Аржентинският режисьор Луис Пуенцо, автор на наградения с „Оскар“ филм „Официалната версия“ (La historia oficial, 1985), е починал. Новината съобщи Общността на аржентинските автори (Argentores) в Instagram.

„С дълбока скръб се сбогуваме с изключителния сценарист, режисьор, продуцент и член на нашата общност, Луис Пуенцо“, се казва в публикацията.

Пуенцо е издъхнал в Буенос Айрес на 80-годишна възраст.

„Официалната версия“ спечели наградата за най-добър чуждоезичен филм през 1986 г., което го прави първият аржентински филм, спечелил „Оскар“. Пуенцо е и съавтор на сценария на филма.

„Официалната версия“ разказва за репресиите и прехвърлянето на деца на убити членове на опозицията на други семейства по време на военния режим в Аржентина (1976-1982).

10 години след загубата на едно от най-големите имена в музикалната история - Принс, NPG Records и Legacy Recordings представят новия сингъл „With This Tear“. Парчето е неиздаван досега студиен запис от легендарния архив (vault) на артиста.

Записана през ноември 1991 г. в Paisley Park, песента е ремиксирана и мастерирана от номинирания за GRAMMY продуцент и инженер Крис Джеймс, който е работил по редица проекти на артиста. В „With This Tear“ Принс поема изцяло контрола - от композицията и аранжимента до изпълнението на всички инструменти.

Любопитен факт е, че малко след създаването ѝ, Принс предлага песента на Селин Дион, която издава своя версия през 1992 г. Настоящото издание поставя началото на серия от неиздавани записи, които ще излязат през годината като част от нов, досега нечут проект.

Рилийзът съвпада с ежегодното събитие “A Day 2 Reflect | A Night 2 Remember”, което се провежда на 21 април в Paisley Park в чест на Принс. Програмата включва обиколки, срещи с фенове, тематични музикални сесии и традиционна церемония със свещи в 16:21 ч., както и вечерни прожекции и специални събития.

Неповторима следа в историята на българската литература оставя поетът, писател, сценарист и драматург Валери Петров.

Роден е на 22 април 1920 г., пише ozone.bg. Завършва медицина, но като лекар работи за кратко. Призванието си да пише открива още като малък. Едва на 15 години издава първата си книга "Птици към север".

През своите 94 години Валери Петров е дал на българската литература множество поеми, стихотворения, детски приказки, театрални пиеси, киносценарии и преводи, включително преводите на цялото Шекспирово творчество.

Необятният талант на Валери Петров да борави с езика на думите и способността му да улавя тънкостите на човешките емоции, превръщат всеки негов стих в литературен шедьовър. Чрез метафори и символики, той успява фино и с лекота да изследва дори сложни социални теми, да вплете интелектуалното с лиричното и тъгата с нежността. И при все това от тях да блика хармония, доброта, но и философска дълбочина, която кара читателя да затихне от възхищение.

Голямата оперна легенда Пласидо Доминго ще изнесе оперна гала днес, 21 април, във Варна. Събитието стартира в 19:00 ч. в Двореца на културата и спорта.

Доминго ще излезе на сцената заедно със солистите Илина Михайлова, Александрина Михайлова, Рейналдо Дроз, Валерий Георгиев и оркестъра на Варненската опера под диригентството на маестро Найден Тодоров, информира БТА.

В първата част на концерта зрителите ще се потопят в света на Верди, Пучини и Бизе, където Пласидо Доминго ще пее знакови откъси от „Андре Шение“ и „Макбет“. Към него ще се присъединят варненските солисти с арии и дуети от „Тоска“, „Аида“, „Фауст“ и „Ловци на бисери“.

Втората част ще пренесе аудиторията в романтична атмосфера с испанска сарсуела, италиански канцонети, оперета и мюзикълни изпълнения. В програмата са творби на Ленард Бърнстейн („Уестсайдска история“) и на Франц Лехар („Веселата вдовица“, „Страната на усмивките“). В изпълнение на Пласидо Доминго публиката ще чуе и песен от репертоара на Франк Синатра.

Пласидо Доминго идва във Варна за първи път. Изявата се организира от оперния театър в града, съвместно с Община Варна, и е част от програмата на Международния музикален фестивал „Варненско лято“ по повод неговата 100-годишнина.

На днешния ден, 21 април, през 1910 г. умира великият американски писател и хуморист Марк Твен (Самюъл Лангхорн Клемънс).

Твен, роден като Самюъл Лангхорн Клемънс, е известен не само с класиките си „Приключенията на Том Сойер“ и „Приключенията на Хъкълбери Фин“, но и с едно от най-забележителните предсказания в историята.

Твен е роден през 1835 г. – годината, в която Халеевата комета преминава край Земята. Година преди смъртта си той казва: „Дойдох с Халеевата комета през 1835 г. Следващата година тя идва отново и очаквам да си отида с нея“. Предсказанието му се сбъдва точно – той умира само ден след като кометата достига най-близката си точка до Земята.

Писателят умира от сърдечен удар (ангина пекторис) на 74-годишна възраст в дома си в Рединг, Кънектикът.

Марк Твен е автор на прочутата фраза: „Слуховете за моята смърт са силно преувеличени“, изречена години по-рано, след като вестниците погрешно публикуват негов некролог.

Баща му Джой Клемънс бил строг юрист, който рядко се усмихвал, докато майка му Джейн била ведра разказвачка на истории. Главата на семейството умира, когато Самюъл е на 11 години, което принуждава момчето да напусне училище и да започне работа.

През 1870 г. се жени за Оливия Лангдън, която произхожда от богато и либерално семейство. Тя става негов най-доверен редактор и оказва силно влияние върху моралното съдържание на творбите му.

Семейството има четири деца, но Твен надживява три от тях:

Лангдън: единственият му син, умира на 19 месеца от дифтерия.

Сузи, любимата му дъщеря, умира на 24 години от менингит, докато той е на лекционно турне в чужбина.

Джийн умира от епилептичен пристъп малко преди смъртта на баща си.

Клара е единственото дете, което го надживява. Тя била талантлива оперна певица (контралто) и пианистка. Прави професионалния си дебют във Флоренция и по-късно в Ню Йорк, като концертира активно в САЩ и Европа.

Първият ѝ съпруг е руският пианист и диригент Осип Габрилович, за когото се омъжва през 1909 г.. Те имат една дъщеря – Нина, която е единствената внучка на Марк Твен.

След смъртта на Габрилович през 1936 г., тя се омъжва за диригента Жак Самосуд през 1944 г..

Като единствен наследник, тя управлява авторските права на Твен и първоначално ограничава публикуването на някои от по-спорните му и антирелигиозни творби, като „Писма от Земята“, но по-късно (през 1962 г.) дава разрешение за тяхното издаване. Тя пише и биографична книга за баща си – „My Father, Mark Twain“.

В края на живота си се установява в Калифорния и се увлича по движението „Християнска наука“. Умира на 88-годишна възраст през 1962 г. в Сан Диего.

С нейната дъщеря Нина, която умира през 1966 г. без да има деца, прекъсва пряката родова линия на Марк Твен.

Твен вярва, че тайният източник на хумора не е радостта, а тъгата. Неговият стил е смесица от остър социален сарказъм и дълбоко познаване на човешката природа.

Въпреки че е израснал в християнска среда, той остава скептик. В по-късните си години става крайно критичен към организираната религия, като поставя под въпрос божествеността на Исус и съществуването на Рая и Ада.

Той е яростен противник на робството и расизма (теми, централни за „Хъкълбери Фин“). По-късно в живота си става открит противник на империализма, осъждайки действията на великите сили в Китай, Южна Африка и Филипините.

Призовава хората да живеят в хармония със себе си и да не позволяват на „училищните занимания да пречат на образованието им“. Вярва, че истински великите хора вдъхват у другите чувство, че и те могат да станат велики.

Американският актьор Патрик Мълдун почина на 57-годишна възраст, съобщи Deadline.

Според портала причината за смъртта е сърдечен удар.

Патрик Мълдун е роден на 27 септември 1968 г. в Лос Анджелис. Завършва Университета на Южна Калифорния и започва филмовата си кариера. Получава широко признание с ролята си в сериала „Дните на нашия живот“. През 1997 г. участва в научнофантастичния екшън филм „Звездни рейнджъри“, играейки лейтенант Зандър Баркалоу. Филмът придобива култов статус и се превръща във важен етап в неговата филмография.

В течение на кариерата си Мълдун участва в повече от 50 проекта, обхващащи жанрове от драма и мелодрама до научна фантастика и екшън.

Известният руски цигулар и диригент Сергей Щадлер е починал по време на полет от Санкт Петербург за Истанбул, съобщи ТАСС.

Заради случилото се с народният артист на Русия, който бе артистичен директор на Петербургския концерт и главен диригент на Санктпетербургския симфоничен оркестър, самолетът е кацнал извънредно извънредно в Румъния“, съобщиха оттам.

Сергей Щадлер, наричан "руския Паганини", е имал турнета в над 90, а записите с изпълненията му са включени в повече от 70 диска.

Музикантът е роден на 20 май 1962 г. в Ленинград.

Става световноизвестен след спечелването на първа награда и златен медал на престижния конкурс „Чайковски“ в Москва през 1982 г..

Известен е с феноменалната си техника. Той е един от малкото музиканти, на които е било поверено да свирят на легендарната цигулка „Il Cannone“ на Николо Паганини.

През последните десетилетия се изявява активно и като диригент. Бил е художествен ръководител и главен диригент на Симфоничния оркестър на Санкт Петербург.

Щадлер е гостувал многократно в България. Има запомнящи се участия със Софийската филхармония и Симфоничния оркестър на БНР, както и участия в международни фестивали като „Софийски музикални седмици“.

Изпълнява широк спектър от произведения — от барокова класика (Бах, Вивалди) до съвременни автори.

Еди Мърфи получи наградата за цялостен принос на Американския филмов институт - признание за кариерата му, свързана с комедийния жанр и киното в продължение на повече от пет десетилетия, предаде Ройтерс.

Приемайки отличието на церемония в Лос Анджелис, с характерното си чувство за хумор той се пошегува с големината на наградата. „Винаги ли са били толкова големи? Струва ми се, че този е по-малка“, каза Мърфи, предизвиквайки смях сред публиката.

Актьорът, който на 3 април навърши 65 години, отбеляза, че е благодарен за отдадената му чест, което се случва, докато все още е достатъчно млад и може да се наслади на приза.

„Понякога те карат да чакаш, докато наистина остарееш, за да получиш тази награда“, пошегува се Мърфи, отбелязвайки, че Мел Брукс и Франсис Форд Копола са отличени, след като навършили 80-годишна възраст, а Лилиан Гиш е получила наградата на 90 г.

С по-сериозен тон Еди Мърфи каза, че би искал публиката да почувства това, което е усетил на сцената. „Почти се разплаках“, каза той. „Ще отида зад кулисите и ще си поплача“.

