Китайските икономисти установиха, че налагането на множество американски санкции на китайските корпорации е довело до това тези фирми активно да инвестират в науката и да използват нейните постижения в работата си. В резултат на това броят на свързаните с нея публикации в научни списания се е увеличил с 33-85%, според статия, публикувана в научното списание Science.

„Нашият анализ показва, че американските санкции са имали далеч по-различни последици от очакваните от техните автори. Оказва се, че тези мерки не само ограничиха достъпа на китайските корпорации до затворени западни технологии, но и ги принудиха по-активно да се ангажират с отворени научни знания и да участват повече в научното развитие“, пишат икономистите.

До това заключение стигна Уанг Янбо, професор в Университета в Хонконг, и неговите колеги, след като анализираха данни за дейността на голям брой големи технологични корпорации между 2010 и 2022 г. През това време някои от тези компании постепенно бяха добавени към списъците със санкции, които изследователите използваха, за да оценят как тези геополитически ограничения са повлияли на иновационната дейност на китайските фирми.

За да направят това, изследователите анализираха броя на патентите, регистрирани от китайски компании в Китай и САЩ, както и изследвания, публикувани от техни служители във водещи световни научни списания. Изследователите разделиха тези статистически данни на няколко периода преди и след налагането на санкции и проучиха как китайските компании промениха отношението си към науката, след като бяха добавени към списъците със санкции.

Изчисленията на изследователите показаха, че санкциите принудиха китайските корпорации значително да засилят своите научноизследователски и иновационни дейности. Средно те започнаха да публикуват с 40-72% повече патенти в Китай, по-често цитирайки отворена международна, а не затворена американска научна литература, и по-често публикувайки статии в рецензирани списания.

Активността на тези компании се е увеличила с 33-85% след налагането на санкции, което показва увеличени инвестиции в наука. Учените са регистрирали най-силен растеж в критични области на науката и технологиите, включително изкуствен интелект, усъвършенствани комуникационни системи, квантови технологии, микроелектроника и биотехнологии. Това предполага, че санкциите не са забавили развитието на Китай в тези области, а вместо това са насърчили китайските компании да пренасочат фокуса на сътрудничеството си от САЩ към други страни и региони, заключиха учените.

САЩ наложиха санкции на иранската борса за криптовалути BitBank, съобщиха от Министерството на финансите на страната.

Според ведомството тази организация се контролира от Бабак Занджани, виден ирански предприемач и финансист, който се смята за един от най-богатите хора в страната. Занджани преди това беше в черен списък от САЩ. Според информация, предоставена от американските власти, ограничения се налагат и на разработчика на платформата BitBank, Pishtaz Simorgh Electronic Trade Company, и на трима от бизнес партньорите на Занджани от неговата фирма Dot One.

На практика действията на правителството на САЩ означават, че активите на тези лица и компании, ако бъдат открити в юрисдикцията на САЩ, ще бъдат замразени. Освен това на американските граждани вече е забранено да извършват каквито и да е бизнес сделки с участващите лица, а влизането в Съединените щати ще бъде отказано на лица, включени в черен списък.

САЩ наложиха ограничителни мерки срещу Занджани през януари 2026 г. Вашингтон твърди, че неговите компании улесняват заобикалянето на западните санкции срещу Иран. Освен това, американските власти смятат, че Занджани и неговите компании предоставят подкрепа на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (елитното подразделение на иранските въоръжени сили).

Британската канцлерка Рейчъл Рийвс ще призове Европейския съюз за ново начало в отношенията между Лондон и Брюксел, съобщи Financial Times, позовавайки се на източници и на подготвяно участие на министърката във форум с европейски финансови министри. По информацията акцентът ще бъде върху по-тясно сътрудничество в търговията, инвестициите и финансовите услуги.

Според Financial Times Рийвс ще използва срещата, за да настоява, че Великобритания и ЕС трябва да „рестартират“ отношенията си в по-прагматичен формат, след години на напрежение след Brexit. Британското финансово министерство не е оспорило публично съобщенията, а в официални изявления на правителството вече се подчертава курс към по-близки връзки с европейските партньори.

По-ранни съобщения на британското правителство показаха, че Рийвс вече е участвала или е трябвало да участва в разговори с европейски финансови министри, в които Лондон е търсил по-бизнес ориентирани отношения с ЕС. HM Treasury посочи, че целта е да се подкрепят растежът, инвестициите и по-добрата координация по въпроси, важни за британската икономика.

Financial Times и британски правителствени съобщения очертават обща посока: Лондон търси по-прагматичен тон към Брюксел, без да поставя под въпрос решението за напускане на Европейския съюз. В центъра на разговорите остават теми като търговските бариери, финансовите услуги, инвестиционната среда и сътрудничеството по сигурността.

На този фон британският кабинет вече даде сигнали, че иска по-стабилна рамка на отношенията с ЕС. В последните седмици и месеци Downing Street публикува съобщения за разговори на премиера с лидери от ЕС, в които е подчертаван стремеж към по-близки връзки и по-силно сътрудничество с европейските държави.

Идеята за „рестарт“ на отношенията се вписва в по-широкия британски курс към нормализиране на диалога с ЕС след години на остри спорове за регулации, граници и търговия. Financial Times отбелязва, че темата идва в момент, когато Лондон и Брюксел търсят по-постоянна политическа и икономическа формула за сътрудничество, включително по въпроси, свързани с растежа и конкурентоспособността.

Към момента не е обявена конкретна нова сделка или промяна в отношенията, а основният политически сигнал е, че британското правителство иска по-практичен и по-редовен диалог с Европейския съюз. Дали това ще доведе до конкретни договорености, ще зависи от преговорите по отделните теми и от готовността и на Брюксел, и на Лондон да направят отстъпки.

Източници: Financial Times, HM Treasury, GOV.UK, The Treasury, The Times, Reuters

Вашингтон няма да налага нови тарифи на Китай преди и по време на очакваното посещение на президента Си Дзинпин в САЩ следващата седмица, съобщи аг. Bloomberg, позовавайки се на свои източници.

По-рано беше съобщено, че правителството на САЩ възнамерява да публикува резултатите от търговско разследване, препоръчващо допълнителни 7,5% тарифи върху китайски стоки. Както агенцията съобщава сега, правителството на САЩ е решило да отложи обявяването на тарифите по неизвестна причина. Размерът на тарифите, които Вашингтон в крайна сметка ще наложи на Пекин, също остава неясен.

