Украйна трябва да плати на Международния валутен фонд около 170,2 млн. долара на 9 октомври. Плащането е за 125 737 500 специални права на тираж – разчетната единица на фонда – и е по инструмента за бързо финансиране RFI.

Според актуализирания график на МВФ общите задължения на Украйна към фонда за 2026 г. възлизат на 527 432 828 специални права на тираж. При използвания за изчисленията курс това е приблизително 719 млн. долара. В сумата са включени плащания по главница, такси, лихви и надбавки.

Преди плащането на 9 октомври Украйна е имала и задължение от 61 170 833 специални права на тираж на 5 октомври, или около 82,2 млн. долара. След октомврийските преводи в графика остават плащания през ноември и декември.

На 1 ноември са предвидени няколко плащания по такси и лихви, чиято обща стойност е над 152 млн. специални права на тираж. На 24 ноември следва погашение от 62 500 000 специални права на тираж по стендбай споразумение, а на 9 декември – още 125 737 500 специални права на тираж по RFI.

МВФ изрично уточнява: „Проектираните такси, лихви и падежи са предварителни“. Това означава, че крайните стойности могат да бъдат променени според условията по програмите и изчисленията на фонда.

Украйна обслужва задължения по различни договорености с МВФ, сред които RFI, стендбай споразумение и разширеното споразумение за финансиране EFF. През юли изпълнителният съвет на фонда одобри първия преглед по новата четиригодишна програма EFF, което позволи отпускането на 503 млн. специални права на тираж, или около 690 млн. долара. Общият размер на програмата е около 8,1 млрд. долара за периода 2026-2029 г.

До края на годината Киев трябва да осигури средства не само за предстоящите плащания към фонда, но и за обслужване на останалите си държавни задължения. Конкретният размер на плащанията към МВФ остава зависим от актуализациите на графика и курса между специалните права на тираж и щатския долар.

Източници: kommersant.ru, en.interfax.com.ua

Четиридесет и четири европейски промишлени асоциации призоваха държавите от Европейския съюз да предприемат незабавни мерки спрямо търговските практики на Китай. Според организациите те застрашават европейското производство и създават риск от нови загуби на работни места.

В инициативата участват представители на металургията, химическата промишленост и производството на автомобилни части. Призивът идва седмица преди лидерите на ЕС да се съберат в Брюксел, за да обсъдят отношенията с Китай и нарастващия търговски дефицит, който надхвърля 1 милиард евро дневно.

Промишлените организации настояват Европейският съюз да използва по-ефективно всички налични инструменти за търговска защита и да разшири обхвата на мерките върху целите вериги на стойността.

Асоциациите предупреждават, че прилагането на нови мерки не трябва да води до негативни последици за близки европейски партньори като Великобритания, Норвегия и Швейцария. Те също така заявяват, че Европейската комисия се нуждае от повече персонал, за да обработва по-бързо постъпващите жалби.

Сред предложенията е и създаването на нови инструменти срещу изкривяванията на пазара, породени от държавна намеса. Организациите определят това като необходимо допълнение към съществуващите процедури за защита на европейската индустрия.

На предстоящата среща на върха лидерите на ЕС ще обсъдят френско-германски предложения за разширяване на мерките за търговска защита. Документът е публикуван в понеделник, преди срещата в Брюксел.

Паралелно с това европейският комисар по търговията Марош Шефчович е на двудневно посещение в Пекин, което приключва в петък. Той се опитва да убеди Китай да ограничи износа към Европейския съюз в конкретен сектор, като в материала е посочено, че най-вероятно става дума за хибридните автомобили.

Следващата среща на европейските лидери ще покаже дали призивът на промишлените организации ще доведе до ускоряване на процедурите за търговска защита и до нови общи мерки спрямо китайския внос.

Източници: bta.bg

Запасите в подземните газови хранилища на Европейския съюз могат да спаднат до 11% до края на отоплителния сезон при комбинация от студена зима, прекъсване на руските тръбопроводни доставки и ограничена наличност на втечнен природен газ. Това показва зимният анализ на Европейската мрежа на операторите на газопреносни системи (ENTSOG) за периода от 1 октомври 2026 г. до 31 март 2027 г.

Посоченото равнище съответства на стратегическите резерви на ЕС. ENTSOG уточнява, че тези количества не са свободно достъпни на пазара при нормални условия и могат да бъдат използвани основно за ограничаване на недостига и защита на потребителите.

Европа влиза в зимата със средно запълнени на 72% газохранилища към 1 октомври. Това се равнява на около 811 тераватчаса, или приблизително 74 млрд. куб. м газ. За сравнение, година по-рано равнището е било 83%, което показва по-ниска начална наличност преди отоплителния сезон.

При стандартна зима и минимизирани руски доставки запасите могат да достигнат 29% в края на март при нормална наличност на втечнен природен газ. Ако доставките на втечнен газ са ограничени, равнището може да се понижи до 13%.

При студена зима натискът върху системата се увеличава рязко. В сценариите на ENTSOG запасите падат до 11%, докато потреблението, което няма да бъде покрито или ще изисква ограничаване, достига около 7% при нормална наличност на втечнен газ и около 12% при ограничени доставки. За да се запази средно 20% запълненост в края на сезона, ще са нужни около 1364 TWh, или 124 млрд. куб. м втечнен природен газ.

При пълно прекъсване на оставащите руски тръбопроводни доставки необходимостта от ограничаване на търсенето при студена зима може да достигне 9% при нормална наличност на втечнен газ и 15% при ограничена наличност. Рискът е по-голям за държавите без излаз на море в Централна, Източна и Югоизточна Европа, където достъпът до допълнителни доставки е по-ограничен.

ENTSOG оценява европейската газова инфраструктура като достатъчно гъвкава за покриване на търсенето, включително чрез увеличаване на вноса на втечнен природен газ. Капацитетът за регазификация в Европа е около 1600 TWh за зимния сезон, или приблизително 145 млрд. куб. м.

Европейската комисия също посочи, че газовата система на ЕС може да покрие търсенето през зимата, но подчерта значението на постоянните доставки на втечнен природен газ и внимателното управление на запасите. Комисията уточни, че реалното използване на хранилищата ще зависи от пазарните решения, температурите и наличността на вносни количества.

ENTSOG изрично отбелязва, че разгледаните варианти не са прогноза за действителното развитие на пазара, а оценка на потенциални рискове. При ниски запаси в края на зимата може да се затрудни и повторното им запълване през следващото лято, дори при по-голяма наличност на втечнен газ.

Източници: entsog.eu, energy.ec.europa.eu

Русия и САЩ обсъждат редица потенциални икономически проекти, съобщи прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков. По думите му инициативите биха могли да бъдат взаимноизгодни за двете страни.

Той не посочи конкретни отрасли, стойност на проектите или срокове за тяхното изпълнение. Не беше съобщено и за подписано споразумение между Москва и Вашингтон.

Изявлението на Песков идва на фона на публикация на „Ню Йорк таймс“, според която икономическите разговори между Русия и САЩ включват и възможна многомилиардна сделка за международните активи на „Лукойл“.

Според американския вестник темата е била обсъдена по време на среща на руския президент Владимир Путин с американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър в Кремъл през септември. Потенциалната сделка обхваща активи на „Лукойл“ извън Русия, включително петролни находища, рафинерии и бензиностанции в различни държави.

„Лукойл“ попадна под санкции на САЩ през 2025 г., след което компанията започна да търси купувач за международния си бизнес. През януари 2026 г. дружеството обяви, че е подписало споразумение с американската инвестиционна компания „Карлайл“ за продажбата на „Лукойл Интернешънъл“, която държи чуждестранните активи на групата. Сделката трябва да получи необходимите регулаторни одобрения.

Песков не потвърди, че разговорите за икономически проекти представляват окончателна договореност за продажбата на активите на „Лукойл“. От Кремъл не са обявили нито стойността на обсъжданите проекти, нито кои компании или институции биха участвали в тях.

Така публично потвърдено остава единствено, че между Москва и Вашингтон се водят разговори за икономическо сътрудничество. Конкретните параметри, срокове и правни ангажименти по евентуалните сделки все още не са уточнени.

Инвестиционната активност в хранително-вкусовата промишленост на САЩ се засилва. През септември 2026 г. са регистрирани 65 нови проекта за изграждане, разширяване и модернизация на производствени мощности, което представлява увеличение от около 3% спрямо август. Това е вторият пореден месец на растеж, съобщава FoodChain Magazine.