Почит към отличения комедиант отдаде и цялата развлекателна индустрия. Прозвуча изпълнение на песни от музикалния филм „Мечтателки" от Дженифър Хъдсън, която участва в продукцията заедно с Еди Мърфи. Речи произнесоха и колегите му от комедийните среди Мартин Лорънс, Дейв Чапел и Кенан Томпсън, който подчертаха влиянието на Еди Мърфи върху комедийния жанр и ролята му за поколения чернокожи артисти.

„Той не е само вдъхновение“, каза Томпсън от сцената. „Той е доказателство, че можеш да започнеш млад, да поемаш големи рискове, да вярваш в себе си и да оставиш следа, която трае десетилетия“, добави актьорът от „Веселият бургер“.

Повтаряйки признателността на Томпсън към Мърфи като ментор, Давайн Джой Рандолф разказа, че е научила много от него по време на снимките на филма от 2019 г. „Долимайт е моето име".

„Най-големият подарък, който ми направи, беше възможността да се уча, като го наблюдавам“, каза тя, която е носителка на „Златен глобус“. „Това са уроци, които никое актьорско училище не може да даде“.

Еди Мърфи за пръв път става известен с участието си в шоуто Saturday Night Live от 1980 до 1984 г. След това той се превърна в емблематична фигура с ролите си в „Ченгето от Бевърли Хилс“, „Завръщане в Америка“, „Смахнатият професор“. През 2007 г. е номиниран за „Оскар“ за най-добър актьор в поддържаща роля за „Мечтателки“. Еди Мърфи озвучава анимационните герои Магарето в „Шрек“ и Мушу в „Мулан“, което го направи познат и за по-младите поколения.

Церемонията за връчването на наградата на Американския филмов институт ще бъде бъде излъчена по Нетфликс на 31 май, което ще бъде дебютът ѝ в платформата.

Американския филмов институт е основан през 1967 г. с цел да съхрани историята и културата на киното, да почете артистите и да подкрепи бъдещите режисьори, припомня Ройтерс. Сред предишните носители на наградата за цялостен принос на Американския филмов институт са Джон Форд, Том Ханкс, Мерил Стрийп.

През третия ден на Antalya Diplomacy Forum ще бъде разгледана темата как културната дипломация – в областта на изкуствата, образованието, наследството, медиите и творческите индустрии, помага за очертаването на споделеното бъдеще, когато традиционните дипломатически канали са изправени пред предизвикателства.

Размишлявайки върху регионалния и междурегионалния опит, участниците в панела изследват как „съвместното мислене, действието чрез културата“ може да преодолее разделенията, да изгради доверие, да противодейства на погрешните схващания и да укрепи по-приобщаващи и устойчиви форми на международно сътрудничество в по-широките усилия за управление на несигурностите.

Стогодишнината от Бакинския конгрес по тюркология през 1926 г. предлага уникална възможност да се преразгледат основите на съвременната тюркология и ранните усилия за хармонизиране на езиковото и културното разбирателство в целия тюркски свят. С неотдавнашното одобрение на обща тюркска азбука и обявяването от ЮНЕСКО на 15 декември за Световен ден на тюркското езиково семейство, този момент подчертава продължаващата актуалност на споделените езикови инициативи. Този панел събира учени и политици, за да разсъждават върху трайното наследство на Конгреса - от реформата на азбуката до днешните инициативи в рамките на Организацията на тюркските държави (OTS), и да изследват езиковото сътрудничество, културната идентичност и съвременните институционални усилия, оформящи днешната програма за интеграция на тюркските държави.

С концерт спектакъл в Родопския драматичен театър тази вечер в Смолян започна националното турне на Илия Луков „С България в сърцето“. За трета поредна година турнето тръгва именно от Смолян и ще завърши с концерт в зала 1 на НДК на 14 октомври – деня на Св. Петка. С концерта „Илия Луков и приятели“ любимият на няколко поколения певец подари празник за Смолян през Светлата седмица, пише БТА.

„Българинът никога не се е кланял на чуждото, творейки такива песни и хубави текстове, вярвал е в идните поколения, че няма да бъдат предатели, нито чуждопоклонници“, обърна се Илия Луков към смолянската публика. Той каза, че инициативата „С България в сърцето“ е в името на завещаното от нашите предци – „да се държим здраво за ръце на хорото и да не предаваме брат брата“. Този стар, древен български корен не трябва да бъде унищожен, допълни певецът.

На театралната сцена заедно с Илия Луков излязоха детски и младежки танцови състави, сътворили хореография на известните песни от неговия репертоар. Децата са не само бъдещето ни, те са и нашите будители, които трябва да възпитаме, каза Илия Луков. Песните „Я кажи ми, облаче ле бяло“, „Идвайте си“, „Кой уши байряка“, „Яно, бела Яно“, „Сън сънувах“ и др. прозвучаха на фона на неравноделни ритми в изпълнение на младите таланти от Смолян, Рудозем, Мадан, Змеица, Борино, Чепеларе.

Концерт спектакълът „Илия Луков и приятели“ бе с участието на Валерия Момчилова и приятелите от клуб „Хоро“ – Смолян, фолклорните формации „Зорница“ – Смолян, „Звездица“ – Смолян, „Боринче“ – с. Борино, „Змейца“ – с. Змейца, „Родопски кристал“ – Мадан, „Опа-Иха“ – Рудозем, „Евридика“ – Чепеларе, „Родопчанка“ – с. Рибница, община Рудозем, „Алтоне“ – с. Бойкова лъка, Виктория Хаджиева, Карина Минчева, Валерия Делчева, Сибела Руменова.

Пейзаж на френския художник Клод Моне беше продадена за 10,2 милиона евро на търг във Франция, предаде ДПА, позовавайки се на съобщение на аукционната къща „Сотбис“.

Масленото платно Vétheuil, effet du matin („Ветьой, утринно впечатление“), завършено през 1901 г., първоначално беше оценено на между 6 и 8 милиона евро, според каталога на търга. От „Сотбис“ посочиха, че постигнатата сума е рекордна цена за произведение на Моне, продадено във Франция, пише БТА.

Публикация, споделена от Sotheby's (@sothebys)

Картината илюстрира ключови елементи от развитието на импресионизма, особено в начина, по който е представена естествената светлина и отраженията ѝ във водата, допълват от аукционната къща.

Друга творба на Моне - Les îles de Port-Villez („Островите при Порт-Вилез“) от 1883 г. - беше продадена на същия търг за 6,45 милиона евро, над предварителната оценка от 3 до 5 милиона евро.

Публикация, споделена от Sotheby's (@sothebys)

И двете картини са били част от частни колекции в продължение на близо век и изобразяват участъци от река Сена край Живерни, където художникът е живял.

Според медийни информации световният рекорд за творба на Моне, продадена на търг, остава 110,7 милиона долара – цена, постигната от „Купи сено“ (Meules) при продажба в Ню Йорк през 2019 г., допълва ДПА.

Публикация, споделена от Sotheby's (@sothebys)

„Лицата на Априлското въстание оживяват в изложба на млади учени от УниБИТ“ – под този знак премина откриването на изложбата „Хроника на един подвиг. Лицата на въстанието“, посветена на 150-годишнината от Априлското въстание, в Университета по библиотекознание и информационни технологии.

Още от първите минути пространството на университета се превърна в „жива памет“, в която историята се разказва в постове, думи и патриотични песни, и оживява пред очите на посетителите. Тази експозиция е първото по рода си изследване, реализирано от млади учени от катедра „Култура, историческо наследство и туризъм“, които чрез съвременен научен подход и нов прочит на изворите представят едно от най- драматичните и вдъхновяващи събития в българската история.

Фотоси, ръкописи, снимки и текстове, подредени в концептуално изградена експозиция, насочват вниманието към основните действащи лица, свързани с подготовката, избухването и хода на въстанието.

Във въздействащия визуално- документален разказ се открояват личностите, чиито действия и избори придават човешки облик на събитията – връхна точка на българското националноосвободително движение срещу Османската империя.

Особено силно въздействие имат автентичните свидетелства – сред тях прочутото писмо на Тодор Каблешков от Копривщица (20 април 1876 г.), ръкописното свидетелство на Найден Караджов, както и разказите на очевидци, съхранени и популяризирани чрез „Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов.

В експозицията оживяват имената на Георги Бенковски, Панайот Волов, Стоян Заимов, Иларион Драгостинов, Георги Икономов, Кочо Честименски и Райна Княгиня – лица, които превръщат историята в подвиг.

„Хроника на един подвиг. Лицата на въстанието“ е емоционален разказ и единна документална картина на събитията отпреди 150 години, обяснява проф. Ваня Добрева, ръководител на катедрата. По думите ѝ чрез изложбата „оживяват гласовете на участниците, съхранили духа, драматизма и величието на събитията от 1876 г.

На официалната церемония по откриването на изложбата в присъствието на ректора на УниБИТ проф. Ирена Петева, на проф. Христина Христова, декан на Факултета по библиотекознание и информационни технологии, проф. Ваня Добрева подчерта значението на изложбата с думите: „Това е начин младите хора да се докоснат до историята от една страна като знание, а от друга – като преживяване, да почувстват духа на времето и силата на свободата, която тези хора са защитавали.“

Топли думи към младите изследователи в силно вълнуващо и емоционално слово отправи и проф. Стоян Денчев, председател на Съвета на настоятелите.

„УниБИТ се присъединява към националните чествания на това значимо събитие. Тази изложба свързва историческата памет с настоящето и показва как младите хора могат да превърнат историята в смислено настояще, без да ги кара някой, без дори да се плаща за това усилие... В това е силата на приемствеността между поколенията“, каза той.

Атмосферата по време на откриването беше наситена с уважение и вълнение, а на церемонията прозвуча и химнът на България. Посетителите се спираха пред експонатите, четяха документите и сякаш водеха безмълвен разговор с героите на българската свобода.

По време на откриването на изложбата като музикален фон звучаха емблематични български патриотични песни като „Вятър ечи, Балкан стене“, „Стани, стани, юнак балкански“, „Тих бял Дунав се вълнува“, „Мила Родино“, „Жив е той, жив е“ и други песни, посветени на българската история, свободата и националните герои.

Така УниБИТ се превръща в пространство на жива памет – място, където „имената – гласове от миналото“ продължават да говорят и днес за смелостта, саможертвата и силата на духа.

Днес се навършва още една годишнина от смъртта на Габриел Гарсия Маркес — писателят, който превърна магическия реализъм в универсален език и остави след себе си свят, в който реалността и фантазията съжителстват с поразителна естественост.

Маркес не просто разказва истории — той създава вселени. Най-емблематичната от тях, Макондо, се превърна в символ на Латинска Америка и на човешката памет изобщо: място, където времето не тече линейно, където поколенията се повтарят, а любовта и самотата се преплитат в безкраен кръговрат. С романа „Сто години самота“ Маркес даде глас на един континент, но и на всяко общество, което търси своята идентичност между традицията и модерността.

Зад митологията стои и журналистът Маркес — наблюдател с изострено чувство за справедливост. Неговият стил, наситен с детайл и човешка топлота, се ражда именно от репортерската практика. Той умееше да открива чудото в ежедневното и трагедията в обикновеното — умение, което прави текстовете му едновременно достъпни и дълбоки.

