Новите роби на Европа

Чрез заплахи и насилие те са превърнати в роби, полагащи принудителен труд. Не само в третия свят - търговията с хора и робският труд са в настъпление и в Европа. Включително в Германия.

По данни на австралийската организация "Walk Free Foundation", в света днес има над 40 милиона души, които живеят при робски условия. 167 000 от тях - в Германия. Това отговаря на около 0, 2 на сто от местното население. Докато историческото робство се основава на законно признатата собственост на един човек върху друг, съвременното робство функционира другояче. "Робството вече не е легално, но то е като хамелеон и продължава да съществува тайно", казва Дитмар Ролер, изпълнителен директор на германското бюро на правозащитната организация "International Justice Mission". Основната отличителна черта на съвременното робство, според "Walk Free Foundation" е това, че хората "не могат да избегнат или да предотвратят експлоатацията посредством заплахи, насилие, принуда и злоупотреби с властта". Понятието "модерно робство" се използва за различните форми на подчинение и експлоатация като търговия с хора, принудителен труд или принудителни бракове. Много често границите на това, което наричаме модерно робство, са размити.

Модерното робство засяга при това не само страни като Либия, Катар, Конго. Още през април Съветът на Европа предупреди , че търговията с хора и робският труд са в настъпление и в Европа. Особено търговията с хора с цел експлоатация на работна ръка. По данни на германската криминална служба, това се отнася най-вече до мигрантите в строителния бранш, гастрономията, месопреработването, селското стопанство и транспорта. През миналата година властите са регистрирали 180 жертви на съвременно робство в 11 приключени разследвания. Повече от жертвите произхождат от Източна Европа.

Сексуалната експлоатация е широко разпространена в Германия. "Германия е публичният дом на Европа", казва Дитмар Ролер. Особено голям е броят на жените, принудени да проституират. По данни на федералната криминална служба, през миналата година са регистирани 500 жертви на принудителна проституция. Докато в сферата на принудителния труд повечето жертви са мъже, мнозинството от жертвите на сексуална експлоатация са жени, главно от България, Румъния и Германия.

"Вие колко роби държите?"

Дитмар Ролер обръща внимание и върху една сравнително нова форма на сексуална експлоатация: чрез интернет. "Германските клиенти могат да си наемат за един час дете от Филипините, което трябва пред камерата да прави това, което те искат", казва той. Тези примери, както и чуждестранният произход на много от жертвите, показват, че модерното робство не признава държавните граници. Много повече става дума за един глобален феномен със свързани по цял свят участници. Преди две години икономистката Еви Хартман разбуни духовете с книгата си "Вие колко роби държите?" Нейната теза е, че всеки среден германец държи косвено около 60 роби само чрез потребителското си поведение. "Дори чрез покупката на дрехи, или стоки, които съдържат суровини от конфликтни региони, човек насърчава робските условия на труд в другите части на света", посочва Дитмар Ролер.

Малолетните са най-силно застрашени

Говорейки за модерното робство, не бива да изпускаме из очи, че малолетните са най-силно застрашени да станат жертва на подобни структури. Също и в Германия. Наскоро един скандал в Щауфен щокира германската общественост. В продължение на две години едно семейство систематично изнасилва днес десетгодишния си син и го предлага на други клиенти за пари. През последните години и принудителните бракове са във фокуса на властите. Германската полиция регистрира годишно между 50 и 60 случая на принудителни бракове.

Тъмните цифри във всички сфери на модерното робство са значително по-високи. "Затова трябва енергично да се борим срещу подобни структури. Германия също трябва да направи още много в това отношение", казва Дитмар Ролер. "International Justice Mission" работи активно в други страни от Азия и Африка, където модерното робство е широко разпространено и хората нямат достъп до правните системи. " В повечето случаи става въпрос за пари. Затова трябва да направим бизнес-модела неатрактивен за участниците", изтъква Ролер. Така например "International Justice Mission" търси филипински полицаи за преследване на детската проституция и изправя престъпниците пред съда. По този начин може да открие и някой германец, който чрез интернет задоволява педофилските си наклонности.