Bulgarrenault 8

Автомобилът, който ви представяме е собственост на Любомир Сотиров от СтолникПрез 1967 година едно държавно обединение, наречено ДСО “Металхим” подписва договор за производство и продажби на леки автомобили с френската фирма Renault. Първоначално сглобяването на возилата е разпределено по заводите в Казанлък, Сопот (ВМЗ), Русе (Дунарит), Самоков (Радиозавода), Лясковец, София и Разлог. Само за десет месеца е построен монтажен завод в град Пловдив и производството е пренесено там. За периода 1967-1970-та в България се сглобяват около 5 500 автомобила с марка Bulgarrenault – основно от моделите 8 и 10. Героят на настоящия материал е автомобил, който е направен в Пловдив. Точната му модификация е Bulgarrenault 8 тип R 1130. Купен е от града под тепетата на 2.I.1968 година от Емил Радев. Интересното е, че днес колата изглежда в състояние, аналогично с това през 1968-ма.

Както вече стана ясно, серията от “български” коли е била доста ограничена и като се има предвид изминалия период от близо 40 години и сегашното перфектно техническо състояние на автомобила, можем спокойно да твърдим, че той представлява изключителен екземпляр за ценителите на ретро возила. Автентичността му се засилва от факта, че по автомобила не е правена никаква реставрация – единствено редовно обслужване и смяна на консумативи. Днес Renault-о на Любо е изминало само 130 000 километра и се намира в отлично здраве. Главна заслуга за това има предишният собственик, за който този автомобил е бил много повече от пътно транспортно средство. Всички ремонтни дейности са описани в специална книга, като най-интересното в нея е един надпис, който гласи: “Гергана (става дума за дъщерята) се ражда на 24 171 км.”! От това човек може да си направи извод за начина, по който е “гледано” Renault-о.

Освен че е изключително добре запазен, автомобилът впечатлява с някои интересни технически решения. Задноразположеният двигател и нестандартните стабилизиращи щанги отзад правят колата доста стабилна, въпреки ниската маса – само 750 килограма. Други нестандартни възли са преливникът на радиатора и съдът за спирачна течност, които са изработени от стъкло. Скоростният лост излиза от пода и е силно извит назад, а задните странични стъкла не се свалят надолу, а се плъзгат напред. Друго, на което трябва да се обърне внимание, е спирачната система. Тя е доста модерна за времето си, което най-ясно личи от наличието на четири дискови спирачки. Малкият седан е с четири врати и макар да звучи странно, салонът е доста просторен.

Багажното отделение се намира отпред и се характеризира с учудващо голям обем. Точно под него се намира резервното колело. То се вади от специално чекмедже, от външната страна на което е закачен регистрационният номер. В заключение трябва да повторим, че този автомобил е рядка ценност, поради факта, че е произведен в България, не е реставриран, а техническото му състояние е перфектно.

Радослав СЛАВЧЕВ
[email protected]