е от изключително значение, а той включва и съотношението на силите на притискане на предния и задния мост. Това съотношение трябва да е оптимално, за да може автомобилът да остане стабилен, независимо от ситуацията на пътя.