„Летящият слон“ - танкът, който не полетя към фронта

Историята и военният й оттенък помни машини и проекти, променили хода на събитията, но и такива, които са се превърнали в пълен провал.

Има и много идеи, които никога не са видели бял свят и са останали във фантазиите и мечтите на своите създатели. Трудно е да се прецени ако бяха реализирани, дали щяха да променят развоя да войната и дали щяха да се окажат ефективни.

Нереализираните мечти предизвикват интереса на историци и любители. Една такава мечта е „Летящият слон“ - супертежък танк в арсенала на британците по време на Първата световна война.

През 1916 година британският инженер Уилям Тритън започва да мисли за създаването на първия „супертанк“, пише Unmuseum.org. Замислен като наследник на Марк I, Flying Elephant е трябвало да бъде с подсилена броня.

Тритън е загрижен, че 8-милиметровата броня на Марк I не може да предпази танка от снарядите на Централните сили. В разгара на Първата световна война британците правят тестове с „пленени“ германски артилерийски оръдия и стигат до извода, че е необходима защита от между 5.0 и 7.6 см, за да могат да спят спокойно.

С тази информация Уилям Тритън създава скица на танк, който не са различава много от Марк I освен по по-дебелата си външна броня. „Летящият слон“ е с дължина над 8 метра, широчина и височина по 3 метра и тегло от близо 100 тона.

Четири пъти по-тежък от Марк I, обаче, „слонът“ би бил много по-тромав, трудно подвижен, което се смята и за основния му проблем.

А откъде идва името „летящият слон“? Слон заради формата на танка – основното оръдие прилича на хобот, докато „летящ“ по всяка вероятност е използвано саркастично заради мобилността на машината. С два двигателя 105hp Daimler максималната скорост на танка не би надвишавала 3.2 км/ч.

Британските военни в крайна сметка решават, че трябва да продължат да залагат на по-бързи танкове, но и с по-малка броня – Марк I и неговите наследници. Идеята за „Летящия слон“ отива в небитието по-късно през 1916 година – още преди да бъде създаден първия прототип на машината.

Германската армия, обаче, не спи. Тя също има свой проект – K-Wagen – тежък щурмови танк. Той е разработен през 1918 година от инженер Йозеф Фолер и армейския капитан Вернер Вагнер, тежи близо 120 тона.

Военни експерти отбелязват, че макар наближаващия край на войната и претърпените загуби, затрудненията не спират немската индустрия, който създава два прототипа на K-Wagen.

Първите танкове във военната история се появяват именно през Първата световна война, а през Втората придобиват огромно значение на военните фронтове.

Тежките машини придобиват съвсем различен облик през ВСВ, когато стават по-мобилни, мощни и ефективни. Някои от най-известните и всяващи страх танкове са разработени именно тогава. Немските „пантери“ и „тигри“, американският „Шърман“ и руският Т-34 оказват огромно влияние за военната история и дизайна на някои от най-смъртоносните машини.

По време на Втората световна война се заражда идеята и за друг танк, който не вижда бял свят Landkreuzer P.1000 „Ratte”. Предвидено е той да тежи 1000 тона, но отново мобилността е това, което възпира армията да го използва на фронта.

„Летящият слон“ без съмнение е интерес проект, който обаче никога не „полита“ към бойното поле.