Започва реформата в Спешна помощ и болниците

Правителството прие Концепция за развитие на системата за спешна медицинска помощ. Стратегическата цел, формулирана в документа, е насочена към развитие на интегрирана система за спешна медицинска помощ, която ще осигури равнопоставен достъп на гражданите до спешна медицинска помощ в съответствие с най-добрите европейски практики и изисквания за своевременност, достатъчност, качество и безопасност.

В Концепцията се определят шест приоритетни направления:

подобряване на структурата и материално-техническа обезпеченост; осигуряване на устойчиво развитие на човешките ресурси; осигуряване на ефективна организация, координация и управление на системата; гарантиране на финансовата устойчивост на системата; осигуряване на готовност на системата за реакция при бедствия и развитие на европейската координация и трансгранично сътрудничество; осигуряване на прозрачност и обществен консенсус, участие на гражданите и медицинските специалисти в процеса на развитие на системата за спешна медицинска помощ.

Инвестициите в инфраструктурата на системата за спешна медицинска помощ ще бъдат осигурени със средства по Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 г.

Интегрираният модел за системата за спешна медицинска помощ включва две основни части – извънболнична и болнична част, свързани с регламентирани организационни връзки и механизми на координация. Всички структури на извънболнична и болнична спешна медицинска помощ ще бъдат определени в Карта на системата за спешна медицинска помощ като елемент на Националната здравна карта.

Извънболничната част включва центровете за спешна медицинска помощ

с техните филиали и мобилни спешни екипи, разположени на определени точки, осигуряващи своевременен достъп на населението в обслужваната територия. Болнична част включва развити структури за спешна медицинска помощ в лечебни заведения за болнична помощ – спешни болнични комплекси (СБК) и спешни болнични центрове (СБЦ).

Центровете за спешна медицинска помощ ще поддържат мобилни екипи, които ще бъдат определени по видове, местоположение и район на обслужване по начин, гарантиращ своевременен достъп на населението при обичайни обстоятелства. Ще бъде регламентиран и резерв от мобилни екипи, които да бъдат мобилизирани в случай на критични ситуации при бедствия, свързани със заплахи за здравето.

Включените в Картата лечебни заведения за болнична помощ ще бъдат задължени да поддържат структура и персонал, осигуряващи безотказен прием на пациенти със спешни състояния, по определени специалности и направления, в зависимост от наличния капацитет и ниво на компетентност. В картата ще бъдат определени районите на обслужване на съответните спешни болнични структури по съответните специалности и направления, с цел яснота за мобилните екипи и районните координационни централи на ЦСМП при вземане на решение за транспортиране на болните, чието състояние не може да бъде овладяно от екипите на ЦСМП.

Очакваните резултати от реализацията на Концепцията включват:

устойчиво подобряване на националните здравни показатели за смъртност и загуба на работоспособност в резултат на спешни състояния; повишена удовлетвореност на обществото от системата за спешна медицинска помощ и ефективно спрямо разходите предоставяне на спешна помощ, подкрепящо оптимизирането на болничната мрежа и развитие на възможностите за извънболнично лечение.

С одобрени от кабинета изменения и допълнения в Концепцията за преструктуриране на системата на болнична помощ за периода 2015-2020 г.се планират дейности, които са насочени в две направления – интервенции в държавни лечебни заведения за развитие на структурите им за спешна диагностика и лечение и интервенции за развитие на здравната инфраструктура за продължително лечение. Предвидена е и подкрепа за модернизиране на здравната инфраструктура на страната, надграждайки постигнатите резултати от програмен период 2007-2013 г., която е съобразена с политиката на ЕС за осигуряване на равен достъп и подобряване на качеството на здравните услуги. Предложените изменения в Концепцията са насочени към създаване на възможност за по-ефективно усвояване на средствата по европейските фондове, което кореспондира и с политиката за равномерно развитие на регионите. Дейностите в различните направления ще бъдат финансирани с нереализирани до момента средства по Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г., Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 г., Норвежки финансов механизъм и др.

Изменението на Концепцията за преструктуриране на системата на болнична помощ се

основава на анализ на здравно-демографското състояние на страната,

който определя необходимостта от мерки за преодоляване на основните причини за смъртност и трайна неработоспособност в България. Във връзка с това се предвижда подобряване на ранната диагностика, качеството и достъпа до лечение болести на органите на кръвообръщението, новообразувания, болести на дихателната система, болести на храносмилателната система. Интервенциите, насочени към намаляване на детската смъртност и вида и степента на увреждане при децата, ще бъдат насочени към подобряване на възможностите за антенатална диагностика, повишаване качеството на неонатологичната и педиатрична помощ чрез осигуряване на високотехнологична апаратура.

Интервенциите в държавни лечебни заведения, извършващи спешна диагностика и лечение ще бъдат приоритетно насочени към развитието на системата за спешна медицинска помощ в нейната извънболнична и болнична част. Те включват осигуряване на високотехнологична медицинска апаратура за оказване на спешна медицинска помощ, включително с възможности за отдалечени консултации (телемедицина), както и извършване на строително-ремонтни дейности. Тези интервенции допълват дейностите, предвидени в Концепцията за развитие на системата за спешна медицинска помощ, и целят като пряк резултат подобряване на качеството на спешната медицинска помощ и скъсяване на времето за достъп на населението до нея.

В областта на ранната диагностика, качеството и достъпа на онкологичната помощ, интервенциите ще бъдат насочени към надграждане на постигнатото и ще са насочени към укрепване на капацитета на националните центрове за лечение на болни с онкологични заболявания.

Интервенциите в здравна инфраструктура

за продължително лечение ще бъдат насочени към преструктуриране на неефективно използваните легла за активно лечение в легла за продължително лечение на вътрешни болести, кардиология, ревматология, пневмология, ортопедия и травматология, нервни болести, хирургия и др. медицински специалности. Предвижда се и изграждането на два центъра за продължително лечение на пациенти с „будна кома”. Предвидените дейности ще доведат до реално преструктуриране на болничните легла чрез повишаване на относителния дял на леглата за продължително лечение, за сметка на леглата за активно лечение, които генерират по-големи болнични разходи. Това ще осигури по-добра ефективност на хоспитализациите за активно лечение и ще гарантира здравните услуги за пациентите, нуждаещи се от продължителни медицински грижи.

Дейностите, предвидени в Концепцията, ще осигурят както ефективно разходване на обществения ресурс за здравеопазване, така и равнопоставен достъп на населението до всички видове медицинска помощ с акцент върху грижите, полагани преди хоспитализацията на пациентите. Кумулативният резултат от тези ефекти в дългосрочен план ще допринесе до подобряване на здравните показатели, в т.ч. смъртност, настъпване на трайни увреждания, загуба на работоспособност и др. Развитието на адекватна здравна инфраструктура, предоставяща качествена медицинска помощ, ще осигури и стимули за задържане на работоспособното население в регионите и е фактор за преодоляване на отрицателните демографски тенденции.