Данните са на Industrial SalesLeads, компания, която проследява планираните капиталови инвестиции в Северна Америка. През август броят на проектите се е увеличил с близо 25% спрямо юли.

Септември се нарежда на второ място по брой обявени проекти от началото на годината, непосредствено след март, когато са отчетени 66.

Най-голям интерес има към модернизацията на съществуващи предприятия. През септември са отчетени 37 проекта за обновяване на производствени мощности и оборудване, 19 проекта за разширяване и 16 за ново строителство.

Сред най-значимите инвестиционни намерения е проектът на производителя на млечни продукти Chobani, който планира да вложи 1,2 млрд. долара в модернизация и технологично обновяване на предприятие в Пенсилвания.

Земеделската кооперация CHS предвижда инвестиция от 700 млн. долара в нов завод за преработка на соя в Уисконсин, а производителят на ароматизанти и хранителни съставки Givaudan планира изграждането на предприятие за 215 млн. долара в Индиана.

Schreiber Foods също подготвя инвестиция от 197 млн. долара в нова производствена база в Мисури.

Разширяването на производството е съпроводено от инвестиции в складова и логистична инфраструктура.

Търговската верига Walmart планира да вложи 1,3 млрд. долара в изграждането на дистрибуционен център в щата Джорджия. Проектът предвижда съоръжение с площ от приблизително 139 хил. кв. м, като към момента компанията търси необходимите разрешителни.

Веригата супермаркети Wegmans също планира инвестиция от 110 млн. долара в дистрибуционна база с хладилни складове в щата Ню Йорк.

Сред останалите компании с обявени инвестиционни намерения са Kraft Heinz, която предвижда 30 млн. долара за обновяване на оборудването в предприятие в Индиана, и Anheuser-Busch с проект за 23 млн. долара в Колорадо.

Данните показват, че хранителните компании все по-често предпочитат да инвестират в съществуващите си предприятия, вместо да изграждат изцяло нови производствени бази.

Подобен подход позволява увеличаване на капацитета, внедряване на по-съвременно оборудване и подобряване на производствената ефективност.

Въпреки възстановяването през последните два месеца инвестиционната активност остава неравномерна. През предходни периоди на годината са отчетени и значителни спадове в броя на новите проекти.

Европейските транспортни компании се нуждаят от по-добър достъп до зарядна инфраструктура и по-предвидими плащания, за да могат да инвестират в екологични превозни средства. Това заявява Международният съюз за автомобилен транспорт (IRU), който представи две нови позиции за развитието на сектора в Европейския съюз.

Организацията настоява европейските институции да създадат по-благоприятни условия за инвестиции в електрически камиони и автобуси, като едновременно с това ограничат финансовия натиск върху транспортните оператори.

Според IRU развитието на публичната зарядна мрежа не е достатъчно за електрификацията на тежкотоварния транспорт. Значителна част от зареждането на електрическите камиони ще трябва да се извършва в транспортни депа, логистични центрове и терминали, където превозните средства престояват между курсовете.

Затова организацията предлага създаването на обща европейска рамка за подкрепа на зарядната инфраструктура в депата и на полупубличните зарядни станции, които могат да се използват и от други транспортни оператори.

Сред основните предизвикателства са недостатъчният капацитет на електроразпределителните мрежи, високите разходи за присъединяване и продължителните административни процедури.

Втората ключова инициатива е свързана със забавените плащания към транспортните компании.

IRU предлага специални европейски правила, които да въведат максимален 30-дневен срок за плащане на транспортните услуги, автоматично начисляване на лихви при просрочие и по-ефективни механизми за прилагане на изискванията.

Според организацията забавените плащания ограничават ликвидността на превозвачите и затрудняват инвестициите в нови автомобили, технологии и подобряване на условията на труд.

Проблемът е особено сериозен за малките и средните транспортни предприятия, които често работят с ограничени финансови резерви.

IRU посочва, че много транспортни оператори работят с маржове на печалба от едва 1–2%. При подобна рентабилност допълнителните разходи за нови превозни средства, зарядни станции и електроенергия могат да се окажат сериозна пречка пред модернизацията.

Организацията настоява европейската политика за декарбонизация да отчита реалните финансови възможности на компаниите.

Според IRU преходът към транспорт с нулеви емисии изисква не само технологични решения, но и достъпно финансиране, надеждна енергийна инфраструктура и предвидима регулаторна среда.

Предложенията идват на фона на усилията на Европейския съюз да ускори електрификацията на тежкотоварния транспорт и да намали зависимостта си от изкопаемите горива.

Казахстан се стреми да превърне изкуствения интелект от технологичен сектор в основа на икономиката си - от производството и енергетиката до образованието и държавното управление. Планът беше представен на форума AI & Digital Bridge в Астана, който събра представители на правителството, технологични компании, инвеститори и изследователи.

„Истинската стойност на изкуствения интелект е в разширяването на човешките възможности“, заяви президентът Касим-Жомарт Токаев на заседание на Съвета за развитие на изкуствения интелект, проведено паралелно с форума. По думите му конкуренцията вече не се определя само от природните ресурси, капитала и пазарите, а и от скоростта, с която се повишава производителността.

Казахстан иска да използва ИИ не само за модернизиране на съществуващи отрасли, но и за намаляване на зависимостта си от суровините и за увеличаване на дела на продукцията с по-висока добавена стойност. Промишленото производство е достигнало почти 90 милиарда евро през първите осем месеца на годината, а преработващата промишленост е нараснала с 8,4% спрямо същия период на предходната година.

Токаев заяви, че поддържането на този темп изисква по-висока производителност на труда, модернизиране на индустриалната база и разширяване на производството на стоки с висока добавена стойност.

Според представения план изкуственият интелект може да подпомогне инженерите при вземането на решения, да автоматизира процеси и да даде на ръководителите информация в реално време за състоянието на производството. Президентът е възложил на правителството да определи компании за цялостна ИИ трансформация, да ускори преминаването от пилотни проекти към реални приложения и да разработи индустриални бази данни.

ИТ секторът вече има международно присъствие. Износът на ИТ услуги е надхвърлил 860 милиона евро през миналата година, а цифрови решения от Казахстан се използват в повече от 100 държави.

Министърът на цифровото развитие Жаслан Мадиев заяви, че Казахстан развива петте основни слоя на ИИ икономиката – енергийна инфраструктура, микрочипове, облачни платформи, езикови модели и приложения. „Най-големият потенциал за Казахстан е в приложния изкуствен интелект“, каза Мадиев.

В рамките на форума започна работа Qazaq AI Research University – първият специализиран изследователски университет в страната, посветен на изкуствения интелект, и първият университет с интегриран ИИ в Централна Азия. На 1 септември в него са започнали обучение 528 студенти в бакалавърски и магистърски програми.

Сред направленията са машинно обучение, физически и индустриален ИИ, интелигентни системи, инженеринг и сигурност на ИИ системи, безпилотни въздушни системи и цифрово право. Студентите използват изкуствен интелект и в самия учебен процес – за курсови работи, лекции, разписания и проследяване на напредъка.

Амбициите на Казахстан са ограничени от недостиг на ключова инфраструктура. Проучване на MIT Kuo Sharper Center for Prosperity and Entrepreneurship е обхванало 650 стартъпа и 130 компании в четири централноазиатски държави и Азербайджан.

„Виждаме силна политическа воля и финансиране за ИИ, но има сериозни ограничения, като достъпа до микрочипове“, заяви директорът на изследванията на центъра Шамил Ибрагимов. Той посочи и недостига на електроенергия като възможно препятствие при изграждането на нови центрове за данни.

Форумът в Астана е привлякъл около 25 000 посетители, 300 лектори и близо 200 стартъпа и ИТ компании. Подписани са 62 меморандума и споразумения, но реалният резултат от стратегията ще зависи от това дали ИИ ще бъде внедрен в предприятията, университетите и ежедневната работа, а не само в отделни демонстрационни проекти.

Estée Lauder откри нов център за биотехнологично производство в Олeн, близо до производствения и дистрибуционния си кампус в Оевел, Белгия. Съоръжението е предназначено за разработване и производство на биобазирани суровини, които се използват в козметични продукти. Инвестицията е на стойност 4,7 млн. EUR.

