България си поставя за цел до 2030 г. да се превърне в едно от най-привлекателните места в Европа за създаване и развитие на високотехнологични компании. Това заяви министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев при откриването на информационен ден на Европейския съвет за иновации в София.

В момента 16 български компании участват в проекти, подкрепени от Европейския съвет за иновации. Амбицията е броят им да нарасне многократно.

Като примери за успешно развитие Василев посочи EnduroSat и Dronamics. По думите му подкрепата по линия на Европейския съвет за иновации е помогнала на EnduroSat да развие дейността си от производство в София до продажби на сателити на клиенти по целия свят.

Според министъра Европа се намира на технологичен кръстопът и трябва да премине от пазар, който основно регулира технологии, създадени другаде, към място, където се разработват нови технологии. Той определи висококвалифицираните инженери, математици и изследователи като основно конкурентно предимство на България.

България изгражда национална система за трансфер на технологии с централен център в „София тех парк“ и регионални офиси в страната. Целта е научните разработки да достигат до патенти, лицензи и нови компании, вместо да остават само в научни публикации.

Василев открои и бъдещата Фабрика за изкуствен интелект BRAIN++, която трябва да даде на изследователи и стартиращи предприятия достъп до високопроизводителни изчислителни ресурси на европейско равнище. „София тех парк“ участва и в иновационната мрежа DIANA на НАТО, а новият Център за иновации в отбраната обединява научни среди, бизнес и държавни институции за разработване на технологии с двойна употреба.

По време на информационния ден представители на стартиращи предприятия, бързоразвиващи се компании, инвеститори и изследователи са се запознали с възможностите по EIC Pathfinder, EIC Accelerator и STEP. Инструментите обхващат различни етапи от развитието на иновациите - от ранните научни изследвания и създаването на нови технологии до внедряването им на пазара и разрастването на високотехнологичните предприятия.

По-късно Василев и европейският комисар за стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите Екатерина Захариева са обсъдили необходимостта процедурите за кандидатстване да бъдат по-бързи и по-достъпни. Сред поставените въпроси е и компаниите да получават своевременно информация дали проектите им са одобрени.

Като приоритет е посочен и по-лесният достъп до научноизследователска инфраструктура, включително лаборатории и суперкомпютри. Василев и Захариева са заявили, че Европа трябва да създава условия иновативните компании не само да започват дейността си в Европейския съюз, но и да продължават развитието си там.

Източници: news.bg

Анталия ще приеме 31-ата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата – COP31, която ще се проведе от 9 до 20 ноември 2026 г. Домакин ще бъде Antalya EXPO Center в района Аксу, където за срещата се преустройва теренът на бившето EXPO 2016.

Конференцията ще събере правителствени делегации, представители на международни организации, бизнеса и гражданското общество. Според Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата основният акцент ще бъде върху прилагането на климатичните решения и напредъка към глобален енергиен преход.

Проектът за адаптация на мястото е разработен от SP Architects. Вместо да бъде изградена изцяло нова площадка, съществуващата инфраструктура на EXPO 2016 ще бъде съчетана с нови постоянни и временни структури. Така теренът ще бъде използван за мащабното международно събитие, без да губи възможността да приема други прояви след края на конференцията.

На мястото ще бъдат обособени две основни зони. Синята зона, управлявана от ООН, ще бъде предназначена за официалните климатични преговори, срещите на делегациите и акредитираните съпътстващи събития. Достъпът до нея ще бъде разрешен само на акредитирани участници.

Зелената зона ще бъде отворена за обществеността. В нея ще се провеждат изложби, публични дискусии и събития, свързани с климатичните решения и иновациите. Разделението между двете пространства ще позволи официалните преговори и общественият дебат да се провеждат едновременно на един и същ терен.

Турция ще бъде домакин на конференцията, а Мурад Курум е определен за президент на COP31. Австралийският министър по въпросите на климата и енергетиката Крис Боуен ще ръководи преговорите. Домакинството на Турция беше потвърдено след договореност с Австралия, която първоначално също беше кандидат за домакин на срещата.

Срещата на световните лидери е насрочена за 11 и 12 ноември. Тя трябва да даде политически тласък на преговорите и да постави началото на обсъжданията по конкретни ангажименти за ограничаване на климатичните промени.

От ООН подчертават, че „нито една COP не може да реши климатичната криза сама“. Очакването е срещата в Анталия да надгради досегашните решения и да насочи вниманието към тяхното изпълнение. След приключването на COP31 теренът на бившето EXPO 2016 е предвидено да продължи да се използва за панаири, концерти и други обществени събития.

България ще запази единната ставка на ДДС от 20% и през 2027 г., ако не бъде приета законова промяна. Това заяви Богомил Николов от „Активни потребители“ в предаването „България сутрин“ по Bulgaria ON AIR, коментирайки проверките за цените на храните. Николов свърза проблемите по щандовете с липсата на достатъчно конкуренция и с отслабването на местното производство. „Като нямате конкуренция, се получават тези дефекти в табелките“, каза той. По думите му Комисията за защита на конкуренцията е направила анализ, който показва структурни проблеми на пазара. Николов подчерта, че надценките сами по себе си не са забранени и че потребителят трябва да има избор между повече оферти, вместо държавата да определя цените.

Според Николов засетите площи с домати са се свили от 25 000 декара през миналата година до 14 000 декара през тази. Той определи спада като сериозен проблем за предлагането на българска продукция.

Председателят на „Активни потребители“ отхвърли обяснението, че големите търговски вериги просто не допускат малките производители. По думите му търговските вериги трудно работят с производители, които предлагат малки количества. Николов настоя за промени в политиката на субсидиране и за насърчаване на кооперативите и директните продажби.

Той даде пример и с качеството на някои храни. „Плащаш скъпа вода“, каза Николов по повод твърдението си, че част от по-ниските цени се постигат чрез продукти с по-голямо водно съдържание.

В интервюто Николов заяви, че от 1 януари България ще остане последната държава в Европейския съюз с равно ДДС и че Дания ще въведе нулева ставка за плодовете и зеленчуците. Проверените данни показват по-различен график за датската мярка.

Дания действително е единствената държава в ЕС, освен България, която прилага единна основна ставка без обща намалена ставка за храните. Стандартният ДДС там е 25%, а в България стандартната ставка е 20%.

Датското правителство и няколко партии постигнаха споразумение да заделят 6 млрд. датски крони годишно от 2028 г. за намаляване на ДДС върху храните или за премахването му при плодовете и зеленчуците. Конкретният модел все още не е окончателно определен, а промяната не е планирана за 1 януари 2027 г.

Като алтернатива на общото намаляване на ДДС Николов предложи данъкът да се възстановява на най-нуждаещите се потребители. По думите му това може да става чрез карта или код, при който сумата се връща в края на месеца след покупките.

Той подчерта, че целта на потребителската защита не е чиновник да изчислява колко трябва да струват хлябът или доматите, а купувачът да получава ясна информация и да не бъде подвеждан.

Източници: dnes.bg, old-news.bnr.bg, danishnews.cphpost.dk

Световните разходи за внос на втечнен природен газ (LNG) ще се увеличат с най-малко 39 млрд. долара през 2026 г., въпреки че закупените количества ще намалеят с 60,7 млн. тона. Причината е продължаващото нарушаване на доставките от Близкия изток вследствие на конфликта в региона и ограниченията върху корабоплаването през Ормузкия проток. Това показва нов анализ на норвежката консултантска компания Rystad Energy, публикуван на 26 октомври.

Според прогнозите общите разходи за внос на LNG в световен мащаб ще достигнат 256,3 млрд. долара спрямо очакваните преди конфликта 217,8 млрд. долара. Това представлява увеличение от близо 18%, въпреки значителното свиване на физическите обеми на доставките.

Изчисленията се основават на сценарий, при който доставките на втечнен природен газ от Катар и Обединените арабски емирства остават прекъснати от март до края на 2026 г. Прекъсването на износа през Ормузкия проток принуждава големите вносители да търсят алтернативни доставчици и да купуват газ на по-високи цени на свободния пазар.

Европа е регионът, който ще понесе най-голямото увеличение на разходите в абсолютна стойност. Според Rystad Energy европейската сметка за внос на LNG ще нарасне с най-малко 12 млрд. долара, или с около 18%, достигайки приблизително 79 млрд. долара. Това ще се случи въпреки очакваното намаление на търсенето с 24 млн. тона.

Преди началото на конфликта европейските държави са планирали да получат 24,7 млн. тона втечнен природен газ от Катар през 2026 г. Според прогнозите 20,6 млн. тона от тези доставки няма да бъдат реализирани.

Основният проблем за Европа е високата зависимост от краткосрочните покупки на природен газ. Около 65% от европейския внос на LNG се осъществява на спот пазара, където цените реагират непосредствено на нарушенията в доставките и промените в търсенето.

В резултат средната цена на втечнения природен газ за Европа се е увеличила с 47%.

Анализаторите предупреждават, че тази структура на доставките прави европейските потребители особено уязвими към нови ценови сътресения.

За разлика от Европа, държавите от Източна Азия са относително по-добре защитени от резките колебания на газовите пазари. Очаква се разходите им за LNG да нараснат с 9,7% до 104,6 млрд. долара спрямо първоначално прогнозираните 95,3 млрд. долара.

Причината е различният модел на снабдяване. Само 14,5% от вноса на втечнен природен газ в Източна Азия се осъществява на спот пазара.

