За осма поредна година потребителите определиха А1 за любима марка в категория „Телекомуникации“ в конкурса „Любимите марки“. Компанията получи най-много гласове сред номинираните брандове в сектора и отново застана на първо място в класацията.

С резултатите от изданието през 2026 година общият брой на наградите „Любима марка“ за А1 става тринадесет. Осемте последователни победи в категория „Телекомуникации“ са ясен знак за устойчивото предпочитание към марката и за ролята ѝ като надежден партньор за свързаност, дигитални услуги и технологии в България.

„Днес хората не избират телеком просто заради минути, мегабайти или телевизия. Те избират партньор, на когото разчитат за връзката със семейството си, с работата си, със света около тях. Затова признанието на потребителите е най-важната оценка за нас. Осем поредни години да бъдеш предпочитан в толкова динамична среда означава, че успяваш да останеш полезен, надежден и значим за хората. Благодарим за доверието и за високите очаквания – именно те ни мотивират да се развиваме непрекъснато“, заяви Илияна Захариева, директор „Корпоративни комуникации“ в А1 България.

Днес телекомуникационните услуги са основа за работа, образование, забавление, достъп до съдържание, дигитални решения и свързаност – у дома, в движение и в бизнеса. Отличието се определя изцяло от потребителския вот и отличава марките, които са най-разпознаваеми и ценени от хората. В трите етапа на тазгодишното издание гласувалите са близо 80 000 души. Затова признанието от конкурса е оценка не само за разпознаваемостта на марката, но и за качеството, надеждността и значението на услугите, които А1 предоставя всеки ден.

Разходите за застраховане на кораби, преминаващи през Ормузкия пролив, са намалели повече от наполовина през последните шест дни, докато примирието между САЩ и Иран продължава, съобщава Financial Times.

Застрахователните премии за военни рискове за кораби са намалени от приблизително 5% на 2% от цената на кораба, като се вземат предвид отстъпките. За големите танкери това означава стотици хиляди долари икономии на разходи.

Митата започнаха да падат след подписването на меморандум за разбирателство между Вашингтон и Техеран миналата седмица, предвиждащ незабавно прекратяване на военните действия на всички фронтове. Разходите за застраховки нараснаха рязко през предходните месеци поради заплахата от атаки срещу корабоплаването в Ормузкия проток, достигайки милиони долари на седмица за някои от най-големите танкери.

В същото време застрахователите и корабособствениците остават предпазливи. Цената на застраховката на товара срещу военни рискове остава практически непроменена, а в определени райони на маршрутите през Ормузкия проток продължават да се съобщават за възможно наличие на морски мини.

Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че правителството му ще одобри дългоочаквания пакет от пенсионни реформи до края на 2026 г.

Изказването идва на фона на нарастващия натиск върху германската пенсионна система заради застаряването на населението и увеличаващия се брой пенсионери. Реформата е сред ключовите ангажименти на управляващата коалиция и се разглежда като важна стъпка за гарантиране на дългосрочната устойчивост на публичните финанси.

Според Мерц правителството работи върху пакет от мерки, които да стабилизират пенсионната система през следващите десетилетия. Сред обсъжданите варианти са стимули за по-дълъг трудов живот, промени в пенсионното финансиране и мерки за насърчаване на частното пенсионно осигуряване.

Канцлерът подчерта, че целта не е намаляване на пенсиите, а създаване на система, която да остане финансова устойчивa въпреки демографските промени. По думите му реформите трябва да осигурят баланс между интересите на настоящите пенсионери и бъдещите поколения работещи.

Германия е изправена пред сериозни демографски предизвикателства. Според официални прогнози през следващите години милиони представители на поколението на т.нар. бейби бум ще излязат в пенсия, което ще увеличи натиска върху социалноосигурителната система и държавния бюджет.

Темата за пенсионната реформа отдавна е сред най-чувствителните в германската политика. Синдикати и работодателски организации настояват за различни решения, а икономистите предупреждават, че отлагането на промените ще направи бъдещите реформи още по-болезнени.

Освен пенсионната система, кабинетът на Мерц подготвя и по-широка програма за икономически реформи, насочена към повишаване на конкурентоспособността на най-голямата европейска икономика. Германското правителство се стреми да ускори растежа след период на икономическо забавяне и слаба индустриална активност.

Очаква се конкретните параметри на пенсионния пакет да бъдат представени през следващите месеци, преди законодателството да бъде внесено за одобрение в Бундестага до края на годината.

Швейцария е започнала преговори за придобиването на нова система за противовъздушна отбрана, с която да намали зависимостта си от американската система Patriot и да диверсифицира източниците на военно оборудване, съобщава аг. Bloomberg, позовавайки се на свои източници.

Швейцарските власти водят разговори с европейски производители, сред които консорциумът зад системата SAMP/T, разработена съвместно от Франция и Италия. Целта е страната да разполага с повече от една модерна система за противовъздушна и противоракетна отбрана на фона на нарастващите опасения за сигурността в Европа.

През последните години Швейцария заложи сериозно на американско въоръжение. През 2022 г. Берн избра системата Patriot на американската компания RTX (Raytheon) и изтребителите F-35 Lightning II на Lockheed Martin като част от мащабната модернизация на въоръжените сили.

Въпреки това войната в Украйна и засиленото търсене на системи за противовъздушна отбрана доведоха до преосмисляне на стратегията на редица европейски държави. Някои правителства се стремят да намалят зависимостта си от един доставчик и да изградят по-гъвкави отбранителни способности.

По данни на Bloomberg швейцарското правителство все още не е взело окончателно решение за евентуална покупка. Разговорите са в начален етап и са насочени към оценка на техническите възможности, оперативната съвместимост и цената на различните решения.

Потенциалното придобиване на европейска система би представлявало важна промяна в отбранителната политика на страната. Освен че ще разшири възможностите на швейцарските въоръжени сили, подобен ход би засилил и сътрудничеството на Берн с европейската отбранителна индустрия.

Швейцария традиционно поддържа политика на неутралитет, но след началото на войната в Украйна страната постепенно увеличава инвестициите си в модернизация на армията и въздушната отбрана. Все по-голямо внимание се отделя на защитата срещу балистични ракети, дронове и други съвременни въздушни заплахи.

Иран и Оман ще координират безопасното преминаване на кораби през Ормузкия проток в рамките на план на Международната морска организация към ООН за евакуация на плавателни съдове и екипажи, блокирани в Персийския залив.

Операцията обхваща стотици кораби и около 11 000 моряци, които останаха в района след ескалацията на напрежението около ключовия морски маршрут. По данни на организацията корабите ще бъдат извеждани поетапно, след индивидуална координация със собствениците и капитаните им.

Планът предвижда използването на временни маршрути през водите на Иран и Оман, тъй като обичайните навигационни коридори остават рискови. Сред основните опасения са възможни плаващи мини, повишен риск от инциденти и ограничена видимост за търговските оператори.

