Lancia Y10/Autobianchi

Навремето FIAT Pan­da 4x4 предизвика бурно оживление сред автомобилните запалянковци. "Най-сетне, казваха те, се появи сенокосачка с двойно предаване". FIAT обаче е едно, Lancia - съв­сем друго, твър­дят италианците. Затова те решиха да изненадат света с първата "боксониера с обзавеждане от Лувъра" и през 1985 г. на пазара се появи Y10. Моделът бе лансиран едновременно под две марки - Lancia и Auto­bianchi, сякаш за да се обясни на онемялата публика като как прочутата фирма се захваща с производство на такъв запъртък. Феновете на спортната легенда бяха малко разочаровани макар Y10 да предлагаше чудесен дизайн в съчетание с обтекаема каросерия (Сх=0.31), мощни двигатели и нечувани за субкомпактния клас удоб­ства. Единствено по-добрата половина на градското население на Европа прие новия автомобил с възторг. Y10 дори спечели второ място в конкурса за Автомобил на годината, вероятно под давление на дамската част от журито.

За жалост FIAT Panda и Lancia Y10 се родеят не само по пионерското си значение за автомобилната история - единият в областта на оф-роуда, другият като първа луксозна лимузина с дължина под 3.5 м. Обединяват ги също редица конструктивни сходства и нерадостната съдба на италиански автомобил от 80-те с всички съ­път­стващи я гла­воболия.
Y10-спецовете обичат да разграничават три етапа в 10-годишната кариера на модела. Lan­cia провежда две генерални мо­дернизации през 1989 и 1992 г., като за най-сполучливи логично се сочат колите от третата серия (1992-1995). Ако все още има мерак за луксозното италианско джудже след края на тази статия, кандидат-купувачът би следвало да се насочи именно към тях. Ако не друго, така ще си спести поне проблемите с корозията на купето, която засяга по-ранните екземпляри на най-невероятни места. За ръжда трябва да се гледа не само по пода, арките на калниците и вратите. Появява се също по контура на прозорците и люка, фаровете и под почти всички пластмасови декоративни елементи по каросерията. За корозия е добре да се огледа и резервоарът. Той е пластмасов, но крепежните му елементи ръждясват и създават риск да остане някъде по пътя. Колите от 1985-1987 г. са известни с катастрофалното качество на лаковото покритие, което не само не предпазва, а е лишено и от декоративна стойност, защото избледнява.

Велурът, електрическите стъкла и стилният интериор не могат да компенсират ниското качество на изработка

Сглобката на малката Lancia също търпи маса критики. Практически няма част от салона и каросерията, която да мине за безупречна. Протичащите каучукови уплътнения оформят само началото на списъка. При оглед трябва да се обърне внимание на вратите, които често увисват и не се затварят без "хватка" и съответното звуково оформление от пантите и бравите. Газовите амортисьори на третата врата пък почти със сигурност няма да държат. Редица проблеми създават самите маханизми на бравите, а дръж­ките им са чупливи.

Любовта на дамите към малката Lancia се дължи не само на елегантната външ­ност на джуджето. Y10 предлага вътрешно оформление и оборудване, за което не един и два доста по-големи автомобили от същата епоха само мо­гат да мечтаят. Съществува дори модификация с кожен салон (Ego). Качествата на модернистичния и изискан интериор обаче се изчерпват с добрия замисъл. Сглобката и подборът на използваните материали са претупани, което им личи особено при упо­требяваните екземпляри. Протритата тапицерия на седалките и крехката облицовка на вратите са най-дребните кахъри на салона. Чупливи са всички пластмасови елементи като ръчки за регулиране на седалките и отваряне на вратите. Арматурното табло вибрира и издава неприятни звуци, а предпазните колани имат твърде слаби възвратни обтегачи. При седалките се появява тракане, луфтове в позицията и самоволно преместване по дъл­жина. След 1992 г. положението се променя към добро, но скърцането на педалите остава.

Y10 става пър­вопроходец в още едно отношение. Това е първият модел на концерна FIAT, оборудван с двигател от новата тогава серия FIRE (Fully Integrated Robotised Engine). В съчетание с теглото на автомобила (под 900 кг) дори това моторче с обем 999 см3 и мощност 45 к.с. осигурява шеметен темперамент. Ита­лианският запъртък се ком­плектова също с 1 049-кубиков агрегат (бразилска сглобка) с 55 ко­ня, както и с неговата турбоверсия с междинен охладител на сгъстения въздух и табун от цели 85 к.с. Него време Y10 е единственият европейски автомобил от субкомпактния клас с компресорен мотор и подобна мощност. След модернизацията от 1989 г. промени настъпват и в гамата от двигатели. Тя се обогатява с 1.1-литров мотор FIRE (55 или 57 к.с.) и нов многоточков инжекцион с обем 1 300 кубика (72 или 78 коня) във версията GT, който замества турбоагрегата.