Освен това 82% от дългосрочните договори за доставки са обвързани с цените на петрола, които са се повишили значително по-слабо от борсовите цени на газа.

Според Rystad Energy договорите, индексирани към петрола, са поскъпнали с около 28%, докато тези, обвързани с газовите борси и спот пазара, са отчели увеличение от приблизително 72%. Тази разлика позволява на азиатските купувачи да ограничат финансовите последствия от кризата, въпреки че регионът традиционно е сред най-големите потребители на катарски LNG. В Южна Азия ситуацията е по-различна. Страните реагират на високите цени предимно чрез намаляване на вноса, като Пакистан свива покупките по-рязко от Индия.

Ормузкият проток е един от най-важните морски маршрути за световната енергийна търговия. Преди конфликта през него преминаваха близо 20% от глобалните доставки на втечнен природен газ, основно от Катар.

Нарушенията в корабоплаването и износа от региона доведоха до сериозни сътресения на международните енергийни пазари, принуждавайки вносителите да пренасочват товари и да търсят алтернативни маршрути.

Според Международната агенция по енергетика (МАЕ) ограниченията в Ормузкия проток са довели до силна нестабилност на цените на газа в Европа и Азия през 2026 г. Въпреки постепенното възстановяване на част от корабоплаването след постигнатото през юни временно споразумение между САЩ и Иран, обемите остават значително под нивата отпреди конфликта.

Енергийната криза създава нови възможности за производителите на втечнен природен газ извън Близкия изток. Според Rystad Energy американските доставки за Европа имат стратегическо предимство, тъй като не преминават през Ормузкия проток. За азиатските пазари обаче транспортирането на американски LNG може да бъде затруднено от ограниченията на Панамския канал и необходимостта от използване на по-дълги морски маршрути. Това увеличава значението на Австралия и Канада като алтернативни доставчици за държавите от Тихоокеанския регион.

Разширяването на американския капацитет за втечняване на природен газ също може да помогне за диверсификацията на доставките. Анализаторите обаче предупреждават, че нарастващият износ може постепенно да окаже натиск върху цените на вътрешния газов пазар в САЩ.

Според старшия анализатор на Rystad Energy Кристоф Халсер конфликтът е показал, че държавите разполагат с различни възможности да се справят с прекъсванията на доставките и поскъпването на енергийните ресурси.

Той подчертава, че диверсификацията на ценовите механизми може да помогне за ограничаване на разходите, но не гарантира физическата наличност на природен газ.

Анализът на Rystad Energy показва, че дългосрочните договори, разнообразието от доставчици и сигурността на транспортните маршрути придобиват все по-голямо значение за енергийната политика на държавите.

Според експертите кризата в Ормузкия проток е показала, че дори намаляващото потребление не гарантира по-ниски разходи, когато доставките са ограничени и международната конкуренция за наличните количества се засилва.

Златните резерви на Русия са намалели с 6,2 метрични тона през септември и са достигнали приблизително 2260 тона. Това е най-ниското им равнище от края на 2019 г., съобщи украинската Служба за външно разузнаване. Спадът е десети пореден месечен.

Данните на Банката на Русия, цитирани от Interfax, показват близка стойност от около 2264 тона, или 72,8 милиона тройунции. Разликата спрямо оценката на украинското разузнаване се дължи на закръгляването на числата.

От декември 2025 г. физическите запаси от монетарно злато са намалели с около 62 тона, или 2,7%. Така Русия постепенно се отказва от част от натрупания през последните години буфер, който служеше за защита на финансовата система от външни ограничения.

Доларовата стойност на монетарното злато е спаднала от 333,5 млрд. долара в края на август до 301,6 млрд. долара през септември. Според Банката на Русия промяната не се дължи единствено на продажби, а и на преоценка на активите и колебанията на международните цени.

Общият размер на руските международни резерви е бил 731,76 млрд. долара в края на септември, според официални данни, цитирани от Interfax. Към 9 октомври оценката е била 723,5 млрд. долара, или с 45,5 млрд. долара, 5,9%, по-малко спрямо началото на септември.

Украинското разузнаване свързва продажбата на злато с нарастващия бюджетен дефицит, намаляващите приходи от нефт и газ и високите държавни разходи, включително за войната срещу Украйна.

Според службата руското Министерство на финансите продава валутни и златни активи от Фонда за национално благосъстояние срещу рубли. След това Централната банка извършва операции на вътрешния пазар, използвайки китайски юани и злато.

Продажбата на резервни активи позволява на Москва временно да финансира държавните разходи, без незабавно да увеличава задлъжнялостта или да съкращава бюджетни програми. В същото време значителна част от чуждестранните активи на Руската централна банка е замразена след санкциите от 2022 г., което ограничава средствата, до които правителството може да получи бърз достъп.

Службата за външно разузнаване на Украйна предупреждава, че ако дефицитът се запази, а резервите не бъдат възстановени, Русия може да бъде принудена да увеличи заемите, да повиши данъците или да намали държавните разходи.

Същевременно продажбите не означават, че целият обем на руските международни резерви е незабавно достъпен за правителството. Част от активите е блокирана в чужбина, а стойността на останалите се променя според цените на златото, валутните курсове и пазарните операции.

Близо 26 000 граждани на държави извън Европейския съюз са получили достъп до българския пазар на труда през 2025 г. Това е увеличение с около 25% спрямо предходната година, показва анализ на Института за пазарна икономика. От допуснатите работници 18 658 са били сезонни. Към края на годината около 29 000 чуждестранни граждани са имали разрешения за пребиваване с цел заетост. Броят им е почти пет пъти по-висок в сравнение с 2020 г.

Значителна част от работниците от трети страни идват в България за кратки периоди, най-вече заради сезонните нужди на туризма и земеделието. Те са концентрирани и в строителството и производството. Дори при най-високата оценка делът им остава под 2% от около 2,9 милиона заети в страната. Според анализа на ИПИ данните не показват връзка между дела на сезонните работници от трети страни и промените в заетостта на местното население.

Не се потвърждава и тезата, че наемането на чужденци води до натиск върху възнагражденията. Между 2020 и 2025 г. брутните заплати в хотелиерството и ресторантьорството са нараснали с близо 110%, докато средният ръст за страната е 87%. Въпреки това секторът продължава да предлага най-ниските възнаграждения.

Недостигът на кадри остава сериозен проблем за българската икономика. През 2025 г. работодателите са заявили потребност от над 231 000 потенциални назначения през следващите 12 месеца. От ИПИ уточняват, че тази оценка вероятно надхвърля реалните възможности за наемане.

Според анализа привличането на работници от чужбина може да помогне за запълването на свободни позиции, за които в България вече няма достатъчно кандидати. Институтът препоръчва този подход да върви паралелно с мерки за активиране и повишаване на квалификацията на местната работна сила.

Източници: nova.bg, investor.bg, kmeta.bg

ЕРМ Запад инвестира близо 10 млн. евро в електроразпределителната мрежа в област Благоевград през 2026 г. Това стана ясно по време на традиционната работна среща на ръководството на Електрохолд с представители на местните власти, проведена с домакинството на областния управител Васил Трендафилов.

Във фокуса на разговорите бяха инвестициите за развитие и модернизация на електроразпределителната мрежа, както и взаимодействието между ЕРМ Запад и местните власти за по-добра превенция и бърза реакция при аварийни ситуации.

„За нас прекият диалог с местните власти е изключително важен. Общините познават най-добре конкретните потребности на населените места, а нашата задача е да търсим устойчиви технически решения и да насочваме инвестициите и дейностите там, където те ще имат най-голям ефект“, каза Радослав Цветков, изпълнителен директор на ЕРМ Запад, част от групата Електрохолд.

От планираните за 2026 г. инвестиции на ЕРМ Запад близо 3.8 млн. евро са предназначени за присъединяване на нови клиенти в отговор на динамичното строителство и разрастването на населените места в областта. Близо 1.1 млн. евро са насочени към изграждане на съоръжения средно напрежение, а над половин милион евро – към мрежата ниско напрежение. За изпълнение на лицензионните задължения, свързани с периодичната подмяна на електромерите, са предвидени 3 млн. евро. Други 1.5 млн. евро са предназначени за придобиване на енергийни съоръжения с цел по-ефективно управление и развитие на мрежата.

ЕРМ Запад продължава целенасочената работа по поддръжката на просеките около въздушните електропроводи. Поддържането на сервитутните зони и растителността около електропроводите е сред важните превантивни мерки за намаляване на риска от аварии и прекъсвания на електрозахранването, особено при неблагоприятни метеорологични условия.

Сред значимите проекти на ЕРМ Запад в областта са реконструкцията на мрежата ниско напрежение в с. Българчево, изграждането на нови трансформаторни постове в Сандански, с. Баня и Добринище, както и реконструкцията на въздушния електропровод „Обидим“. В разширяването на капацитета на електропровода се инвестират 300 хил. евро, което ще създаде необходимите условия за обслужване на присъединените към мрежата производители на електроенергия от възобновяеми източници.

По време на срещата представителите на ЕРМ Запад акцентираха и върху необходимостта от своевременен обмен на информация и по-добра координация с общинските администрации при планирането и изпълнението на инфраструктурни проекти. Навременното взаимодействие между страните позволява по-ефективно планиране на инвестициите, съгласуване на дейностите по места и по-бърза реакция при възникване на проблеми.

