Alfa Romeo 164

Франкфуртският автосалон през 1987 г. носи голям успех за Alfa Romeo. За първи път от дълги години автомобил на фирмата предизвиква такъв фурор сред посетителите на изложението, които се тълпят пред новия флагман 164. Елегантната лимузина има малко общи черти с ръбестия си предшественик 90, задържал се на поточните линии едва четири години. Под дизайна на Pininfarina и обтекакаемите форми на каросерията (Сх=0.3) смътно се долавят контурите на платформата Tipo 4, разработвана съвместно от FIAT и Saab, но по всеобщо мнение Alfa-та се оказва най-сполучливият модел от фамилията Croma/Thema/164/9000. Външността на италианката се смята за еталон за хармония между стил и динамика до ден-днешен, като издържа еднакво успешно всички модни течения в дизайна през 90-те години. За цялата си кериера моделът е модернизиран леко само веднъж и въпреки това не изглежда архаично дори на фона на съвременните спорт­ни седани.

Днес, 14 години след началото на производството и 4 откак на пазара се появи наследникът 166, за Alfa 164 могат да се чуят всякакви оценки. За почитателите на легендарната марка елегантната лимузина си остава култов модел, сложил край на една от най-мракобесните епохи в историята на компанията. "Алфистите" изтъкват напълно новите стандарти за качество, въведени в Ливорно със 164, отличната антикорозионна защита в сравнение с нивото й от миналото, изумителната външност и породистите двигатели. От друга страна, макар и с половин уста, повечето фенове на марката се съгласяват с критиките към претупаната сглобка и зловещо високият брой дребни дефекти, които тормозят собствениците на коли от първите години на производството. Всъщност истината за италианската красавица е съвсем проста - тя не е автомобил за всеки. Неслучайно експертите по темата твърдят, че покупката на такава кола е въпрос на доверие. Да се попадне на поддържан екземпляр в изрядно техническо състояние граничи по вероятност с уцелване на шестица от тотото. Собствениците на такива автомобили обикновено са вманиачени ценители и затова запазените 164-ки по правило не се продават. В огромната си част предлаганите на пазара употребявани "Алфи" са силно амортизирани, твърде често крият скрити повреди и изобщо трябва да се избягват заради риска да източат портфейла на купувача за отрицателно време. Освен всичко друго средната възраст на продаваните 164-ки надхвърля 10 години, което само по себе си е достатъчен повод за заобикаляне от далечно разстояние.

Първите три-четири години от производството на италианския седан са белязани от постоянни проблеми с качеството на изработката, калпава сглобка и технически проблеми, които далеч не намаляват с навъртените километри.

Каросерия

Освен че е първата Alfa с предно предаване от толкова висок клас, 164 бележи началото на ново отношение на инженерите от Ливорно към антикорозионната защита. Купето на седана е частично поцинковано, което намалява сериозно шансовете на ръждата. Въпреки това корозията засяга пода, праговете и веждите на калниците на много коли от периода 1988-1990. Претупаната сглобка е другият проблем, вгорчаващ иначе прекрасните визуални впечатления от каросерията на 164.

Подобно на външния вид, салонът блести със стилен дизайн. Нивото на ергономията и комфорта също е забележително. По отношение на серийното оборудване 164-ката трудно намира конкуренти. Практически всички екземпляри са снабдени с електрически пакет, а ако лиспва климатик, то със сигурност ще има автоматичен люк на покрива. В началото на 1994 г. Alfa-та започва да се окомплектова серийно с еърбег за водача. Единственият проблем е, че

електрическата инсталация

създава страхотни главоболия заради корозирани и прекъсващи клеми. Те са особено упорити в колите, произведени преди 1990 г., и засягат практически всички електрически възли по автомобила. Многобройните контролни лампи по арматурното табло например сработват абсолютно произволно, ел. стъклата престават да функционират, а заради патинясали щекери бравата на багажника с дистанционно отваряне категорично отказва достъп до товарния отсек. Дефектират също релето на бензиновата помпа, елекрическите регулировки на седалките (където ги има) и елекрониката, управляваща дигателя.Повод за законна гордост на италианските инженери са

двигателите

монтирани на 164. Първоначално моделът се комплектова с два бензинови и един турбодизелов агрегат. Малкият четирицилиднров мотор е с по две свещи на цилиндър и развива 143 к.с., а V-образният трилитров шестак дърпа Alfa-та със 184 коня. Турбодизелът VM е стара разработка на производителя и блести с икономичност (8.5 л/100 км в града), но някак не пасва на спортното излъчване на модела. По-късно гамата от двигатели се обогатява с 2.5-литров V6 с турбокомпресор и мощност 204 к.с., а останалите агрегати са модернизирани, като най-форсираният вариант на трилитровия мотор развива внушителните 232 коня.

Може би звучи странно, но всеки от тези "разпилени" двигатели разполага с предостатъчен ресурс. Вина за повечето главоболия, които могат да създадат на собственика, носи самият той. За най-слабо място специалистите единодушно обявяват ангренажния ремък, чието скъсване обикнвовено води до много сериозни последствия. Той трябва да се сменя на всеки 50-60 хил. км независимо от предписанията на производителя. Специфичен за трилитровите версии е проблемът с хидравличния обтегач на ангренажния ремък, който протича след около 150 хил. км. Компресорът на турбомоторите пък - бензинови или дизелови - понякога създава грижи след относително малък пробег (около 60 000). При покупка незабавно трябва да се сменят ремъците на водната помпа, алтернатора и хидравликата, за да се спестят бъдещи ремонти. Течовете отохладителната система и гарнитурите на двигателя също тровят живота на собствениците.

Още от началото на производството 164 се оборудва преимуществено с инжекциони на Bosch, които се отличават с висока надеждност, но са доста чувствителни към качеството на горивото. Горивната система на дизелите минава за по-"всеядна", макар че помпите, работещи под високо налягане, понякога също дефектират. Специално внимание изисква дясната опора на двигателя, която не е съобразена особено удачно с масата му и често се нуждае от замяна.
Alfa 164 е доста тежък автомобил и

окачването

логично е подложено на сериозни натоварвания. Дори при щадящо шофиране, на каквото италианската лимузина рядко се радва, ходовата част се нуждае от профилактика поне веднъж годишно. Най-рано се предават тампоните - както отпред, така и отзад. Следват ги накрайниците на кормилните щанги. Предните амортисьори по принцип имат по-дълъг живот от задните, но като цяло издържат по-малко, отколкото при аналогични модели на други марки. Независимото задно окачване се състои от четири напречни и две надлъжни щанги и изисква специално внимание. Чувствително е към удари и трябва да се огледа добре преди покупка.

Спирачна система

Alfa 164 може да се похвали с изключително ефективни спирачки, но за сметка на това инвестициите в тях са доста. Бързо се износват не само накладките, а и дисковете. Табунът под предния капак носи вина също за честата нужда от замяна на съеденителя - понякога след едва 50 хил. км. и предните гуми. Грижи изисква и хидравликата на волана. Състоянието й лесно може да се провери по цвета на работната течност. Черните оттенъци означават, че е време за замяна.

След 1992 г. качеството на Alfa Romeo 164 се подобрява значително. Отстранени са много от изброените дефекти, но и немалко продължават да се срещат до самия край на производството. Покупката на италианската лимузина обаче рядко е продиктувана от рационални мотиви. За феновете на марката моделът определено си струва - особено предвид цените на употребяваните екземпляри. Останалите купувачи трябва добре да помислят дали късметът им работи също толкова добре, колкото изглежда 164-ката.

Димитър Димитров
[email protected]