Темите, които Маркес разработва — самотата, властта, паметта, любовта — остават болезнено актуални. В свят, в който информацията е мигновена, но често повърхностна, неговото писане ни напомня за силата на бавното разказване и за необходимостта да разбираме, а не просто да консумираме истории.

Книгите му не остаряват; те се променят заедно с читателя. Във всяко ново връщане към тях откриваме различни пластове — като спомени, които никога не са съвсем същите.

Може би именно в това се крие истинското безсмъртие на Маркес: не в наградите или литературния канон, а в способността му да продължава да говори на нови поколения. Да ни напомня, че светът е по-странен, по-красив и по-тъжен, отколкото сме склонни да признаем — и че в тази смесица се крие неговата истинска магия.

Филмът за деца „Атлас на вселената", копродукция на България и Румъния, ще участва в 79-ото издание на фестивала в Кан в секцията Cannes Ecrans Juniors 2026. Това съобщиха от Националния филмов център на своята страница във Фейсбук.

Тазгодишното издание ще стартира на 12 май и ще продължи до 23 май.

„Атлас на Вселената“ се разписа с премиера в рамките на фестивала в Берлин този февруари. Проектът вече има в актива си награда за най-добър тийн филм от „София филм фест“, пише БТА.

Сюжетът проследява историята на 10-годишния Филип, който случайно купува две десни обувки и трябва да се впусне в пътешествие, за да намери липсващата лява. Това го води към свят, който се намира на границата между реалността и фантазията, като по пътя си открива неочаквани уроци за себе си и за света наоколо.

Нова награда в памет на певицата Янка Рупкина ще бъде връчена на следващото 34-то издание на Националния странджански събор „Фолклорен венец Божура“. Решението за нейното учредяване е на Организационния комитет на събора с председател кметът на община Средец инж. Иван Кичев, съобщават от общинската администрация, цитирани от БТА.

Новото отличие ще носи името „Приз „Янка Рупкина“ и ще бъде отразено в статута на конкурса. Участниците, които желаят да се състезават за наградата, трябва задължително да изпълнят песен от репертоара на певицата.

Янка Рупкина е родена и израснала в село Богданово, община Средец, и е сред най-изявените изпълнители на странджански народни песни. През 2012 г. тя е удостоена със званието „Почетен гражданин на община Средец“. С учредяването на наградата организаторите целят да засвидетелстват почит към нейното творчество и да съхранят песенното наследство, като дадат възможност то да бъде продължено от младите изпълнители, допълват от градската управа.

Янка Рупкина почина на 87-годишна възраст след продължително боледуване в началото на месеца. Поклонението пред тленните ѝ останки в Бургас събра близки, приятели и почитатели на певицата, които ѝ отдадоха последна почит в катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“. Опелото отслужи Сливенският митрополит Арсений.

Янка Рупкина е родена на 15 август 1938 година, като в официалните документи рождената ѝ дата е записана като 25 август. Целият ѝ творчески път е неразривно свързан със Странджанската фолклорна област. Рупкина бе дългогодишен солист на „Мистерията на българските гласове“ и част от световноизвестното трио „Българка“, с което прослави българското народно пеене на най-престижните световни сцени. Сред нейните най-популярни и обичани песни остават „Калиманку, Денку“, „Алтън Мара“, „Станиното лице“, „Мете мома дворове“, „Булко Тодорко, Тодорко“ и много други.

Късно снощи е починал композиторът Кирил Икономов. Лошата вест съобщи съпругата му Мая Нешкова в публикация във Facebook преди минути.

"Снощи внезапно си отиде моето момче. Маестро Кирил Икономов. Моето всичко...", написа единствено певицата, като моментално под публикацията ѝ заваляха стотици жалейки и съболезнования.

Кирил Икономов е български композитор и аранжор, свързан с развитието на популярната и естрадна музика в България от края на XX век. Роден е през 1954-та година, като музикалният му път започва с класическо образование, а по-късно се насочва към композиция и работа в сферата на естрадата.

Икономов е автор на редица песни, изпълнявани основно от съпругата му Мая Нешкова, сред които едни от най-разпознаваемите заглавия в репертоара ѝ – „Честит рожден ден“, „Щастие с пари не се купува“, „Конче вихрогонче“ и „Злато мое“.

В кариерата си композиторът участва в редица музикални проекти, концертни програми и записи за Българското национално радио и телевизия. Песните му са звучали на фестивали като „Златният Орфей“ и други национални форуми, където получават признание от публика и професионална общност. За приноса си към българската музика той е удостояван с отличия от културни институции и организации.

Поклон пред паметта му!

България тъгува за Маргрет Николова – един от най-обичаните и емблематични гласове на българската популярна музика.

С нейното оттегляне от сцената на живота българската култура губи не просто изключителен артист, а цяла епоха, съхранила в себе си красотата, достойнството и дълбоката емоционалност на българската естрадна песен.

Десетилетия наред Маргрет Николова даряваше публиката с топлината на своя глас и с неподражаемо сценично присъствие. Нейните песни – изпълнени с лиризъм, човечност и финес – се превърнаха в част от Златния фонд на българската музикална памет и продължават да вълнуват поколения българи.

С неизчерпаема отдаденост към изкуството и с висок професионализъм тя утвърди своя стил и се превърна в символ на класическата българска естрада – пример за вкус, мярка и духовна сила.

Сред многобройните отличия, с които е удостоена Маргрет Николова, са голямата награда на фестивала „Златният Орфей“ за българска песен, орден „Кирил и Методий“ - втора степен (1964), орден „Народна република България“ - втора степен (ноември 1988), наградата „Златен век” - печат на Цар Симеон Велики – златен на Министерството на културата (2018). Песента "Любовта на юнгата" печели Конкурса за най-хубава песен за Черноморието, 1965 г. (1-во издание) - Награда на публиката.

Екипът на ФАКТИ изказва най-искрени съболезнования на семейството, близките и всички, които я обичаха и ценяха.

Поклон пред светлата ѝ памет!

Ако трябва да поздравя аудиторията, бих им изпяла песента на любимата си поетеса Ваня Петкова "Любовта на Юнгата" - като послание да се обичат един друг!

Маргрет Николова

"Българските управници да имат повече топлина и любов към хората", бяха заръките на Маргрет Николова, които са актуални и днес!

Една история...

Беше късна есен. Тръгнах за град Трън за среща с Маргрет Николова. До тогава не я познавах лично...Беше доста отдавна. Руската централна телевизия - ОРТ, от предаването на Андрей Малахов „ Пусть говорят“ ме наеха да направя документален филм за Маргрет Николова...Пратиха оператор, а аз бях техният т.н. „стрингер“. Наехме автомобил и с оператора, който се казваше Дима, ако не ми изневерява паметта тръгнахме за град Трън. По пътя се отбихме в един много интересен параклис на Св.Петка в едни високи скали, доста стълби катерихме нагоре, но стигнахме. Не след дълго вече бяхме в Трън. Паркирахме пред дома на известната певица. Посрещна ни синът ѝ и снаха ѝ с баница , чай, бонбони и много добродушност и гостоприемство. Тя знаеше аз коя съм и на кой съм дъщеря. Започна да ми разказва за стиховете на майка ми, и как Йосиф Цанков ги е запознал и започнаха едни истории безкрайни. <iframe width="1413" height="795" src="https://www.youtube.com/embed/-haanSiWPUM" title="Любовта на юнгата" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe> „Ако трябва да поздравя аудиторията, бих им изпяла песента на любимата си поетеса Ваня Петкова "Любовта на Юнгата" - като послание да се обичат един друг!“ Това изречение буквално ме стопи....щях да се просълзя, но се въздържах.

Трябваше да правя конкретен репортажен филм, ама смеех ли да я прекъсна. Може ли да прекъснеш безкрайните спомени и безграничната история. Просто извадих диктофона, оператора настрои камерата с микрофона и започнахме да записваме всичко каквото говори. А тя, Маргрет, говореше неуморно! От време навреме нещо запяваше! Такъв бистър ум, такава памет! Аз не помня изобщо цифри и дати, а тя, на нейната преклонна възраст помнеше детайли в дати и часове! Невероятно!

На тръгване Маргрет ми надписа книгата за нея, зави ни баница за изпът, застана на чердака и ни махаше дълго, докато не се скрихме от погледа ѝ...

Това гостуване беше първата ни среща и двете взаимно не просто се усетихме, а се заобичахме! Филмът беше излъчен с малки съкращения в рамките на руското предаване „Пусть говорят“, в студиото дори присъстваха Филип Киркоров и баща му , варненецът Бедрос, който също наскоро се присъедини към звездния хор.

Така започна нашето приятелство с Маргрет Николова. Поредица от интервюта и много телефонни разговори. Бях поканена официално от нея на 90-ет годишния ѝ юбилей, който чествахме заедно с безброй нейни почитатели , армейски музиканти , журналисти, поети , писатели и много други популярни изпълнители. Изведнъж на видео стената започна един от най-популярните хитове на Маргрет Николова - „Любовта на юнгата“ по текст на поетесата Ваня Петкова, музика Йосиф Цанков, аранжимент Точно Русев. След като песента приключи тя каза, че в залата присъстват дъщерите на двамата автори – дъщерята на поетесата Ваня Петкова и дъщерята на композитора Йосиф Цанков. Ние двете станахме прави, залата аплодираше нашите родители. Тогава за пръв и последен път видях дъщерята на Йосиф Цанков...която в последствие разбрах, че също е отлетяла към звездния хор...На този юбилей аз подарих на Маргрет една икона, която донесох от Москва – иконата на Владимирската Божия Майка. Маргрет много обичаше тази икона, каза ми, че я закачила над леглото си, над главата ѝ. „Тази икона ме пази и ми помага , Оленка!- ми каза веднъж тя....винаги ми благодареше за иконата, а аз винаги ѝ благодарих за нейните песни и най вече за двете песни на майка ми, които тя е изпяла и са се превърнали в шлагери за онези години. Песента „Любовта на юнгата“ печели конкурс за най-хубава песен за Черноморието, 1965 г. (1-во издание) и взима „Награда на публиката“. Съпровожда оркестър „Балкантон“ с диригент Димитър Ганев. Другата песен по стихове на Ваня Петкова изпята блестящо от Маргрет Николова е - „Старият Барба“, отново на морска тематика. <iframe width="1413" height="795" src="https://www.youtube.com/embed/nA5TEVx_Zhc" title="Старият Барба" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe> Всеки път кагота ѝ звънях да ѝ честитя рождения ден на 10 октомври, веднага щом види на дисплея , че се обаждам аз без „добър ден“, без друг поздрав ние двете си имахме закодирана комуникация – започвахме в дует по телефона да пеем :

„Юнга, юнга, не тръгвай сега,

юнга, юнга, подай ѝ ръка,

юнга, юнга, пред дългия път

двете очи ще те спрат.“

И така пеехме и си пеехме, а после говорихме с часове! Учудвах се на нейния бистър ум, разум, памет, интелигентност, информираност! Беше невероятна жена, истинска дама, аристократ по държание, говор, интонация – всичко в нея беше перфектно! Трудно ми е да повярвам, че вече няма с кой да си пея в дует „Юнга, юнга.....“.

