Казармен екшън за един месец

Ако говорите с момчета и момичета от Израел ще ви се стори странен техният идеал за отговорност към Родината и силната нагласа да служат на страната си още от малки. Американските младежи са прословути с желанието си да бъдат част от военните сили на Съединените щати, а английските престолонаследница и до днес смятат военната служба за свой дълг. Възпитание? Традиция? Патриотизъм или необходимост?

Несигурната обстановка в света все повече налага нуждата от добра и подготвена армия, имаме история със славни битки и победи. А българските военни винаги са били сред елита на нацията. Днес младите хора се възхищават предимно на екшън-герои от екрана, но вече всеки здрав българин може да влезе доброволно в казарма и да получи начална и специална военна подготовка поне за един месец. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов изнесе проблема като свой приоритет и заяви нееднократно, че „Има много родители, които искат да пратят децата си, пък има и млади хора, които желаят да служат доброволно, за да получат някакви знания и умения. Не да стават професионални войници като професия, но да служат известно време, за да се научат на някои основни неща.“

Така с министерска заповед, годишно се организират по 2 курса за начална военна подготовка, интересът вече нараства и за тази година курсовете стават четири. Провеждат се не само в Плевен, a още във Варна и Велико Търново. Кандидатите трябва да са пълнолетни, да са психически здрави, да са български граждани, да не са осъждани и да нямат повдигнати обвинения за умишлено престъпление от общ характер. Разходите са изцяло за сметка на Министерство на отбраната. В края на годината се очаква успешно да завършат между 80 и 100 човека.

Парите фактор ли са, за да изберете този курс? – питам един млад човек, завършил току-що едномесечната си военна подготовка. Не, парите не са фактор – казва Божидар Яначков, обаче имаме привилегия при започване на работа като военни.Той е завършил немска гимназия, следва счетоводство и контрол, но силно го влече военната служба. В курса са били 36 човека, от тях – 5 момичета. Всички са с различни професии –един завършил право, бармани, готвачи, от охранителния сектор, сред момичетата има и начална учителка. Оказва се, че

Мотивацията

да изберат доброволната военна служба е почти еднаква – повечето обичат военната професия от малки и искат да свържат живота си с нея. Други просто искат да усетят тръпката на казармения живот и да дисциплинират себе си. Убедени са, че за всеки млад човек е полезно да бъде добре подготвен физически. “Изкарах частна международна академия за командоси, сега преминах това военно обучение, вече съм подала документи за кадрови войник – казва Радостина Щрегарска – 20-годишно момиче, завършила информатика, говори немски и английски и мечтае от малка да бъде част от бойна армия. В семейството ми няма военни, но, в душата ми е, отвътре си мечтая да бъда военен, да участвам в сражение” – допълва тя. “Аз искам да променя себе си, живота си, да го направя по-подреден и смислен, а друго по-добро място от армията няма. Искам да работя като военен веднага, да бъда автоматчик.” - споделя своето усещане и Божидар Яначков.

Условията

за обучението в Плевен са ги изненадали. “Прекрасни условия, нищо повече не може да се желае” - казва Радостина. Помещенията за настаняване са пригодени за 8 човека, чисто, уютно, повече, отколкото и самите момичета са очаквали. Хигиената са поддържали сами, традиционната оборка и почистването на плаца даже е било забавно. Всички са изключително доволни от храната, вкусно приготвена, напълно достатъчна. Дисциплината е на ниво, ако някой не покрива изискванията, може да получи допълнително и по 20 лицеви опори. Денят започва със строй, вдигане на знамето и химна. Следват учебните занимания, с обедна почивка , а след 17 ч. всички са свободни да излизат навън до 22ч.

Обучението

Много сериозни и добре подготвени преподаватели, много добре балансирана програма и всеки ден научаваш нещо интересно – казват Радостина и Божидар. Общо са около 160 часа, като половината е теория. Изучава се Уставът, има часове по строева и тактическа подготовка, действия при актове, извършвани от терористични, екстремистки и престъпни групи, действия при откриване на невзривни боеприпаси и инженерна подготовка за осигуряване на различни видове машини. Как да пазиш себе си и околната среда в различни ситуации на ядрена, химическа и биологическа защита, са сред най-полезните лекции, както и подготовката за спасителни и евакуационни дейности. Изучава се още долекарска помощ, а сглобяването на автомата и огневата подготовка са любими на всички.

Радостина е нисичка и се шегува,че нейният автомат почти е опирал до земята, а цялото снаряжение е тежало около 15 кг, при нейните 45. Обаче това е, което искам най-много в живота си – категорична е тя. “Най-вълнуващо беше когато в големия сняг лазихме около 30 метра през гората и копахме окопи, истински екшън – разказва тя. Бяхме екипирани с пълно бойно снаряжение – каскa, автомат, нож, раници и т.н. Не е лесно, но си помагахме.” Сериозно си беше, по 1-2 дни в седмицата имахме и час по оцеляване. Тактическо обучение как да се придвижваме през полето по време на атака, прибежки, пълзене. Всеки ден тичахме по 1 километър, имахме изпити след това. – допълва Божидар – но най-интересни са стрелбите. В първите 20 дена се учихме да сглобяваме автоматите, после стрелкова подготовка, а накрая имахме изпит със стрелба по мишени.

Курса са преминали млади хора от Ст.Загора, Варна, Шабла, гр.Искър, от Ямбол и Враца. Останали са трайни приятелства, част от тях са готови да запишат и следващия курс по специална военна подготовка, а някои вече са подали документи за кадрови войници. Сред тях са Радостина, и Божидар.

„Това би решило няколко въпроса - първо военната подготовка на младото поколение, и второ - програмата с недокомплекта във въоръжените сили, който е 5500 човека.“ – смята министър Красимир Каракачанов. Известно е, че за компенсиране на недокомплекта в армията са отделени 30 млн. лв. от всички 105 млн. лв., отпуснати допълнително за армията тази година. Според него това е и част от патриотичното възпитание на младото поколение, което трябва да върви през всички форми на нашия културно-обществен живот, а не през измислени ценности. Разговорите с младите хора доказват, че усилията вече дават и първите резултати.