Първите кораби вече са започнали да преминават през протока под координацията на международната организация. Според морски източници движението постепенно се възстановява, но остава далеч под нормалните нива отпреди кризата.

Оманското министерство на отбраната е издало указания за алтернативни маршрути, а Иран е поел ангажимент да поддържа комуникационен канал за гарантиране на безопасното преминаване. В координацията участват и други държави от региона, както и представители на международната корабна индустрия.

Въпреки старта на операцията, морските власти предупреждават, че рискът в района не е отпаднал. Корабособствениците трябва да правят самостоятелна оценка на опасностите, преди да разрешат преминаване на своите съдове през протока.

Евакуацията през Ормуз е важен тест за способността на международните институции да възстановят минимална сигурност в един от най-натоварените и стратегически морски маршрути в света.

<iframe width="740" height="416" src="https://www.youtube.com/embed/0lFseNx19qU" title="Президентът на България Илияна Йотова по случай 35 години Банка на годината" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Банковата система е кръвоносната система на една държава. Тя е чудесен посредник между тези, които спестяваме и на другия ден решаваме, че трябва да инвестираме в нещо и това е съвсем нормален процес между големите инвестиции и тяхната реализация. „Ако трябва да говорим малко по-философски понятие – един чудесен посредник между минало, сегашно и бъдеще“, каза по време на официалната церемония „Банка на годината“ президентът на България Илияна Йотова.

Тя подчерта, че през последните години, когато светът и нашата страна в частност, станаха свидетели на пандемия и воини, банковата система у нас остана стабилна и „ни даде нещо изключително важно – доверие. Това в момента, в света, в който живеем, разтърсван от всякакви предизвикателства и противоречия е изключително важно, защото доверието стана най-скъпия капитал“, допълни президентът.

Ако някой беше подготвен за приемането на еврото в България, това беше банковата система на страната. „Начинът, по който присъствахте в целия този процес, даваше голямо успокоение“, допълни Йотова.

Голямото предизвикателство е т.нар. виртуално евро. Президентът призова банковият сектор да запази „критичното си отношение и по тази европейска политика. „Не съм сигурна, че е много удачна, поне, по това, което виждам на този етап. Спокойна съм, че все още сме в началото на тези регламенти. Важното е един ден тази система да бъде работеща“, заключи президентът Йотова.

„Положителните ефекти от еврозоната могат да се постигнат, ако всички участници в процеса продължат заедно по този път. Стабилизирането на политическата среда дава възможност за извършването на структурни реформи“, каза подуправителят на БНБ Петър Чобанов.

„Банка на годината“ се провежда за 35-ти път. Призът за 2025 г. грабна „Банка ДСК“.

Ето и победителите в останалите категории:

„Успешна дигитална трансформация“ – „УниКредит Булбанк“.

„Най-добър действащ дигитален проект“ – „Първа инвестиционна банка“, „УниКредит Булбанк“ и „Пощенска банка“. Специалната награда в категорията беше връчена на ОББ.

„Чуждестранен банков клон“ – „Зираат Банк - Клон София“.

„Банка на тайния клиент“ – „Първа инвестиционна банка“.

„Динамика на развитие“ – „Банка ДСК“.

Наградите за „Ефективност“ и „Пазарен дял“ – „Ти Би Ай Банк“ и ОББ.

„Устойчив банков бранд“ – „Пощенска банка“.

Fibank (Първа инвестиционна банка) получи две награди от 34-ото издание на престижния конкурс „Банка на годината“, организиран от „Асоциация Банка на годината“.

Церемонията се проведе снощи в София и събра представители на банковия сектор, бизнеса и обществеността.

ПИБ беше отличена с престижната награда „Банка на тайния клиент“ за рекорден десети път – постижение, което подчертава последователния ангажимент на банката към клиентите и неизменно високите стандарти на обслужване. Отличието е сред най-ценните в конкурса, тъй като се присъжда въз основа на реалния опит на клиентите при посещение на банкови офиси. Оценката се извършва чрез независимо проучване по методологията Mystery Shopper и проследява качеството на обслужването, професионализма на служителите и цялостното клиентско преживяване в клоновете в цялата страна.

Второто отличие е в категорията „Най-добър банков дигитален проект“ и се присъжда за услугата „Инвестиции“ в My Fibank. Чрез нея клиентите на банката могат да търгуват с финансови инструменти на Българската фондова борса, както и на международните пазари в САЩ и Европа – директно от телефона си, без допълнителни стъпки и посредници. Наградата е признание за стремежа на Fibank да развива иновативни решения, които улесняват достъпа до инвестиционни възможности и дават на клиентите повече контрол при управлението на финансите им.

„Тези две отличия са много ценни за нас, защото отразяват два от най-важните ни приоритета – безкомпромисното качество на обслужването и последователното развитие на иновативни решения за нашите клиенти. Наградата „Банка на тайния клиент“ за рекорден десети път е признание за професионализма, отдадеността и постоянството на нашите колеги в цялата страна. С новата услуга „Инвестиции“ в мобилното приложение на Fibank на клиентите се предостави директен достъп до финансови инструменти както на Българската фондова борса, така и на международни пазари в Европа и САЩ. По този начин позволихме на инвестициите да станат част от ежедневието на всеки съвременен българин“, заяви г-н Никола Бакалов, Главен изпълнителен директор (CEO) и Председател на Управителния съвет на Fibank.

<iframe width="740" height="416" src="https://www.youtube.com/embed/M9xQKmpLDSc" title="Защо в България стоките са по-скъпи откокото от други европейски държави 23/6/2026" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Несъмнено през последните години инфлацията у нас предизвика желание за сравнение на цените на основните хранителни стоки в България с тези в редица европейски държави. Интернет изобилства със снимки как една и съща стока на една и съща фирма с един и същи грамаж е по-евтина например в германски супермаркет от голяма хранителна верига, отколкото у нас. Сравнение се прави с млечни продукти, плодове и зеленчуци, месо и риба.

Поскъпването на горивата и торовете и сложната геополитическа обстановка най-често се изтъкват като основни причини за по-високите цени на основните хранителни продукти у нас спрямо тези в редица европейски държави. Къде е истината? Да, горивата поскъпнаха и доведоха до ръст в цените, но той беше еднакъв както за България, така и за цяла Европа. Разликата идва от други фактора.

На първо място доходите. В България те са значително по-ниски от тези в Европа. И като прибавим към това и по-високата инфлация, усещането за значително поскъпване още повече се засилва.

„Инфлацията в еврозоната се движи около 3 - 3,2%, докато в България хармонизираната годишна инфлация към май 2026 г. достига 6,3%. Пред България по този показател е единствено Румъния. ри храните, алкохолните напитки и тютюневите изделия инфлацията в еврозоната през април и май е около 3,3%, а при някои основни преработени храни, сред които сирене, кашкавал и хляб, ръстът е около 1,1%. В същото време общата инфлация в България остава висока основно заради поскъпването на услугите“, обяснява Милена Драгийска, управител на една от големите хранителни вериги у нас.

