Първи признаци на рецесия в България

Допреди две седмици в икономическите среди се говореше за растеж, за наемане на нови служители, за експорт и импорт, за цени и транспорт, за инвестиции и вдигане на заплатите. Само за десетина дни пандемията от коронавирус промени всичко това.

Вече се говори за рецесия и за свиване на производството и потреблението, за нови дългове на предприятията и цялата държава, за очакван ръст на безработицата, за масови фалити и принудително затваряне на фирми, коментира БНР.

Точно това направиха вече едни от най-влиятелните компании в страната. Най-големият военен завод „Арсенал“ в гр. Сопот и най-голям частен работодател с 9 500 работници и служители затвори и ги пусна в отпуск. Същото направиха и от най-големите в България въглищни мини в комплекса „Марица-Изток“, но увериха, че електроцентралите на въглища няма да имат проблеми и ще имат достатъчно за години напред въглища.

Още по-лошо изглежда положението в туризма, в който предстоят фалити на туристически агенции и хотели.А неговият дял в БВП е около 14%. Същата съдба се очертава и за транспортните фирми, които не могат да извършват доставки поради блокираните почти в цяла Европа граници.

Доскоро вътрешното потребление беше основен двигател на икономическия растеж, който миналата година достигна 3.5%, като съществен дял за него имаше и експортът. Сега вътрешното потребление е затруднено поради ограниченията в работата на магазините и в придвижването и събирането на едно място на хората.За проблемите на износа е достатъчно да отбележим, че най-силно засегнатата от COVID-19 Италия е вторият по големина търговски партньор на България в ЕС.

Тук може да се добавят и сектора на услугите, на автомобилната индустрия и търговия. Само през последните месеци продажбите на нови автомобили в страната са спаднали с цели 30%. Изненадващо, дори и онлайн търговията пострада, като продажбите ѝ в момента са 30-40% от предкризисните обороти. Очакват се още затруднения за бизнеса и, както президентът Румен Радев предупреди, икономическата и социална криза може да се превърне в хуманитарна за хиляди българи. Това признава и премиерът Бойко Борисов, който говори вече за 1,7 млрд. евро бюджетен дефицит. Експерти депутати прогнозират спад на БВП от над 2,5 млрд. евро тази година.

Властите се опитват да вземат мерки за смекчаване на кризата и за спасяването на най-засегнатите от нея.Правителството възнамерява да поеме за 3 месеца 60% от заплатите на работниците и служителите, чиито доходи са били засегнати от извънредното положение. Българската народна банка се погрижи за стабилността и ликвидността на банковия сектор с помощта на пакет от мерки на стойност 4,6 млрд. евро. Но една разпоредба в светкавично приетия от парламента в петък закон за извънредното положение, обаче предизвика гнева на българския бизнес. Тази мярка предвижда замразяване на цените до средноаритметичните за последните три месеца, а това според деловите среди ще възроди черния пазар. На това мнение е и самият министър на финансите Владислав Горанов. Вслушвайки се в аргументите на бизнесмените президентът Румен Радев наложи частично вето върху този закон, а премиерът Бойко Борисов изказа очакване парламентът да внесе нужните корекции в закона.

На този доста мрачен фон прогнозите на авторитетния Bиeнcĸи инcтитyт зa мeждyнapoдни иĸoнoмичecĸи изcлeдвaния за малък, но все пак ръст от 1.4% тази година, звучат утешително и окуражително, но български експерти чертаят апокалиптични сценарии, при които икономическата рецесия ще надмине кризата от 90-те години, когато икономиката намаляваше с повече от 30% годишно. Българското финансово министерство заложи в бюджета за тази година ръст на БВП от 3.4%, но очевидно той няма да бъде достигнат. Остава да видим как българският бизнес ще се справи с тежките изпитания, които предстоят и ще покаже ли нужната зрелост и адаптивност към новите условия.