Хоризонтална граница

Дали е възможно размерите на вътрешното пространство на един автомобил да са по-големи от външните му габарити? “Разбира се, че не, не ставай смешен!”, ще кажете. И ще имате пълно право. С компактния си модел Yaris Verso обаче, Toyota са много близо до реализирането на подобна магия.

Става въпрос за малкия японски ван, създаден на базата на популярния мъник Yaris. Преди близо година той дебютира на нашия пазар и от тогава се опитва (с променлив успех) да открадне от клиентелата на Renault Kangoo и компания.

Отпред Verso недвусмислено подсказва родството с Yaris. Леко изменените фарове и по-широката радиаторна решетка не могат да скрият донора на формите - а и целта не е такава. Високият силует и съвършено правоъгълната задна част доказват само едно: по този модел са работили японски дизайнери.

Обратно на симпатичния Yaris, Verso спокойно би могъл да заеме призови места в конкурс “Квазимодо на годината”. В началото подобни реплики имаше и по повод на гореспоменатото Kangoo, но в крайна сметка то се утвърди на пазара. Истината е, че в този сегмент дизайнът не е порок.

Явно единствените качества, които трябва да притежава компактния ван са функционалност, функционалност и функционалност. От тази гледна точка, новопоявилият се Verso е повече от равностоен противник на останалите.

Основното му предимство е големината на вътрешното пространство. Независимо дали седите отпред или отзад, ще се наслаждавате на голяма свобода във всички посоки. Най-вече нагоре. Усещането е като в апартаментите от едно време - таванът е някъде далеч, а вие се чувствате необикновено малки...

Около коленете на пътниците отзад също е широко. Дори лимузини от високия клас понякога не предлагат толкова пространство. Голяма вина за това има една малка хитрост от страна на инженерите. Подът пред задните седалки е двоен. Когато отстраните капака се отваря дълбока ниша, в която можете удобно да отпуснете плавниците.

Много по-интересно обаче е другото предназначение на тази “яма”. Когато имате нужда от цялото пространство зад предните две седалки, обикновено се налага да демонтирате задните и да ги поставите незнайно къде. Но кой казва, че Verso е обикновен автомобил. Тук просто заставяте двете задни седалки да направят чупка в кръста и ги прибирате в пода. След това в багажника можете да разпънете и тенис-маса ако желаете.

Всъщност, преди това ще трябва да се справите с едно препятствие. Не е много ясно защо, но средната част на задната седалка, която играе ролята на третото място, но на практика е малко по-широка от обикновен подлакътник, не може да бъде прибрана в пода. Поради малките є размери ще можете да й намерите място някъде в багажника или все пак да я оставите в гаража. Следва да определите кой ще хвърля топчето...

По отношение на товаро-разтоварните действия автомобилчето е сравнително удобно. Прагът на багажното отделение е нисък, което улеснява мускулите. Вместимостта пък може да достигне внушителните 2 160 литра. Пречка може да се окаже вратата, която се отваря надясно, препречвайки пътя към тротоара.

За функционалността на модела спомагат и безбройните жабки, ниши и поставки, разпръснати в предната и задната част на салона. Няма да се спираме на всяка поотделно, за да не предизвикваме скука. Ще кажем само, че човек трябва да помни къде поставя вещите си. Забрави ли, очаква го издирване, което би затруднило дори ФБР.

С казаното дотук интересните идеи във Verso в никакъв случай не се изчерпват. Взетото от Yaris арматурно табло неминуемо привлича погледите върху себе си. Вградената аудиосистема и дисплеят на борд-компютъра в известна степен могат да се приемат за нещо познато. Екранът, на който триизмерно се изобразяват километражът, оборотомерът и друга информация обаче, е новост и изисква привикване.

Идеята е числата да се изобразяват в дълбочина, за да не се натоварват очите на водача. Смея да твърдя, че опитът е успешен. Единствената забележка е към невъзможността за насочване на дисплея, което всъщност е обичайно, но за по-високи шофьори известна част от екрана остава скрита.

Окачването на малкия автомобил е типично за Toyota. Неравностите се филтрират добре, работата на амортисьорите не повишава шума в купето. Стабилността е на приемливо ниво, имайки предвид височината на каросерията. Отлично действие притежават спирачките. Независимо колко опита ще направите да стопите накладките, колата винаги спира след около 40 метра.

Управлението е директно, воланът малко разочарова като ергономия. Скоростният лост е удобен, но странно защо предавките не влизат така добре, както при останалите модели на Toyota.

Двигателят разбира се е с новото променливо газоразпределение на японската фирма, наречено VVTi. То осигурява добра мощност, но при по-високи обороти. Отначало колата реагира мудно на командите с най-десния педал. След това обаче показва завиден за работния обем темперамент.

Въпреки това разходът на гориво остава минимален. Особено в града Verso се задоволява с далеч по-малко гориво, отколкото конкурентите. На дълъг път предимството се топи.

Цената на linea sol - модификацията с ABS е 26 700 лв. Оборудването е доста богато. По-сериозните елементи от него са двата еърбега, аудиосистемата и електрическите удобства. По-важно за клиента обаче е съотношението между екстрите и цената. Тук Verso губи доста сериозна част от атрактивността си.

До известна степен можете да компенсирате това с изгодните кредитни условия. При всички случаи обаче в полза на Verso е голямата гаранция, която предлага Toyota. Както и доброто запазване на стойността във времето, което имат моделите на тази марка.

Така или иначе, Verso доказва, че инженерите са разбрали какво се търси в този сегмент и са успели да го предложат по много подходящ начин.

Петър Иванов
[email protected]