Бившият министър на културата Мариан Бачев се завръща на сцената с мюзикъла „Куршуми над Бродуей“ по либрето на Уди Алън и Дъглас Макграт, който ще има предпремиера тази вечер, 12 септември, в Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе (Доходното здание).

Специално за амбициозната продукция, която открива ударно новия сезон на Русенския театър, гостува и популярната актриса Деси Бакърджиева, разбираме от страницата на театъра във Фейсбук. Официалната премиера е насрочена за 19 октомври в рамките на фестивала „Есенни театрални срещи“ в крайдунавската ни столица, уточнява БТА.

„Бродуей. Джаз. Мафия. Страсти. И 120 минути екшън!“, провокират любопитството ни от творческия екип. Режисьор на спектакъла е Ненад Витанов от Северна Македония, който споделя: „На сцената се сблъскват световете на актьорите, авторите, режисьорите и гангстерите – всеки със своята истина, всеки със своята цена. Свят на театрални страсти, амбиции и конфликти между изкуството и мафията, моралните и реалните убийства зад кулисите“.

Главният герой е идеалистично настроеният драматург Дейвид, в чийто образ влиза Мариан Бачев. Той се опитва да намери театър, който да продуцира новата му пиеса, когато най-неочаквано се появява финансова подкрепа от мафиот, но срещу условието неговата приятелка, бивша стриптийзьорка, да получи главната роля. По думите на режисьора спектакълът изследва морала на твореца и границите, които той е готов или не е готов да прекрачи в името на създаването на своето произведение. Витанов отбелязва още, че произведенията на Уди Алън достигат до дълбоки философски теми чрез забавлението, иронията и цинизма.

В актьорския екип на постановката са още Борислав Апостолов, Венцислав Петков, Виктория Владова, Евгения Явашева, Ивайло Драганов, Ивайло Спасимиров, Йовко Кънев, Любомир Кънев, Ростислав Панков, Соня Пилатова и Калина Миланова. Сценографията е на Величка Джамбазова, костюмите – на Елена Вангеловска, а хореографията – на Радина Костадинова.

Режисьорът вече е поставял „Куршуми над Бродуей“ в Драмския театър в Скопие преди година, където спектакълът има голям успех. Русенската версия обаче не е негово копие, а е специално адаптирана към местния актьорски състав. „С всяко ново препрочитане на всеки текст и срещите с нови актьори, с нови енергии, нови визии за света, отново откриваме всичко. Това не е същата постановка“, категоричен е Ненад Витанов. Спектакълът започва като класическа комедия, а във втората си част преминава към мелодрама с комедийни елементи.

Изпълнителят на главната роля – бившият министър Мариан Бачев, който е и изявен пеещ актьор, определи пред БТА работата с Ненад Витанов и останалите актьори като процес, преминал с лекота, без напрежение и противоречия. Десислава Бакърджиева, която е в ролята на известна актриса със „затихващи функции“, отбелязва: „Зрителите ще могат да видят какво се случва задкулисно в един театър и през колко трудности преминават и актьори, и режисьори, и сценични работници, и асистенти, за да стигнат до премиерата. Колко много и какво ще жертва всеки един от героите“.

По-рано тази седмица директорът на Драматичен театър „Сава Огнянов“ – режисьорът Боян Иванов, съобщи, че до края на годината русенската трупа подготвя още две премиери.

Документалният филм „NAZA“ на израелските режисьори Ювал Ейбрахам и Рейчъл Сзор получи 24 минути и половина овации след премиерата си на Международния филмов фестивал във Венеция в четвъртък.

Според Variety това е най-продължителната реакция на публика в историята на фестивала. Предишният рекорд беше поставен през 2025 г. от „The Voice of Hind Rajab“ на тунизийската режисьорка Каутер Бен Хания, който беше аплодиран в продължение на около 22 минути. Филмът на Хания разказва историята на 6-годишната Хинд Раджаб, която загина в Газа, докато се опитваше да напусне града със семейството си.

По време на овациите режисьорите Ювал Ейбрахам и Рейчъл Сзор бяха видимо развълнувани. Част от зрителите в залата развяваха палестински знамена.

Британският режисьор Джонатан Глейзър, носител на „Оскар“ за „Зона на интерес“, е изпълнителен продуцент на „NAZA“. След прожекцията той поздрави Ейбрахам и Сзор и се присъедини към аплодисментите.

Yuval Abraham and Rachel Szor look drawn and solemn amid strong applause for Golden Lion Contender ‘NAZA’ exposing Israeli targeting of civilians in Gaza #VeniceFilmFestival pic.twitter.com/hqyzoZhwHM

Според официалния синопсис документалният филм изследва механизмите зад израелските военни удари в Газа и начина, по който се оценява възможният брой цивилни жертви.

Продукцията съдържа интервюта с 24 служители на израелското военно разузнаване и военнослужещи. Създателите твърдят, че снимките са извършвани при висока степен на секретност, включително през нощта върху покриви в Тел Авив.

Заглавието „NAZA“ идва от термин, използван във филма като съкращение за „съпътстващи щети“. Според авторите той обозначава прогнозния брой цивилни, които могат да бъдат убити при конкретен въздушен удар.

Филмът разглежда темата през свидетелствата на хора, работили в системата на израелската армия и разузнаването.

„Като израелци искахме да използваме достъпа, който имаме до хора от собственото ни общество, служили в армията, за да разгледаме отвътре начина, по който работи тази система“, заяви Ювал Ейбрахам пред Variety преди премиерата.

Режисьорът свързва разследването във филма и с обвиненията за действията на Израел в Газа, отправяни от международни правозащитни организации.

„NAZA“ се включи късно в конкурсната програма на фестивала, около месец след обявяването на първоначалната селекция през юли. Ювал Ейбрахам и Рейчъл Сзор обясниха на пресконференция във Венеция, че причината е била продължаващата работа по финалната версия на продукцията. По думите им документалният филм е създаван в продължение на три години.

„NAZA“ е единственият пълнометражен документален филм в основната конкурсна програма на тазгодишното издание на фестивала.

Продуценти са британският вестник The Guardian и Джеймс Уилсън от JW Films, а Джонатан Глейзър е сред изпълнителните продуценти. Уилсън и Глейзър са част от екипа зад отличения с „Оскар“ филм „Зона на интерес“.

Ювал Ейбрахам и Рейчъл Сзор са сред четиримата режисьори на документалния филм „No Other Land“, който спечели „Оскар“ за най-добър документален филм през 2025 г.

Продукцията проследява живота на палестински общности в южната част на Западния бряг и действията на израелските власти, свързани с разрушаването на домове и изселването на местни жители.

Новият „NAZA“ продължава интереса на режисьорите към израелско-палестинския конфликт, но този път поставя акцент върху военните и разузнавателните структури и процеса на вземане на решения при въздушни операции.

Победителите в основния конкурс ще бъдат обявени в събота.

Актьорът Владимир Карамазов ще представи своята дебютна фотокнига For the Grace of God на две събития, съобщават от екипа на артиста.

Премиерата в София ще бъде днес, 11 септември, в Националната галерия – „Двореца" от 18:00 часа, и в Орешак - на 13 септември в Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата.

Проектът е реализиран в продължение на година зад стените на затвора „Белене“ и е публикуван от британското независимо издателство GOST Books, известно с работата си с едни от водещите имена в съвременната фотография.

Публикация, споделена от Vladimir Karamazov (@v.karamazov)

На двете представяния ще присъстват издателят на GOST Books Стюарт Смит и графичният дизайнер на книгата Ана Роча, които заедно с Карамазов ще разкажат за създаването на творбата – от първоначалната идея до публикуването му.

Събитията ще се провеждат с превод от английски език, а на място ще може да се закупи книгата.

Владо Карамазов е познат на публиката с над 25-годишна актьорска кариера в театъра, киното и телевизията. През 2019 г. се насочва професионално към фотографията. Между октомври 2023 г. и ноември 2024 г. той получава достъп до един от най-строго охраняваните затвори в България. Карамазов посещава „Белене“ многократно, като постепенно изгражда отношения с лишените от свобода, със служителите и с работещите там хора.

Фотографиите документират архитектурата и ежедневието в затвора, но фокусът на книгата остава върху хората, добавя още екипът му. Сред тях са осъдени на доживотен затвор за убийство, крадци, извършители на домашно насилие, комарджии и други лишени от свобода.

Днешният 11 септември се оказва изключително специална дата за почитателите на качествената рок музика по целия свят. Двама от най-влиятелните вокалисти и музиканти в жанра – Томи Шоу (Styx) и Боб Кетли (Magnum) – имат рожден ден. Световните музикални медии вече излязоха с празнични публикации в чест на двамата фронтмени, чиито гласове и творчество продължават да вдъхновяват поколения фенове.

Томи Шоу – американската мегазвезда от Styx навършва 73 години

Роденият в Монтгомъри, Алабама през 1953 г. американски музикант, певец и текстописец Томи Шоу днес празнува своя 73-ти рожден ден. Шоу се присъединява към легендарната рок група Styx през декември 1975 г. и бързо се превръща в основно лице на бандата, носейки със себе си огромен комерсиален успех.

Негово дело са някои от най-големите златни хитове на групата, сред които емблематичните „Crystal Ball“, „Blue Collar Man“ и вечната класика „Renegade“. Извън кариерата си със Styx, Шоу записва запомнящо се участие и в супергрупата Damn Yankees, с което циментира статута си на един от най-великите китаристи и вокалисти в арена рока.

Боб Кетли – гласът-разказвач на британския рок навършва 79 години

От другата страна на Атлантика, легендарният британски вокалист Боб Кетли празнува своя 79-ти рожден ден. Роден на 11 септември 1947 г. в Алдършот, Англия, Кетли е дългогодишният и незаменим фронтмен на прогресив/мелодичната хард рок формация Magnum.

Със своя специфичен, емоционален и разказвачески глас, той превърна Magnum в една от най-обичаните банди на Острова. Почитателите на по-тежкия звук го познават отлично и от мащабната му съвместна работа с метъл операта Avantasia на Тобиас Самет, където Кетли е редовен и изключително ценен гост както в студийните албуми, така и на световните им турнета.

Двамата рожденици са ярко доказателство, че за истинския рок няма възраст. Музикалният свят днес се прекланя пред таланта и неоценимото наследство, което Шоу и Кетли продължават да оставят след себе си.

