Христосков предложи варианти за пенсионна реформа

Четири варианта за увеличаване на пенсионната възраст за най-масовата трета категория на труд предложиха от Консултативния съвет за оптимизиране на осигурителната система (КСООС) към Министерството на труда и социалната политика.

Първият предвижда запазване на старата стъпка за увеличаване на възрастта за пенсия с по 4 месеца на година, докато достигане 63 години за жените и 65 години за мъжете.

Вторият вариант предвижда изравняване на възрастта за мъже и жени на 65 години през 2036 г.; третият вариант - през 2028 г., а четвъртият вариант залага на изравняване на възрастта според годината на раждане.

Предвижда се и въвеждане на минимална възраст за пенсиониране, каквато в момента няма. Очаква се тя да е между 52 и 58 години според длъжността.

Увеличаване на осигурителната вноска за пенсия и за безработица с по 1% от догодина или от 2016 г. са двата варианта, предлагани от КСООС на следващото правителство. И двата предвиждат още вдигане на вноската за универсалния пенсионен фонд от 5 на 6% през 2017 г., както и още едно повишение на вноската за пенсия с 1% през 2019 г.

Ако това бъде прието и въведено от 2015 г., ще бъдат осигурени 225 милиона лева допълнителни приходи във фонд “Пенсии” и още 204 милиона приходи във фонд “Безработица”.

Експертите предлагат още обвързване на минималната работна заплата с максималния осигурителен доход в съотношение 8 към 1 или 10 към 1. Ако през 2015 г. минималната заплата стане 380 лева, както предлага служебният министър на труда и социалната политика Йордан Христосков, то максималният осигурителен доход би станал 3040 лева в първия вариант и това ще осигури над 50 милиона допълнителни приходи.

Задачата на съвета беше да изготви варианти за оптимизиране на осигурителната система, които да бъдат предоставени на следващото правителство. То ще прецени кои от предложенията да бъдат внесени за разглеждане и гласуване в парламента. „В предложенията не е търсен консенсус на всяка цена, в разбиранията на експертите по някои въпроси има нюанси“, подчерта вицепремиерът и министър на труда и социалната политика проф. д-р Йордан Христосков при представянето на резултата от работата на КСООС днес.

Общо основните предложения за промени засягат следните групи проблеми:

- увеличаване на приходите в осигурителната система чрез ръст на осигурителните вноски, обвързване на максималния осигурителен доход с минималната работна заплата, подобряване на събираемостта на осигуровките чрез въвеждане на наказателна отговорност за укриване на осигуровки или възпрепятстване на проверяващите органи;

- затягане на достъпа до осигурителната система чрез плавно увеличаване на изискванията за възраст и стаж за пенсиониране при всички категории труд и ограничаване на ранното пенсиониране, включително чрез въвеждане на диференцирана минимална възраст за пенсиониране за служителите на т.нар. специални ведомства;

- начина на изплащане на пенсиите на работещите в първа и втора категория труд;

- периода, въз основа на който се изчисляват новоотпуснатите пенсии;

- определянето на максималния размер („тавана“) на получаваните една или повече пенсии;

- въвеждане на алтернативни схеми за краткосрочно осигуряване;

- въвеждане на помощ за безработица за дългосрочно безработни в предпенсионна възраст;

- затягане на режима за отпускане на инвалидна пенсия;

- промени в работата на частните пенсионноосигурителни дружества.

„Членовете на КСООС работиха не като представители на определени организации, а като експерти, които познават добре осигурителната система. КСООС не е място за преговори и съгласуване със социалните партньори или други обществени организации“, припомни отново вицепремиерът Христосков.

Той обясни, че явно не всички предложения могат да бъдат реализирани от началото на 2015 г. Според него най-спешен и болезнен е въпросът с плащането на пенсиите на категорийните работници от началото на следващата година.

„Лично аз смятам, че всяко отлагане на промени в осигурителната система все повече и повече ни отдалечава от целта да имаме сигурни, адекватни и финансово устойчиви пенсии“, каза вицепремиерът. Той е категоричен, че не бива да се повтаря досегашната практика – вече 10-12 г. осигурителната система да бъде поставена в „прокрустовото ложе“ на политиците. „От една страна се орязват приходите в осигурителната система с намаляването на осигурителните вноски и с намаляването на санкциите за нарушителите. По изчисления на Националния осигурителен институт това е довело до 23 млрд. лева по-малко приходи в системата. От друга страна се увеличават всички разходи на осигурителната система, като се повишава броят на хората с право на ранно пенсиониране и се правят различни индексации. Тези неща трябва да бъдат синхронизирани и именно в тази посока са предложенията на консултативния съвет“, обобщи вицепремиерът Йордан Христосков.