Срещата е част от политиката на Електрохолд за открит и активен диалог с местните власти и за търсене на практически решения за развитието на електроразпределителната инфраструктура и подобряване на качеството на услугите за клиентите.

Най-богатите 0,1% от населението на света, или приблизително 8 милиона души, генерират повече въглеродни емисии от най-бедните 3,5 милиарда души, взети заедно. Същевременно част от най-заможните инвеститори извличат значителни печалби от индустриите, допринасящи за глобалното затопляне, както и от възстановяването след природни бедствия. Това показва нов доклад на международната организация Oxfam, публикуван на 27 октомври 2026 г. преди климатичната конференция COP31 в Турция.

Изследването, озаглавено „Разделението на бедствията: Как климатичният хаос задълбочава неравенството и обогатява малцина“, установява, че въглеродният отпечатък на най-богатите хора е несъразмерно голям спрямо този на останалото население.

Според анализа най-заможните 0,1% произвеждат над три пъти повече въглеродни емисии от цялото население на Африка на юг от Сахара, което наброява приблизително 1,3 милиарда души.

Още по-съществени са разликите при индивидуалното въздействие върху климата. Един представител на най-богатите 0,1% е допринесъл близо 400 пъти повече за днешните екстремни горещини в сравнение с човек от най-бедната половина на човечеството.

Според изчисленията на Oxfam най-богатият 1% от населението е отговорен за приблизително 20% от глобалното затопляне от 1990 г. насам.

Организацията предупреждава, че емисиите, генерирани само за една година от тази група, могат да доведат до приблизително 1,9 милиона допълнителни смъртни случая вследствие на екстремни горещини в дългосрочен план.

Около 78% от тези смъртни случаи се очаква да бъдат в държави с ниски и по-ниски средни доходи, въпреки че те са отговорни за едва 8% от глобалните емисии.

Икономическите последици също са значителни. Според моделните оценки на Oxfam емисиите на най-богатия 1% могат да причинят щети за близо 53 трилиона щатски долара до 2050 г.

Тези стойности представляват прогнозни оценки, основани на климатични модели, а не вече настъпили загуби.

Един от най-ярките примери за неравномерното разпределение на въглеродните емисии е използването на частни самолети. Според изследването през 2025 г. частната авиация е генерирала приблизително 16 милиона тона въглероден диоксид. Само за две секунди всички частни самолети по света произвеждат повече емисии, отколкото един човек от най-бедната половина на населението отделя за цяла година.

Изчисленията показват, че средният полет с частен самолет генерира около 3,7 тона въглероден диоксид – количество, съпоставимо с годишните емисии на средностатистически човек в световен мащаб.

Същевременно използването на този вид транспорт е достъпно за изключително ограничена група хора – приблизително 250 000 души по света.

Докладът разглежда и финансовите механизми, чрез които част от най-богатите инвеститори получават приходи както от замърсяващи индустрии, така и от дейности, свързани с преодоляването на последиците от климатичните промени.

Oxfam е разработила специален индекс, наречен Destroy & Rebuild Index, който обхваща 217 компании, работещи в сектори, свързани с изкопаемите горива, климатичните рискове, подготовката за бедствия и възстановяването след тях.

Според анализа компаниите в индекса са реализирали средна печалба от 1,8 милиарда долара през 2025 г. и са разпределили средно над 1 милиард долара към акционерите си.

Две от най-големите инвестиционни компании в света – BlackRock и Vanguard – имат участия в 92% от дружествата, включени в индекса. Общата стойност на инвестициите им в тези компании надхвърля 1 трилион долара.

Проучването установява още, че инвестиционните портфейли на 1000 милиардери са свързани с приблизително 486 милиона тона въглероден диоксид еквивалент през 2025 г. Ако тези емисии се разглеждат като отделна държава, тя би заемала 19-о място сред най-големите замърсители в света.

Около 71% от инвестициите на тези милиардери са насочени към сектори с високи емисии, включително нефтената, газовата и химическата промишленост.

Пазарът на услуги за възстановяване след природни бедствия се очаква да нарасне от приблизително 70 милиарда до 92 милиарда долара годишно до 2029 г.

Това включва дейности по възстановяване на инфраструктура, ремонт на сгради, аварийни услуги и управление на последиците от природни катастрофи.

Според Oxfam част от инвеститорите могат да печелят едновременно от компании, чиито дейности допринасят за климатичните промени, и от предприятия, предлагащи услуги за справяне с причинените щети.

Междувременно най-тежките последици от бедствията се понасят от населението с най-ниски доходи. Изследването посочва, че смъртността при наводнения е седем пъти по-висока в държавите с по-голямо икономическо неравенство.

Богатите домакинства могат да си позволят жилища в по-безопасни райони, допълнителни застраховки и частни услуги за защита при извънредни ситуации. За разлика от тях бедните общности често губят домовете, реколтата и спестяванията си, без да разполагат с достатъчно средства за възстановяване.

Според прогнозите, цитирани в доклада, климатичната криза може да принуди до един милиард души да напуснат домовете си до 2050 г.

В навечерието на COP31 организацията призовава правителствата да въведат по-строги данъчни мерки за най-големите замърсители.

Сред предложенията са постоянни данъци върху големите богатства и доходи, допълнително облагане на компаниите от сектора на изкопаемите горива и по-високи данъци върху луксозни дейности с голям въглероден отпечатък, включително използването на частни самолети.

Oxfam настоява също за значително увеличаване на финансирането за климатична адаптация в развиващите се държави, като средствата за тази цел бъдат утроени до 2035 г.

Според организацията ограничаването на климатичните промени изисква не само намаляване на емисиите, но и преодоляване на икономическите неравенства, които правят най-бедните общества особено уязвими към природните бедствия.

Докладът поставя въпроса доколко справедливо се разпределят икономическите ползи и загуби от климатичните промени в момент, когато светът се подготвя за нов кръг международни преговори за ограничаване на глобалното затопляне.

Един от най-загадъчните милиардери във Великобритания може да бъде принуден да излезе от сянката заради съдебен спор, свързан с отбора на Williams във Формула 1. Питър де Пютрон, който десетилетия наред успява да запази почти пълна анонимност, е изправен пред перспективата да разкрие подробности за бизнеса си пред американски съд, съобщава Financial Times.

Британският финансист е основател на G-Research – технологична компания, специализирана в количествената търговия на финансовите пазари. Около 1000 нейни служители разработват сложни математически модели и алгоритми, които се използват за инвестиционни стратегии.

Според оценки на конкуренти инвестиционен фонд, свързан с G-Research, управлява активи на стойност между 10 и 12 млрд. щатски долара. Тази сума обаче представлява приблизителна оценка на управляваните активи, а не непременно личното богатство на Де Пютрон.

Особено любопитен е начинът, по който милиардерът е организирал бизнеса си. Според публикацията той използва сложна корпоративна структура, включваща офшорни дружества, регистрирани в юрисдикции като Маршаловите острови. Чрез тях се управляват права върху интелектуална собственост, което позволява оптимизиране на данъчните задължения.

Въпреки мащаба на финансовите операции Де Пютрон остава практически непознат за широката общественост. В публичното пространство няма достъпна негова фотография, а хора от обкръжението му го описват като човек, който съзнателно избягва цифровите устройства и всякакви форми на публичност.

Сега обаче съдебни производства заплашват да нарушат изгражданата с десетилетия дискретност.

Един от споровете е свързан с изграждането на голям център за данни в американския щат Южна Каролина. Другият засяга отбора на Williams във Формула 1 и инвестиционната компания Dorilton, чрез която се осъществява контрол върху състезателния тим.

Бившият висш мениджър Матю Шварц е завел дело, в което твърди, че Де Пютрон участва пряко в управлението на активите чрез Dorilton. Тези твърдения са част от съдебния спор и не представляват установени от съда факти.

Съд в Ню Йорк е разпоредил милиардерът да бъде призован за даване на показания под клетва. През лятото съдебни служители на остров Джърси, който е част от Нормандските острови, безуспешно са опитали да му връчат призовка. Бизнесменът не се е явил на определената дата.

Ако производството продължи, съдебните процедури могат да доведат до разкриване на информация за корпоративната структура, инвестиционните интереси и действителното участие на Де Пютрон в управлението на свързаните с него компании.

Случаят привлича внимание не само заради финансовите мащаби на бизнеса, но и заради необичайното поведение на неговия основател. В епоха, в която повечето милиардери са публични личности, Питър де Пютрон успява да остане почти напълно невидим.

Предстоящото развитие на съдебните спорове може да сложи край на тази анонимност и да осветли дейността на един от най-дискретните участници в световните финансови пазари.

Казахстан си поставя за цел да се утвърди като един от водещите технологични центрове на Евразия чрез ускорено развитие на изкуствения интелект, цифровата инфраструктура и високотехнологичните производства. Това заяви президентът Касъм-Жомарт Токаев в годишното си обръщение към народа на страната, озаглавено „Актуалните задачи на Казахстан в новия исторически цикъл“.

Държавният глава представи цифровизацията като основен двигател за бъдещото икономическо развитие на Казахстан и подчерта необходимостта страната да премине от използването на отделни цифрови услуги към изграждането на цялостна икономика, основана на новите технологии.

Според Токаев Казахстан разполага с необходимите предпоставки за подобна трансформация – образовани млади специалисти, развита цифрова инфраструктура и достъпен интернет.

„Ние, по същество, едва започнахме работа по комерсиализацията на изкуствения интелект, токенизацията на активи, развитието на блокчейн технологии и цифрови платформени екосистеми“, посочи президентът.