Да - средната работна заплата също се е увеличила значително. За периода 2021-2026 гг. тя е нараснала с 88%. Това създава допълнително потребление, което също влияе върху инфлационните процеси.

„Също така е важно да се отбележи, че допреди 15 години над 40% от доходите на едно домакинство са отивали за храни и напитки. Днес този дял е под 30% и ще продължи да намалява“, поясни Драгийска.

ДДС-то е друг значим фактор, който влияние върху това цените у нас да са по-високи от тези в Западна Европа. В България то е в размер на 20%, докато в една Ирландия, например е 7%. Така автоматично се получава оскъпяване от 13%.

Най-често правим сравнение с Германия. От хранителната верига са направили изчисления на база 21 продукта от малката потребителска кошница. Вижда се, че те са с 23% по-евтини у нас спрямо Германия преди да бъдат обложени с ДДС. След облагане те отново са по-евтини в България, но с едва 14%. Тоест получава се една разлика от 9%, която не е никак малка. „Митът е разбит и статистиката на ЕС го показва – България е с едни от най-ниските цени“, каза Драгомир Илиев, управител „Стоково снабдяване“ в хранителната верига.

Третият фактор е зависимостта от вноса. Въпросната хранителна верига внася около 80% от някои суровини, които не достигат. „Когато липсва родна суровина, това означава, че трябва да внасяме и чуждата инфлация“, заяви Драгийска и допълни: „Добри производители има. Въпросът е, че са твърде малко на фона на цялото потребление в страната“.

Именно поради факта, че българският пазар на хранителни стоки е в критична зависимост от вноса, от компанията предлагат държавата, търговците и производителите да се обединят в създаването на Парк за хранителен суверенитет. В него вcичĸи зaинтepecoвaни cтpaни ще имaт paзпpeдeлeни зaдaчи cъc cpoĸoвe. Предложението вече е обсъдено с министъра на земеделието и храните и се очаква да бъде представено на властта.

<iframe width="740" height="416" src="https://www.youtube.com/embed/9NZIAQ8MwzE" title="Защо в България стоките са по-скъпи откокото от други европейски държави 23/6/2026" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

<iframe width="740" height="416" src="https://www.youtube.com/embed/O66ZrV2JjrU" title="Защо в България стоките са по-скъпи откокото от други европейски държави 23/6/2026" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

Италия подкрепя участието на Германия в Глобалната програма за бойни полети (GCAP), съвместен проект с Обединеното кралство и Япония за разработване на усъвършенстван изтребител от шесто поколение, след оттеглянето на Берлин от конкурентна програма с участието на Франция и Испания. Това съобщи Financial Times (FT), цитирайки Лоренцо Мариани, главен изпълнителен директор на италианския инженерен холдинг Leonardo.

Участието на Германия ще донесе дългосрочни ползи, каза той пред изданието. Въпреки че партньорите по GCAP вече са се споразумели, както отбеляза Мариани, да разделят работата след сложни преговори, Leonardo и британската компания BAE Systems вече успешно си сътрудничат с германското отбранително подразделение на Airbus по Eurofighter Typhoon. „Да имаме друг партньор с финансови ресурси и индустриален опит би било добре“, отбеляза ръководителят на италианския конгломерат.

Германското правителство и Airbus, както припомня изданието, посочиха, че Берлин се стреми или да ръководи новия проект, или да се присъедини към съществуващ, ако ролята му е „значителна“ и съизмерима с финансовия принос на Германия.

Според Мариани, той не е изненадан от провала на проекта FCAS (Future Combat Air System) за разработване на европейски изтребител от следващо поколение, след като Германия се отказа от неговото изпълнение след няколко опита на френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Фридрих Мерц да принудят Airbus и Dassault да разрешат различията си.

Акциите на SpaceX падат за четвърти пореден ден, след като компанията обяви първото си предлагане на облигации с инвестиционен клас за финансиране на проекти за изкуствен интелект.

Според аг. Bloomberg, акциите на компанията на Илон Мъск паднаха с 10% по време на търговията в Ню Йорк. Преди това акциите бяха загубили повече от 8% в предходните две търговски сесии.

Агенцията подчертава, че SpaceX планира да набере поне 20 млрд. USD чрез емисията облигации. Въпреки корекцията, пазарната капитализация на компанията в края на търговията в четвъртък беше приблизително 2,4 трлн. USD, а акциите ѝ останаха с 37% над цената на предлагане на рекордните ѝ 75 милиарда долара IPO.

Bloomberg също така съобщава, че анализатори от KeyBanc Capital Markets са присвоили на акцията неутрален рейтинг, отбелязвайки, че голяма част от дългосрочния потенциал за растеж вече е взет предвид в текущата оценка на компанията.

Полша не възнамерява да плаща за пътно строителство в Украйна от собствения си бюджет. Това заяви полският министър на инфраструктурата Дариуш Климчак в интервю за Радио Zet.

„Няма съмнение, че Полша ще използва собствени бюджетни средства за изграждане на пътища в Украйна“, каза той, отговаряйки на въпрос дали Полша възнамерява да финансира изграждането на магистрала до Лвов.

Министърът отбеляза също, че Главната дирекция за национални пътища и магистрали, която е подчинена на неговото министерство, се занимава само със пътно строителство на полска територия. „Ако бъде обявен търг за пътно строителство и бъдат намерени средства в украинския бюджет или международен фонд, и полските компании могат да участват и да печелят от договора, тогава това е решение на частните полски компании“, обясни Климчак.

Международна конференция за възстановяването на Украйна ще се проведе в Гданск от 25 до 26 юни.

Според експерти на Световната банка, публикувани през ноември 2025 г., цената на възстановяването на Украйна след края на военните действия се оценява на 600 милиарда долара.

Всички икономики по света, включително руската, са засегнати от колебанията в цените на петрола. Това отбеляза Дмитрий Песков, прессекретарят на Кремъл, на брифинг.

„Що се отнася до силната нестабилност на петролните пазари – да, тя съществува. И тя засяга всички икономики по света по един или друг начин“, отбеляза говорителят на Кремъл. „Тя засяга и нашата икономика.“

Прессекретарят на руския президент коментира изявлението на президента на САЩ Доналд Тръмп, че американските компании Ford и General Motors, както и други автомобилни производители, може скоро да започнат производство на оръжие.

Песков, заяви, че американската икономика се милитаризира. Той изрази това мнение пред журналисти, коментирайки изявлението на президента на САЩ Доналд Тръмп, че американските компании Ford и General Motors, както и други автомобилни производители, може скоро да започнат производство на оръжие.

„Икономиката се милитаризира“, каза говорител на Кремъл.

Американската Tesla и енергийната компания NatPower обявиха стратегическо партньорство за изграждането на мащабна инфраструктура за съхранение на електроенергия във Великобритания и Италия. Първата фаза на проекта предвижда изграждането на батерийни системи с общ капацитет от 25 гигаватчаса, а общата стойност на инвестицията може да достигне 5 млрд. долара.

