Постоянният ръст на цените на горивата връща интереса към една почти забравена технология. Все повече ентусиасти по света преработват автомобилите си за работа на дърва.
Синтезирането на дървесен газ е процес, при който органичният материал се превръща в нагорещен газ под въздействието на висока температура (1 400 градуса по Целзий). Дървесина се използва по този начин за първи път през 1870 г. за осветление и приготвянето на храна.
През 20-те години на миналия век френският инженер Жорж Ембер патентова генератор на дървесен газ за автомобили. Неговото изобретение става изключително разпространено в Европа. Получаваният в генератора газ се пречиства, охлажда се и се подава към горивната камера на двигателя, чиято конструкция не се нуждае от никакви изменения.
Масовото производство на генераторите на Ембер започва през 1931-ва и към края на 30-те на Стария континент вече се движат около 9 000 автомобила на дърва. Истинският бум в използването на генератори на дървесен газ обаче започва през Втората световна война, когато петролни продукти за цивилни нужди практически липсват.
До края на войната само в Германия с генератори са оборудвани над половин милион автомобили. Построени са и около 3 000 "дървостанции". На дървесен газ се движат не само леки коли, а и камиони, автобуси, трактори, влакове, кораби и дори мотоциклети. С газгенератори са оборудвани и някои танкове, макар че немците произвеждат синтетични горива за военната си техника.
През 1942 г., когато технологията все още е далеч от пика на разпространението си, в Швеция има 73 000 газгенераторни автомобили, във Франция - 65 000, в Дания - 10 000, по 9 000 - в Австрия и Норвегия, и почти 8 000 - в Швейцария. Две години по-късно във Финландия са преброени 43 000 возила на дървесен газ, 30 000 от които са автобуси и товарни автомобили, 7 000 леки коли, 4 000 трактора и 600 лодки.
Газовият генератор пробива също в Щатите и Азия. В Австралия има 72 000 коли на дърва. В общи линии в годините на Втората световна война по света се движат над милион превозни средства на дървесен газ.
Когато войната свършва и бензинът отново става достъпен, газгенераторната технология почти мигновено изпада в забрава. В началото на 50-те в Западна Германия са останали едва 20 000 газгенератора.
Подтикнати от главоломния скок в цените на горивата, днес много любители инженери и конструктори се обръщат към архаичната технология и преоборудват автомобилите си за работа на дървесен газ. Безспорни лидери в това отношение са скандинавците.
През 1957 г. шведското правителство създава изследователска програма за подготовка на възможности за бърз преход на дървесен газ в случай на петролен недостиг. Швеция няма нефтени източници, но пък разполага с огромни горски масиви.
Целта на изследователската програма е разработката на усъвършенствана и стандартизирана газгенераторна установка, която може да се използва за всякакви транспортни средства. Основна действаща фигура в инициативата е Volvo, а в резултат от тестовете на множество автомобили и трактори в продължение на 100 000 и повече километра са натрупани сериозни теоретични познания и практически опит.
Генераторната установка на дървесен газ изглежда като голям бойлер. Може да се монтира в ремарке, в багажника на колата или на платформа отпред или отзад (най-популярният вариант в Европа). През Втората световна война някои производители пускат серийни модели с вграден в каросерията генератор, който не се вижда.
Горивото за такива автомобили се състои от дървесина за огрев или брикети. Могат да се използват и въглища, но това води до загуба на 50% от енергията в сравнение с изходната биомаса. От друга страна въглищата са по-калорийни и спектърът от горива може да варира. По принцип генераторът би могъл да работи на всякакви органични материали. През Втората световна война се използва дори торф.
За един от най-удачните съвременни газгенераторни автомобили се смята холандско Volvo 240, създадено през 2008 г. Развива максимална скорост от 120 км/ч и може да поддържа 110. "Резервоарът" побира 30 кг дървесина, които стигат за изминаването на 100 км. Ако на мястото на задната седалка се натоварят още дърва, пробегът се удължава до 400 км.
Някои любители на алтернативните методи за транспорт стигат още по-далеч. Холандецът Джост Конин обикаля цяла Европа със своя самоделен газгенераторен автомобил, който използва дървесина не само като гориво, а и като конструктивен материал.