Американският актьор Джон Малкович отмени планираното си участие в Тел Авив, след като организаторите на спектакъла разпространиха от негово име изявление, което той твърди, че никога не е правил и не е одобрявал.

72-годишният актьор трябваше да представи „Музикалният критик“ на 13 април 2027 г. в Charles Bronfman Auditorium в Тел Авив като част от международно турне в Европа и Близкия изток.

Повод за оттеглянето му стана прессъобщение, в което на Джон Малкович беше приписан цитат, че е „развълнуван да се върне в Израел“ и изпитва „силна близост и солидарност“ с израелската публика. Текстът впоследствие беше публикуван от няколко израелски и американски медии. В изявление пред „Холивуд рипортър“ Джон Малкович категорично отрече да е произнасял тези думи.

„Никога не съм правил цитираните изявления, нито бях консултиран, преди те да бъдат отпечатани“, заяви актьорът. По думите му фразите не са били одобрени от него и не отразяват позицията му.

„Фактът, че са публикувани като мои директни цитати, е неприемлив. Поради тази причина реших, че не мога да участвам в представлението в Тел Авив“, посочи Джон Малкович.

Израелският продуцент Алон Юрик призна, че цитатът е бил погрешно приписан на актьора, като определи случилото се като „човешка грешка“. Организаторите са се свързали с медиите с искане информацията да бъде коригирана и са поднесли извинение. Юрик заяви, че съжалява, че случаят е довел до отмяната на спектакъла.

„Музикалният критик“ е създаден от цигуларя и композитор Алексей Игудесман и съчетава класическа музика със сатирични текстове, базирани на унищожителни рецензии, писани през годините за композитори като Лудвиг ван Бетовен, Фредерик Шопен, Йоханес Брамс, Клод Дебюси и Сергей Прокофиев. Малкович влиза в ролята на язвителен музикален критик, а спектакълът завършва с иронична критика, насочена към самия актьор.

Джон Малкович уточни, че работи по международни театрални и музикални проекти от близо две десетилетия и към момента е представял подобни продукции в около 47 държави. Той подчерта също, че участието му в дадена страна не означава подкрепа за нейните управляващи или политиката им.

Актьорът вече е посещавал Израел. През 2008 г. той беше сред международните гости на Филмовия фестивал в Йерусалим, а впоследствие отново е участвал в културни събития в страната.

Отмяната идва в период, в който Израел среща все повече затруднения да привлича международни изпълнители заради войната в Газа и продължаващото напрежение около израелската политика в палестинските територии. Израелският фестивал в Йерусалим през 2026 г. премина без международни артисти, което организаторите свързаха с неофициален културен бойкот и нежеланието на чуждестранни изпълнители да пътуват до страната.

Междувременно Джон Малкович остава активен и в киното. През септември 2026 г. той представи на кинофестивала във Венеция новия филм на режисьора Мартин Макдона „Wild Horse Nine“, в който си партнира със Сам Рокуел. Историята проследява двама служители на ЦРУ на фона на събитията около военния преврат в Чили през 1973 г.

Историята не е само поредица от дати и събития. Зад нея стоят човешки съдби, избори, любов, предателство, война, изгнание и мечти. Именно към тях насочва поглед Международният фестивал за документално историческо кино DOCK, който от 17 до 22 септември 2026 г. ще събере за девети път публика и автори в Бургас.

Прожекциите ще се проведат в Културния дом на нефтохимика на пл. „Тройката“ 1. Програмата обхваща различни исторически епохи и части на света, като преминава от голямата политика и войните до изкуството, личната памет и съдбата на отделния човек.

Фестивалът ще бъде открит на 17 септември от 19:30 ч. със специалната прожекция на „Силви Вартан. От любов“. Филмът на режисьора Ема Константинова, със сценарист и продуцент Георги Тошев, ще бъде представен пред публиката лично от известния журналист и създател на документални разкази.

Лентата проследява пътя на Силви Вартан от българското село Искрец до световните сцени. Филмът е сниман в продължение на 16 години и разказва за славата, раздялата с родината, любовта, загубата и цената на успеха. В него присъстват срещите с „Бийтълс“, любовта и раздялата с Джони Холидей, годините на емиграция и завръщането към България. Личната история на Вартан се превръща и в своеобразен портрет на страната през последните осем десетилетия.

Конкурсната програма продължава с „Ромен Гари: По-добре не би могло да се каже“, посветен на една от най-необикновените литературни и дипломатически фигури на XX век, преминала през различни самоличности, светове и исторически катаклизми.

Голямата политика влиза в програмата със „Саркози – Кадафи: Скандалът на всички скандали“, който разглежда отношенията между власт, пари и държавни лидери. „Кока-Колата на Сталин“ пък използва необичайна история, за да разкаже за пропагандата, политическата символика и начина, по който дори един всекидневен предмет може да се превърне в свидетел на епохата.

Военната история е представена от „Жестокият път“ и „Тайната на звездната ескадрила“, които връщат зрителите към моменти, когато решенията се вземат за секунди, но последствията остават за поколения.

Сред акцентите е и „Караваджо“, посветен на гения и противоречивата личност на един от най-големите художници в историята. Зад изкуството му филмът разкрива живот, белязан от страст, насилие и бягство.

Към съвременната история е насочен „Зеленски“, който проследява пътя на украинския президент от шоубизнеса до една от най-тежките политически роли на нашето време. За разлика от голяма част от останалите истории във фестивала, тази все още няма своя край.

„Най-големият страх на Хитлер“ се връща към нацистка Германия и онова, което диктатурата се опитва да скрие зад демонстрацията на абсолютна власт.

„Процесът срещу Айхман“ поставя въпроса за личната отговорност и границата между изпълнението на заповед и моралния избор чрез историята на една от ключовите фигури в нацисткия апарат.

Сред силните заглавия е и „Г-н Никой срещу Путин“, насочен към съвременна Русия и човека, който се изправя срещу една от най-мощните политически системи на нашето време. Филмът печели Специалната награда на журито в програмата World Cinema Documentary на фестивала Sundance 2025.

DOCK 2026 разширява програмата си с първата самостоятелна състезателна селекция за късометражно документално историческо кино.

В нея са включени „Марсиански спомени“, „Статуите също умират?“, „Палестинска леща“, „Каменна памет“, „Брутализъм“, „Облавата в Ангулем (свидетелства и интервюта)“, „Забравеният форт на Флорида“, „Аз не забравям“ и „TGX“.

Новост в деветото издание е и Наградата на публиката, чрез която зрителите за първи път ще могат да определят свой фаворит.

Филмите ще бъдат оценявани от международно жури с председател режисьора и сценарист Боя Харизанова. Членове са историкът Даниел Каин, операторът Калоян Божилов, журналистът Константин Вълков и телевизионният и филмов експерт Олга Лозанова.

Специално място в DOCK 2026 заема темата „80 години от края на Третото българско царство“.

В тематичната селекция са включени „Фердинанд Български“ на Светослав Овчаров, „Момчето, което беше цар“ на Андрей Паунов, „Царят гражданин“ на Любослав Атанасов, „Завръщането на царя“ на Лъчезар Аврамов и „Един завет“.

Програмата предлага поглед към един от преломните периоди в българската история и към наследството му за държавата и обществото.

Темата ще има и своеобразен пролог още преди официалното откриване на фестивала. На 16 септември от 18:00 ч. в книжарница „Хеликон“ на пл. „Тройката“ №4 ще бъде представена книгата „Царска България (1879–1946)“ на проф. Петър Стоянович и доц. Ивайло Шалафов, издадена от „Книгомания“.

Трудът представлява първата и единствена по рода си енциклопедична монография за последните 145 години, посветена на структурата, историята и биографиите на българския владетелски двор. Луксозното издание съдържа над 650 рядко виждани снимки и документи. Посетителите ще могат да получат личен автограф от проф. Стоянович, а входът е свободен.

На 22 септември от 11:00 ч. в Регионалната библиотека ще се проведе и специалната среща „Увод в (кино)документалистиката“ с участието на проф. Петър Стоянович, Димитър Стоянович и Лъчезар Аврамов.

Деветото издание на фестивала ще приключи същия ден от 21:00 ч. с официалната церемония по закриването и връчването на Голямата награда на DOCK 2026 и Наградата на публиката.

Създаден през 2018 г., Международният фестивал за документално историческо кино DOCK вече девет години събира в Бургас киното и историята. В центъра му остават не само големите събития, но и хората зад тях, защото зад всяка историческа дата стои човешка съдба, а зад всяка политическа промяна стоят решения, които продължават да имат значение години по-късно.

Фестивалът се осъществява с финансовата подкрепа на Община Бургас и Националния филмов център.

На 18 септември (петък) София ще стане домакин на специално издание на Francofolies de Bulgarie. Една фестивална вечер ще срещне на една сцена четири различни лица на съвременната европейска музика - DJ Feder, ENELI, Valentina VoX и Rila, пише woman.bg. Сцената в Южен парк II, зад музея „Земята и хората“ ще посрещне една музикална вечер, която ще премине през модерния поп, dance-pop, за да стигне до своята кулминация с DJ Feder, едно от най-разпознаваемите имена на френската електронна и клубна сцена. Френският DJ и продуцент Feder е автор на международни хитове като „Goodbye“, „Lordly“ и „Breathe“. С над 1,5 милиарда стрийма и повече от 300 милиона гледания в YouTube, той се утвърждава като един от артистите, които успешно пренасят френската електронна музика далеч отвъд границите на страната. На сцената ще се качи и ENELI. Определяна за една от най-разпознаваемите румънски изпълнителки в съвременната dance-pop сцена. Нейният каталог вече има близо 400 милиона стрийма и гледания, а сред международните ѝ колаборации са тези с Mahmut Orhan и Vanotek. Песента „Mhm Mhm“ с Manuel Riva достига до №3 в американската класация Billboard Dance Club, а ENELI е номинирана и за MTV Europe Music Award в категорията Best Romanian Act.

Българската изпълнителка Rila ще представи своята модерна и емоционална интерпретация на съвременния поп и електронния звук. Артистичният ѝ почерк съчетава френско-българските ѝ корени с кинематографичен поп, емоционално звучене и фини влияния от българския фолклор. Участието на Rila ще бъде естественият мост между българската музикална сцена и международните артисти на Francofolies de Bulgarie. Valentina Vox ще открие фестивалната програма със силно сценично присъствие и характерна енергия, поставяйки началото на една вечер, създадена за музика, танци и срещи. Една сцена. Една вечер. Специално издание на Francofolies de Bulgarie в София. Програма на Francofolies 2026:

18:20 – Valentina VoX 19:15 – Rila 20:00 – ENELI 21:10 – DJ FEDER Фестивалната програма ще продължи до 22:30 ч. Франкофоли София е мястото, където френската музикална култура среща съвременния европейски звук. Тази година фестивалът пренася тази идея на сцената в Южен парк II, за да предложи на софийската публика една вечер с международни артисти, хитове и много танци.

