Инфлацията в еврозоната може да се ускори до 3,3% през август, което би било най-високото ѝ равнище от три години и допълнително би засилило очакванията Европейската централна банка да повиши лихвите през септември. Това показват пазарни прогнози, цитирани от Reuters.

През юли годишната инфлация в еврозоната достигна 2,9%, спрямо 2,8% през юни. Основен фактор за ускорението бяха енергийните цени, които се повишиха с 10% на годишна база. Базисната инфлация, която изключва енергията и храните, също се увеличи до 2,5%.

ЕЦБ вече повиши основната си лихва през юни с 0,25 процентни пункта до 2,25% – първото увеличение от близо три години. Тогава централната банка посочи, че по-високите енергийни цени и конфликтът в Близкия изток засилват инфлационния натиск.

Според източници на аг. Reuters управителите на ЕЦБ са готови да повишат лихвата още веднъж през септември – до 2,50%. Решението обаче ще зависи от данните за инфлацията през август и от новите икономически прогнози на централната банка, които ще бъдат представени на заседанието на 9 и 10 септември.

Допълнителен натиск идва от цените на природния газ и горивата. В същото време икономиката на еврозоната показва по-голяма устойчивост от очакваното, което дава на ЕЦБ повече свобода да затегне паричната политика, без според анализаторите да предизвика рязък спад на икономическата активност.

Пазарите вече почти изцяло са калкулирали увеличение на лихвата с 0,25 процентни пункта през септември. Част от инвеститорите очакват и още едно повишение до края на 2026 г., ако инфлацията остане трайно над целта на ЕЦБ от 2%.

Германските компании все по-често стават обект на кибератаки, свързвани с чуждестранни разузнавателни служби. Според ново проучване на дигиталната асоциация Bitkom 37% от предприятията, засегнати от кражба на данни, индустриален шпионаж или саботаж, са успели да свържат поне един инцидент през последните 12 месеца с чужда разузнавателна служба. Година по-рано делът е бил 28%, а през 2023 г. – едва 7%.

Най-често посочваните източници на атаки са Китай и Русия. 52% от засегнатите компании са проследили поне един инцидент до Китай, а 49% – до Русия. През предходната година и за двете държави делът е бил 46%.

Организираната престъпност обаче остава най-разпространената заплаха. По данни на Bitkom 62% от компаниите са посочили престъпни групи като източник на атаки. Асоциацията предупреждава, че границата между криминални структури и държавно подкрепени операции става все по-трудна за разграничаване.

Общите икономически щети от кражба на данни, шпионаж и саботаж в Германия се оценяват на между 211 млрд. и 270,8 млрд. евро годишно. Bitkom за първи път публикува диапазон, тъй като все повече компании не могатат с достатъчна сигурност да определят дали са били атакувани.

Кибератаките формират около три четвърти от общите щети. 57% от компаниите съобщават за сигурна или предполагаема дигитална саботажна атака, 54% – за проследяване или прихващане на комуникации, а 45% – за дигитална кражба на бизнес данни.

Изкуственият интелект също се превръща в по-важен инструмент за нападателите. Според проучването 80% от компаниите очакват броят на AI-базираните кибератаки да се увеличи, включително чрез автоматизирани обаждания, фалшиви аудио и видео материали и други форми на социално инженерство. В същото време само 43% от предприятията смятат, че са добре подготвени за киберзаплахите, спрямо 50% година по-рано.

Разходите за киберсигурност остават без съществена промяна и представляват около 18% от общите IT бюджети на германските компании.

SpaceX развива бизнес модел, при който част от огромната изчислителна мощност в центровете ѝ за данни се отдава под наем на други компании. Според Financial Times това се превръща в един от най-доходоносните елементи в стратегията на компанията за изкуствен интелект.

От проспекта на SpaceX става ясно, че компанията прилага т.нар. „двойна монетизация“ на инфраструктурата си – използва изчислителните ресурси за собствените си AI разработки, а неизползвания капацитет предоставя на външни клиенти срещу заплащане.

Най-значимият договор е с AI компанията Anthropic. По данни на Financial Times тя наема почти целия изчислителен капацитет на центъра за данни Colossus I срещу около 1,25 млрд. долара месечно до май 2029 г. Това се равнява на приблизително 15 млрд. долара годишни приходи.

Според оценките, цитирани от изданието, изграждането на съоръжението е струвало между 7 и 13 млрд. долара, а годишните разходи за експлоатация са между 3 и 4,5 млрд. долара. При тези параметри инвестицията може да бъде изплатена за по-малко от година, ако договорените приходи се запазят.

Моделът показва колко висока остава стойността на изчислителната мощност за AI в момент, когато водещите технологични компании инвестират десетки милиарди долари в центрове за данни и специализирани чипове.

SpaceX вече отчита бърз ръст на приходите от AI бизнеса си. През второто тримесечие на 2026 г. приходите на компанията достигнаха 7,8 млрд. долара, почти двойно повече спрямо година по-рано, а приходите от AI дейности нараснаха с около 250%. В същото време капиталовите разходи достигнаха над 18 млрд. долара, от които около 15,8 млрд. долара са били насочени към AI инфраструктура.

Въпреки силните текущи приходи подобен модел носи и риск. Financial Times отбелязва, че високите цени за наем на изчислителна мощност се дължат в голяма степен на недостига на капацитет. Ако предлагането на центрове за данни се увеличи значително, цените могат да спаднат и доходността да се свие.

Германски индустриални организации засилват натиска върху канцлера Фридрих Мерц за по-твърда търговска политика спрямо Китай. Причината са опасенията от нелоялна конкуренция, държавни субсидии за китайските производители и растящия търговски дефицит на Германия с Пекин.

След правителствено заседание в Нойхарденберг на 26 август Мерц заяви, че кабинетът отчита промяна в позицията на германската индустрия по отношение на глобалните търговски дисбаланси. Берлин се очаква да представи своята позиция преди срещата на върха на ЕС през октомври, когато Европейската комисия може да предложи нови мерки за защита на европейските производители.

