Оказва се, че у нас редица семейства осиновяват дете, едва след като заплатя крупна сума. Твърди се, че парите понякога отиват директно в джоба на социалните, а друг път при адвокати-посредници. Това става ясно от разследване на „Нова телевизия“.
Те са млади, здрави, заможни, с дете. Имат всичко, но искат и да дадат. Затова в края на миналата година Стефка Камчева започва работа като доброволец в детски дом от семеен тип. Грижи се за седем новородени без родители. Забелязва обаче, че другите доброволци избягват едно от бебетата. То е от ромски произход с вроден сифилис. Започва да му отделя особено внимание и решава да промени живота му като го осинови.
Според българските закони осиновителят няма право да избира кое дете да осинови. Патрик и Стефка обаче получават всички уверения, че това е възможно. Споделят и на директорката на дома, че възнамеряват да станат родители на детето. Още на другия ден тя им казва, че има личен проблем и спешно й трябват финансови средства. Пита Стефка с колко може да й помогне финансово. Жената твърди, че директорката им е поискала 15 000 евро. Пари имат, но са категорични, че живот не се купува.
Затова официално отказват да платят на директорката, въпреки че тя участва в Съвета по осиновяване. Съответно им казват, че това осиновяване няма да се случи. В същото време в дома окуражават Стефка. Семейството се обръща към Съвета за осиновяване и лично към неговия председател Цветелина Василев. Тя им заявява, че тя решава кое дете при кой отива.
„Всички кандидат-осиновители имат равнопоставеност и се спазва закона – поредност на вписване в регистъра”, заяви Цветелина Василева.
Социалните отричат детето да е било болно, за произхода му твърдят, че е неизвестен. Междувременно за Патрик и Стефка достъпът до дома е забранен. От фондацията, която управлява дома, обясниха, че това се е случило, защото едно от основанията да не бъдат доброволци е, ако бъдат вписани в регистъра за осиновяващи.
Директорката на дома отказа официално интервю. Тя заяви, че казаното от семейството не е вярно. Патрик и Стефка алармират редица институции и у нас, и в чужбина. Подават жалба в прокуратурата срещу директорката на дома и срещу председателя на Съвета по осиновяване Цветелина Василева. От неофициален източник става ясно, че срещу дома има заведено и още едно дело от подобно естество.
Новородените, здрави и бели българчета обаче са малко. Адвокатката иска директно 10 000 лева. Мнимото семейство обаче първо трябва да бъде вписано в регистъра за осиновяванията. Процедурата отнема най-малко три месеца, а след това всичко е лесно. Социалният работник пък получава 500 лева.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Ирина
Тъй като беше анонсирано, че ще има продължение на темата, много моля водещите да попитат представител на отговорна институция защо НИЕ, КАНДИДАТ-ОСИНОВИТЕЛИТЕ, НЕ МОЖЕМ ДА ПРОСЛЕДЯВАМЕ БИЛО В САЙТ ИЛИ НА МЯСТО В НЯКОЯ ИНСТИТУЦИЯ ДО КОЙ НОМЕР ОТ ПОРЕДНОСТТА НА ВПИСВАНЕТО НИ В НАЦИОНАЛНИЯ РЕГИСТЪР са стигнали в, моля да ме извините за грубия език, но не се сещам за по-подходящ израз, РАЗДАВАНЕТО НА ДЕЦА, за да можем и ние да следим спазва ли се поредността на вписване при предлагане на дете. Както е известно, кандидат –осиновителите, съгласно българския закон, нямат право на избор на дете. Или приемат първото предложено, или отиват обратно на опашката от чакащи. Това е грубо нарушаване права на бъдещите родители. Непрекъснато разни „лелки и чичковци” тръбят, че осиновяването се прави само и единствено в полза на детето, а мястото на родителите къде е? Ние роботи ли сме? На приемните родители се заплаща за труда им да гледат дете, докато му се намери подходящо семейство и дори те, приемните родители, имат право на избор какво дете ще отглеждат, на бъдещите родители, които цял живот ще носят някаква отговорност за детето, не се дава възможност да изберат бъдещото си дете. Вярно, не сме на пазара, но има деца, които те грабват и ти се иска веднага да ги прегърнеш, и други, които те оставят безразличен. Това, което пиша, биологична майка няма да разбере, защото за нея ще важи поговорката „Моето гардже си е най-хубавото гардже”, но при осиновяването процесът на привикване е (изключително) труден както за детето, така и за новите родители. Ние трябва да можем да избираме!
От нас пари не са искани, нито сме предлагали. Просто чакаме да ни се обадят за нашето дете, но твърде дълго чакаме.............:-(((
12:01 14.10.2014