Плашещото сходство: 1914-2014

Човечеството е заплашено от сериозната опасност да повтори грешките, които доведоха до началото на Първата световна война, смята авторитетният историк, професорът от университета Кеймбридж Маргарет Макмилан.

Историята е пълна с парадокси. Един от основните е, че тя никога не се повтаря изцяло. Историята може да се сравни със стих, в който се повтарят едни и същи рими. Историкът Маргарет Макмилан смята, че 2014 г. съдържа твърде много плашещи паралели с 1914 г.

В началото на ХХ в. механизираните армии унищожиха милиони души на бойните полета на войната, започнала от Балканите. В Първата световна война участваха над 600 млн. войници от пет континента. Почти всеки шести от тях беше убит, а милиони се върнаха по родните домове като инвалиди.

Формалната причина за началото на военните действия послужи убийството на австрийския престолонаследник ерцхерцог Франц Фердинанд. Днес не съществува Австро-унгарската империя, нито престолонаследници, но съвременният еквивалент на атентата в Сараево могат да станат събитията в Близкия изток.

Ако Иран получи атомна бомба, то в региона ще започне надпревара в ядреното превъоръжаване.

И без това неспокойният Близък изток ще се превърне с буре с барут.

Ще е нужна и най-малката искра, за да „хвръкне всичко във въздуха“.

„Историята точно не се повтаря, но съвременният Близък изток плашещо прилича на Балканите от преди сто години, отбелязва Маргарет Макмилан в есе за водещият изследователски център в САЩ – Бруклинския институт.

Съществуващата в региона отровна смес от национализъм може да въвлече в конфликт САЩ, Турция, Русия и Иран. Всяка една от тези страни има свои интереси и съюзници в региона, които трябва да се защитават, припомня Маргарет Макмилан.

Смяна на лидерите

Съвременните ислямски терористи като две капки вода приличат на революционерите и анархистите, които извършиха немалко убийства в името на философията, която позволяваше да се отнема човешки живот в името на изграждането на по-добър живот според техните разбирания.

През 1914 г. Германия беше водеща сила в Европа и се противопоставяше на Великобритания. В наши дни паралелът е в съперничеството между САЩ и Китай.

Смяната на една световна супердържава с друга винаги е ставало с бурни периоди на сътресения.

Така е било и ще бъде. Достатъчно е да припомним, че в края на 20-те години на миналия ХХ в. във Вашингтон разработваха планове за война с Британската империя. Основният театър на бойните действия е трябвало да стане Канада. В Белия дом били уверени в наближаването на конфликт, при смяната на Обединеното кралство като супердържава.

Както и в навечерието на Първата световна война и днес се наблюдава избуяването на национализма и десните сили.

Има още една гореща точка в света, която може да замени Близкия изток, ако палестинците се договорят с Израел, а Иран успокои Запада за своята ядрена програма. Това е Далечният изток. В Китай и Япония се засилват патриотично-националистическите настроения, които са провокирани от спора за необитаемите острови в Източно китайско море. В Поднебесната империя те са известни като Дяоюйдао, а в Страната на изгряващото слънце – Сенкаку.

Ръстът на военните разходи на Пекин и стремителното строителство на военно-морски флот, пише Маргарет Макмилан-кара американските стратези да мислят, че Китай се готви да хвърли ръкавицата на предизвикателството на Америка за контрол над тихоокеанския регион. В момента наблюдаваме надпревара във въоръжаването между двете държави. В. „Уолстрийт джърнъл“ притежава информация от много надеждни източници, че в Пентагона за всеки случй се разработват планове за война с Китай.

Без голям риск от грешка можем да предположик какви планове се разработват в Генералния щаб на Северно-американското командване.

Ситуацията в Далечния изток се усложнява и от договора между САЩ и Япония за взаимна отбрана при нападение. През 2012 г. Белият дом успокои Токио, че документът се отнася и за Сенкаку. През ноември миналата 2013 г. Пекин едностранно разшири зоната за противовъздушна отбрана и над спорните атоли. Няколко дни по-късно два американски бомбардировачи В-52 прелятяха над Сенкаку, хвърляйки ръкавица на Китай.

Съблазнително е да се сравняват днешните отношения между Белия дом и Пекин – пише Маргарет Макмилан- с острото съперничество, съществуващо преди сто години между Германия и Великобритания.

Историкът отбелязва разстящото раздразнение и тревога сред американците от ръста на китайските инвестиции в Америка. От своя страна Поднебесната империя се оплаква от отношението на САЩ към нея като второразрядна страна.

Опасното самоуспокоение

Британският историк Маргарет Макмилан отбелязва и още един паралел.

Днес в света се е наложила тезата, че глобална война в XXI в. между водещите страни е невъзможна след толкова дълъг период на мир.

Точно такива пацифистки настроения са съществували и в началото на ХХ в.

„Сега, както и тогава – не се съмнява Маргарет Макмилан – настъпващата глобализация ни приспива и лъжовно ни дава чувството на сигурност. Стогодишнината от началото на Първата световна война ни кара сериозно да се замислим за нашата уязвимост пред грешките, внезапните катастрофи и чистите случайности“.

Уроците със стогодишна давност заставят днешните лидери да се замислят как с общи усилия да изградят здрав световен ред.