Виктор Соловейчик, Йонко Грозев и Таня Куцарова-Христова са одобрените три кандидатури за български съдия в Страсбург. Това реши днес Комисията за избор на кандидати за съдия в Европейския съд по правата на човека.
След приключване на публичното събеседване с кандидатите за съдия в ЕСПЧ, което се проведе на 8 октомври в Съдебната палата в София, Комисията е оценила представянето на всеки от участвалите кандидати съгласно изискванията от заповедта на министъра на правосъдието за определяне на критериите, на които трябва да отговарят те. Крайната оценка от устното събеседване е сформирана като средно аритметично число от сбора на оценките на всички членове на Комисията.
Предстои одобрените кандидатури да бъдат предложени и одобрени от Министерски съвет и да бъдат предложени на ПАСЕ. Според регламента се очаква България да изпрати три равностойни кандидатури за съдия в ЕСПЧ.
ххх
Единността и действията на бъдещата Европейска прокуратура във всички държави членки обсъдиха днес министрите на правосъдието на заседание на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи в Люксембург.
България се обяви за силна Европейска прокуратура, която да може да разследва и повдига обвинения в цялото единно европейско правно пространство. Това стана ясно от думите на заместник министър-председателя и министър на правосъдието Христо Иванов, който представи позицията на България по предложението за Регламент на Съвета за създаване на Служба на Европейския прокурор.
Министърът на правосъдието подчерта, че границите не бива да препятстват преследването на престъпления и именно в това ще е приносът на европейската прокуратура - тя трябва да действа пряко в засегнатите юрисдикции и да използва собствени способи и процесуални правомощия, без да се налага да прибягва до традиционните методи на взаимна правна помощ между държавите членки.
Министърът посочи още, че въпросът за тълкуването на обхвата на използваното в чл. 25 понятие „единно правно пространство“ (single legal area) следва допълнително да бъде обсъден в рамките на работна група „Сътрудничество по наказателноправни въпроси“ за изясняване на обхвата на понятието и постигане на съгласие по въпроса.
По проекта на общ Регламент за защита на данните държавите членки, включително България, подкрепиха частичен общ подход по текста на глава IV „Подход, основан на риска“. След дебат относно „правото да бъдеш забравен“ в Интернет министрите на правосъдието се обединиха около становището, че това право не може да има предимство пред свободата на изразяване и трябва да се намери внимателен и балансиран подход в Регламента.
По време на срещата министрите обсъдиха и въпроси, свързани с укрепването на презумпцията за невиновност, както и премахването на легализацията за някои актове на гражданско състояние.