Той подчерта, че следващият етап трябва да бъде насочен към практическото приложение на технологиите в реалната икономика, а не единствено към разширяване на достъпа до електронни услуги.

Казахстан вече инвестира в изграждането на изчислителна инфраструктура, необходима за развитието на изкуствения интелект. В страната функционират два суперкомпютъра, а до края на 2026 г. се предвижда да заработи трети. Успоредно с това се изграждат нови центрове за обработка на данни и се разширява международната цифрова свързаност.

Важен елемент от технологичната стратегия е и развитието на партньорства с водещи международни компании.

През октомври Казахстан беше посетен от съоснователя на NVIDIA Дженсън Хуанг, който обсъди с държавното ръководство възможностите за сътрудничество в областта на изкуствения интелект и създаването на нови технологични решения.

Сред обсъжданите направления е развитието на т.нар. физически изкуствен интелект (Physical AI) – технологии, които позволяват използването на интелигентни системи в роботиката, промишленото производство и други дейности, свързани с физическата среда.

Токаев постави особен акцент и върху цифровизацията на транспортния сектор. Според него географското положение на Казахстан създава възможности страната да се утвърди като ключова връзка между Европа и Азия, но това изисква модернизиране на управлението на товарните потоци.

„За да заеме трайно позицията на ключов транспортен център на Евразия, Казахстан трябва да изпълни немалко важни задачи. На първо място става дума за пълна цифровизация на транспортния отрасъл, включително международните маршрути.“

Президентът отправи и критика към остарелите административни практики в международния транспорт.

„В епохата на изкуствения интелект да се управляват глобалните транзитни потоци с хартиени товарителници е абсурд. И това е най-прекият път към никъде.“

Според държавния глава развитието на цифровата икономика е неразривно свързано с модернизацията на енергийната инфраструктура.

Казахстан произвежда 123 млрд. киловатчаса електроенергия, но това количество вече не е достатъчно за потребностите на разрастващата се индустрия и бъдещите центрове за обработка на данни.

„За страна с развиваща се индустрия, строителство, агропромишлен комплекс и най-вече с план за цялостна цифровизация на икономиката и внедряване на изкуствен интелект във всички сфери на обществения живот, а следователно и за изграждане на центрове за обработка на данни, този обем произвеждана електроенергия е катастрофално недостатъчен.“

Затова правителството получава задачата да осигури устойчив излишък на електроенергия до 2029 г. чрез изграждане на нови мощности и модернизация на съществуващата инфраструктура.

Технологичната трансформация ще засегне и държавното управление. До 1 юни 2027 г. президентската администрация трябва да представи комплексен план за реформиране на управленската система, съобразен с развитието на цифровата икономика.

„С други думи, предстои да се формира модел на държавно управление за новата икономика, основана на цифровизацията и използването на изкуствен интелект.“

Според Токаев новите технологии трябва да се превърнат в инструмент за повишаване на производителността, подобряване на публичните услуги и създаване на нови икономически възможности.

Амбицията на Казахстан е постепенно да премине от икономика, зависима в значителна степен от суровинните ресурси, към модел, при който технологиите, иновациите и висококвалифицираният труд имат все по-голям принос за икономическия растеж.

Казахстан планира мащабно развитие на ядрената енергетика, изграждане на нови електроцентрали и създаване на държавен стратегически резерв от уран. Целта е страната да преодолее недостига на електроенергия и да постигне устойчив енергиен излишък до 2029 г. Това обяви президентът Касъм-Жомарт Токаев в обръщението си към народа, посветено на икономическото развитие и стратегическите приоритети на държавата.

Според държавния глава енергийната сигурност се превръща в определящ фактор за конкурентоспособността на националните икономики, особено на фона на ускореното развитие на цифровите технологии и изкуствения интелект.

„В съвременните условия решаващ фактор за конкурентоспособността на всяка държава и дори за икономическия ѝ суверенитет е осигуреността с електроенергия. Настъпилите реалности по същество представляват „ерата на електричеството““, заяви Токаев.

Президентът призна, че въпреки значителните си природни ресурси Казахстан продължава да изпитва сериозни затруднения в енергийния сектор. През зимните месеци страната е принудена да купува електроенергия от съседни държави на високи цени, докато през лятото продава излишните количества значително по-евтино.

„Междувременно всяка година енергетиката на Казахстан е изправена пред сериозен недостиг и затова през зимата, в така наречените пикови моменти, се купува електроенергия от съседни държави на висока цена, а след това през лятото същата стока се връща обратно на рязко занижена стойност“, посочи държавният глава.

По думите му годишното производство на електроенергия в Казахстан достига 123 млрд. киловатчаса, но това количество не е достатъчно за потребностите на развиващата се икономика.

„За страна с развиваща се индустрия, строителство, агропромишлен комплекс и най-вече с план за цялостна цифровизация на икономиката и внедряване на изкуствен интелект във всички сфери на обществения живот, а следователно и за изграждане на центрове за обработка на данни, този обем произвеждана електроенергия е катастрофално недостатъчен“, подчерта Токаев.

За преодоляване на недостига президентът постави задача до 2029 г. Казахстан да постигне устойчив излишък на електроенергия. Това трябва да стане чрез изграждане на нови мощности, модернизация на действащите електроцентрали и електропроводи, развитие на възобновяемите енергийни източници и внедряване на технологии за по-чисто производство на електроенергия от въглища.

Особено място в енергийната стратегия на страната заема ядрената енергетика. След проведен национален референдум Казахстан възнамерява да пристъпи към изграждането на няколко атомни електроцентрали.

„Принципно значение има ядрената енергетика. В резултат на всенародния референдум беше взето правилното решение за изграждане на атомни електроцентрали, при това на няколко наведнъж“, заяви президентът.

Токаев предложи още през 2027 г. да започне изграждането на АЕЦ „Балхаш“, както и да бъде подписано споразумение за ускоряване на проекта за АЕЦ „Мойънкум“.

„Смятам за възможно и може би необходимо още през следващата година да пристъпим към изграждането на АЕЦ „Балхаш“ и да подпишем споразумение за всестранно сътрудничество с цел възможно най-скорошно начало на строителството на АЕЦ „Мойънкум““, посочи държавният глава.

Паралелно с изграждането на новите мощности Казахстан възнамерява да гарантира дългосрочните доставки на ядрено гориво. Президентът предложи създаването на стратегически резерв от уран, който да покрива потребностите на атомните електроцентрали за следващото столетие.

„Смятам, че заслужава сериозно разглеждане предложението за създаване на държавен стратегически резерв от уран, който ще позволи да бъдат покрити нуждите на казахстанските АЕЦ за следващото столетие“, заяви Токаев.

Според него чуждестранните партньори, които ще участват в изграждането на атомните централи, трябва да допринесат и за създаването на високотехнологични производства в страната, трансфера на технологии и подготовката на местни специалисти. Такива предложения вече са представени от руски и китайски компании.

Президентът подчерта, че всички бъдещи споразумения трябва да бъдат съобразени с националните интереси на Казахстан.

Правителството получи задача да актуализира и единния дългосрочен енергиен баланс на страната до 2035 г., като отчете очаквания ръст на индустриалното производство, електрификацията и потреблението на електроенергия от центровете за обработка на данни.

Амбицията на Казахстан е да превърне богатата си суровинна база в основа за дългосрочна енергийна независимост и технологично развитие, като преодолее зависимостта от внос на електроенергия в периодите на най-високо потребление.

Турция и Казахстан възнамеряват да увеличат двустранния си стокообмен до 15 млрд. USD и да задълбочат стратегическото си партньорство. Това стана ясно след преговорите между турския президент Реджеп Тайип Ердоган и казахстанския му колега Касъм-Жомарт Токаев, който пристигна на официално посещение в Анкара на 28 октомври, съобщава казахстанската информационна агенция Kazinform.

Двамата държавни глави проведоха разговори на четири очи, последвани от среща в разширен състав с участието на официалните делегации. Основен акцент беше поставен върху развитието на търговско-икономическите отношения, привличането на инвестиции и реализацията на съвместни проекти.

Токаев подчерта, че Турция вече е сред петте най-големи търговски партньори на Казахстан и сред десетте водещи чуждестранни инвеститори в страната.

„Турция е един от петте най-големи търговски партньори на Казахстан. Освен това турската страна е сред десетте най-големи инвеститори, вложили значителни средства в националната икономика на нашата страна. В Казахстан успешно работят много големи турски компании. Готови сме да оказваме всестранна подкрепа на нашите турски партньори и да създаваме благоприятни условия за техния бизнес“, заяви казахстанският президент.

От своя страна Ердоган потвърди намерението на Анкара да разшири икономическото си присъствие в Казахстан и да увеличи инвестиционното сътрудничество.

„Възнамеряваме да увеличим стокообмена до 15 млрд. USD и да активизираме инвестиционното измерение на двустранните отношения“, посочи турският държавен глава.

Сред обсъдените направления са транспортът и логистиката, енергетиката, изкуственият интелект, селското стопанство и отбранителната промишленост. Двете страни разглеждат тези сектори като възможност за разширяване на икономическите връзки и реализиране на нови съвместни инициативи.

Особено внимание беше отделено на политическите отношения между Астана и Анкара. Според Токаев сътрудничеството се основава на историческата и културната близост между двата народа, както и на взаимното доверие.

Казахстанският президент заяви, че между двете държави няма противоречия и разногласия и че те продължават да се подкрепят както в двустранен формат, така и в рамките на международните организации.

