Защитават интереса на българските земеделци в Брюксел

Предложенията изразени и одобрени от 32 български браншови организации защити евродепутатът Момчил Неков в ключов документ на Комисията по земеделие и развитие на селските райони към Европейския парламент. Изравняване на субсидиите за фермерите между старите държави членки и тези присъединили се след 2004 г.; отклоняване от историческите критерии за разпределение на средствата за директни плащания; продължаване на СЕПП плащанията в държавите членки, присъединени към ЕС след 2004 г. и преки субсидии за пчеларството от 2020 г. нататък са част от текстовете, които Момчил Неков предложи като изменения към документа на земеделската комисия.

„Българските земеделци постигнаха много като успяха да се обединят около обща визия за земеделието след 2020 г. Предложенията им са силни и смятам за национално отговорно да ги поставя на дневен ред в Брюксел. Освен това, намирам за недопустимо, при единен европейски пазар да съществуват чувствително различни размери на подпомагане за едни и същи култури. Това поставя едни производители в по-неизгодна позиция на най-големия единен пазар в света, а оттам има риск за поминъка и сектора в България като цяло“ коментира българският евродепутат.

Документът, върху който работи ресорната земеделска комисия на ЕП, е част от пакета от доклади и становища относно бъдещето на Многогодишната финансова рамка на Европейския Съюз. Общата селскостопанска политика е едно от най-големите пера от бюджета на ЕС, съставляваща около 38% от него. Предизвикателства като Брекзит, миграцията както и политически проекти като Европейски отбранителен съюз, който се очаква да бъде напълно функциониращ до няколко години, изискват да се търсят допълнителни финанси. Същевременно, земеделието и хранително-вкусовата промишленост генерират 6% от БВП на ЕС, ангажират 15 милиона предприятия и създават 46 милиона работни места, а 77% от територията на Съюза попада в т.нар. селски райони. Голяма част от държавите членки гледат на намаляването на помощите за селското стопанство като най-лесен инструмент за набавяне на финансовите средства за други политики в сферата на отбраната и миграцията.