Estée Lauder произвежда в Белгия от 1965 г., когато открива първата си международна фабрика в Оевел. Днес в местната база работят около 1200 души, а обектът изпълнява производствени, опаковъчни и логистични функции за продукти, доставяни до различни пазари по света.

Новият BioTech Hub е изграден като специализирано пространство с оборудване за ферментация и производство на биобазирани съставки. Според компанията изпитанията на производството са започнали преди официалното откриване, а търговската експлоатация е планирана за 2025 г.

Съоръжението се ръководи от Каролин Паулусен, специалист по микробиология и инженерни науки. Центърът трябва да свърже научноизследователската работа на Estée Lauder в САЩ с производствените екипи в Белгия, така че новите суровини да бъдат тествани и произвеждани в по-голям мащаб.

Приходите на звеното AI Cloud and Compute Services на Alibaba се очаква да нараснат с над 50% на годишна база през третото тримесечие на текущата година. Звеното обединява облачните услуги на китайската компания и подразделението ѝ за разработка на чипове T-Head. През юнското тримесечие приходите му са достигнали близо 7,1 млрд. USD.

„Най-важното допълнително послание според нас е, че ръстът на облачния бизнес все още не е достигнал своя пик“, посочват анализаторите на Номура в изследователска бележка, цитирана от South China Morning Post. От Джефрис очакват растежът да се ускори над 50% през септемврийското тримесечие, а инерцията да се запази и през следващите две тримесечия до март 2027 г.

Alibaba е в средата на тригодишна програма за инвестиции от най-малко 380 млрд. юана в облачна инфраструктура и изкуствен интелект. Средствата са предназначени за центрове за данни, изчислителен капацитет, чипове и разработка на модели.

Капиталовите разходи на компанията са се увеличили със 75% на годишна база до 67,7 млрд. юана през юнското тримесечие. Това натежа върху общия финансов резултат и допринесе за спад от 75% на тримесечната печалба до 10,5 млрд. юана. В същото време общите приходи са нараснали с 9% до близо 269 млрд. юана.

Главният изпълнителен директор на Alibaba Еди Ву заяви, че инвестициите в изчислителна инфраструктура могат да достигнат рентабилност за три години, а при по-високи брутни маржове срокът може да бъде съкратен до две години. Компанията очаква по-голямото използване на инфраструктурата и по-високият дял на AI услугите да подобрят финансовия резултат.

Петролните цени се повишиха с повече от 5%, след като атаките срещу корабоплаването в Персийския залив се съчетаха с ново напрежение около Саудитска Арабия и заплахата от прекъсване на американския добив заради ураган. „Брент“ достигна 105,20 долара за барел, а американският West Texas Intermediate се повиши до 92,75 долара.

На пазара вече се оформя втори фронт в рамките на войната около Иран. Докато основният риск остава свързан с Ормузкия проток, подкрепяните от Техеран хути в Йемен засилват натиска срещу Саудитска Арабия. В Рияд бяха чути взривове, а хутите заявиха, че са атакували международното летище „Крал Халид“. Саудитската коалиция съобщи, че е прехванала две балистични ракети, насочени към столицата, и още една към Хамис Мушайт.

Американски и сирийски представители, цитирани от Ройтерс, заявиха, че Сирия обсъжда възможност да окаже военна помощ на Саудитска Арабия. Сред разглежданите варианти са отбранителна подкрепа или изпращане на сили, които да подпомогнат саудитските партньори в Йемен. Не е взето окончателно решение.

Рискът за доставките се увеличава, защото атаките засягат едновременно няколко маршрута. Саудитският нефтопровод „Изток–Запад“, който пренася петрол към пристанищата на Червено море, беше повреден при атаки срещу помпени станции. Саудитските власти съобщиха, че капацитетът му е възстановен до 5,8 млн. барела дневно, но пълната устойчивост на трасето остава въпрос за пазара.

Другата възможност е петролът да бъде изнесен от терминали по източното крайбрежие. Тогава танкерите трябва да преминат през Ормузкия проток, където атаките срещу кораби са достигнали най-високото си ниво от началото на войната. През водния път преди конфликта са преминавали количества, равни на около 20% от световните доставки на петрол и горива.

„Честотата на иранските атаки срещу кораби сега е най-високата от началото на войната и вероятно ще се увеличи допълнително“, заяви Саул Кавоник, ръководител на енергийния анализ в MST Marquee. По думите му ограничените доставки на петролни продукти, високите разходи за логистика и рискът от нова ескалация поддържат цените високи.

Към геополитическия риск се добави и ураганът „Исаяс“, който се насочи към производствените райони в Мексиканския залив. Компании като Shell и Chevron ограничиха офшорните си операции. По данни на американската служба за управление на морските ресурси са спрени около 25,08% от текущия добив на петрол и 16,37% от добива на природен газ в района.

Международната агенция по енергетика ускори освобождаването на резерви и даде приоритет на доставките на дизел, след като правителствата потърсиха начин да ограничат последиците от високите цени и нарушените доставки. Американската енергийна информационна администрация отчете и спад на петролните запаси с 3,2 млн. барела до 424,1 млн. барела.

„Подновеното напрежение в Близкия изток и ударите по плавателни съдове извън самия Ормузки проток съживиха опасенията за устойчивостта на по-големите обеми, преминаващи през тесния маршрут“, заяви анализаторът на UBS Джовани Стауново. Следващият тест за пазара ще бъде дали саудитските износни маршрути ще останат работещи и дали атаките ще се разширят към нефтени терминали, танкери и друга инфраструктура в региона.

Евентуалното облагане на свръхпечалбата трябва да бъде предшествано от оценка кой реално ще понесе икономическата тежест на данъка. За това настоя Любомир Каримански, член на Управителния съвет на БНБ, в предаването „Лице в лице“ по bTV.

Темата е свързана с идеи на „Прогресивна България“ за облагане на банки, телекоми, търговски вериги, застрахователни дружества и дружества за бързи кредити. Каримански определи предложенията като идеи, които трябва да бъдат подкрепени с анализи и оценки.

По думите му при банките трябва да се изследва дали данъчната тежест няма да се прехвърли по цялата верига на дейността им. Това включва капитала, разпределението на печалбата, реинвестициите и изплащането на дивиденти.

Той посочи, че при оценката трябва да се отчетат възвръщаемостта на активите и възвръщаемостта на капитала на отделните банки. Според него не е достатъчно да се сравняват печалби, ако базовият период е бил необичайно слаб.

Като пример Каримански посочи пандемията през 2020–2021 г. Той предупреди, че ако за база се изберат години с изкривени или извънредно ниски стойности, последващите данни могат да изглеждат като свръхпечалба, без това непременно да отразява реалния ефект от мярката.

Каримански направи паралел с Италия, където според него подобно облагане не се определя като данък върху свръхпечалбата, а е свързано с нетния лихвен марж. Той обясни, че става дума за разликата между приходите от кредитите и разходите за лихви по депозитите.

По думите му в Италия е обсъждано облагане на частта от маржа над определен праг, например 10%. Първоначалното предложение е било променено в парламента, така че банките, които капитализират печалбата си, да могат да укрепят капитала си.

Той посочи, че този подход е дал възможност на италианските банки да запазят по-висока капиталова устойчивост и да продължат да кредитират икономическите субекти.

Каримански заяви, че фискалният резерв е сравнително стабилен и се намира на високи стойности спрямо минали години. Той го описа като единната сметка, през която държавата извършва основните си плащания.

По думите му дефицитът за 2026 г. няма да достигне размера, заложен в държавния бюджет, а ще бъде по-нисък.

Източници: btvnovinite.bg

Москва е най-скъпата от трите столици по общи разходи, но не и по всички основни храни. Сравнителните данни за Москва, Киев и София показват, че Киев е с 38% по-евтин от Москва, а София – с 13% по-евтина. При храните обаче разликите са по-неравномерни: хранителната кошница в Киев е с 25% по-евтина от московската, докато в София е с 32% по-скъпа от тази в Москва.

Данните са ориентировъчни, тъй като са събрани от наблюдавани цени в градовете и самата сравнителна база предупреждава за ограничен брой наблюдения при част от стоките. Те дават снимка на разходите, но не заменят официалните национални индекси на потребителските цени.

При 500 грама пилешки гърди разликата е съществена – около 2,94 евро в Москва, 1,71 евро в Киев и 5,11 евро в София. Литър прясно мляко струва приблизително 1,08 евро в Москва, 0,92 евро в Киев и 1,59 евро в София.