Сред обсъжданите възможности са по-бързи антидъмпингови и антисубсидийни процедури, по-лесни правила за доказване на нарушения и по-активно използване на съществуващите инструменти на ЕС. Германската федерация на индустриите BDI вече обсъжда подобен подход, а представители на машиностроителния сектор предупреждават, че забавянето на реакцията може да направи европейските компании още по-зависими от китайско оборудване.

Промяна се наблюдава и в автомобилния сектор. Германската асоциация на автомобилната индустрия VDA преразглежда досегашната си позиция спрямо Китай. Част от бранша вече подкрепя и по-високи мита върху китайските plug-in хибриди, които в момента са облагани само със стандартното 10-процентно мито. За китайските електромобили ЕС вече въведе допълнителни антисубсидийни мита.

Търговският дефицит на Германия с Китай достигна рекордните 89,3 млрд. EUR през 2025 г., което е с 22,4 млрд. EUR повече спрямо предходната година. Вносът от Китай се увеличи с 8,8% до 170,6 млрд. EUR, докато германският износ за китайския пазар намаля с 9,7% до 81,3 млрд. евро. Китай отново стана най-големият търговски партньор на Германия.

Според анализ на ОИСР държавната подкрепа има съществен принос за разширяването на пазарните позиции на китайските производители. Германски индустриални организации посочват като допълнителни проблеми евтиния юан, свръхкапацитета в някои отрасли и ограниченията върху износа на редкоземни елементи.

Въпреки натиска от бизнеса германското правителство остава разделено. Финансовият министър Ларс Клингбайл заяви, че Китай не играе по правилата и призова за промяна на курса, включително чрез изисквания за местно съдържание. Министърът на икономиката Катерина Райхе обаче предупреждава, че прекалено остра конфронтация може да засегне германските компании, които все още са силно зависими от китайския пазар.

Американските сили са разчистили морски мини от международните корабни маршрути в Ормузкия проток, съобщи командващият Централното командване на САЩ адмирал Брад Купър. По думите му мините са били поставени преди месеци от Корпуса на гвардейците на Ислямската революция на Иран.

В операцията са участвали водолази от Военноморските сили, специални части Navy SEALs, както и авиация на американската армия, флота, Военновъздушните сили и Морската пехота. Купър заяви, че международните корабни маршрути вече са отворени и движението постепенно се увеличава.

Според CENTCOM през последните няколко месеца американските сили са подпомогнали преминаването на близо 1500 търговски кораба през пролива. Те са превозвали общо близо 750 млн. барела суров петрол към световните пазари. Командването твърди още, че в операцията участват хиляди военнослужещи, повече от 20 военни кораба и стотици самолети.

САЩ продължават и военноморската блокада срещу Иран. По данни на американското командване от възобновяването ѝ в средата на юли нито един кораб не е влизал или напускал иранско пристанище без американско разрешение, с изключение на хуманитарни случаи. CENTCOM твърди, че 75 кораба са били принудени да се върнат, а три са били обездвижени, след като не са изпълнили американски разпореждания.

На 28 август през протока са преминали едва седем товарни кораба при средно 15 за предходните десет дни, показват предварителни данни на Kpler, цитирани от Reuters. Броят може да бъде коригиран, тъй като част от корабите се движат с изключени транспондери.

Полските власти планират да отпуснат 198 милиарда злоти (53,5 млрд. USD) за разходи за отбрана през 2027 г., или 4,5% от БВП, което е намаление с 2 милиарда злоти (1,35 млрд. USD) спрямо целта за 2026 г. Министърът на финансите Анджей Домански заяви това пред репортери.

„През 2027 г. планираме да отпуснем 198 милиарда злоти за отбрана“, каза Домански на пресконференция относно проекта за бюджет за 2027 г., която беше излъчена в социалните медии на полското правителство. Министърът добави, че Полша ще остане сред водещите страни от НАТО по разходи за отбрана, с бюджет за отбрана от 4,5% от БВП.

Така, за първи път през последните години, полските власти не увеличиха разходите за отбрана, а дори леко ги намалиха. В бюджета за 2026 г. за тази цел са предвидени 200 милиарда злоти (54 млрд. USD), през 2025 г. - 186 милиарда злоти (50 милиарда долара), а през 2024 г. - 159 милиарда злоти (43 млрд. USD).

Седмица по-рано полският премиер Доналд Туск обяви, че разходите за отбрана през 2027 г. ще възлизат на 5% от БВП.

Бюджетният дефицит на Украйна през 2027 г. може да е по-голям от очакваното, което изисква допълнителна помощ от Европейския съюз, съобщава аг. Bloomberg, позовавайки се на свои източници.

Според агенцията, Киев изпитва трудности в преговорите с Международния валутен фонд (МВФ) поради „политически чувствителни искания“ от втория по големина кредитор на страната след ЕС.

През юли МВФ прогнозира дефицита на Украйна през 2027 г. да бъде 17,8% от БВП, с 3,3 процентни пункта по-ниско от 2025 г. Тази прогноза обаче се основава на сценарий, при който украинският конфликт приключва през 2026 г., обяснява агенцията. Тъй като боевете продължават, прогнозата за дефицита вероятно ще бъде ревизирана нагоре, каза един от източниците на агенцията.

Според него размерът на бюджетния дефицит през 2027 г. остава неясен, както и източниците на неговото финансиране. Въздействието на тази ситуация върху програмата за заеми на МВФ също остава неясно. Миналата седмица Киев започна нов кръг от преговори с МВФ за отключване на нов транш от помощ. Ако тези преговори са неуспешни, Киев може да загуби 5 милиарда долара международна помощ още през 2026 г.

