Демографска катастрофа през 2017 г. - само 57 175 бебета

Само 57 175 бебета са родени през 2017 г. в България. С това страната ни отбеляза печален антирекорд за периода след 1945 година.

Това сочат данните от Информационната система за ражданията на Министерството на здравеопазването.

От 1 януари 2017 г. до 1 януари 2018 г. в 28-те области на страната новородените са със 7809 по-малко в сравнение с 2016 година. Тогава у нас са проплакали за първи път общо 64 894 бебета.

През 2015 г. новородените са били 65 950, през 2014 г. - 67 585. Само четири години по-рано бебетата са били 75 513, през 2009 г. - 80 956, а дори през най-тежката 1997 г. на бял свят са дошли 64 125 бебета. Според статистиката най-много деца са родени през 1950 г. - 182 571.

Най-много бебета през 2017 г. са се родили в София град - 15 262, а най-малко в областите Видин и Ямбол - съответно - 369 и 377.

На второ място по раждаемост е Пловдив, където през изминалата година са проплакали 6511 бебета.

Според експертите проблемите са ясни от години – населението застарява, а жените в репродуктивна възраст намаляват поради икономическата имиграция или влошаване на здравния им статус. Освен това съществен фактор е и по-голямата възраст, на която българките решават да станат майки. Тя вече е над 30 години. Само 27 000 български семейства пък имат по 3 деца.

Според данни на Националния статистически институт през 2001 г. броят на жените у нас е бил малко над 4 млн., а през 2015 г. техният брой е спаднал до 3,6 млн. - или те са с близо 400 хил. по-малко. Статистиците очакват броят на жените у нас през 2020 г. да спадне с около 100 хил. до 3,5 млн. В по-дългосрочен план през 2070 г. се очаква броят на женското население у нас да достигне 2,5 млн., тоест да бъде с близо 1,1 млн. по-малко от сегашната им популация.

Същевременно към 31 декември 2016 г. населението на България е 7 101 859 души или 1,4% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2015 г. то е намаляло с 51 925 души, или с 0,7 на сто. Подобно на предходните години понижението се дължи главно на отрицателен естествен прираст, а не на външна миграция.