Pizza western

Италия със сигурност е държавата с най-много марки суперавтомобили на глава от населението. С подобно разнообразие вероятно не могат да се похвалят нито стиловете в британската музика, нито безбройните видове френски вина. Подобно на разпространената представа за голямото италианско семейство обаче, главните действащи лица на апенинската автомобилна сцена почти без изключение са свързани по един или друг начин. И също както се полага на шумна южняшка фамилия край трапезата с равиоли, тортелини и всякакви други убийци на диети, идилията често се нарушава от крясъци и свади. Хортуват си значи Енцо и Феручо, сдърпват се и още на следващия ден Ferrari се сдобива с нов конкурент - Lamborghini.

Съвсем в духа на конструктивното апенинско общуване Джото Бицарини, изтъкнат конструктор със стаж в почти всички италиански компании преди Втората световна война, решава, че конюшните на Маранело са тесни за душата му. Кратък спор с вездесъщия Енцо Ферари го кара да иде право при Феручо Ламборгини, където разработва първия дванайсетцилиндов двигател на фирмата. Разбира се, Бицарини гребе с пълни шепи от опита си при конструирането на легендарното Ferrari 250 GTO. Способността да проектира удивителни шасита пък използва в работата си при друг от именитите готвачи на италианската автомобилна софра - Ренцо Риволта. За известно време двамата се спогаждат добре, в резултат на което на бял свят се пръква Iso Grifo. Не след дълго обаче дуетът се разпада и всеки тръгва по свой път. За Джото Бицарини най-сетне идва моментът да започне конструирането на собствен суперкар.

Bizzarini 5300 GT Strada се ражда като модифициран Iso Grifo с индекс AC3. Шасито се оказва изключително сполучливо и наред с производствената програма Бицарини решава да го пробва на състезателната писта. През 1964 и 1965 г. колата печели надпреварите на Льо Ман в своя клас и записва успешно участие в Себринг. Това отваря вратите към пазара на суперавтомобили и съвсем скоро Ferrari, Lamborghini и Maserati са изправени пред нов съперник - Bizzarini 5300 GT. Колата е оборудвана с V-образен осмак от Chevrolet Corvette с обем 5.4 литра и мощност 400 к.с. Разпределението на масата между двете оси е идеално, а по управляемостта се прехласват дори професионални състезатели.

До 1968 г. са произведени 133 екземпляра Bizzarini 5300 GT. Един от тях обаче заслужава специално внимание. Каросерията му е дело на Джорджето Джуджаро, а изработката - на ItalDesign. Прочутият дизайнер така се впечатлява от спортните успехи на Bizza­rini, че решава да откупи едно от шаситата, използвани в Льо Ман, за да създаде демонстрационен автомобил на негова база. Така през 1968 г. се ражда Manta, чиято външност спира дъха и днес. Автомобилът е триместен, като водачът седи в средата, а двамата пътници - встрани от него (Hello, McLaren!). По последни данни този уникален прототип в момента се наслаждава на грижите на шведски колекционер.

Димитър Димитров
[email protected]