Трансплантация на човешка глава - възможно ли е?

В края на февруари италианският неврохирург Серджо Канаверо обяви намеренията си през 2017 г. да извърши първата трансплантация на човешка глава. Тази новина предизвика бурни реакции – присмех, възмущение, страх, ентусиазъм. Сайтът Лента.ру се опита да установи доколко реалистичен от медицинска гледна точка е проектът на Канаверо и какви са етичните и психологическите последици при евентуалното успешно осъществяване на подобна операция.

През 1954 г. съветският лекар Владимир Демихов “присажда“ допълнителна глава на 20 кучета. След операцията те оживяват, макар и не за дълго, а само за няколко дни. 16 години по-късно американският медик Робърт Уайт присажда глава от едно маймунско тяло на друго. Животното оцелява 9 дни, но поради прекъсването на гръбначния мозък не е имало усещане за тялото си и не е могло да го управлява. Италианският хирург се надява на по-благоприятен изход – той смята, че е възможно да помогне на онези, чиито тела са станали негодни – например на раково болни, чиито метастази не са достигнали до главата, както и на пациенти с мускулна атрофия като гениалния физик Стивън Хокинг.

Проблемите

От всички раздели на медицината трансплантологията е един от най-сложните и капризникакто по отношение на теорията, така и на практиката.

Всеки орган, предназначен за присаждане, се състои от няколко типа тъкани, заобиколени от нерви, изпращащи му сигнали и приемащи в отговор импулси от самия орган, както и от кръвоносни съдове, които го захранват. Цялата тази система не е възможно да не бъде повредена при изваждането на органа, така че, даже операцията да е успешна, ще трябва време, за да се възстановят инервацията (а с нея – чувствителността и способността да се съкращава) и кръвоснабдяването на органа на новото място. Основният проблем е, че имунната система ще отхвърля всяка клетка, която не принадлежи изначално на съответния организъм. За да се подтисне тази реакция, на пациентите се предписват курсове с имуносупресори, чийто ефект притежава и „обратна страна на медала“: когато имунитетът е понижен, защитата на организма от инфекции е отслабена.

В точния смисъл на думата, главата не е орган, а комплекс от органи и рискът от усложнения, свързани с неговото присаждане, е многократно по-висок, отколкото при трансплантация на един отделен орган. В главата се намира най-главният орган – главният мозък, и да се присади тя без той и свързаните с него нервни окончания да бъдат повредени, е на практика невъзможно.

В основата на шията в мястото на съединяването на гръбначния стълб с черепа главният мозък преминава в гръбначен, който управлява движението на всички мускули от врата надолу на базата на команди, получавани от главния мозък. При трансплантация на глава гръбначният мозък неизбежно ще бъде отделен от главния и никакви сигнали от него няма да са в състояние да отидат към към тялото и крайниците. Следователно, всички движения освен дъвченето и изразяването на емоции чрез мимическите мускули ще станат невъзможни. Импулсите в обратна посока също няма да могат да се предават и дори ако пациентът оживее след операцията, той няма да може да чувства нищо друго освен лицето си.

Нервните пътища, преминаващи през гръбначния мозък и съединяващи главния мозък със сърцето, с белите дробове и т.н., също се нарушават. А гръбначният мозък не е някакъв тънък нерв, способен да се възстанови след повреда за обозрим период от време... Не са известни случаи на пълно възстановяване на връзките в гръбначния мозък при неговото напречно срязване. Парализирани хора, които се учат да движат крайниците си отново след сериозни травми на гръбначния стълб, изпращат сигнали към ръцете и краката, „заобикаляйки“ гръбначния мозък.

Възможните решения

През 2013 г. Италианският неврохирург Серджо Канаверо обявява на заседание на Групата за перспективна невромодулация в Торино, че разработва методика, която до няколко години ще позволи успешно присаждане на човешка глава (цефалосоматична анастомоза). Сега през февруари той назова по-конкретен срок - 2017 г. Но ще съществува проблемът къде да се осъществи замисленото – и това не е свързано само с наличието или липсата на съответната апаратура, а със законодателството на различните държави. Не всяко правителство би одобрило толкова рисковано начинание – присаждането на глава на негова територия.

Според Канаверо, трудностите са разрешими. Да речем, гръбначният мозък може да бъде отделен от главния с по-малко поражения с помощта на нано нож от силициев нитрид или диамантено острие. Но освен това двата края на гръбначния мозък – от донора и от реципиента, трябва да се съединят един с друг с помощта на полиетилен гликол или хитозан. Тези вещества действат като припой при запояване на кабели, съединявайки частите от невроните в единно цяло. При постоянното съприкосновение те се регенерират.

За по-бързо възстановяване Канаверо смята след операцията да въвежда пациентите за няколко седмици в изкуствена кома, за да останат абсолютно неподвижни и през това време повредените части на невроните, кръвоносните съдове, мускулите да се възстановят. Твърди се, че след излизане от комата човекът ще може веднага да проговори, а след година - и да ходи, разбира се – не без помощта на физиотерапия. Цялостната методика се нарича GEMINI.

Следва да се разбира, че при операциите ще се използва „свеж“ донорски материал, подготвен според методиката GEMINI. Всички други глави и тела, включително и подложените на криоконсервация, не са подходящи, още повече че досега не са известни методи за размразяване на формално мъртви организми, което да възвърне живота им. Повечето експерти трансплантолози междувпрочем смятат, че методиката, предложена от Канаверо, не е достатъчно ефективна за операцията, която е замислил.

Глава към тялото или тяло към главата?

Терминът „присаждане на глава“ е останал от времето на експериментите на Уайт и Демихов, но всъщност етрудно да се определи дали глава си присажда към тялото, или тяло – към главата. Разбира се, основната част органи се намират в тялото, но никой не се съмнява, че човешката личност и съзнанието са „скрити“ в главата и по-точно в мозъка. От тази гледна точка донорски материал е тялото, а не главата.

Но това не е само въпрос на терминология, а и на етика. Как се отнасят различните религии към присаждането на глава? Ако, както смятат вярващите, в главата се намира човешката душа, не би трябвало тя да се отделя от тялото и да се предава на друг. Ако според дадена религия, някой друг орган е вместилището на душата, тогава не би трябвало присаждането на глава да е проблем...

Любопитно е, че Робърт Уайт, осъществил експеримента с маймуна,дълго време е бил съветник на папата по въпросите на медицинската етика. Именно под негово ръководство през 1981 г. се създава Комисията по биомедицинска етика във Ватикана, ревизирала отношението на католическата църква към мозъчната смърт и използването на стволови клетки в медицината.

Психологията

Нека си представим, че цефалосоматичната анастомоза е осъществена успешно, пациентът е оцелял и се възстановява. Какво ще стане по-нататък? Присаждането на части от мозък (хипофизата) на престъпник на кучето на проф. Шариков го превръща в човек, но с не особено високи морални принципи. Разбира се, това са фантазиите на писателя Михаил Булгаков, но си струва да се замислим какво би чувствал човек при подобна операция. Ще се промени ли неговата личност?...

Радикалната промяна в тялото може да доведе до неочаквани последици. Напълно вероятно е пациентът, преживял присаждане на глава/тяло да не припознае ръката или крака си като свои. Така те ще му пречат. Възможен е и друг вариант: кората на главния мозък ще помни разположението, формата и силата на крайниците на предишното си тяло и тези вече несъществуващи крайници ще се възприемат като фантомни.

Разбира се, това съвсем не са всички възможни проблеми. Самата личност на човека, претърпял присаждане на глава, може необратимо да се промени. И засега никой не може да каже как именно.