На 27 август Financial Times също съобщи, позовавайки се на източници, че няколко европейски държави се опасяват, че Киев може да не получи достатъчна финансова помощ от ЕС и затова отново ще се опитат да поискат изземване на замразени руски активи. Швеция, Холандия, Испания и Полша бяха посочени сред държавите, подкрепящи инициативата.

Белгийските пивовари се обявиха срещу изискването към всяка реклама на алкохолна напитка да се добавя фразата „Алкохолът е вреден за здравето“.

„Докато Франция защитава виното си като културно наследство, а Италия гордо защитава пармската шунка, Белгия предпочита да обвинява за проблемите си собствените си традиции и национална гордост. Сякаш бирата с приятели се е превърнала в нещо, за което човек трябва да бъде отговорен“, се казва в отвореното писмо, подписано от над 100 белгийски пивовари. То е публикувано на уебсайта на Белгийската асоциация на пивоварите.

Те отбелязаха, че бирата в Белгия е „повече от просто продукт“, която е „част от идентичността на страната, призната за нематериално културно наследство от ЮНЕСКО“.

Няколко политически сили също подкрепиха тази инициатива. Сами Махди, лидер на Християндемократите и Фламандската партия, заяви, че „не всеки трябва да живее на вода и нискомаслено сирене“.

Законопроектът за задължително етикетиране на рекламите на алкохол беше одобрен от белгийското федерално правителство на 27 март. В допълнение към задължителното етикетиране, той ще забрани безплатното разпространение на алкохол, както и рекламата в медиите, насочена към непълнолетни. Законопроектът в момента се разглежда от Европейската комисия като част от процедурата за нотифициране за нови национални технически регламенти.

Полша е подала искане до Европейската комисия да глоби американската корпорация Meta за измамна реклама на платформите, които контролира.

„След анализ на материалите, включително получените от Meta, както и последващи медийни съобщения за липсата на контрол върху публикуваното съдържание, току-що подадох официално искане до Европейската комисия да глоби платформата с 250 милиона евро“, написа mолският министър на дигитализацията, Кшищоф Гавковски в X. Министърът също така призова корпорацията да „сложи край на Дивия запад на платформата“ и да се бори с измамното съдържание.

През 2025 г. Европейската комисия вече глоби Meta с 200 милиона евро за нарушаване на европейските разпоредби за дигитална реклама.

Световната банка (СБ) ще предостави до 25 милиарда рупии (над 163 милиона долара) спешна помощ на Непал в отговор на наводненията. Това беше обявено от директора на Световната банка за Непал Дейвид Сислен пред министъра на финансите на страната Сварним Уагле, според The ​​Himalayan Times.

Според изявление на Министерството на финансите на Непал, Индия, Китай и Световната банка бързо са започнали да координират финансовата помощ за страната. Индия вече е изпратила 10 тона спешни помощи, включително палатки, одеяла, хигиенни комплекти и лекарства, за да помогне за облекчаване на бедствието. Световната здравна организация също изпрати медицински консумативи, лекарства и палатки в Непал.

Вълна от наводнения с височина десетки метри, отнасяща всичко по пътя си, беше причинена от снежна и каменна лавина на границата между Непал и Китай, на около 20 километра североизточно от граничния пункт Расувагадхи. Камъните и ледената лавина блокираха река Ленде, причинявайки мощно каскадно наводнение.

Според последните данни 175 души са загинали. Над 800 души, включително повече от 470 чужденци, са в неизвестност.

Според предварителни данни наводнението е унищожило девет водноелектрически централи, 19 пътни моста и около дузина клонове на търговски банки.

Ръководителите на британските консултантски фирми възнамеряват да намалят дистанционната работа за младшите служители, за да развият техните меки умения на фона на въвеждането на изкуствения интелект (ИИ), според Financial Times (FT).

ИИ поема все по-голямо количество техническа работа, което прави човешките умения по-търсени. Според ръководителите на компаниите, тези умения трябва да се развиват чрез лични взаимодействия в офиса.

Сайе Ганбари, ръководител на консултантската практика на EY във Великобритания, заяви, че компанията ще бъде принудена да намали гъвкавостта в полза на лично присъствие, за да помогне на служителите да развият своите „меки умения“. Тя добави, че „това ще бъде значително предизвикателство за ръководството“, тъй като много служители вече са изградили начина си на живот около дистанционната работа. Консултантските фирми използват модел на чиракуване, при който младшите сътрудници следват старшите си колеги. По време на пандемията обаче обучението за работа в екип беше пренебрегнато, като приоритет беше даден на ИИ и техническите умения. EY сега инвестира в обучение за меки умения.

KPMG експериментира с нови подходи към обучението на живо, за да развие както меки, така и технически умения. Boston Consulting Group разширява офис дейностите, включително шахматни клубове и спортни клубове, за да насърчи младшите консултанти да прекарват повече време в офиса.

Deloitte и PwC преди това са стартирали допълнително обучение за младши сътрудници, след като са забелязали по-слабите им умения за работа в екип и комуникация в сравнение с предишните поколения. Azets е намалил изискванията си за оценка при наемане на работа и насърчава служителите да прекарват четири дни в седмицата в офиса за неформално обучение.

Икономическото благополучие на ЕС разчита на енергия от Русия, износа за Китай и технологичното господство на Запада, което вече не съществува. Това каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

„Живеем в свят, който е загубил своята сигурност и в който правилата на играта се променят“, каза тя, говорейки на бизнес форум в Париж. „Дълго време европейският икономически модел разчиташе на няколко очевидни неща: евтин внос на енергия (от Русия – ТАСС), отворена световна търговия, нарастващ достъп до китайския пазар, стратегическа защита от САЩ и западно технологично лидерство. Всички тези очевидни предимства сега са изчезнали.“

Фон дер Лайен не спомена, че нарушаването на световната търговия и блокирането на енергийните доставки от Русия са пряка последица от санкционните мерки, разработени от Европейската комисия, но обеща, че Европейската комисия ще помогне за спасяването на европейския бизнес в бъдеще.