Източник: woman.bg

Испанската актриса Пенелопе Крус не успя да сдържи емоциите си по време на премиерата на „Bunker“ на Венецианския филмов фестивал. Филмът беше посрещнат с 15 минути и половина бурни аплодисменти, а Крус се разплака и целуна съпруга си и партньор на екрана Хавиер Бардем.

Това е най-продължителната овация на фестивала във Венеция през 2026 г. до момента. Резултатът остава малко под 17-минутните аплодисменти за „The Room Next Door“ на Педро Алмодовар през 2024 г.

По време на овациите Пенелопе Крус многократно благодари на публиката, поздрави фенове и прие цветя. Режисьорът Флориан Зелер покани актьорите Хавиер Бардем, Пол Дано и Патрик Шварценегер да излязат поотделно пред публиката и да приемат аплодисментите.

Penélope Cruz broke out into uncontrollable sobs as she kissed her husband and co-star Javier Bardem during the incredibly long 15.5-minute standing ovation at the premiere of “Bunker” at the #VeniceFilmFestival.https://t.co/D0OzKlxFjC pic.twitter.com/2TB0rM6WpQ

В „Bunker“ Пенелопе Крус и Хавиер Бардем играят семейна двойка, която преминава през сериозна лична и професионална криза. Бардем влиза в ролята на архитекта Мигел, който приема задача да построи защитен бункер за технологичен милиардер, изигран от Пол Дано. Решението постепенно разклаща 17-годишния брак на героите. София, в изпълнение на Пенелопе Крус, започва да поставя под съмнение общите им ценности, а отношенията ѝ с американски писател, изигран от Патрик Шварценегер, допълнително засилват напрежението.

„Bunker“ бележи завръщането на френския драматург и режисьор Флориан Зелер във Венеция след „The Son“, който участва в конкурса за „Златен лъв“ през 2022 г. Зелер направи силен дебют в киното с „The Father“, донесъл „Оскар“ на Антъни Хопкинс за главна мъжка роля и награда за най-добър адаптиран сценарий за Флориан Зелер и Кристофър Хамптън.

Режисьорът посочва „Широко затворени очи“ на Стенли Кубрик като едно от основните вдъхновения за „Bunker“. Подобно на Кубрик, който поставя тогавашната семейна двойка Том Круз и Никол Кидман в центъра на разпадаща се екранна връзка, Флориан Зелер използва реалното партньорство между Пенелопе Крус и Хавиер Бардем, за да засили психологическото напрежение във филма.

Друга ключова тема в „Bunker“ е концентрацията на огромно богатство и изолацията на технологичните милиардери. По думите на Зелер Пенелопе Крус е внесла в ролята на София собствено силно отношение към този свят, което допълва социалния и политически пласт на историята.

Силните реакции във Венеция поставят Пенелопе Крус и Хавиер Бардем сред потенциалните имена в предстоящия награден сезон, а „Bunker“ вече се очертава като едно от най-обсъжданите заглавия на есенния фестивален календар.

Произведения на Пабло Пикасо, Густав Климт, Салвадор Дали, Алфонс Муха и Анри Матис са сред акцентите в изложба на графично изкуство, която може да бъде разгледана безплатно в галерия „Артмарк" в София до 24 септември. Експозицията представя 234 произведения на български и европейски автори и проследява различни поколения и художествени търсения в графичното изкуство от началото на XX век до наши дни, съобщават домакините, цитирани от БТА.

На едно място са събрани редки графични отпечатъци на световноизвестни представители на европейското модерно изкуство и значими български художници, сред които Димитър Казаков-Нерон, Евтим Томов, Зафир Йончев, Жул Паскин, Жорж Папазов, отбелязват от галерията.

Селекцията показва разнообразието на графичните техники, както и индивидуалните художествени езици на авторите. Сред произведенията са „Мечтата“ на Пикасо, „Портрет на Адел Блох-Бауер I“ на Климт, „Изкушението на свети Антоний“ на Дали, „Зодиак“ на Муха и „Синя гола фигура“ на Матис.

Българската част на експозицията обхваща няколко поколения художници. Сред акцентите са творби на Димитър Казаков – Нерон, Евтим Томов, Зафир Йончев, Жул Паскин и Жорж Папазов, както и графични отпечатъци на Румен Скорчев и Светлин Русев, посочват от екипа.

В изложбата са включени и произведения, отпечатани в изключително малък тираж, което според организаторите дава възможност да бъдат видени редки графични отпечатъци, съчетаващи художествена стойност и колекционерски интерес.

Експозицията е част от първия аукцион за българска и европейска графика на „Артмарк". Всичките 234 произведения ще бъдат предложени за продажба на 24 септември от 18:00 ч. в галерия „Артмарк" в София, уточняват от екипа.

Повече от век след представянето на български национални костюми във Всемирното изложение в Париж през 1900 г., оригинални наши носии от края на XIX и началото на XX век ще гостуват отново във френската столица в изложбата ПО НИШКИТЕ НА ВРЕМЕТО / AU FIL DU TEMPS в Галерията на Българския културен институт в Париж – инициатор и организатор на събитието, информират организаторите.

Експозицията се открива на 11 септември и до 20 ноември ще представи 22 автентични празнични облекла, собственост на три частни колекции. Те са принадлежали на жени от различни етнографски области на България, както и от български общности извън днешните граници на страната – от Банат - днешна Румъния, от Егейска Тракия - днешна Гърция и от Източна Тракия - днешна Турция.

Експонатите са сред редките запазени оригинални образци от периода след Освобождението през 1878 г., когато европейската мода постепенно навлиза в българските градове, но в селата носиите се носят още няколко десетилетия. Празничните облекла са били част от най-важните събития в живота – сватби, религиозни празници и големи семейни тържества. Изработени изцяло ръчно, те са били грижливо пазени и предавани като семейна ценност, което е причината да бъдат съхранени до днес.

Първият показ на традиционни български костюми в Париж датира от 1900 г., когато носии от Националния музей в София, накити и различни текстилни материали са част от българския павилион на Всемирното изложение във френската столица тогава.

Всички изложени облекла в ПО НИШКИТЕ НА ВРЕМЕТО / AU FIL DU TEMPS са любезно предоставени за изложбата от колекционерите Лилия Гетова, Даниела Димитрова и Антон Гудов, които от години издирват, събират и съхраняват това културно наследство.

Изложбата ПО НИШКИТЕ НА ВРЕМЕТО / AU FIL DU TEMPS се организира по инициатива и идея на Българския културен институт в Париж и е отворена за посетители до 20 ноември т.г.

На 9 септември отбелязваме 198 години от рождението на Лев Николаевич Толстой – един от най-великите писатели в световната литература, автор на „Война и мир“ и „Анна Каренина“ и мислител, чиито идеи за морала, вярата, насилието и смисъла на човешкия живот продължават да предизвикват спорове и близо два века след появата му на бял свят.

Толстой е роден на 9 септември 1828 г. по нов стил (28 август по използвания тогава в Русия Юлиански календар) в семейното имение Ясна поляна, край Тула. Произхожда от стар аристократичен род, но губи майка си още като малко дете, а няколко години по-късно остава и без баща.

Младостта му далеч не прилича на живота на строгия морален авторитет, в който по-късно се превръща. Толстой учи в Казанския университет, но не завършва образованието си. След период на търсене на своето място той постъпва в армията и служи в Кавказ, а впоследствие участва в Кримската война. Именно непосредственият досег с насилието и смъртта оказва огромно влияние върху възгледите и творчеството му. Ранните му „Севастополски разкази“ са вдъхновени от преживяното по време на войната.

Литературният му път започва с произведения като „Детство“, „Юношество“ и „Младост“, в които вече се проявява една от големите му дарби – необикновено внимателното наблюдение на човешката психика.

Истинската световна слава обаче идва с „Война и мир“. Монументалната творба, публикувана в окончателен вид през 1869 г., проследява съдбите на няколко руски аристократични семейства на фона на Наполеоновите войни. Толстой съчетава интимните човешки истории с мащабни исторически събития и философски размишления за войната, властта, свободната воля и ролята на отделната личност в историята.

Следва другият му литературен връх – „Анна Каренина“, публикувана първоначално на части между 1875 и 1877 г., а като книга през 1878 г. Историята за трагичната любов на Анна и граф Вронски се превръща в много повече от роман за изневярата – Толстой изгражда сложна картина на семейството, брака, обществените условности, вярата и човешкото търсене на щастие.

Сред другите му значими произведения са „Възкресение“, „Смъртта на Иван Илич“, „Кройцерова соната“, „Хаджи Мурат“, „Отец Сергий“, както и философско-религиозният труд „Царството Божие е вътре във вас“. Последният период от живота му е белязан от дълбока духовна промяна. Толстой все по-критично гледа на богатството, собствеността, държавната власт и институционализираната религия и проповядва ненасилие и прост начин на живот.

Любопитен парадокс е, че човекът, превърнал семейните отношения в една от големите теми на литературата, има изключително сложен собствен семеен живот. През 1862 г. Толстой се жени за София Берс, която години наред е не само негова съпруга, но и важен помощник в литературната му работа. Двамата имат голямо семейство, но отношенията им постепенно се влошават, особено заради радикалните му идеи за собствеността, парите и авторските права.

Толстой е известен и с необичайното си отношение към физическия труд. Въпреки аристократичния си произход той работи на полето, интересува се от живота на селяните и създава училище за техните деца в Ясна поляна. С времето все повече се стреми да живее според собственото си убеждение, че моралната стойност на човека не се определя от титлата и богатството му.

През октомври 1910 г., вече на 82 години, писателят напуска Ясна поляна. По време на пътуването здравето му рязко се влошава. Той умира на 20 ноември 1910 г. по нов стил на железопътната гара Астапово.