Сделката идва в момент, когато европейските държави ускоряват инвестициите в енергийни хранилища, които играят ключова роля за интегрирането на възобновяемите енергийни източници в електроенергийните мрежи. Батерийните системи позволяват съхраняването на произведената от слънчеви и вятърни централи енергия и използването ѝ в периоди на по-високо потребление.

Съгласно споразумението NatPower ще използва системите Tesla Megapack – индустриални батерийни решения за съхранение на електроенергия в голям мащаб. Освен хардуера американската компания ще предостави и своята платформа за енергийна търговия, която оптимизира моментите за покупка и продажба на електроенергия на пазара.

Първоначално ще бъдат реализирани пет проекта, които са част от по-амбициозна програма. Дългосрочната цел е изграждането на над 100 гигаватчаса капацитет за съхранение на енергия, което би превърнало инициативата в една от най-големите от този тип в Европа. Очаква се строителните разходи за цялата програма да бъдат между 4 и 5 млрд. долара.

От компаниите изчисляват, че проектът може да генерира приходи над 15 млрд. долара в рамките на следващите две десетилетия. Според главния изпълнителен директор на NatPower Фабрицио Дзаго основната цел е създаването на модел, който да съчетава финансирането и реализацията на енергийна инфраструктура по начин, който може да бъде приложен и на други пазари.

Новината е важна и за Tesla, която през последните години постепенно превръща бизнеса си с енергийни системи в един от ключовите двигатели на растежа наред с производството на електромобили. Макар компанията да остава най-известна със своите автомобили, пазарът на батерийни решения за електроенергийните мрежи се развива с бързи темпове и се очаква да играе все по-важна роля в глобалния енергиен преход.

Енергийни анализатори посочват, че инвестициите в системи за съхранение се превръщат в стратегически приоритет за Европа, особено на фона на нарастващия дял на възобновяемите източници и необходимостта от по-стабилни и устойчиви електроенергийни мрежи. Именно затова проекти от подобен мащаб започват да се разглеждат като критична инфраструктура за бъдещето на европейската енергетика.

Планираното увеличение на товарните железопътни тарифи в Украйна предизвика сериозно безпокойство сред земеделския и индустриалния сектор. Според браншови организации предложеното поскъпване може да увеличи разходите на фермерите, да намали конкурентоспособността на украинския износ и да доведе до пренасочване на значителна част от товарите към автомобилния транспорт.

Министерството на икономиката на Украйна предложи товарните тарифи на държавния железопътен оператор „Укрзализниця“ да бъдат повишени с 30% от 1 август. Мярката има за цел да подобри финансовото състояние на компанията, която е подложена на сериозен натиск заради войната, нарастващите разходи за сигурност и поддръжка на инфраструктурата, както и продължаващите преговори по преструктуриране на дълга.

От Украинския агробизнес клуб (UCAB) предупреждават, че увеличението ще повиши логистичните разходи на земеделските производители с между 5 и 7 долара на тон продукция. По тяхна оценка това ще направи автомобилния транспорт икономически изгоден за много по-широк кръг региони, като зоната на конкурентоспособност на камионите може да се разшири до 300–400 километра от черноморските пристанища.

От ръководството на „Укрзализниця“ твърдят, че ефектът върху бизнеса ще бъде по-ограничен. Компанията изчислява, че при превоз на зърно по цялото разстояние до 750 километра допълнителният разход ще бъде около 3,6 долара на тон, а при железната руда – около 3,2 долара на тон.

Спорът около тарифите идва в момент, когато железопътният транспорт остава жизненоважен за украинската икономика. След началото на войната с Русия железниците се превърнаха в основна артерия за превоз на зърно, метали, руда и други експортни стоки към пристанищата и европейските пазари. Същевременно руските атаки срещу транспортната инфраструктура значително увеличиха разходите на оператора.

Главният изпълнителен директор на „Укрзализниця“ Олександър Перцовски наскоро заяви, че за стабилизиране на финансите на компанията реално е необходимо увеличение на тарифите с поне 45%. Според него това би покрило приблизително половината от прогнозирания недостиг на средства в размер на около 26 млрд. гривни.

Срещу идеята се обявиха не само фермерите, но и металургичните предприятия. Представители на индустрията предупреждават, че по-високите транспортни разходи могат да доведат до затваряне на производства, спад на износа и риск за стотици хиляди работни места. По оценки на Украинския съюз на металургичната индустрия под заплаха могат да се окажат до 300 000 работни места.

Властите в Киев определят предложеното увеличение от 30% като компромисен вариант между нуждите на железниците и възможностите на бизнеса. Очаква се мярката да донесе допълнителни приходи от около 8,6 млрд. гривни, но дори и това няма да бъде достатъчно за пълното стабилизиране на компанията. Затова не се изключва ново увеличение на тарифите и през 2027 г.

Дебатът около железопътните тарифи се превръща в поредния сблъсък между необходимостта от поддържане на критичната транспортна инфраструктура и стремежа на украинските износители да запазят конкурентоспособността си на международните пазари в условията на продължаваща война и икономически натиск.

Интересът на турските туристи към България бележи впечатляващ ръст, като само за една година броят на гостите от южната ни съседка е нараснал с 61%. На този фон страната ни все по-активно се позиционира като водеща СПА и здравна дестинация на Балканите.

Това стана ясно по време на събитие в Анкара, където заместник-министърът на туризма проф. Мариела Модева представи възможностите на България в сферата на СПА, уелнес и здравния туризъм. Поводът бе инициативата „БГ ЛЯТО“ и представянето на турскоезичното издание на каталога „БГ СПА – Здраве чрез вода“.

„България има какво да предложи на турските гости не само като близка и достъпна дестинация, но и като място за качествена почивка, профилактика и грижа за здравето. Имаме минерални води, модерни СПА и медикъл СПА центрове, море, планини и богато културно наследство“, заяви проф. Модева.

Един от акцентите в представения каталог са 128 сертифицирани СПА, уелнес и медикъл СПА центъра в различни части на страната. Според Министерството на туризма именно богатството на минерални извори и съчетанието между природни ресурси и модерна инфраструктура превръщат България във все по-предпочитана дестинация за здравен туризъм.

Данните показват ясно засилващия се интерес от страна на турските граждани. През 2025 г. над 295 000 турски туристи са били регистрирани в местата за настаняване в България. Това е увеличение от 61% спрямо предходната година. Тенденцията продължава и през 2026 г., като още през първите месеци на годината броят на посетителите от Турция е надхвърлил 95 000 души.

Според проф. Модева причините за тази популярност са няколко – географската близост, доброто съотношение между цена и качество, както и възможността туристите да съчетаят почивка, възстановяване, културен туризъм и природни забележителности в едно пътуване.

„Тези резултати са ясен знак за доверие. Турските туристи все по-често избират България заради качеството на услугите и възможността да съчетаят здраве, природа и култура“, подчерта заместник-министърът.

