Ленин спасил царското семейство от смърт?

Една стара история отново изненадващо излезе на медийната руска повърхност. Темата - Ленин бил спасил царското семейство от разстрел. По нея отново някои руски медии са възбудени. Това стана след като Федералният архив (Росархив) премина от Министерство на културата под управлението директно на администрацията на президента Владимир Путин.

Докато експертите се чудят какво означава това, регистрираният на платформата на администрацията на президента в. „Президент“ публикува „историческо разследване“. Според руския в. „Експрес“ заключенията на това разследване е, че никой не е разстрелвал царското семейство. Всички са живели дълго, а наследникът Алексей е направил кариера в СССР. Всъщност става дума за царския наследник Алексей Романов, който се „трансформирал“ в ... Алексей Косигин, бившият председател на Съвета на министрите на СССР в периода 1964 - 1980 г.

Всъщност тази история бе сензационна по време на перестройката и в началото на 90-те години на миналия ХХ в. Като доказателство минаваше предположението, че информацията е изтекла от архива на КПСС и че никой не бил виждал останките на царското семейство. Логично „новината“ тогава мина бързо в архива под мотото „исторически анекдот“.

И изведнъж сега, през 2016 г. подобна хипотеза под формата на „историческо разследване“ излиза в медия, за която твърдят, че е далеч от жълтите сензации. Става дума за в. „Президент“ и материала на историка Сергей Желенков.

Оставили ги като заложници

Накратко неговата история изглежда така. Болшевиките са оставили живи членовете на царското семейство като заложници. През 1979 г. изследователите Том Манголд (26 години е бил разследващ журналист на Би Би Си) и Антъни Самърс (автор на седем бестселъра, бивш журналист в Би Би Си) издадоха книгата „Делото Романови или разстрелът, който не се е случил“. Според тези автори през 1978 г. изтича грифа „строго секретно“ на подписания през 1918 г. Брестки мирен договор (Брест-Литовският мирен договор от 3 март 1918 г. слага край на руското участие в Първата световна война. След Октомврийската революция Русия е принудена да сключи мир с цената на значителни териториални, демографски и стопански загуби). Първото, което Манголд и Самърс откриват, е телеграма на английския посланик, който съобщава за евакуацията от болшевиките на царското семейство от Екатиринбург в Перм. По данни на британското разузнаване в армията на Колчак, адмиралът е назначил следовател по делото за разстрела на царското семейство. След три месеца работа следователят написал рапорт, според който е имало инсценировка на разстрела. Колчак не повярвал и назначил втори следовател. Резултатът бил същият. Паралелно работила комисия на капитан Малиновски, който през юни 1919 г. направил следното заключение: В резултат на моята работа по делото се убедих, че семейството е живо...Всички факти говорят за симулация на убийство“. Адмирал Колчак, който вече се е представял за Върховен управител на Русия изобщо не е имал нужда от...жив цар и затова е дал ясно указание на следователя – да се намери доказателство за смъртта на императора. Той пък не намерил по-добро от това да каже: „Труповете хвърлиха в шахта и ги заляха с киселина“. Манголд и Самърс считат, че разгадаването на тайната трябва да се търси в самия Брестки мирен договор. Пълният му текст го няма нито в разсекретените архиви на Лондон, нито в Берлин. И те стигат така до извода, че в него има точки, които засягат царското семейство.

Вероятно император Вилхелм II, който е близък родственик на императрица Александра Фьодоровна е поискал на Германия да бъдат предадени жените от царското семейство Момичетата не са имали право на руския престол и следователно е нямало как да заплашват болшевиките. Мъжете са останали като заложници и гаранти, че германската армия няма да тръгне към Петербург и Москва.

Такова обяснение изглежда логично, пише в. „Експрес“. Особено ако си спомним, че царят е свален не от болшевиките, а от своята либерално настроена аристокрация и върхушката в армията. Болшевиките не са изпитвали особена ненавист към Николай II. Той не ги е заплашвал, но в същото време е бил прекрасен коз в ръкава и чудесна разменна монета при преговори. Освен това Ленин прекрасно е разбирал, че Николай II е златна кокошка, която може да снесе на младата съветска държава много златни яйца. В главата на царя са се пазили много семейни и държавни тайни, вложени в западни банки. По-късно тези богатства на руската империя са се използвали за индустриализацията.

Живот след „смъртта“

Ако се вярва на в. „Президент“ е имало специален отдел в 2-ро Главно управление на КГБ, който е наблюдавал царското семейство и неговите потомци. „Сталин е построил вила в Сухуми до вилата на царското семейство и е пристигал там за среща с императора. В униформа на офицер Николай II е бил в Кремъл, което потвърждава генерал Ватов, служил в охраната на Сталин“. По сведение на вестника императорът е погребан в гробището на Нижни Новгород на 26.12.1958 г. Опял го е известният отец Григорий.

Много по-удивителна била съдбата на наследника на престола, царевича Алексей Николаевич. С времето както и много други, той се примирил с революцията и дошъл до извода, че трябва да се служи на Отечеството независимо от политическите убеждения. Впрочем друг изход за него не е имало. Историкът Сергей Желенков дава много „доказателства“ за преобразяването на царевича Алексей в червеноармееца Косигин. В годините на Гражданската война това не било трудно. По-интересна било неговата по-нататъшна кариера. Сталин видял в юношата голямо бъдеще и далновидно го пуснал да се развива по държавна линия, а не по партийна.

През 1942 г. Косигин ръководил евакуацията на населението и промишлените предприятия в Ленинград, и организирал „пътя на живота“ за снабдяването на града. През 1949 г. по чудо оцелял. Сталин, който го наричал „царевич“, изпраща Алексей Косигин на дълго пътуване в Сибир, за да подсили дейността на кооперациите и селскостопанската продукция. Косигин съхранил позицията си и след смъртта на Сталин. При Хрушчов и Брежнев в продължение на 16 години запазил поста глава на правителството, най-много от всички в историята на руската империя, СССР и Руската федерация.

Панахиди не е имало

Следите на Николай II и дъщерите не трябва да се приемат като загубени. През 90-те години в италианския вестник „Република“ е публикувана една бележка, разказваща за кончината на монахинята сестра Паскалина Ленарт, която от 1939 г. до 1958 г. е заемала важен пост при папа Пий XII. Преди смъртта си тя повикала нотариус и заявила, че е Олга Романова, дъщеря на Николай II, не е била разстреляна от болшевиките, а е живяла дълго под покровителството на Ватикана. Била е погребана в гробището на село Маркоте в Северна Италия. Журналисти, посетили указания адрес, намерили плоча, на която на немски било написано: „Олга Николаевна, голямата дъщеря на руския цар Николай Романов, 1895-1976 г.“. Във връзка с това се поставя въпросът: А кои са погребали през 1998 г. в Петропавловския събор? Президентът Борис Елцин уверяваше обществеността, че това са останките на царското семейство. Тогава Руската православна църква отказа да признае този факт. Да си спомним, пише изданието, че в София, в сградата на Светия синод на площад „Александър Невски“, е живял избягалият от ужасите на революцията духовник на царското семейство, владиката Теофан.

Той никога не е отслужвал панахида за царското семейство и говорил, че то е живо.