Администрацията на американския президент Доналд Тръмп обмисля налагането на нови търговски тарифи върху полупроводници, съобщи Politico, позовавайки се на свои източници.

Белият дом иска да разшири тарифите не само за чипове, но и за продукти, произведени с тях, като лаптопи, игрови конзоли и сървъри. Министърът на търговията на САЩ Хауърд Лътник, според неназовани служители, е предложил освобождаване на чуждестранни технологични компании от тарифи в замяна на „инвестиции в производството на чипове в САЩ“. Отбелязва се, че се обмисля поетапно въвеждане на тарифите, но този подход може да се промени в близко бъдеще. Освен това размерът на тарифите и страните, за които ще се прилагат, все още не са определени.

Американските технологични гиганти от своя страна смятат, че това решение ще „подкопае надеждите на САЩ“ за доминация в областта на изкуствения интелект, тъй като вече е в ход недостиг на полупроводници. Вестникът пише, че икономическите ограничения ще засегнат предимно Nvidia и Apple. Друг източник на Politico смята, че създаването на изцяло американско съоръжение за производство на чипове ще отнеме поне пет години.

Нова полезна услуга за българските пенсионери и техните средства вече се предлага от Fibank (Първа инвестиционна банка). Банката приема заявления за промяна на сметката за получаване на пенсия и добавките към нея от Националния осигурителен институт (НОИ). Така всеки пенсионер има възможност да започне да получава пенсията си по сметка в ПИБ, да прехвърли получаването си от друга банка към Първа инвестиционна банка или да промени сметката, по която получава пенсията си.

Fibank разполага с широка клонова мрежа, включваща 115 офиса в цялата страна и 500 банкомата, както и експерти, които могат да консултират пенсионерите в ежедневните им банкови операции.

Сметката на пенсионер в Първа инвестиционна банка предлага различни предимства. Банката може да издаде дебитна карта, с която разплащанията са бързи, лесни и сигурни. Сметката е подходяща за извършването на преводи, комунални плащания, теглене и внасяне на каса. Клиентите могат да се регистрират и използват дигиталното банкиране My Fibank, през което да осъществяват преводи от сметката при по-ниски такси от тези в офис, да откриват депозити и да управляват своите карти.

Първа инвестиционна банка предлага Овърдрафт по разплащателна сметка „Лесен кредит“, достъпен и за пенсионери. Той е в размер до 25 000 евро, срок на погасяване 1 година и без такси за разглеждане и отпускане.

Германският вицеканцлер и министър на финансите Ларс Клингбайл заяви, че Берлин трябва да се стреми към по-голяма независимост от САЩ и Китай и обяви увеличени инвестиции в бъдещи технологии.

„Създаването на работни места на бъдещето в Германия е от решаващо значение, както от технологична, така и от икономическа гледна точка. Също толкова важно е да станем по-независими и суверенни, за да не се решава бъдещето ни във Вашингтон или Пекин. За да не определят технологичните специалисти от Силициевата долина, с опасната си идеология, бъдещето на изкуствения интелект“, каза Клингбайл на пресконференция след двудневно закрито заседание на германското правителство в замъка Нойхарденберг в Бранденбург.

Той обяви и увеличени инвестиции в бъдещи технологии. „Инвестираме повече в изкуствен интелект, повече в центрове за данни, повече във високи технологии. В рамките на специален фонд ще увеличим инвестициите в научноизследователска и развойна дейност през 2027 г. с 60% в сравнение с 2026 г. По този начин подкрепяме изкуствения интелект с етикета „Произведено в Германия“ и чиповете „Произведено в Германия“, подчерта германският финансов министър.

В същото време той добави, че малко по-малко от година по-късно 50 милиарда евро от специалния фонд от 500 милиарда евро вече са внедрени.

Миналата година Бундестагът и Бундесратът (камара на германските провинции) одобриха допълнителни заеми на обща стойност 500 милиарда евро за инвестиции в инфраструктура и опазване на климата. Специалният фонд е предназначен за 12 години. Федералното правителство може да инвестира 300 милиарда евро, докато провинциите и общините могат да инвестират 100 милиарда евро. Други 100 милиарда евро са разпределени в Климатичния фонд. и трансформация директно към екологични цели.

На 5 март 2025 г. в Германия влязоха в сила конституционни изменения, които облекчиха т.нар. дългова спирачка за финансиране на нарастващите разходи за отбрана и създадоха специален инфраструктурен фонд от 500 млрд. EUR.

До 70 кораба чакат достъп до украинските пристанища близо до Сулинския канал на Дунав, за да натоварят украинско зърно за износ, съобщи аг. Reuters, позовавайки се на свои източници.

След ограниченията върху достъпа до някои украински черноморски пристанища, значителна част от корабите за сухи товари са били пренасочени към Дунав, който има много по-нисък пропускателен капацитет.

Според консултантската агенция ASAP Agri, към 25 август над 50 кораба са чакали достъп до Сулинския канал, като само 5 до 7 кораба са акостирали в дунавските пристанища на ден. Тези забавяния струват приблизително 8000 долара дневно, което значително увеличава товарните тарифи за компаниите.

Ройтерс добави, че ситуацията с украинския износ на зърно може да се влоши през следващите дни, тъй като корабните агенти в речните пристанища на Дунав възнамеряват да затворят достъпа за поне два дни поради влошаващи се метеорологични условия.

Volkswagen (VW) планира да съкрати една четвърт от мениджърските си позиции като част от мерките за строги икономии. Новината съобщи Оливър Блуме, главен изпълнителен директор на германския автомобилния производител.

По време на посещение в завода на VW в Емден, той отбеляза, че мениджмънтът е под строг контрол и една четвърт от работните места са планирани за премахване.