Проблемите с двигателите не са много, а при правилна експлоатация фаталните повреди са почти изключени. За сметка на това дребните главоболия са част от ежедневието с Y10. Така например при колите с най-малкия мотор от 1986 г. са възможни течове от горивопроводите на захравнащата система. Повишеното внимание не е излишно, макар че дефек­тът е отстранен от производителя още през ноември същата година. Характерен проблем при 1 050-кубиковия двигател са нарушеното смесообразуване и слабата гарнитура на цилиндровата глава. Ахилесовата пета на най-мощния агрегат естествено е турбокомпресорът, чиято механика не е от най-солидните и често налага замяната му слад има-няма 35 000 км. Заради табуна под предния капак пък тези коли обикновено са амортизирани до краен предел. Обичайни за всички двигатели са течовете на масло от гарнитурата на капака на клапаните, уязвимите ангренажни ремъци на екземплярите до 1989 г. и износените опорни тампони на силовия агрегат.

Наличието на толкова мощ­ност в миниатюра като Y10 предполага силни усещания на пътя. Те наистина не липсват, но за жалост невинаги са приятни. Шасито на Panda, което служи за база при разработката на малката Lancia, разполага с ограничени характеристики и ураганът под предния капак често създава рискови ситуации, свързани с управляемостта. Дори най-ентусиазираните почитатели на апенинската автомобилна школа признават, че от пътното поведние на Y10 има какво да се желае. Най-наточените версии пък нерядко са сравнявани със скейтборд с турбокомпресор. Предното окачване на италианския дребосък е абсолютно идентично с това на Panda, което не е кой знае колко положителен атестат, но пък гарантира лесна и евтина поддръжка. При по-рано произведените коли най-капризни са шарнирите (след 50 хил. км е нужна замяна), а екземплярите след 1990 г. страдат от слаби щанги. Задният мост е разработен специално за модела и носи обозначението Omega. Създава проблеми много рядко, но е шумен и има склонност към занасяне. Във всички автомобили до 1992 г. се монтира слаб напречен стабилизатор, а маншонте на полуоските са изключително некачествени (понякога се късат след по-малко от 20 000 км). Не особено дълъг живот имат и лагерите на колелата.

Двигателите на малката Lancia са толкова компактни, че под предния капак намира място дори резервната гума

Грижи създава също спирачната система. Освен че не могат да се похвалят с кой знае какви показатели, спирачките създават опасност от промяна в траекторията на движение при по-рязко натискане на педала, а накладките се износват по-бързо от нормалното.

Повредите по трансмисията имат по-скоро козметичен характер. Обичайно явление в колите, произведени през 1985-1992, е "умореният съединител". След пробег от около 15-20 хил. км натискането на амбриажа изисква много по-голямо усилие. Отчетено е също повишено износване на диска на съединителя, което понякога налага замяната му след едва 50 хил. км. Заради амортизирани втулки, синхонизатори и щанги управлението на скоростната кутия се влошава при пробег около 60-80 000 км. През 1992 г. започва монтирането на нова скоростна кутия, но предавките про­дължават да се включват трудно "на студено". Разумно е да се избягват автоматичните трансмисии, които освен с капризна механика, могат да попарят семейния бюджет само заради слабата разпространетост на модификацята Seletronic.

Електрическата система по традиция се сочи като едно от най-слабите места на италианските автомобили. Lancia Y10 несъмнено но­си немалка вина за тази печална слава. "Цветомузиката" по приборния панел се смята едва ли не за съвсем нормално явление. Повечето собственици на модела отдавна са свикнали с безпричинните индикации по арматурата и изгорелите контролни лампи. Калпавата сглобка проличава и в лошите контакти навсякъде по каросерията - от стоп-светлините през електрическите стъкла до отказващия стартер.

Като капак на всичко Lan­cia Y10 не е и евтина по стандартите за италиански автомобил. Въпреки всичките си недостатъци миниатюрната апенинка продължава да се радва на интереса на нежния пол, което поддържа нивото на цените.

Димитър Димитров
[email protected]