Токаев припомни, че при посещението на Ердоган в Казахстан през май 2026 г. са били постигнати важни договорености. Тогава двете страни подписаха Декларация за вечно приятелство и разширено стратегическо партньорство, с която потвърдиха намерението си да задълбочат политическите и икономическите отношения.

Официалното посещение на казахстанския президент започна с посрещане на летището в Анкара от самия Ердоган. Впоследствие се състоя и официална церемония по посрещането му.

Визитата се провежда непосредствено преди националния празник на Турция – Деня на републиката, който се отбелязва на 29 октомври. Токаев поздрави турския президент и народа на страната, като изрази подкрепа за развитието и международната роля на Турция.

В програмата на посещението е включено и участието на двамата президенти в 13-ата среща на върха на Организацията на тюркските държави на 29 октомври.

Казахстанският държавен глава потвърди също намерението си да участва в международната климатична конференция COP31, която ще се проведе в турския курорт Анталия.

Преговорите в Анкара потвърждават стремежа на Казахстан и Турция да превърнат политическото си партньорство в по-активно икономическо взаимодействие, като увеличаването на двустранната търговия до 15 млрд. USD остава една от основните им стратегически цели.

Близо 5000 предприемачи, инвеститори и инвеститори се очаква да се съберат в София за конференцията Crossroads 2026. Форумът ще се проведе на 29 и 30 октомври на стадион „Българска армия“, като целта е български идеи да намерят път към международните пазари.

Събитието е насочено към основатели на компании, инвеститори, ръководители и представители на технологичния сектор. Организаторът Божидар Видинов заяви пред bTV, че амбицията е София да се утвърди като център за бизнеса от региона и Европа.

Сред акцентите в програмата са изграждането на стартъп компании, привличането на капитал и мащабирането на бизнеси. По думите на организаторите участниците ще могат да чуят опита на хора, които са изградили компании с международен обхват или са ги продали за милиони.

Сред поканените гости е предприемач, продал компанията си на SpaceX, който сега работи в компанията като посланик. Представител на Google ще пристигне от Ирландия. В програмата участват и българи, развили компании, достигнали до сделки за милиони.

Организаторите подчертават, че добрата идея сама по себе си не е достатъчна. Според Тихомир Банов за развитието на един стартъп са нужни постоянство, ясна цел и много работа.

На 30 октомври в рамките на форума ще се проведе регионалният финал на Startup World Cup. Победителят ще получи възможност да представи компанията си на глобалния финал на състезанието.

Ден по-рано, на 29 октомври, Европейският съвет за иновации ще организира информационен ден за възможностите за финансиране на иновативни компании. Събитието е част от съпътстващата програма на Crossroads и ще се проведе на същото място.

Билетите са разделени по категории за компании, студенти и индивидуални посетители. По думите на Тихомир Банов част от големите фирми в България са дарили билети, които могат да бъдат предоставени безплатно на хора с финансови затруднения.

Източници: btvnovinite.bg, therecursive.com

Румъния няма да може да пусне двата реактора на АЕЦ „Черна вода“ през ноември, според решението за удължаване на извънредното положение около централата. Документът е публикуван в официалния вестник на страната, а информацията е разпространена от Аджерпрес.

Извънредното положение е удължено с още 30 дни заради запазващите се ниски нива на Дунав при влизането му в Румъния. Сред мотивите е посочена и „невъзможността“ блокове 1 и 2 да бъдат върнати в експлоатация през ноември 2026 г.

Само два дни по-рано министърът на енергетиката Думитру Кисълица заяви, че един от реакторите може да бъде рестартиран около 15 ноември, ако прогнозите за дебита на Дунав се потвърдят.

Министърът предупреди, че промяна в хидрологичните прогнози може да изтегли напред или да отложи пускането. Последното решение на румънските власти обаче показва, че към момента официалното планиране не предвижда връщане в експлоатация на блоковете през целия ноември.

Първи блок на АЕЦ „Черна вода“ беше спрян контролирано на 28 юли, а втори - на 13 август. Причината беше продължителното засушаване и недостатъчният дебит на Дунав, който се използва за охлаждане на централата.

Двата реактора осигуряват близо 20% от електропроизводството на Румъния. Липсата им увеличава натиска върху електроенергийната система, особено в часовете на пиково потребление, когато резервите за балансиране са ограничени.

В решението е записано, че Транселектрика трябва да използва всички налични възможности за поддържане на системата - да увеличава производството, да осигурява внос или да предприема мерки за ограничаване на потреблението при необходимост.

Нуклеарелектрика съобщи, че блоковете се поддържат в безопасно спряно състояние. Според оператора ядрената безопасност е осигурена, а ситуацията засяга производството на електроенергия. За повторното свързване на реакторите ще са необходими подходящи водни условия и потвърждение от оператора, че всички технически изисквания са изпълнени.

Източници: agerpres.ro, euronews.ro, romania-insider.com

Казахстанският президент Касим-Жомарт Токаев предложи да се обсъди идеята за въвеждане на по-високи данъци за тези с големи богатства.

„Бих искал да се спра конкретно на въпроса за данъчната справедливост. Вярвам, че е дошло времето да обсъдим въвеждането на по-висока данъчна ставка за тези с големи богатства. Подчертавам, че никой не възнамерява да ограничава законно придобитите активи по никакъв начин. Това би противоречило на самата конституция“, каза той в обръщението си към народа на Казахстан.

Президентът отбеляза, че „говорим за пропорционален, справедлив принос на всеки гражданин за развитието на страната“ и справедливост. „Правителството и Курултай (парламентът) ще трябва да проучат този въпрос и да направят предложения. Справедливото данъчно облагане изисква прозрачност, което означава пълна дигитализация. Трябва да използваме съвременни технологии, включително изкуствен интелект, за да увеличим събираемостта на данъци, да намалим сивата икономика и да смекчим рисковете от корупция“, каза президентът.

Той отбеляза също, че новият Данъчен кодекс, приет през 2025 г., не е „свещено писмо“ и че в него трябва да бъдат направени други изменения, като се вземат предвид интересите на бизнеса, за да се улесни дейността на предприятията. „Това трябва да се прави по старателно проверен начин, за да не се променят постоянно правилата за поведение на предприемачите. Нашето законодателство е толкова тромаво и трудно за разбиране, че се е превърнало в истинско главоболие за предприемачите“, каза Токаев.

В момента Казахстан има 10% данък върху доходите на физическите лица за гражданите. По-висока ставка от 15% се прилага за лица с по-високи доходи (над 80 000 долара годишно, но само за суми, надвишаващи този праг). Собствениците на луксозни недвижими имоти и други активи с висока стойност могат да бъдат обложени със специален акциз.

Казахстан планира мащабно разширяване на транспортната си инфраструктура, за да се превърне във водещ логистичен център между Китай и Европа. Страната инвестира в нови железопътни линии, автомобилни магистрали, летища и цифровизация на международните товарни превози. Това обяви президентът Касъм-Жомарт Токаев в обръщението си към народа, като подчерта, че промените в световната търговия откриват нови възможности пред държавите, разположени по сухопътните транспортни маршрути.

„Уязвимостта на морските пътища повиши стратегическото значение на сухопътните транспортни коридори. Казахстан трябва да използва този исторически шанс, за да стане на практика водещ логистичен център на Евразия“, заяви Токаев.

Сред ключовите инфраструктурни проекти е Аралско-Каспийската магистрала, чието строителство е започнало през август. Новият път трябва значително да подобри транспортната свързаност по Транскаспийския коридор.

„Проектът ще съкрати маршрута по Транскаспийския коридор с приблизително хиляда километра, а времето за доставка на товари – с до три дни“, посочи президентът.

През 2027 г. се очаква да бъде въведена в експлоатация и железопътната линия „Бахтъ – Аягоз“, която ще увеличи пропускателната способност към Китай с 20 млн. тона. Според представените от държавния глава данни около 85% от товарните превози от Китай към европейския континент преминават през Казахстан. Той обаче предупреди, че благоприятното географско положение само по себе си не е достатъчно за запазване на конкурентните предимства.

„Още сега трябва да преминем към позицията на пълноценен организатор на международните товарни потоци“, заяви Токаев.

Президентът постави акцент върху развитието на местните логистични компании, изграждането на центрове за разпределение на товари и създаването на нови производствени и търговски зони около транспортните възли.

Особено внимание ще бъде отделено на модернизацията на пътната инфраструктура и граничните пунктове, където забавянията продължават да създават затруднения за международните превозвачи.

„Ако границата се е превърнала в „тясно гърло“, предизвикващо многокилометрови автомобилни задръствания, а именно това се случва сега, за никакво лидерство на Казахстан не може да става дума“, предупреди държавният глава.

Казахстан възнамерява да разшири и въздушната си транспортна инфраструктура. В страната се строят и възстановяват няколко летища, а през 2027 г. се планира началото на изграждането на ново съвременно летище в Астана с участието на международен партньор.

Токаев настоя и за пълна цифровизация на транспортния сектор, включително на международните маршрути.

„В епохата на изкуствения интелект да се управляват глобалните транзитни потоци с хартиени товарителници е абсурд“, заяви президентът.

Според него модернизацията на транспортната инфраструктура е необходима не само за увеличаване на международния транзит, но и за създаване на нови работни места и повишаване на доходите на населението.