Говорейки за предстоящите общи съкращения на персонала, главният изпълнителен директор на Volkswagen заяви, че следващата фаза ще се фокусира предимно върху разходите извън директното автомобилно производство, т.е. административен персонал, централни услуги, разработка и продажби.

През пролетта Блуме обяви началото на работа по нова стратегия и намерението си значително да затегне политиката за намаляване на разходите. Оттогава се води битка за десетки хиляди работни места и четири от заводите на компанията. Наскоро споменатата цифра от 50 000 служители беше описана от главния изпълнителен директор на автомобилния производител не като „цел“, а като „теоретична оценка“, произтичаща от оптимизация на разходите. Той вижда приблизително половината от тези съкращения в Германия, а другата половина в световен мащаб, в приблизително 170 подразделения на компанията.

На 25 август вестник „Билд“ съобщи, че Блуме е бил освиркван по време на производствена среща в централата на компанията във Волфсбург. Някои служители държаха плакати, изразяващи недоволство от ръководството на компанията. Едва когато Блуме се обърна към работната сила, освиркванията спряха.

Нидерландия не успява да изпомпва достатъчно газ в подземните хранилища. Без правителствена намеса страната рискува да бъде неподготвена за отоплителния сезон в случай на суровата зима, съобщи операторът на газова инфраструктура на страната, Gasunie.

„Предвид последните събития, Нидерландия вече няма да може да постигне предварително определената си цел за зимен капацитет за съхранение (115 TWh), ниво, което съответства на приблизително половината от потреблението на Нидерландия. Това обаче не означава автоматично, че газът ще бъде недостатъчен през предстоящата зима или че сигурността на доставките е застрашена. От практическа гледна точка тази ситуация предполага, че без допълнителни политически решения Нидерландия ще бъде недостатъчно подготвена за тежък зимен сценарий“, обясни Gasunie.

Компанията отбеляза, че целта от 115 TWh (почти 11 милиарда кубически метра) отразява резерви от газ, достатъчни за нормално покриване на отоплителния сезон, дори в случай на сурова зима. Този показател е определен от самата Gasunie.

Операторът добави, че постоянно следи пазарната ситуация и поддържа контакт с Министерство на климатичната политика и зеления растеж. Компанията подчерта, че счита действията на вносителите на газ за подходящи и че предизвикателната пазарна ситуация се дължи на „геополитически събития от последните месеци“. „В крайна сметка политическите решения трябва да се вземат от министерството, въз основа на консултации с компании от енергийния сектор и като се вземат предвид последните събития“, добави компанията.

Канада ще въведе ответни мита върху американски стоки на стойност около 20 млрд. USD, след като търговските преговори със САЩ се провалиха и Вашингтон наложи 50% тарифи върху част от канадския внос. Новите канадски мерки ще влязат в сила на 8 септември.

Канадското правителство заяви, че ще отговори на американските тарифи „долар за долар“. Според финансовия министър на страната целта е американският внос да бъде облаган със същата тежест, с която са натоварени съответните канадски стоки при влизането им в САЩ.

Ответните мита ще засегнат около 700 категории американски продукти. Ставките ще варират между 15% и 50%, а сред засегнатите стоки са стомана, алуминий, машини, електроника, облекло и преработени храни.

Ескалацията последва провала на преговорите между двете страни. Вашингтон и Отава обсъждаха възможно намаляване на американските тарифи върху канадски автомобили, стомана и алуминий, но не успяха да постигнат споразумение. Сред спорните въпроси са били условията за автомобилния сектор и обхватът на евентуалните тарифни облекчения.

Американската администрация вече наложи 50% тарифи върху канадски стоки за около 20 млрд. долара. Президентът Доналд Тръмп заплаши и с 50% мита върху канадските автомобили, камиони и автомобилни компоненти от началото на 2027 г., ако двете страни не постигнат ново търговско споразумение.

Канадското правителство обяви и пакет за подкрепа на засегнатите компании и работници на стойност 7,5 млрд. канадски долара. Той включва безлихвени кредити и възможности за отсрочване на плащанията за предприятията, които ще понесат най-силен удар от търговския конфликт.

Спорът е особено чувствителен за автомобилната индустрия, тъй като производствените вериги между Канада и САЩ са силно интегрирани. Части и компоненти често преминават границата по няколко пъти, преди автомобилът да бъде завършен. По-високите мита могат да увеличат разходите както за канадските, така и за американските производители.

Търговското напрежение поставя под допълнителен натиск и бъдещето на споразумението USMCA между САЩ, Канада и Мексико. Продължителната тарифна конфронтация може да доведе до по-високи цени, нарушаване на северноамериканските вериги за доставки и по-слаба инвестиционна активност в засегнатите сектори.

Канадският долар реагира сравнително спокойно на новината и дори отчете леко поскъпване спрямо американската валута, след като инвеститорите оцениха мащаба на ответните мерки и потенциалните им последици за икономиката.

Кирил Дмитриев, специален представител на президента на Руската федерация за инвестиции и икономическо сътрудничество с чужди държави и ръководител на РФПИ, заяви, че европейските граждани плащат приблизително девет пъти повече за природен газ от жителите на САЩ поради отказа на ЕС от руските енергийни ресурси.

„Цената на бюрократичната глупост на ЕС, изразена в отказа му от руските енергийни ресурси: европейците плащат приблизително девет пъти повече за природен газ от американците“, коментира той публикация на инвеститор в X, в която се посочва, че европейците сега плащат 8,6 пъти повече за природен газ от американците.

Световната икономика е понесъл енергийния шок, причинен от прекъсването на корабоплаването през Ормузкия проток, по-добре от очакваното, но той все още не е приключил, заяви Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ).

„Досега световната икономика е понесла енергийния шок, причинен от затварянето на Ормузкия проток, по-добре от очакваното, благодарение на редица фактори“, цитира Ройтерс думите на Георгиева.

