Ресурсната ефективност е и в начина, по който караме колата си (обновена)

„Въпреки разрасналата се криза като че ли не сме успели да научим уроците си. България продължава да пилее своите ресурси. Казвам го най-отговорно, всички сме виновни за това. За да постигнем конкурентоспособност и успех, са ни нужни реформи във всички сектори, и то – с една единствена цел: количество - не, качество – да“.

Това  коментира президентът Росен Плевнелиев при откриването на конференцията „Преминаване към ресурсно-ефективна зелена икономика в региона на река Дунав“ в столицата. Форумът е организиран съвместно от Международната природозащитна организация WWF и Представителството на Европейската комисия в България. В него участва и европейският комисар по околна среда Янез Поточник.

Според държавния глава, все още произвеждаме малко, а същевременно изразходваме неоправдано много. Постигане на ресурсна обезпеченост и ефективност е сред най-важните държавнически цели и стратегически приоритет за България, подчерта той.

Президентът Росен Плевнелиев подкрепя създаването на широка платформа, в която обществени фигури, експерти и бизнес да се обедният за работеща, ресурсно ефективна икономика. Той подчерта, че ефективното използване на ресурсите е залог за просперитета на нацията и част от националната сигурност.
 
Според него ресурсната (не)ефективност не започва от един или друг, а е навсякъде. Тя е заложена в начина, по който управляваме остатъците вкъщи, в начина, по който се отнасяме към природата, в начина, по който работим, и в начина, по който ползваме енергията, караме автомобила си и изхвърляме отпадъците си.

Само 6 % от отчетените отпадъци в България са били предадени за рециклиране, докато останалите най-арогантно изхвърляме, обяви Плевнелиев. "Трябва да намалим този процент на много по-малко", категоричен бе той.

Според него се налага България да промени отношението си към проблемите на енергетиката, на водния сектор, на транспорта и земеделието и на политиката за опазване на околната среда. Поставянето на акцент върху енергийната ефективност, по думите на президента, би довело до редица ползи за страната ни, като откриването на нови работни места, технологично обновление, намаляване на сметките за електроенергия, общ позитивен ефект върху малките и средните предприятия. Също така би увеличило енергийната независимост на България.

Като друга голяма тема Росен Плевнелиев отново изтъкна реформата във водния сектор, от чиито успех зависи както изграждането на устойчиво и продуктивно земеделие, така и производството на храни.

Същевременно президентът подчерта, че решение на екологичните проблеми и устойчивото развитие не може да бъде търсено единствено в рамките на националните граници. За постигането на реална промяна страните в Европа следва да засилят трансграничното си сътрудничество в опазването на околната среда и да търсят координация на националните политики в рамките на Европейския съюз.

„Именно Дунавският регион отваря нови хоризонти за сътрудничество. Дунавската стратегия обвързва ефективното използване на ресурсите с цели в областта на транспорта, енергетиката, туризма, опазването на околната среда, иновациите, конкурентоспособността, и всички те могат да бъдат интегрирани в общ подход за всички държави от региона“, отбеляза българският президент.

Росен Плевнелиев потвърди, че България ще продължи да развива активното си сътрудничество с европейските институции, страните-членки на ЕС, както и с неправителствените организации за реализацията на съвместни проекти в региона на река Дунав в подкрепа на опазването на качеството на водите, биоразнообразието и природния ландшафт и развитието на информационни системи за защитени територии и зони по „Натура 2000”. Съвместният документ за пространствено развитие на държавите от Вишеградската четворка, България и Румъния също следва да даде своя принос за сближаване на политиките на отделните страни.

Икономиката трябва да се развива по ресурсно ефективна плоскост, за да не навлезем в по-голяма криза, предупреди в изказването си европейският комисар по околна среда Янез Поточник. „Дунав е център на толкова много политики, трансгранични и национални. Затова е необходимо да разберем колко сложна е реалността, която трябва да се развива устойчиво, икономически, социално, природно. Много често трябва да се провеждат инициативи на местно, национално ниво. Само заедно ще може да се справим“, подчерта Поточник.

Икономическата криза в момента е голяма и много хора казват, че трябва да се фокусираме само върху икономиката и чак тогава да мислим за екология, но това не е реалността, категоричен бе Поточник, според когото краткосрочните и дългосрочните цели трябва да се допълват.

Според еврокомисаря за седем седмици и половина в световен мащаб населението се увеличава с толкова, колкото е населението на България в момента, ето защо скоро ще има нужда от 40 % повече вода, отколкото сега. Неизбежно е всички наши икономики да станат ресурсно ефективни. Енергетиката става все по-скъпа, енергията се произвежда на много по-високи цени, посочи Поточник. По думите му много от новосъздадените фирми очакват нуждите им от природни ресурси да се увеличат в пъти в следващите години.

Дори Германия, която икономически е водеща, се нуждае от повишаване на ресурсната ефективност. България, чиято енергийна ефективност никога не е била силна страна, а сега в рамките на ЕС има най-голяма консумация за единица продукция, трябва да наблегне на намаляването на отпадъците и рециклирането им.

От 2000 г. досега в Европа са открити около 1,5 млн. нови работни места благодарение на това, че икономиката на ЕС е станала по-зелена, обясни Янез Поточник. А в периода 2014-2020 г. бюджетът на ЕС ще бъде посветен много повече на „позеленяването“ на икономиката чрез иновации.

За иновациите ще има специални подкрепящи ги механизми, а Съюзът иска да постигне и реализация на ангажиментите си в световен мащаб по отношение на зелената икономика и ресурсната ефективност. „Затова искахме да се създаде форум за програмиране на контактите и мрежата на всички в региона, които са ползвали фондовете на ЕС и са реализирали успешни проекти”, обясниш Поточник.

Той коментира и скорошните наводнение по течението на реката в Европа. „Този месец страните, които са по бреговете на Дунав, усетиха огромната му мощ - тези бедствия показаха, че ако не мислим за природата, тя ще престане да мисли за нас. Това означава иновации и по-ефективни практики“.

Искаме да направим така, че да се използват онези ресурси, които могат да бъдат рециклирани, възобновени, които ще дават тласък на икономиката на ЕС, но няма да съсипват природата, каза Поточник.

Рамка за управление на риска при добив на шистов газ би създала еднакви условия за всички държави в ЕС, изтъкна еврокомисарят. С нормативната база в момента не можем да се справим с всички екологични предизвикателства, каза той, затова надеждата е тази рамка да е готова до края на годината. Тя трябва да съдейства на бизнеса, но и да гарантира здравето на хората. Ситуацията във връзка с шистовия газ е различна в различните държави  членки - в някои има забрана, а в други не, ето защо  преди година са направени три проучвания.

Янез Поточник добави, че трябва да се вземе предвид и мнението на гражданите, тъй като то може да сигнализира, че нещо не е наред, визирайки протестите, които го посрещнаха преди откриването на форума. По време на една от почивките в програмата на конференцията европейският комисар се срещна с група от недоволните и прие техните петиции като бенефициенти по програми, свързани с околната среда.