Генераторите на дървесен газ дават независимост и представляват интерес от гледна точка на екологията в сравнение с други алтернативни горива. Освен че е възобновяема, ако се отчитат разходите за производство и транспорт, дървесината се оказва и по-ефективна от бензина.
Газгенераторните автомобили не се нуждаят от мощни акумулатори, което им дава предимство пред електромобилите. Остатъчният материал е пепел, която може да се ползва за наторяване, а правилно конструирана газгенераторна установка замърсява въздуха много по-слабо от бензинов или дизелов двигател.
Разбира се, технологията има и маса недостатъци. Самият генератор заема огромно място и тежи стотици килограми. Дървесният газ има ниска енергийност - едва 5.7 МДж/кг срещу 44 МДж/кг за бензина и 56 МДж/кг за природния газ.
Газгенераторът влошава чувствително динамичните показатели на двигателя с вътрешно горене. Дървесният газ се състои от 50% азот, 20% въглеродни окиси, 18% водород, 8% въглеродни двуокиси и 4% метан.
Азотът не поддържа горенето, а въглеродните съединения го влошават. Двигателят получава по-малко гориво, което води до спад в мощността с 30-50 на сто, а заради бавното горене практически липсват високи обороти. За стартиране и загряване на самия генератор пък са необходими поне 10 минути.
Със система за синтез на дървесен газ могат да се оборудват всякакви модели, но особеностите на конструкцията прави големите автомобили с мощни мотори далеч по-подходящи за такава конверсия. Малките двигатели съвсем се задъхват при работа на дървесен газ.
Няма никакъв спор, че газгенераторните автомобили не могат да се сравняват с бензиновите и дизеловите си роднини. Само тотален глобален недостиг на нефтени гориво или безбожното им поскъпване биха могли да възкресят технологията в сериозни мащаби. От друга страна обаче, не се наблюдават никакви признаци за поевтиняване и увеличаване на залежите. Кой знае - може би дървесният газ все пак има бъдеще.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 мото
Ей така-просто да си припомним,че не всичко е в ръцете на ония
га.ни черни ман..ли!
11:40 06.12.2011
2 кик
14:04 06.12.2011
3 Nashio
14:15 06.12.2011
4 грост
15:53 06.12.2011
5 Този коментар е премахнат от модератор.
6 кик
16:45 06.12.2011
7 кик
16:54 06.12.2011
8 мото
Ми-хайде изкачи първо този висок за тебе връх,а после пръскай наоколо упражненията си по схоластика.И питай,ако не знаеш какво е пък това чудо-все някой от знаещите ще ти каже!
Питай и се учи,за да не ти се смеят!
18:08 06.12.2011
9 Георги Георгиев
19:22 06.12.2011
10 оги
20:36 06.12.2011
11 limon
20:47 06.12.2011
12 БГ
22:10 06.12.2011
13 solaris
23:23 06.12.2011
14 gost
08:42 07.12.2011
15 мото
светува,по-умните,по-знаещите винаги са предизвиквали трудно обяснима неприязън,злоба и ярост дори СРЕД ТЪЛПАТА!
Докато ТЯ НЕ ВНУШАВА ТАКИВА НЕЩА в малцината над нея,а нещо друго....
Което също ГИ дразни,но-такива са били нещата винаги,поне до сега.....
09:55 07.12.2011
16 upp
12:40 07.12.2011
17 мото
Направи си труда,вземи "Речник на чуждите думи в българският език",отвори го на стр.599 и прочети-ама много внимателно- 3-тото
значение на въпросната дума!
И-друг път бъди по-внимателен в твърденията и характеристиките си,защото НЕ АЗ,А ТИ СИ ЗА СЪЖАЛЕНИЕ И СМЯХ!!
ЧЕТИ ПОВЕЧЕ И СЕ УЧИ И ТИ!!!
ПО-ЗДРАВИ ОТ МЕН!!!
13:15 07.12.2011
18 bon_apetit
15:08 07.12.2011
19 жокер
17:58 07.12.2011
20 Николай Кънчев
18:34 07.12.2011
21 Trabanta
19:24 07.12.2011
22 Този коментар е премахнат от модератор.
23 Този коментар е премахнат от модератор.
24 Христо Иванов
21:15 07.12.2011
25 Емил Бонев
18:45 22.03.2022