Дузина яйца са около 1,60 евро в Москва, 1,50 евро в Киев и 4,09 евро в София. Килограм домати е приблизително 3,07 евро в Москва, 1,93 евро в Киев и 2,66 евро в София. При картофите Москва и Киев са близо – съответно около 0,70 евро и 0,65 евро за килограм, докато в София цената е около 1,32 евро.

По-евтините храни в двете воюващи столици не означават автоматично по-лесен живот. Доходите, достъпът до стоки и делът на храната в семейния бюджет са различни, а цените на отделни вносни продукти и услуги могат рязко да променят месечните разходи.

При жилищата Москва излиза значително по-скъпа. Обзаведено жилище от 45 кв. м в нормален район струва около 774 евро месечно, срещу 347 евро в Киев и 413 евро в София. Месечните разходи за комунални услуги за малко жилище са приблизително 59 евро в Москва, 50 евро в Киев и 67 евро в София.

Градският транспорт е най-евтин в Киев – около 17 евро за месечна карта, при 24,54 евро в София и приблизително 33,24 евро в Москва. Таксиметровото пътуване и услугите в Москва обаче са чувствително по-скъпи от тези в Киев.

В Украйна ефектът е най-видим при производството, енергията и логистиката. Световната банка отчита, че след 2022 г. храните са поскъпнали с 80–90% в много региони, а в Киев и Херсон увеличението е достигнало приблизително двойно. Организацията свързва скока с разрушаването на производствени мощности, прекъсванията по транспортните маршрути и нарушените вериги на доставки.

Националната банка на Украйна предупреди, че щетите по логистичната инфраструктура могат да добавят 0,4–0,6 процентни пункта към годишната инфлация през 2026 г. Заместник-управителят Володимир Лепушински заяви пред „Интерфакс-Украйна“, че „не става дума за рязък скок на цените“, тъй като конкуренцията и по-слабото търсене ограничават прехвърлянето на всички допълнителни разходи върху потребителите.

В Русия натискът идва от военните разходи, ограниченията върху вноса, по-скъпия транспорт и проблемите с горивата. Руската централна банка посочва, че спадът на предлагането, по-високите производствени и трудови разходи и санкционните ограничения могат да ускорят инфлацията. Асошиейтед прес цитира управителя на банката Елвира Набиулина, според която последното поскъпване е било „до голяма степен провокирано от ситуацията на пазара на горива“, а по-скъпият бензин се пренася и към други стоки.

В България натискът е по-слаб и не е пряко свързан с бойни действия на територията на страната. Националният статистически институт отчита предварителна годишна инфлация от 5,6% през септември, а храните в малката потребителска кошница са поскъпнали с 0,7% за месеца.

Източници: en.interfax.com.ua, apnews.com, bta.bg

Индийските рафинерии намаляват покупките на руски суров петрол за доставка през ноември, след като сортът Urals загуби основното си предимство – ниската цена. Руският петрол, товарен от балтийските пристанища, вече се предлага с премия от над 10 долара за барел спрямо Brent, съобщи Bloomberg. Така цената му почти се изравнява с тази на суровия петрол от Близкия изток.

Промяната кара индийските компании да пренасочат част от поръчките си към доставчици от Персийския залив. Някои руски товари, които първоначално са били закупени за Индия, вече се предлагат на независими китайски рафинерии.

Конкуренцията за руската суровина се увеличава заради по-активните покупки от Китай, включително на фона на ограничения достъп до ирански петрол.

Данните на Kpler показват, че делът на руския петрол в индийския внос е спаднал до около 35% през септември при пик от 56% през юли. Според данни за движението на танкерите, цитирани от Bloomberg, средните доставки за четирите седмици до 4 октомври са били приблизително 310 000 барела дневно – най-ниското ниво от март 2022 г. насам.

Доставките за Индия от Близкия изток продължават да нарастват. По-кратките логистични маршрути намаляват транспортните разходи в момент, когато превозът с танкери поскъпва.

Главният изпълнителен директор на Shell Уаел Саван оценява потоците през Ормузкия проток на около 80% от нивата преди войната. Това улеснява достъпа на индийските рафинерии до алтернативни количества, докато руските товари вече не се предлагат с досегашната отстъпка.

Американският натиск и рискът от санкции или допълнителни мита също остават фактор за решенията на индийските купувачи. Според публикуваните данни обаче непосредственият мотив за свиването на поръчките е икономическият: руският петрол е загубил ценовото си предимство пред доставките от Персийския залив.

Германският износ неочаквано спадна през август поради рязък спад в доставките за САЩ, което сигнализира, че най-голямата икономика в еврозоната губи инерция след силното първо полугодие. Износът се е понижил с 0,8% спрямо предходния месец, сочат данни, публикувани в четвъртък от Федералната статистическа служба.„Резултатът се разминава с прогнозата за ръст от 0,6%, направена в анкета на аг. Reuters.

„Търговията е сферата, в която устойчивостта на Германия се пропуква“, коментира Карстен Бржески, ръководител на отдела за глобални макроикономически изследвания в ING. Въпреки че германските износители извлякоха полза през второто тримесечие – тъй като затварянето на Ормузкия проток засегна по-тежко азиатските им конкуренти – третото тримесечие досега бележи спад, отбеляза Бржески.

„Настоящият спад показва, че възстановяването на износа е било само лек полъх“, заяви Фолкер Трайер, ръководител на отдел „Външна търговия“ в Асоциацията на германските търговско-промишлени палати (DIHK).

Вносът се е увеличил с 0,9% спрямо юли по данни, коригирани спрямо календарните и сезонните фактори. В резултат на това търговският излишък на Германия се е свил до 19,5 млрд. евро (21,8 млрд. долара) през август спрямо 21,6 млрд. евро през юли.

Въпреки покачващите се цени, свързани с конфликта около Иран, и несигурността, породена от американските мита, германската икономика демонстрира устойчивост през първото полугодие, отбелязвайки растеж от 0,4% през първото тримесечие и 0,3% през второто. Ръстът на БВП през третото тримесечие няма да достигне нивата от предходните две тримесечия, заяви Томас Гицел, главен икономист във VP Bank, като добави, че той вероятно ще бъде скромен.

Износът за страните от ЕС е спаднал с 0,6% на месечна база през август, докато този за държави извън блока се е понижил с 1,1%. Износът за САЩ е намалял с 6,3% спрямо юли, докато този за Обединеното кралство се е увеличил с 16,7%. Същевременно износът за Китай е нараснал с 4,7%, но вносът се е увеличил още повече – с 11,0%.

Почти всеки пети зает в бизнес сектора на България е работил за чуждестранно контролирана компания през 2023 г. Делът е 18,7%, или 411 020 души. Така България е с 3,2 процентни пункта над средното равнище за Европейския съюз, където делът е 15,5%. Данните на Евростат обхващат предприятията, които работят в съответната държава, но се контролират от собственик или група извън нея. Те показват значителната роля на международния капитал на българския пазар на труда.

Най-голям е делът на заетите в чуждестранно контролирани предприятия в Люксембург – 44,5%. Следват Словакия с 28,0%, Чехия с 27,5%, Ирландия с 27,3% и Румъния с 26,9%. В Румъния в такива компании работят 1 301 612 души.

Евростат свързва високите стойности в част от тези държави с относително ниските разходи за труд и с големия брой работници в преработващата промишленост. Собствениците често са от други страни от Европейския съюз.

При най-големите икономики в съюза делът е по-нисък – 12,1% в Германия, 11,9% във Франция и 9,9% в Италия. Испания е на равнището на средното за ЕС – 15,5%.

В целия Европейски съюз предприятията под чуждестранен контрол са едва 1,1% от всички активни фирми в бизнес сектора. В тях обаче работят 15,5% от заетите, а приносът им към създадената добавена стойност достига 24,0%.

Най-висок е делът на тези фирми в Люксембург – 27,9% от всички предприятия, следван от Естония с 10,9%. Във Франция, Италия и Полша делът е 0,1%.

Над 60% от чуждестранно контролираните предприятия в ЕС са под контрола на собственици от друга държава членка. Според Евростат географската близост е сред факторите, които влияят върху решенията на инвеститорите.

