Малка изненада

Много хора свъзват афинитета на българина към високите скорости и състезанията по улиците с някакъв наслагван от десетилетия комплекс или пък с друг, появил се през последните трудни за повечето нашенци години. Истина е, че масата българи не са имали достъп до хубави автомобли в продължение на почти петдесет години. Ето от 13 лета пазарът е отворен, но хоп - изниква друг непредполагаем проблем. Оказва се, че хубавите автомобили (като такъв до преди няколко години се приемаше всеки, който не бе произведен в някоя от страните от СИВ) струват доста по-скъпо от руските, за които се чакаше като за ракета към рая.

На фона на миналите реалности е разбираем афинитета на българина към скоростта. Нормално е когато от “мохер” с 50 к.с. скочиш в някой Opel с 90 к.с. да ти се струва, че си яхнел комета. Удовлетворението от победата, когато си издърпал някой на светофара e много по-голямо, когато автомобилът ти е по-невзрачен от този на импровизирания противник. На всеки собственик на хубава и бърза кола се е случвало поне веднъж да подцени някой малък таралясник до себе си и после да му гони задната броня. Именно такъв е обектът на този материал.
През 1998-ма Renault за пръв път представи хита

Clio V6

Малкият автомобил впечатляваше много от пръв поглед. По размери той бе дребосък, но в никакъв случай не може да се определи като невзрачен. Калниците бяха силно раздути, а колата бе скрита до неузнаваемост под огромните спойлери и маски. В действителност обаче повечето аеродинамични елементи се оказаха излишни, тъй като големият двигател се справяше доста по-зле от очакванията с малкото автомобилче. Явно французите не бяха изпипали работата и просто бяха натъпкали трилитровия мотор в градското возило. Така вместо да се превърне в класен спор­тен автомобил Clio V6 се оказа в ролята на някаква невпечатляваща с нищо недомислица.

Новата генерация

на малкия спортяга е нещо съвсем различно. Явно в Renault са се поучили от сериозните грешки допуснати при предишната модификация и са си обещали, че този път ситуацията ще е различна. Новото Clio V6 е вече наистина расов спортист. Зад задните седалки е монтиран шестцилиндров V-образен мотор с работен обем 2946 куб.см. Мощността, която агрегатът достига при 7150 об./мин. е 254 к.с. Това е с 28 к.с. повече, отколкото при първата генерация на модела. Не там обаче се крие ключът за значително усъвършенстваните скорост и динамика. Причината е в комплекс от фактори. Малкото автомобилче е оборудвано със

скоростна кутия,

която е изскочила директно от някой със­тезателен автомобил. Предавките влизат твърдо и директно. Първа и втора са много дълги, а трета къса, точно по вкуса на уличните състезатели. Когато настъпи педала до ламарината, водачът има чувството, че е топка, ритната от Роберто Карлош. Малката резачка достига 100-те км/ч за 5.8 сек. Максималната скорост е 250 км/ч, но при достигането є човек има чувството, че се движи с 350 заради малките габарити на колата. При каране във високи обороти, за каквото е предназначен автомобилът, централноразположеният мотор загрява силно купето и дори на серийно предлаганият автоматичен климатик и затруднява да осигури максимален комфорт на пътуващите вътре. Нееднократно е ставло въпрос, че да се превърне един автомобил в улична стрела е толкова трудно, колкото и да се осигури максимална безопасност на водача и пътниците. Инеженерите от Renault дори и при този експериментален модел доказват, че проектират едни от най-безопасните автомобили в света. Спирачната система на Clio V6 е просто безупречна. Четирите диска и електронният ABS Bosch 5.3 заковават малкия спортист на място от каквато и да е скорост. Въздушните възг­лавници са шест и се монтират серийно, а за оптимална стабилност в завой допринасят твърдото окачване и разширения преден мост.

Очаква се новата модификация на Clio V6 да се похвали с много по-голям пазарен успех от стария модел, който видя бял свят в 1640 бройки. Всяко автомобилче Renault Clio V6 ще струва от 40 000 Евро нагоре.

Светослав НАУМОВ
[email protected]