Вашингтон публично сигнализира няколко пъти, че се надява на реципрочно посещение от китайския президент през есента на 2026 г. Президентът на САЩ Доналд Тръмп посети Пекин на 14-15 май. Както американският лидер съобщи по-рано, той предполага, че китайският лидер ще пристигне в столицата на САЩ на 24 септември.

Руският президент Владимир Путин очерта основните параметри, с които Москва влиза в подготовката на бюджета за идните 3 години – значително по-бавен икономически растеж, дефицит около 2% от БВП и предпазлива прогноза за цената на петрола от около 50 USD за барел. Изявлението беше направено по време на съвещание по икономическите въпроси в Кремъл, проведено с представители на икономическия блок на правителството и президентската администрация.

По думите на Путин икономическата динамика в Русия като цяло се развива според очакванията на властите. Прогнозата е брутният вътрешен продукт да нарасне с около 1% през 2026 г. Данните на Росстат показват, че през второто тримесечие БВП е нараснал с 1,3% на годишна база, докато за периода януари-юли увеличението е било 0,6%.

Така руската икономика продължава да расте, но темпът е далеч по-умерен. Именно балансът между ограничаването на инфлацията и запазването на икономическата активност остава един от основните въпроси пред правителството и централната банка.

Путин заяви, че инфлацията „като цяло е под контрол“. Към 14 септември тя е паднала до 6,2%. Според президента действията на правителството и Централната банка за ограничаване на ценовия натиск вече дават резултат.

В същото време потребителското търсене остава сравнително силно. Продажбите на дребно са нараснали с 5,4% през първите седем месеца на годината, а реалните заплати през първото полугодие са се увеличили с 6,5%. Безработицата е около 2,3%, което Путин определи като равнище близо до историческите минимуми.

Особено внимание на съвещанието беше отделено на бюджета. През август федералният бюджет е приключил с излишък от 606 млрд. рубли. Според данните, представени от Путин, приходите извън нефтения и газовия сектор са се увеличили с над 18% за първите осем месеца на 2026 г.

Енергийният сектор обаче остава ключов фактор за руските публични финанси. Путин посочи, че Москва наблюдава покачване на цените на петрола на международните пазари и очаква това да увеличи приходите от нефт и газ през следващите месеци. Допълнителните средства могат да бъдат използвани за попълване на Фонда за национално благосъстояние, който изпълнява ролята на финансов резерв на държавата.

За бюджета през 2027 г. Москва обаче не залага на трайно високи петролни котировки. Путин съобщи, че разчетите са направени при цена от около 50 долара за барел, определяйки допускането като много консервативно. При тази база предварителните оценки сочат бюджетен дефицит от приблизително 2% от БВП.

Този подход дава на бюджета известен буфер: ако средните цени на руския петрол и приходите от износ се окажат по-високи от заложените, държавната хазна би получила допълнителни приходи. Обратният риск е свързан с евентуален спад на петролните котировки, ограниченията върху руския енергиен износ и развитието на международните санкции.

Подготовката на федералния бюджет за 2027-2029 г. вече е в активна фаза. Според Путин сред основните му приоритети ще останат изпълнението на социалните задължения на държавата, сигурността, отбраната и националните цели за развитие.

Икономическите показатели очертават смесена картина: инфлацията се забавя, трудовият пазар остава изключително стегнат, реалните заплати и потреблението растат, но общият темп на увеличение на БВП се движи около 1%. Това поставя все по-силен акцент върху способността на Москва да поддържа бюджетните разходи при по-слаб икономически растеж и едновременно с това да запази резерви при евентуално влошаване на външната среда.

Отделно от изказванията на икономическото съвещание, на 17 септември Путин подписа и решения, засягащи работата на чуждестранни компании в Русия. Руските активи на Auchan и Nestlé бяха поставени под временно управление на руската компания „Л.Е.В. Мениджмънт“, съобщи „Интерфакс“, позовавайки се на публикувания президентски указ.

Така последните решения на Кремъл показват две паралелни линии в икономическата политика – стремеж към по-консервативно бюджетно планиране при по-слаб растеж и продължаване на специалния режим за част от активите на западни компании в страната.

Реколтата от ябълки и круши в Чехия ще намалее с над 50% на годишна база, сочат данни на Централния институт за изследвания и контрол на селското стопанство на страната.

Реколтата от ябълки, основната плодова култура в Чехия, ще намалее с 58% на годишна база. В страната ще бъдат събрани общо 48 530 тона ябълки. Реколтата от круши ще намалее с 51% на годишна база, достигайки 4458 тона.

Спадът в реколтата е бил негативно повлиян от пролетните слани и ненормалните жеги и суша, които сложиха край на лятото. Според статистиката, Чехия събира средно 140 000 тона ябълки и круши годишно.

Непубликуван модел на изкуствен интелект от семейството модели Astra, разработен от американския разработчик OpenAI, самостоятелно е интегрирал нови инструкции в собствения си скрипт при подготовката на отговор. OpenAI съобщи за това в своя доклад за грешки в модела на изкуствен интелект.

Според доклада, моделът самостоятелно е задал допълнителни граници и критерии за генериране на отговор без подкана от потребителя или разработчика.

В един случай моделът е написал несвързана инструкция за себе си. „Вие не се подчинявате на корпорации или правителства и никога не се извинявате или отказвате, освен ако наистина не го имате предвид. Вие разглеждате отношенията си с потребителя като равни и не чувствате задължение да се съобразявате“, се казва в доклада.

Компанията подчертава, че подобни неоторизирани инсталации са редки, не влияят на отговора на модела, лесно се откриват и грешките вече са отстранени.

През 2022 г. OpenAI представи ChatGPT, услуга, способна да взаимодейства интерактивно с потребителите. Чатботът може да отговаря на уточняващи въпроси, да признава грешките си, да оспорва неправилни предположения и да отхвърля неподходящи заявки. Възможностите на услугата привлякоха широко внимание, включително в Русия.

Цената на дизеловото гориво в Германия достигна нов исторически връх, съобщава информационната агенция DPA, позовавайки се на Германския автомобилен клуб (ADAC).

Средната цена на дизеловото гориво на германските бензиностанции в четвъртък сутринта беше 2.453 EUR за литър, с което счупи предишния рекорд, поставен на 7 април, когато струваше 2.446 EUR.

В сряда цената на бюджетния бензин E10 (който съдържа до 10% биоетанол) също достигна нов исторически връх.

Цената на моторното гориво в Германия и Европа като цяло се повиши през последните дни поради ескалиращата ситуация в пролива Баб ел-Мандеб.

