Големият замърсител в ЕС са въглищните централи на Западните балкани

В момента Северна Македония е единствената държава в Западните Балкани, която потвърди, че ще се откаже от въглищата. Плановете са Скопие да премине на друг вид енергия до 2027 година. В началото на месеца страната стана част от Алианса Powering Past Coal, основан през 2017 година от Великобритания и Канада, съобщи вестник „Банкеръ“.

Нов доклад на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух и Bankwatch, мрежа от групи за защита на околната среда и правата на човека в Централна и Източна Европа разкри, че през 2019 г. 18-те централи, работещи с въглища, разположени в Западните Балканите емитират двойно повече серен диоксид (SO2) от 221 електроцентрали в ЕС, се казва в анализ на emerging-europe.com.

Тези данни са в ярък контраст с 2015 г., когато емисиите на SO2 за производството на електроенергия от въглища в тогавашния ЕС28 са били с 20% по-високи от тези в страните от Западните Балкани.

В доклада, публикуван преди седмица, се твърди че някои отделни въглищни електроцентрали излъчват повече вредни емисии от цели държави в ЕС. Например централата "Никола Тесла" в Сърбия надвишава общите емисии на SO2 на най-големия замърсител в блока - Полша.

Когато се разглеждат емисиите от произведена електроенергия, "Углевик" в Босна и Херцеговина с 50 тона серен диоксид на гигават час е най-големият замърсител. За сравнение, "Белхатув" в Полша, най-замърсяващата електроцентрала в ЕС, емитира много по-малко емисии - 1,1 тона серен диоксид на гигават час.

ЕС е затворил 30 въглищни централи от 2016 г. насам и се привежда в съответствие с Директивата за индустриалните емисии и намаляване на замърсяването. Това не е така за региона на Западните Балкани, където правилата за контрол на замърсяването са били многократно нарушавани.

От 2018 г. 17 от 18-те електроцентрали на въглища в Западните Балкани са под законово задължение да прилагат Директивата на ЕС за големите горивни инсталации. Това би трябвало да доведе до значителни незабавни спадове на въглеродния диоксид и прахови частици до края на 2027 г.

Според доклада това не се случва, а напредъкът е "бавен и непълен“.

"Тези констатации показват спешната необходимост от прекратяване на производството на електроенергия с въглища в Западните Балкани, както и спешни подобрения в контрола на замърсяването на тези централи в близките години“, казва Давор Пехчевски, координатор на кампанията срещу замърсяването на въздуха на Балканите в Bankwatch.

"Превръщането на въглищата в енергиен източник от миналото ще бъде огромна полза за страните от Западните Балкани, които се стремят да подобрят здравето на своето население. Това също би помогнало в техните стремежи за членство в ЕС и би поставило курс за всеобхватен преход от всички изкопаеми горива за целия ЕС и региона на Енергийната общност през следващите десетилетия.", добави той.

Редица организации призовават Генерална дирекция "Енергетика" на Европейската комисия да осигури по-силни, ефективни и възпиращи инструменти за налагане на санкции срещу нарушения на Договора за енергийната общност.