Тя посочи използването на горивни резерви от няколко държави, по-ниското общо търсене на енергия, увеличеното производство на възобновяема енергия и разширяването на въглищните електроцентрали в някои региони. Тя също така спомена инвестициите в САЩ и други държави в проекти за изкуствен интелект, които подкрепят корпоративния оборот и потребителското търсене.

Въпреки това Георгиева призова за продължаваща бдителност, отбелязвайки, че цените на петрола остават високи от средата на юни, макар и далеч от върховете, наблюдавани в пика на кризата през пролетта. „Енергийният шок все още не е преодолян. Нов скок в цените на петрола може да ускори инфлацията, принуждавайки централните банки да поддържат политики за ограничаване, което би могло допълнително да повлияе на разходите за обслужване на дълга и икономическата активност“, добави ръководителят на МВФ.

Тя подчерта, че правителствата по света трябва да се справят с финансовите проблеми и „да формулират и представят надеждни планове за това как планират да осигурят устойчивост на дълга и дефицита“. Както отбелязва агенцията, Георгиева не е споменала конкретно никакви държави, но коментарът ѝ дойде, след като доходността по американските държавни облигации достигна 19-годишен връх миналата седмица.

Централен съвет за косвени данъци и митнически услуги на Индия (CBIC) временно отвори всички морски пристанища и международни летища в страната за чуждестранни товари, отклонени поради блокадата на Ормузкия проток.

На фона на продължаващата несигурност в морския транспорт в Ормузкия проток, разтоварването, съхранението и претоварването на чуждестранни контейнеризирани товари в Индия е разрешено до 31 октомври 2026 г. Според заповедта на CBIC, товарът трябва да остане под митнически контрол и е предназначен единствено за по-нататъшен международен транзит или реекспорт. Използването на такъв товар на индийския вътрешен пазар е забранено.

Решението на CBIC да претовари товари е в резултат на искания от търговски и индустриални среди да се използва транспортната инфраструктура на Индия, за да се осигури непрекъснато морско корабоплаване и международна търговия на фона на продължаващата криза в Близкия изток.

На 19 август президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че американските сили са вдигнали блокадата на Ормузкия проток, отваряйки го отново за корабоплаване. Той също така призна, че корабоплаването в района може да „се забави малко“.

Министерството на енергетиката на Казахстан не планира да възобнови доставките на петрол за Германия по тръбопровода „Дружба“ през следващите три месеца. Това беше обявено на брифинг от министъра на енергетиката на Казахстан Ерлан Аккенженов.

„В момента тримесечните ни планове, които получаваме от ПАО „Транснефт“, са на 0. Това означава, че не се очаква транзитът по тръбопровода „Дружба“ да се възобнови през следващите три месеца“, каза Аккенженов, отговаряйки на въпрос относно доставките на казахстански петрол за Германия по тръбопровода „Дружба“.

Бившият ръководител на Германската федерална банка (Бундесбанк) Аксел Вебер, който заемаше поста от 2004 до 2011 г., остро критикува настоящото германско правителство, отбелязвайки, че страната е неспособна да проведе фундаментални реформи.

„Не виждам никакъв значителен вътрешнополитически дневен ред. Вече не сме способни да проведем фундаментални реформи поради изключително сложната политическа система, в която компромиси трябва да се търсят едновременно на три нива на управление. Освен това, за някои реформи ще трябва да изменим конституцията“, каза Вебер в интервю за вестник Handelsblatt.

Той посочи, че това изисква широки коалиции и мнозинство, което просто не съществува в настоящата политическа реалност. „Германия е неспособна и не желае да се реформира“, твърди икономистът.

Същевременно той подчерта, че годишният обем на производството на Германия е на нивото от 2018 г., а обемът на инвестициите е на нивото от 2015 г. „И само общественото потребление чупи нови рекорди всяка година“, заяви Вебер. Страната, каза той, „се държи така, сякаш няма криза“.

По-рано германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че е уверен в политиката на правителството си, въпреки критиките от бизнес средите, опозицията и дори от собствените си поддръжници. Той обяви намерението си да постигне бързо прилагане на предварително планираните реформи в пенсионната, данъчната и дигиталната сфера.

На 25-26 август германският кабинет провежда заседание в замъка Нойхарденберг в Бранденбург. Основните теми на дискусията са икономическото възстановяване и подкрепата на бизнеса, както и мерките за защита от последиците от екстремните горещини и изменението на климата.

Комбинираният бюджетен дефицит на федералното правителство, регионалните и общинските власти в Германия се е увеличил със 105% през първата половина на годината в сравнение със същия период на миналата година, на фона на увеличените военни разходи.

„Дефицитът на държавния бюджет през първата половина на 2026 г., според предварителните оценки, възлиза на 71,3 млрд. EUR Държавният дефицит е с 36,6 млрд. EUR по-висок от предходната година“, съобщи Федералната статистическа служба.

Според БВП дефицитът е 3,1%, с 0,1 процентни пункта по-висок от прага на ЕС. Федералният бюджет представлява по-голямата част от държавния дефицит, като се е увеличил с 29 милиарда евро до 48,1 млрд. EUR. Обяснявайки причините за рязкото увеличение на дефицита, агенцията просто заявява, че „разходите са се увеличили повече от приходите“.

Йенс Бойзен-Хогрефе, експерт в Института за световна икономика (IfW) в Кил, посочи ролята на бюджетните пера за отбрана. „Решаващият фактор на федерално ниво бяха прекомерните разходи за отбрана, както и допълнителните инвестиции и субсидии, финансирани от специален фонд“, цитира експерта вестник Handelsblatt.

Бойзен-Хогрефе също така отбеляза, че лихвените плащания по вече взети държавни заеми са се увеличили тази година. „Като цяло, значително увеличените плащания по заеми показват, че нарастващият дефицит не може да бъде пренебрегнат с повдигане на рамене“, каза той.