Някои от най-популярните мисли, свързвани с Толстой, всъщност идват директно от литературните му произведения. Сред най-разпознаваемите е началото на „Анна Каренина“:

„Всички щастливи семейства си приличат; всяко нещастно семейство е нещастно по своему.“

Сред широко разпространените негови мисли са още:

„Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди.“

„Двамата най-могъщи воини са търпението и времето.“

„Истинският живот се живее, когато настъпват малки промени.“

При подобни кратки сентенции съществуват различни преводи и варианти, а част от популярните в интернет цитати са приписвани на Толстой без сигурен първоизточник. Затова най-надеждни остават думите, които могат да бъдат проследени непосредствено до произведенията и дневниците му.

Близо два века след рождението му Лев Толстой остава изключително четен автор. „Война и мир“ и „Анна Каренина“ продължават да са сред най-търсените негови произведения и в дигиталните библиотеки, а романите му непрекъснато получават нови издания, преводи и екранни адаптации.

Наследството му обаче далеч надхвърля литературата. Толстой поставя въпроси, които не остаряват – какво прави човека щастлив, каква е цената на войната, къде се намира границата между личната свобода и обществения морал и какъв е смисълът на живота. Именно затова авторът, роден преди 198 години в Ясна поляна, продължава да бъде не просто класик, а събеседник на всяко следващо поколение.

В морето от книги, прекрасно и развълнувано, очакващо и очаквано в Алея на книгата има хиляди завладяваща заглавия. За каквото си пожелаете. Не се намират в изобилие обаче книги за личностен път, за вглеждане в себе си, особено от български творци.

Книгата "Да погаля дима" на Гергана Йосифова се откроява с това, че е смела, реална и искрено споделена изповед. Нищо не е скрито и героинята е тя. Такава, каквато преминава през живота си на личностното си опознаване. Срещайки се със себе си, със спомените си и с желанието си да намери в себе си "семената чисти", които е завещал в стиховете си баща ѝ. Йосиф Йосифов, поет от гр. Луковит, който до края на живота си на 39 г. е оставил три стихосбирки.

Тази книга е дълбок разговор с душата, която авторката е решила да сподели с нас. Разговор, който всеки може да проведе със себе си искайки да се докосне до дълбините на душата си и на подсъзнателното в себе си. Книга, която не задава въпроси и не търси отговори. Книга, която е разговор със и във себе си. Книга за намиране на себе си.

"Да погаля дима" е прекрасна симбиоза между творчество и реално изражение. "Да погаля дима" се усеща и в допира с корицата, която дава усещане за мекост, топлина и гальовност. Текстът е с топъл кирилски шрифт, който дава усещане за принадлежност към корена и към нашата, българска душевност.

Перфектното изпълнение на печата от печатница "Спектър" и великолепната, галеща сетивата хартия, хармонизират цялото усещане.

Може да намерите книгата Да погаля дима на щанда на Мусагена - 47 и на щанда на издателство 7 ЛЪЧА - 26. До 13 септември.

Три картини са откраднати от музея „Реноар“ в Кан-сюр-Мер на Френската Ривиера, съобщава Ройтерс, предава News.bg.

Кметът на града Брайън Масон заяви, че извършителите са проникнали в музея малко преди 06:00 ч. сутринта и са задигнали четири картини. По думите му една от творбите е била изпусната при последвалото преследване с полицията.

„Нападението срещу музея „Реноар“ е посегателство върху част от историята и културното наследство на Кан-сюр-Мер. Тези действия са особено сериозни“, посочи Масон.

Музеят е създаден през 1960 г. в имението на импресиониста Пиер-Огюст Реноар, разположено близо до Ница. Това е мястото, където художникът умира през 1919 г.

Експозицията включва 13 платна на Реноар, както и около 40 скулптури, мебели и фотографии.

Масон не уточни кои точно картини са били откраднати. В миналото най-ценните произведения на Реноар са достигали цени от десетки милиони долари на търгове.

На 8 декември 1996 почина Марин Сореску /1936-1996/. Поет и преводач, белетрист и драматург, автор на критически студии, есета и книги с интервюта с големи световни поети, той беше „тотален писател“ с редица национални и международни награди /сред които „Хердер“ и „Златната клонка“ от Струга, беше представен и за „Нобел“/. Това световно признание, разбира се, не спря Секуритате да следи всяка негова крачка и да се опитва да му пречи. В „Бялата книга“ на тази институция на Злото открих немалко страници, в които бе писано и за него.

През август на 1996 година гостувах на Съюза на румънските писатели, а той бе за кратко време министър на културата. Като негов преводач бях поканен в дома му на улица „Григоре Александреску“ 43, една красива и стара букурещка къща в „чокойски“ стил с барокови мебели и венециански огледала. От няколко години Сореску рисуваше активно, с голямо наслаждение. Гордееше се със своите ярки живописни платна след поредица изложби в Румъния и чужбина, оценени високо от художествената критика - мечтаеше да се представи с експозиция и в България - в София и Русе, но безвременната му смърт прекъсна всички планове. (О. Ст.)

- УВАЖАЕМИ МАРИН СОРЕСКУ, КАКВО МИСЛИТЕ ЗА РОЛЯТА НА ЕКСПЕРИМЕНТА В ТВОРЧЕСТВОТО?

- Експериментът е нещо, което всеки истински творец трябва непрекъснато да използва и развива до момента, когато открие себе си /а и след това!/, докато стигне до една максимална чувствителност и искреност. Експериментът е горивото, което разпалва пламъка на нашето недоволство, на нашето безпокойство. И ние всеки божи ден се нуждаем от това странно нещо, наречено „експеримент“. Но мисля, че когато се прекали с него, можем да сгрешим.

- ДНЕС МНОЗИНА ГОВОРЯТ ЗА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ РАЗВИТИЕТО НА НАУКАТА И ПОЕЗИЯТА...

- Да, убеден съм, че между тях има по-тясна връзка, колкото и парадоксално да изглежда на пръв поглед. Затова поетите трябва да бъдат редом с хората на науката. Поезията, особено тази, което се твори днес в Европа, е по-близо до науката, отколкото до философията. Развитието на отделните науки няма да попречи /както се страхуват някой!/, а ще подпомогне развитието на поезията, ще я обогати с познания за света, за нашата стара планета, за живота, за човека. Редица точни науки като математиката, физиката, астрономията, могат само да „оплодят“ поезията...

- „ИНТЕЛЕКТУАЛНИЯТ СТРАЖ НА ЕВРОПА“ ЖАН ПОЛ САРТР СЕ ПИТАШЕ: ТРЯБВА ДА СЪЗДАВАМЕ, ДА ОТРАЗЯВАМЕ ИЛИ ДА ОТКРИВАМЕ? КАТО ПОЕТ И ДРАМАТУРГ КАК БИ ОТГОВОРИЛ?

- Първо бих искал да разбера как самият Сартр е отговорил на своя въпрос. Към кое от трите е имал по-голямо предпочитание /разбира се, в теоретичен, а не в практически план/, защото той създаваше, отразяваше и откриваше! Всъщност литературното творчество обединява тези аспекти и тъкмо в тази комплексност и сложност се крие очарованието на писането, на творчеството.

- В НАШЕ ВРЕМЕ МНОГО СЕ ГОВОРИ ЗА РОЛЯТА НА ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО В ПОЕЗИЯТА...

- Може би тъкмо подсъзнателното е най-научната част от мозъка на един поет. Там има някои толкова строги, толкова алгебрични закони, които се осъществяват със завидна последователност и прецизност. Подсъзнателното е морето под кораба, което не се вижда /вълните са толкова шумни на повърхността/, но нали именно то държи плаващия съд. Лично аз мечтая за един високообразован и отлично възпитан „подсъзнателен“ тип писател.

- КАКВО МИСЛИТЕ ЗА ДНЕШНАТА ЕВРОПЕЙСКА ПОЕЗИЯ? ПЪТУВАТЕ МНОГО ПО СВЕТА, ПРЕВЕЖДАТЕ, СРЕЩАТЕ СЕ С РАЗЛИЧНИ ПОЕТИ И ПОЕТИЧНИ ШКОЛИ...

- Мисля, че поезията като жанр се намира в състояние на... безпорядък. Изгуби се обектът ѝ, целта ѝ, както и нейната комуникативност. Оттук и липсата на ехо, на резонанс... Но това, разбира се, не обяснява проблема за езика на поезията. В наши дни едни искат да разрушат думите. Всичките им усилия се насочват против А или Б, ожесточават се срещу В. А, както съм казвал и друг път, ние имаме нужда от азбуката! В този смисъл, струва ми се, румънската поезия е сред привилегированите в Европа. За нас, румънските поети, думата все още има стойността на метафора. Може и да сме по-изостанали от някои други, които се считат за „модерни“. Кой знае? Но мисля, че не бива да погребваме думите. Сред тях все още има фараони, които очакват да бъдат открити...

- А РУМЪНСКАТА ПОЕЗИЯ?

- Нашата поезия, според световната критика, е сред добрите, водещите в Европа. Но и преди войната, преди 1944, имахме силна и голяма поезия. След Михай Еминеску беше т. н. „втори поетичен взрив“ на Румъния. Тук бих припомнил имената на Лучиан Блага, Джордже Баковиа, Йон Барбу, Тудор Аргези. На големите представители на Румънския авангард, който беше не по- малко интересен и признат от авангарда на Западна Европа, на Италия, Франция, Германия. Това бяха все големи имена Тристан Цара, Саша Пана, Йон Виня, Иларие Воронка, сред тях и българинът Георге Дину /Щефан Рол/, превел за първи път у нас поемата на Гео Милев „Септември“... Сега също имаме големи, световно признати поети. Въпросът е да не бъдем подражатели, епигони, а да създаваме нова поезия. За нас, румънците, поезията е и трябва да бъде жизнена и чувствителна като светлината, а в същото време да е и осезаема и материална...

- ЧУВСТВАТЕ ЛИ СЕ СВЪРЗАН СЪС СВОЕТО ПОКОЛЕНИЕ /НИКИТА СТАНЕСКУ, АНА БЛАНДИАНА, ЙОН ГЕОРГЕ, ЙОАН АЛЕКСАНДРУ.../?