Много може да се говори за Маргрет Николова. Сега, когато вече я няма всички говорят, пишат, но малцина се сещаха за нея приживе – нещо доста често срещано в съвременното българско общество. Сега изведнъж всички се присетиха за нея и колко била велика, пишат ли пишат като на състезание. А малцина бяхме онези, които се сещахме за нея приживе и редовно ѝ звъняхме по повод и без повод...За мен Маргрет Николова бе и ще остане явление в българска естрадна музика. С нея си отиде една епоха, една частица от моето поколение, но искрата на нейния глас и обаяние ще живее вечно в нас. По този повод написах поема, която посветих на моята скъпа Маргрет Николова. В този стих съм казала всичко с което бих искала да я изпратя в полета към Вечността. Ще ви припомня и последното си интервю с нея за един от юбилеите ѝ....Тя живя достойно и остави огромно културно наследство за поколения българи. „Десетилетия наред Маргрет Николова даряваше публиката с топлината на своя глас и с неподражаемо сценично присъствие. Нейните песни – изпълнени с лиризъм, човечност и финес – се превърнаха в част от Златния фонд на българската музикална памет и продължават да вълнуват поколения българи. С неизчерпаема отдаденост към изкуството и с висок професионализъм тя утвърди своя стил и се превърна в символ на класическата българска естрада – пример за вкус, мярка и духовна сила.

Сред многобройните отличия, с които е удостоена Маргрет Николова, са голямата награда на фестивала „Златният Орфей“ за българска песен, орден „Кирил и Методий“ - втора степен (1964), орден „Народна република България“ - втора степен (ноември 1988), наградата „Златен век” - печат на Цар Симеон Велики – златен на Министерството на културата (2018).“, се казва в изявлението на Министерството на Културата.

Сбогом, Маргрет! Ти вечно ще бъдеш с нас...

Полет 2026...

на Маргрет Николова

И ти отлетя при звездите,

Да пееш със звездния хор,

На Земята приключиха дните,

А горе сте вече отбор...

Ще свирите вечните песни,

С оркестър от ярки звезди,

Където Ангели нежни небесни,

Танцуват по райски бразди...

И там, сред мълчания светли,

ще шепнеш за земния път,

за болките тихи и клети,

за всеки обичан твой кът…

Остави искрица от спомен,

И много голяма следа,

В животът нелесен и скромен,

Запомнен с голяма тъга...

Ще слизаш в сънища нежни,

Ще чуваме твоя ангелски глас,

Ще стопляш сърцата безбрежни,

Ще шепнеш в листата край нас...

И няма да има раздяла,

А мост в Светлина и Любов,

по който душата ти бяла,

Пее в ритъм със вятър суров....

Това е полет към ярките струни,

На синьо небе и мечти —

Където дори и без думи,

Ще светиш завинаги ти…

С усмивка - и то през сълзите,

С вяра в доброто у нас,

Ти галеше тихо душите,

Със светъл и истински глас…

И днес, щом небето прегърнеш,

Със синя безкрайна дъга,

Сърцето ни пак ще се върне,

Към твоята жива следа…

***

„Юнга, юнга, не тръгвай сега,

юнга, юнга, подай ѝ ръка,

юнга, юнга, пред дългия път

двете очи ще те спрат.“

***

И пак ще слушаме твоите песни,

Те никога няма да спрат,

А ти ще пееш нови, небесни,

В светлината на звездния път....

Оля Ал-Ахмед

14.04.26

00:14

с.Езерово, Източните Родопи

Последното ми интервю с Маргрет Николова :

Легендата на българската естрада Маргрет Николова пред ФАКТИ: Българските управници да имат повече топлина и любов към хората

95г - Честит Рожден Ден, Маргрет Николова! Току що говорих с нея по телефона! Както винаги по традиция пяхме "Юнга, Юнга, подай ми ръка!" Бях на гости в град Трън при легендата на българската естрада Маргрет Николова. За тези, които не знаят Маргрет Николова първа изпя песента "Любовта на Юнга" по текст на Ваня Петкова, моята майка. Песента беше шлагер цели 30 години! Маргрет Николова първа изпя и "Альоша". Днес, на 95 години тя ми пя "Юнга, Юнга" по телефона , а аз ѝ честитих рождения ден с Happy Bithday!

"Животът ми е песен и песента е моят живот, сподели певицата на вечните шлагери Маргрет Николова, която днес празнува 95-годишния си юбилей. Тя отбеляза, че по отношение на творческата си дейност е изживяла прекрасно, красиво, мелодично време. "Не слязох от сцената повече 70 години - какво по-хубаво от това? Хубавите неща не трябва да подлежат на промяна, а да се пазят и продължават. "Доволна съм от живота си на певица и съм щастлива", каза тя, като акцентира, че най-любимите ѝ концерти са били тези в армията. "Така, че концертната ми дейност в армията ми даде много незабравими мигове, сподели тя. "Армията ми даде много. Първо: желязна дисциплина, нещо нетипично за хората на изкуството. Армията ме научи винаги да следя за перфектния си външен вид - от главата до петите. Армията ме научи на подбор на материала - песента да е преди всичко със съдържателен текст", акцентира Маргрет Николова. Тя каза още, че природата е магията, която я презарежда вече цели 95 години. "Доброто, ведро настроение, положителните мисли, позитивизма, добронамереността, слънчевата усмивка - всички тези добродетели на състоянието на духа спомагат за дълголетието, убедена съм!", смята Маргрет Николова и разказа, че много се вълнува от всичко, което се случва както в страната, така и в чужбина. "Не бих се наела да давам съвети, но бих пожелала на българските политици и управници да имат повече топлина и любов към хората, към народа и към тези, които ги представят - към народните представители, министрите. Бих им пожелала да са добронамерени, позитивни, оптимисти и да си вършат делото с много позитивизъм и любов. Тогава, може би, и работата им ще бъде по-съдържателна", каза Маргрет Николова. А младите съветва: радвайте се на младостта, защото младостта е много, много красива.

Коя е Маргрет Николова?

Маргрет Николова е легендата на българската естрада! Родена на 10 октомври 1928 година в София. Завършва Държавното музикално училище през 1951-а със специалностите „пиано" и „пеене". Солистка е на художествения ансамбъл „Лиляна Димитрова" при ЦК на РМС през 1945–1948. През 1960 г. постъпва в смесения хор на Българското национално радио, а от 1961-а до 1977-а е солистка на Армейския естраден състав към Театъра на народната армия. Тя е в Ансамбъла на армията от 1961 до 1977 г., когато се пенсионира. Първата поп певица в България, завоювала обществено признание – орден „Червено знаме" и „Кирил и Методий" II степен, е сред артистите, които формират облика на популярната музика у нас в основополагащия ѝ период

Концертната ѝ дейност продължава повече от 70 години - 7500 концерта и гастроли в Русия, Полша, Иран, Финландия, Унгария, Сърбия, Чехия, Германия, Куба, Алжир, Англия и Австрия. Явява се фестивала в Сопот през 1964-а и печели трета награда. Има челни призове от Фестивалите на дружбата в Братислава, Москва и Варшава. През 1969-а дуетната ѝ песен с Петър Петров „Любили сме, любили" (музика Атанас Бояджиев, текст Богомил Гудев) е обявена за „Мелодия на годината". През същата 1969-а изпълнява с Кирил Семов „Сън сънувах" (музика Атанас Бояджиев, текст Богомил Гудев) и печелят голямата награда на „Златният Орфей" за българска песен. Маргрет е царица на старите градски шлагери и руските романси. Прави дуети с Николай Любенов, Петър Петров, Кирил Семов, Петър Чернев, Георги Кордов. Член на журито от основаването на фестивала „Златен кестен" в Петрич и председател на журито на „Под липите" в Стара Загора. Тя е на 72, когато прекратява певческата си кариера. Съпругът ѝ Петър Николов приживе издава „С песен в живота" - книгата за Маргрет, екземпляри от която имат само най-близки хора на семейството.

Най-известните песни от репертоара ѝ са „Любовта на юнгата" по стихове на Ваня Петкова, „Пролет моя", „Птици мои", „Песен за майката", „Целуни ме", „Твоята китара", „Ропотамо", както и дуетните „Сън сънувах" (с Кирил Семов), „Любили сме, любили" (с Петър Петров), „Малка къща сред полето" (с Георги Кордов) и „Альоша" (с Геогри Кордов). За нея Зорница Попова създава музиката към песента „Да бъдеш жена" по текст на Блага Димитрова. За Маргрет творят мелодии Тончо Русев, Йосиф Цанков, Светозар Русинов, Ангел Заберски, Петър Ступел.

- Маргрет! Честит 95-и рожден ден! Честит юбилей! Бъдете здрава, дълголетна и все така с млад дух! Какво си пожелавате днес?

- До края да ме държат краката и да съм с този блестящ разум! (Смее се!) Благодаря ти за поздравлението, Оля! Иконата, която ми донесе за 90-та ми годишнина от Москва е над главата ми и ме пази! Редовно ѝ се моля, а когато я погледна се сещам винаги за теб.

- Да се върнем назад във времето, а то е доста....Как се чувствате на 95?

- Като изключим елементарните болежки, чувствам се много добре! Благодаря. Предвид, че живея сред природата, която ми дава сили и чист въздух всеки ден. Природата е моят елексир. Тя винаги ми е помагала не само за душевното ми и физическо равновесие, но и за моите изпълнения на сцената. Природата е магията, която ме презарежда вече цели 95 години. Живея в град Трън, не просто в подножията на планината и вътре в нея. Боровете са ме наобиколили отвсякъде и всяка сутрин ме захранват с тяхното вълшебно ухание и боров свеж въздух. Напоследък целият народ се е устремил на Запад, та и аз да не изостана съм на Запад, но не зад границата, а в прекрасната западна България - в град Трън.

- Каква е вашата рецепта на дълголетието? - Не съм много по рецептите. Дълголетието някак си дойде от само себе си, дори съм изненадана, тъй като в нашата фамилия, освен леля ми, всички си отидоха много рано. Ето ме и мен сега пред вас - на 95 години. Като цяло дълголетието се дължи на няколко фактора: първо - генът. Сетне е духът, доброто ведро настроение, положителните мисли, позитивизма, добронамереността, слънчевата усмивка. Всички тези добродетели на състоянието на духа спомагат за дълголетието, убедена съм. Винаги съм живеела за другите, на сцената съм се раздавала, пяла съм за хората, за тяхното добро настроение, за да видя лицата им щастливи и усмихнати. Целяла съм да достигна до душата на публиката. Да я заредя с позитивно настроение и да пръсна щастие към тези, които ме слушат и гледат. Раздавала съм се на хората, и това не ме ощети, напротив, това ми помагаше. Трети, немаловажен фактор е - обкръжението. Много е важно човек с какви хора ще се заобиколи. Имала съм щастието да бъда в прекрасно обкръжение както в семейството си, така и на прекрасните си колеги. Важно е каква енергия човек ще поема цял ден в съответното обкръжение. Затова един съвет - старайте се да си подбирате хората, с които общувате, те да са позитивни, да не се оплакват, да вярват, да са лъчезарни и положителни. И това помага, повярвайте ми.

