В тези времена на технологии и мобилни приложения, сътворяването на нещо с ръцете ни изглежда все по-забравено, но същевременно интригуващо и интересно. За създаването на ножове в гаражни условия, обикновенно се използва парче от стоманен диск за рязане, като обработката му е значително по-лесна. За тези, които обаче искат да започнат от нулата има много видове и форми на стоманата и явно една от тях е стоманеното въже, което обикновено се използва за мостове и други подобни конструкции. По този начин, след наковаването единичните стоманени нишки се слепват и формират пластове, които иначе трябва да бъдат създадени един по един, а това отнема много време. Крайният продукт определено е нещо, което да присъства във всяка селска къща или ловна хижа.
1 Октомври, 2016 04:00 19 360 19
Четете ни и в Google News
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 корса
09:03 01.10.2016
2 Дошо
Коментиран от #5, #14, #18
11:16 01.10.2016
3 Иван Господинов
12:09 01.10.2016
4 чирак2
12:19 01.10.2016
5 халваджиян
До коментар #2 от "Дошо":
Разликата между онова за 5лв. и показаното в клипа е много голяма, но явно не ти достигат мозъчни гънки за да го проумееш :)))))14:00 01.10.2016
6 Различен
Първо: Не знаеш химичният състав на метала.
Второ: При нагряване на въжето, всяка нишка от него се окислява по повърхността и след това тази окалина я вкарват при коването в метала.
Това намалява неговата якост от всякъде.
Трето: Термообработката се извършва при точно определена температура, за дадената марка стомана, както и задължителното отвръщане на стоманата, за смъкване на напрежението и намаляването на крехкостта.
Най-фрапиращи са последните снимки, с които аФтора явно се гордее! Вижда се ясно точно окисите включени в метала, като очертаващи зърната на метала. А всъщност зърната на метала и границите им се виждат само при металографско проявяване и трябва да са невидими с просто око!
И най-калпавата стомана да вземеш, ако я наточиш добре, ще те обръсне!
Нека да натисне ножа на страни, или да се опита да засече парче винкел с острата част. Ако ножа не се нащърби или счупи, тогава да се хвали с него!
Коментиран от #7, #19
14:14 01.10.2016
7 Ююю
До коментар #6 от "Различен":
Това, че ти не го знаеш химичния състав на метала, не значи, че не се знае какъв е !Коментиран от #8
14:55 01.10.2016
8 Различен
До коментар #7 от "Ююю":
Що? Смяташ, че майстора му е правил хим. анализ ли?? Или е хванал първото попаднало му такова, я от вторични я от кофата за боклук! И смяташ, че въжета се правят само от една точно определена марка, а не от много? И как точно "майстора" определи, каква е температурата от която да го закали, или всичко е едно към гьотере плюс дубал w?А при първото нагряване видя ли пламъка излизащ от центъра на въжето? Това е, защото в центъра има друго не метално въже, напоено с масло и грес, за да не ръждясва стоманеното въже! Ха познай неговите остатъци и тези от маслото, къде са влезли, в коя структура и каква якост са и придали?
Коментиран от #9
18:00 01.10.2016
9 Бай хой
До коментар #8 от "Различен":
Алоууу различното. Чувало ли си за дамаска стомана и знаеш ли що е то. В случая се имитира точно такава изработка като вместо нагъване на пластове се получава от преплесканите нишки на въжето. И хората са ти го написали стоманено въже. Значи нишките са от стомана.Коментиран от #10, #11, #12
22:31 01.10.2016
10 CL500
До коментар #9 от "Бай хой":
Расличният казва, че за разлика от многопластовото коване от парче стомана, тук всяка нишка от стоманеното въже преди оплетката е била покрита със защитен слой против корозия, който няма как да се почисти и си остава вкаран в заготовката. Така това предполага намаляване на якостта, заради тоя примес. Виж в началото при нагряването как изтича от въжето.А относно стоманата - било казано, че въжето е от стомана. Нали се сещаш, че това е много недостатъчно. Заради примесите от други метали и въглеродното съдържание, една стомана може да бъде коренно различна от друга, в зависимост какво ще и бъде предназначението. Най-простият пример да ти дам - чувал си за неръждаема стомана, нали :-)
И така освен точната термообработка и примесите, може да се получи много твърда стомана за ножа, което е много добре да не се нащърбва острието и не се захабява лесно, но тогава ще е крехък. Виждал си на филмите как мечовете понякога се чупят със звън :-) при достатъчно напречно усилие.