В Словакия 80,6% от тези фирми са контролирани от собственици от ЕС, а в Гърция – 78,3%. В Ирландия делът на предприятията под контрол извън съюза достига 73,2%, а в Малта – 57,9%. Сред инвеститорите извън ЕС компаниите от САЩ осигуряват най-много работни места.

Чуждестранно контролираните предприятия имат съществено присъствие и в научноизследователската дейност. През 2023 г. те са осигурили 25,0% от разходите за научноизследователска и развойна дейност в промишлеността и строителството в 18 държави от ЕС с налични данни, както и 25,2% от персонала в тази сфера. В Чехия, Ирландия, Унгария, Люксембург, Румъния, Словакия, Испания и Швеция делът на тези компании в разходите е над 50%.

Украйна е загубила над 5 милиарда долара валутни приходи заради прекъсването на работата на черноморските пристанища, сочат изчисления на аг. ТАСС. Престоят в пристанището на Одеса продължава от 22 юли, а търговските кораби избягват и останалите големи терминали в района – Черноморск и Южни.

В трите пристанища акостират само кораби, свързани с украинските въоръжени сили. За търговския износ са използвани алтернативни маршрути през дунавските пристанища Измаил в Украйна и Констанца в Румъния.

Двата порта обаче могат заедно да обработват не повече от една трета от товарите, които преди са преминавали през пристанищата край Одеса. Това ограничава износа и увеличава зависимостта от речен, железопътен и автомобилен транспорт.

Украйна е изнесла 44% от планирания си селскостопански износ през септември. За сравнение, през август делът е бил около 30% от потенциалния обем.

„За първите 20 дни на септември обемът на аграрния износ е 44% от потенциалния обем с оглед на текущото производство“, заяви украинският министър на аграрната политика Тарас Висоцки, цитиран от „Укринформ“. По думите му ситуацията през септември се е подобрила спрямо август, но остава сложна.

Украинското министерство посочва, че алтернативната логистика дава резултат, но не може напълно да замести морските маршрути. Висоцки определя възстановяването на пълноценния износ през пристанищата на Одеса като основна задача наред с развитието на алтернативните направления.

Износът на металургични продукти е спрял напълно до края на септември според изчисленията, цитирани в материала. Селскостопанската продукция и металите заедно формират около 65% от общия износ на Украйна и носят приблизително 26 милиарда долара валутни приходи годишно.

Така прекъсването на корабоплаването засяга едновременно приходите от земеделска продукция, металургията и транспортната инфраструктура. Докато черноморските пристанища останат недостъпни за търговски кораби, дунавските маршрути ще поемат само ограничена част от товарите.

Европейската централна банка може да продължи да повишава лихвените проценти заради множеството рискове инфлацията да се ускори още, заяви членът на Управителния съвет на институцията и управител на централната банка на Словения Примож Доленц. Той обаче подчерта, че моментът и размерът на евентуално ново увеличение са твърде несигурни, за да бъдат прогнозирани.

„Устойчиво високата инфлация, която виждаме в септемврийската прогноза, и липсата на решение на конфликтите в Близкия изток, Украйна и други региони подкрепят преминаването на лихвените проценти към по-рестриктивна територия“, посочи Доленц в интервю за аг. Reuters.

Годишната инфлация в еврозоната е достигнала 3,8% през септември, или почти два пъти над целта на ЕЦБ от 2%. Повишението е било до голяма степен свързано с енергийните цени. В същото време основната инфлация, която изключва енергията и храните, е останала относително стабилна, което според Доленц ограничава опасността поскъпването да се разпространи широко в услугите и останалите компоненти на потребителските цени.

Досега няма признаци за вторичен ефект върху заплатите. Това е важен фактор за ЕЦБ, тъй като трайното ускоряване на възнагражденията може да поддържа инфлацията висока за по-дълъг период.

Сред рисковете Доленц посочва още ниските газови запаси в Европа, възможно ново поскъпване на храните заради горещи вълни и явлението Ел Ниньо, както и по-силно от очакваното икономическо представяне. Прогнозите на ЕЦБ от септември предвиждат инфлацията да достигне пик от 3,6% през четвъртото тримесечие на 2026 г., основно заради енергийния шок, свързан с конфликта в Близкия изток.

Почти половината жени в Германия се тревожат сериозно за финансовото си бъдеще. Делът на жените, които изпитват големи или много големи опасения за пенсионното си обезпечение, е 47%, докато при мъжете е 35%. Данните са от репрезентативно онлайн проучване по поръчка на независимия финансов консултант Finanztip.

Несигурността е особено силна сред младите. Само 37% от жените между 18 и 29 години се чувстват финансово сигурни, когато става дума за личните им финанси. При мъжете в същата възрастова група този дял достига 55%.

Липсата на свободни пари е най-голямата пречка пред по-добрата финансова подготовка за близо 45% от жените. Всяка четвърта жена, или 26%, разполага след редовните си разходи с по-малко от 50 евро месечно за спестяване, инвестиране или заделяне. При мъжете този дял е 17%, а 36% посочват недостатъчния финансов ресурс като причина да не могат да направят повече за бъдещето си.

Нарастващите разходи за живот са най-често посочваният фактор за финансовото положение на жените – 51%. Следват недостатъчният доход с 36% и дълговете и кредитите с 22%. Работа на непълно или намалено работно време посочват 15% от жените, при едва 7% от мъжете.

През 2025 г. мъжете в Германия са работили средно малко над 34 часа седмично срещу близо 28 часа при жените. Така жените са отделяли 18% по-малко време за платена работа. Паралелно с това те са извършили 72 милиарда часа неплатен труд по грижи – дейности като отглеждане на деца, домакинска работа и грижи за близки.

Тези разлики се отразяват върху възможностите за спестяване и върху натрупването на средства за старини. Сред основните желания на жените са повече финансов ресурс – посочен от 37%, разбираеми обяснения – от 20%, и лесни инструкции стъпка по стъпка – от 17%.

Обновяването на електроенергийната инфраструктура, модернизацията и дигитализацията на мрежата с цел повишаване на надеждността на електрозахранване бяха сред основните теми на работна среща днес на ръководството на Електрохолд с областния управител Иван Петков и кметове на общини в област Плевен.

„Част от мрежата в областта е изграждана в условия, много различни от днешните. Потреблението се променя, увеличава се използването на електроенергия за транспорт, отопление и охлаждане. Присъединяват се все повече производители на възобновяема енергия и системи за съхранение. Едновременно с това зачестяват екстремните метеорологични явления – тежък сняг, силен вятър, наводнения, високи температури. Всичко това налага сериозни инвестиции в мрежата за постигане на по-високи възможности за мониторинг и управление на съоръженията. Затова през тази година осигурихме инвестиции в размер на 5 000 000 евро за електроразпределителната мрежа в област Плевен“, каза инж. Радослав Цветков, изпълнителен директор на ЕРМ Запад, част от групата Електрохолд.

През 2026 г. ЕРМ Запад вложи 1.8 млн. евро за нови съоръжения, реконструкция и автоматизация на мрежите средно и ниско напрежение в областта. Други 1.5 млн. евро са предвидени за умни електромери и изнасяне на електромерни табла. За втора поредна година дружеството осигурява близо 2 млн. евро за съоръжения за присъединяване на потребители и производители на електроенергия към мрежата в област Плевен.

По време на срещата инж. Виктор Станчев, главен оперативен директор на ЕРМ Запад, запозна местните власти със значими проекти на дружеството в областта. Сред тях са нови кабелни и въздушни електропроводни линии за 670 000 евро в общини Плевен, Червен бряг, Долни Дъбник и Кнежа; нови трафопостове на стойност 430 000 евро в община Плевен; реконструкция на мрежа ниско напрежение в общини Плевен, Левски, Никопол и Гулянци за 133 000 евро. Осъществените дейности по електроразпределителната мрежа средно и ниско напрежение значително увеличиха надеждността на електрозахранването и осигуриха възможност за по-бързо локализиране и отстраняване на аварии, отбеляза Виктор Станчев.

По време на срещата беше засегната и характерната за последните години тенденция за нарастване на популацията на определен вид гълъби в област Плевен и промяната в сезонните им местообитания, което оказва влияние върху експлоатацията на електропроводите. Постигната бе договореност между ръководството на ЕРМ Запад и представителите на местните власти за сътрудничество при кастренето на растителността около електропроводи в населените места и за възстановяване на тротоарните настилки след ремонтите.