- От тези 95 години живот, колко от тях преминаха на сцената? - На сцената преминаха точно 70 години от моите 95! Започнах творческата си кариера през октомври 1948 година и до пенсионирането си останах на служба във въоръжените сили на България. Най-прекрасните ми години, прекарани в ансамбъла на МВР, после в ансамбъла на армията, в естрадния оркестър на армията. Работих и с Концертна Дирекция и като изпълнител, и като жури. Това бяха годините, в които старата градска песен беше бум.

- Кои бяха най-любимите ви песни в репертуара? - В нашето семейство много се пееше. Имах усещането, че всички сме родени с песен. Пеехме както откъси от популярни опери и оперети, така и градски песни. Пеехме всички. Вуйчовците ми се събираха на самоковски зелник приготвен от баба ми, която е самоковка. Забравяха, че ги е събрал вкусният зелник. Започваха с песните, така че ги чуваха в цялата околия. Първите ми любими песни бяха тези, които чух още от моите родители. После вече, когато станах професионална певица, се улових, че любими са ми изпетите от мен песни на големия наш музикант и композитор Йосиф Цанков. Целият ми творчески път е изключително много свързан с Йосиф Цанков. Сега продължава дружбата ми с неговата дъщеря - Анастасия Цанкова.

Точно той ме запозна с популярната и много нашумяла тогава поетеса Ваня Петкова, вашата майка. А това запознанство ми даде много. Първата песен, която записах на патриарха на поп жанра Йосиф Цанков бе "Любовта на Юнгата" по стихове на Ваня Петкова. Тази песен стана шлагер и се задържа в топ-класациите на хитовете цели тридесет години. За времето си "Любовта на Юнгата" беше най-големият шлагер. Ваня дебютира с това стихотворение на естрадната сцена.

Кое прави една песен хит - хубавият текст и лесната за изпяване и запомняща се мелодия. В "Любовта на Юнгата" ги има и двете. Поисках да запиша тази песен, защото Ваня Петкова ми беше и остава любима поетеса. Въпреки че тогава, през 1965-а, и тя беше младо, но изключително талантливо момиче с бунтарски характер. Стиховете ѝ се преписваха на ръка и се превръщаха в настолни на всички влюбени момичета, рецитираха я навсякъде. Тогава нейната поезия изгряваше, но не постепенно, а изведнъж, като запалена с бензин факла. Много я харесвах - и като личност, и като поетеса. Почти на всеки мой концерт ме викаха на бис с "Любовта на Юнгата" и залата пееше с мен. Много песни съм записала на композитора Йосиф Цанков, но само една на Ваня Петкова - "Любовта на Юнгата" и тя остана завинаги в моят репертоар! Всички я знаеха, пееше се навсякъде. Друга много любима песен в репертоара ми беше безспорно "Альоша", аз я изпях първа. И сетне вече мога да сложа "Пролет моя".

- А кои бяха най-любимите ви колеги и партньори на сцената? - Любим колега, с когото много песни изпяхме в дует, бе Георги Кордов, разбира се. Прекрасно работих с Кирил Семов, с Николай Любенов. Известно време работих и с оркестър "Гамбринос" с богат репертоар от стари градски песни с Иван Петров. Много добре съм работила и с Бони Милчева и Мими Съриева. Не знам дали тези имена ще говорят нещо сега на новото поколение, но не трябва да се забравят. Един велик етап от живота ми премина с руските ми колеги. Не помня вече колко турнета съм имала в Русия. Винаги с удоволствие се връщах в тогавашния Съветски съюз. Там публиката е много сърдечна, културна и благодарна. Непрекъснато имаше много зрители, огромна посещаемост на концертите, залите бяха препълнени. Българските изпълнители винаги бяха приемани изключително добре и на ниво, а нас с Кордов просто ни обожаваха. Пяла съм в Ансамбъла на армията с Борис Рубашкин и Валентин Русецки. Много добре си спомням Лев Лешченко, с когото съм имала съвместно турне в Полша - много приятен, красив и етичен тогава млад колега. Истински джентълмен! Запомнила съм го като скромно и свито момче - едва прохождаше в изкуството. Сега е голяма звезда. Финалната песен на фестивала в Полша я пяхме заедно с Лев Лешченко. Прекрасно помня Йосиф Кобзон. Жалко, че си отиде. Но пя до последно! През 1964-а заедно бяхме на грандиозен фестивал в Сопот, Полша. На турнето ме съпровождаше съпругът ми, който чудесно говореше руски. Аз, за съжаление, заради падежите така и не проговорих. Но тогава с Кобзон много се сприятелихме и неотлъчно бяхме заедно след участията на сцената. След време имахме още няколко съвместни обиколки с Йосиф Давидович. Спомням си турнетата с Макаров и прекрасната Венера Майсурадзе. Невероятно талантлива и красива - като всички грузинки! Много са колегите, с които съм пяла на сцените, страх ме е сега, на тази възраст да не пропусна някого. Да са живи и здрави тези, които са живи! Много от тях ми се обаждат, поддържаме връзка до ден днешен. Уви, много от талантите си отидоха. Често пъти се чувствам даже самотна без тях.

- Неведнъж сте участвала във фестивала „Златният Орфей". Как си го спомняте?

- Това беше един голям празник на българската песен. "Златният Орфей" популяризираше българската песен, българските автори в чужбина. Условието беше задължително да се изпее по една българска песен. Второ, това беше прекрасна възможност тук, в България, да се срещнат и съберат звезди от цял свят в Слънчев Бряг, дори от немислимо далечна Куба. Организираха се рецитали на големи певци. Гостуваха много чужди певци от цял свят. С моя колега Кирил Семов записахме и изпълнихме на "Златния Орфей" "Сън сънувах", която също като "Любовта на Юнгата" стана голям шлагер и получи голямата награда. Пазя прословутата статуетка в дома си на почетно място, заедно с другите си трофеи - "Златният кестен", "Заслужил артист" и т.н. Носител съм и на награда за цялостно творчество - много престижно отличие за онова време. Станах "заслужил артист" през 1964 г. Това много ме трогна, тъй като тогава се възприемаха по-насериозно изпълнителите на класическа музика. Направлението "естрада" беше прохождащо. И, когато получих толкова голямо отличие като поп певица, всички останаха изненадани. Трогнах се, че са ме оценили. Може да се каже, че аз съм класик в жанра. А сега вече съм и доайен, защото съм най-възрастната - на 90. Да се върнем на "Златния Орфей". Този фестивал беше празник както за нас, изпълнителите, така и за публиката.

- Кои бяха най-запомнящите се концерти? - Концертите ми в армията, разбира се! Като изключим фестивалите и турнетата, най-любимите ми концерти бяха тези в армията, когато се качвах на сцената, за да пея за нашата Българска армия, на нашите въоръжени сили. Армията ми даде много. Първо: желязна дисциплина, нещо нетипично за хората на изкуството. Армията ме научи винаги да следя за перфектния си външен вид - от главата до петите. Армията ме научи на подбор на материала - песента да е преди всичко със съдържателен текст. Много се държеше навремето на текста. Имах щастието да работя с много добри и интелигентни музиканти и композитори - с Емил Георгиев, с Кирил Дончев, с Вили Казасян, с Ангел Заберски, с Милчо Левиев, с Петър Петров и ансамбъла му за стара градска песен. Така че концертната ми дейност в армията ми даде много незабравими мигове. Незабравими остават ходенията ми по фестивали, турнетата и гостуванията ми в Русия, в Сърбия и в други държави.

- Бихте ли споделила някоя интересна случка от вашите турнета... - Някои от най-интересните бяха в Куба и в Ирак. Паметта малко се опитва да ми изневерява, но въпреки това си спомням редица вълнуващи мигове от богатия ми сценичен живот. Тогава Германия се делеше на две: Западна и Източна. От Западна бяха изпратили на фестивала в Сопот също един много, ама много красив и невероятно гласовит певец. Кобзон като че ли видя в негото лице истински конкурент и започнаха да се надпяват. Надпяването беше на шега, разбира се - като диалог. Запомних го за цял живот. Беше невероятно за слуха и окото, а мощните им гласове направо кънтяха и цепиха въздуха. Незабравимо беше пътуването до Бухара, в Ташкент. Всичките източни републики тогава ни приемаха нас, българите, невероятно радушно. Изпъкваха със своето гостоприемство. Моят репертоар включваше и прекрасни фронтови песни, а те са вечни. Особено "Тьомная ноч" и „Огоньок".

- В коя страна не ви поканиха да пеете?

- Във Франция не съм пяла, а с имечтаех. Аз съм се учила от френския шансон и от руския романс. Обожавам Шарл Азнавур, който неотдавна напусна сцената на живота. Радвах се искрено, че даде няколко от последните си концерти тук, у нас. Ще ви призная нещо. Песента на Ив Монтан "Мъртви листа", по композиция на Жозев Козма, всъщност ме насочи към естрадата. Дотогава бях класическа певица. Пътят ми към естрадата бе озарен от тази песен, която изпълних на френски в Ансамбъла на МВР. Изпълнението на тази песен бе чуто по радиото от композитора Ангел Заберски и Лиляна Цонева, и след това те ме поканиха на запис по една програма, в която световните шлагери се изпълняваха на български език. В Америка не съм ходила. Не са ме канили там, никога не съм гастролирала там, по понятни за времето причини.

- А къде бихте се върнала сега?

- В Куба! На Острова на Свободата гостувах два пъти, и с удоволствие бих отишла пак! Прекрасна страна, прекрасна, темпераментна публика, сърдечни и топли хора. Въпреки че моите песни повечето бяха балади, те също ги приеха много близко до сърцата си.

- Ако можехте да върнете времето назад бихте ли променили нещо?

- Ако става въпрос за творческата ми дейност - не, не бих променила нищо. Изживях прекрасно, красиво, мелодично време. Не слязох от сцената 70 години! Какво по-хубаво от това? Хубавите неща не трябва да подлежат на промяна, а да се пазят и продължават. Доволна съм от живота си на певица и съм щастлива! Ако можех да върна времето назад в личен план - първо, бих върнала дъщеря си, ако можех. Наскоро чух една сентенция по радиото, че "който живеел със спомените си бил самотен". Не съм съгласна с това, защото зависи от спомените. Аз съм щастлива, че имам много, много спомени!

- Какво бихте искали да направите сега, в този момент? - Бих отишла отново да попея сега на онази гранична застава, където навремето младите войници ме посрещаха с аплодисменти и букети цветя.

- Имате толкова много албуми със снимки, кой се грижи за вашия архив? - Съпругът ми дори написа книга за мен - „С песен в живота". Той я направи, без аз да знам. Изненада ме. Той беше военен и след като се пенсионира, реши да разкаже за творческия ми път. И тъй като често ме съпровождаше по време на турнетата, имаше поглед отблизо - беше свидетел на много случки. Водил си е тихом-мълком записки, защото аз отказах да се прави за мен книга. Една вечер се прибирам от работа - аз концертирах доста дълго, 50 години се задържах на сцената и виждам на пианото наредени няколко екземпляра. Но книгата не е за пазара, тя е само за приятели. А моят живот наистина мина с песен. Сега снаха ми, да е жива и здрава, се занимава с всичко това. Семейните албуми са отделно, професионалните – отделно. Снимките са подредени в тях, прицизно надписани с точна хронология. Тук, в албумите, са запазени не само незабравимите семейните мигове, но и тези от всичките ми турнета.