- Критиката у нас, а и по света, ни свързва. Често пъти ни представят заедно в периодиката или в поетични сборници и антологии. Сигурно имаме нещо общо, но мисля, че все пак сме твърде различни - във всяко отношение, макар че дебютирахме по едно време. Лично аз предпочитам да остана сам. Защото влезеш ли в една група, очакват те хиляди компромиси, а аз никога не съм обичал компромисите - може би затова съм имал доста неприятности с властта... Някой, когото приемаш само от любезност като творец, започва да ти дава съвети, други пък направо ти пречат. Така обикновено става в групите или в общностите на т. н. „поколения“. Разбира се, аз се срещам с колегите, уважавам ги, общувам често с тях. Няколко имена от моето поколение, като Никита Станеску и Ана Бландиана наистина се прославиха в световен план... Познати са и у вас, благодарение на вашите преводи.

- А КОЕ ВИ ДОВЕДЕ ДО БРЕГОВЕТЕ НА ТЕАТЪРА?

- И досега се считам преди всичко за поет. Поезията е състояние на неспирно бдение, с което моят дух отдавна свикна. И тъкмо с този дух се помъчих да стигна до „бреговете на театъра“, както добре се изрази. Знам, че харесваш моята драматургия и си превел доста мои пиеси, за което ти благодаря.... Аз спонтанно и интуитивно стигнах до тези „брегове“. Понякога това, което искам да кажа, е в поетична форма и се излива добре в диалог, в реплика. Театърът е, бих казал, една доста благодатна форма за самоизразяване. Шекспир беше казал, че целият свят е сцена. Тогава, след като всички сме на тази „сцена“, защо да не правим малко театър и ние? Да напишем по някоя добра пиеса?

- И ВСЕ ПАК, КЪДЕ СЕ ЧУВСТВАТЕ НАЙ-ДОБРЕ - В ПОЕЗИЯТА ИЛИ В ДРАМАТА?

- Когато пиша стихове. Но не бих искал да се венчавам само за поезията или само за драмата. Нужно ми е периодично да сменям жанровете. За мен, както и за повечето писатели, писането е мъка и радост. Изпитвам огромно удоволствие в момента на писането, но само в момента...

- КАКВО ЧЕТЕТЕ И ПРЕПРОЧИТАТЕ?

- Чета редовно френските романисти от 19 век. Обичам много Флобер, неговите романи и особено писмата му до писателката Луиз Коле. Обожавам този автор, който не се е оставял на вдъхновението, а сто пъти е преписвал докато реши, че го е завършил. Невероятен стилист! За мен Флобер е писател-учител за всеки литератор и всеки трябва да премине през неговата школа, както това е направил блестящият разказвач Мопасан... Препрочитам още Балзак, Мопасан, Толстой, Достоевски, Тургенев, Чехов, Кафка, Камю. От поетите Пастернак /когото преведох на румънски/, още Бодлер, Рембо, Верлен, Анри Мишо, Ален Боске, Езра Паунд... Чета и себе си и съвсем не се харесвам... И почти винаги решавам да променя написаното или да го напиша изцяло отново, но рядко успявам...

- ИМАТЕ ЛИ ПОГЛЕД ВЪРХУ НАШАТА ЛИТЕРАТУРА?

- За съжаление, бегъл, повърхностен. Зная, че вашата литература е много добра, че имате интересни поети. За съжаление, у нас все още не са преведени най-добрите от тях. Познати са някои от класиците/ Христо Ботев, Иван Вазов, Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Теодор Траянов /, а също „вечната и святата Елисавета Багряна “, но е непознат Далчев и големите съвременни поети. Валенти Дешлиу превеждаше повече т. нар. „партийни поети“ и тези от вашето „априлско поколение“, но не и най-добрите... Ние сме всъщност толкова близки, от един корен, разделят ни само езиците, които имат и доста сходни неща, а не се познаваме. И това е т. н. „провинциален комплекс“ на по-малките народи. Да гледат към т. нар. „големи“, на Запад, а да не виждат онова, което е до тях. А нерядко то е по-интересно и стойностно. Затова, мисля, че трябва да се опознаем отблизо, както е било в миналото, през 19 век, когато българи и румънци са били по-близо и реално без граница /Дунавът само ни е делил, а не безполезни граничари и алчни митничари!/. Бях преди десетина години в България с група румънски писатели. Посрещнаха ни чудесно. Имахме хубави планове, но не се осъществиха. Радвам се, че съм познат в България, че имам преведени пиеси и стихове от вас, което ви благодаря. Ще се радвам ако направим и една съвместна българо-румънска издателска поредица и представим най-доброто от нашите две интересни и богати литератури от 20 век...

Букурещ, 10 август 1996 г.

Започва книжното изложение „Алея на книгата“ в София, което ще се проведе до 13 септември на столичния булевард „Витоша“ и в парка пред Националния дворец на културата. Официалното откриване ще се състои от 17:30 ч. в Литературния кът – специално изградената и най-голяма шатра на Културната програма, съобщава БТА.

От 12:00 ч. в шатрата на издателство „Вижън букс“ читателите ще могат да се срещнат с Чавдар Атанасов – автор на „Книга за парите за деца и тийнейджъри“ – първата детска образователна книга за финансова грамотност, написана от български автор, и поредицата „Вицове за деца“.

От 18:00 ч. в Литературния кът ще се състои среща с автограф с авторката на исторически романи Галина Златарева, която ще представи новата си книга „Борис и неговите синове“.

От 18:00 ч. в шатрата на издателство „Библиотека България“ ще има среща с автограф с географа и пътешественик Марина Стоева, на която тя ще представи дебютната си книга в художествената литература – сборникът „Съдбовен полет и други разкази“.

За деня са планирани и срещи с Анна Палазова, Мариана Пенчева, Петя Кокудева, Мария Касимова-Моасе, Богдана Трифонова и Надежда Трифонова, Живка Иванова и Анна Норт.

БТА ще има за трета поредна година Национален пресклуб на книгата в рамките на „Алея на книгата“ в София. Той е сред 43-те национални пресклубове на Агенцията в страната и извън България, като два от пресклубовете са непостоянни - на борда на първия български военен научно-изследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и на панаири на книгите.

Днес е последният ден на 42-рото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол. В програмата са включени театрален спектакъл, представяния на книги и млади театрални творци, концертни прояви и прожекция на български филм, съобщава БТА.

В 18:00 часа в Художествената галерия ще бъде представена книгата на Михаил Неделчев „Пет персоналистически книги за писатели“. Час по-късно, от 19:00 часа, отново там ще бъдат представени участниците в майсторския клас на режисьора Галин Стоев.

В 18:30 часа на сцената на читалище „Отец Паисий“ Малък градски театър „Зад канала“ ще представи спектакъла „Велика“. Концерт на „Зодиак“ е предвиден от 19:00 часа в Археологическия музей. В Лятното кино от 20:30 часа ще бъде представен филмът „Нина Роза“.

Финалното събитие в програмата на 42-рото издание на „Аполония“ е концертът на „Фондацията“ от 21:00 часа на сцената на Амфитеатър „Аполония“.

Празниците на изкуствата „Аполония" се провеждат от 1984 г. Организатор е Фондация „Аполония", създадена през 1991 г. Ежегодно сцените на „Аполония" в Созопол привличат стотици артисти и хиляди любители на изкуството от България и света. Фестивалът има за цел да съхрани културните традиции, както и да подкрепи нови таланти в областта на различните видове изкуства.

"Нова генерация" - една от най-емблематичните и значими за българската музика групи, излиза на малката сцена на "Vidas Art Arena" на 15 септември. С характерния си ню уейв и пост-пънк звук групата събира тази есен фенове от няколко поколения, обединени от духа на алтернативната култура. Специален гост на концерта е инди пост-пънк групата "Тлен", пише plovdiv.24.bg.

Основана в края на 80-те години, "Нова генерация" има четири издадени албума и отваря пътя на пост-пънк и дарк уейв звука в България, вдъхновявайки поредица от групи с текстовете и мелодиите си. През годините съставът се променя, но фигурата на вокалиста и басист Димитър Воев остава централна за идентичността на групата. Неговата мрачна поезия и сурова емоция белязват поколения музиканти и фенове, а творчеството му продължава да живее в изпълненията на "Нова генерация" и до днес, въпреки че той отдавна не е между живите.

На 15 септември публиката ще чуе "Само двама", "Мухата", "Сто години" и още от знаковите песни на групата. Атмосферата ще допълни "Тлен", младата инди пост-пънк формация, чийто звук съчетава нежни вокали с остри китарни рифове в тъмен, кинематографичен пейзаж и вече трупа фенове сред всички възрасти.

Българският писател Георги Господинов спечели 32-рата награда „Жан Моне“ за европейска литература за романа си „Градинарят и смъртта“, в превод на френски език от Мари Врина-Николов и издаден от „Галимар“ през август 2025 г., съобщи френското издание "Актюалите", цитирано от БТА. Отличието е и за цялостното творчество на писателя.

Българският писател бе номиниран заедно с още седем европейски автори, след което попадна в краткия списък за наградата заедно с ирландеца Джоузеф О'Конър и Андреа Баяни от Италия. Господинов е новият лауреат на приза след френския писател Паскал Киняр, отличен през 2025 г. за Tresor caché.

Председателят на журито Жерар дьо Кортанз определя романа "Градинарят и смъртта" като „книга на светлината срещу черната дупка на смъртта“.

„Жан Моне е един от бащите на съвременна Европа, което също ме радва, особено днес и конкретно тук“, написа Георги Господинов в социалните мрежи. Сред предишните носители на наградата той посочва Антонио Табуки, Патрик Модиано, Анжел Вагенщайн, Йон Калман Стефансон, Иън Макюън и Паскал Киняр.

Наградата „Жан Моне“ за европейска литература е създадена през 1995 г. и се присъжда ежегодно на европейски автор за произведение, написано или преведено на френски език през предходната година. Призът е придружен от премия на стойност 5000 евро и се връчва от департамента Шарант с подкрепата на Cognac Monnet.

Наградата „Жан Моне“ ще бъде връчена на официална церемония на 21 ноември в Коняк в рамките на 39-ия Фестивал на европейската литература. Господинов ще участва и в разговор с френския писател Жером Ферари на 22 ноември.

Полското издание на „Градинарят и смъртта“, в превод на Магда Питлак, е сред седемте финалисти за Литературната награда на Централна Европа „Ангелус“, която се присъжда за най-добра проза от региона. Това съобщи Господинов във Фейсбук по-рано, като припомни, че преди седем години е спечелил отличието с романа „Физика на тъгата“. Сред тазгодишните финалисти „Градинарят и смъртта“ е определен като едно от произведенията на вече утвърдени в международен план автори. Заедно с украинския писател Сергей Жадан Господинов е посочен сред най-разпознаваемите имена в селекцията. Победителят ще бъде обявен на 17 октомври във Вроцлав.