Срещата в Плевен е част от комуникацията на Електрохолд с представители на местната власт в Западна България. Целта е да бъдат обсъдени конкретни потребности на населените места и възможностите за задълбочаване на сътрудничеството с общините и областните администрации.

Rheinmetall започна серийно производство на спътници в Нойс, с което германският оръжеен концерн разширява дейността си към космическия сектор. Съвместно с финландската компания ICEYE предприятието ще произвежда около 50 спътника годишно, а Rheinmetall притежава 60% от общото дружество.

Става дума за спътници със синтетична апертурна радиолокация, известна като SAR. Технологията позволява наблюдение на движения на войски и военни позиции през нощта и при лошо време. При обработката на изображенията се използва и изкуствен интелект, пише tagesschau.de.

В орбита вече се намират 35 SAR спътника на ICEYE, чиито изображения се използват от германските въоръжени сили и украинската армия. За част от новите апарати Бундесверът е осигурил изключителен достъп чрез многогодишен договор с Райнметал и ICEYE на стойност 1,7 млрд. EUR. Споразумението включва и опция за разширяване.

Първият спътник, произведен в Нойс, трябва да бъде изведен в орбита в началото на 2027 г. с ракета на SpaceX. Апарата е дълъг 3,3 метра, широк 0,8 метра и тежи около 220 килограма.

„На прозрачно бойно поле е необходимо противникът да бъде наблюдаван възможно най-постоянно и точно, за да се установяват бързо движенията на войски и тежка техника“, каза Юлиана Зюс от Фондацията за наука и политика. По думите ѝ Бундесверът досега е имал достъп само до ограничен брой SAR спътници, поради което договорът с Rheinmetall и ICEYE разширява отбранителните му способности.

Космическата дейност на Rheinmetall започна да се развива и в Съединените щати. Компанията съобщи за успешно изстрелване на първия си спътник за ранно предупреждение, изграден с италианската Argotec. Той също е изведен в орбита с ракета на SpaceX и е предназначен за подпомагане на противовъздушната отбрана.

В новия сектор Rheinmetall ще се конкурира основно с Airbus Defence and Space и германската OHB. Разширяването към спътници е част от стратегията на концерна да предлага широк набор от отбранителни продукти, включително артилерия, танкове, боеприпаси, кораби, самолетни компоненти и дронове.

Разширяването на бизнеса не доведе до ръст на акциите на Rheinmetall. От средата на януари книжата са загубили повече от половината от стойността си. На 6 октомври те бяха най-слабо представящите се в индекса DAX, докато германският водещ индекс се повиши с 0,7 процента до 25 436 пункта.

Fibank (Първа инвестиционна банка) предлага промоционални условия по своя стандартен потребителски кредит с лихва от 4,99%. Предложението е валидно за искания, подадени онлайн до 31 декември 2026 г.

Целият процес - от кандидатстването и подписването на договора до усвояването на средствата - може да премине изцяло онлайн, като средствата могат да бъдат получени в рамките на минути. Размерът на кредита е до 50 000 евро, а срокът за погасяване - до 10 години. Той се предоставя без поръчител и само срещу лична карта, като при онлайн кандидатстване не се дължи такса.

Средствата могат да бъдат използвани за обединение на съществуващи задължения, както и за различни житейски планове и нужди - покупка на обзавеждане и техника, ремонт, обучение, екскурзия и почивка, лечение, семейни събития или посрещане на непредвидени разходи.

При одобрение на кредита ПИБ предлага и допълнителни възможности - предварително одобрена кредитна карта без годишна такса за поддръжка. Клиентите могат да се възползват и от защита при непредвидени житейски събития със застраховка „Спокойствие с FiHealth“.

Кампанията е част от стремежа на Fibank да предлага по-достъпни и удобни решения за финансиране, съчетани с възможността целият процес да бъде извършен дистанционно.

Повече информация за потребителския кредит и условията по него можете да намерите на сайта на Fibank.

Финансовите министри от еврозоната обсъждат в Люксембург последиците от поскъпването на енергоносителите за бюджетите, домакинствата и бизнеса. Сред разглежданите идеи е европейски данък върху свръхпечалбите на енергийните компании, предложен от няколко държави, сред които Испания.

Предложението цели да осигури допълнителни приходи за подпомагане на потребителите и компаниите, без пряко увеличаване на държавния дълг. Въпросът предстои да бъде обсъден официално и на заседание на Съвета по икономически и финансови въпроси на ЕС.

Евростат отчита годишна инфлация от 3,8% в еврозоната през септември 2026 г., спрямо 3,2% през август. Енергийният компонент достига 18,8% на годишна база и е най-високият сред основните групи в потребителската кошница.

Цените на едро на електроенергията в Европейския съюз са нараснали с 22,8% между февруари и август. В публикацията се посочва и ръст от 88,4% на цената на газа, свързан с геополитическата нестабилност около Ормузкия проток. Тези данни са представени като информация от браншовата асоциация Eurelectric.

Испанската позиция съчетава краткосрочни и дългосрочни мерки. Мадрид подкрепя инвестиции в електрификацията, възобновяемите енергийни източници и мрежовата инфраструктура, за да се намали зависимостта от външни ценови шокове.

Успоредно с това испанското правителство настоява за незабавна защита на уязвимите потребители и предприятия от високите разходи за енергия. Данъкът върху свръхпечалбите е представен като възможен начин тази подкрепа да бъде финансирана, без да се нарушават правилата за бюджетна дисциплина.

Европейският комисар по икономиката Валдис Домбровскис е подчертал, че държавите с висока задлъжнялост трябва да следват „предпазлив курс“ в бюджетната политика. Европейската комисия настоява за спазване на договорените траектории за намаляване на дълга и за внимателно използване на разрешената гъвкавост при енергийните разходи.

Италия и Гърция са поискали допълнително разширяване на тази гъвкавост. Според високопоставени европейски представители честите промени в правилата могат да подкопаят доверието във фискалната рамка на ЕС.

Официалният дневен ред на Еврогрупата включва обсъждане на въздействието на енергийните пазари върху икономиката на еврозоната. В него е включена и процедурата за избор на наследник на Изабел Шнабел, която ще напусне Изпълнителния съвет на ЕЦБ на 3 януари 2027 г.

Испанското правителство вече е заявило подкрепа за кандидатурата на бившия управител на Банката на Испания Пабло Ернандес де Кос за председател на Европейската централна банка.

Капитани на петролни танкери получават до 100 000 долара месечно, за да преминават през Ормузкия проток. Към сумата може да бъде добавен бонус от още 50 000 долара за всеки курс през стратегическия воден път, съобщава Financial Times, позовавайки се на хора, запознати с пазара на танкерните превози и екипажите.

Извънредното заплащане е свързано с нарасналия риск за корабите в района, където са регистрирани ракетни и дронови атаки. Обичайното възнаграждение на капитан на танкер е около 15 000 долара месечно. Редовите моряци, чиито заплати започват от около 1500 долара, получават четири до шест пъти повече при самото преминаване през протока.

По данни, цитирани от Financial Times, дневната ставка за превоз на товари през Ормузкия проток е достигнала около 1,3 млн. долара. Година по-рано тя е била между 20 000 и 50 000 долара на ден.

Съществено са поскъпнали и застраховките срещу военни рискове. Премиите възлизат на между 6 и 10 процента от стойността на корпуса на кораба. За супертанкер това може да означава до 20 млн. долара само за застраховка при едно пътуване до Персийския залив.

Цената на горивото за супертанкери във Фуджейра е достигнала 686 долара за тон, което е с 67 процента повече спрямо същия период на предходната година.

На 4 октомври през протока са преминали 13 плавателни съда спрямо 24 седмица по-рано. Преди началото на конфликта през Ормузкия проток са преминавали около 135 кораба дневно, превозвайки приблизително една пета от световните доставки на петрол и втечнен природен газ.

Според морската охранителна компания Vanguard от 20 септември са извършени най-малко 14 атаки срещу кораби в района. Данни на Международната морска организация, цитирани от Financial Times, сочат, че от 28 февруари са били поразени най-малко 93 плавателни съда, а 24 моряци са загинали.

Част от танкерите извършват повтарящи се курсове между терминалите в Персийския залив и кораби, изчакващи край Фуджейра в Оманския залив. Типичен супертанкер може да превозва около 2 млн. барела петрол и да има екипаж до 35 души.

