Новите геномни техники: иновации за устойчиво и конкурентоспособно земеделие

Във време на безпрецедентни екологични и социални предизвикателства, търсенето на устойчиви решения е от първостепенно значение. На този фон новите геномни техники (НГТ) се очертават като обещаващ фактор в усилията за постигане на издръжливост и устойчивост. Това е особено актуално в България, където традициите и иновациите вървят ръка за ръка, пише Mediamall.info.

Какво представляват Новите геномни техники (НГТ)? „НГТ са усъвършенствани методи в областта на генетиката, предлагащи точни начини за разбиране и използване на генетичното разнообразие в рамките на видовете и между тях.

Тези техники са от решаващо значение за създаването на иновативни решения в различни области. Включително в медицината. Опазването на околната среда. Също и биотехнологиите, за справяне с предизвикателства, като устойчивост към болести. Устойчивост на околната среда и адаптиране към климатичните промени“, обясняват учените.

На въпроса какво е довело до създаването на новите геномни техники, доц. д-р Божин Божинов, ръководител катедра „Генетика и растениевъдство“ в Аграрен университет – Пловдив, подчертава няколко водещи фактора за това.

„Новите геномни технологии подобряват растежните характеристики и добива на ценни култури. Увеличават хранителната им стойност. Не на последно място, осигуряват устойчивост срещу насекоми, заболявания при растенията, суша и хербециди. Като така помагат да се гарантира реколтата на дадена култура“, разяснява той.

Как НГТ биха могли да допринесат за повишаване на конкурентоспособността на българските земеделски производители на световния пазар?

Отговор на въпроса дава д-р Мариет Андерсон, професор в катедрата по растениевъдство в Шведския университет по селскостопански науки (SLU).

„По света тези технологии вече се използват при селекцията и сортовете вече са излезли или са на път да излязат на пазара. С НГТ можете да добавите характеристики, които са важни за климатично стабилни добиви, по-малко хранителни отпадъци (покафеняване и т.н.), по-здравословни хранителни продукти и много други“, обяснява международният експерт.

Да се гарантира, че НГТ могат да бъдат изследвани и развивани без ненужни ограничения, е от първостепенно значение за насърчаване на иновациите и възползване от предимствата, които тези технологии могат да предложат. Както в световен мащаб, така и в България.

„Съвременните биотехнологии използват живи организми за създаване на продукт или процес, който помага за подобряване качеството на живот на хората или други организми. Това показва, че биотехнологията всъщност датира от времето на древните цивилизации и от началото на използването на микроорганизмите за приготвяне на важни продукти като хляб и сирене, производство на консерванти като оцета, включително и на виното и бирата. Модерните биотехологии започнаха постепенно да преминават от прилагането на рекомбинантна ДНК технология, генно инженерство и геномика към прецизна модификация на гените на културите чрез НГТ“, допълва темата доц. Божин Божинов.

„НГТ предоставят възможност за справяне с редица глобални предизвикателства. От устойчивост към климатичните промени до подобряване на храненето, изграждане на по-устойчиво и здравословно бъдеще“, обобщават експерти.

За България това означава потенциал за икономически растеж в селските райони и опазване на традициите в земеделието, модернизиране и намаляване на отпечатъка на селското стопанство върху околната среда.