„Запазването на българските традиции и идентичност в този размирен свят е и въпрос на нашата сигурност. Един народ е силен, когато познава историята си, предава традициите си и пази своята идентичност.“ Това заяви Илияна Йотова по време на официалното откриване на 25-ия Национален фолклорен фестивал за двугласно пеене и народна песен с международно участие в Неделино.

Посещението в родопския град се осъществи по официална покана на кмета на Община Неделино Боян Кехайов. Тържествената церемония започна на централния площад в града с традиционно празнично дефиле. От съображения за сигурност и за безопасността на присъстващите, със заповед на общината бе въведена и пълна забрана за използването на дронове по време на събитието.

Мащаб на събитието и международен интерес

Юбилейното издание през 2026 г. бележи четвърт век от създаването на този значим културен форум. Фестивалът е ключов за съхраняването и популяризирането на уникалния неделински двуглас – една от най-разпознаваемите и специфични песенни традиции в Родопите.

Тази година тридневният форум събира рекорден брой участници:

В своето изказване Йотова допълни, че най-голямото богатство на България е нейният фолклор, и подчерта ролята на местната общност в предаването на това уникално наследство на следващите поколения.

Днес, 4 септември 2026 г., легендарният вокалист, китарист и съосновател на американската хеви метъл банда W.A.S.P., Блеки Лоулес (роден като Стивън Едуард Дюрен), празнува своя 70-годишен юбилей. Рок иконата, известна със своя суров глас, вечни бунтарски текстове и шокиращи сценични изпълнения, навлиза в осмото си десетилетие в отлична творческа форма и без никакви намерения за слизане от сцената.

Празникът съвпада с финалната подготовка за огромното северноамериканско турне „1984 to Headless“, което стартира на 10 септември 2026 г. в Калифорния. Концертната обиколка е посветена изцяло на първите четири класически албума на бандата, а специални гости на събитията ще бъдат метъл ветераните KK's Priest. Продукцията обещава невиждан визуален спектакъл, който ще съживи емблематичните обложки директно на сцената. Според публикации в специализираното музикално издание Blabbermouth, групата вече планира да пренесе това мащабно шоу в Европа и останалата част от света през 2027 г.

Паралелно с подготовката за концертите, Лоулес активно довършва и своята дългоочаквана автобиография със заглавие „Tales From The Square Mile“. В официалните канали на групата във Facebook се посочва, че книгата е готова наполовина. Тя се очаква на пазара през 2027 г. и ще разкрие дълбоко лични детски спомени, както и неразказвани досега истории от златната ера на шок рока.

Почитателите на тежката музика от цял свят заливат социалните мрежи с поздравления за юбиляра, припомняйки си вечни класики като „I Wanna Be Somebody“ и „Wild Child“. Въпреки сериозните битки с цензурата през 80-те години, Блеки Лоулес остава един от най-влиятелните и разпознаваеми гласове в историята на световния рок.

Голям скандал разтърси българските културни и литературни среди през последните дни. В епицентъра на събитията се оказаха писателят и главен редактор на издателство „Сиела“ Захари Карабашлиев и бившият председател на Съвета за електронни медии (СЕМ) Соня Момчилова. Спорът, който започна като размяна на реплики във Facebook, бързо ескалира в сериозен конфликт с обвинения за плагиатство, политически намеци и заплахи за съдебни дела.

Как започна всичко: Обвинението във Facebook

Напрежението ескалира след онлайн публикация, критикуваща Карабашлиев в конфликт на интереси заради това, че издава собствените си книги в издателството, където работи. В коментарите под материала Соня Момчилова реагира остро, заявявайки: „Пропуснали са момента с бруталното плагиатство на "Опашката'“. Тя допълни, че авторът е тестван за високи политически позиции и отправи тежки критики към неговия талант и политкоректност.

Първоначално в дискусията се включи Веселина Седларска, редактор на романа „Опашката“. Тя предположи, че Момчилова визира известния едноименен роман на руския писател Владимир Сорокин от 1983 г., и защити Карабашлиев, посочвайки, че сюжетът на Сорокин е коренно различен (разказва за реална километрична опашка пред съветски магазин). Седларска призова Карабашлиев да заведе дело за "нагла лъжа".

Впоследствие обаче Соня Момчилова уточни, че визира руския филм „Зоология“ (2016 г.) на режисьора Иван И. Твердовски. Фентъзи драмата разказва за средновъзрастна жена, работеща в зоопарк, на която неочаквано ѝ пораства опашка — метафора, която според критиците на Карабашлиев поразително напомня на основната метафора в неговия награждаван роман „Опашката“ от 2021 г.

Захари Карабашлиев категорично отхвърли обвиненията в плагиатство и направи подробна хронология на създаването на своето произведение, за да защити творческото си име. Писателят поясни, че преди романа „Опашката“ е написал пиеса със същото заглавие. По думите му работата по нея е започнала още на 5 май 2014 г. и е завършена през 2016 г., докато самият роман е развит и издаден през 2021 г.

Авторът подчерта, че разполага с всички датирани варианти и метаданни на файловете, които доказват оригиналността на идеята му. „Романът е развитие на собствената ми пиеса и няма НИЩО ОБЩО с руски филм, който не съм гледал“, заяви Карабашлиев, визирайки лентата „Зоология“, която излиза по кината през есента на 2016 г. Припомняме, че театралната версия на неговата пиеса бе поставена от режисьора Явор Гърдев с Владимир Карамазов в главната роля.

Писателят допълни, че обмисля да потърси съдебна защита срещу клеветите по негов адрес.

Дебатите в социалните мрежи остават полярни. Част от гилдията подкрепя Карабашлиев, изтъквайки, че мотивът за порастването на опашка е класически сюжетен елемент в световната литература и митология (от Гогол и Кафка до модерния магически реализъм) и не може да бъде обект на монопол. Други обаче виждат в скандала поредното разделение по оста „политкоректност срещу алтернативни гласове“ в българската култура.

Интересен щрих към драмата добави и фактът, че броени дни след скандала Българското национално радио (БНР) покани Карабашлиев на интервю по повод Празниците на изкуствата „Аполония“. По време на ефира обаче фокусът беше изцяло върху темите за паметта и състраданието в литературата, а горещата тема за плагиатството и обвиненията изобщо не бе повдигната от водещите.

Днес, 4 септември 2026 г., отбелязваме рождените дни на двама от най-обичаните български поп изпълнители – Бисер Киров и Боян Иванов. Техният принос към златния фонд на родната естрада остава непреходен, а емблематичните им гласове продължават да звучат в сърцата на поколения българи.

Роден на 4 септември 1942 година в София, Бисер Киров остава в историята като един от най-харизматичните български изпълнители, композитори и дипломати. Със своята неподражаема широка периферия на шапката и неповторим тенор, той покоряваше сцените не само у нас, но и в цяла Европа и Русия.

Киров ни напусна през 2016 година, но творчеството му е живо и днес.

Вечните песни на Бисер Киров:

Само година след Бисер Киров, на същия ден през 1943 година, е роден друг колос на българската естрадна музика – Боян Иванов. Познат с лъчезарната си усмивка и изключително присъствие, той беше част от легендарното трио „Бо Бо Бо“ заедно с Борис Гуджунов и Борислав Грънчаров.

Боян Иванов си отиде от този свят през 2012 година.

Златните хитове на Боян Иванов:

Днес музикалното наследство на Киров и Иванов обединява почитателите на класическата българска естрада, които продължават да споделят техните песни в социалните мрежи и да поддържат жив спомена за златните години на родната поп сцена.

Днес, 4 септември 2026 г., една от най-емблематичните и обичани български народни певици – Николина Чакърдъкова – празнува своя 57-и рожден ден. Изпълнителката, която събира поколения българи под звуците на македонската фолклорна песен, посреща празника в отлично здраве и с нестихваща творческа енергия.

Любопитни факти от живота и творчеството на певицата

Зад блясъка на сцената и огромните концерти се крие история на голям труд, семейна отдалеченост и силна воля. Ето най-интересните факти, които бележат нейния път:

Николина Чакърдъкова не спира да радва феновете си на живо. Само броени дни след личния си празник, на 13 септември 2026 г., певицата ще изнесе голям концерт под звездите в ресторант-градина „Бъфало“, където отново ще извие традиционните български хора.

Честит празник на Николина Чакърдъкова! Желаем ѝ здраве, дълголетие и още много споделени музикални мигове, които да топлят сърцата на българите по целия свят.

Септември връща театралния живот в София на пълни обороти. Новият сезон идва с премиери, юбилеи и завръщането на любими спектакли. Народният театър, Младежкият, Театър 199, Сатирата, „Сълза и смях“, общинските театри „София“, „Възраждане“ и „Зад канала“, както и Театър Artvent вече подреждат есенните си афиши, пише stolica.bg

Народният театър „Иван Вазов“ започва сезон 2026/2027 на 9 септември. Сред първите заглавия са „О, ти, която и да си...“, „Различният“ и „Есенна соната“.

Сред големите събития е „Вакханки“ по Еврипид – копродукция на Народния театър и Държавния театър на Северна Гърция, с концепция и постановка на Явор Гърдев и специалното участие на The Tiger Lillies. На 9 октомври спектакълът ще бъде представен в Зала 1 на НДК.

На 10 септември от 19:00 ч. на Камерната сцена на Младежкия театър „Николай Бинев“ е премиерата на моноспектакъла „Момичета и момчета“ от британския драматург Денис Кели.

Режисьор и преводач е Петър Кауков, а Искра Донова влиза в повече от десет различни персонажа. Сценографията, костюмите и мултимедията са на Розина Макавеева, а музиката – на Милен Кукошаров.

Септемврийската програма на Театър 199 „Валентин Стойчев“ започва на 14 септември с „Годината на магическото мислене“.

В афиша до края на месеца са още „Театър, любов моя!“, „Както в най-добрите дни“, „Засекретено изследване“, „Хаос“, „Слон в стаята“, „Тортила Флет“, „Заешка дупка“, „Чест“, „Животът пред теб“, „Приятно ми е, Ива!“ и други.

Общинският Театър „София“ отбелязва своя 60-и сезон. Септемврийската програма започва на 9 септември, а сред акцентите е най-новото заглавие „Уроци“ от Чарлс Еверед, режисирано от Надя Панчева.