Европейските компании са изправени пред все по-скъпо финансиране, което може да ограничи инвестициите, развитието и плащанията към акционерите. Анализатори на американската инвестиционна банка „Голдман Сакс“ предупреждават, че натискът идва едновременно от по-високата доходност по държавните облигации в Европа и от растящото търсене на капитал за развитието на изкуствения интелект.

Според прогнозата на банката емитирането на облигации от големите американски технологични компании може да нарасне от 250 млрд. долара през 2026 г. до 420 млрд. долара през 2027 г. Глобалното финансиране на проекти за изкуствен интелект пък може да се удвои и да достигне 300 млрд. долара.

Натискът вече се усеща на европейските пазари. На 21 октомври доходността по 10-годишните френски държавни облигации е надхвърлила 5% за първи път от 2002 г. Това засилва опасенията, че финансовите затруднения на Франция могат да се прехвърлят и към други европейски държави.

Когато правителствата плащат по-висока доходност, компаниите също трябва да предложат по-голяма възвръщаемост на инвеститорите, за да наберат средства. От началото на септември разходите по заемите на европейските дружества със стабилно финансово състояние са достигнали 4,4%, а при по-рисковите компании - 7%.

При дружествата от индекса „Стокс Юръп 600“, който обхваща 600 големи европейски компании, разходите за лихви са нараснали от 1,25% на 1,85% от продажбите спрямо 2022 г. Според „Голдман Сакс“ поскъпването на финансирането вече е намалило печалбите на компаниите с над 5%.

Най-уязвими са дружествата, които генерират малко парични средства от основната си дейност, имат значителни задължения за рефинансиране или използват заеми с променливи лихви.

Около една четвърт от дълговете на компаниите в „Стокс Юръп 600“ трябва да бъдат рефинансирани през следващите две години. Друга една четвърт са заеми с променливи лихви. Така близо половината от задълженията на дружествата в индекса могат да бъдат засегнати сравнително бързо от промяната в условията за финансиране.

Компаниите, които са взели заеми преди няколко години при по-ниски лихви, може да се наложи да ги заменят с ново финансиране при по-неблагоприятни условия. Това може да ги накара да отложат изграждането на заводи, покупката на оборудване или разширяването на дейността. Сред възможните последици са и по-ниски дивиденти или по-малко обратни изкупувания на акции.

„Голдман Сакс“ прогнозира, че печалбите на европейските компании ще нараснат с по-малко от 10% през 2027 г., след увеличение от около 20% през 2026 г. За американските дружества се очаква растежът на печалбите да се забави от над 30% до под 15%.

Анализаторите не очакват непременно поскъпването на заемите да доведе до голяма финансова криза. По-ниските цени на суровините, забавянето на инфлацията и евентуалното понижаване на лихвите могат да облекчат натиска върху бизнеса.

По-високата доходност по облигациите обаче създава по-силна конкуренция за акциите. Държавните облигации, корпоративните книжа с добър кредитен рейтинг и част от по-рисковите облигации могат да станат по-привлекателни за инвеститорите, когато се сравнят очакваната възвръщаемост и рискът.

Германия е доставила на Русия протези за крайници и ендопротези на стойност 79 млн. евро през първото полугодие на 2026 г. Сумата е с почти 19 млн. евро, или около една трета, по-висока от отчетената за същия период на 2025 г. Данните са от статистиката за външната търговия на Евростат, анализирана от Forbes.

В общата стойност влизат 41,2 млн. евро за протези на ръце и крака, комплектуващи части и други изкуствени части на тялото. Още 37,8 млн. евро са за ендопротези – изкуствени стави, използвани при заместване на увредени части на тялото.

Спрямо първото полугодие на 2021 г. доставките на протези за крайници са нараснали 5,4 пъти. При ендопротезите увеличението е 6,1 пъти. Рязката промяна започва през 2024 г., след като през 2022 и 2023 г. годишните доставки са се задържали на около 25 млн. евро.

През 2024 г. стойността им достига 48 млн. евро, а през 2025 г. се увеличава с още 76% до 84,2 млн. евро. Така за няколко години Германия се превръща в основен външен доставчик на протези за руския пазар.

Увеличеното търсене е свързано и с промяната във възрастта на хората, които получават протези. Според държавната корпорация „Ростех“ делът на младите хора сред нуждаещите се е нараснал от около 8% преди 2022 г. до 20% сега. Анализаторите свързват тенденцията с големия брой тежко ранени руски военнослужещи във войната срещу Украйна.

По-сложните протези за хора, загубили ръце или крака, поставят допълнителни изисквания към производителите. Според публикуваните данни руската индустрия не успява да покрие потребностите нито като технология, нито като обем, което поддържа зависимостта от внос, включително от Германия.

Делът на протезите, доставени от Германия, расте на фона на санкциите срещу Русия, но медицинските изделия остават сред стоките, за които са предвидени хуманитарни изключения. Статистиката показва, че именно медицинското оборудване е сред направленията, в които търговските връзки между Германия и Русия продължават.

Комисията за защита на конкуренцията е в напреднала фаза на две производства срещу „Кауфланд България“ и „Максима България“ ЕООД, собственик на „Т-Маркет“, за възможни нелоялни търговски практики спрямо производители и доставчици. Едното производство се очаква да приключи с решение на комисията в рамките на около десет дни.

При установяване на нарушения санкциите могат да достигнат десетки милиони евро дори при по-леко нарушение и над 100 млн. евро при тежко. Причината е, че Законът за защита на конкуренцията предвижда имуществена санкция до 10% от общия оборот на предприятието за предходната финансова година. Към момента няма наложени глоби по тези две производства.

Двете производства са образувани в края на май 2026 г. след секторния анализ на пазара на храните и задълбоченото проучване на ценовата политика на големите търговски вериги. В продължение на пет месеца КЗК е събирала доказателства, които сега се анализират. Предмет на проучването са цените, отстъпките, надценките и договорните отношения между търговците и доставчиците.

Още през декември 2025 г. комисията посочи, че значителният обем отстъпки, предоставяни от производители и доставчици, в определени случаи може да доведе до продажба на продукция на себестойност или под нея. Тези констатации са сред основанията за задълбочаване на проверките в сектора.

Паралелно с двете производства КЗК извършва предварително проучване за нелоялни търговски практики на търговски вериги. То е свързано със сигнали от Комисията за защита на потребителите за съществени разлики в надценките на съпоставими продукти от различни доставчици.

По отделен случай Административният съд – София-област е потвърдил на първа инстанция санкциите, наложени от КЗК на „Клас фуд“ ЕООД и „Алфа СД“ ООД. Общият им размер е близо 310 хил. евро. Производството е свързано с продукта „Deutsche Markenbutter“, предлаган като масло, въпреки че съдържа над 95% немлечни мазнини.

Предстоящите решения по производствата срещу „Кауфланд България“ и „Т-Маркет“ ще покажат дали събраните доказателства са достатъчни за установяване на нарушения и налагане на санкции. Размерът им ще зависи от констатациите на КЗК и оборотите на засегнатите дружества.

Източници: bgnes.bg

Най-големият публичен енергиен холдинг в България - Еврохолд България АД, собственик на групата Електрохолд и Соларс Енерджи ЕАД, стартира процедура по допускане на акциите на компанията на Франкфуртската фондова борса (Frankfurt Stock Exchange) след решение на управителния съвет на дружеството.

Процесът предвижда книжата да бъдат регистрирани за търговия на най-високия подсегмент на борсата във Франкфурт – Prime Standard. В момента акциите на Еврохолд се търгуват на премиум сегмента на Българската фондова борса (БФБ), както и на основния пазар на Варшавската фондова борса (WSE). Франкфуртската фондова борса, собственост на Deutsche Börse AG, е една от най- големите и утвърдени фондови борси в света и основен пазар за ценни книжа в Германия. Нейният индекс DAX е основният фондов индекс на Бундесрепубликата, който отразява представянето на 40-те най-големи и най-ликвидни компании в страната. Франкфурт е финансова столица на Германия и един от най-важните глобални икономически центрове. Листването на акциите на Еврохолд на Франкфуртската фондова борса се очаква да увеличи значително ликвидността на книжата и да привлече интереса на водещи международни институционални инвеститори.

„Решението ни е продиктувано от сигнали за значим интерес към книжата на компанията от страна на международни институционални инвеститори, особено след обособяването на Еврохолд като изцяло енергиен холдинг. Листването във Франкфурт ще направи акциите на холдинга достъпни за много повече инвеститори и ще ни предостави още повече възможности за финансиране и развитие на бизнеса,“ коментира Кирил Бошов, председател на управителния съвет на Еврохолд. „Европа преминава през мащабна енергийна трансформация и електрификация. Еврохолд е не просто част от този процес, а нейн двигател. От тази гледна точка, смятаме, че акциите на холдинга ще привлекат сериозно внимание на големите инвеститори на Франкфуртската фондова борса и ще бъдат оценени правилно,“ заяви Асен Христов, председател на надзорния съвет на холдинга.

Процедурата по допускане на акциите на компанията на Франкфуртската фондова борса предвижда листване на всичките 520 940 000 (петстотин и двадесет милиона деветстотин и четиридесет хиляди) броя обикновени, непривилегировани, поименни, безналични, свободнопрехвърляеми акции на Еврохолд с ISIN код BG1100114062, всяка с право на един глас в Общото събрание на акционерите и с номинална стойност от 0.51 евро.