По думите му някои корабособственици предлагат значително по-високи възнаграждения, но други притискат нежелаещите моряци, като ги предупреждават, че могат да бъдат заменени или да им бъдат удържани разходи.

Цените на жилищата в България няма да поевтинеят, но двуцифреният ръст постепенно ще остане назад. Това прогнозира изпълнителният директор на „Бългериан пропертис“ Полина Стойкова. По данни на Евростат България е на второ място в Европа по годишно поскъпване на жилищата през второто тримесечие на 2026 г. с 15,5%, след Португалия с 16,5%.

На тримесечна база обаче картината вече е различна. Между първото и второто тримесечие цените у нас са се увеличили с 4,5%. Стойкова обяснява разликата с това, че годишният показател сравнява второто тримесечие на 2026 г. със същия период на 2025 г., когато пазарът вече е навлизал във фаза на ускорено поскъпване.

По думите ѝ основният тласък е дошъл от бързото увеличение на цените през втората половина на миналата година и в началото на тази година, след решението за приемането на България в еврозоната. В края на 2025 г. и началото на 2026 г. са отчетени пикови нива.

Промяна се наблюдава и в поведението на купувачите. След период, в който страхът от ново поскъпване ускоряваше решенията, сега хората сравняват повече оферти и отделят по-дълго време за преценка. „Сделките вече се случват по-бавно“, казва Стойкова пред БГНЕС.

За продавачите това означава по-силна конкуренция и по-голямо значение на реалистичната цена. Добре позициониран имот може да намери купувач за няколко дни, но при стабилен пазар нормалният срок за сделка е между един и три месеца.

Стойкова очаква през следващото или по-следващото тримесечие годишният ръст да се забави до около 10% и под 10%. Това е промяна в темпа, а не прогноза за спад на цените.

Най-сериозният проблем остава достъпността на жилищата. За една година средната цена в София се е увеличила с около 600–700 евро на квадратен метър. Ако през 2024 г. жилищата са се продавали средно за около 2000 евро на квадрат, в края на 2025 г. нивата са достигнали близо 2700 евро.

През 2026 г. средните цени в столицата се задържат между 2600 и 2700 евро на квадратен метър. Коефициентът на достъпност първоначално се е влошил до около 1,5, но ръстът на доходите частично е компенсирал поскъпването и показателят вече е около 1,4–1,38.

Лихвите по жилищните кредити остават ниски. Данните на Българската народна банка показват среден лихвен процент от 2,42% през август. В същото време обемът на новия бизнес по жилищните кредити е намалял с 6,5% на месечна база до 621,7 млн. евро.

Според Стойкова именно забавянето на кредитирането е един от аргументите за по-умерено поскъпване. Преди жилищните кредити са нараствали с 20–30% годишно, а в отделни периоди ръстът е достигал около 40%. Сега банките продължават да предлагат добри условия на клиентите със стабилни доходи, но оценяват по-внимателно профила на кандидатите.

Най-силен остава интересът към новото строителство, включително към жилища, продавани „на зелено“. Атрактивните проекти обаче са ограничени, тъй като строителните разходи растат, а част от предприемачите изчакват по-напреднал етап на строителството, преди да определят окончателните цени.

За поевтиняване на имотите засега не може да се говори. Ценовите листи при новото строителство се променят с малки стъпки и по-често нагоре, отколкото надолу. Очакването е пазарът да се нормализира чрез по-бавни сделки и по-умерен ръст, а не чрез обръщане на посоката.

Цената за превоз на голям танкер с американски нефт до Азия достигна 77 млн. USD, съобщи аг. Bloomberg, позовавайки се на данни на Балтийската борса в Лондон. През 2025 г. средната стойност на същия маршрут е била 9,2 млн. USD.

При товар от 2 млн. барела сегашният фрахт означава допълнителен транспортен разход от около 38,5 USD на барел. Основните фючърси на петрола се търгуват около 100 долара за барел, което превръща логистиката в съществена част от крайната цена.

Промените в маршрутите за износ на нефт от Близкия изток удължават времето за доставка и фактически намаляват броя на танкерите, достъпни за нови курсове. Макар доставките в региона да са се възстановили частично през последните седмици, търговията остава по-сложна, отколкото преди войната с Иран.

Атаките срещу танкери в Ормузкия проток са се увеличили. Британската организация UK Maritime Trade Operations е регистрирала девет атаки от началото на октомври. За целия септември в Ормузкия проток и Персийския залив са отчетени 18 нападения.

Ръстът на риска повиши и дневните ставки по маршрута от Персийския залив до Китай. Те достигнаха рекордните 1,3 млн. USD на ден при средно близо 60 000 USD през 2025 г.

На отделни пазари, сред които Западна Африка, продавачите са принудени да намаляват експортната цена на петрола, за да компенсират по-високите разходи за доставка.

На 5 октомври Амин Насер, главен изпълнителен директор на Saudi Aramco, заяви, че световните запаси, които могат да компенсират прекъсвания в снабдяването, са „пугающе малки“. Той предупреди, че ситуацията може да се влоши, ако корабоплаването през Ормузкия проток не бъде напълно възстановено.

Биоикономиката се превръща в един от новите центрове на индустриалното развитие, като световният ѝ пазар вече се оценява на 4–5 трилиона USD. До 2050 г. секторът може да достигне 30 трилиона USD благодарение на технологиите в хранителната и химическата промишленост, медицината и производството на материали.

Над 50 държави вече са приели национални стратегии или планове за развитие на биоикономиката. Моделът се основава на използването на възобновяеми ресурси като растения, микроорганизми и дървесина за производство на пластмаси, горива, лекарства и строителни материали. Целта е част от изкопаемите суровини да бъдат заменени, а производството да генерира по-малко отпадъци.

Русия се опитва да се включи в тази надпревара чрез националния проект „Технологично осигуряване на биоикономиката“, утвърден в края на 2025 г. Планът предвижда до 2030 г. технологичната независимост по ключови продукти да достигне 40%, а производството в сектора да се увеличи почти двойно. По оценки на руското Министерство на промишлеността и търговията пазарът на биотехнологии в страната е възлизал на 440–450 млрд. рубли през 2025 г., а целта е до 2035 г. да надхвърли 1 трилион рубли.

Един от примерите е заводът за пълния цикъл на преработка на водорасли, открит през юли 2026 г. в Карелия. В предприятието са вложени над 500 млн. рубли, а до края на годината се очаква то да достигне проектна мощност от 10 хил. тона продукция годишно.

Суровината е ламинария и фукус, добивани в Бяло море. Вместо да бъдат само изсушавани и продавани като суровина, водораслите се преработват на място в продукти за хранителни добавки, детско хранене и лечебно-профилактични храни. От ламинарията се произвежда хидролизат, а от фукуса се извличат полизахариди, сред които фукоидан.

Това е вторият завод на НПО „Биомедицински иновационни технологии“. Първият, в Тверска област, произвежда до 2,5 хил. тона продукция годишно. Компанията подготвя и доставки по държавни договори за социални институции.

Друг проект е „Угличката биофабрика“ в Ярославска област, която трябва да произвежда сухи бактериални закваски за кисело-млечни продукти. Първата ѝ производствена линия се очаква да покрие до 30% от потребностите на руския пазар, а втората фаза ще бъде насочена към дълбоко замразени закваски и евентуален износ.

Паралелно с това се развиват функционални храни и белтъчни продукти. Компаниите в сектора разчитат на растящ интерес към храни с повече белтъчини, витамини и минерали, но експертите подчертават, че основното предизвикателство остава превръщането на научните разработки в устойчиво серийно производство.

Новите евробанкноти няма да влязат в обращение скоро, но вече е ясно какви са основните варианти за бъдещия им вид. Европейската централна банка подготвя третата серия на общата валута, като окончателният дизайн се очаква да бъде избран около края на 2026 г. Пускането на банкнотите ще започне постепенно едва от началото на 2030-те години.

На финалния етап са представени 10 предложения, разделени в две теми – „Европейска култура“ и „Реки и птици“. Те са разработени след конкурс, в който първоначално са участвали 1241 кандидатури на дизайнери от държавите в Европейския съюз. До същинската фаза са допуснати 25 дизайнери, а независимо жури от 21 експерти е избрало по пет предложения за всяка от двете теми.

Вариантите, посветени на европейската култура, поставят на лицевата страна на банкнотите личности, свързани с историята и културното наследство на континента. Сред тях са Мария Калас, Лудвиг ван Бетовен, Мария Кюри, Мигел де Сервантес, Леонардо да Винчи и Берта фон Зутнер.