- Съжалявате ли за нещо в живота си? - Всеки човек съжалява за много неща в живота. И аз, вероятно, ще съжалявам за много неща. Рано или късно идва моментът, в който си правим равносметката, пишем си отчета и изтърсваме на везните нещата, за които съжаляваме.

- С коя от Вашите песни бихте се поздравили за този юбилей? Коя бихте запяла сега, на рождения си ден? - Обожавам поета Никола Вапцаров. А Йосиф Цанков преди години написа една великолепна художествена песен по стихотворението на Никола Вапцаров "Пролет моя". Винаги съм твърдяла, че това е моята ария в забавния жанр. Бих се поздравила с тази песен "Пролет моя". Плаша се от есента, не обичам зимата. Обожавам пролетта, когато всичко се ражда и цъфти. Тази песен за мен означава живот. Ако трябва да поздравя аудиторията, бих им изпяла пък песента на любимата си поетеса Ваня Петкова "Любовта на Юнгата" - като послание да се обичат един друг!

- Пеете ли сега в къщи? - Разбира се! Всеки ден си пея или тананикам нещо. Животът ми е песен и песента е моят живот!

- Възприемате ли новите музикални вълни? Как ви се струват песните на новото поколение? - Не мога да бъда критерий, все пак съм на възраст и сетивата ми доста поотслабнаха. Но бих могла да изкажа мнение. Има сред новото поколение много добри гласове, големи изпълнители. Но определено няма култура на пеене. Изявяват гласови данни, които дори не са обработени. Младите изпълнители не се стремят да покажат съдържанието, да почувстват песента, да развълнуват публиката с текста. Аудиторията просто се възхищава на едни хубави млади същества, с хубави тела, апетитно разголени. Навремето песните бяха изключително мелодични и смислени. Песните, освен с великолепните си ноти, се допълваха с много съдържателни текстове. Всеки можеше да ги запее и да ги запомни, нещо, което напълно липсва в съвременната естрада или т.нар. поп-музика. Сегашните песни с право ги наричат "парче", а не песен. В някакъв смисъл бих определила младите изпълнители в момента като гениални. Защото аз не бих могла да изпея това, което сега се композира - накъсано, начупено, без мелодия, без текст. Трябва наистина да си гений, за да изпееш нещо, което е далеч както от музиката, така и от поезията. Няма ли текст, който да ме води, не бих могла да изрека мелодията. Сега се повтаря едно и също както в музикален план, така и в текстови. Песните станаха опростени - два куплета и няколко ноти, това е!

- Какъв съвет бихте дали на младите изпълнители и творци? - Бих ги посъветвала да слушат много музика, истинска музика. Да слушат и класика, въпреки че те нямат тази музикална подготовка и нагласа. Класическата музика дава познания в съдържанието, в богатия нотен диапазон, в музикалните фрази. Класическата музика е основата и от нея трябва да се тръгне. За да сътворят нещо хубаво, разбираемо и запомнящо се, не трябва да се пренебрегва класиката. Ще посъветвам младите изпълнители повече и по-сериозно да работят за развитието на гласовите си данни. Понякога имам усещането, че певиците се качват на сцената направо след като са се събудили от сън. От леглото направо скачат на сцената или в екрана. Нито са сресани, нито са подходящо облечени, с тия разкъсани, вероятно сега модерни дрехи, нито са се разпели. Все едно един спортист да го пуснеш на стадиона без да си е направил подготовката и разтяганията, ми той ще се секне на секундата и нищо няма да постигне като резултат. Тук е същото. Един изпълнител трябва да уважава сцената и изкуството, което прави. А това уважение се показва със сценично поведение. Сценичното поведение от своя страна се състои не само от маниери на държание на сцената, но и от подобаващ външен вид - прическа, сценичен красив костюм, открояващ се от ежедневното облекло. Вероятно, ако младите сега четат или слушат това, което ви говоря ще ми се смеят или ще ме упрекнат. Но не мога да възприема един чорлав човек със скъсани дрехи да ми крещи от екрана. Съвременната вълна толерира, че колкото си по-рошав, толкова си по-модерен, слушан и търсен. Едно време ние боготворяхме излизането на сцената и се стараехме всичко - от главата до петите, да е изпипано. Сега имам усещането, че както са излезли от леглото по нощници, несресани и неумити - и хоп на сцената.

- Какво бихте казали на тези, които се подиграват с историята?

- Младите не са виновни – те са или невежи, или ги купуват. Бих посъветвала всички да вникнат по-дълбоко в нашето минало, да не прелистват историята, а да я прочетат внимателно. Не осквернявайте приятелството. Пазете го. На младежите бих казала: Не се подигравайте с нас, възрастните! Дай, Боже, да ни надмините в годините и да усетите как страшно боли, когато ти мачкат светлите спомени от младостта.

- Какво бихте посъветвали новите български политици и управници? - Много се вълнувам от всичко, което се случва както в страната, така и в чужбина. Не бих се наела да давам съвети. Времето е вече много, много различно. Но бих пожелала на българските политици и управници да имат повече топлина и любов към хората, към народа и към тези, които ги представят - към народните представители, министрите. Бих им пожелала да са добронамерени, позитивни, оптимисти и да си вършат делото с много позитивизъм и любов. Тогава, може би, и работата им ще бъде по-съдържателна.

- Какво ще пожелаете на нашите читатели? - Да бъдат здрави и щастливи. Всички трудности се преодоляват по-лесно с песен. Нека животът да е песен и да преминава с песен - като моя. Така душата и физиката се съхраняват за дълго млади.

- Госпожо Николова, скъпа Маргрет! Какво бихте си пожелала за тази знаменателна годишнина - 95 години? - Както вече казах, пожелавам си да ме държат крата и да съм с този блестящ разум! Искам да благодаря на военните, че никога не ме забравят! А на себе си пожелавам здраве и радостни мигове! Това съветвам и младите, непрекъснато им говоря: радвайте се на младостта, защото младостта е много, много красива!

Интервю на Оля АЛ-АХМЕД

Концерт на певицата Ищар ще е кулминацията на тазгодишния Празник на розата в Казанлък, съобщиха от местната администрация. Заедно с групата Тhe Gypsies изпълнителката ще представи спектакъла "30 години на сцената" на 6 юни, като гостите на празника ще имат възможност да чуят най-известните ѝ хитове, познати на поколения по целия свят, предава БТА.

Концертът в Казанлък идва след три други концерта у нас - в Пловдив, Бургас и София съответно на 3, 4 и 5 юни.

От администрацията посочват, че Празникът на розата тази година ще има изключително богата музикална програма с над 30 концерта, а на сцената в Казанлък ще се качат български и международни изпълнители.

На 24 май ще се състои концерт на Ирина Флорин, а програмата на празника ще бъде допълнена от енергичното участие на Памбос Агапиу, който ще внесе латино настроение и динамика с атрактивното си сценично присъствие.

Със своя мащаб, разнообразие и участие на артисти от световна величина, Празникът на розата 2026 затвърждава своята позиция като едно от най-значимите културни събития в България, посочват още от общинския пресцентър.

Кулминационните дни на Празника на розата в Казанлък тази година са 5, 6 и 7 юни.

Фил Мог, легендарният фронтмен на UFO, навършва 78 години, днес, на 15 април. Макар групата официално да престана да съществува, той продължава да бъде активен на музикалната сцена с нов проект.

През август 2022 г. Мог претърпя сърдечен удар, който доведе до отмяна на финалното турне на UFO. След успешна операция и поставяне на стентове, той се възстанови напълно. Към момента живее в Брайтън, Източен Съсекс.

През април 2024 г. той окончателно потвърди, че UFO е приключила своята дейност. Той описва новия си проект "Moggs Motel" по-скоро като група, отколкото като соло занимание. Едноименният дебютен албум бе издаден на 6 септември 2024 г..

Мог е единственият член, участвал във всички 22 студийни албума на UFO от основаването ѝ през 1968 г.

Макар да няма обявени мащабни турнета, той е изразил интерес към евентуални участия във фестивали или малки клубни концерти с новата си група. Фил е женен е за Ема Мог, бивш модел, от 2006 г. Има две деца – син и дъщеря.

Чичо е на Найджъл Мог, басист на групата The Quireboys.

UFO е една от най-влиятелните британски рок групи, чийто стил свързва класическия хард рок от 70-те с настъпващата по-късно хеви метъл вълна.

Групата е основана през 1968 г. в Лондон от Фил Мог, под името Hocus Pocus, но скоро се преименува на UFO. В началото свирят смесица от спейс-рок и блус, но истинският им пробив идва през 1973 г., когато към тях се присъединява германският китарист-виртуоз Михаел Шенкер. През 70-те те издават поредица от класически албуми, които ги превръщат в световни звезди, преди вътрешни конфликти и промени в състава да доведат до няколко разпадания и събирания през десетилетията.

През UFO са преминали десетки музиканти, но „златният състав“ и най-значимите имена са вокалистът Фил Могдинственият постоянен член и гласът на групата, Майкъл Шенкер - гениален китарист, чийто стил оформя звученето на групата, Пийт Уей - емблематичен басист и основен шоумен на сцената, Пол Реймънд, пианист и ритъм китарист, както и дългогодишният барабанист Анди Паркър.

Песните на UFO са задължителна част от историята на рока, като много от тях са изпълнявани и от групи като Iron Maiden и Metallica.

Сред най-големите им хитове са "Doctor Doctor", "Lights Out", "Rock Bottom", "Only You Can Rock Me", "Shoot Shoot".

Бих казал, че проф. Александър Шурбанов принадлежи към онези, не твърде често срещани хора днес у нас, които, извършили едно или друго голямо културно дело, не смятат, че имат в това отношение някакви преимущества. Той е пределно скромен. Но с името на проф. Шурбанов са свързани до голяма степен: нашата англицистика, нашето шекспирознание (след смъртта на проф. Марко Минков той е всепризнатият български шекспировед номер едно), преводът на англоезичната поезия и проза. На него дължим най-новия и може би най- добър и верен превод на „Хамлет”, преводите на Джон Милтън, Джефри Чосър, Кристофър Марлоу и поетите от Елизабетинската епоха. В своята област той е учен от европейска величина (високо оценен и в англоезичния свят, почетен професор на британските университети на Съри и Кент), ерудит от класа, но също така и силен, оригинален поет, блестящ есеист и публицист. Автор на 12 поетични и 7 есеистични книги. И при все, че той е познат преди всичко като учен и преводач, бих подчертал, че е и сред най- значимите наши съвременни поети. Без патос и шум, той просто създава една истинска поезия. Интересно, че не в класически стих, който владее до съвършенство – доказателство са преводите на любимия му Джефри Чосър. Ако трябва да се определи с няколко думи тази поезия, бих казал четири думи: мъдра, философска, екзистенциална, меланхолична. В нея няма възторзи, нито актуалност, няма и постмодернизъм (шестващ сега у нас!), звучи напълно съвременно.