По време на посещението си в Анкара проф. Модева проведе среща и с българския посланик в Турция Ангел Чолаков. Двамата обсъдиха възможностите за по-активно популяризиране на българския туристически продукт на турския пазар и за разширяване на двустранното сътрудничество в сферата на туризма.

Развитието на СПА и здравния туризъм е сред стратегическите приоритети на България през последните години. Страната разполага с над 600 минерални извора и едни от най-разнообразните балнеоложки ресурси в Европа, което ѝ дава сериозни предимства в конкуренцията за туристи, търсещи не просто почивка, а възстановяване и грижа за здравето през цялата година.

На 20 юни в НДК се проведе форумът „Парад на професиите: План-прием VIII клас“, организиран от OMNI Human Development в партньорство с Регионално управление на образованието – София-град. Това е петият форум от поредицата „Парад на професиите“, чрез която OMNI събира на едно място младежи, родители, работодатели, образователни институции и държавни структури с цел по-добра свързаност между образованието и пазара на труда. Настоящото издание е първото, специално насочено към ученици от 5., 6. и 7. клас.

В рамките на събитието стотици семейства имаха възможност да разговарят директно с представители на професионални гимназии, работодатели и експерти от различни икономически сектори, да се запознаят с новите възможности за обучение и да получат информация от първа ръка за реализацията след завършване на средно образование.

Форумът беше официално открит от д-р Елеонора Лилова, началник на Регионалното управление на образованието – София-град. Сред официалните гости на събитието беше и Полина Златарска, главен експерт в дирекция „Професионално образование и обучение“ към Министерството на образованието и науката.

Във форума се включиха 33 образователни институции и организации, представящи широк спектър от професии и специалности – от телекомуникации, високи технологии, киберсигурност и програмиране на изкуствен интелект до строителство, геодезия, транспорт, енергетика, екология, биотехнологии, туризъм, хотелиерство, финансова грамотност, дизайн, визуални изкуства и хранително-вкусова промишленост.

Сред участниците бяха професионални гимназии по телекомуникации, високи технологии, транспорт и енергетика, строителство, архитектура и геодезия, екология и биотехнологии, туризъм и хотелиерство, хранително-вкусова промишленост, банково дело и финанси, както и училища с профили в сфери като киберсигурност, изкуствен интелект, електронна търговия, графичен дизайн и бизнес администрация.

Посетителите имаха възможност не само да получат информация за план-прием 2026/2027, но и да разговарят директно с преподаватели, ученици и работодатели, които представиха реалните възможности за кандидатстване, практика и професионално развитие.

В своето обръщение към учениците, родителите и партньорите Васка Бакларова, основател на OMNI Human Development, подчерта значението на информирания избор и необходимостта младите хора да имат достъп до реална информация за професиите и възможностите за развитие още преди избора си след 7. клас.

"Най-често говорим за недостига на кадри, но много по-рядко си задаваме въпроса как младите хора избират своя професионален път. В практиката си виждаме, че огромна част от учениците избират училище не според интересите и талантите си, а според класирането, приятелската среда или решение, взето вместо тях. Именно затова създадохме „Парад на професиите“ – за да срещнем учениците и техните родители с реалните възможности, които образованието и бизнесът предлагат, и да им помогнем да направят по-информиран избор за бъдещето си“, коментира Васка Бакларова, основател на OMNI Human Development.

Специален акцент по време на форума беше поставен върху необходимостта от по-информиран избор на образование и по-тясната връзка между училищата и бизнеса в условията на нарастващ недостиг на кадри в редица икономически сектори. Участниците обсъдиха ролята на професионалното образование за подготовката на бъдещите специалисти и необходимостта младите хора да получават по-ясна представа за възможностите за реализация още в училищна възраст.

Събитието получи подкрепа и от образователните институции, като информация за форума и неговите резултати беше публикувана и на официалния сайт на Регионалното управление на образованието – София-град.

След успешното провеждане на форума в София инициативата продължава на 24 юни в Конгресния център на Международен панаир Пловдив, където ученици и родители от региона също ще имат възможност да се запознаят с професиите и възможностите за развитие, които предлагат образованието и бизнесът.

Следващата стъпка на инициативата е есенно издание, насочено към ученици от 11-ти и 12-ти клас, където фокусът ще бъде поставен върху прехода от образованието към пазара на труда. В него ще се включат работодатели, университети и кариерни експерти, които ще представят възможностите за продължаващо образование, стажове и професионална реализация след завършване.

Полски фермери блокираха магистрала S3, която преминава през три воеводства до брега на Балтийско море близо до Шчечин, в знак на протест. Това съобщи онлайн порталът Interia.pl.

Няколкостотин души участват в протеста, блокирайки магистралата с десетки трактори, комбайни и друга селскостопанска техника. Основното искане на протестиращите е ограничаване на доставките на селскостопанска продукция от Украйна и страните от Южноамериканския общ пазар (MERCOSUR).

„Не сме съгласни с простото елиминиране на нас, фермерите, които произвеждат здравословна и безопасна храна“, цитира порталът организатора на протеста Павел Топорек. Той заяви, че протестът ще продължи, докато полският премиер Доналд Туск не отговори на исканията на фермерите. „Всички виждат, знаят, слушат, разбират, но никой не прави нищо“, коментира Топорек позицията на полското Министерство на земеделието относно положението на полските фермери, които не са в състояние да се конкурират с евтините селскостопански продукти от Украйна и страните от MERCOSUR.

Полските фермери протестират от години срещу камиони, превозващи селскостопански продукти от Украйна, които влизат в страната им. Те многократно са посочвали, че това е вредно за местния бизнес. В знак на протест фермерите преди това са прибягвали до пълно блокиране на украински камиони от влизане на полските гранични пунктове.

Според Financial Times (FT), глобалните фондове за рисков капитал са инвестирали 12,3 млрд. USD в стартиращи компании в областта на отбраната от началото на 2026 г., надвишавайки общия размер за цялата 2025 г.

Обемът на инвестициите е почти двойно по-голям от сумата за същия период на 2025 г. Средствата са насочени към компании, разработващи дронове, автономни морски системи и решения, базирани на изкуствен интелект, за военните.

FT отдава засиления инвеститорски интерес на конфликтите в Украйна и Близкия изток, които демонстрират високо търсене на нови видове оръжия. Даниел Рудницки Шлумбергер, ръководител на Инициативата за сигурност и устойчивост на JPMorgan за Европа, Близкия изток и Азия, заяви пред вестника, че инвеститорите разглеждат отбранителните технологии като сектор с дългосрочно търсене.

Същевременно бързото покачване на оценките на компаниите вече поражда опасения относно потенциално прегряване на пазара.

Иран и САЩ са обсъдили премахването на ограниченията върху износа на ирански петрол на преговорите в Бюргенсток, а Техеран очаква официалното съобщение да бъде публикувано скоро на уебсайта на Министерството на финансите на САЩ, съобщи информационната агенция Tasnim, позовавайки се на източник.