За допускане до търговия не е необходим проспект съгласно европейския Регламент (ЕС) 2017/1129 и поради тази причина управителният съвет на холдинга одобри изготвянето на т. нар. информационен документ по образеца на Приложение IX към Регламента, който съдържа основната информация, от която се нуждаят инвеститорите, за да разберат същността на дружеството и свързаните с него рискове и ценните книжа. Въпросният документ ще бъде подаден до българския регулатор - Комисията за финансов надзор (КФН), и публикуван публично.

Заявления за допускане до търговия на Франкфуртската фондова борса ще бъдат направени и за акциите от бъдещи увеличения на капитала на Еврохолд, включително, но не само, в резултат на упражняване на правата по вече издадените от холдинга варанти (ISIN BG9200007243 и ISIN BG9200002269), в съответствие с приложимото законодателство на Федерална република Германия. Консултанти и координатори на процедурата по листване на акциите на Еврохолд на Франкфуртската фондова борса ще са българският и германският инвестиционен посредник - Състейнабъл Бизнес Солюшънс ЕАД и Wolfgang Steubing AG. Предстои подписването на необходимите договори и споразумения за успешното реализиране на трансграничния сетълмент и старта на търговията.

Китайските компании разработват социални програми за служителите и техните семейства на фона на нарастващия фокус на правителството върху отговорния бизнес и демографските въпроси. Това съобщиха от HSE Responsible Business Lab.

Китайският модел на отговорен бизнес е разгледан в новия брой на „BRICS Responsible Business Digest“, подготвен от HSE Responsible Business Lab съвместно с Института за демографска политика „Менделеев“. В проучването се отбелязва, че правителството активно разработва изисквания за компаниите в областите на устойчивото развитие, защитата на работниците и потребителите, опазването на околната среда и корпоративната отчетност. Страната има и система за корпоративен социален кредит, която отчита спазването на разпоредбите от страна на компаниите, данъчната дисциплина и други показатели за ефективност.

„Когато хората говорят за отговорен бизнес, най-често споменават околната среда, социалните проекти и благотворителността. Всичко това със сигурност е важно. Но работейки с китайския пазар, все повече се убеждавам, че отговорният бизнес започва с много по-прости неща: изпълнение на задълженията, качество на продукта, честност към партньорите и готовност да се поеме отговорност за резултатите от работата. Този въпрос има своите уникални характеристики в Китай. Тук правителството активно определя правилата на играта“, отбелязва Илона Горшенева-Долуц, представител и ръководител на Женския комитет на Опора Русия в Китай и директор на InterBiz.

Социалният компонент на отговорния бизнес е очевиден и в програмите на големите работодатели. Alibaba осигурява търговска застраховка за децата на служителите, организира медицински прегледи за техните родители и програми за бъдещи и млади родители. Компанията си партнира и с детски градини и доставчици на грижи за деца.

В Tencent се прилагат и мерки, ориентирани към семейството. ESG отчетът на компанията изброява програми за издръжка на деца, програми за семейно осигуряване, консултации със семеен лекар и психологическа подкрепа сред мерките за подкрепа на служителите. Служителите също имат достъп до гъвкаво работно време и отпуск, свързан с раждането и отглеждането на деца.

Развитието на корпоративните програми съвпада с разширяването на държавната подкрепа за семействата. Китай има национална програма за помощи за деца под тригодишна възраст. Освен това властите на страната разработват система от услуги за грижи за деца и насърчават създаването на условия, които позволяват съчетаването на родителството и заетостта.

„Дайджестът за отговорен бизнес на БРИКС“ е изготвен от Лабораторията за отговорен бизнес на HSE в сътрудничество с Института за демографска политика „Д. И. Менделеев“. Проучването разглежда националните модели на отговорен бизнес в Русия, Китай, Индия, Бразилия и Южна Африка, правителствените механизми за регулиране и стимулиране на компаниите, както и социалните, екологичните и корпоративните практики.

„Български пощи“ ще получи заем от 14 млн. евро, реши Министерският съвет. Средствата са предназначени за покриване на разходи по договора между Министерството на транспорта и дружеството за обмяната на левове в евро.

Необходимостта от финансирането е свързана с недостиг на средства за текущите разходи на пощенския оператор през ноември и декември. От пресслужбата на Министерския съвет уточняват, че заемът ще осигури изплащането на заплатите на служителите, охраната на обектите, както и превоза на пратки и печатни издания.

Финансирането е свързано и с ангажиментите на дружеството по обмяната на левове в евро. Услугата е част от подготовката за преминаването към единната европейска валута и се изпълнява по договор с Министерството на транспорта.

„Български пощи“ трябва да възстанови предоставените средства до 30 септември 2027 г. В решението на правителството не са посочени допълнителни параметри по заема, включително лихвен процент или график за усвояване.

Отпускането на средствата цели да гарантира непрекъсването на основни дейности на пощенския оператор в края на годината, сред които изплащането на възнагражденията, охраната и доставката на пратки и печатни издания.

Източници: bnrnews.bg

Доставките на никел в Индонезия, най-големият производител на никел в света, може да намалеят за първи път от години през 2026 г. поради недостиг на сяра, причинен от конфликта в Близкия изток. Това намаление обаче няма да е достатъчно, за да елиминира дори краткосрочен пазарен дефицит. Това следва от проучване на аналитичната фирма Euler (данни, достъпни за ТАСС).

Никанор Халин, старши анализатор за метали и минно дело в Euler, отбелязва, че производството на чугун, съдържащ никел, в Индонезия (63% от световните доставки) нараства бързо през последните години (+14% на годишна база през 2025 г. след +10% през 2024 г. и +21% на годишна база през 2023 г.), оказвайки натиск върху световните цени.

„Междувременно, до края на 2026 г., предлагането на никел в страната може да намалее за първи път от много години поради недостиг на сяра (причинен от конфликта в Близкия изток), от която зависи над 20% от местното производство на никел. Това намаление обаче няма да е достатъчно, за да създаде дори краткосрочен пазарен дефицит, според нашите оценки“, се казва в проучването.

Анализаторите на Euler отбелязват, че действията на индонезийското правителство създават нови структурни рискове за цените. На 15 септември властите на страната намалиха коефициента (CF) за изчисляване на минималните цени за никелова руда, за да подкрепят рентабилността на няколко местни производители. В резултат на това участниците на пазара оценяват, че разходите за производство на никел за неефективните индонезийски играчи ще намалеят от 18 000-20 000 долара на тон до 15 000-17 000 долара на тон, базирано на никелов катод.

Освен това, въпреки нарастващата популярност на електрическите превозни средства, техният дял в търсенето остава нисък: производителите предпочитат LFP технологията, която не използва никел. Сегментът на неръждаемата стомана също възпрепятства растежа.

Според оценките на Euler, световният пазар на никел ще остане в излишък през 2026-2030 г.

Компанията също така отбелязва, че на фона на излишъка от предлагане на никел, акциите на борсите продължават да растат и сега надвишават историческите средни стойности, като на практика елиминират скоковете в цените, наблюдавани през 2022-2023 г.

Българската стопанска камара възразява срещу планираното увеличение на санкциите в данъчните закони, което според организацията не е достатъчно обосновано. В интервю за БНР заместник-председателят на БСК Станислав Попдончев заяви, че в част от проектите се предвижда числовата стойност на глобите да остане същата, но думата „лева“ да бъде заменена с „евро“.

„Не подкрепяме немотивираното увеличение на санкциите чрез формална замяна на „лева“ с „евро““, каза Попдончев.

По думите му Министерството на финансите е възприело хоризонтален подход за увеличение на санкциите във всички проекти на данъчни закони, представени и обсъдени в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Той уточни, че увеличението не е навсякъде двукратно, но в редица случаи не е свързано само с превалутирането.

Когато числовата стойност на санкцията се запази, а валутата се промени от левове на евро, размерът ѝ на практика нараства значително. Попдончев посочи, че в някои случаи това означава приблизително 96% увеличение.

БСК е изразила възраженията си във всяко свое становище по данъчните законопроекти. Според Попдончев аргументът, че част от санкциите не са променяни отдавна, сам по себе си не е достатъчен, за да бъде определен нов размер.

„Смисълът на санкцията не е да събира глоби в бюджета, а да възпрепятства нарушения и да намалява броя на нарушенията“, заяви заместник-председателят на камарата.

Той каза, че от Министерството на финансите са посочили, че е направен анализ на санкциите. По думите му обаче този анализ не се вижда в мотивите към отделните законопроекти, не е публичен и не е предоставян на БСК.

Камарата настоява всяко същинско увеличение да бъде обосновано с данни за практиката, необходимостта и пропорционалността на санкциите. Министерството на финансите представи пакет от промени в седем данъчни закона, по които предстои да продължи законодателната процедура.

В интервюто Попдончев коментира и разходите за електроенергия на предприятията. Според него при действащия механизъм част от по-високите цени на тока за бизнеса може да се пренесе в крайните цени на стоките и услугите.

„Предстои да разберем ще има ли промяна в този механизъм и дали има ресурс, с който да бъдат изплащани компенсации към бизнеса“, каза той.

Източници: bnrnews.bg

Великобритания удължи до 26 февруари 2027 г. генералния лиценз, който позволява продължаването на бизнес операциите с дружества от групата „Лукойл“ в България. Решението е на Службата за прилагане на финансови санкции (OFSI) към британското Министерство на финансите и е взето на 28 октомври.

