Съчленените автобуси Ikarus са познати до болка на всеки бивш поданик на страните от социалистическия лагер. Слабоизвестна подробност от историята на унгарските рейсове обаче си остава донякъде успешният опит да бъдат изнасяни за... Съединените щати.
Американската версия на Ikarus носи индекс 286 и се различава леко от стандартния 280. Произвежда се в периода от 1978 до 1986 г. по силата на споразумение между унгарското предприятие и Crown Coach Corporation.
По онова време сделката изобщо не изглежда необичайна. Ikarus е сред най-големите производители на автобуси в света. Заводите в Будапеща и Секешфехервар бълват по 13 000 рейса годишно - поне три пъти повече, отколкото всички американски компании с подобен род дейност.
Crown-Ikarus 286 в Милуоки, Уисконсин
Първите серийни Ikarus-и американско производство са доставени на части в Щатите през 1979 г. Окомплектоват се с двигатели Cummins NHHTC-290, 300 или 350 и трансмисии Allison, които първоначално се сглобяват в Унгария, но по-късно изработката им се мести в Калифорния.
Ikarus 286 се произвежда в различни варианти с дължина 55 и 60 фута (17 и 18 метра), с две или три врати. Някои от поръчаните каросерии са снабдени с механизъм за инвалидни колички.
Портланд, Орегон, 1993 г.
Автобусите са предназначени за градска употреба с изключение на 5 бройки, снабдени с 61 седалки от междуградски тип. Crown Coach опитва да започне и внос на тролейбуса 280T3, но до сделка така и не се стига.
Тролейбус Ikarus 280T3 по време на изпитания в Сиатъл, Вашингтон
Унгарските съчленени рейсове са ползвани в общо 9 града в Щатите. Първите 15 екземпляра започват работа в Луивил, Кентъки, през 1980-а. Най-голямата партида от 87 автобуса е поръчана от Портланд, Орегон, през 1981-82 г. 50 Ikarus-а са доставени на Хюстън, Тексас, а 40 - на Милуоки, Уисконсин.
Малки количества от унгарските рейсове въртят курсове в Сан Матио, Калифорния, Олбани, Ню Йорк, Хонолулу (Хаваите) и Джаксънвил (Флорида). За Щатите са изнесени общо 243 Ikarus-а, преди контрактът да бъде анулиран през 1986 г.
Сан Франциско, Калифорния
През 1989 г. марката се връща на американския пазар под името Ikarus USA. След поредица преобразувания компанията приема името North American Bus Industries (NABI). Функционира и до днес и се радва на успешни продажби. Схемата на производство е същата, както и през 80-те. Каросериите се доставят от Унгария, а окончателната сглобка се извършва в САЩ.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Петров Петров
16:22 20.04.2012
2 520 зендер
20:17 20.04.2012
3 bosshoss
21:49 20.04.2012
4 Петър Петров
23:15 20.04.2012
5 куку
23:49 20.04.2012
6 АК47 (калашников)
08:34 21.04.2012
7 цеденевист
Коментиран от #14
10:17 21.04.2012
8 ВИП АМГ
10:18 21.04.2012
9 тито
11:02 21.04.2012
10 пенчо
11:59 21.04.2012
11 gost
При приблизителен капацитет на двата завода в Szekesfehervar и Matyasfold (до Будапеща) още тогава е правило впечатление разликата в крайния продукт. Всеобща е била изненадата, че при спазване на строги изисквания производството, както споменах се оказва много по-малко от 10 000 на година...
NABI навремето тръгна добре, компанията беше на борсата в Будапеща, в крайна сметка не оправда надеждите, загуби поръчките си в USA, цените на акциите потънаха, дребните инвеститори изгубиха парите си.
Прочетох, че към 30.01.2012, имат поръчка за 150 автобуса за Лос Анджелес, на практика производството от години се извършва с прекъсвания. Ще видим как ще завърши и тази сага. Ако няма поръчки явно ще закрият завода. А ако излезе добро производството, най-вероятно Орбан Виктор ще го национализира, както направи с RABA.
16:52 21.04.2012
12 Йордан Димитров
17:42 21.04.2012
13 В.Масларов
Коментиран от #15
20:23 23.02.2013
14 никси
До коментар #7 от "цеденевист":
твоито сигурно дето го разхождаш всяка сутрин в парка и лае и скимти14:33 23.12.2018
15 никси
До коментар #13 от "В.Масларов":
не, неги правят да пушат апросто двигателите тогава небяха сьвременни ,комьнреьл дизел ,а бяха с помпи гнп и обикновенни дюзи вьпреки по онова време бяха много здави машини те исега ги правят но по модернизирани и посьвременни отговарящи на еко стандарти евро 5,6,или7 но за жалост ние тука нищо не праиме , имахме автобусен завод в Ботевград и него сьсипаха14:40 23.12.2018
16 отчаян от живота в бьлгария
14:58 23.12.2018