Подемът тръгва от София и бавно започва да обхваща цялата страна. Много млади и високообразовани българи заминаха навремето на Запад, но се връщат обратно и постепенно пренасят своя опит в страната, която някога са напуснали. Този обрат бе предизвикан от технологичния бум, започнал в София. Вече възниква млада средна класа, която иска да живее в родината си по начина, който познава от западните метрополии. Тези хора имат не само надежди и очаквания, но и много идеи как България отново да бъде изпълнена с живот, се казва в репортажа на Ане Вигер.
След промените в България почти една трета от населението се впуска да търси щастието си в чужбина. Но сега тези хора се завръщат – изпълнени със смелост, идеи, креативност и огромен оптимизъм. Те реализират мечтата си за нов живот в старата родина, се казва в репортажа на NDR, който представя няколко различни съдби на завърнали се българи.
Емилия и Александър от ХлеБар
Емилия Витанова и Александър Дерижан се връщат в България точно тогава, когато всички я напускат – преди 20 години. Те започват бизнес в София непосредствено след края на следването си в Мюнхен. „Когато живеехме в Германия, разликата между София и Мюнхен беше брутална“, казва Александър, визирайки положителните промени, настъпили оттогава в българската столица. Емилия и Александър създават „ХлеБар“ - пекарна, кафене и ресторант, където се обръща специално внимание на състава на произвежданите продукти, се казва в репортажа на NDR. Когато започвали, всички около тях предричали, че ще се провалят – защото били времена, в които България е била подвластна на мутрите. Но Емилия и Александър останали пощадени от подобен натиск и си казали – оставаме и ще се борим.
Реставраторът на ценности
Борис Делчев е реставратор, работил дълго време във Франция. Пред германската медия той изразява съжаление, че старите интересни сгради в София не се ценят достатъчно и тънат в разруха – а те са част от историята и идентичността на страната. В момента Делчев и екипът му реставрират вила на милиардер от Нюпорт, изработват завесата за домашното му кино. Сред клиентите на Делчев има и известни европейски аристократични семейства и видни дизайнери като Кристиан Лабутен и Филип Старк, които са оценили неговото творчество.
Авторката на филма Ане Вигер разказва, че при завръщането си от чужбина българите първо са работили предимно в колцентрове, след което настъпва технологичният бум – и доходите нарастват осезаемо.
Мечтата за екологично строителство
От София зрителите се прехвърлят към Долни Раковец, община Радомир – село, което на пръв поглед изглежда изоставено, подобно на повечето български села. Експертът по екологично строителство Добромир Машев се е впуснал да възстанови училището, в изграждането на което е участвал прадядо му. Мечтата на Добромир е да създаде в сградата Институт по екологично строителство. Той определя намерението си като огромна отговорност – за селото, за региона, но и за околната среда в цяла България. За да работи по проекта, се е върнал преди година и половина от Германия, където е живял в продължение на 20 години, приятели оттам му помагат и в сегашното начинание. Той постоянно пътува между двете страни и казва, че и на двете места е като у дома си. „Мога да кажа, че съм хибрид, който взима енергията и емоционалността от България, а инженерното мислене, точността и редът от Германия.“ За своята визия за перфектно строителство, съобразено с екологията, Добромир заявява пред германската медия: „Някои може да ме сметнат за луд, но трябва да бъдеш и малко луд, да бъдеш визионер, за да направиш нещо за бъдещето“.
Черният чесън от Долни Раковец
Пак в Долни Раковец, където има седем източника на минерални води, Владимир Георгиев отглежда чесън – след като местният, развъждан традиционно, временно бил изместен от китайския. Според проучванията, минералната вода смекчава лютивината на чесъна, но само при старите местни сортове. Георгиев ги е събрал от градината на баба си и вече ги отглежда на площ от 1,3 хектара. Създал е фирмата си през 2017 година, когато бил на 18. Родителите му работели в селското стопанство в Испания, а той искал те да се върнат. „Нямахме никаква представа как се отглежда и култивира чесън и в началото имахме големи проблеми с плевелите, но – най-добре се учи от грешките“, раказват Владимир и баща му. Продукцията днес се продава основно по фермерските пазари в София, а бабите от селото помагат за сплитането на чесновите плитки. Владимир междувременно разширява палитрата – произвежда и черен ферментирал чесън, както и бонбони във формата на скилидки - всичко се прави ръчно.
Икономическите промени се усещат най-силно в столицата, обяснява германската обществено-правна медия. И допълва, цитирайки Емилия Витанова, че в София вече мнозина имат достатъчно пари, за да си позволят високо качество. „В Германия сме познати все като най-бедната страна, а аз междувременно мисля, че България може да бъде също толкова хубава южна страна като Италия, Гърция и Испания – със своята невероятна храна и прекрасната си природа“, казва Витанова.
Те променят живота в България
Българите нямат особени големи очаквания от политиците – твърде често са гласували в последните години. Сега се грижат сами за организацията на живота си – там, където е възможно, информира зрителите си NDR. Вместо да се оплакват от мрачния имидж на България в Европа, тези хора просто го променят – обяснява германската обществено-правна медия. „Взели сме пример от държавите, в които сме живели, и сме изпълнени с надеждата, че можем да водим добър живот и тук. Имам чувството, че се получава“, казва Емилия Витанова. Завръщащите се носят много със себе си, но най-вече любовта си към родината, която им дава толкова много възможности да осъществят мечтите си.
Автор: Ане Вигер ARD