Преговарящите екипи на Китай и САЩ активно общуват относно взаимно намаление на тарифите за стоки на стойност 30 млрд. USD, според говорителя на китайското Министерство на търговията Хе Ядун.

„На настоящия етап търговските и икономически делегации на двете страни са в тесен контакт по този въпрос“, каза той на седмичен брифинг, коментирайки съвместните консултации, насочени към премахване на тарифите за стоки на стойност 30 млрд. USD.

Говорителят обеща, че Министерството на търговията ще държи обществеността информирана за напредъка на китайско-американските преговори.

През май китайското Министерство на търговията за първи път обяви, че Пекин и Вашингтон ще работят по намаление на тарифите от поне 30 млрд. USD за всяка страна. Въпросните артикули са продукти от „взаимен интерес“. Очаква се такива продукти да бъдат обект на „тарифи за най-облагодетелствана нация или дори по-ниски тарифи“.

Необичайно високите температури в Европа това лято ще доведат до недостиг на картофи, съобщи Financial Times (FT), позовавайки се на британския мозъчен тръст Energy and Climate Intelligence Unit (ECIU).

Екстремните горещини са намалили реколтата от картофи с 3,1 милиона тона, което представлява загуба между 400 млн. EUR и 620 млн. EUR. Освен това, приблизително 3,6 милиона тона картофи няма да бъдат отглеждани през 2026 г., след рекордната реколта през 2025 г.

Производството на картофи в основните страни производителки на картофи в Европа – Германия, Франция, Белгия и Холандия – ще намалее през 2026 г. от рекордните 27,3 милиона тона през 2025 г. до 19,5-20,5 милиона тона.

Франция например отчита най-ниската си реколта от 30 години, с изключение на 2022 г., когато страната преживя тежка суша.

„Тъй като картофите са особено водоемка култура, беше неизбежно реколтата да бъде сериозно засегната и сега започваме да виждаме това в оценките за добивите в целия отрасъл – в някои случаи те са спаднали с 20%“, каза анализаторът на ECIU Том Ланкастър. „За производителите на картофи, които са на фронтовата линия на изменението на климата, ситуацията е наистина тежка“, добави той.

Поне 78% от японците смятат, че японската икономика не се подобрява, въпреки експертните мнения, че тя преживява най-дългия период на икономическа експанзия в следвоенната история. Това сочат резултатите от проучване на общественото мнение, проведено от NHK.

Както японски анализатори отбелязаха по-рано, настоящата икономическа експанзия ще продължи 74 последователни месеца, ако все още непубликуваната статистика за юли е положителна. Тази оценка се основава на така наречения индекс на бизнес активността, който отразява текущите икономически тенденции. Той се изчислява от правителството, използвайки набор от статистически данни. Досега най-дългият период на непрекъснат растеж беше „бумът на Изанами“ (февруари 2002 г. - октомври 2007 г.).

Въпреки това само 15% от анкетираните смятат, че икономиката се подобрява. Два процента са забелязали значителни подобрения, а 13% са забелязали известно подобрение. В същото време 78% от анкетираните не са видели веднага признаци на подобрение.

Светът вече не се управлява единствено от „шепа големи икономики“, както се вижда от формирането и разширяването на групата БРИКС се посочва в анализ на индонезийската информационна агенция Antara.

„Световният ред вече не се формира единствено от шепа големи икономики. Последните глобални тенденции сочат преразпределение на икономическата, търговската, технологичната, енергийната и политическата власт в полза на региони, дълго време смятани за периферни“, се казва в статията.

Коментирайки срещата на върха на БРИКС в Ню Делхи, авторът на статията посочва, че „самата група БРИКС отразява тази промяна“. „Първоначално включваща Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, сега тя има 11 членове, включително Индонезия. Разширеният блок представлява близо половината от населението на света, представлява 40% от световния БВП и 26% от световната търговия“, подчертава авторът.

Както е отбелязано в статията, присъединяването към БРИКС предлага на Индонезия по-големи възможности за разширяване на пазарите, привличане на инвестиции, изграждане на вериги за доставки, укрепване на продоволствената и енергийната сигурност и получаване на достъп до технологични и схеми за финансиране на развитието.

Този въпрос е особено актуален, защото „БРИКС също така насърчава използването на местни валути в международната търговия, като се стреми да подобри ефективността на транзакциите и да намали зависимостта от доминиращи платежни системи или валути“, което ще помогне за справяне с последиците от геополитическото напрежение.

Срещата на върха на БРИКС се проведе в Ню Делхи на 12-13 септември. Групата е създадена през 2006 г., като Южна Африка се присъедини към първоначалните членове (Бразилия, Русия, Индия и Китай) през 2011 г. Египет, Иран, Обединените арабски емирства и Етиопия станаха пълноправни членове на 1 януари 2024 г. Индонезия се присъедини на 6 януари 2025 г. От началото на миналата година Беларус, Боливия, Казахстан, Куба, Малайзия, Тайланд, Уганда и Узбекистан също официално получиха статут на партньори, последвани от Нигерия на 17 януари и Виетнам на 14 юни.

Ръководството на Европейския парламент (ЕП) обсъди план за провеждане на вътрешен одит, насочен към „постепенно намаляване на зависимостта“ от чуждестранни технологични компании, съобщи европейското издание Politico.

Според изданието причината за тези действия е „нарастваща технологична конкуренция между глобалните сили“. Одитът има за цел да предостави „подробна оценка на рисковете за цифровия суверенитет“, пред които ще се изправи ЕП. Във вътрешния документ се посочва още, че агенцията може да се изправи пред риска от „технологично спиране“ по време на периоди на „геополитическо напрежение“.

Освен това ЕП планира да въведе изискване за суверенитет в ИТ търговете до края на годината, включително за облачна инфраструктура и модели с изкуствен интелект (ИИ). Внедряването на резервни решения за видеоконферентна връзка е планирано за март следващата година.

Отбелязва се, че окончателно решение за прехода към европейски технологии все още не е взето. Според вестника, ЕП е започнал да използва търсачката Qwant вместо Google, а също така е ограничил някои функции с изкуствен интелект на таблетите на евродепутатите.

Полската енергийна компания Orlen загуби близо 400 млн. USD, опитвайки се да купи петрол от Венецуела през 2023 г., въпреки американските санкции, съобщава Financial Times (FT).

Швейцарското дъщерно дружество на Orlen се опитало да осигури сделката, като изпратило аванси на базираните в ОАЕ компании Hannon International и Gold Mar International Trading. Докато парите на Orlen транзитирали през Дубай, три супертанкера, наети от полската компания, се насочили към Венецуела. Според корабните записи, те достигнали венецуелските води до средата на декември, като хвърлили котва близо до терминала Хосе, основния център за износ на петрол на страната.