На преговорите в Швейцария са били обсъдени деблокирането на ирански активи, както и разрешенията за продажба на ирански петрол, нефтохимически продукти и техните производни. Очаква се известието за такива разрешения да бъде публикувано на уебсайта на Министерството на финансите на САЩ.

По-рано основната част от преговорите между Иран и САЩ относно прилагането на меморандума приключи в Бюргенсток с участието на медиатори от Пакистан и Катар. Страните се споразумяха да продължат консултациите на експертно ниво, които се очаква да започнат в понеделник. Основната тема на дискусията ще бъде създаването на механизми за прилагане на ирано-американския меморандум.

Японският премиер Санае Такаичи премина от седан на SUV. Главният секретар на кабинета Минору Кихара обяви това пред репортери.

Досега служебният автомобил на премиера беше седан Toyota Century, но сега е заменен с модифициран SUV от същата марка. „От днес новият служебен автомобил на премиера е пуснат в употреба. Превозното средство се обновява въз основа на състоянието му и други фактори“, отбеляза Кихара.

Главният секретар на кабинета обаче отказа да коментира цената на новия автомобил. „Що се отнася до покупната цена, тъй като разкриването ѝ би могло да даде представа за спецификациите на автомобила, ще се въздържа от отговор от съображения за сигурност“, обясни той.

Това е първият път, когато японският премиер сменя служебния си автомобил от приблизително шест години. Предишният седан Toyota Century беше закупен през 2020 г. за тогавашния премиер Шиндзо Абе. Базовият SUV на Toyota Century в момента струва около 27 милиона йени (приблизително 167 000 долара) в Япония, което го прави луксозен автомобил.

Иран увеличи износа на петрол през Ормузкия проток до най-високото ниво от началото на конфликта в края на февруари на фона на възстановяването на корабоплаването в региона, съобщава аг. Bloomberg.

Три супертанкера под американски санкции – Elva, Virgo и Vigor, преминават през пролива, превозвайки приблизително 6 милиона барела ирански петрол. Плавателните съдове се насочват към региона на Сингапур, откъдето суровият петрол обикновено се превозва до Китай за преработка.

Доставките са възможни, след като Вашингтон отмени ограниченията за кораби, влизащи в иранските пристанища. Bloomberg също така регистрира увеличение на общия трафик през Ормузкия проток, през който преди конфликта са се транспортирали приблизително 20% от световните доставки на петрол и втечнен природен газ.

Турските власти са похарчили приблизително 250 милиона долара за подготовка за срещата на върха на НАТО в Анкара на 7-8 юли. Според вестник Sözcü значителни средства са били отпуснати за подготовка на инфраструктурата и обширни козметични работи по протоколните маршрути в столицата.

По-голямата част от средствата са отишли ​​за изграждането на ново летище на територията на военно летище в квартал Етимешгут, разположено близо до мястото на срещата на върха. То ще бъде използвано от полетите на делегациите на НАТО, за да се намали задръстването на международното летище Есенбога и да се предотврати преминаването на кортежите на участниците през града. Според вестника, изграждането на това летище, къщата за гости и цялата свързана пътна инфраструктура е струвало приблизително 200 милиона долара.

Останалите средства са били изразходвани за подготовка за високопоставените гости, козметични ремонти на няколко сгради, павиране на пътища и озеленяване по протоколните маршрути.

Освен това беше необходимо допълнително финансиране за разполагане на допълнителни полицейски сили в столицата, за да се гарантира сигурността. Както съобщиха по-рано местни медии, позовавайки се на Министерството на вътрешните работи, приблизително 70 000 служители по сигурността ще бъдат ангажирани в поддържането на сигурността по време на срещата на върха в Анкара.

По време на събитието, според Сьозджю, приблизително 35 пътя в столицата ще бъдат затворени, включително почти всички централни булеварди и алеи.

Състоянието на Илон Мъск достигна приблизително 1,1 трилиона долара след рекордния борсов дебют на SpaceX, превръщайки го в първия трилионер в света. Но колко време би му отнело да похарчи това богатство? Отговорът е толкова впечатляващ, колкото и самата сума, повече от три хилядолетия, ако харчи по 1 милион долара всеки ден, предава Times of India.

Нетното състояние на Илон Мъск нарасна до около 1,1 трилиона долара след рекордния публичен дебют на SpaceX. По-голямата част от това богатство съществува на хартия под формата на дяловете му в SpaceX и Tesla, а не като налични парични средства, пише vesti.bg.

Мащабът на подобно богатство е труден за осмисляне, затова един от начините да бъде поставен в перспектива е да си представим, че Мъск харчи пари с изключително високо темпо. Дори ако харчеше по 1 милион долара всеки ден без прекъсване, състоянието му би стигнало за хиляди години.

Тази проста сметка показва колко огромно е богатство от над един трилион долара и защо нетното състояние на Мъск вече може да се сравнява с годишния икономически продукт на много държави.

Един трилион долара е равен на един милион милиона долара. Приблизителното богатство на Мъск от около 1,1 трилиона долара се равнява на приблизително 1 100 000 000 000 долара.

Числа от такъв мащаб са трудни за визуализиране. Състоянието му е по-голямо от годишния брутен вътрешен продукт на много държави и надхвърля комбинираното богатство на няколко от най-богатите хора в света.

Ако Мъск харчи по 1 милион долара всеки ден, това означава около 365 милиона долара годишно. Макар и това да е огромна сума, тя би представлявала само малка част от общото му богатство.

При такова темпо ще са необходими приблизително 1,1 милиона дни, за да бъдат похарчени 1,1 трилиона долара.

Преобразувано в години, резултатът е поразителен.

На Илон Мъск биха му били необходими около 3012 години, за да изчерпи състоянието си, ако харчи по 1 милион долара дневно и ако богатството му нито нараства, нито намалява.

За сравнение, преди около 3000 години човечеството все още се е намирало в Желязната епоха. Цели империи са възниквали и са се разпадали за по-кратък период от време.

Числата стават още по-впечатляващи, когато скоростта на харчене се увеличи.

Тези изчисления обаче приемат, че нетното състояние на Мъск остава постоянно и не се променя вследствие на колебанията в цените на акциите на Tesla и SpaceX.

Въпреки впечатляващата цифра, Илон Мъск не разполага с 1,1 трилиона долара в банкова сметка.

Преобладаващата част от богатството му е свързана със собствеността му в Tesla и SpaceX, което означава, че стойността му се променя в зависимост от настроенията на инвеститорите и движението на акциите.

Въпреки това тези изчисления дават представа за безпрецедентния мащаб на богатството, натрупано от най-богатия човек в света, и показват защо неговото състояние може да бъде сравнявано с икономиките на цели държави.

Екип от Варна създаде първата в България програма за обучение и сертификация за работа с изкуствен интелект. Инициативата идва в отговор на новите европейски изисквания, които задължават компаниите да осигуряват обучения в тази сфера, а от август надзорните органи ще могат да налагат санкции при нарушения.

