Докато Ердоган пирува - как Турция затъва

Ердоган отрича в Турция да има криза, виновни са му "чужди сили". Реалността обаче е друга: цените растат, фирми фалират и все повече турци остават без работа и без пари. Страната плаща за своеволията на президента си. Този скандал е показателен за състоянието, в което се намира Турция в момента. Наскоро стана ясно, че е напълно празен фондът, в който години наред са събирани отчисленията от заплатите на хората за безработица. Губят се цифром и словом 1,5 милиарда евро, които са били пренасочени към декапитализирани държавни банки. А те са останали без средства, защото са отпускали кредити на близки до правителството компании, пише в обширна публикация по темата германският ФАЦ.

Ето само един пример: преди няколко месеца най-голямата медийна група в страната беше придобита от бизнесмен, който се обръща към президента Ердоган с "шефе". Сделката беше извършена с кредит от 600 милиона евро, отпуснат му от една държавна турска банка. Но той не я получи съвсем даром: въпросните медии трябва да хвалят управлението на Ердоган и да си затварят очите пред набиращата скорост икономическа криза в страната. И ето в каква спирала се оказват турците: страната изпада в криза, с парите за безработни се финансират близки до властта предприемачи, които закупуват медии, които пък от своя страна налагат мълчание по темата за икономическата криза. А турците междувременно са останали без работа и без пари.

От своя дворец Ердоган отрича в Турция да има криза, нарича това манипулация и вини за всичко "чуждите сили", припомня изданието. Действителността обаче е друга: напоследък цените на природния газ и на тока бяха вдигнати три пъти последователно, фирми фалират, все повече хора в страната страдат от поскъпването на живота и от безработицата, но Ердоган твърди, че нямало никаква криза. По данни на Сметната палата, годишната издръжка на президентския палат в Анкара с неговите 1150 помещения възлиза на почти 93 милиона евро. Ердоган призовава турците да пестят и да проявяват търпение, но в същото време той дава банкети, които дотук струват на данъкоплатците сумата от 5 милиона евро. Може би трява да разберем Ердоган, че сред разкоша на президентския дворец на него му е трудно да почувства някаква криза, пише ФАЦ.

Икономиката не работи под натиск

Който обаче живее извън палата на Ердоган, усеща на гърба си истинското положение на нещата. Ердоган взривява границите на либералната икономика, когато призовава сънародниците си да докладват на полицията винаги щом установят разлики в цените на стоките. И по този начин той вкарва полицейски мерки в играта. Икономиката обаче не функционира под натиск. По данни на държавната статистическа служба, за потребителите инфлацията е скочила с 25 процента, а за производителите дори с 46 процента. А според независими анализи, само през последната една година цените са се увеличили с цели 80 процента. Тези цифри чертаят най-лошия сценарий за Турция от 15 години насам.

И какво, мислите, прави в същото време турското правителство в тази ситуация, която отразява като в огледало състоянието на турската икономика? - То решава да счупи огледалото: вицепрезидентът на Статистическата служба, в чийто ресор попада и инфлацията, беше уволнен. И той съвсем не е единственият служител, разделил се с поста си само защото си е вършил работата. Преди седмица бяха арестувани един синдикалист и един адвокат - първият, защото се застъпвал за правата на работниците, а вторият - защото защитавал в съда свой доверител. Да припомним, че Турция е страна, в която журналисти биват изпращани зад решетките заради публикациите си, т.е. защото си вършат работата. Неслучайно бюджетът на затворите е десетократно по-голям от този за образование.

Срещу кризата - с полицейски мерки

На фона на тази безутешна картина и заради чувството за безперспективност, в страната вече не постъпват нови инвестиции, а акумулираният капитал си търси нови сигурни пристанища. Включително и този процес турското правителство се опитва да спре с полицейски мерки: през последните няколко дни в страната са задържани 417 души за прехвърляне на пари в чужбина.

Ердоган знае, че някой трябва да плати и политическата сметка за това развитие. Но колкото по-зле стават нещата, толкова повече той засилва натиска: 5 месеца преди комуналните избори в страната турският президент предупреди избирателите, че ако заради икономическата криза тръгнат да наказват управляващата Партия на справедливостта и развитието, това щяло да бъде катастрофа за Турция.

В политическата история на страната са били наказвани много партии, вкючително и управляващи, които са изчезвали напълно, след като на избори са оставали под минималния изборен праг. Но това никога дотук не се е превръщало в катастрофа за турската република, която все пак съществува от 1923 година. Вместо с рационална политика да се опита да изведе страната от кризата, Ердоган предпочита да боготвори своята партия: "Ако загубим, вие също потъвате", гласи неговото послание. А това не е нищо друго, освен прикрит опит за изнудване на турския избирател.