И в един наш разговор на въпроса ми какво мисли за поезията, Александър Шурбанов отговори: „Приемам всичко в поезията, което носи печата на автентично вълнение и търсене на трудно изразим смисъл...”

ЗА НОВОИЗЛЕЗЛИЯ ЮБИЛЕЕН СБОРНИК С ЕСЕТА «ЗАПИСАНО»

Сборникът с есета „Записано” от проф. Александър Шурбанов тръгва от най-личното – от „сърцето” на автора – за да стигне до сърцевината на човешкия опит и света. Книгата събира текстове, които доайенът на българските преводачи, пише в продължение на десетилетия – лични, философски и литературни размисли, които се движат свободно между интимната изповед и широките хоризонти на културата. С нея издателство „Лист” отбелязва 85-годишнината от рождението на проф. Шурбанов, която се навършва на 5 април. Самият автор определя тези писания като „опити” – в дуВ един наш разговор на въпроса ми какво мисли за поезията, Александър Шурбанов отговори: „Приемам всичко в поезията, което носи печата на автентично вълнение и търсене на трудно изразим смисъл...”ха на френския хуманист Мишел дьо Монтен, поставил началото на жанра, – подчертавайки тяхната откритост, търсещ характер и отказ от окончателни истини.

„Записано” обединява както вече известни текстове от предишни книги на проф. Шурбанов, така и нови, непубликувани досега есета.

Независимо от разнообразието им по теми и форма – от кратки афористични бележки до по-разгърнати размишления – те носят ясно разпознаваемия авторов глас, в който се срещат ерудиция, скептизицъм и тиха ирония.

Сборникът е структуриран в няколко тематични части, които очертават вътрешната логика на това на пръв поглед разнородно писане. В първата се открояват разделите „Човекознание”, „Преодоляване на самотата” и „Възпитание на чувствата”, насочени към личния опит и вътрешния свят на човека. Втората обединява текстове под заглавията „Вяра и съмнение” и „Подражания”, е третата част е изградена от размишления по темите „Цивилизации”, „Пътища” и „Бащино ми огнище”.

В послеслова към изданието авторът размишлява върху самата природа на есето – жанр без строги граници, който може да обхване всичко – от себепознанието до съдбата на човека и света. Той поставя текстовете си в широка традиция, свързваща имена като Франсис Бейкън, Вирджиния Улф и Албер Камю, но същевременно настоява върху тяхната скромност и отвореност към читателя.

Тази книга естествено продължава дългогодишния творчески и научен път на проф. Александър Шурбанов – поет, есеист, преводач и изследовател на английската литература, чието име е трайно свързано с въвеждането и утвърждаването на класически и модерни англоезични автори в българската културна среда. Неговите преводи на Уилям Шекспир, Джефри Чосър, Алфред Тенисън, Джон Милтън, Джон Дън, Дилън Томас и Томас С. Елиът, се отличават с изключителна езикова чувствителност и културна дълбочина. Като университетски преподавател и учен той посвещава десетилетия на изследването на ренесансовата и модерната английска литература, а като автор на собствена поезия и есеистика изгражда разпознаваем, сдържан и философски насочен стил.

Именно тази многопластова опитност – на преводач, който живее между езици и традиции, и на мислител, който непрекъснато поставя под въпрос очевидното – придава на текстовете в „Записано” тяхната особена плътност и вътрешна свобода. Те съчетават културна памет и личен опит, литературна рефлексия и екзистенциална чувствителност.

Изд. «ЛИСТ»

Из „Записано”

Александър Шурбанов

„Истинската литература е увлекателен разказ, който носи смисъл, а не смисъл, облечен в разказ.”

„Има Господ!”, въздъхва българинът, когато му се случва нещо хубаво. Не знам друг народ да има такава приказка. Тя показва, че българинът се съмнява в съществуването на Бога и по- точно – че се сеща за него само в часове на изпитание. За българина Бог трябва непрекъснато да се самодоказва.”

„Възхищавам се на пианото и затова, че превъзхождайки всички други инструменти, не намира за унизително при коя да е тяхна самостоятелна изява да се отдръпне назад и да им приглася.”

„Разликата между деветосептемврийската и десетоноемврийската революция е тази, че при първата децата и внуците на бившите управници бяха хвърлени на бунището на историята, а при втората бяха поставени на кормилото на страната.”

„Честният човек, когато влезе в политиката, бързо изгубва усмивката си и видимо се състарява. Хитрецът, напротив, с всеки ден става все по-жизнен и по-дебел. Единият е като падналите ангели, а другият – като пияниците.

Мисленето е заболяване на самотата. Когато се съберат в група, хората се веселят или скандират лозунги, или се бият, но във всеки случай престават да мислят.

Аз казвам за себе си аз, а на тебе – ти, но ти казваш ти на мене, а за себе си – аз. Та кой е аз и кой – ти зависи изцяло от гледната точка. И оттук идва цялата бъркотия и всички проблеми на света.

Човекът се извисява над скота не толкова чрез разума, езика, труда, изправения си стоеж и пр., а преди и над всичко – чрез любовта. Другото произтича от нея.

Обичта и грижата в нашия свят понякога носят униние и смърт. Но свободата, макар и пълна с опасности и несигурност, винаги носи живот.

Демокрацията е най-човечната и най-късогледата форма на човешко общежитие. Нейната религия е не съзиданието, а потреблението.

По-важно е да подхванеш едно достойно сражение, отколкото на всяка цена да си осигуриш победния му изход.

Чух един селски поп, застанал пред лющещите се стенописи на своята църква, да казва, че злото в света е повече от доброто и че се е уморил да се бори с него. И от това признание на мен, нецърковния човек, ми стана тъжно и тежко на душата.

На 16 април от 19:00 ч. в зала „България“ Софийската филхармония представя концерт с рядко изпълнявано, но много обичано произведение за виола и едно от най-съкровените духовни произведения в музиката на късния романтизъм.

Солист е Сара МакЕлрави – виолистка с впечатляваща международна кариера в Европа, Северна Америка и Азия. Нейният божествен звук, изящно изваян (The Prague Post) и емоционална дълбочина и изразителна интимност (Kleine Zeitung) я утвърждават сред най-завладяващите солисти и камерни музиканти на своето поколение.

През последното десетилетие тя е свирила с изтъкнати оркестри в Европа, Азия и Северна Америка, включително Хелзинкската филхармония, Симфоничния оркестър на град Бирмингам, Хановерския държавен симфоничен оркестър, Филхармонията на Грац, Кралската филхармония на Ливърпул, Варшавската филхармония, Гуанджоуския симфоничен оркестър, Филхармонията на Неапол, Руския национален оркестър и Камерния състав на Симфоничния оркестър на Баварското радио, както и мн.др. Сред последните акценти в дейността ѝ е световната премиера на Концерта за виола и оркестър ,„Трансцендентна любов“, написан за нея от Бенямин Юсупов, приветстван като открояваща се нова творба в репертоара за този инструмент.

Като камерен музикант тя е била член на знаменития струнен квартет „Артемис“, а соловата ѝ дискография печели признание от критиката за „дълбочината и поетичната интелигентност“ на интерпретациите ѝ.

На диригентския пулт застава Ни Фан, чиито интерпретации се отличават с прецизност и дълбочина.

Програмата:

Бохуслав Мартину – „Концертна рапсодия за виола и оркестър“, H.337

Произведение, в което виолата излиза от сянката си и заема централно място със своя тъмен, топъл и човешки тембър. Създадена в края на живота на композитора, рапсодията съчетава неокласическа яснота с лична, почти изповедна интонация.

Габриел Форе – Реквием

Едно от най-разпознаваемите и обичани духовни произведения, което избягва драматизма и страха от смъртта, за да предложи утеха, светлина и покой. В изпълнението участват солистите Елена Мехайджийска и Джанер Акгюн, оркестърът на Софийската филхармония и Националният филхармоничен хор, чиято звукова плътност е ключова за въздействието на творбата.

Композиторът Андрю Лойд Уебър потвърди, че започва работа по нов мюзикъл, вдъхновен от едно от най-дръзките престъпления в историята – кражбата на „Мона Лиза“.

В интервю за журналиста Франк ДиЛела Уебър разкри, че вече се подготвя да започне писането на проекта. „Следващият проект, по който работя, е истинската история за кражбата на „Мона Лиза“ – как картината изчезва за около три години в началото на XX век и в крайна сметка се озовава в Италия“, посочва той.

Мюзикълът ще пресъздаде историята на Винченцо Перуджа – служител в Лувър и италиански патриот, който през 1911 г. открадва прочутия шедьовър на Леонардо да Винчи. Перуджа укрива картината в продължение на две години, като я държи в куфар с двойно дъно в апартамента си в Париж, убеден, че творбата трябва да бъде върната в Италия.

Откриването на картината през 1914 г. предизвиква международен отзвук и допринася за утвърждаването ѝ като едно от най-разпознаваемите произведения на изкуството в света.

Андрю Лойд Уебър не разкрива допълнителни детайли за проекта, като отбелязва, че предстои да се оттегли, за да се посвети изцяло на писането. Новият мюзикъл ще бъде част от дейността на съвместната компания Lloyd Webber Harrison Musicals, създадена от композитора и продуцента Майкъл Харисън.

От създаването си през 2022 г. партньорството реализира редица успешни продукции в Уест Енд, на турнета и на Бродуей, сред които отличеният с множество награди „Sunset Boulevard“ с режисура на Джейми Лойд, както и актуалната постановка „Starlight Express“ в Лондон и предстоящите нови сценични версии на „Котките“.

Проектът за „Мона Лиза“ ще бъде сред водещите нови заглавия в портфолиото на компанията, заедно с вече обявения „The Illusionist“, като се очаква да затвърди присъствието на Уебър сред водещите фигури в съвременния музикален театър.

Малко преди Великденските празници през април, Япония стана сцена на един необикновен културен диалог, воден от Нина Николина и „Магическите гласове“ заедно с виртуозния гайдар Тихомир Йорданов. Турнето, озаглавено „България: бъдеще и традиция, от фолклор до джаза“ не беше просто поредица от концерти, а мултимедийна антология на българския дух: от мистиката на православните песнопения до сложните ритми на етно-джаза.

Специално място в спектакъла зае българската гайда - инструмент, който от края на 2025 г. официално е част от Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Под пръстите на Тихомир Йорданов, гайдата не просто акомпанираше, а разказваше истории за планини и вечност, които намериха неочакван отзвук в японската душевност, известна с дълбокото си уважение към занаята и традицията, пише Георги Тошев.

Турнето на Нина Николина и „Магическите гласове“ със солистките Таня Първанова и Бисерка Пиларска премина през три ключови дестинации, всяка със своя специфична енергия: Началото беше поставено в Културния център на град Сендай. А част от местната публика, по свое собствено решение, беше облечена в автентични български носии: трогателно доказателство за глобалния обхват на българския фолклор. Малко преди концерта в културния център се проведе семинар, воден от самата Нина Николина. Той разкри пред 80 японските почитатели на българския фолклор математическата сложност и вокалната дисциплина, скрити зад „неравноделните“ тактове.