05:48 02.10.2016
11 Различен
До коментар #9 от "Бай хой":
Много объркани понятия.Когато стоманата се лее, се правят всякакви операции за намаляване на не металните включения, включително и газове. Едното става с различни процеси на разкисляване и продухване с прахообразни вещества, а преди самото разливане металът би трябвало да се вакуумира и да се изсмучат и всички газове от него. Тогава се получава достатъчно чист, добър и податлив на валцоване и всякакви деформации метал, с добри механични показатели дори и при различна температура. Примерно, стомани за работа при ниски температури, които ако не са вакуумирани, са много крехки при температури под -30 градуса.
Докато тук имаме точно обратния процес. Умишлено натъпкване на заготовката с шлака и неметални включвания, което обезсмисля всичко, защото якостта е драстично намалена. Този нож не може да издържи никакъв страничен натиск или елементарен удар, в нещо по-твърдо. Да не говорим, че и ръждясването му е образцово.
Ако искаш дамаска стомана, вземаш една ниско въглеродна жилава стомана и почваш да я ковеш и сгъваш много пъти. Накрая, след многократното коване, се слага едно тънко и дълго парче, по дължината на заготовката от твърда високо въглеродна стомана, желателно и с доста хим. елементи вътре, за по-добър ряз, износо устойчивост и твърдост. Двете парчета взаимно се изковават и стават едно цяло. След което се закаляват, отвръщат и полират. Така се правят самурайските мечове. Имаме основа от жилав, многократно изкован метал, с достатъчно добра еласти
18:36 02.10.2016
12 Различен
До коментар #9 от "Бай хой":
Еластичност и жилавост и режещ ръб от твърда, износоустойчива и безкомпромисна стомана. Освен това, при самият процес на закаляване, двата вида стомана получават и различни характеристики, заради разликата в хим. съста. Ниско въглеродната основа, и при най-добро желание не може да получи твърдост по-голяма от 35-45 единици по Роквел. Това я прави жилава, еластична и издържлива на натоварвания във всички посоки, включително и странично. А режещият ръб става с твърдост над 60 единици, което го прави твърд, износо устойчив и безкопромисен и можеш с него да сечеш друга стомана без последствия от нащърбване и нараняване!Ако си гледал самурайски филми и са давали мечове от близо, се вижда в долната част на меча една вълнообразна ивица, която точно е границата и мястото на ковашката заварка между двата метала.А тя е видима, защото точно при полирането, двата метала се полират различно, заради твърдостта и границата им се вижда ясно.
Надявам се да съм бил ясен!
18:50 02.10.2016
13 Бай хой
11:40 03.10.2016
14 От мене
До коментар #2 от "Дошо":
За 5лв няма да вземеш това борсук чети повече14:23 29.12.2017
15 Никола
Коментиран от #17
14:29 29.12.2017
16 Никола
14:30 29.12.2017
17 гери
До коментар #15 от "Никола":
Боракс за чистене на окалината.16:51 22.02.2018
18 Чьог
До коментар #2 от "Дошо":
Удоволствието да го изковеш е друго16:45 23.02.2019
19 Ковач
До коментар #6 от "Различен":
Дамаската надвишава всяка стомана по всички показатели якост жилавост агресивен ряз износо устройчивост и струва няколко хиляди лева монолитните стомани са пален боклук19:14 27.06.2019