По-малко от 20 товарни кораба са преминали през Ормузкия пролив през изминалия уикенд, показват данни на компанията за проследяване на морския трафик Kpler, цитирани от Reuters.

На 22 август през пролива са преминали 13 кораба, а на 23 август – едва четири. Ден по-рано, на 21 август, броят им е бил 16. Данните са предварителни, тъй като част от плавателните съдове се движат с изключени транспондери и не се отчитат от стандартните системи за проследяване.

Танкерите формират най-голям дял от трафика през пролива – около 45%. От тях 56% превозват суров петрол, петролни продукти или химикали, а 24% – втечнен петролен газ.

За седмицата до 21 август Kpler е отчела 89 кораба, напуснали Персийския залив през Ормуз, и 103, които са влезли. Трафикът остава приблизително 90% под обичайните нива отпреди конфликта.

Ограниченото корабоплаване е резултат от продължаващото военно и политическо напрежение между САЩ и Иран, както и от серията нападения срещу кораби в района. Британската организация UK Maritime Trade Operations е регистрирала 23 инцидента с попадения на снаряди и нанесени щети по плавателни съдове от 6 юли насам.

По случай старта на новата учебна година А1 предлага два нови Unlimited тарифни плана в партньорство с Уча.се, които комбинират мобилна свързаност с достъп до образователната платформа за период от 24 месеца без допълнително заплащане. Плановете са насочени към учениците и техните родители, като съчетават в едно мобилна услуга, достъп до учебно съдържание и възможност за закупуване на устройство на промоционална цена. Новите предложения дават възможност на децата и младежите да учат, преговарят и наваксват материала по удобен за тях начин, независимо дали са у дома или в движение. За родителите те предлагат практично решение за подготовката на ученика – със свързаност, образователно съдържание и подходящо устройство в едно предложение. Мобилният тарифен план се предлага на промоционална цена от 24,99 евро и включва неограничени национални минути, 50 000 MB мобилен интернет на максимална скорост, след което скоростта е до 100 Mbps, една Select позиция с 12-месечен промопериод и достъп до Уча.се за 24 месеца без допълнително заплащане. А с плана за мобилен интернет клиентите получават неограничен мобилен интернет и скорост, както и достъп до Уча.се за целия срок на договора на промоционална цена от 14,99 евро. И с двете предложения учениците могат да се възползват от образователното съдържание през мобилната мрежа на А1, отличена от Ookla® като най-бързата в България за четвърта поредна година. Така достъпът до учебни материали, видео уроци и тестове може да бъде част от ежедневието им навсякъде, където имат нужда да преговорят урок, да се подготвят за контролно или да изяснят тема, която не са разбрали в клас. Партньорството дава на семействата и още една възможност – с новите планове могат да бъдат закупени и избрани смартфони и таблет на промоционални цени – като Samsung Galaxy A27, iPhone 16e, OPPO A6x 5G и Samsung Galaxy A11 4G. Така родителите могат да подготвят ученика и с подходящо устройство за ежедневните му нужди. Уча.се е най-награждаваният образователен сайт в България с над 1,3 милиона потребители, който помага на децата и младежите да учат по-лесно, бързо и с удоволствие. Съдържанието в платформата включва предмети от 1. до 12. клас и е поднесено на разбираем език, близък до начина, по който новото поколение възприема информация – кратко, ясно, увлекателно и без сложна терминология. Видео уроците обясняват дори най-трудните теми по достъпен и интересен начин, а мисловните карти и кратките тестове помагат на учениците да затвърдят наученото бързо и ефективно. Благодарение на този подход Уча.се се превръща в предпочитан помощник – за подготовка за контролни и изпити, наваксване на пропуснат материал или просто по-лесно усвояване на училищната програма – по всяко време и от всяко устройство. Достъпът до Уча.се се управлява удобно през приложението Моят А1. След активиране на съответния тарифен план платформата се появява в секция „Включени услуги“, откъдето клиентът може да генерира уникален код и с него да активира своя 24-месечен абонамент в Уча.се. С новото партньорство А1 разширява ролята на мобилната свързаност в ежедневието на семействата – от достъп до интернет и комуникация до практичен инструмент, който помага на учениците да учат по-лесно и самостоятелно през цялата година.

Преките чуждестранни инвестиции в Катар са се увеличили с 3,3% през първото тримесечие на 2026 г. спрямо края на предходното тримесечие и са достигнали 47,3 млрд. USD, показва проучване на Националния съвет за планиране на Катар, изготвено съвместно с централната банка на страната.

Най-голям дял от входящите преки чуждестранни инвестиции продължава да има добивът и кариерите – 45,3%, следвани от финансовите и застрахователните дейности с 31,9% и преработващата промишленост с 13%. Информационните и комуникационните дейности формират 2,8%, а професионалните, научните и техническите услуги – 2%.

Катарските власти подчертават, че страната оценява входящите инвестиции не само по техния размер, а и по способността им да повишават производителността, да насърчават трансфера на технологии и да развиват сектори с по-висока добавена стойност. Това е част от по-широката стратегия на Катар за диверсификация на икономиката отвъд енергетиката.

Паралелно с ръста на чуждите инвестиции в страната се увеличават и катарските инвестиции в чужбина. През първото тримесечие на 2026 г. те са нараснали с 3,5% и са достигнали 60,9 млрд. USD.

Най-голяма част от тези средства са насочени към финансови и застрахователни услуги – 33,5%, следвани от минния и енергийния сектор с 29,8%, технологичната инфраструктура с 10,8%, хотелиерството с 9,1% и транспорта със 7%.

Така Катар едновременно засилва позицията си като получател на чужд капитал и като активен международен инвеститор. Тази двупосочна динамика подкрепя амбицията на страната да развива финансови услуги, технологии, логистика и други отрасли извън традиционния въглеводороден сектор.

