Министерството на енергетиката ще направи опит да промени концесията за добив на медно-златни руди от находище "Челопеч", като целта е да увеличи концесионното възнаграждение, което операторът "Дънди прешъс металс Челопеч" плаща на държавата. За целта ведомството търси консултант, който да направи анализ на концесията и да предложи вариант за промяна на договора. В момента "Дънди прешъс металс Челопеч" плаща на държавата 1.5% от стойността на металите в добитата руда. Самата промяна беше препоръчана в доклад на Сметната палата след извършен одит за периода 2011-2013 г., пише "Капитал".
Казусът е любопитен по две причини. Първо, това е единствената концесия за добив на подземни богатства, попадала някога в полезрението на Сметната палата досега, при близо 530 действащи договора. Формално интересът на одиторите се обяснява с "голям медиен и обществен интерес" към концесията за най-голямото златно находище в Европа. Друг странен момент е, че енергийното ведомство е обявило обществената поръчка за избор на консултант, без преди това да обсъди въпроса с "Дънди прешъс металс Челопеч", въпреки че преди няколко години компанията беше готова да увеличи плащанията си към държавата при определени условия.
В търсене на вариант
Обявената обществена поръчка е за разработване на финансово-икономически и производствен анализ на концесията за добив от находище "Челопеч" и предприемане на действия "за постигане на икономически баланс между ползите и рисковете за държавата и концесионера", с което Министерството на енергетиката преповтаря препоръката на Сметната палата. За да няма съмнения каква е целта на процедурата, от ведомството уточняват, че изпълнителят ще трябва да предложи начин за определяне на концесионното възнаграждение, който да е съобразен с действащата наредба за това. Тъй като документът беше променен осем години след подписването на концесионния договор, новите правила не важат за дружеството и е малко вероятно консултантът да намери вратичка. Затова той ще трябва да предложи и алтернативен вариант с нова методика за определяне на възнаграждението, т.е. да открие начин за увеличаване на плащането.
Интересното е, че до момента от енергийното ведомство не са обсъждали намеренията си да изменят договора с концесионера "ДПМ Челопеч". "Такива разговори предстоят, след като станат известни резултатите от обявения сега анализ", казаха от там на въпрос на "Капитал".
Селективен одит
Сегашната поръчка е в отговор на препоръката на Сметната палата след одит на договора за концесия за добив на златно-медно-пиритни руди от находище "Челопеч" за периода 2011-2013 г. Проверката беше включена в програмата за одитна дейност за 2014 г., но на практика беше извършен година по-късно в Министерството на икономиката, а докладът от него беше публикуван миналата година.
Основната цел на одита беше да установи дали министерството осъществява ефективен контрол върху изпълнението на концесионния договор. Затова и основните препоръки бяха свързани с недостатъчния капацитет на ресорната дирекция "Природни ресурси и концесии", както и това, че текущият контрол е бил основно документален, което е създало риск за формално изпълнение на контролните функции. От Сметната палата обаче посочват, че "създаденият риск не се е реализирал", което е установено при направен през 2013 г. лабораторен анализ, който не е установил разлики между декларираното от концесионера и съдържанието на контролните проби.
Неясно остава защо Сметната палата е решила да разгледа единствено концесионния договор на "ДПМ Челопеч", което е собственост на канадската Dundee Precious Metals. На въпрос на "Капитал" оттам уточниха, че одитът е бил залегнал в програмата за 2014 г. по приоритети, предвидени в нея, единият от които е бил свързан с националната програма за реформи "Европа 2020". Оттам добавиха още: "Изпълнението на задълженията, свързани с опазването на околната среда, както и финансовите параметри на концесионния договор са в основата на голям медиен и обществен интерес." Според предоставения от Сметната палата списък подобни проверки са направени в още около дузина дружества и свързани с концесиите министерства, но нито едно от тях не е в областта на добива на подземни богатства. От енергийното министерство също потвърдиха, че досега не са възлагали подобни финансово-икономически анализи на съществуващи концесионни договори.
Договор под лупа
Концесионният договор за добив от находище "Челопеч" е сключен още през 1999 г. с държавното по това време "Челопеч" за срок от 30 години. През годините дружеството сменя собствеността си, като канадската компания го придобива през 2003 г. от ирландска Navan Mining, която фалира. За този период самият договор също е променян няколко пъти, като по-съществени са допълнителните споразумения от 2004 и 2008 г. Първото е сключено в периода, когато Navan изпада в несъстоятелност и DPM се появява като кандидат за българските активи. Канадската компания тогава направи финансово-икономически анализ и предложи промяна на концесионния договор. Според становище на икономическото министерство оттогава "отказ от изменение ще доведе до обявяване на българското дружество в несъстоятелност с всички произтичащи от това последици". В резултат Министерският съвет прие изменението на концесионния договор, според което компанията трябваше да инвестира 18 млн. долара до 2008 г. и да плаща двойно по-малко концесионно възнаграждение до 2010 г.
По-интересно е второто допълнително споразумение, сключено през 2008 г. То е свързано с направеното от канадското дружество инвестиционно предложение за разширяване на преработката на руди в Челопеч до 3 млн. тона и изграждането на инсталация за производството на метали от концентрат, с което щеше да се преустанови износът на концентрат за преработка в чужбина. Споразумението предвиждаше държавата да влезе в проекта с миноритарен дял, намаляването на концесионно възнаграждение с 50% да отпадне и компанията да започне да плаща според приетата през 2007 г. нова наредба, т.е. между 2 и 8% от стойността на металите в добитите руди. Оценката за въздействие върху околната среда обаче беше обжалвана от неправителствени организации и отменена от Върховния административен съд. Така в крайна сметка инвестиционният проект не стартира и клаузата за по-високото концесионно възнаграждение не влезе в сила.