Софийската премиера е на 17 септември – Деня на София. За юбилейния сезон на театъра Stolica.bg вече разказа подробно в отделен материал.

Общинският театър „Възраждане“ се завръща след лятната пауза на 18 септември с „Обикновено чудо“ от Евгений Шварц, режисирано от Бюрхан Керим.

През септември в програмата са още „О(б)твързан“, „Отмяна“, „Три сестри“, „Иванов“, „Те бяха десет“, „Убийствена комедия“, „Ало, ало!“, „Защото на мама така ѝ харесва“ и „12-те гневни“. Театърът предлага и програма за най-малките зрители.

Малък градски театър „Зад канала“ открива сезон 2026/2027 на 17 септември със „Случаят Джем“. В следващите дни на сцената се завръщат „Тартюф или Лицемерът“ и „Велика“.

За програмата и акцентите в новия сезон на МГТ „Зад канала“ Stolica.bg вече разказа подробно:

МГТ „Зад канала" открива новия сезон в Деня на София

Сатиричният театър „Алеко Константинов“ започва есента с юбилей – това е 70-ият сезон на театъра.

Сред предстоящите нови заглавия е политическото сатирично кабаре „Фокус, мокус, препаратус“, чиято премиера е на 1 октомври.

Открита сцена „Сълза и смях“ започва септемврийската си програма на 14 септември с „Пиесата, която се обърка“.

Следват „Големият син“, „Пътуване до Марс“, „Мъже под чехъл“, „Аз, досадникът“, „Причини да бъдеш щастлив“, „Диагноза Крокодил“, „Трима мъже и една Маргарита“ и други заглавия.

Театър Artvent се завръща през септември за трети сезон на сцената си в Аула „Максима“ на УАСГ. Театърът отвори врати през септември 2024 г. и оттогава е част от театралната карта на София.

Новият сезон на тази сцена започва на 19 септември с „Код Жълто“. На 20 септември следва „Петък вечер“, а на 26 септември – „Отчаяни съпрузи 2: Бракувани“.

До края на месеца програмата продължава с „Inter Alia“ на 28 септември, „Чамкория“ със Захари Бахаров на 29 септември и „Огледалце, огледалце“ на 30 септември.

Така още през първите седмици на есента театралната карта на София предлага богат избор – от премиери и юбилейни сезони до утвърдени постановки, моноспектакли, комедии и представления за деца.

Известната американска джаз певица и носителка на две награди "Грами" Касандра Уилсън е починала на 70-годишна възраст в родния си град Джаксън, щата Мисисипи, предадоха Асошиейтед прес и АФП, позовавайки се на изявление на дългогодишния ѝ агент, пише dir.bg.

"Касандра Уилсън си отиде мирно в дома си, заобиколена от семейството, близките, приятели и мениджъра си", посочи Робърт Торе в изявление пред медиите, с което почете паметта на легендарната джаз изпълнителка. Причината за смъртта е ѝ не е съобщена. Агентът на певицата призова за зачитане на правото на лична свобода и неприкосновеност на семейството.

Обявена за най-добрата певица в Америка от сп. "Тайм" през 2001 г., Касандра Уилсън е най-известна с гласа си, който преодолява жанровите граници, разширява пределите на традиционния джаз и се вписва с лекота във фолк, поп, ритъм енд блус, кънтри и други стилове. В сърцевината на цялото ѝ творчество е нейният неповторим контраалт - душевен звук, неразривно свързан с корените ѝ, отбелязва Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Певицата два пъти е отличавана с награди "Грами" през кариерата си, продължила около три десетилетия. През годините Уилсън си е сътрудничила с музиканти като Стив Коулман и Уинтън Марсалис. През 1997 г. Касандра Уилсън получава "Грами" за най-добро джаз вокално изпълнение за песента си New Moon Daughter. Дванадесет години по-късно ѝ е присъдено отличието за най-добър джаз албум за Loverly.

Актьорът Джордж Клуни и режисьорът Дани Бойл ще открият днес 83-тия Венециански филмов фестивал, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Клуни ще получи наградата „Златен лъв“ за цялостно творчество, а Бойл ще представи премиерно филма си Ink („Мастило“) за придобиването на британския таблоид „Сън“ от Рупърт Мърдок през 1969 г.

През 11-те дни на фестивала на остров Лидо ще присъстват редица звезди, сред които Робърт Патинсън и братята музиканти Ноел и Лиъм Галахър от групата Oasis.

Програмата на фестивала поставя силен акцент върху актуални геополитически теми. Тя включва документалния филм за конфликта в Газа („Наза“), за Илон Мъск - Musk („Мъск“), продукцията на независими руски журналисти, отразяващи войната в Украйна, My Undesirable Friends -- Part II: Exile („Моите нежелани приятели – Част II: Изгнание“), както и късометражна продукция за американската имиграционна и митническа служба в Минеаполис.

Директорът на фестивала Алберто Барбера отбеляза пред Асошиейтед прес, че много от филмите, разглеждани от селекционната комисия, са били свързани със съвременни проблеми.

„Намираме се в пространство, отворено за дискусия, за конфронтация“, каза той.

Сред обсъжданите теми е и представителството на жените в киното. Само един от 21-те филма в основния конкурс за „Златен лъв“ е режисиран от жена. Барбера призна, че това е „голям проблем“, но посочи, че организаторите не са открили достатъчно силни заглавия от жени режисьори за конкурсната програма.

„Мастило“ на Бойл, с участието на Гай Пиърс и Джак О'Конъл, е сред филмите, които могат да се превърнат в претенденти за наградите „Оскар“. Фестивалът ще отличи със „Златен лъв“ за цялостно творчество и 93-годишната актриса Елън Бърстин.

Венецианският филмов фестивал продължава до 12 септември, отбелязва още Асошиейтед прес.

На 1 септември се навършват 128 години от рождението на Димитър Талев – писател, журналист и общественик, чието име остава неразривно свързано с едни от най-мащабните произведения в българската литература на XX век. Авторът на „Железният светилник“ превръща историята на Македония и националноосвободителните борби не просто в исторически разказ, а в семейна и човешка драма, населена с някои от най-запомнящите се образи в българската проза.

Димитър Талев е роден на 1 септември 1898 г. в Прилеп, тогава в пределите на Османската империя. Израства в семейството на майстор железар и ковач, в среда, пропита от патриархални традиции и силно национално самосъзнание. Още на девет години остава без баща – събитие, което оставя дълбока следа в детството му.

Балканските войни, Междусъюзническата и Първата световна война правят образованието му неспокойно и прекъсвано. Талев учи в Прилеп, Солун, Скопие и Стара Загора, а през 1920 г. завършва гимназия в Битоля. След това посещава лекции по медицина и философия в Загреб и Виена, преди окончателно да избере литературата. През 1925 г. завършва българска филология в Софийския университет.

Любопитен факт е, че литературните му опити започват още в ранна възраст. Първия си разказ публикува като гимназист през 1917 г. По-късно журналистиката се превръща във важна част от живота му. Талев е главен редактор, а впоследствие и директор на вестник „Македония“, а между 1938 и 1944 г. работи като редактор във влиятелния вестник „Зора“.

Животът му обаче преминава през драматичен обрат след 9 септември 1944 г. Заради позициите си по Македонския въпрос писателят е обвинен във „великобългарски шовинизъм“, изключен е от Съюза на българските писатели и през октомври 1944 г. е арестуван. До март следващата година е в Софийския централен затвор, след което преминава през трудовите лагери в Бобов дол и Куциян.

След 1948 г. Талев и семейството му са изселени от София в Луковит. Именно в годините на политическа изолация той работи върху книгата, която ще се превърне в неговото най-разпознаваемо произведение – „Железният светилник“.

Романът излиза през 1952 г. и поставя началото на прочутата Преспанска тетралогия. Следват „Илинден“ през 1953 г., „Преспанските камбани“ през 1954 г. и „Гласовете ви чувам“, публикуван през 1966 г. – годината на смъртта на писателя.

Четирите романа проследяват съдбата на няколко поколения на фона на бурните исторически процеси в Македония – борбите за самостоятелна българска църква, националното пробуждане, революционното движение и Илинденско-Преображенското въстание. В центъра обаче остава човекът – със семейството, любовта, страховете, амбициите и усещането за принадлежност.

Един от най-интересните детайли около „Железният светилник“ е връзката му с родния дом на Талев. Къщата в Прилеп, в която писателят се ражда, се смята за първообраз на дома на семейство Глаушеви. Самият измислен град Преспа също носи множество черти на родния Прилеп, макар Талев да е подчертавал, че героите му не са копия на конкретни личности, а събирателни образи.

Сред значимите произведения на автора са още романът „Хилендарският монах“, посветен на Паисий Хилендарски, сборниците „Златният ключ“, „Великият цар“ и „Старата къща“, както и „Братята от Струга“. Особено място заема и трилогията за цар Самуил – „Щитове каменни“, „Пепеляшка и царският син“ и „Погибел“, чрез която Талев отново се обръща към драматични моменти от българското минало.

В края на 50-те години отношението на комунистическата власт към писателя постепенно се променя. Той е реабилитиран и отново получава възможност да участва активно в литературния живот. Става лауреат на Димитровска награда, получава държавни отличия, а през последните години от живота си е и народен представител.

Димитър Талев умира на 20 октомври 1966 г. в София на 68-годишна възраст. Същата година излиза последната част на Преспанската тетралогия – „Гласовете ви чувам“.

Десетилетия след смъртта му творчеството му продължава да бъде сред най-разпознаваемите образци на българския исторически роман. През 1997 г. ЮНЕСКО включва името му сред световноизвестните личности, чиито годишнини организацията отбелязва през 1998–1999 г.

Сред най-цитираните мисли от произведенията му са:

„Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!“ – „Железният светилник“

„Човек не бива и не може да живее само за себе си.“ – „Железният светилник“

„Което човек не може да види с очите си и да чуе с ушите си, намира го с душата си.“ – „Железният светилник“

„В благородните и чисти вълнения човешката душа се пречиства.“ – „Железният светилник“

„Слаба е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което става в човешкото сърце.“ – „Преспанските камбани“

128 години след рождението му Димитър Талев остава автор, чрез когото историята престава да бъде само поредица от дати, войни и политически събития. В неговите романи тя влиза в дома, разделя семейства, променя поколения и поставя човека пред избора между личното щастие, дълга и принадлежността към общността.