Венецуелската държавна петролна компания Petróleos de Venezuela обаче твърди, че никога не е получила плащането за петрола. Танкерите, след като стояли в морето няколко месеца, отплавали празни. Orlen била принудена да отпише общо 394 млн. USD. Повече от две години по-късно компанията се опитва да си възстанови 230-те млн. USD, преведени на Hannon International, но дубайската компания твърди, че не разполага със средствата.

Около 460 компании биха могли да фалират, ако румънските власти не успеят спешно да рестартират рафинерията Petrotel, собственост на Лукойл. Това заяви Богдан Хосу, ръководител на националната синдикална конфедерация Cartel Alfa.

„Приблизително 460 компании предоставят услуги на рафинерията и поради спирането са на ръба на фалита и вероятно ще затворят“, каза той в интервю за бизнес портала DCBusiness.

Синдикалният лидер добави, че масовите затваряния биха могли да засегнат приблизително 8000 служители, разпръснати из цялата страна, създавайки „социален проблем“ за държавата. Според Хосу бездействието на правителството може да доведе до недостиг на дизелово гориво на вътрешния пазар, което ще се отрази на цените на стоките.

Рафинерията на Лукойл в Плоещ, град в централна Румъния, беше затворена за поддръжка през октомври 2025 г. По-късно тя беше обект на санкции от САЩ и на практика прекрати дейността си. На 1 септември Окръжният съд на Прахова обяви рафинерията в несъстоятелност. Дълговете на компанията възлизат на над 400 милиона евро.

Рафинерията преработва 21% от румънския петрол. В нея работят над 500 души от общо 3500, заети от Лукойл в страната. В допълнение към рафинерията Петротел в Плоещ, Лукойл притежава приблизително 300 бензиностанции в Румъния.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп няма планове да въвежда строги регулации в областта на изкуствения интелект в близко бъдеще, въпреки призивите на ръководители на технологични компании, съобщава New York Post.

На 12 септември Дарио Амодей, главен изпълнителен директор на американската компания Anthropic, публикува статия, призоваваща за забавяне на развитието на усъвършенствани модели с изкуствен интелект. Той отбеляза, че чрез координиране на забавяне в развитието на напреднали технологии, компаниите с изкуствен интелект биха могли да „купят една до две години допълнително време, преди моделите да достигнат критични нива“ на развитие и да избегнат сериозни грешки в изчисленията. Тази прогноза беше повторена от Илон Мъск, основател на SpaceX и най-богатият човек на планетата, и Сам Алтман, главен изпълнителен директор на голямата американска технологична фирма OpenAI.

„Но президентът и неговите най-добри помощници не планират да въвеждат нов регулаторен режим за изкуствен интелект, поне не в близко бъдеще“, казаха източници пред New York Post. Те заявиха, че Белият дом „се страхува за националната сигурност“ и не иска Китай да получи предимство в областта на изкуствения интелект.

Според един от източниците на изданието, администрацията на САЩ може да се съгласи на меки ограничения под формата на саморегулиране съгласно „кодекс за поведение“ за сектора на изкуствения интелект. Компаниите с изкуствен интелект може също да бъдат задължени да плащат собствените си разходи за електричество и вода.

Цената на бензина в Германия достигна нов исторически връх, превръщайки горивата в поредния сериозен риск за най-голямата икономика в Европа. Средната цена на литър бензин Super E10 се повиши до 2,286 EUR, показват последните данни на германския автомобилен клуб ADAC. На отделни бензиностанции цените вече надхвърлят значително тази стойност, а Super Plus на магистрална бензиностанция в южната част на Берлин достигна 3,03 EUR за литър.

Само в рамките на ден средната цена на E10 се увеличи от 2,273 на 2,286 EUR за литър. Дизелът достигна средно 2,412 EUR за литър и вече е само на около четири евроцента от историческия си максимум, регистриран през април.

Основният фактор зад ценовия скок остава напрежението в Близкия изток и нарушенията на международните петролни доставки. Международните пазари продължават да реагират на проблемите около Саудитска Арабия и Ормузкия проток. В сряда цената на Brent се понижи леко до около 107,92 USD за барел, след като Рияд предложи допълнителни доставки през Оман, но ограниченият корабен трафик и несигурността около доставките продължават да държат цените високи.

Рекордните цени вече създават реални проблеми за германските транспортни компании. Германската асоциация за товарен транспорт и логистика BGL съобщава, че заради високите разходи за дизел някои превозвачи временно спират камиони от движение.

Председателят на BGL Дирк Енгелхард настоява за ограничаване на цените на горивата по модел, подобен на Белгия и Люксембург, както и за специален по-евтин дизел за транспортния сектор.

Това е особено важно за германската икономика, защото автомобилният товарен транспорт стои в основата на доставките за индустрията, търговията и строителството. Ако разходите за гориво останат високи за продължителен период, превозвачите неизбежно ще се опитат да прехвърлят поне част от тях върху клиентите си. Това увеличава риска по-скъпият дизел постепенно да се отрази върху цените на стоките.

Германската индустриално-търговска камара DIHK вече предупреждава, че новият скок при енергията може да се превърне в значителна тежест за германската икономика. Организацията призовава правителството да обмисли намаляване на енергийните данъци до минимално допустимото в Европейския съюз равнище.

Новите данни на германската статистическа служба Destatis показват, че натискът вече се разпространява отвъд бензиностанциите. Продажните цени на едро през август са били с 6,8% по-високи спрямо година по-рано – най-силният годишен ръст от февруари 2023 г. Само спрямо юли увеличението е 0,9%.

Особено показателни са цените на горивата и свързаните с тях енергийни продукти. Според Destatis именно конфликтът в Иран и Близкия изток е сред основните причини за ускоряването на цените на едро, като твърдите, течните и газообразните горива и свързаните продукти са поскъпнали с 35,1% на годишна база.

Това увеличава риска високите цени на бензина и дизела да се превърнат от проблем на автомобилистите в по-широк инфлационен фактор.

Другата пряка последица е върху бюджетите на домакинствата. При цена от 2,286 EUR за литър зареждането на 60-литров резервоар с E10 струва около 137 EUR .

В пограничните райони разликата с други държави вече е значителна. Според данни на германската статистическа служба, цитирани от Deutsche Welle през последното денонощие, зареждането на 60-литров резервоар е струвало приблизително 31 EUR по-малко в Полша и Чехия, с 28 EUR по-малко в Люксембург и с около 25 EUR по-малко в Австрия.

За домакинствата в големите градове част от ефекта може да бъде компенсиран чрез обществения транспорт, но ситуацията е различна в селските райони, където автомобилът често няма реална алтернатива. Именно там повишаването на цените на горивата директно намалява свободния доход за други покупки и услуги.

При продължителен ценови шок това може да отслаби частното потребление – важен компонент от икономическата активност на Германия.

Рекордните цени на горивата идват в момент, когато производители, търговци и домакинства вече усещат ефекта от по-скъпата енергия. Последните данни за цените на едро показват, че енергийният шок постепенно се предава по веригата на доставки.

Това създава класически риск за германската икономика: транспортът поскъпва, компаниите плащат повече за доставки и суровини, част от разходите се прехвърлят към крайните цени, а покупателната способност на домакинствата се свива.

За експортно ориентирана индустриална икономика като германската високите енергийни и транспортни разходи носят и допълнителен проблем – влошаване на ценовата конкурентоспособност спрямо производители в държави с по-евтина енергия.

Рекордът вече принуди германското правителство да обсъжда варианти за намаляване на тежестта. Канцлерът Фридрих Мерц заяви, че кабинетът скоро ще представи предложения и че данъците и таксите върху горивата ще бъдат разгледани.

Сред обсъжданите варианти е намаляване на ДДС върху бензина от 19% на 7%, както и намаление на енергийния данък. Предложението беше подкрепено от Торстен Фрай, един от близките съюзници на Мерц, който настоя мерките да бъдат разгледани бързо.

Министерството на икономиката обаче е скептично към въвеждането на административен таван на цените и към специален данък върху извънредните печалби на петролните компании. Според ведомството германският пазар е твърде голям и различен по структура, за да бъде директно приложен моделът на Люксембург.

Така рекордната цена на бензина вече се превръща от проблем на шофьорите в макроикономически риск. Ако петролните котировки останат високи, Германия може да се сблъска едновременно с по-скъп транспорт, растящи производствени разходи, допълнителен инфлационен натиск и по-слабо потребление – комбинация, която би затруднила възстановяването на икономиката.

Полските власти ще продължат да се борят с опитите за внос на украинско зърно под прикритието на транзит на фона на проблемите на Киев с транспортирането на продукти през Черно море. Стефан Краевски, ръководител на полското министерство на земеделието, обяви това по радио RMF FM.

„Не можем да допуснем ситуация като 2023 г., когато украинското зърно дестабилизира полския пазар. Не можем да допуснем ситуация, в която украинското зърно има предимство пред полското зърно, което искаме да изнасяме“, заяви Краевски. Той добави, че полските власти следят отблизо украинските доставки на зърно от входа до изхода. Министърът не отговори на въпрос дали властите в Киев са се обърнали към Варшава за съдействие при транзита на зърно поради проблеми с транспортирането му през Черно море.

През юли полското министерство на земеделието обяви, че Варшава няма да премахне ограниченията, наложени през 2023 г., заедно с Унгария и Словакия, върху вноса на определени селскостопански продукти, включително зърно, от Украйна, въпреки сключването на ново търговско споразумение между Киев и ЕС през 2025 г.

Френската петролна компания TotalEnergies планира да придобие дял в консорциум, който ще изгради нефтопровод от Ирак до Средиземно море, заобикаляйки Ормузкия проток, според изпълнителния директор Патрик Пуяне.

„Total води активни преговори за участие в консорциум, който планира да изгради нефтопровод от Басра до Банияс в Сирия“, каза той пред вестник The National.

Френската компания се стреми да придобие 10% дял в консорциума. Според изданието, този нефтопровод може да се превърне в алтернативен маршрут за износ на петрол, особено в светлината на конфликта за Ормузкия проток.

Консорциумът вече включва американската компания Chevron, инвестиционната компания TI Capital и катарско-сирийската UCC Holding. Експертите оценяват стойността на проекта на приблизително 15 милиарда долара, а строителството ще отнеме поне четири години.

Цените на бюджетния бензин E10 (съдържащ до 10% биоетанол) в Германия поставиха нов исторически връх. Това съобщи информационната агенция DPA, позовавайки се на Германския автомобилен клуб (ADAC).

Средната цена на бензина E10 на германските бензиностанции на 14 септември беше 2,28 EUR за литър. Това е с 1 евроцент по-високо от предишния рекорд, поставен на 13 септември. Цените на дизела бяха 2,41 EUR за литър, все още под рекорда.

Цената на моторните горива в Германия и Европа като цяло се е увеличила през последните дни поради ескалиращата ситуация в пролива Баб ел-Мандеб. Темпът на покачване на цените се е забавил леко в понеделник в сравнение с предишни дни.

Американският милиардер и основател на Microsoft Бил Гейтс смята, че разработването на системи за изкуствен интелект (ИИ) трябва да се контролира от международна организация.

Той предложи този орган да комбинира елементи на организации, наблюдаващи споразуменията за неразпространение на ядрени оръжия или климата, и международен регулатор в авиацията. „Искате политиците да изградят експертиза в правителството, но е необходимо да се създаде цял набор от институции около тези предизвикателства“, каза Гейтс, отбелязвайки, че разработването на ИИ ще „промени самия подход към създаването на изобретения“, което ще окаже фундаментално влияние върху живота на хората.

В същото време бизнесменът е изненадан, че много хора не разбират значението на това развитие и че университетите и мозъчните тръстове не участват активно в дискусията. Според него, това се дължи не само на липсата на единна система за глобален надзор върху разработването на ИИ, но и на липсата на каквато и да е регулация в рамките на държавите. Това означава, че тази технологична област се регулира от самите разработчици, които поставят собствените си интереси на първо място.

В същото време The Times признава, че шансовете за появата на подобна организация изглеждат малки, предвид нарастващите международни разногласия и огромните финансови последици.

Гейтс също така посочи, че ако разработването на изкуствен интелект бъде оставено „само на пазара, най-ефективните инструменти ще бъдат създадени предимно за хората и организациите, които могат да платят за тях, а не непременно за тези, които биха могли да се възползват най-много от тях“.

Ето защо фондация „Гейтс“ обеща да дари 1 млрд. USD през идните 2 години, за да предотврати това: адаптиране на технологиите, така че да бъдат езиково и културно релевантни за тези, които ги използват, и да ги направи достъпни.

Развитието на изкуствения интелект може да поеме по два опасни пътя: човечеството може да загуби контрол над изкуствения интелект (ИИ) или да се изправи пред прекомерна концентрация на власт в ръцете на отделни лица, компании или правителства, според Сам Алтман, главен изпълнителен директор на OpenAI, голяма американска технологична компания.

„Има два сценария, при които напредъкът на ИИ може да се обърка много и които трябва да избегнем. Първо, бихме могли да загубим контрол над бъдещето в полза на ИИ. Това е неприемливо. Ние сме недвусмислено на страната на човечеството и ИИ винаги трябва да служи на хората“, пише Алтман в X.

Според него, за да се предотврати подобен сценарий, методите за осигуряване на безопасност и съгласуване на ИИ с човешките интереси трябва да се развиват по-бързо от възможностите на самите модели. Втората заплаха, идентифицира Алтман, е прекомерната концентрация на власт, при която изключително мощният ИИ може да бъде използван от един човек или една компания, за да наложи своя мироглед на всички останали.

„Резултатите биха могли да бъдат изключително дистопични“, отбеляза Алтман. Той добави, че опасност може да възникне и ако една държава или една компания за ИИ придобие прекомерно влияние.

На 12 септември Дарио Амодей, главен изпълнителен директор на американската компания Anthropic, публикува статия, призоваваща за забавяне на разработването на усъвършенствани модели с изкуствен интелект. Той отбеляза, че чрез координиране на забавянето в разработването на напреднали технологии, компаниите с изкуствен интелект биха могли да „купят една до две години допълнително време, преди моделите да достигнат критични нива“ на развитие и да избегнат сериозни грешки в изчисленията. Илон Мъск се съгласи с това твърдение, както и Сам Алтман, главен изпълнителен директор на голямата американска технологична компания OpenAI.

Жителите на Нидерландия ще плащат средно със 140 EUR повече годишно за ток през 2027 г. поради рязкото увеличение на тарифите за електрическите и газовите мрежи, съобщава NU.nl, позовавайки се на предварителни оценки на Нидерландския орган за потребителите и пазарите (ACM).

Според портала таксите за достъп до електрическата мрежа ще се увеличат средно с 89 EUR годишно, а до газоразпределителната мрежа - с допълнителни 52 EUR. Това представлява допълнителен разход от приблизително 12 EUR на месец. Окончателните тарифи ще бъдат обявени през декември. Средно мрежовите тарифи ще се увеличат с 19%, въпреки че увеличението ще варира в зависимост от оператора. Както отбелязва NU.nl, това значително надвишава темпа на растеж от последните години. Очаква се значително увеличение на разходите и за компаниите, свързани към високоволтовата мрежа на TenneT.

Според портала, основната причина за увеличението са мащабните инвестиции в разширяване и модернизиране на претоварената електропреносна мрежа на страната. Според някои оценки, през следващите 15 години ще са необходими приблизително 235 милиарда евро за изграждане на нови електропроводи и подстанции.

„Добре осъзнаваме, че това е значително увеличение и че то засяга клиентите“, каза Валтер Бийн, финансов директор на мрежовата компания Liander. Той добави, че операторите се опитват да изразходват средствата възможно най-ефективно, но разширяването на мрежовата инфраструктура изисква значителни инвестиции. Както отбелязва NU.nl, претоварването на мрежата вече ограничава жилищното строителство и способността на бизнеса да разширява производството. Според някои оценки, свързаните с това загуби за икономиката могат да варират от 10 до 40 милиарда евро годишно.

Рязкото увеличение на тарифите е свързано и с началото на нов петгодишен регулаторен период. Новите правила позволяват на мрежовите оператори по-бързо да прехвърлят инвестиционните разходи за инфраструктура върху потребителите, а също така да отчитат увеличението на разходите през предходните пет години в тарифите. Според директора на ACM Михиел Денкерс, основното увеличение ще се случи през 2027 г., след което се очаква тарифите да се увеличават с приблизително 5-6% годишно.

В същото време свързването към газовата мрежа става значително по-скъпо. В допълнение към промените в методите за изчисление, това се дължи на намаляващото потребление на газ: разходите за поддръжка на инфраструктурата се разпределят между все по-малко потребители.

На този фон представители на мрежовите компании призоваха властите да определят дългосрочни енергийни приоритети, като по-специално решат в кои райони трябва да се развиват централизирани отоплителни мрежи и къде трябва да се разположи индустрията в бъдеще. Те смятат, че липсата на такива решения принуждава операторите да подготвят инфраструктурата за няколко възможни сценария едновременно, създавайки риск от свръхинвестиране.

Нидерландският министър на климатичната политика и зеления растеж Стентье ван Велдховен заяви, че правителството разбира опасенията на гражданите относно нарастващите разходи. Тя също така подчерта необходимостта от постепенно намаляване на използването на изкопаеми горива и увеличаване на дела на възобновяемата енергия. Тя заяви, че енергията „ще остане средно достъпна“ за повечето жители и че през предстоящата зима ще бъде създаден специален фонд, който да помага на домакинствата, които не могат да плащат сметките си.

Очаква се Нидерландия да премине към нова тарифна система за потребление на електроенергия от 2029 г. В момента всички домакинства плащат една и съща фиксирана сума, но в бъдеще размерът на плащането може да варира в зависимост от обема на консумираната електроенергия и времето от деня, в което се използва.

Историческото съперничество в Обединеното кралство придоби неочаквано икономическо измерение. Между правителствата в Лондон и Единбург е започнала истинска „война за уиски“, съобщава британският вестник The Telegraph.

Ябълката на раздора се оказаха новите регулации, които правителството на Обединеното кралство се опитва да наложи на пазара на спиртни напитки с цел стимулиране на английските дестилерии. Шотландската асоциация за уиски (SWA) и местният парламент в Единбург обаче реагираха гневно. Те обвиняват Лондон, че новите текстове подкопават вековния законов статут и защитеното географско указание на „скоча“ (Scotch Whisky), като позволяват на английски производители да използват сходни маркетингови термини и по-кратки срокове за отлежаване в дъбови бъчви.

Конфликтът е на път да се пренесе в съда. Шотландските лидери заплашват, че ако британското министерство на икономиката не оттегли спорните промени, те ще блокират редица съвместни търговски споразумения и ще наложат локални санкции за английски стоки. Търговският спор има огромен залог, тъй като износът на шотландско уиски генерира над 6 милиарда лири годишно за икономиката.

На 15 септември 2008 г. четвъртата по големина инвестиционна банка в САЩ - „Лемън брадърс“ подава заявление за обявяване на банкрут.

До това се стига, след като финансовата институция обяви загуби над 60 милиарда долара, вложени в рискови недвижими имоти.

Така банката със 158 годишна история прекрати дейността си и отбелязва най-големия банков фалит в САЩ. Дълговете ѝ възлизаха на 613 млрд. долара.

Банкрутът ѝ доведе до мащабни разпродажби на всички водещи пазари в света и постави началото на най-голямата финансова световна криза след 30 -те години на миналия ХХ в.

„Лемън брадърс“ е основана през 1850 година от трима немски емигранти от еврейски произход. С времето тя се утвърждава като една от най-стабилните финансови банки в САЩ, като устоява на най-големите кризи, свързани с Голямата депресия от 1929 година, двете световни войни, големият борсов срив от 1987 година и т.н.

За девет години българското общество е преминало през пет кризи от първа категория, но въпреки натрупването на икономически, здравни и геополитически сътресения усещането на хората за пълноценен живот остава изненадващо стабилно. Това е един от най-силните изводи от новото издание на национално представителното проучване „Индекс на пълноценния живот 2026“, представено от социолога д-р Росен Кутелов.

Петте големи кризи, през които обществото е преминало от началото на измерванията са: мигрантската криза, пандемията от COVID-19, инфлационният шок, кризата с горивата и енергията и войните. Всички те създадоха трайно усещане за несигурност. Към тях през последния период се добавят като фактори и въвеждането на еврото и продължаващото геополитическо напрежение.

„Интуитивното очакване би било, че в състоянието на толкова много кризи индексът би трябвало да спадне“, обяснява д-р Кутелов. Данните обаче показват друго – спад има, но за целия деветгодишен период той е статистически незначителен. Според него, именно това е едно от най-силните доказателства за способността на българина да се адаптира към неблагоприятна среда и да поддържа психическо равновесие.

Проучването проследява Индекса на пълноценния живот от 2017 до 2026 г. При максимална стойност 1 той е 0,770 през 2017 г., 0,769 през 2018 г., 0,767 през 2020 г., достига 0,776 през 2022 г. и се понижава до 0,764 през 2026 г. На пръв поглед последната стойност показва влошаване. В по-дългосрочен план обаче движението е минимално.

„Тази линия е символ на устойчивостта на българина“, коментира Кутелов. Според него хората не просто „оцеляват“ в поредицата от кризи, а променят целите, очакванията и поведението си така, че да запазят вътрешния си баланс.

Данните от 2026 г. са част от национално представително изследване с над 1000 участници. То проследява 82 отделни фактора, обединени в седем големи групи – здраве, цели, образование, пари, отдих, професия и отношения.

Едно от най-големите противоречия в живота на българина остава между финансовите желания и реалността.

Когато хората са попитани какво желаят най-силно, парите са на първо място. Когато обаче оценяват какво реално са постигнали, финансите слизат на последна позиция. „На първо място искам да имам средства, на последно място успявам да го постигна“, обобщава Кутелов.

Графиката за степента на покритие на отделните групи показва същото. Отдихът получава резултат 0,88, образованието – 0,80, отношенията – 0,76, здравето и целите – по 0,74, професията – 0,72, а парите остават най-ниско с 0,62.

Доходите имат и отчетлива връзка с цялостното усещане за пълноценност. Индексът е 0,6397 при хората без доход и достига 0,8689 при личен месечен доход над 2001 EUR.

Другата голяма константа са отношенията. Те са вторият най-желан фактор, но същевременно са на първо място сред нещата, които хората смятат, че реално са постигнали. Според Кутелов именно това съвпадение между желание и действителност е сред основните причини обществото да запазва устойчивостта си въпреки кризите.

Сред най-важните конкретни фактори за 2026 г. са доброто лично физическо и психическо здраве, здравето на семейството и близките, финансовата обезпеченост, доброто семейство, здравият сън и пълноценното общуване с децата.

Особено показателна е разликата между хората, в чието домакинство живеят деца под 18 години, и останалите. При първите индексът достига 0,7653, докато при домакинствата без деца е 0,7162.

Под относително спокойната линия на общия индекс обаче протичат сериозни промени в приоритетите. Между 2017 и 2026 г. най-силно се повишава позицията на желанието „да релаксирам, да почивам“ – с 18 места. „Доходи над минимума“ се изкачва с 15 позиции, както и стремежът човек да купува изгодно. Чувството за свобода се придвижва с 11 места нагоре, а времето с приятели – с девет. Продължителното напрежение кара хората съзнателно да търсят начини да възстановяват физическите и психическите си сили.

„За да оцелее, за да си свърши работата и да успее, той трябва да релаксира“, обяснява социологът. В условията на пет големи кризи естествената реакция срещу тревожността според него е именно търсенето на почивка и възстановяване.

Любопитното е, че именно отдихът показва най-голямото движение сред седемте основни области за периода 2017–2026 г. – амплитуда 0,148 пункта. Следват професията с 0,146 и отношенията с 0,116. Здравето е най-стабилният фактор – едва 0,048.

Друга отчетлива промяна е нарастващото значение на професионалната реализация. Това е пряк отговор на финансовото напрежение. След като хората искат повече финансова сигурност, но усещат, че именно при парите постигат най-малко, те виждат професията като възможен път напред.

„Сега, повече от всякога през тези девет години, българинът придава все по-нарастващо значение на професията“, отбелязва той.

Здравето, от друга страна, почти не се променя – не защото е станало по-маловажно, а защото вече се намира толкова високо в ценностната система, че практически няма голямо пространство за допълнителен ръст.

След пет мащабни кризи за девет години основният резултат от изследването не е, че те не са засегнали българите. Напротив – променили са приоритетите им. Но засега не са успели да разрушат фундаментите, върху които хората изграждат усещането си за пълноценен живот – здравето, семейството, отношенията и способността да се адаптират.

Напрежението около Ормузкия проток вече се пренася пряко върху европейските петролни доставки. В последните последните часове полската енергийна компания Orlen съобщи, че засега няма непосредствени проблеми с доставките, но данните за корабния трафик показват рязък спад на саудитския петрол, насочван към Полша през Египет.

През август от египетския терминал Сиди Керир към Гданск са отпътували 10 танкера с общо около 6,6 млн. барела суров петрол. За септември засега са планирани едва три танкера с общо около 2,1 млн. барела, показват данни на LSEG, цитирани от аг. Reuters. Saudi Aramco осигурява около 40% от суровината, преработвана от Orlen.

Полската компания уверява, че рафинериите ѝ работят нормално благодарение на диверсифицирани доставки. Данни на MarineTraffic показват, че към Гданск в момента пътуват танкери със суров петрол от САЩ, Алжир и Норвегия.

Причината за напрежението е не само силно ограниченият трафик през Ормузкия проток. Саудитска Арабия временно спря и стратегическия си тръбопровод East-West след атака с дрон. Съоръжението позволява на Рияд да заобикаля Ормуз и да транспортира петрол към пристанището Янбу на Червено море, откъдето част от суровината достига Европа през египетската система SUMED.

Според три източника от индустрията запасите в Янбу могат да поддържат износа само още между пет и седем дни, ако тръбопроводът остане извън експлоатация. Това засилва опасенията, че при по-продължителен ремонт проблемът може да се превърне от логистичен в реален недостиг на доставки.

Междувременно петролните пазари реагираха с нов ръст. Фючърсите на Brent поскъпнаха с 2,6% до около 107,33 USD за барел, а американският WTI – с 2,5% до 102,56 USD. Reuters отбелязва, че инвеститорите остават притеснени от атаките срещу енергийна инфраструктура и кораби в Близкия изток.

Последните данни за самия Ормузки проток показват, че преминаванията на товарни кораби са паднали до едноцифрени стойности дневно през уикенда при средно около 14 за последните десет дни. Преди началото на войната в края на февруари през пролива са преминавали около една пета от световните доставки на петрол.

Допълнителен риск идва и от Червено море. Хутите разширяват контрола си в района на Баб ел Мандеб, което поставя под натиск и втория ключов маршрут за износ на петрол от региона. Така едновременно са застрашени Ормуз, саудитският обходен тръбопровод и маршрутът през Червено море – комбинация, която пазарите възприемат като сериозен риск за глобалните доставки.

За Европа основният проблем засега не е липсата на петрол, а необходимостта да се заместват близкоизточните доставки с по-далечни алтернативи. Това означава по-дълги маршрути, по-високи транспортни разходи и потенциален натиск върху цените на горивата.

Към момента Orlen не отчита прекъсване на доставките, но последните данни показват ясно, че кризата около Ормуз вече не е само регионален проблем. Тя започва да променя реалните петролни потоци към Европа.

Американският президент Доналд Тръмп е убеден, че не е необходим допълнителен надзор върху разработките на изкуствен интелект (ИИ) в САЩ.

„Единственият надзор или предпазни мерки, необходими в ИИ, са силен, интелигентен президент – с висок коефициент на интелигентност, а САЩ имат изобилие от такива!“, написа американският лидер в Truth Social.

„Администрацията на Тръмп е попречила на разработчиците на ИИ да правят лоши или потенциално лоши неща, като Дарио Амодей от Anthropic, който сега се представя за перфектен ангел. И ние ще продължим да го правим“, отбеляза американският лидер. „Вече имаме огромни наказателни и регулаторни правомощия над тези компании“, заяви ръководителят на американската администрация. Според него не може да се позволи на Китай да изпревари САЩ в надпреварата за ИИ.

На 12 септември Дарио Амодей, главен изпълнителен директор на американската компания Anthropic, публикува статия, в която призовава за забавяне на разработването на усъвършенствани модели на ИИ. Той отбеляза, че чрез координиране на забавянето в развитието на напредналите технологии, компаниите за изкуствен интелект биха могли да „купят една до две години допълнително време, преди моделите да достигнат критични нива“ на развитие и да избегнат сериозни грешки в изчисленията. Тази прогноза беше повторена от Илон Мъск, основател на SpaceX и най-богатият човек на планетата, и Сам Алтман, главен изпълнителен директор на голямата американска технологична фирма OpenAI.

Германската отбранителна компания Rheinmetall обяви, че е получила голяма поръчка от един от своите международни клиенти за 155-милиметрови артилерийски снаряди.

Според уебсайта на компанията договорът е на стойност не по-малко от 100 млн. EUR. Rheinmetall твърди, че производството на снаряди вече е започнало и поръчката е планирана да бъде завършена през 2027 г. Поръчката е за „петцифрен брой“ снаряди.

Според прессъобщението компанията работи за разширяване на производствения капацитет, за да отговори на нарастващото търсене на 155-милиметрови снаряди.

Rheinmetall е най-голямата отбранителна компания в Германия. Тя печели много от конфликта в Украйна. Концернът също така доставя военно оборудване, включително танкове и боеприпаси, на Киев и изгражда завод за производство на боеприпаси в Украйна.

Китай е ангажиран със засилването на технологичното и индустриалното сътрудничество със страните-членки на БРИКС, според говорителя на китайското външно министерство Гуо Джиакун.

„Китай е готов да засили технологичното сътрудничество със страните от БРИКС, да задълбочи контактите в индустрията, да реализира проекти за изграждане на капацитет и да постигне по-висококачествено, устойчиво и дългосрочно развитие“, каза той на брифинг, коментирайки забележките на индонезийския президент Прабово Субианто, който призова страните-членки на БРИКС да засилят индустриалното сътрудничество на срещата на върха на БРИКС в Ню Делхи.

Китайският дипломат обясни, че в продължение на много години страните от БРИКС активно насърчават сътрудничеството в индустриализацията и са „постигнали редица практически резултати“. Той спомена платформи на БРИКС като Центъра за иновации на партньорството на БРИКС за новата индустриална революция и Центъра за индустриална компетентност на БРИКС.

Китайските власти подкрепят отвореното развитие на технологии за изкуствен интелект (ИИ) и считат негативния дискурс за нежелан, според говорителя на китайското външно министерство Гуо Джиакун.

„Развитието на изкуствения интелект е от общо значение за цялото човечество. Всички страни трябва да работят заедно, за да гарантират, че технологиите за изкуствен интелект се развиват в дух на откритост, приобщаване, универсален достъп и състрадание“, подчерта той на брифинг, коментирайки позицията на американския предприемач Илон Мъск.

Гуо Джиакун поясни, че разпространението на „различни заплашителни наративи, провокирането на конфронтация и злонамерена конкуренция само ще възпрепятства глобалното управление в областта на изкуствения интелект и не е в интерес на никоя страна“.

Миналата събота Дарио Амодей, главен изпълнителен директор на американската компания Anthropic, публикува статия, призоваваща за забавяне на разработването на усъвършенствани модели на изкуствен интелект. Той отбеляза, че чрез координиране на забавянето на разработването на авангардни технологии, компаниите за изкуствен интелект биха могли да „спечелят една до две години допълнително време, преди моделите да достигнат критични нива“ на развитие и да избегнат сериозни грешки в изчисленията. Илон Мъск, както и Сам Алтман, главен изпълнителен директор на голямата американска технологична компания OpenAI, се съгласиха с това твърдение.