Пясъкът консервира времето, произхода и историята

За децата пясъкът е един креативен материал, а за строителната индустрия – важна суровина. Той е основна съставка в бетона, стъклото, както и в соларните клетки. По данни на Федералния съюз за минерални суровини само през 2014 година са били преработени 240 милиона тона строителен пясък и чакъл, както и 10,4 милиона тона кварцов пясък, пише ДПА.

Професионалният съюз на германските геолози обяви пясъкът за скален материал на годината 2016. „За геолозите пясъкът е един от най-интересните минерали“, казва грайфсвалдският професор по физикогеография, Райнхард Лампе. Пясъкът консервира времето, произхода и историята. С негова помощ геолозите могат да погледнат в миналото и да направят изводи и аналогии за бъдещето.

„Историята на Земята е една дебела книга. Въпросът е да можем да разчитаме страниците“, казва Лампе. В Института по география и геология на Университета в Грайфсвалд учените успяха да отворят книгата. Там отскоро работи единствената луминесцентна лаборатория в северна Германия, която е същевременно осмата пясъчна лаборатория в Германия. Учените имат специален защитен достъп до нейните помещения, които са херметически изолирани от слънчевата светлина.

„Само един слънчев лъч би бил достатъчен, за да заличи записаната в продължение на хилядолетия информация в песъчинките“, обяснява геологът Хенрик Ротер.

Ротер, младши професор по кватернерна геология, е провел сондажи с тръбен цилиндър и е взел пясъчни проби от скалистия бряг на остров Рюген до Glowe, които подготвя за анализ в един луминесцентен четец в обляната с червена светлина стая. Пясъкът се измива. След това Ротер отделя кварцовите песъчинки от останалите съставки на пясъка и вкарва пробите във вентилационен канал, където течни киселини разяждат и отстраняват замърсената горна повърхност на големите 0,1 до 0,2 мм. кварцови песъчинки. След това така обработените песъчинки попадат в луминесцентен четец, т.н. „пясъчен часовник“, както Ротер почти любвеобилно нарича измервателния уред.

Геолозите се интересуват по-специално от динамичните промени в крайбрежието на Балтийско море и взаимовръзката на тези промени с глобалното развитие. Основният материал на крайбрежията е именно пясъкът, ето защо той е предопределен да бъде в основата на заключенията и изводите по отношение на измененията на крайбрежията. „В Мекленбург-Предна Померания се отбелязва средно 35 сантиметрово намаляване на крайбрежната ивица годишно“, казва професорът от Грайфсвалд Лампе. В същото време обаче като противодействие на този процес на северния нос на Узедом и при Нойдарс годишно се отлага метър и половина до два метра нов пясък. Откъде идва този пясък, който се отлага по брега на Узедом и Дарс? Как ще изглежда брегът на това място след 20 години. Къде се е намирал този пясък преди 5000 години? Използваният в Грайфсвалд метод е интересен и за геоархеологията. Например учените успяха с помощта на изгребания от дъното на Древицкото езеро пясък – да докажат, кога и колко дълго славяните са обработвали земите по тези места, преди те да бъдат засипани с пясък вследствие на предизвиканата от изкореняването и изсичането на горите ерозия.

Пясъкът, този невтвърден седимент, състоящ се от двумилиметрови песъчинки, се образува вследствие на ерозията на скалите. „Определянето на възрастта му позволява не само да насочим погледа си към миналото, а и да правим прогнози за бъдещето“, казва Лампе. От моделите, които могат да се създават в резултат на провежданите изследвания, могат да се правят изводи за бъдещето. Геолозите се интересуват от изясняване на големите въпроси на нашето време. Какво е въздействието на промяната на климата върху крайбрежията, върху планинските глетчери, както и върху използваната от човека природа? Учените в Грайфсвалд съвместно с колегите си от Нова Зеландия, Полша, Русия и други германски научни институти изследват именно тези взаимовръзки.