Колко плаща
В момента "ДПМ Челопеч" плаща 1.5% от стойността на металите в добитата руда, което от Сметната палата отбелязват, че е в нормативно определените граници. Самата методика за определяне на концесионните възнаграждения беше променена през 2007 г., като обвърза плащанията с рентабилността на нетните приходи от продажби и счетоводния финансов резултат на дружеството. Промяната обаче не засегна сключените вече договори, с което според експертите на Сметната палата "законодателят поставя в неравностойно положение концесионерите" по сключени договори преди и след тази дата.
На практика обаче сумата, която "ДПМ Челопеч" е платила на държавата за одитирания тригодишен период, съвсем не е малка. Тя е в размер на 22.7 млн. долара, или 33.9 млн. лв., показват данните на Сметната палата. Според Закона за подземните богатства половината от средствата се превеждат на общините Челопеч и Чавдар, където се намира находището.
В същото време компанията е направила и значителни инвестиции, без които, както посочват и експертите от икономическото министерство през 2008 г., предприятието днес нямаше да работи. След влизането на канадската компания в Челопеч са предвидени 18 млн. долара инвестиции за периода 2004 - 2008 г., но реално вложените средства са четири пъти повече - 68.6 млн. долара, пише в одитния доклад. През одитирания период (2011-2013 г.) пък дружеството е инвестирало 187.6 млн. долара.
6 Декември, 2017 00:00 3 719 14
Държавата се опитва да промени концесията за златото в Челопеч
Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Помните ли
00:06 06.12.2017
2 Гост
Евала бе народе дебилен и мишедушен . Ако не бяха руснаците тука още турска реч щеше да се чува . Щото преклонена главица ,сабя не я сече и ако трябва нещо да се свърши неволята ще викаме .....
00:11 06.12.2017
3 !?!?
По Дискавъри има едни предавания за златотърсачи и златодобив, когато ства въпрос за отдаване на концесия на терени със златни залежи собствениците искат 15-20% от добива, а понякога и гарантиран добив без значение, ще го постигнат или не.
Това тук е мега грабеж ! Били работодатели, дрънци имам приятел здравето си затри там . Толкова ли няма български фирми, които да го копаят или най добре държавата, защо се подаряват национални богатства ?
01:07 06.12.2017
4 Хлебич
02:12 06.12.2017
5 Къртев
изцяло производство и износ нямаме пък и националното си богатсво подаряваме. Политиците ни са в голям грях към останалите хора и да знаят, че един ден ще съжаляват. Нищо не остава ненаказано.
Коментиран от #11
03:20 06.12.2017
6 Аха счас
07:26 06.12.2017
7 некойси
08:28 06.12.2017
8 червения милионер
Елементарна логика другарки и другари!
08:42 06.12.2017
9 Хитър Петър
А колкото до държавата,всички знаем че тя е в книгите на Васил Левски и Христо Ботев.Отдавна е в небитието.
Толкова ли е трудно да йм теглят една майна, Премиера да създаде Фирма със БГ работници и да си копат златото,нима нямаме Трактори или Багери или работници..по 1 кофа да искарат,ще си е за нас.Ще има работа до времето на Стар Трек.
09:35 06.12.2017
10 Българин
А вярвате ли , че това е стойносттта при положение , че те само се добиват в България а се обработват във флотационните им фабрики в африканските страни .
Един Господ знае какво се извлича оттам , че пък нашата Сметна палата била разбрала .
Дрън-Дрън !!! Те за толкова прости ли ни имат !
Нека да продължават да правят показни акции за 2-3 цигарки трева и някоя опаковка лекарства или неизгоден договор на някоя болница - ТУК Е ИНТЕРЕСНОТО защото става въпрос не за стотици милиони долари , а повярвайте - тук става въпрос за МИЛИАРДИ !
И ХАЙДЕ ДА ПРОВЕРИМ - КОЯ ДЪРЖАВА СИ Е ДАЛА МЕДНО-ЗЛАТНО НАХОДИЩЕ НА КОНЦЕСИЯ / да не говорим че това е най-голямото в Европа / !!!
ПЪЛНИ ПРОДАЖНИЦИ !!!
09:39 06.12.2017
11 Грую
До коментар #5 от "Къртев":
Да ама пак я карате по български или по славянски ли е не знам. Виждаме , че някой е сключил договор в миналото и той сега вече не ние изгоден и казваме "Я вижте за Дънди 98,5% за държавата 1,5% ! дайте сега да видим кого да обесим?" И започваме да коментираме кой е за бесене. Добре ама преди да го намерим този , който е за бесене или хайде дори до направим списъка с тези хора, трябва да си отговорим на някои въпроси: Защо примерно държавата не инвестира или БНБ и това злато да отива в златния резерв на държавата? Защо се разпродадоха и фалираха български банки и предприятия и сега те работят с чужд мениджмънт на печалба? Защо тези външните инвеститори, като говоря само за сериозните осигуряват сравнително добро възнаграждение, плащат си осигуровките, данъците, ДДС-то, осигуряват и добри условия на труд, а пък ние в лицето на държавата не можахме? Ами отговаряйки си на тези въпроси ще си дадем сметка, че като народ притежаваме едни такива качества, които явно не ни позволяват да го направим - крадливи сме, злобни сме, завистливи сме, майстори сме да хвърляме успешно кал и околните по това ни признават и оценят. Е ами затова ще има концесии за 1,5% , ще има КТБ, ще има Американски ТЕЦ-ове, продажби на предприятия за жълти стотинки и бедност най-накрая, а след нея списък с хора за бесене!09:41 06.12.2017
12 The TRAPPER
10:27 06.12.2017
13 Сталин
10:41 06.12.2017
14 Този коментар е премахнат от модератор.