Папа Франциск обича футбола, тангото и на младини си имал годеница

Веднага след избора на папа Франческо медиите на Ботуша изровиха не само извадки от неговите теологични възгледи, но и подробности за личните му интереси и вкусове. Понтификът от италиански произход обича футбола, тангото, творбите на сънародника си Хорхе Луис Борхес и на младини си е имал годеница („Беше момиче от групата, с която ходехме на танци, чак след това открих религиозното призвание...“).

И още – любимият му филм е „Угощението на Бабет“ на режисьора Габриел Аксел, любимата му картина - „Бялото разпятие“ на Марк Шагал, а любимата музика – Бетовен, разкрива книгата „Йезуитът“, посветена на него преди повече от 3 години от журналистите Франческа Амброджети и Серджо Рубин.

Там кардинал Берголио изповядва: „Трябва да слезем на улицата и да потърсим хората – това е нашата мисия. С взряната в себе си църква се случва онова, което става и с взрените в себе си хора – превръщат се в параноици, в аутисти...“

На въпроса как се самоопределя, тогава кардиналът, който вече е бил първи подгласник на Бенедикт ХVІ на миналия конклав, отговаря: „Хорхе Берголио, свещеник“.

Наскоро аржентинецът коментира и жеста на оттеглянето на Йозеф Рацингер, чийто наследник малко по-късно се оказа: „Папапа е човек, който решава нещата в присъствието на Бог. Той винаги защитава принципите, без никога да напада личностите. Имаше голямо желание да постигне в църквата единство, което смяташе за по-значимо от конфликтите. Винаги ръката му беше протегната към другите“.

Изборът на Берголио е геополитически, като този на поляка Войтила навремето, смятат анализаторите на папските дела. Той ще се обърне да приласкае най-бедните католици в Южна Америка, но другата му важна кауза е да преодолее раздорите и да изчисти лицето и името на Ватикана след скандалите.

Очевидно неговото възшествие е било подготвяно отдавна, след като още през 2005 г. той е бил вторият по авторитет кандидат на Конклава след Рацингер, а вчера беше избран, макар че оттогава съставът на Свещената колегия на кардиналите е подменен над 50%. Този път скандалите край Светия престол натежаха в негова полза, изтъкват наблюдателите.

Те затвориха портите за евентуалното възшествие на папа италианец (тоест – на Анджело Скола, кардинал на Милано, който бе най-подготвен и най-широко известен), за да сложат край на властовата система, символично олицетворявана от декана на Колегията на кардиналите Содано и кардинал Бертоне, чието влияние ще залезе с края на безвластието на папския престол. Сега с надежда се очаква отваряне на църквата към хората, излизане на понтифика от дворците на църковната власт и повторното му превръщане в пастир за вярващите.

От появата му в Ложата на „Сан Пиетро“, папа Франциск е наясно с необходимостта да скъса с един властови модел, който се превърна в затвор за самия себе си. С първите си слова снощи той нито веднъж не се дефинира като „папа“, а като викарий на Христос, епископ – тоест пастир, отбелязвайки, че „епископът на Рим и неговият народ ще вървят рамо до рамо“.

Със спонтанната увереност, на оня, който се чувства готов за подобна мисия, кардинал Берголио избра и духовното си име – онова, което никой папа досега не бе дръзвал да произнесе по отношение на себе си като последовател на Свети Петър: Франциск/Франческо.

Името на свети Франциск почти програмно определя пътя на Берголио към понтификата – с необходимостта от екстремни жестове на отречение, възвръщане към корените, към Евангелието, към мисията на църкавата, изчистена от властта. Това име няма прецедент в дългата история на папството (именно затова новият папа ще бъде само Франциск, а не Франциск Първи, както обявиха в началото); то звучи като обещание към най-окаяните и като заплаха към овластените, тълкуват теолозите. То е индикация за един папа, който знае, че трябва да върви сам сред вълци, който е готов да съблече Ватикана от разкошните му мантии,

Обновяването обаче си има своята цена. Папа Франциск трябва да осъзнае, че в универсалния му дълг влиза и това да установи пълна прозрачност относно своето минало и връзките му с военната диктатура в Аржентина, относно негови компромиси с властта на хунтата при обстоятелства, които никога досега не са били изяснени докрай, припомня италианският вестник „Стампа“. И призовава: „Трябва да го направи, за да са развързани ръцете му“. Защото изборът да се наричаш Франциск се свързва с мъченичеството и дълга.