Елена Гунчева пред ФАКТИ: Ако бях в залата, вероятно щях да подкрепя вота на недоверие, но щеше да ми тежи

Елена Гунчева влезе в парламента от депутатската листа на партия „Възраждане“. Тя не присъства на вота на недоверие, който свали парламента, поради медицински причини. След това обяви, че излиза от парламентарната група и напуска Народното събрание. Но не стана така. В крайна сметка тя реши, че ще бъде независим депутат. А така групата на независимите се увеличава. Какво я е накарало да остане в парламента? Елена Гунчева говори пред ФАКТИ.

- Г-жо Гунчева, какво ви накара да станете независим депутат в парламента, след като първоначално казахте, че ще напуснете Народното събрание, оттегляйки се от парламентарната група на „Възраждане“?
- След като казах, че напускам Народното събрание, срещу мен се изговориха много клевети и обиди, включително, че съм се продала, че съм предател и т.н. Цялата тролска мрежа на партията беше изпратена срещу мен. Моят „наследник” като депутат направо ме е обявил за предателка и е отказал да ме покани на събрание да обясня на хората мотивите си и да ми зададат въпроси. Но най-голямо падение беше, когато Костадинов предложи точка девета за моята оставка да стане втора. За какво беше това бързане и откровени лъжи и клевети по мой адрес? Още повече, че много хора, които са гласували лично за мен, ми се обадиха да ме питат защо съм ги излъгала и искат аз да ги представлявам. Точно затова и оттеглих оставката си, след края на болничните ще преценя какво да правя.

- През тези дни имали ли сте разговори с други парламентарни сили?
- Не. А и не трябва.

- Колко по-свободна се чувствате сега…
- Аз винаги се чувствам свободна, но след като напуснах „Възраждане“ и казах това, което ми тежеше през последните месеци, се чувствам по-добре. Понякога мълчанието срещу проблемите натежава. Свободата е висша ценност и партийната дисциплина не трябва да я омаловажава. Затова е и толкова важно всичко да се обсъжда и макар едни мнения да натежават повече от други, все пак трябва да се обсъждат. А не да се спускат. Авторитаризмът е първата крачка към диктатурата и провала на идеите.

- Вие бяхте единствената, която отсъства при гласуването на вота срещу кабинета. Ако бяхте в зала, как щяхте да гласувате?
- От 31 май съм в болнични и не само тогава не съм присъствала. Единствен път отидох да гласувам оставката на Никола Минчев и след това ми се влоши състоянието. Но ако бях, вероятно щях да подкрепя вота на недоверие, но щеше да ми тежи решението. Защото трябва много внимателно да се обмислят нещата, когато ГЕРБ и ДПС искат нещо. Щеше да ми е крайно неприятно да гласувам по един и същи начин с господин Пеевски и тези, които 13 години съсипаха България, а сега дават заявка за ново управление.

- Какво научихте за българската политика за тези 6 месеца, в които бяхте в парламента?
- Че политиката е по-мръсна работа, отколкото предполагах. И също така, че задължително трябва да се промени избирателната система и политиката. В момента имаме само лидерски партии и в Народното събрание има хора, които не са полезни там. Дори има колеги, на които не им знам имената, защото дори веднъж не са се изказали. Партийните интереси рязко надделяват над народните. Договорките в кулоарите обикновено са такива, че избирателите на договарящите се вероятно никога повече не биха ги избрали, ако разберат за какво си говорят. Научих, че много депутати презират народа си. Дори един от тях ги нарече „плебс”. Научих и че има хора, въпреки партийната дисциплина и повеля, които имат самостоятелно мислене и се опитват да направят нещо. В случая визирам колега от „Продължаваме промяната“, който обърна внимание на злоупотребите в сферата на горите, въпреки че БСП са коалиционен партньор на неговата партия. Имаше и друг случаи. Забелязвам и как се променя риториката и отношението. Например, от „Възраждане“ бяхме на протестите срещу ГЕРБ и остро ги критикувахме за корупцията и вредните за България решения. И изведнъж забравихме всичко това в пленарната зала и дори ги подкрепяме. На мен това ми е трудно да го приема. Или както ДБ са в коалиция с БСП. Явно наистина в политиката мръсна работа няма.

- Какво ви бе най-интересно от работата ви в Народното събрание?
- Кухнята на законодателството. По какъв начин се решава кога и как да се промени закон, кои имат приоритет. Как интересите на лобисти надделяват над полезното. И дори по какъв начин започват да се налага авторитетът и познаваемостта на отделните депутати. Най-много ми допадаха дебатите в зала и комисии, все пак съм адвокат и обичам да споря. По теми, които разбирам, все пак.

- От колко време сте в партия „Възраждане“?
- Миналата година някъде през лятото май подадох заявление. Реших, че така е редно, след като се кандидатирам от тяхно име. Както посочих вече, идеите на „Възраждане“ и досега ги споделям, въпреки че напуснах партията.

- И сега ли разбрахте, че като част от парламентарна група на 99% решенията за гласуване се спускат?
- Не, разбира се. Още в самото начало това ни беше заявено. Но в началото поне ни се обясняваше защо, а последните няколко месеца дори това не ставаше. Но идеята беше важна. Затова се опитах първо вътре поне да поставя на обсъждане различни проблеми, но не срещнах разбиране. Опитвах се да се убедя сама, че е за добро, но в един момент човек няма как да се заблуждава повече. Не само решенията за гласуване. И за протести и за други неща. Колкото и да е неправилно, решението просто ни се налагаше. А смисълът никой, поне на мен, не обясняваше. За мен, например, протестът на 12 януари беше грешка от тази гледна точка, че в минусови температури да свикваш хора от цяла България да стоят часове наред в студа не беше правилно. Както и това, че не се търси път и убеждаване на хората в София, защото там има много хора, които биха възприели идеи, ако се намери диалог с тях. България не е София, но все пак не може да се променят събитията в столицата само с автобуси от провинцията. Недалновидно е и неработещо, а това показва, че трябва да се търсят други средства за решаване на проблемите. Протест за сериозни неща – да, за каузи и т.н., но в политиката трябва да се опитваш да търсиш и подкрепа и извън тесния ти електорат. Затова и бях „за” гражданските протести. Въпреки недоволството на партията и изявлението на организационния секретар, че това са нови купени проекти и гражданските организации не са важни. Тогава и възникна първия по-сериозен конфликт с ръководството на партията защо съм участвала в граждански протест - въпреки че отидохме там от партийната структура в Пловдив - и защо съм говорила на протеста. Аз съм за това политикът да може да говори с всеки, а и да не се капсулира партията. И трябва да се търсят националните, а не тяснопартийните интереси.

- Задават се избори. Ще участвате ли в тях, или ще гледате вече политиката отстрани?
- Засега не знам. Много зависи и от здравословното ми състояние. А и много малко време е минало. Времето ще покаже кое е най-правилното решение. Иска ми се в политиката да влизат повече личности, а не послушковци. Трудно е да се обединят свободомислещи и интелигентни хора, трудно е да бъдеш лидер и да не се изкушиш от пълния контрол върху другите. Но това е пътят - партиите да са на идеите, лидерите да слушат хората и съратниците си, но да се чува и различното мнение. Познавам много достойни хора, които бяха в политиката и се отвратиха. И повече не участват. И тогава идват другите....