Едни от най-продаваните автомобили у нас си остават т. нар. малолитражки. Те са изключително удобни за градски условия, икономични, лесни и евтини за сервизиране. Именно тези возила заемат една доста голяма част от пазара за употребявани автомобили у нас. Разнообразието от предлагани модели в този сегмент не е никак малко и на прогресивно обедняващия българин се пада честа да направи правилния избор. Известно е, че герменските возила и в този клас държат доста високи цени. Японските пък са много надеждни, но скъпи за поддръжка. Италианците предлагат ефектен дизайн, но слаба надеждност, а френските малолитражки са идеален компромис между качество, цена и поддръжка. Сега ще разгледаме детайлно една от хитовите и изключително популярни у нас френски градски коли. Ще си говорим за Renault 5 и по-точно за модификациите на “петицата” произвеждани през периода 1984 - 1991 година.
Първото поколение на този масов автомобил започва живота си през 1972-ра. Четириколесното бързо става най-популярната кола във Франция. Моделът се радва на завидна известност и по пътищата на Европа. През 1984 година компанията Renault решава да обнови модела, като целта є е да бъдат внедрени доста от новите технологии, използвани в фирмата, но да бъде запазен максимално облика на автомобила. Това решение е продиктувано от факта, че почитателите на първата генерация са милиони. След дълго умуване изработката на новата каросерия е поверена в ръцете на известния дизайнер Марчело Гандини и култовата студия Bertone. Ефектът е налице и автомобилът бързо се налага на пазара. И той, обаче, както всички четириколесни си има недостатъци.
Каросерия
Новата каросерия е значително по-добра от тази на предшественика. Дори и при най-старите екземпляри ръжда почти не се забелязва. Сглобката обаче не е от най-добрите и често пъти се забелязват неприятни поскърцвания. Лаковото покритие на каросерията също не е перфектно и след 4-5 години боята започва да избледнява, а гланцът се губи още след втората година. По-наточените версии са оборудвани с ефектни оребрени брони, изработени от пластмаса. Материалите използвани за изработката на броните са с доста съмнително качество и бързо остаряват. При най-старите екземпляри често срещано явление е пропускане на вода от уплътнението на предното стъкло. Вратите на модификациите произведени преди 1988 година се характеризират със слаби панти и увисват. Това важи с пълна сила за купета с три врати, тъй като те са значително по-големи. Съветът на специалистите е по възможност да се избягват вариантите без задни странични врати. Друго слабо място по каросерията са уплътненията на вратите. Те са изработени от некачествен каучук, бързо се втърдяват и се късат.
Интериорът е доста ефектен, но пластмасовите детайли отново не са на нужното ниво. Те причиняват неприятни вибрации и дразнещи шумове, които са просто неизбежни. Следствие на слънчевата светлина по арматурното табло се появяват петна, които трудно могат да бъдат заличени. Интересен е фактът, че петвратата каросерия е по-дълга с цели шест сантиментра и както вече споменахме е препоръчителна пред варианта с три врати.
Окачване
Возията на R5 е една от най-положителните черти. Тя е изключително мека за автомобил от този клас. Неравностите по пътя почти не се усещат. Този факт обаче води до по-бързото износване на всички елементи по окчаването. След 70 000 километра пробег, обикновено се налага смяна на всички тампони. Амортисьорите също издържат толкова. За разлика от тях шарнирите са здрави и надеждни. Проблем създават полуосите на екземплярите произведени през периода 1985 - 1989 г. През 1991 година е отстранен още един дефект - бързото износване на лагерите на задните колела. Така че тук в пълна сила важи правилото колкото по-нов автомобил, толкова по-малко ядове. Най-препоръчителни са вариантите произведени след 1991 година.
Двигатели
През немалкия си живот Renault 5 се комплектова с много различни двигатели. Работният им обем варира от 950 см3, до 1 700 см3. Малките 1.0 и 1.2-литрови агрегати са много икономични, но за динамика въобще не може да се говори. Много удачен вариант е 1.4-литровият моноинжекционен двигател, който е добър компромис между еластичност на мотора и нисък разход на гориво. Всички агрегати без изключение имат едни и същи “детски болести”. Основният проблем е теч на масло от повечето гарнитури, което обаче не им пречи да изкарват до 170 000 километра. Като цяло гамата от мотори не е лоша с изключение на най-мощния 1.7-литров турбо двигател. Той често се оказва преексплоатиран, сервизирането му е скъпо, създава много главоболия и след време започва да харчи повече от нормалното. Увеличеният разход на гориво е следствие от деформации на корпуса на впръсквателните горивопроводи. Турбокомпресорите изискват постоянна грижа и проверки на херметичността на нагнетателя, защото лагерите му често пропускат масло. “Наточените” версии GTE и GT Turbo трябва да се избягват и заради факта, че обикновено са експлоатирани зверски и амортизацията им е безвъзвратна.
Колкото и странно да звучи за френска кола, добре е да се стои далеч и от дизеловите модификации. Течовете на масло от лагерите на коляновия вал са обичайно явление, също както и повишеният разход на смазочната течност след 80 000 км. По-голямата беда е ограниченият експлоатационен ресурс на дизелите, особено при преимуществено използване на колата на дълги разстояния и при високи обороти.
Цена
Въпреки изброените възможни дефекти R5 си остава добър вариант за малолитражка. Малката кола е перфектна за градски условия, дизайнът є все още не изглежда морално остарял, а и резервните части са на приемливи цени и лесно се намират. Обезценяването на автомобила е някъде в “златната среда”, а на нашенския пазар за употребявани автомобили се намират евтини и добре запазени екземпляри. Автомобилът е желано превозно средство за много дами, младежи, а защо не и за улегнали мъже.
Димитър Димитров
[email protected]
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 ...
19:58 02.03.2010
2 venci
23:01 20.03.2010
3 Addict
15:05 15.04.2010
4 VANKO
22:33 12.09.2010
5 rusev
15:13 13.02.2011
6 Тодор
12:35 01.03.2011