Toyota Previa

Подобно на останалите японски производители, Toyota дълги години предлага пътнически версии на товарните си микробуси. Компанията малко изостава от модата на минивановете, обхванала Европа и Америка след представянето на Renault Espace и Chrysler Voyager през първата половина на 80-те години. Когато обаче самураите решават да се включат в борбата за клиенти в този клас, ударът им е зашеметяващ. През късната есен на 1989 г. в Токио те представят еднообемен автомобил без аналог. Всичко в новата Estima е уникално - дизайнът, заради който миниванът бързо е наречен "smart egg" (хитро яйце), конструкцията със средноразположен хоризонтален двигател и огромното вътрешно пространство, оптимизирано до възможния максимум. Серийното производство на бусчето с външност на космически кораб започва още през следващата година. Пак през 1990 г. в Щатите и Германия пристигат първите партиди от новия миниван, продаван под поне шест имена - Previa, Estima, Limo, Tarago, Ultima, Lucido и т.н. Тогава става съвсем ясна и основната цел на Toyota. Previa очевидно е разработвана главно за американския пазар. За това говори цялостната концепция на модела. Оборудването е изключително богато, интериорът е оформен напълно според вкусовете на янките, а обслужването може да изкара извън нерви и дзен-будист под наркоза.

Колкото и странно да звучи обаче, Previa намери почитатели и на Стария континент. В името на комфорта, лукса и не на последно място качеството на японската изработка немалко европейци се примириха с факта, че за елементарна смяна на свещите трябва да се разглоби едва ли не половината автомобил. Разположеният хоризонтално под пода

двигател

спестява доста пространство и позволява почти идеално разпределение на масата между предния и задния мост, но е толкова неудобен за сервизиране, че и най-простите операции изискват часове пипкава работа. Концепцията е заета от вездесъщите азиатски "баничарки", при които моторът се намира под предните две седалки, но е доразработена за нуждите на пътническите автомобили. Това налага съществени конструктивни промени по охладителната система, трансмисията и изобщо характеристиките на агрегата. Вместо да задълбават по концептуални въпроси обаче, японските инженери просто сядат на чертожните маси и създават новия двигател 2TZ-FE. Той работи в хоризонтално положение и "извлича" 132 к.с. от 2 438 см3 - сравнително достатъчно, за да осигури на 1 800-килограмовия автомобил прилична динамика.

Естествено, както всеки друг миниван, Previa рядко се кара от със­тезателно настроени водачи. Това съв­сем не означава, че мото­рът не е заплашен от проблеми при по-натоварващи режими на работа. Основната опасност си остава охлаждането на сврeния дълбоко в недрата на автомобила агрегат. Иначе той е типичен представител на японската школа - здрав, извънредно качествен и с практически неизчерпаем ресурс. Двувалният му газоразпределителен механизъм се задвижва от верига, което спестява доста главоболия по обслужването. Наред с това, моторът страда и от някои характерни недостатъци, свързани с експлоатацията в български условия. Ниското качество на бензина например може да изиграе доста неприятни шеги на горивната система (L-Jetronic).

В някои държави - предимно извън пределите на Европа - Previa се предлага с 2.2-литров турбодизел с мощност между 98 и 101 к.с. Вероятността да се попадне на такава модификация из автокъщите на Стария континент е крайно ниска за разлика от сумите, които бъдещият собственик ще трябва да предвиди за обслужването на дизеловия ван на Toyota. Същото важи за версиите с форсиран до 160 к.с. бензинов двигател, освен ако не става дума за тунинг. И в двата случая обаче разходите по поддръжката ще бъдат астрономически.

Трансмисията

на Previa също е доразработена за нуждите на странната конструкция на минивана. Японците агрегатират двигателя или с петстепенна "ръчна" скоростна кутия, или с четиридиапазонен автомат. В първия случай скоростният лост се намира на обичайното място, а във втория - на кормилната колонка по американски тертип. Двата механизма са абсолютно безпроблемни и изробът зависи изцяло от вкусовете на кандидат-собственика. Нетипичната компановка на Previa позволява на конструкторите да предложат на пазара версия с двойно предаване само няколко месеца след дебюта на модела. Такива модификации обаче се срещат доста рядко в и без друго ограничения брой на обявите за продажба. Далеч по-вероятно е да се попадне на обичайното задно предаване, което изисква определено привикване с пътното поведение при мокра пътна настилка.

Онова, с което японският миниван впечатлява най-напред, безспорно е любопитната вън­шност.

Футуристичната тумбеста

каросерия

на Previa дори є осигури роля в няколко холивудски хита. Купето притежава отлична антикорозионна защита (изключение прави само ауспухната система) и е изработено по най-високите японски стандарти за качество. За жалост космическите форми далеч не са така привлекателни от гледна точка на видимостта. Полегатите странични колонки ограничават обзора във всички посоки и това нерядко се превръща в мъка при маневриране. Така се появява и другият проблем на каросерията. Облите панели са капризни и се изправят трудно, а цените на резервните части са баснословни. Иначе останалите недостатъци по купето се изчерпват с неплътното затваряне на най-задния чифт прозорци в някои коли, произведени до 1991 г., и дефекти на механизмите за регулировка на седалките.

Не по-малко авангардно е оформлението на интериора. Салонът на Previa може да превозва до осем пътника, макар че за по-удачен в експлоатационен план се смята вариантът с две отделни седалки на втория ред и триместен диван на третия. Така достъпът до купето се улеснява значително. Напълно в духа на външността е оформена яйцевидната средна конзола на арматурното табло, под която в някои модификации се намира даже малък хладилник. Оборудването по правило е изключително богато. Хидравликата на волана, електрическият пакет и плюшът са задължителни. Луксозната модификацията GL разполага с темпомат, климатик и два електрически люка. Тази версия се отличава и по независимото задно

окачване

за разлика от "нормалния" вариант с торсионна греда. Ходовата част на Previa напълно затвърждава реномето на Toyota като производител на едни от най-безпроблемните автомобили в света. Известни са случаи, в които окачването започва да се обажда едва след 200 000 км, а веднъж преминало пълна профилактика издържа нови 100 хил. Разбира се, на съответната цена.

Да се определи с точност възрастта на употребявана Toyota Previa е почти невъзможно. Моделът практически не претърпява външни промени, а качеството на изработката не позволява да се съди за реалния "трудов стаж" по степента на амортизация. Във всеки случай обаче японският миниван не е по джоба на всяко семейство, пък било то и с прилични доходи. Поддръж­ката на "хитрото яйце" също изисква финансова стабилност колкото и редки да са повредите.

Димитър Димитров
[email protected]