Сред първите, които проявяват интерес към подобни обучения, са счетоводни и одиторски компании, работещи с големи обеми чувствителна информация, пише Нова телевизия.

„Времената, в които живеем, всъщност налагат това, защото ние не можем да избягаме. То просто е неизбежно ползването на изкуствен интелект“, казва експерт-счетоводителят Евгения Танева. По думите на нейния колега Слав Танев „един обучен асистент би ни помогнал много“.

Същевременно използването на изкуствен интелект крие и рискове, особено когато става въпрос за лични данни и фирмена информация. „Нашата работа е да получаваме огромен обем данни от нашите клиенти. Финансови данни, изключително чувствителна информация е това“, посочва Танева.

Според създателя на програмата Мариела Славенова стандартът е „първият частен стандарт за организационна AI готовност в България“, който може да оцени доколко една компания е подготвена да работи с изкуствен интелект и да помогне за отстраняването на пропуските.

Създадоха първата българска програма за обучение на служители за работа с изкуствен интелект. Тя предупреждава, че липсата на подготовка може да доведе до сериозни нарушения. „Ако персоналът не е обучен и реши да вкара досиетата на служителите в ChatGPT, тази лична информация вече излиза от компанията. Това е директно нарушение на GDPR“, обяснява Славенова. По думите ѝ „идеята на стандарта е да покрие и да защити компанията през всичките ъгли“. Обученията са разделени на две части - за ръководството и за служителите, а след финална оценка по пет основни области се издава сертификат.

Засега инициативата е частна и е насочена основно към малките и средните предприятия, но амбицията на създателите е тя да се превърне и в национална политика.

Жълтата болест по лозите се причинява от фитоплазмата Flavescence dorée и е изключително опасно, нелечимо карантинно заболяване, пренасяно от вид цикада. Според агронома Роман Рачков от Българската асоциация по биологична растителна защита възможните щети от жълтата болест са значително по-високи от щетите от филоксерата, която помита европейските лозя преди век, пише БНР.

Има предположения, че цикадата е пренесена от Северна Америка по времето на Втората световна война, или дори по-рано, а наличието ѝ в Европа е установено във Франция през 1950 г. В България насекомото е открито за пръв път още през 2006 г.

Жълтата болест е включена в списъците за фитосанитарен контрол на Европейския съюз. Уви, наскоро заболяването е установено в България, в лозов масив край Свищов.

От 1 юли поскъпват пратките на стойност до 150 евро, които идват от страни извън Европейския съюз. Всеки вид стока в една пратка ще се обмитява с 3 евро.

Новата такса ще се отрази на потребителите и онлайн търговците у нас.

Ива често поръчва от китайски платформи и отново очаква голяма пратка.

„Поръчката е пълна с бебешки играчки, принадлежности, всичко, което може да ме спаси по време на полет, на пътуване в колата и т.н. Просто е много по-евтино, отколкото да ги поръчаш или купиш отвсякъде другаде“, смята тя.

За нея качеството не е водещо при избора на стоки от онлайн платформите за пазаруване.

„Те задържат интереса около седмица, така че не успявам много да разбера какво е качеството на играчката, тъй като почти всичко бива счупено, скъсано или разхвърляно много бързо“, обясни Ива.

От 1 юли предстои въвеждането на мито за всеки вид артикул в пратките, които идват от страни извън Европейския съюз и са на стойност до 150 евро.

„Влиза в действие 3 евро митническа такса за всеки вид артикул в пратките. Ако имате 2 тениски, те ще бъдат обложени с 3 евро. Ако имате 3 тениски, пак е 3 евро, но ако имате една тениска, една чанта и едни обувки, имате 3 различни артикула по вид и тогава вече имате 3 по 3 – 9 евро“, посочи Жанет Найденова, изпълнителен директор на Българската е-комерс асоциация (БЕА).

За Ива това значи, че поръчките от китайските платформи вече няма да са по-евтината алтернатива.

„Вероятно по-отговорно ще поръчвам, за да събера повече неща на една поръчка, за да не се разхищава и да не е всяка седмица нещо ново оттук и оттам. Това доста ще оскъпи и директно ще започна да си пазарувам тук, защото цените горе-долу ще се изравнят“, обясни тя.

С въвеждането на новата такса ще намалеят и поръчките, казват и други потребители.

„Така или иначе вече е по-малко и с това ограничение още повече. Дори не е толкова изгодно да си пазаруваш оттам, така че е по-добре да инвестираш в нещо качествено, което ще ти издържи повече време, отколкото да се опитваш да пазаруваш оттам“, сподели Далия.

Забележки по отношение на качеството на продуктите има и Ели, която вече не пазарува от страни извън Европейския съюз.

„Аз 2-3 пъти си поръчвам, отварям пликчето и - фалшиви телефони. И вътре в тази стока, която съм им поръчала, не е това, което съм искала – фалшиви неща. Колежка си поръча чорапи за невропатия. Пратиха ѝ обикновени китайски чорапи за 20 евро“, разказа Ели.

Новата такса няма да повлияе на решението му да поръчва стоки от Китай, казва Павел.

„Уредено е и като влезеш, много лесно може да си намериш артикулите, които търсиш. По-скоро съм свикнал, не знам. Не поръчвам толкова много, нормален потребител. Качеството е много добре. Даже си направих едни рекламни шапки с няколко лога и излязоха на много добра цена. Много съм доволен“, сподели той.

Експертите обаче препоръчват освен на цената да се обръща внимание и на това безопасни ли са продуктите.

„По-големият проблем не е, че стоката е на ниска цена и нискокачествена. Всъщност плащаме ниска цена за много голяма опасност на стоките, които влизат в целия ЕС“, смята Жанет Найденова.

„Имаше и такъв случай, в който баща на новородено дете си беше купил ваничка от една от китайските платформи и се беше обадил и казал: „Дайте ми сертифицирана лаборатория, в която да изследвам ваничката“. И се оказа, че тя съдържа не само вредни, но и опасни вещества за здравето“, посочи тя, цитирана от bTV.

„Така че съветвам потребителите да обърнат внимание първо на качеството на стоката, да търсят сертификати, така както търсят сертификати за стоките, произведени в България, за стоките, произведени в ЕС. В Европа има много по-висок стандарт за безопасност, отколкото в останалата част на света. И да изискваме и от другите доставчици същото, което изискваме и от България“, коментира Жанет.

Новата ставка ще се отрази и на българския онлайн пазар, казват още експертите.

„Има различни видове потребители. Има потребители, които никога не са купували от китайските платформи, и 95,5% от всички български онлайн потребители купуват от български онлайн магазини – проверени, доказани, с доверие, така че те ще продължат да купуват от тях, а не от външните платформи“, смята Жанет.

„Една голяма част от хората, които купуват, защото е евтино от трети страни, всъщност ще се замислят и върху това дали е толкова евтино и дали е безопасно, защото очакваме да намалеят пратките“, допълни тя.

