На 26 ноември, Православната църквата почита паметта на Св. Стилиян Пафлагонийски.
Имен ден имат: Стилиан, Стилиана, Стилиян, Стилияна, Стелян, Стела, Стилян, Щерян, Щеряна, Щилиан, Щилиана, Щилиян, Щилияна.
Според неговите жития, св. Стилиян е родом от Пафлагония (Мала Азия). Живял е в края на IV и началото на V век. Бил е чудотворен лечител на децата, заради което има прозвището "Детепазител". На иконите най-често се изобразява как с дясната си ръка извършва "благославящ" жест, държи патерица, сочи с дете или с държи в лявата си ръка пеленаче. Почита се особено много като покровител на кърмачетата. (има икона, намира се в черквата на с. Сатовча, Разложко, където Св. Стилиян е прегърнал 14 пеленачета).
Според народната вяра през деня не се работи нищо в къщи, за да не боледуват децата. Жените месят и раздават питки и варена царевица за здраве на децата.
Свети Стилиян /Алипий Стълпник/ е живял между 400 и 500 г. в Пафлагония, град Адрианопол. Малко преди да го роди майка му имала видение - държала в ръцете си агне, с две запалени свещи на рогата си. А в момента на раждането на Алипий стаята се изпълнила с божествено сияние. След раждането му майка му заспала и отново имала видение: всички жители на града се стекли в стаята и заобиколили младенеца, пеейки псалми и свещенни песнопения. Малко след това починал мъжа и и тя отгледала сама сина си, като го посветила в служба на Бога. Тя го отвела при Адрианополския епископ Теодор, който обучил момчето в Божественото писание. Алипий надминал връстниците си по мъдрост и разум, а с добродетелите си спечелил любовта на Бога и на хората. Той бил назначен за църковен иконом, а след това ръкоположен и за дякон. След известно време Алипий пожелал да води уединен живот, за да може сам в безмълвие да служи на Бога. Той споделил с майка си това си желание и без да казва на никой друг той напуснал родния Адрианопол. Епископ Тодор много се натъжил от постъпката на ученика си и изпратил хора, които да го издирят и върнат обратно в родния град. Намерили го в северната част на Мала Азия и го принудили да се върне обратно. Като се върнал свети Алипий силно скърбял за неосъществения си замисъл.
Като взел съгласието на майка си и раздал имота си на бедните, Алипий напуснал града и се заселил в пустинно място в една стара елинска гробница. Това място се смятало за страшно и затова всички го избягвали. Алипий също се страхувал, защото още не бил привикнал на уединен живот. Но бил успокоен от ангел, който му казал: "Свято е онова място, на което човек, който обича Бога, поиска да живее богоугодно".Над гробницата, в която се заселил Алипий, имало каменен стълб с идол отгоре. Пустинникът счупил този идол и го заменил с кръст. Като подготвил душата си чрез дълго подвижничество, Алипий решил да построи на това място храм в чест на св. Евфимия, която му се явявала в съновидение. А сам пожелал да усили своя подвиг чрез стоене на стълп, където прекарал 53 години, без да слиза от него, като понасял всички въздушни промени, всякаква умора и болест. Само 14 години преди смъртта, когато от стоене нозете му били покрити с рани, той вече не е могъл да стои там, а лежал, като със своите страдания, търпение и благодарност към Бога за всичко напомнял праведния Йов.
Много народ се стичал на това място, преди страшно, а сега прославено чрез подвизите на стълпника и чрез много чудеса, с които го удостоил Бог. Някои пожелали да се заселят близо до неговото жилище и така след време там били построени два манастира – мъжки и женски.
Светецът извършил много чудеса с Божия помощ - изцерявал болни, изгонвал бесове от хора,предричал бъдещето. св. Стилиан много желаел да помага именно на децата, силно желаел да бъде техен пазител. И за да може да осъществи това свое чисто желание, Премъдрият Отец го обдарил с дара на чудотворна сила за лекуване на болни деца.
Майки от близо и от далеч, нарамили своите сакати или болни дечица, прииждали при светеца, пълни с вяра, че ще намерят лек за своята болка. По цели дни те пътували из пустинните местности, за да стигнат до пещерата на прославения от Бога свети Стилиан. И когато го срещнели, падали в краката на стареца-аскет, прославяли Бога, че ги е удостоил да го срещнат, и го молели да излекува децата им. Св. Стилиан, пълен с добросърдечие и състрадание, поемал болните младенци в ръцете си и със сълзи на очи започвал да моли Бога да ги излекува. Небесният Владика чувал всеотдайната молитва и светецът тогава извършвал чудото - децата оздравявали.
Най-различни болестни страдания при децата се стопявали мигом, като че никога да не са били преди това. Пред молитвата му и Божията сила нищо не можело да устои. Майките плачели от радост, целували с благодарност ръката на светия старец и прославяли Бога. И той, непрестанно славел святото Божие Име и Му благодарял за чудесата, които го удостоявал да извърши. После, пълен с нежност, поглеждал невинните създания и мила усмивка, усмивка ангелска, цъфвала по старческото му лице.
Така Бог прославил името на преподобния Стилиан, който посветил живота си на Славата Божия. Но не само децата лекувал старецът. Името му на чудотворец още се прославило и с това, че с молитвата му неплодните раждали. По неговата молитва бездетните жени придобивали прекрасни и здрави деца. Много християни и след успението на стареца в Господа, продължавали да прибягват към него. Те го зовяли по име и след като в оброк изобразявали лика му на икона, придобивали деца.
Междувременно монаси и аскети от всички манастири посещавали стареца, за да се обрадват с него в Господа и да се насладят на светостта му. Те търсили и неговите съвети за това как да се справят с изкушенията и как да установят мира в общежитийния си (киновиен) живот. Всички го почитали като свята аскетична фигура. Личността му била изпълнена със смиреномъдрие и от нея струяла светлината на небесната красота.
Св. Стилиан неуморно с ангелска нежност поучавал, наставлявал, изпълвал сърцата и укрепвал разколебаната вяра.
Алипий се поминал на 118 години, в 640 г., в царуването на император Ираклий.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА