Германският индустриален синдикат IG Metall и работническият съвет на германския автомобилен гигант Volkswagen (VW) отрекоха слуховете за евентуално затваряне на заводи на VW в Германия.

„Разбира се, всички заводи ще бъдат запазени“, се казва в съвместно изявление на главния изпълнителен директор на IG Metall Кристиане Бенер, председателя на работническия съвет на VW Даниела Кавало и регионалния директор на IG Metall Торстен Грьогер. „Няма да има затваряне на заводи с участието на Генералния работнически съвет и IG Metall“, се подчертава в изявлението.

Представителите на членовете обаче цитираха колективното споразумение, постигнато в края на 2024 г. След продължителни и трудни преговори компанията и синдикатът се споразумяха за програма за преструктуриране. Основната марка на Volkswagen планира да съкрати 35 000 работни места в Германия до 2030 г. В замяна затварянето на заводи и съкращенията, инициирани от работодателите, бяха напълно премахнати. Както е отбелязано в изявлението, този компромис не бива да се поставя под въпрос.

В същото време работническият съвет и синдикатът предложиха да се проучат нови области на дейност, в случай че съществуващите бизнес модели „престанат да бъдат напълно жизнеспособни в обозримо бъдеще“. В такъв случай „ще трябва да се създадат нови“, които обаче не бива да заменят съществуващите задължения по колективния трудов договор, а в най-добрия случай да ги допълнят, уточнява изявлението. Същевременно синдикатите сигнализираха и за готовността си да сътрудничат с външни партньори. Качествените работни места, бъдещите перспективи и гарантираната заетост са от решаващо значение.

Напоследък слуховете се съсредоточиха около бъдещия завод на Volkswagen в Оснабрюк, където работят приблизително 2300 души. Производството на модели Porsche, сглобявани в Оснабрюк, е планирано да приключи тази година, а производството на кабриолета VW T-Roc също ще спре в средата на 2027 г. Все още не е направена последваща поръчка. В тази връзка редовно се обсъждат сценарии, при които предприятието може да бъде изкупено от отбранителни концерни.

Министърът на финансите на САЩ Скот Бесент смята, че възобновяването на пълното корабоплаване в Ормузкия проток много бързо ще намали световните цени на петрола до нивата, наблюдавани преди военната операция срещу Иран.

„Вярвам, че цените на суровия петрол ще паднат много бързо до предишните си нива. Това също ще помогне за намаляване на инфлационния натиск в САЩ“, каза Бесент в интервю за CNBC, отговаряйки на въпрос на водещия.

Изминаха два месеца и половина от затварянето на Ормузкия проток. На пръв поглед светът постепенно свиква с тази нова нормалност. Но в действителност само информационното пространство се е успокоило. Икономическата ситуация продължава да се влошава.

В същото време трябва да се вземат предвид два ключови процеса: изчерпването на стратегическите петролни резерви в страните вносителки и играта на основния бенефициент, който е организирал тази криза в Близкия изток.

На 10 май главният изпълнителен директор на Saudi Aramco Амин Насър заяви, че ако блокадата на корабоплаването в Ормузкия проток продължи още няколко седмици, световният петролен пазар няма да се върне към нормалното си състояние най-рано до 2027 г. Подводният връх на енергийния айсберг продължава да расте. Надводният връх – цената на петрола – остава относително непроменен. Цените остават около 100–110 долара за барел. Фючърсите на петрола се колебаят на борсата в зависимост от новините: те падат при новини за подновени преговори между САЩ и Иран и се покачват, когато отново стигнат до задънена улица.

На 11 март, само две седмици след затварянето на Ормузкия проток, страните членки на Международната агенция по енергетика (МАЕ) се споразумяха да доставят 400 милиона барела петрол от своите стратегически резерви на световния пазар. От тях 172 милиона барела са били в САЩ.

Европейската химическа индустрия е в криза на фона на конфликта в Близкия изток, който увеличи цените на енергията, съобщава Financial Times (FT).

Високите цени на енергията и слабото търсене вече са довели до затварянето на две предприятия в химическия клъстер на пристанището на Ротердам - ​​едно от най-големите в света. Въпреки че конфликтът около Иран временно облекчи натиска от страна на китайските производители, зависими от доставките на суровини от страните от Персийския залив, в същото време кризата доведе до ново покачване на цените на енергийните ресурси и нефтохимическите суровини, включително нафтата.

Ръководителят на американската химическа компания Huntsman Corporation Питър Хънтсман каза пред вестника, че събитията в Близкия изток са увеличили допълнително разходите за енергия и са показали уязвимостта на Европа към външни шокове. Според анализатори, дори ако настоящата криза временно помогне на някои европейски производители, разрешаването на конфликта може отново да изостри проблемите на индустрията, отбелязва изданието.

КНР и САЩ се договориха да поддържат стабилност в търговско-икономическите отношения и да засилят практическото сътрудничество в различни области. Това заяви китайският президент Си Дзинпин на среща в правителствената резиденция Джоннанхай в Пекин с президента на САЩ Доналд Тръмп.

„Съвместно препозиционирахме конструктивни и стратегически стабилни отношения между Китай и САЩ, постигнахме важен консенсус за поддържане на стабилността на търговските и икономическите отношения, разширяване на практическото сътрудничество в различни области и правилно справяне с взаимните опасения и се съгласихме да засилим комуникацията и координацията по международни и регионални въпроси“, цитира Xinhua думите на китайския лидер.

Както отбеляза Си Дзинпин, сегашното посещение на Тръмп в Китай се превърна в „историческо и значимо събитие“. Според него това за пореден път показва, че мирното съжителство на двете държави, тяхното взаимноизгодно сътрудничество, основано на уважение, както и „търсенето на правилния път на взаимодействие“ отговарят на желанията на народите на двете страни и на очакванията на целия свят.

„Президентът Тръмп се е ангажирал с „Да направим Америка отново велика“, а аз съм ангажиран с възраждането на китайската нация под ръководството на китайския народ. Китай и САЩ могат да насърчат своето развитие и съживяване чрез засилено сътрудничество“, подчерта китайският президент.

Той каза, че и двете страни трябва правилно да прилагат консенсуса, постигнат между лидерите на Китай и САЩ, „да оценят настоящата благоприятна тенденция, която не дойде лесно, да определят правилната посока, да премахнат препятствията и да насърчават стабилното развитие на отношенията между Китай и Съединените щати“.

Продоволствената сигурност е застрашена на фона на геополитически конфликти и търговски войни. Това заяви заместник-министърът на икономиката на ОАЕ Абдула Ахмед Мохамед ал-Салех на форума „Русия – ислямски свят: KazanForum“.

"В сегашните условия на геополитическа криза редица региони по света са изправени пред проблеми в областта на продоволствената сигурност. Това се дължи и на търговските войни, които някои страни водят. Поради тази причина виждаме, че веригите за доставки, маршрутите, по които се движат хранителните продукти, се променят значително", отбеляза заместник-министърът.

"Виждаме също така, че новите технологии влияят на това как се произвеждат храните и как се доставят на различни световни пазари. Това засяга както тези страни, които изнасят храни, така и тези, които внасят тези продукти, както и посредниците, които играят ключова роля във веригите за доставка на храни", подчерта зам.-ръководителят на министерството.

Нидерландия изпитва затруднения с пълненето на газохранилищата преди зимния сезон поради рязкото покачване на цените на газа, което започна след войната между САЩ и Израел срещу Иран и прекъсванията на корабоплаването в Ормузкия проток. Според Йерун Зантинг, ръководител на газотранспортната компания Gasunie, властите на страната може да бъдат принудени да се намесят през следващите седмици, за да изпълнят целите за съхранение на гориво.

„До края на юни или началото на юли темпът на пълнене на газохранилищата може да е толкова нисък, че Нидерландия рискува да не успее да постигне целите си“, каза той по време на парламентарен брифинг за енергийната сигурност. Според действащите разпоредби, газохранилищата трябва да бъдат запълнени на 87% до 1 ноември.

Според Зантинг, покачващите се цени на газа са направили закупуването и съхранението на гориво по текущите пазарни цени по-малко привлекателно за компаниите. В тази връзка ръководителят на Gasunie предложи разширяване на правомощията на държавната енергийна компания EBN върху доставките на газ, както и обмисляне на субсидиране на енергийните компании, подобно на мерките, използвани по време на кризите през 2022 и 2023 г.

В момента частните компании са до голяма степен отговорни за запълването на газохранилищата, но EBN може да се намеси, ако покупките са недостатъчни. За 2026 г. на компаниите е поставена цел за инжектиране на газ от 80 TWh, в сравнение с 25 TWh през предходната година.

Говорителят на EBN Николин Вризу ван Ек обаче предупреди, че обществените поръчки не трябва допълнително да завишават пазарните цени. „Трябва да подходим внимателно към задачата за запълване на газохранилищата. Ако започнем да закупуваме максимални обеми сега, това ще се отрази на цените на горивата. Със сигурност искаме да избегнем това“, отбеляза тя.

Инжектирането на газ в Нидерландия за зимния сезон започна в началото на април, но поради прекъсвания в доставките и студено време капацитетът за съхранение на газ в момента е само 12%. Gasunie също така предложи създаването на стратегически резерв от газ в случай на сериозни прекъсвания или продължителни прекъсвания в доставките на гориво за Холандия.

Властите в Ню Делхи въвеждат двудневен режим на дистанционна работа за държавните служители като част от мерките за пестене на гориво, според главния министър Река Гупта.

Тя заяви, че решението за дистанционна работа два дни в седмицата е взето след призива на премиера Нарендра Моди за пестене на енергия. Новите мерки ще влязат в сила на 15 май. Властите в Делхи също така препоръчаха минимизиране на използването на автомобили и разширяване на онлайн срещите.

Гупта също така призова жителите на столицата да намалят използването на лични превозни средства. Тя каза, че вече е намалила броя на служебните си превозни средства до четири.

В края на миналата седмица индийският премиер призова за пестене на гориво, въздържане от пътувания в чужбина и избягване на покупки на злато, за да се гарантира оптимално използване на съществуващите ресурси. Южноазиатското правителство отбеляза, че призивът на Моди не предполага недостиг на стоки от първа необходимост, а по-скоро е предназначен да натрупа енергийни резерви на фона на продължаващата криза в Близкия изток. След това Моди нареди размерът на кортежа му да бъде намален с 50% и използването на електрически превозни средства да бъде увеличено.

Международният валутен фонд (МВФ) смята, че разговорите между китайския президент Си Дзинпин и президента на САЩ Доналд Тръмп в Пекин са полезни за цялата световна икономика.

„Много е важно двете най-големи икономики в света да си взаимодействат на най-високо ниво. Ние със сигурност приветстваме факта, че има конструктивен диалог между двете страни“, каза говорителят на МВФ Джули Козак на редовен брифинг за пресата, коментирайки преговорите на върха между САЩ и Китай в Пекин.

„Всичко, което помага за намаляване на търговските търкания и несигурността, е полезно и за двете големи икономики и, разбира се, за световната икономика“, добави Козак.

В сряда президентът на САЩ пристигна в Китай. По време на посещението си Тръмп провежда разговори със Си Дзинпин. По време на консултациите се очаква двамата държавни глави да дадат приоритет на разрешаването на двустранните търговски и икономически спорове. Дискусиите ще засегнат ключови въпроси от глобалния дневен ред. Американският премиер ще остане в Китай до 15 май.

Германският канцлер Фридрих Мерц се застъпи за "фундаментална модернизация" на бюджета на ЕС, за да се укрепи позицията на Европа като независима сила на световната сцена.

Мерц призова средносрочното финансово планиране на ЕС да бъде по-фокусирано върху укрепването на неговия военен и икономически потенциал. „Оптимизиране на структурата, инвестиране в конкурентоспособност и отбрана, фокусиране върху общоевропейски средства за провеждане на общоевропейска политика – всичко това е необходимо, защото ресурсите са ограничени“, каза германският канцлер, говорейки в Аахен по повод връчването на международната награда „Карл Велики“.

В същото време той решително отхвърли идеята за увеличаване на нови дългове. „Германия не може да следва този път, дори само поради конституционни причини“, каза той. Мерц разкритикува факта, че бюджетът на ЕС все още се изготвя седем години напред "по абсолютно планиран начин", а повече от две трети от средствата се изразходват за "преразпределение и субсидии". Сега той смята, че е необходимо бюджетът да се използва предимно за укрепване на европейския суверенитет в свят, в който политиките на велики сили като САЩ, Китай и Русия играят решаваща роля.

В същото време германският канцлер посочи, че Европа ще може да се наложи в света само чрез сила в сферата на икономиката и политиката на сигурност. "Европа си постави за цел да стане сила - сила, способна да устои на бурите на тази нова ера", аргументира се Мерц.

Бюджетът на ЕС се приема за период от 7 години. В момента се водят преговори по бюджетния план за 2028-2034 г., чийто обем, според предложението на Европейската комисия, трябва да възлиза на 1,76 трилиона евро, като се вземе предвид инфлацията. Германия, като най-голямата икономика в ЕС, е далеч най-големият принос.

В Индия от началото на седмицата населението се втурна да купува златни бижута поради опасения от пълна забрана за продажбата им, съобщава The Economic Times.

Златните бижута са много търсени сред индийците като сватбени подаръци преди традиционните сватбени сезони в страната през юни - август и декември. Бързината възникна, наред с други неща, поради опасенията на потребителите относно по-високи мита върху вноса на злато и възможно увеличение на данъка върху стоките и услугите от сегашното ниво от 3%. Изкупуването на златни бижута на едро и дребно достигна „ниво на паника“ през последните два дни, каза Сурендра Мехта, национален секретар на Индийската асоциация на производителите на злато и бижута.

Продажбите на бижута се увеличиха с до 20%, след като индийският премиер Нарендра Моди в края на миналата седмица призова гражданите да се въздържат от закупуване на злато за една година, за да запазят чуждестранна валута, за да смекчат икономическото въздействие на войната в Близкия изток.

Индия остава един от най-големите вносители на злато в света. Почти цялото вътрешно търсене се покрива от външни доставки. Златото в страната се купува като запас от стойност, за тържества, особено сватби, и като инвестиция.

Общата прогнозна стойност на златото в индийските домакинства към януари достигна 445 трилиона рупии (4,7 трлн. USD), което е около 125% от БВП на южноазиатската република. На фона на нарастващите световни цени на благородния метал над 1,4 милиарда индийци инвестират активно в злато и прехвърлят финансовите си спестявания във физически активи. В резултат на това текущата стойност на златния фонд на индийците в началото на календарната 2026 г. беше само малко по-ниска от пазарната капитализация на 30-те най-големи индийски компании, регистрирани на фондовата борса в Бомбай, която възлиза на 460 трилиона рупии (4,8 трлн. USD).

Според статистиката на Световния съвет по златото (WGC) в края на 2025 г. инвестициите на финансови фондове и индийското население в закупуване на златни кюлчета и монети са се увеличили с 20% на годишна база до 91,6 тона и възлизат на 10 милиарда долара. Търсенето на инвестиции в Индия достигна 40% от общото обращение на златото, което беше най-високото ниво в историята.

Бившият унгарски премиер Виктор Орбан отрече твърденията на новото правителство, че са наследили страна в икономически и социален упадък. В първия ден от кабинета си, ръководен от Петер Мадяр, бившият премиер изброи постиженията на правителството си през последните 16 години.

Той припомни, че през това време „в Унгария са създадени над 1 милион нови работни места“, въведени са преференциални цени на газа и тока, семействата с деца са получили значителни данъчни облекчения, специалистите под 25 години са освободени от плащане на данъци, въведени са пенсии за 13-ти и 14-ти клас, а младите семейства са могли да получат ипотеки с 3% годишно. „Минималната работна заплата се е увеличила 4,5 пъти, а средната заплата се е учетворила от 2010 г. насам. Средната заплата за лекарите е 2 милиона форинта (над 5500 евро), докато за учителите тя се приближава до 1 милион форинта (около 2800 евро)“, каза Орбан във видеообръщение, излъчено по унгарските телевизионни канали.

„Удвоихме държавните активи, купихме летището и енергийните компании от чужденци. Златните резерви на Унгария се увеличиха от 3 тона на над 100 тона, а валутните ни резерви достигнаха най-високото си ниво в историята. Унгария е най-безопасната страна в Европа; в Унгария няма мигранти“, отбеляза бившият премиер.

„Нашият опит говори сам за себе си. От днес Унгария се ръководи от либерално правителство. Да се ​​надяваме, че то няма да пропилее това, което нашите патриотични сили са изградили през последните 16 години“, добави Орбан.

В същото време, в скорошно интервю, бившият премиер призна, че основната причина за поражението на партията му на парламентарните избори на 12 април е лошото икономическо положение на страната. Орбан смята, че това се дължи на конфликта в Украйна, санкциите на ЕС срещу Русия и общия икономически спад в Европа, включително в Германия, водещият търговски партньор на Унгария. Правителството съобщи, че губи 10 млрд. EUR годишно в резултат на покачващите се цени на енергията.

Експертите обаче отбелязаха, че „има много въпроси към правителството“ относно решенията му, много от които далеч не са правилни. През първото тримесечие на тази година икономическият растеж в Унгария е бил 1,7% в сравнение със същия период на миналата година, но през предходните три години икономиката на страната е била в застой, последвано от бавно и нестабилно възстановяване.

Новият премиер Петер Мадяр, критикувайки предшественика си, твърди, че „Унгария се е превърнала в най-бедната и корумпирана страна в Европейския съюз“. Според Евростат, статистическата служба на ЕС, България остава най-бедната страна в блока за 2025 г. Тя все още е на последно място в ЕС по отношение на БВП на глава от населението. Гърция, Латвия и Литва също са сред най-бедните страни от ЕС по различни показатели.

Партията Фидес - Унгарски граждански съюз на Орбан премина в опозиция след изборната си загуба. Петер Мадяр, лидер на партия Тиса, беше избран за нов министър-председател на 9 май, спечелвайки 141 от 199 места в парламента. Сформираното от него правителство положи клетва на 12 май и започна работа.

Окръжният съд в Бремен постанови, че Mondelez Deutschland е подвела потребителите, като е намалила размера на шоколадовите блокчета Milka предвид покачващите се цени на какаовите зърна. Това се посочва в решението на съда.

Центърът за защита на потребителите в Хамбург заведе дело срещу компанията през есента на 2025 г. Основанието за делото е фактът, че производителят, в отговор на покачващите се цени на какаовите зърна, е започнал да произвежда 90-грамови блокчета вместо обичайните 100-грамови. Опаковката на шоколада е останала непроменена, само че е по-тънка с 1 мм. Въпреки че новото тегло е посочено върху продукта, агенцията е установила, че производителят не е предприел достатъчно мерки, за да информира потребителите за промяната.

„Апелативният съд постанови, че намаляването на съдържанието на опаковката, оспорено от ищците, представлява случай на така наречена фиктивна опаковка и следователно представлява заблуда на потребителите“, постанови съдът. Съдиите подчертаха, че намаляването на размера на шоколадовите блокчета само по себе си е законно, но тъй като преди това са тежали постоянно 100 грама, промяната в теглото е създала „разлика между действителното съдържание и визуалното очакване, създадено от потребителя“.

Съдът установи, че Mondelez Deutschland е трябвало да включи „ясно, разбираемо и забележимо“ обозначение за промяната в съдържанието върху опаковката. Как това трябва да се направи на практика, производителят трябва да реши за всеки случай поотделно, се казва в решението. Mondelez Deutschland преди това не е била съгласна с критиките и е отбелязала, че е съобщила предварително за предстоящите промени в социалните медии. Според информационната агенция DPA производителят вече е обжалвал решението на съда в Бремен пред по-висша инстанция. Според него компанията няма да бъде наказана дори след влизането в сила на решението на съда, но това ще създаде прецедент за в бъдеще.

Властите в Гана обмислят придобиването на 38% дял на Лукойл в офшорния нефтен блок Deepwater Tano Cape Three Points (DWT/CTP) в Гвинейския залив. Това съобщи Bloomberg, позовавайки се на източници.

Според тези източници Гана смята, че има преференциално право да закупи дела на Лукойл в проекта за разработване на находището Pecan в Гвинейския залив. Гана се стреми да получи по-голям контрол върху производството на петрол в западните си води.

По-рано Лукойл обяви, че е постигнала споразумение с американската компания Carlyle за продажбата на Lukoil International GmbH, която притежава чуждестранните ѝ активи. Както отбелязва Bloomberg, делът в DWT/CTP вероятно е част от международното портфолио на руската компания, което Carlyle ще получи.

Гана е уведомила Лукойл за намерението си, съобщава Bloomberg. Представители на руската компания отказаха коментар, съобщава агенцията.

През 2023 г. правителството на Гана одобри проекта за разработване на находището Пекан в блока DWT/CTP, в който участва Лукойл.

Fibank (Първа инвестиционна банка) успешно пласира на международните капиталови пазари две емисии облигации на обща стойност 310 млн. евро.

Това са стратегически сделки, които представляват важен етап в развитието на банката и са най-съществените международни капиталови пласирания, реализирани от българска банка през годините.

Сделките включват емисия облигации в размер на 250 млн. евро, предназначена да отговаря на изискванията за минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения (MREL), като емисията беше посрещната от пазара с огромен интерес, а книгата с поръчки беше комфортно презаписана при коефициент на покритие (Bid-to-cover) от 1.5, както и допълнителна емисия от 60 млн. евро, структурирана като хибриден капиталов инструмент.

Пласментът беше реализиран при значителен интерес от страна на международни институционални инвеститори и потвърждава нарастващото доверие на глобалните пазари към Fibank, устойчивостта на нейния бизнес модел и способността ѝ успешно да привлича дългосрочен международен капитал в силно конкурентна пазарна среда.

„Това е стратегически успех за Fibank и ясно признание от международните инвеститори за устойчивото развитие на банката, последователната ни политика и стабилните финансови показатели. Реализирането на подобна по мащаб и структура сделка е силен сигнал за доверието към Fibank и за утвърждаването ѝ като модерна и конкурентоспособна финансова институция на международните капиталови пазари. Този успех е признание към българския банков сектор и показва повишеното доверие към държавата след присъединяването на България към еврозоната“, коментира г-н Никола Бакалов,

Главен изпълнителен директор и Председател на Управителния съвет на Първа инвестиционна банка. Емисията от 250 млн. евро е структурирана в съответствие с международните регулаторни изисквания за MREL, а емисията от 60 млн. евро е предвидена да бъде призната като хибриден инструмент в капитала на банката от първи ред.

Емисиите се предвижда да бъдат допуснати до търговия на Люксембургската фондова борса – една от водещите международни платформи за дългови инструменти.

Bank of America (BofA) действа като водещ мениджър по емисиите и съдейства за успешното структуриране и пласиране на сделките пред международни институционални инвеститори. Първа инвестиционна банка е най-голямата банка с български капитал с мажоритарни акционери Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев. Към края на първото тримесечие на 2026 г. банката е на пето място в банковата система по размер на активите с 10.02 млрд. евро. Към 31 март 2026 г. Fibank отчита силни капиталови и ликвидни показатели, надхвърлящи регулаторните изисквания.

Строителството на завод за артилерийски боеприпаси, съвместно изпълняван от Литва и германската отбранителна компания Rheinmetall, изостава от графика. Миндаугас Кейзерис, ръководител на държавната компания Epso-G, генерален изпълнител на проекта, обяви това на заседание на парламентарната Комисия по национална сигурност и отбрана.

„Работата изостава донякъде от графика поради продължителната и тежка зима, през която част от работата трябваше да бъде отложена до настъпването на по-топло време поради технологични причини“, каза той.

Според Кейзерис приблизително 20% от строителните работи, които започнаха през ноември 2025 г., са завършени. „Производството е планирано да започне в средата на 2027 г.“, отбеляза представител на генералния изпълнител.

На площ от 340 хектара в района на Радвилишкис се строят приблизително 40 различни сгради. Приоритет се дава на производствените мощности.

Партньорите са създали съвместно предприятие, Rheinmetall Defence Lithuania. Вилнюс държи 49% дял. Проектът е оценен на приблизително 300 млн. EUR. Заводът ще произвежда 10 000 155-милиметрови артилерийски снаряда годишно.

Британското правителство ще национализира производителя на стомана British Steel.

„Мога да обявя, че тази седмица ще бъде внесено законодателство, което ще даде право на правителството да вземе British Steel в пълна национална собственост, ако това е в обществен интерес“, каза премиерът Киър Стармър в реч в Лондон, излъчена от Sky News.

British Steel, собственост на китайската група Jingye от 2020 г., влезе в несъстоятелност през април 2025 г. поради заплахата от затваряне. Преди това страните не успяха да постигнат споразумение за цената на подмяната на стареещите доменни пещи на компанията с електродъгови пещи. Според Financial Times (FT), проектът се оценява на 2 милиарда британски лири (приблизително 2,64 милиарда долара), от които правителството е било готово да допринесе с 500 милиона британски лири (приблизително 660 милиона долара). Това е половината от исканията на Jingye.

Според FT двете страни водят преговори за продажбата на British Steel от месеци, но не успяват да се споразумеят за условията. Jingye, която първоначално поиска обезщетение от 1 милиард британски лири (1,32 милиарда долара), отхвърли офертата на Лондон от 100 милиона британски лири (132 милиона долара) през февруари.

„Правителството води преговори със собственика на British Steel, за да намери прагматично и реалистично решение за бизнеса при приемливи условия. Не успя да постигне споразумение за търговска продажба с настоящия собственик. Правителството смята, че ще бъде невъзможно да се постигне споразумение, което да осигури приемливо съотношение цена-качество за данъкоплатците“, се казва в изявление на офиса на Стармър.

Заводът на British Steel в Скънторп, Източна Англия, наема 2700 души и произвежда приблизително 95% от релсите за британските железници. Общо British Steel, която беше държавна собственост до приватизацията през 1988 г., наема 3500 души в три завода във Великобритания.

Дори ако Ормузкият проток се отвори днес, възстановяването на пазара ще отнеме месеци. Това заяви Амин Насър, главен изпълнителен директор на Saudi Aramco, по време на конферентен разговор с инвеститори.

„Ако Ормузкият проток се отвори днес, ще са необходими месеци, за да се балансира пазарът. А ако отварянето му се забави с още няколко седмици, нормализирането ще отнеме до 2027 г., което допълнително засилва нашето виждане за необходимостта от попълване на значително изчерпаните резерви“, каза той.

Насър отбеляза, че недостигът на доставки на физическия пазар се отразява в по-високи маржове на рафиниране, особено за дизелово гориво и реактивно гориво.

Коментирайки резултатите на Saudi Aramco за първото тримесечие, той отбеляза, че производството на компанията през отчетния период е възлизало на 12,6 милиона барела петролен еквивалент на ден.

Световният пазар на петрол загуби над 1,4 милиарда барела течни въглеводороди поради конфликта в Близкия изток и затварянето на Ормузкия проток. 880 милиона барела от този обем не можаха да бъдат заменени. Това беше посочено в презентация на главния изпълнителен директор на Saudi Aramco Амин Насър, направена по време на конферентен разговор с инвеститори.

В презентацията на Насър се отбелязва, че поради конфликта в Близкия изток пазарът е загубил приблизително 1,442 милиарда барела, но част от загубения обем е била заменена. Около 880 милиона барела от този обем обаче не можаха да бъдат заменени.

„Ако настоящите прекъсвания на доставките продължат, пазарът ще продължи да губи около 100 милиона барела всяка седмица“, каза той.

Насър също така отбеляза, че световните енергийни резерви бързо се изчерпват, особено резервите от петролни продукти, и биха могли да достигнат критично ниски нива преди летния сезон. Той също така подчерта ясното разминаване между фючърсните и физическите цени на доставките на енергийните пазари, което се потвърждава от високите маржове на рафиниране, отразяващи реалния пазарен недостиг.

„Колкото по-дълго продължават прекъсванията на доставките, дори още няколко седмици, толкова повече време ще е необходимо, за да се възстанови балансът и да се стабилизира петролният пазар. Връщането към нормални условия може да отнеме до 2027 г.; още едно спиране е всичко, което е необходимо“, каза той.

Ръководителят на саудитската компания отбеляза, че прекъсването на доставките на петрол е довело до нормиране на търсенето, а широк спектър от прогнози сочи растеж на търсенето през 2026 г. от приблизително 700 000-900 000 барела на ден. „Очакваме нормирането на търсенето да продължи, докато продължават прекъсванията на доставките, предимно през Ормузкия проток“, каза той. След като обаче нормалната търговия и корабоплаване се възобновят, компанията очаква много силно завръщане към растежа на търсенето на петрол, значително надхвърлящ първоначалната оценка за растеж за 2026 г.

Германската отбранителна компания Rheinmetall започна производство на дронове-камикадзе в завода си в Нойс, Западна Германия.

„В момента започваме серийно производство на тази система в нашия завод в Нойс“, каза главният изпълнителен директор на компанията, Армин Папергер, цитиран от агенция DPA. Той имаше предвид дрон, който може да остане във въздуха до 70 минути, преди да се пикира върху цел и да експлодира. Представител на Rheinmetall заяви, че моделът вече се произвежда в завода им в Брауншвайг, а компанията е на път да разшири производството си до завода си в Нойс (близо до Дюселдорф).

Според наличните данни, дроновете имат обхват до 100 км, а бойната им глава, включително детонатора, тежи приблизително 4 кг. Дронът може да остане във въздуха до 70 минути и да наблюдава цели. Дроновете са въоръжени с експлозиви и могат да се използват и за разузнаване. Устройството е предназначено за еднократна употреба.

Папергер отбеляза, че Rheinmetall е разработила дрона само за няколко месеца. „Благодарение на четирикилограмовата бойна глава, той съчетава разузнавателни и атакуващи функции“, обясни той. Ключовият и най-важен момент, според главния изпълнителен директор на компанията, е, че производството е изцяло локализирано в ЕС: самият дрон се произвежда в Германия, а бойната глава - в Италия.

Заводът в Нойс преди това е произвеждал автомобилни компоненти, но Rheinmetall се освобождава от затрудненото си подразделение за автомобилни части. В бъдеще заводът в Нойс ще се използва за производство на военни продукти, по-специално на дрона FV-014. Бундесверът наскоро направи поръчка за 300 млн. EUR за тези дронове, като рамковото споразумение предвижда допълнителни поръчки. Първите доставки са планирани за следващата година.

Rheinmetall е най-голямата отбранителна компания в Германия. Компанията доставя и военна техника, включително танкове и боеприпаси, на Киев и изгражда завод за производство на боеприпаси в Украйна.

Израелските власти са похарчили поне 1 млн. USD, за да промотират своите изпълнители и да превърнат Евровизия в инструмент за влияние. Израел може също да е манипулирал резултатите от гласуването в своя полза, установи The New York Times в своето разследване.

Според вестника част от парите са дошли от пропагандното звено на администрацията на израелския премиер Бенямин Нетаняху. През 2024 г. правителството е похарчило над 800 000 USD за реклама, свързана с конкурса, като по-голямата част са дошли от Министерството на външните работи. Миналата година Израел също пусна онлайн реклами на няколко езика, призовавайки хората да гласуват „20 пъти“ за неговия участник. Тази година израелската страна провежда подобна кампания, призовавайки хората да гласуват „10 пъти“ за неговия изпълнител.

Вестникът посочва, че Израел е спечелил гласове в страни, където антиизраелските и пропалестинските настроения са широко разпространени, въпреки че няма преки доказателства за използването на ботове или други стратегии за манипулиране на гласовете. Миналият септември организаторите на Евровизия започнаха гласуване за участието на Израел в конкурса, но по-късно го отмениха, позовавайки се на прекратяването на огъня в ивицата Газа.

По-рано Би Би Си съобщи, че Ирландия, Исландия, Испания, Холандия и Словения са отказали да излъчват Евровизия 2026 по националната телевизия. В края на миналата година тези страни също оттеглиха своите участници поради участието на Израел. Бойкотът беше най-големият в 70-годишната история на фестивала.

Конкурсът Евровизия 2026 ще се проведе във Виена, Австрия, на 12, 14 и 16 май.

Инфлацията в САЩ беше регистрирана на 3,8% през април, най-високото ниво от близо 3 години. Данните бяха публикувани от съответното подразделение на Министерството на труда на САЩ.

Според констатациите му, ръстът на цените в страната през април е бил 0,6% (в сравнение с 0,9% през март и 0,3% през февруари). На годишна база инфлацията през миналия месец е била 3,8%. Последиците от войната между САЩ и Израел с Иран, особено в енергийния сектор, ускоряват инфлацията. Според Министерството на труда цените на бензина в САЩ през миналия месец са се повишили с 5,4% (в сравнение с 21,2% през март), а цените на енергията като цяло са се повишили с 3,8% (в сравнение с 10,9% през март).

На 30 март Международният валутен фонд (МВФ) предупреди, че американско-израелска военна операция срещу Иран ще доведе до по-високи цени и забавяне на световния икономически растеж. Според МВФ, краткосрочен конфликт може да доведе до рязко покачване на цените на петрола и газа, преди да настъпи корекция на пазара. Продължителното противопоставяне може да доведе до скъпи енергийни доставки и да създаде напрежение за страните, които разчитат на внос.

Според експертите на МВФ, е възможно нещо между тези два сценария. В този случай „напрежението ще се задълбочи, цените на енергията ще останат високи, инфлацията ще бъде трудна за овладяване“ и „несигурността и геополитическият риск“ ще се запазят. Много зависи от това колко дълго ще продължи конфликтът, докъде ще се разпространи и какви щети ще нанесе на инфраструктурата и веригите за доставки, отбеляза МВФ.

Fibank (Първа инвестиционна банка) стартира кампания за бизнес клиенти „ПОС Премиум“, която предлага на фирмите редица предимства за ПОС терминалите в техните търговски обекти.

Кампанията ще продължи до 30 септември 2026 г. включително, като позволява на бизнеса да се възползва от следните премиум условия:

- отстъпки от комисионите за трансакции за първите 6 месеца;

- безплатно откриване на разплащателна сметка и намалена месечна такса за поддръжката й;

- стандартна бизнес дебитна карта без такса издаване;

- възможност за ползване на овърдрафт;

- безплатен достъп до справки в реално време за трансакции на ПОС и осчетоводени трансакции в My Fibank;

- възможност за ползване на бизнес пакет Fibank Бизнес Клас + с преференциална месечна такса с отстъпка.

Предлаганите от Първа инвестиционна банка - ПОС устройства са от последно поколение, подходящи за всеки тип търговски обекти и обслужват сигурни плащания с картови продукти Visa, Mastercard, Bcard, DinersClub/Discover и Union Pay.

Експертите от Fibank ги инсталират безплатно, без такса за поддръжка на устройството, с техническа поддръжка на терминалите 24/7 безплатно. Договор за ПОС може да бъде сключен във всеки един от офисите в широката клонова мрежа на ПИБ в цялата страна.

През 40-те дни на въоръжения конфликт със САЩ и Израел Иран не е намалил производството си на петрол и е продължил да го изнася, заяви министърът на петрола Мохсен Пакнеджад.

„През 40-те дни на войната нашето производство не е намаляло и процесът на износ продължи както се очакваше. Естествено, срещнахме трудности в дните след блокадата. Бяха предприети мерки и тези мерки остават в сила“, каза той по държавната телевизия.

По-рано Централното командване на САЩ (CENTCOM) заяви, че от началото на военноморската блокада на Иран, американските военни са отклонили над 60 търговски кораба, пътуващи до или от ирански пристанища. Командването също така заяви, че през същия период американските сили са ударили четири търговски кораба.

САЩ започнаха военноморската блокада на Иран на 13 април. CENTCOM заяви, че американската страна ще блокира движението на всички кораби, пътуващи до или напускащи ирански пристанища.

Американският предприемач Гари Уиник, който основава телекомуникационната компания Global Crossing, оставя на семейството си милиони дългове след смъртта си, съобщава The Wall Street Journal (WSJ). Според вестника милиардерът е оставил на семейството си над 150 млн. USD дългове.

Уиник основава Global Crossing през 1997 г. Когато компанията обявява фалит в началото на 2002 г., много служители съдят Уиник за това, че ги е подвел относно финансовото състояние на компанията. Предприемачът се съгласява да плати приблизително 55 млн. USD. С нарастването на съдебните разходи за другите му компании, той предприема стъпки за набиране на допълнителни средства.

Въпреки тежкото си финансово положение, предприемачът продължава да води разточителен начин на живот. WSJ твърди, че неговите бизнес партньори и семейство не са били наясно с истинския размер на дълга на Уиник.

„Гари управляваше семейните ни финанси. Не знаех, че в годините преди смъртта му той изпитваше значителни финансови затруднения <...> Не знаех, докато Гари не почина, че сме задлъжнели и че Гари се нуждае от пари, за да изплати дълговете и да поддържа начина си на живот“, вестникът цитира думите на съпругата на предприемача в съдебни документи.

Уиник притежаваше имението Casa Encantada, оценено на 94 милиона долара, апартамент с две спални в емблематичния хотел Sherry-Netherland в Ню Йорк, къща на плажа от 30-те години на миналия век със седем спални и колекция от произведения на изкуството, включваща произведения на Едуард Хопър и Сай Туомбли.

Конфликтът в Близкия изток се е отразил негативно на световните доставки на сярна киселина и е допринесъл за покачването на цените, съобщи The Wall Street Journal (WSJ).

Изданието отбелязва, че сярната киселина е най-широко използваният химикал в света, използван в производството на торове и компютърни чипове, дървообработването, щавенето на кожи и излужването на мед. Значителна част от сярата, доставяна на световния пазар, идва от петролни рафинерии в страните от Персийския залив, а затварянето на Ормузкия проток е направило доставките невъзможни.

Друг фактор, изострящ проблема, е решението на Китай да наложи ограничения върху износа на сярна киселина, съобщава WSJ. Фреда Гордън, директор на Acuity Commodities, която наблюдава пазарите на сяра, отдава хода на Пекин на опасения относно продоволствената сигурност и необходимостта от осигуряване на стабилни цени на торовете.

САЩ и Израел започнаха война срещу Иран на 28 февруари. На 7 април президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви двуседмично прекратяване на огъня с Ислямската република. На 11 април Техеран и Вашингтон проведоха преговори в Исламабад, но страните не успяха да постигнат споразумение за дългосрочно уреждане на конфликта поради редица разногласия. На 21 април президентът на САЩ обяви намерението си да удължи прекратяването на огъня с Иран. Според иранската държавна телевизия Техеран не възнамерява да признае едностранното удължаване на прекратяването на огъня от Вашингтон и ще действа в съответствие със собствените си интереси.

Клаус Мюлер, ръководител на Федералната агенция за електроенергийни мрежи на Германия, заяви, че може да има умерено покачване на цените на газа поради конфликта за Иран.

„Последиците от войната в Иран се усещат от всеки, който трябва да купува газ на борсата“, каза Мюлер в интервю за редакционната асоциация на RND. „Повечето частни домакинства обаче имат гарантирани цени за 12 месеца или повече“, добави той. Според ръководителя на регулатора, покачване на цените е възможно със сключването на нови договори.

Мюлер обаче отбеляза, че мащабът на това покачване няма да бъде в същия мащаб, както след избухването на конфликта в Украйна. Същевременно ръководителят на германския регулатор призова за внимателно боравене с газа. „Газът е ценен ресурс“, заяви той. Ситуацията с електроенергията е различна. „В електроенергийния сектор наблюдаваме спад на цените, обусловен от значителен дял на евтината възобновяема енергия – тенденция, която е отчасти сезонна“, заключи ръководителят на Федералната агенция за електроенергийни мрежи.

През последните години Германия преживява продължителна икономическа криза. Първоначално предизвикана от пандемията от COVID-19, тя беше допълнително изострена от прекъсването на доставките на руски газ.

Лидерството на Китай в разработването на антропоморфни роботи ще бъде основният двигател на следващия етап от глобалното господство на страната в производството и износа, съобщава аг. Bloomberg, позовавайки се на доклад на Morgan Stanley, една от най-големите инвестиционни банки в света.

Икономистите смятат, че инвестициите и ранното лидерство на Китай в индустрията ще доведат до увеличаване на дела му в световното производство на хуманоидни роботи от сегашните 15% до 16,5% до 2030 г. Отбелязва се, че такива роботи вече се използват от китайски технологични паркове, фабрики и университети. Обществените поръчки също нарастват, създавайки основа за по-широко приемане на тези разработки.

Както пише в доклада Четан Ахя, водещият икономист на банката, „Китай има опит в ранното идентифициране на обещаващи области на растеж и планирането напред“. Той коментира господството на Китай в производството на електрически превозни средства и батерии. „Роботичната индустрия следва подобен път“, подчерта той.

Китай, както и при електрическите превозни средства, разширява капацитета си в цялата верига за доставки на хуманоидни роботи. Това дава предимство на страната пред конкуренти като САЩ, Япония и Южна Корея, които често разчитат на китайски компоненти и части. Икономисти от Morgan Stanley посочват, че докато САЩ са се фокусирали върху скъпи и високотехнологични прототипи, фокусирайки се върху тестване, а не върху масово производство, китайските фирми са били по-бързи във въвеждането на нови модели, използвайки местния пазар като тестова площадка.

Както е отбелязано в 15-ия петгодишен план (2026-2030) за социално-икономическо развитие на Китай, публикуван през март, страната планира да ускори модернизацията и практическото приложение на антропоморфни роботи. За тези цели ще бъдат разработени модели и алгоритми за въплътен изкуствен интелект, които комбинират функциите на мозъка и мозъка.

През април разработен в Китай хуманоиден робот пробяга полумаратон (21 км) в Пекин за 50 минути и 26 секунди, счупвайки човешкия рекорд. Това също така надмина рекорда от миналата година повече от три пъти. Според организаторите, този резултат надвишава световния рекорд за човешки полумаратон от 56 минути и 42 секунди. Повече от 100 отбора участваха в състезанието за хуманоидни роботи, 95 от които бяха от Китай. Първият в света полумаратон с хуманоидни роботи се проведе в Пекин през април 2025 г. Участваха над 20 интелигентни машини, като лидерът финишира за 2 часа и 40 минути.

Хотелите на Малдивите предлагат отстъпки до 70% за предстоящото лято поради сезонни и геополитически фактори. „Май и юни на Малдивите са времето на югозападния мусон. Както обяснява Coral Travel, краткосрочните дъждове винаги са намалявали търсенето: в сравнение с календарното лято в Европа, туристите имат по-малък стимул да летят до екватора заради слънцето. Сезонните намаления на цените са обичайна практика, подчертава PAC Group. През 2026 г. обаче геополитическите фактори се утежняват от времето. В резултат на това средната отстъпка за настаняване е 20-40%, като някои имоти предлагат отстъпки до 50-70%“, се посочва в анализ на туристически оператори.

Намалението на цените се дължи на отлива на граждани на ЕС от курорта и нестабилната ситуация в Близкия изток. Според експерти, хотелите от среден и висок клас демонстрират най-благоприятни ценови политики. Space Travel отбеляза, че най-голям брой специални оферти се предлагат от скъпи хотели в отдалечени атоли, където трансферите са възможни само с хидроплан.

Експертите обаче предупреждават: струва си да се оценява размерът на отстъпките с повишено внимание. Част от отстъпката, особено в бюджетния сегмент, се компенсира от по-високи цени на трансферите – от средата на април много хотели увеличиха цените за трансфери с лодка и въздух поради покачващите се цени на горивата. В много случаи отстъпката просто компенсира увеличените логистични разходи, вместо да доведе до значително намаляване на крайната цена на почивката, обясни асоциацията.

Навън времето все още прилича повече на есен, но вече е време да планираме лято 2026. И тази година хиляди българи ще изберат Гърция за почивката си, само че морето там вече идва с доста по-висока цена. За транспорт, храна и туристически услуги е добре да подготвите между 30 и 40 процента по-голям бюджет.

Инфлацията се усеща още във въздуха. Само за няколко седмици, на прага на летния сезон, самолетните билети са поскъпнали с 25%, уточнява Нова телевизия. Така полет от София до Атина за няма и час през май струва 314 евро в едната посока, ако пътувате с чекиран багаж от 23 килограма.

Тези, които изберат да пътуват с автомобил, също трябва да са подготвени. Сравнение на цените по бензиностанциите показва, че дизелът в Атина е само с 1 цент по-скъп от този в София, но при бензина разликата скача с около 50 цента. Според международни медии Гърция се нарежда в топ 10 на страните в света с най-скъпо гориво. На някои места по островите литър бензин вече достига 2,60 евро.

Въпреки високите цени на горивата обаче, таксиметровите услуги в гръцката столица не са поскъпнали и с цент за последните три години – за разлика от София, където тарифите се повишават почти всяка година. Местните шофьори посочват държавната политика като основен проблем.

„Акцизът за горивата е проблемът. Като заредя гориво за 20 евро – 11,50 отиват в резервоара, другото отива за държавата. Представете си – в Кипър купуват гориво от нас и в същото време там е по-евтино с 50 цента за литър. Безумно е!”, възмущава се таксиметровият шофьор Стаматиос Карлос. Той допълва, че отглеждането на семейство в Атина със средна заплата от 1200 евро става все по-трудно. „Преди с 50 евро пълнех една количка в супермаркета, а сега стигат само за една торбичка. Вече са нужни 200 евро за пазар”, споделя той.

На фона на скъпите горива и инфлацията в супермаркетите, уличната храна и ресторантите в Гърция остават изненадващо достъпни. Бърза проверка показва, че един гирос в питка в скъп квартал на Атина струва 3,90 евро. За сравнение – в столичния квартал „Люлин” цената му е 5,10 евро.

Саймън, собственик на местен ресторант, обяснява феномена с покупателната способност на клиентите: „Мъчим се да държим цените ниски, защото клиентите не могат да си позволят да платят повече. А и са свикнали сувлакито и гиросите да са евтини. В България може да е по-скъпо, аз също бих искал гиросът да е 4,50 вместо 3,80, но няма кой да даде тези пари”.

Докато заведенията задържат цените си, туристическите атракции отчитат поскъпване, което в някои случаи достига 50%. Билетът за посещение на емблематичния Акропол вече е вдигнат от 20 на 30 евро. За четиричленно семейство удоволствието да се качи до историческия връх вече струва 120 евро.

Това е и причината един от съседните хълмове да се превърне в изключително популярно място – оттам туристите могат да се насладят на гледката и да си направят красиви снимки напълно безплатно.

Въпреки солените входни такси, българските туристи, които срещаме в Атина, приемат цените философски. „Малко е прекалено 30 евро за Акропола, но веднъж си дошъл – ще ги дадеш тези пари”, коментират сънародници. Що се отнася до общите разходи, те споделят: „Струва ни се по-евтино от София. Ресторантите са една, да не кажем две идеи по-евтини оттам”.

Идеята за „евтина Гърция” сякаш остава в старите летни спомени, но това надали ще откаже българите отново да поемат на юг. Само че този път, докато броят дните до отпуската, вероятно ще броят и всяко евро.

Все повече българи, които пътуват до Виена, се връщат с едно и също учудване – как е възможно един от най-богатите европейски градове да изглежда по-достъпен от България, особено когато става дума за храна, напитки и ресторанти?

Въпросът вече не е единично впечатление, а масово усещане. Българите сравняват касовите бележки, снимат етикетите в супермаркетите и се чудят: как е възможно във Виена „Аперол“ да струва 5–6 евро, а у нас да е над 7 евро?

Как така в австрийска „Билла“ много продукти са по-евтини от същите стоки в българските магазини? И защо вечеря или почерпка в центъра на Виена често излиза по-евтино от подобно излизане в София, Пловдив или Варна?

Да не говорим, че истинският виенски шницел се прави от телешско месо, тънко счукано и прекрасно обработено, а порцията е двойна със задължителната австрийска картофена салата за сметка на заведението.

Ябълковият виенски штрудел е безумно вкусен защото се спазва древната рецепта за обработка на ябълките и този сладкиш няма нищо общо със същия предлаган у нас - нито корите са същите, нито ябълките в него са по истинската рецепта. А да, и въввиена ябълковият штрудел струва два пъти по-евтино от този у нас, ако това изобщо може да се нарече штрудел! Така че, нито шницелът ни е шницел, нито штруделът ни е штрудел, но цените им са европейски от всякъде умножени по две! Същото е и положението с живата бира - по-вкусна и по-евтина от тази у нас! Дори сладоледът е по-евтин и то в заведение, а кафето го сервират задължително с вода!

Примерите са навсякъде:

Чаша „Аперол“ във Виена – 5–6 евро

Същият продукт в България – около 7.11 евро

Почерпка в сладкарница за четирима с вино във Виена – около 35 евро

Подобна сметка у нас – поне 50 евро

Вечеря за трима във Виена – около 75 евро

В България – между 100 и 120 евро

И тук идва големият парадокс: средната заплата в Австрия е в пъти по-висока от българската. Тоест австриецът не само плаща по-малко за определени стоки и услуги, но и разполага с далеч по-голям доход.

Австрия е част от силна европейска икономика с огромна покупателна способност. Големите търговски вериги продават огромни количества стоки ежедневно. Това им позволява да договарят много по-ниски цени от производителите.

В България пазарът е малък, а реалната конкуренция често е ограничена. Така цените остават по-високи, въпреки по-ниските доходи.

Това е икономически парадокс, характерен за по-бедните държави – хората плащат по-висок процент от доходите си за основни нужди.

Докато във Виена храната е относително достъпна спрямо заплатите, в България много семейства отделят огромна част от месечния си бюджет за супермаркет, ток и заведения.

На практика:

Австриецът купува евтино спрямо дохода си.

Българинът купува скъпо спрямо дохода си.

Именно затова усещането за „скъп живот“ у нас е толкова силно. Вероятно това е и една от причините във Виена на всяка крачка да се чува българска реч – по пейките, в метрото, в ресторантите, по улиците. Много българи са се преселили във Виена, като намират австрийската столица много по-привлекателна и достъпна от гледна точка на работа, доходи, разходи и всичко най-необходимо за един нормален, спокоен и пълноценен живот.

През последните години цените в българските ресторанти скочиха драматично. На много места:

салата струва 10–15 евро,

основно ястие достига 20–30 евро,

чаша вино струва колкото бутилка в супермаркета.

В същото време във Виена често можеш да намериш:

качествена храна,

нормални, дори огромни порции,

отлично обслужване,

и крайна сметка, която е в пъти по-ниска от тази в България.

За много туристи това вече е културен шок.

В държави като Австрия логистиката, доставките и организацията на пазара работят много по-ефективно. Големият оборот компенсира по-ниските надценки.

В България често:

транспортните разходи са високи,

пазарът е малък,

има повече посредници,

а някои търговци просто използват инфлацията като оправдание за по-големи печалби.

Дълги години чужденците идваха в България, защото беше евтина дестинация. Днес обаче все повече туристи коментират, че цените у нас вече се доближават до западноевропейските, без качеството и доходите да са на същото ниво.

И ако преди сравнявахме България с Германия или Австрия и казвахме: „Да, там е по-скъпо, но и заплатите са по-високи“, днес все повече хора задават обратния въпрос:

„Как е възможно във Виена да излиза по-евтино?“

Това вече не е просто усещане. За много българи то е ежедневна реалност, която се вижда ясно на всяка касова бележка.

Оля АЛ-АХМЕД

Виена, Австрия