Малък градски театър „Зад канала“ ще даде начало на новия театрален сезон на 17 септември, когато София отбелязва своя празник. Първото заглавие в програмата е „Случаят Джем“ – спектакъл по драматургична версия на Юрий Дачев, създадена по мотиви от романа на Вера Мутафчиева.

След представянето си на „Аполония 2026“ постановката на Бина Харалампиева се завръща пред софийската публика. Историята отвежда зрителите в XV век, но поставя въпроси, които звучат актуално и днес – за властта, политическите интереси, манипулацията, справедливостта и сблъсъка между идеализма и реалността.

В центъра на спектакъла е Джем султан – принц, поет и изгнаник, чиято съдба се оказва в плен на голямата политика между Изтока и Запада. Постановката търси отговор и на един ключов въпрос: какво би се случило, ако Джем действително беше успял да стане султан? Дали неговият идеализъм би могъл да промени властта или самата власт би го превърнала в жертва?

В „Случаят Джем“ участват Христо Пъдев, Калин Врачански, Леонид Йовчев, Василена Атанасова, Богдан Бухалов, Мак Маринов, Малин Кръстев, Каталин Старейшинска, Мартина Тодорова, Свежен Младенов и Атанас Чопов.

Сценографията и костюмите са дело на Свила Величкова, музиката е на Асен Аврамов, а видео дизайнът – на Стефан Н. Щерев.

„Велика“ се завръща на сцената

Още преди началото на софийския сезон трупата ще представи „Велика“ на „Аполония 2026“ в Созопол на 6 септември.

Спектакълът по пиесата на Тони Макнамара е режисиран от Стайко Мурджев, а в ролята на Екатерина Велика е Весела Бабинова.

Историческата сатира се превърна в едно от най-обсъжданите театрални заглавия през последния сезон. Спектакълът оглави и годишната класация на „Площад Славейков“ за Културно събитие на 2025 година.

„Велика“ получи и редица признания – сред тях „Златен кукерикон“ за най-добър спектакъл, както и номинации за режисурата на Стайко Мурджев и за дебют на Александър Кендеров на наградите „Икар“. Спектакълът и Весела Бабинова също бяха сред номинираните в „Златен кукерикон“.

Каталин Старейшинска получи Голямата награда за поддържаща женска роля на фестивала „Театър, обичам те!“ в Хасково.

След гостуването в Созопол „Велика“ ще се завърне на сцената на „Зад канала“ на 20 септември.

„Сън в зимна нощ“ гостува в Пловдив

На 18 септември трупата ще участва във фестивала „Сцена на кръстопът“ в Пловдив със спектакъла „Сън в зимна нощ“ от Александър Секулов. Постановката е на Стоян Радев.

Спектакълът изгражда антиутопичен свят, в който лагерът се превръща в метафора на общество, приело ограниченията си като неизбежност. Историята поставя въпроси за свободата, подчинението, любовта и саможертвата, както и за начина, по който тоталитарните модели продължават да намират отражение в съвременността.

В постановката участват Свежен Младенов, Каталин Старейшинска, Ирини Жамбонас, Луиза Григорова-Макариев, Мартина Тодорова, Славяна Любомирова, Жени Александрова-Лечева, Цветина Петрова, Василена Атанасова и Христина Караиванова.

За ролята си на Ана Бергман Ирини Жамбонас получи номинация за „Водеща женска роля“ на наградите „Аскеер“ 2026.

„Тартюф“ отново задава неудобни въпроси

На 19 септември публиката ще може да гледа „Тартюф или Лицемерът“ от Молиер в постановка на Лилия Абаджиева. В спектакъла участват актьорите от трупата, начело с Александър Кадиев.

Въпреки че са изминали повече от три века от написването на пиесата, темите в „Тартюф“ продължават да звучат съвременно. Постановката разглежда лицемерието и стремежа към контрол, като поставя образа на Тартюф в контекста на днешната политика, медиите, социалните мрежи и човешките отношения.

Моралът се превръща в средство за влияние, а ценностите могат да бъдат използвани като прикритие за преследването на лични цели.

„Скакалци“ е първата премиера за новия сезон

През октомври „Зад канала“ ще представи първата си премиера за сезон 2026/2027 – „Скакалци“ от Ст. Л. Костов, в драматургична версия на Юрий Дачев и режисура на Бина Харалампиева.

В сатиричната комедия участват Филип Аврамов, Малин Кръстев, Христина Джурова, Жени Александрова-Лечева, Василена Атанасова, Мартина Тодорова, Богдан Бухалов, Александър Кендеров, Иван Петрушинов, Емил Котев, Александър Карасански, Атанас Чопов и Стефан Рядков.

Музиката на живо е специална част от спектакъла, създадена от композитора Асен Аврамов и ще бъде изпълнена на живо от Иван Лечев, Стоян Младенов, Мартин Марков.

„Скакалци“ използва сатиричния жанр, за да говори за човешките слабости, обществените абсурди и последствията от привидно малките компромиси.

Още две премиери през есента

През септември започват репетициите на „Игра на котки“ от Ищван Йоркен. Пиесата е сред най-популярните произведения на унгарския драматург, а постановката е поверена на Десислава Шпатова.

В спектакъла ще участват Светлана Янчева, Снежина Петрова, Христина Караиванова, Христина Джурова и Свежен Младенов. Премиерата е планирана за началото на ноември.

През октомври започват и репетициите на авторския спектакъл „Капачки“ на Боил Банов. В него ще участват Василена Атанасова, Малин Кръстев, Свежен Младенов и Славяна Любомирова, а премиерата се очаква през ноември.

Новият сезон на „Зад канала“ събира класически текстове, съвременна драматургия, сатира и исторически сюжети. В центъра остават темите за човека и обществото, властта и свободата, миналото и настоящето. На 17 септември завесата отново се вдига.

Две от най-влиятелните имена в историята на световната поп музика – Бари Гиб и Глория Естефан – споделят една и съща празнична дата и се подготвят да отбележат рождените си дни на 1 септември. През 2026 година и двамата артисти се намират в повратни моменти от своите десетилетни кариери, изпълнени с нови музикални проекти, престижни отличия и мащабни сценични изяви. Проектите им продължават да вълнуват милиони фенове по целия свят, доказвайки, че истинският талант няма възраст.

Бари Гиб: Последният останал от Bee Gees с прощално световно турне

Сър Бари Гиб, който на 1 септември навършва 80 години, изживява изключително емоционална година. Като последната жива легенда от великата група Bee Gees, той обяви своето голямо прощално турне под надслов „One Last Ride“. Музикантът споделя сцената със своя син Стивън Гиб, превръщайки концертите в трогателен трибют към покойните си братя Робин и Морис.

Турнето предизвика истински фурор и разпродадени зали, след като по-рано през годината Бари Гиб разплака публиката по време на емоционално изпълнение на наградите Грами. Официални подробности за актуалните дати на събитията могат да бъдат проследени на платформата на артиста на адрес www.barrygibb.com. В Европа паметта за творчеството на емблематичното трио се поддържа и от мащабни трибют продукции, които пълнят арените, включително голямото есенно германско турне „Nights On Broadway“.

Глория Естефан: Триумф на наградите Грами и дебют на „Бродуей“ и „Карнеги Хол“

Кралицата на латино попа Глория Естефан също има поводи за мащабно празнуване на своя рожден ден, навлизайки в своята 69-а година. Годината започна грандиозно за кубинско-американската звезда, която спечели поредната си статуетка Грами в категорията за най-добър тропически латино албум за проекта си „Raíces“. В интервю за People певицата се шегува, че след толкова години в индустрията е мислила, че ще стане баба (granny), преди да спечели поредния си трофей.

Освен това, през август бе официално обявено, че Глория и нейната дъщеря Емили Естефан се подготвят за своя съвместен исторически дебют в легендарната зала „Карнеги Хол“ с шоуто „A Night of Rhythm and Storytelling“. Проектът включва представяне на най-големите хитове на певицата заедно с Miami Sound Machine, както и ексклузивно превю на техния нов съвместен мюзикъл „Basura“. Програмата и билетите за благотворителната гала вечер са достъпни през официалния портал на залата на адрес carnegiehall.org.

Споделеното музикално наследство на двете суперзвезди

Въпреки че творят в различни жанрове – Бари Гиб в диско и поп класиката, а Глория Естефан в латино и поп ритмите – двамата споделят обща съдба на иноватори, променили облика на модерната музика. Музикалната индустрия се подготвя да отдаде заслуженото признание на техния принос на 1 септември, когато фенове от няколко поколения ще си припомнят вечните класики като „Stayin' Alive“ и „Conga“.

Валс. Виена. Балет. Усещането за красота и изящество, с което светът посреща всяка нова година. Малко повече от месец след традиционния Новогодишен концерт в прочутата Златна зала на Музикферайн във Виена, магията пристига в България.

По покана на „Кантус Фирмус", на 15 февруари 2027 г. Зала 1 на НДК ще посрещне Балетната асоциация на Виенската държавна опера/Vereinigung Wiener Staatsopernballett за една изключителна „Виенска балетна вечер". Легендарният спектакъл, който събира танца, музиката и вековната традиция на австрийската столица, за пръв път ще се представи пред българска публика.

София ще посрещне великолепните артисти за среща с изкуството, превърнало Виена в една от световните столици на балета.

„Виенска балетна вечер" е създадена като истинско пътешествие през многоликото изкуство на танца - от класическия и неокласическия балет през съвременния танцов театър до характерните танци на австрийския фолклор и страстта на балетното танго. Кулминацията е запазена за танца, превърнал се в символ на самата Виена: Виенския валс.

Спектакълът в София ще бъде с участието и на оперни певци, превръщайки вечерта в много повече от танцов театър и гарантирайки среща с изкуството, превърнало Виена в една от световните столици на балета. Хореографиите, представени през цялата вечер, ще са от международно признати и обичани класически произведения, както и оригинални хореографски произведения, създадени от Михаил Сосновски, президент на Балетната асоциация на Виенската държавна опера.

Костюмите, музиката и танцът ще се слеят в цялостна сценична картина, а големият финал ще донесе в София блясъка на прочутия Виенски оперен бал. И ако всяка Нова година милиони зрители по света наблюдават тази магия от екрана, на 15 февруари българската публика ще има възможност да я почувства на живо, само на метри от сцената.

На 15 февруари 2027 г. Виена идва в София, чрез Балетната асоциация на Виенската държавна опера по покана на „Кантус Фирмус".

Билети: на касата на НДК и онлайн на eventim.bg.