Другата тема представя природата чрез последователност от пейзажи - от планински извор до морски бряг. Предвидени са изображения на птици като воден рибар, пчелояд, бял щъркел, авоцета и северен ганет. На обратната страна са включени сградите на европейски институции, сред които Европейският парламент, Европейската комисия и Европейската централна банка.

Общественото допитване за десетте предложения е проведено между 23 юли и 21 септември 2026 г. В него са участвали 9,96 милиона души. Резултатите няма да определят автоматично победителя, а ще бъдат взети предвид заедно с оценката на независимото жури и техническия анализ.

След окончателния избор дизайнът ще бъде доразработен, за да се превърне в реални банкноти. ЕЦБ посочва, че новата серия ще включва усъвършенствани защитни елементи, по-добра достъпност за хора със зрителни затруднения и мерки за намаляване на въздействието върху околната среда.

Сегашните евробанкноти няма да бъдат обезсилени с появата на новите. Те ще останат валидни и ще продължат да се използват паралелно с новата серия, докато тя постепенно бъде въведена в обращение.

Eдна от водещите агенции за кредитен рейтинг - Fitch Ratings, повиши перспективата пред рейтинга на най-големия български застраховател по приходи - ЗД Евроинс АД, от „стабилна“ на „положителна“, като същевременно потвърди текущата оценка ‘BB-’.

Преди година агенцията увеличи оценката на компанията от ‘B+’ на ‘BB-’ със стабилна перспектива. Сега перспективата вече е положителна, което отразява повишаващата се капиталова стабилност и подобряващите се практики при формирането на резервите на дружеството, както и водещата позиция на застрахователя на българския пазар.

Подобрената перспектива следва процеса на преструктуриране на групово ниво през втората половина на 2026 г., в резултат на което собствеността в Евроинс беше прехвърлена от Еврохолд България АД на мажоритарния акционер на холдинга - Старком Холдинг АД. Публичният холдинг от своя страна придоби от Старком бизнеса с производство и съхранение на възобновяема енергия на Соларс Енерджи АД и се превърна в изцяло енергиен холдинг.

Основните акценти в доклада на Fitch за повишената перспектива:

● Подобрени оперативни резултати и рентабилност: Оперативните резултати продължават да се повишават през първото полугодие на 2026 г. с комбиниран коефициент от 91% (по изчисления на Fitch) след отчетена нетна печалба от 9.61 млн. евро за 2025 г. (спрямо 2.86 млн. евро за 2024 г.). ● По-висока капиталова база: Собственият капитал нараства до 117.6 млн. евро в края на 2025 г. след увеличение на акционерния капитал, а покритието на капиталовото изискване за платежоспособност (SCR) е 141% в края на 2025 г. и 129% към първото полугодие на 2026 г. ● Повишена адекватност на резервите: Динамиката на резервите се влияе положително от стратегическия фокус на застрахователя върху рентабилността и по-ефективните практики за формиране на техническите резерви, като през последните години на ниво цялостен портфейл не сарегистрирани отрицателни промени в резервите.

Цялата информация от Fitch - ТУК

Цената на суровата захар на борсата ICE достигна най-високото си равнище от 19 месеца, след като опасенията за прекомерни валежи в Бразилия засилиха очакванията за по-слабо производство.

Най-активно търгуваният фючърсен контракт поскъпна с 4% до 20,73 цента за паунд, след като по време на сесията достигна 20,81 цента. Само през предходната седмица суровата захар добави 7,7%.

Основната причина за ръста са метеорологичните условия в Бразилия – най-големия производител на захар в света. Рекордните валежи през септември и прогнозите за още дъждове през октомври пораждат съмнения дали производството ще достигне предварителните оценки.

През първата половина на септември бразилското производство е намаляло с 41,6% заради прекомерните валежи. Лошото време причинява и забавяне при товаренето на захар в някои от пристанищата на страната.

Допълнителен риск е Ел Ниньо, който може да засегне реколтите в трите водещи производители – Бразилия, Индия и Тайланд. Очаква се и производството в Европейския съюз да намалее значително заради сушата през лятото.

Фючърсите върху бялата захар също поскъпнаха – с 3% до 547,60 долара за тон, след като достигнаха 552,50 долара, най-високото ниво от края на август.

Цената на кафето арабика се повиши с 1,3% до 2,9255 долара за паунд, след ръст от 3,6% през предходната седмица.

И тук Бразилия е във фокуса на пазара. Прекомерните валежи пораждат опасения за качеството на продукцията, докато участниците следят и риска Ел Ниньо впоследствие да доведе до период на суша.

Въпреки че за сезон 2026/2027 г. все още се очаква добра бразилска реколта, ниските запаси и високите физически цени на кафето в Колумбия и Централна Америка подкрепят котировките в краткосрочен план.

Робуста също поскъпна – с 1,7% до 3528 долара за тон. Междувременно Виетнам, който е най-големият производител на този сорт, е изнесъл 1,45 млн. тона кафе през първите девет месеца на 2026 г., или с 16,2% повече на годишна база.

Повишение беше отчетено и при какаото. Фючърсите в Лондон поскъпнаха с 3,4% до 4382 паунда за тон, а тези в Ню Йорк – с 3,5% до 5867 долара.

Пазарът в момента е притиснат между достатъчно предлагане в краткосрочен план и влошаващи се очаквания за реколтата през сезон 2026/2027 г.

Основната реколта в Кот д'Ивоар, най-големия производител на какао в света, се очаква да намалее с около 17% през настоящия сезон. Недостатъчните валежи допълнително увеличават риска от по-кратък основен сезон.

Движението при захарта, кафето и какаото показва колко силно екстремните климатични условия вече влияят върху международните пазари на земеделски суровини. Продължителното поскъпване би могло постепенно да се пренесе и към разходите на производителите на храни и напитки и впоследствие към крайните потребителски цени.

Ирак подготвя износ на суров петрол с камиони през Сирия до средиземноморското пристанище Банияс. Новият маршрут трябва да заобиколи Ормузкия пролив, през който традиционно преминава основната част от иракския морски износ.

Първите камиони със суров петрол може да пристигнат в Сирия до средата на октомври, а договорката между двете правителства е почти завършена. Това е заявил Юсеф Киблави, ръководител на Syrian Petroleum Co., пред Bloomberg. „Очаквам износът на иракски суров петрол през Сирия с камиони да започне възможно най-скоро“, казва той.

Сирия вече приема иракски мазут, който се доставя с камиони до Банияс, а след това се товари на танкери за износ. По думите на Киблави в операцията ежедневно участват около 1000 камиона, като всеки от тях превозва приблизително 220 барела.

За суровия петрол се очаква да бъдат използвани най-малко толкова камиони, а вероятно и повече, тъй като обемите на суровината са значително по-големи от тези на мазута. Сирийската страна планира да осигури резервоари за временно съхранение в района на пристанището, преди товарите да бъдат натоварени на кораби.

Основната част от иракския петрол се добива в южната част на страната и се изнася през терминали край Басра. През 2025 г. през Ормузкия пролив са преминавали около 3,3 млн. барела иракски петрол дневно, според данни на Американската администрация за енергийна информация.

Северният алтернативен маршрут минава по нефтопровода Киркук–Джейхан през Турция до Средиземно море, но работата му е прекъсната от 2023 г. При тази зависимост от морския износ кризата около Ормузкия пролив създава риск за приходите на Багдад от продажбата на петрол.

Асошиейтед прес също съобщава, че Ирак е започнал да използва сухопътни маршрути през Сирия за износ на петролни продукти, но подчертава, че този вариант е по-скъп и по-малко ефективен. Анадолската агенция уточнява, че планираният износ на суров петрол ще разшири вече действащия коридор за мазут.

Предвижданият маршрут през Сирия няма да замени основния иракски износ през Персийския залив. Капацитетът на автомобилните превози е значително по-малък, а разходите за транспорт, съхранение и претоварване са по-високи. Той обаче може да осигури допълнителен канал за доставки, ако корабоплаването през Ормузкия пролив остане затруднено.

Засега е потвърдено, че през Сирия се превозва мазут. Износът на суров петрол е обявен като предстояща операция, като конкретните количества и точната дата за началото на първите конвои все още не са посочени.

Източници: rbc.ru, apnews.com, mobile.aa.com.tr