Лицензът обхваща „Лукойл България“ ЕООД, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, „Лукойл Авиейшън България“ ЕООД и „Лукойл Бункер България“ ЕООД. С него се разрешават плащания по съществуващи или нови задължения и договори, както и предоставянето и получаването на икономически ресурси, свързани с дейността на дружествата.

Удължаването осигурява допълнителен период, в който могат да продължат ключови операции около доставките на суров петрол, финансовите разплащания и застраховането на танкерите. То има пряко значение и за работата на рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“.

„Предприехме необходимите действия, за да гарантираме сигурността на доставките и безпроблемната работа на рафинерията. Удължаването на лиценза е резултат от активния диалог на правителствено ниво под егидата на министър-председателя Румен Радев и проведените разговори с британските партньори и британското посолство в София“, заяви вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев.

По думите му удължаването е важно за продължаването на доставките на суров петрол и застраховането на танкерите. „Британските застрахователи имат съществено значение за функционирането на веригата за доставки, като застраховат над 90% от танкерите, доставящи суров петрол. Запазването на възможността за работа с британски компании и партньори, свързани с Обединеното кралство, е важно условие за осигуряване на непрекъсваемостта на дейността“, каза Пулев.

Генералният лиценз е издаден по британските правила за финансови санкции, свързани с Русия. Той разрешава конкретно посочени дейности, които иначе биха попаднали под ограниченията на санкционния режим, но не отменя останалите изисквания на британското законодателство.

В документа са включени и изисквания за уведомяване на OFSI от предприятията, които използват разрешението. Британското Министерство на финансите си запазва правото да изменя, отнема или спира лиценза.

Предишното удължаване на разрешението беше до 29 октомври 2026 г. Новото решение продължава действието му с още четири месеца, до 26 февруари 2027 г. Българското правителство заяви, че ще продължи разговорите с международните партньори за сигурността на доставките и стабилността на пазара.

Източници: focus-news.net, 24plovdiv.bg

Японските производители на електрически превозни средства се опасяват, че новите европейски разпоредби, които дават приоритет на превозните средства, произведени в ЕС, биха могли да им навредят, съобщи NHK.

Правилата бяха предложени още през март на фона на интензивна конкуренция с китайските производители. Съгласно новите правила се очаква само електрическите превозни средства, произведени в ЕС, да отговарят на условията за субсидии и обществени поръчки.

Детайлите по тези мерки все още се обсъждат, но японските производители вече са обезпокоени от последиците им. Toyota например планира да разшири завода си в Чехия, но в момента продава превозни средства, произведени в Япония и Турция, в ЕС. Suzuki и Nissan също биха могли да се сблъскат с проблеми.

Представителите на ЕС, както посочва телевизионният канал, отбелязват, че самата Япония има подобни мерки, което поставя европейските производители в неизгодно положение.

Министерството на отбраната на Обединеното кралство е платило на американската компания Palantir 247 милиона долара повече от стойността на публикуваните договори, според Financial Times (FT), който е анализирал официални документи.

Според вестника, за десетилетието, завършващо на март 2026 г., Министерството на отбраната е публикувало договори с Palantir на стойност 128 милиона долара, но реалните разходи са били 375 милиона долара. Разминаването се обяснява отчасти с поне един договор, чиито подробности са били укрити от съображения за национална сигурност. FT отбелязва, че повече от 80% от плащанията са били за договори, възложени без конкурентно наддаване. През декември Министерството на отбраната обяви тригодишен договор с Palantir на стойност 320 милиона долара, който не е бил обявен за търг. Министерството заяви, че не е разглеждало конкурентни оферти, защото „само Palantir има достатъчно експертиза“, за да подкрепи аналитичните си възможности.

Изданието отбелязва, че има опасения относно зависимостта на Обединеното кралство от чуждестранни доставчици, по-специално Palantir, която е критикувана за връзките си с администрацията на американския президент Доналд Тръмп и американския отбранителен сектор.

Производството на зеленчуци на човек от населението в България вече е с 20-30% под средното равнище за света. Данните представи проф. Божидар Иванов по време на кръгла маса за конкурентоспособността на земеделието, организирана от Българския фермерски съюз.

Според представените анализи зеленчукопроизводството е достигнало толкова ниски нива, че възможностите за нов спад са ограничени. „Нивата, които сме достигнали при производството на зеленчуци, едва ли още могат да паднат, потенциалът за намаление не е толкова голям“, каза проф. Иванов.

Производството на мляко в България намалява трайно от 2007 г. насам. Страната, която преди е била сред водещите по производство на човек от населението, вече е достигнала средното световно равнище. Очакванията са млекопроизводството да се задържи около сегашните нива и през следващите години.

Месното животновъдство също остава под средното световно ниво, въпреки че производството на човек от населението се е увеличило спрямо равнищата отпреди около 20 години.

На фона на проблемите в зеленчукопроизводството и животновъдството зърненият сектор остава над средното световно равнище. От приблизително 4 млрд. евро годишна селскостопанска продукция около 3 млрд. евро са от зърно, посочи доц. д-р Огнян Боюклиев.

По думите му голяма част от зърното се изнася, вместо да се използва за изхранване на животни и производство на храни с по-висока добавена стойност. В същото време значителна част от млякото, използвано за производство на сирене в България, е внос.

Разрушените напоителни системи и недостигът на работна ръка са сред основните пречки пред земеделието. Преди 1989 г. в сектора са работили над 1 млн. души, докато сега заетите са около 55 хил.

Производството на селскостопанска продукция в България достига 66 евро на декар обработваема земя. За сравнение, в Нидерландия показателят надхвърля 1600 евро на декар. Според проф. Иванов разликата е свързана с по-широкото използване на технологии и иновации.

Данните, представени на форума, показват и по-силен ръст на цените на храните в България. За периода 2020-2025 г. инфлацията при храните в Европейския съюз е 27%, докато в България достига 45%.

Източници: dnes.bg, images.trud.bg, bgonair.bg

В края на октомври европейските страни продължават да изпомпват малки обеми газ в подземни газови хранилища (ПГХ) преди предстоящото студено време, на фона на най-високите цени от четири години. Това е според изчисления на ТАСС, базирани на данни от Gas Infrastructure Europe (GIE).

Междувременно редица страни вече втора седмица нетно изтеглят (извличането надвишава инжектирането) газ от европейски ПГХ, което отбелязва постепенното начало на отоплителния сезон в региона.

Към днешна дата Европа е успяла да изпомпва само 75,5% от необходимите обеми в ПГХ за предстоящата зима, или 51 милиарда кубически метра.

Към 26 октомври европейските подземни газови хранилища бяха запълнени на 74,93% (14,65 процентни пункта по-ниско от средното за тази дата през последните пет години), в сравнение с 82,9% през предходната година. Това остава най-ниското ниво за тази дата от 2011 г. насам. Хранилищата в ЕС съхраняват приблизително 82,1 милиарда кубически метра газ, с 9,4 милиарда кубически метра по-малко от натрупванията през миналата година и най-ниското ниво от 2013 г. „Газпром“ прогнозира, че запасите от газ в европейските подземни газови хранилища може дори да не достигнат 75%, а регионът е изправен пред труден есенно-зимен сезон.

Европа рискува да започне отоплителния сезон с рекордно ниски запаси от газ. Страните от ЕС могат да запълнят хранилищата си само до 70-75% до традиционното начало на есенно-зимния период, което би било абсолютният минимум за начало на отоплителен сезон в историята.

Според изискванията на Европейската комисия страните от ЕС трябва да гарантират, че техните хранилища са запълнени на 90% между 1 октомври и 1 декември всяка година. Допуска се 10% гъвкавост в случай на трудни условия на пълнене. Следователно, нетното инжектиране в европейските хранилища до началото на есенно-зимния период 2026-2027 г. трябва да достигне поне 68 милиарда кубически метра, за да се отговори на стандарта за заетост. Въпреки това, с надеждата за много мека зима, Европейската комисия е готова да намали тази цифра до 80% тази година.

Газохранилището в Чирен е запълнено на 83,46% в началото на отоплителния сезон. Нивото е по-високо от средната запълненост на газохранилищата в Европа, която е 74,93%, сочат данни на платформата „Газ инфрастракчър Юръп“ (GIE).

Спрямо същата дата през 2025 г. запасите в Чирен са нараснали с 6,49 процентни пункта. Тогава хранилището е било запълнено на 76,97%. Разликата между Чирен и средното европейско ниво в момента е 8,53 процентни пункта.

Най-висока запълненост сред европейските страни отчита Полша – 99,23%, следвана от Португалия с 95,51% и Италия с 90,77%. Румъния е съобщила, че нейните газохранилища са пълни почти на 90%. В другия край на класацията са Латвия с 49,77%, Словакия с 54,47% и Германия с 61,65%.

Допълнителни количества природен газ от Чирен ще бъдат включени при корекцията на първоначално предложената от „Булгаргаз“ цена за ноември. Това е било съобщено на открито заседание на Комисията за енергийно и водно регулиране.

Към момента „Булгаргаз“ предлага поскъпване на природния газ с 34% спрямо октомври. Окончателното решение за цената ще бъде взето след представяне на актуализираните данни и количества.

Председателят на КЕВР Пламен Младеновски е заявил, че цените на електроенергията и топлоенергията няма да се повишават от 1 януари.

Той е посочил, че природният газ не е единственият фактор при определянето на цената на топлоенергията. По думите му ще бъдат използвани регулаторни инструменти, за да се избегне поскъпване на тока и парното.

Източници: novini.bg