Nvidia обсъжда нова инвестиция в стартъпа за изкуствен интелект Perplexity в рамките на кръг за набиране на капитал, който може да оцени компанията на повече от 30 млрд. долара, съобщава The Information, позовавайки се на източници, запознати с разговорите. Информацията беше потвърдена и от Reuters.

Ако сделката бъде реализирана при подобна оценка, това би означавало ръст от над 50% спрямо приблизително 20 млрд. долара, на които Perplexity беше оценена при предишното си финансиране през 2025 г.

Perplexity се превърна в една от най-бързо растящите компании в сегмента на AI търсачките и дигиталните асистенти. Според The Information годишният темп на приходите ѝ вече надхвърля 750 млн. долара, при под 250 млн. долара в началото на 2026 г. Част от този ръст се свързва с Perplexity Computer – облачен AI агент, предназначен да автоматизира професионални задачи.

Nvidia и Perplexity вече имат тесни бизнес отношения. Производителят на чипове е сред съществуващите инвеститори в компанията, а Perplexity участва и в инициативи, свързани с AI екосистемата на Nvidia. Според The Information двете компании са засилили сътрудничеството си през последните месеци, включително по отношение на хардуер и софтуер за изкуствен интелект.

По-рано Nvidia е разглеждала и друг вариант за задълбочаване на отношенията с Perplexity – лицензиране на част от технологията на стартъпа и наемане на негови служители. Според The Information тези разговори впоследствие са прераснали в обсъждане на по-традиционна капиталова инвестиция.

Интересът на Nvidia към Perplexity се вписва в по-широката стратегия на компанията да инвестира в бързо растящи AI бизнеси, които използват нейния хардуер и инфраструктура. Самата Nvidia продължава да разширява ролята си отвъд производството на графични процесори и все по-активно участва в изграждането и финансирането на глобална AI инфраструктура. През август компанията обяви партньорства с Apollo, BlackRock, Blackstone, Brookfield, Goldman Sachs и KKR за мобилизиране на над 500 млрд. долара капитал за AI инфраструктура в дългосрочен план.

Perplexity междувременно подготвя и по-дългосрочни стъпки към капиталовите пазари. Главният изпълнителен директор Аравинд Шринивас заяви по-рано тази година, че компанията обмисля първично публично предлагане през 2028 г., независимо от пазарната среда към онзи момент.

До момента Perplexity е набрала над 1,7 млрд. долара от инвеститори, сред които Nvidia, New Enterprise Associates, Accel и SoftBank. Компанията не обучава изцяло собствени фундаментални модели от нулата, а комбинира различни модели според конкретната задача и ги интегрира в собствените си продукти и услуги.

Към момента нито Nvidia, нито Perplexity са потвърдили официално финализирана сделка. Perplexity е отказала коментар пред Reuters, а Nvidia не е отговорила незабавно на запитването на агенцията.

САЩ отпускат 500 млн. USD за седем проекта, насочени към добив и преработка на критични минерали, производство на материали за батерии и рециклиране. Целта е да се укрепят американските вериги за доставки и да се намали зависимостта на страната от чуждестранни доставчици, най-вече от Китай.

Финансирането е осигурено от Министерството на енергетиката на САЩ чрез Службата за критични минерали и енергийни иновации (CMEI). То е част от третия кръг на програмите за преработка на материали за батерии и за производство и рециклиране на батерии.

Инициативата обхваща ключови звена от веригата – от извличането и преработката на литий и кобалт до възстановяването на ценни метали от използвани батерии и производството на ново поколение компоненти.

Сред най-големите проекти е този на Lilac Solutions. Компанията ще получи 100 млн. долара, за да изгради съоръжение за извличане на литий от солени води в района на Голямото солено езеро в щата Юта.

Планираният капацитет е около 5000 метрични тона литий годишно, като производството се очаква да започне до 2028 г. Проектът е част от усилията на Вашингтон да увеличи вътрешното производство на суровина, която е ключова за литиево-йонните батерии.

Други 100 млн. долара са предназначени за Jervois, която планира изграждането на предприятие за преработка на кобалт в Айдахо. Според Reuters то трябва да се превърне в единствената подобна рафинерия в САЩ.

Значителна част от средствата са насочени и към рециклирането. Nth Cycle ще получи подкрепа за съоръжение, което ще преработва т.нар. black mass – смес от ценни материали, получавана след раздробяването на използвани литиево-йонни батерии.

Princeton NuEnergy, Arcanum Ventures и Coreshell Technologies са сред другите избрани компании, като всяка от тях ще получи по 50 млн. долара. Проектите им обхващат повторната преработка на батерийни компоненти, производството на химикали за електролити и разработването на силициеви аноди.

Американското Министерство на енергетиката определя три основни направления за инвестициите – увеличаване на вътрешния капацитет за преработка на критични минерали от първични суровини, възстановяване на ценни материали чрез рециклиране и разширяване на производството на батерийни материали и компоненти.

Новото финансиране е част от по-мащабната американска стратегия за връщане на ключови производства на територията на страната. Критичните минерали имат стратегическо значение не само за електромобилите, но и за електроенергийните мрежи, електрониката, отбранителната индустрия и редица високотехнологични производства.

Администрацията на президента Доналд Тръмп поставя особено силен акцент върху намаляването на зависимостта от Китай при стратегическите суровини. Новите 500 млн. долара са част от серия американски инвестиции и програми за изграждане на собствен капацитет по веригата – от суровината до готовия материал за батерии.

Министерството на енергетиката посочва, че само досегашни грантове за 39 проекта по основните звена на батерийната верига са свързани с общи инвестиции за около 16 млрд. долара, включително частния капитал към проектите.

Последното финансиране показва, че битката за критичните минерали все повече се превръща не само в икономически, но и в стратегически въпрос. За САЩ изграждането на собствена верига за литий, кобалт и други материали означава по-голяма сигурност за автомобилната, енергийната и отбранителната индустрия в условията на засилваща се глобална конкуренция.