Д-р Кунчев: Дезинфекцията спасява жителите на Мизия от зарази

 Разминахме ли се с евентуална епидемия от зарази в Мизия, и има ли заплаха за страната ни от вирусът „Ебола“,  коментира пред Факти.Бг главеният здравен инспектор д-р Ангел Кунчев.

Има ли все още опасност от епидемия и зарази в Мизия?

Теоретична опасност има докато не се изчисти и дезинфекцира всичко и водата не стане годна за пиене. Това става сравнително бавно, защото почистването на домове, дворове, улици и площади изисква доста време и работна ръка. Затова в момента е ключово да могат да бъдат осигурени колкото се може повече доброволци, за да стане по-бързо почистването.

Факт е, че до момента няма допуснато възникване на никакви заболявания, така, че ако се спазват изискванията: да се консумира само безопасна вода и храна, да се поддържа добра лична хигиена и да се дезинфекцират ръцете и повърхностите след работа, както и да се ползва храна от походната кухня и пакетите от БЧК, то това намалява до много ниска степен риска от зарази.

Бяха разпространени указания какво трябва да прави населението в Мизия, как да ползва дезинфектантите. Водата бе пусната, за да се почистват домовете, осигури се и бутилирана минерална вода за пиене. Колегите от Районната здравна инспекция (РЗИ) са ежедневно в Мизия, за да могат да дават консултации и указания, да се наблюдава работата на спешния център и общопрактикуващите лекари, за да се хванат каквито и да било заболявания в най-ранен етап.

Във връзка с това има ли още нужда от дарения?

Нужда от дарения ще има още дълго време. Най-добре е това да бъдат парични средства, за да може БЧК да закупува това, което е необходимо, както и храна, тъй като запасите бързо се изчерпват. За лични предпазни средства и дезинфектанти бяха осигурени средства.

Има ли заплаха от вируса „Ебола“ за страната ни?

Рисковете са минимални. Теоретично, за Европа и България, вирусът би могъл да се внесе, но вероятността е много малка, тъй като нашите контакти със засегнатите страни не са особено интензивни, да не кажа изобщо няма такива.

Начинът на предаване е затруднен. Това не е въздушно капкова инфекция и не може да се заразите заради това, че сте били в една стая с някой, или просто сте разговаряли с него. Необходим е по-тесен контакт с телесни течности. Затова и огромната част от заразените са или хора, които са се грижели за болни или участвали в обработката на трупове, погребални церемонни, или здравни работници.

Превантивната дейност е да не се контактува с болни хора. Симптомите са гадене, повръщане, диария, както и кървене от различни места. Така, че пак ще кажа, че в най-рискова ситуация са хората, които се грижат за тези болни.

В случая ще добавя, че бежанците, които идват в страната ни са от Афганистан и Сирия и не са рискови. Тези, които са от Африка са от Алжир, Сомалия, Египет, Етиопия, Мали, но не и от засегнатите от „Ебола“ страни.

Освен това, докато стигнат до България те преминават през различни страни. Търсят каналджии, които да ги прекарват през границите нелегално, което отнема понякога месеци. Най-често инкубационният период на болестта е от около седмица, така че, ако някой е бил заразен, много бързо показва признаците на заболяването.

Взема ли България все пак превантивни мерки и какви?

Те са същите, каквито вземат и европейските страни. Най-важното е в една страна да има действаща система за надзор над заразните болести, за да може да се хванат навреме първите случаи.
Разбира се пълна гаранция, че не може да бъде внесен вируса, няма. Взети са обаче мерки. На сухоземната граница, по отношение на бежанците, всички те минават медицински прегледи и изследвания веднага, след като бъдат заловени.

На летищата пък има медицински персонал и термокамери, които следят за температурното състояние.

Ако човек от тези страни пребивава във вътрешността на страната и покаже признаци, че е заразен имаме готовност да бъде навреме диагностициран, изолиран и да се търсят контактите му, така че да се прекрати разпространяването на заразата.