По данни на НСИ вносът на стоки в България от трети страни за първите 4 месеца от годината е в размер на близо 9 млрд. евро, а най-голям обем стоки са внесени от Турция, Китай, Сърбия и Украйна.

Световните цени на азотните торове паднаха на фона на оптимистичните прогнози на търговците за скорошно възстановяване на безопасното корабоплаване в Ормузкия проток. Това съобщи Financial Times (FT), позовавайки се на данни от агенция Argus.

Според FT цените на уреята са паднали от априлския си пик от 918 долара за тон до 475 долара за тон, сравними с цената преди конфликта между САЩ и Израел с Иран. Спадът започна още преди подписването на меморандума за разбирателство между САЩ и Иран. Основните двигатели на спада бяха слабото сезонно търсене и очакванията за възобновяване на износа на торове от Китай, един от най-големите производители на урея в света.

Експерти от Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) обаче предупреждават, че спадът на цените се дължи на намаляващото търсене, като фермерите в Северното полукълбо вече се запасяват с торове. Базираната в Ню Йорк финансова фирма StoneX изчислява, че глобалното потребление на азот е спаднало с 5%.

Междувременно близо 900 000 тона урея са блокирани в плаващи складови съоръжения в Персийския залив. За разлика от азотните торове, цените на фосфатните торове продължават да се покачват поради недостига на сяра, който се е увеличил повече от два пъти от началото на конфликта в Близкия изток.

По-рано тази седмица Съединените щати и Иран подписаха меморандум за разбирателство, призоваващ за незабавно прекратяване на военните действия на всички фронтове, включително в Ливан. Израел не участва в преговорите по меморандума.

Доходите ще растат и ще сме по-богати, но на база това, което сме заработили, заяви Константин Проданов, председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси от "Прогресивна България" в студиото на "Денят започва с Георги Любенов".

Константин Проданов, ПБ: "Няма замразяване на доходите. Доходите ще растат и ще продължат да растат, но това няма да се случва автоматично. Ние ще сме по-богати, но на база това, което сами сме заработили, а не на база кредит, който сме взели."

За прогресвиния данък на имотите Проданов заяви.

Константин Проданов, ПБ: "Ако имате 3–4 жилища – не с цел живее, а инвестиционна, второто ще бъде с малък процент по-висок данък от първото, третото – малко по-висок данък от второто. Имотите и къщите са за живеене, не за спекулиране. Това ще помогне да се охлади малко и пазарът на недвижими имоти, който ги прави недостъпни за голяма част от младите хора."

Председателят на бюджетната комисия обясни какво е държавната хазна.

Константин Проданов, ПБ: "Какво е държавната хазна? Това е, от една страна, приходите, които влизат, и разходите, които излизат. Всеки месец там има недостиг между 300 и 400 милиона, като тази тенденция се задълбочава. Това са няколко милиарда, които трябва да се финансират отнякъде. Нивото на фискалния резерв е неумолимо надолу. Към края на май имаме около 2 млрд. дефицит."

Проданов разясни каква е причината за недостига на средства.

Константин Проданов, ПБ: "Дупка в хазната има. Всички са съгласни, че в хазната има дупка, спорът беше колко голяма е дупката. 2026 г. е критична за България поради няколко причини. Затваряме ПВУ. Всички плащания, които се извършват по него, трябва да се извършат до 31 април и те се разплащат авансово, след това ЕК ни ги възстановява, ако сме изпълнили условията."

По отношение на държавната администрация и държавните служители да плащат своите осигуровки Проданов заяви.

Константин Проданов, ПБ: "Ако се тръгне в тази посока, то трябва да бъде компенсирано с увеличение на доходите, така че те да не загубят нито лев доход."

България е сред топ производителите на малини в света. Страната ни е в челната десетка по този показател, показват данните на Асоциацията на малинопроизводителите и ягодоплодните. Малините и тази година, обаче, си остават луксозен плод, а цената им стигна истински рекорд - над 30 евро за килограм.

У нас засетите площи с малини са над 2250 декара по данни на Министерството на земеделието. Около 10 процента от реколтата се изнася, предимно за Германия. Останалата част се реализира на вътрешния пазар. Заради лошите климатични условия тази година, на много места у нас реколтата няма да е от най-добрите. Това вече даде своя ефект, пише Нова телевизия. Цената на индустриалната малина отбелязва сериозен скок, почти двойно в сравнение с миналата година. За обикновения потребител си остава луксозна стока, тъй като по пазарите и веригите цената на килограм малини тази година стигна 32 евро.

Английски малини в землището на град Кричим отглежда от 3 години Пенко Ламбрев. Той е единственият, който се занимава с производство на ранни плодове в региона. Насажденията е засял в саксии, които е разположил в шест оранжерии. Над найлона е поставил и специална мрежа, за да ги предпази от слани, градушка и слънце.

"Защото малината е капризна откъм слънчева светлина. Плодовете много бързо слънчасват. Когато сме в оранжерии, отгоре имаме засенчваща мрежа над найлона и сега в момента ни пази от слънцето и нямаме пригор на листа, пригор на плодове", обяснява земеделският производител.

В отглеждането на малините му помага и неговата приятелка Нина. Фермерът обяснява, че английските сортове имат и своята специфика. За да станат ароматните плодове сочни и едри, е необходимо да се поливат поне по 10 пъти на ден и редовно да се измерва pH-то на почвата.

"Защото в самата саксия кокосовият субстрат (хидропонно отглеждане) много бързо изсъхва и трябва да се полива на всеки час. Зависи от температурата - по 5-6 до 10 минути на всеки час", пояснява Пенко.

"Най-големите ни разходи тази година са торовете. Те скочиха поне 100%, водата за напояването, надницата е 30 евро на човек, на ден", казва Нина Шикова.

Първите плодове започнали да берат от края на май. Очакват тази година да приберат от оранжериите поне 3 тона малини. Продукцията си, която берат през ден, реализират сами.

Пенко казва, че в момента изкупната цена на малината е между 8 и 10 евро, което е борсовата цена на едро. "Но вече цената на дребно, която е по магазинчета, по пазарчета, отива два-три пъти по-висока, 25-30 евро. Това е което се продава по пазарите в момента. Нашата стока в момента отива да морето, за курортите, главно Варна, Бургас, на по-големите борси и от там вече се разпределя по по-малките курорти", обяснява фермерът.

Едрите английски малини не се търсят от индустрията, защото за направата на сладка, конфитюри и компоти се предпочитат по-дребните и по-евтините, обясняват производителите. Сочните ранни малини са предназначени за директна прясна консумация.

"Нашите малини са много хубави, големи, но не е рентабилно за домакините да я използват за направата на сладко, компоти и за десерти, понеже им идва много скъпа и изчакват да излезе полската", казва Нина.

Двамата тази година отглеждат в оранжерии и боровинки. Първите, които успели да наберат, продали за 15 евро килограма. В момента на пазара цената им се е сринала до 7 евро.