Германия предприема мерки за противодействие на балканските проекти на Русия

Германия засилва ангажимента си на Балканите заради опасения, че Русия се стреми да се наложи отново извън Украйна и по-надалеч в Югоизточна Европа, пише британският вестник "Файненшъл таймс".

Президент Йоахим Гаук посети Словения тази седмица, което показа характер от страна на Берлин, да реагира на загрижеността за нарастващо руско влияние в региона.

За разлика от руския президент Владимир Путин, който отдели голяма част от неотдавнашното си посещение в Сърбия на военен парад, бившият протестантски пастор посети център за професионално обучение, манастир и фабрика за самолети.

"Посещението на най-високопоставеният човек в Германия демонстрира ангажираността ни към региона," каза член на комисията по външните работи със специален интерес към Балканите.

"Трябва да правим повече такива посещения. Също така трябва да изпратим повече експерти [да помогнем с икономическа и политическа трансформация],  той. "Трябва да приемем, че това ще струва повече. Ние трябва да отговорим. Русия идва в региона като конкурент."

Украинската криза предизвика опасения в западните столици, че Москва сега търси да наложи волята си в други страни в Източна Европа, включително и на Балканите.

Канцлерът Ангела Меркел изрази тези опасения по време не пътуването си до до Австралия за срещата на върха на Г-20 този месец. Тя каза, че не иска да се върне в дните, когато Москва можеше да диктува решенията на други източноевропейски столици. "Не става въпрос само за Украйна, това се отнася и за Грузия. Ако това продължи, ще имаме опасения и за Сърбия и за Западните Балкани", заяви канцлерът.

" Това по никакъв начин не съответства на нашите ценности", заяви Меркел, от което стана ясно, че Германия ще реагира.

Германските власти се опасяват, че Путин, който веднъж описа колапса на Съветския съюз като "най-голямата геополитическа катастрофа на 20 век", се е фокусирал върху държави, които също са политически или икономически уязвими, като бившата република Югославия. Докато Словения и Хърватия вече са членки на ЕС, другите страните от Западните Балкани все още се опитват да влязат в клуба.

Берлин се страхува, че дори страни членки на ЕС са уязвими - особено тези с исторически и икономически връзки с Русия като България.

Други цели на Москва са държави, силно зависими от руския газ, включително Словакия и Унгария и такива със значително руско малцинство като Естония и Латвия.

Сърбия може да бъдат особено чувствителни към Москва заради продължаващото недоволство от периода след Балканските войни, които се разразиха през 90-те. Белград отказва да приеме загубата на Косово, с етническото албанско мнозинство, което се отдели по време на войната през 1999 година. Въпреки че повечето държави от ЕС признават независимостта на Косово, Русия подкрепя гледната точка на Белград.

Докато Александър Вучич, премиер на Сърбия, настоява за членство в ЕС, националистите твърдят, че никога не трябва да се подчиняват на натиска на Брюксел да признаят Косово. Русия отдавна вижда православна Сърбия като свой по-малък брат и разширява икономическите връзки в страната. Газпром, например, е поела контрола над газовата компания на Сърбия.

В същото време, според анализатори, световната финансова криза създаде възможности за руските финансиране сделки, чрез намаляване на търговията на ЕС, инвестициите и банковите връзки и повишаване на безработицата.

Германският канцлер Ангела Меркел избра да предприеме дипломатическа инициатива и да организира през август в Берлин конференция за Западните Балкани на стотната годишнина от Първата световна война. Родерих Кизеветер, член на комисията по външни работи към германския парламент, смята, че Германия трябва да отчете и положителни промени като избирането на новия румънски президент Клаус Йоханис, "който заслужава подкрепа", отбелязва "Файненшъл таймс".