По време на концерта прозвучаха обичани народни песни като „Излел е Дельо хайдутин“, „Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Чичовите конье“ и други. Соловото изпълнение на гайдаря Тихомир Йорданов беше съпроводено от автентичен кукерски танц, а на финала българските певици изпълниха популярната японска песен „Сакура“, посветена на цъфтящите вишни в Страната на изгряващото слънце.

За бис на сцената се качиха участници от семинара и заедно с българските артисти, които изпяха песните „Полегнала е Тодора“ и „Вечеряй Радо“ под съпровода на млад японски тъпанджия, влюбен в българската народна музика.

В сърцето на мегаполиса Токио, Тържествената зала на българското посолство се превърна в мост на културната дипломация между България и света. Тук изкуството срещна държавната мисъл, събирайки представители на дипломатическата ни мисия в Япония, заедно с гости и представители на местния бизнес, обединени от споделеното възхищение към вокалното майсторство на Нина Николина и магичните Таня Първанова и Бисерка Пиларска.

Концертът прозвуча изцяло акапелно и се проведе под патронажа на посланик Мариела Арабаджиева. Кулминацията на турнето беше в префектура Ибараки под надслова „Мост на приятелството“. Пред препълнена зала в Културния център в гр. Мито се събра възторжена публика, която дълго аплодира българските артисти. Сред гостите бяха висши политически фигури и интелектуалци, които доказаха, че интереса към българския фолклор е траен.

Защо японската публика, известна със своята сдържаност, изпращаше всеки път българските изпълнителите с дълги аплодисменти? Отговорът се крие в автентичността. Визуалният разказ, на мултимедийния спектакъл, допълваше това въздействие с кадри от български филми, фрагменти от картините на Владимир Димитров - Майстора и бележити български художници, както и други артефакти, които представят историята и културата на страната ни.

„Това не е просто музика от миналото, а жива материя, която се развива,“ споделиха част от японските дипломати, присъстващи в Мито, докато дегустират след спектакъла български вина.

Това е първото мащабно българско присъствие в културния календар на Япония след пандемията от COVID-19. Инициативата, подкрепена от Национален фонд „Култура“ и в партньорство с Министерството на туризма и с домакинството на Българското посолство в Япония, затвърди ролята на България като културен фактор на световната карта. В епохата на изкуствения интелект и дигиталната забързаност, „Магическите гласове“ напомниха на Япония, че човешкият глас и традицията остават най-мощният инструмент за свързване.

На днешната дата отбелязваме годишнина от смъртта на Джани Родари – един от най-обичаните детски автори на ХХ век. Родари напуска този свят на 14 април 1980 г., но думите му продължават да вдъхновяват поколения деца и възрастни по цял свят.

Живот, отдаден на въображението

Роден през 1920 г. в малкото италианско градче Оменя, Родари израства в скромно семейство. След ранната смърт на баща си животът му не е лесен, но именно трудностите оформят чувството му за справедливост и съпричастност.

Преди да стане писател, той работи като учител – професия, която силно влияе върху творчеството му. По-късно се занимава с журналистика и започва да пише за деца, като използва хумор, фантазия и игра на думи, за да предава сериозни идеи по достъпен начин.

През 1970 г. Джани Родари получава престижната награда „Ханс Кристиан Андерсен“ – най-високото международно отличие за детска литература.

Любопитни факти от биографията:

Сред най-известните творби на Родари са:

"Приключенията на Лукчо" – историята за малкия Лукчо, превърнала се в класика

"Приказки по телефона" – кратки приказки, разказвани по телефона

"Джелсомино в страната на лъжците" – приказка за свят, в който истината е забранена

"Grammar of Fantasy" – философия на въображението и творчеството

Тези произведения съчетават игра, хумор и социални послания – рядка комбинация, която прави Родари уникален.

Родари не просто разказва приказки – той оставя мисли, които звучат актуално и днес:

„Грешките са необходими, полезни като хляба и често дори красиви.“

„Фантазията не е лукс – тя е необходимост.“

„Всички употреби на думите служат на човека – не да го поробват.“

„Приказките помагат на децата да разберат света – и на възрастните също.“

Джани Родари остава автор, който променя начина, по който възприемаме детската литература. За него тя не е просто забавление, а инструмент за мислене, свобода и въображение.

Романът „Градинарят и смъртта“ на Георги Господинов спечели Наградата на испанската критика за най-добра чуждестранна книга, съобщиха българските издатели на книгата „Жанет 45“.

„Щастливи сме да споделим, че романът „Градинарят и смъртта“ на Георги Господинов печели Наградата на испанската критика за най-добра чуждестранна книга. Това е юбилейното 70-о издание на една от най-важните испански награди за литература. Тя е единствената, която се присъжда за произведения на четирите официални езика на Испания от жури, съставено от 21 независими литературни критици“, се казва в съобщението на издателството.

За първи път българска книга получава това отличие, с което българският писател се нарежда сред предишните носители като Светлана Алексиевич, Олга Токарчук, Ани Ерно, Хан Канг, Карл Уве Кнаусгор и Мирча Картареску, допълват от „Жанет 45“.

Поредното голямо признание за Георги Господинов идва месец след като „Градинарят и смъртта“ (в превод на Мария Вутова) спечели наградата на независимите книжарници за книга на годината в Испания.

Испанското издателство на романа Impedimenta пише на своята страница: „Днес празнуваме една новина, която ни изпълва с радост: Георги Господинов бе удостоен с Наградата на критиката за 2025 г. за „Градинарят и смъртта“. Това отличие е признание за един от най-неповторимите, проницателни и незаменими писатели на нашето време. Неговата литература, деликатна и дълбоко човечна, изследва паметта, изтичането на времето и крехкостта на съществуването – в неговите страници интимното става универсално, носталгията придобива нови форми, а ежедневието разкрива неочаквана дълбочина.“

До дни се очаква девето издание на романа в Испания. От излизането си преди по-малко от година „Градинарят и смъртта“ продължава да е сред най-търсените книги, съобщават от „Жанет 45“.

След изключителния успех от зимата с „The Romantic Project“, Allegra 2026 разгръща своята концепция, поставяйки емоцията, дълбочината и лиризма на Романтизма в центъра на музикалното преживяване. Лятното издание не просто наследява енергията на зимното, а го доразвива с още по-наситен и вдъхновяващ афиш и солисти.

В последните години Allegra се налага като бижу, оформящо се като център в наситената лятна артистична програма на столицата. Всяко лято неговият създател и основен двигател Петър Найденов претворява мисията си да култивира вкус, да провокира сетивата и да открива нови и вдъхновяващи имена на хоризонта на класическата музика. Верен на традицията да поднася подаръци на ценителите, този път той реализира една голяма мечта: срещата на сцената на Централния военен клуб със световноизвестните Quartetto di Cremona.

Изключителна привилегия е това издание на летният фестивал Allegra да бъде открито именно от Quartetto di Cremona. Музикантите от този квартет заличават границата между сцена и зала, превръщайки концерта в интимно и въздействащо преживяване – за ценителите на операта, виртуозността и истинското музикално изкуство. В ръцете им оживяват инструменти на Никола Амати и Паоло Тесторе, чиито топъл тембър допълва великолепното усещане. Късмет е да се докоснеш на живо до изкуството на тези музиканти – едни от най-търсените посланици на италианската музикална традиция по световните сцени.

В тази първа фестивална вечер публиката ще преживее богата палитра от емоции. В програмата - Джакомо Пучини – Хризантеми, Джузепе Верди – Струнен квартет в ми минор и Франц Шуберт – Струнен квартет № 14, в ре минор, D. 810 „Смъртта и момичето“.

На 14 юли Allegra ни среща с двама духовни съмишленици – Шуман, който разпознава в младия Брамс „оня, който трябваше да дойде“ и Брамс, който цял живот носи естетиката на своя ментор. Ще се пренесем там, където пролетната еуфория на Струнния квартет в ми-бемол мажор на Роберт Шуман среща есенната мъдрост на Йоханес Брамс, претворена в Кларинетния му квинтет. За този концерт Петър Найденов събира ансамбъл от виртуози. Жак Амон води квартета с изящество, Фабио ди Кàзола внася топлината на Брамсовия кларинет, а един от любимците на фестивалната публика - Валерий Соколов задава интелектуалната дълбочина на струнните. Към него се присъединява Стоимен Пеев, чието присъствие добавя стабилност и енергия. Лех Ушински и Екарт Рунге изграждат плътната, топла основа, която разкрива дълбоките емоционални пластове на двете концертни творби.

Два дни по-късно, на 16 юли, е вечерта, в която се усеща синергията, родена от срещата на най-талантливите млади музиканти с опита на звездите на световната сцена – това накратко е The Next Generation Orchestra, проект или по-скоро мисия, с която Allegra се гордее и подкрепя с много любов. На сцената ще излязат най-добрите студенти от майсторските класове на три големи фигури в съвременното изпълнителско изкуство: Ямей Ю (цигулка), Йокю Джамполат-Раст (виола) и Константин Хайдрих (виолончело), с участието и вдъхновението на артистичния директор и създател на Allegra - Петър Найденов (контрабас). Програмата обединява произведения, в които се преплитат младежкият порив и почитта към традицията.

Вечерта започва с Вариациите по тема от Чайковски на Антон Аренски – музикална епитафия към неговия учител, превръщаща тъгата в паметник на традицията. Следва дързостта на 17-годишния Моцарт и неговия Концерт за цигулка №1, вдъхновен от италианското belcanto. Финалът е със слънчевата Серенада за струнен оркестър на Йозеф Сук – плод на напътствието на Дворжак да създаде „нещо светло“, превърнато в символ на младежка любов и оптимизъм

Виена – вечният притегателен център на музикалния гений и сцена на най-големите симфонични триумфи – е невидимата нишка във финалната вечер на тазгодишното издание на фестивал Allegra на 17 юли. Градът на триумфите на Бетовен, Брамс и Щраус-син стои в основата на празничния катарзис. На сцената излиза изключителната Йоана Гойчеа, лауреат на най-престижните конкурси и притежател на исторически „Гуаданини“ от 1761 г. Нейният интелигентен звук и огнен темперамент разкриват дълбоката човешка емоция на Концерта за цигулка от Брамс. Под палката на Джеймс Лоу, майстор на оркестровия баланс, Фестивалният оркестър „Алегра“ ще превърне финала в звуков фойерверк. Така програмата затваря своя кръг: от героичния патос на Бетовен, през философската дълбочина на Брамс, до искрящата виенска радост на Щраус – напомняйки, че изкуството неизменно води към светлината.

Паралелно с концертната фестивална програма от 6 до 19 юли ще бъде проведено 12 издание на международната лятна академия Allegra, която ще предложи три майсторски класа по цигулка – на проф. Ямей Ю, проф. Йоана Гойчея, и проф. Валерий Соколов, два по виола – на проф. Йокю Джамполат-Раст и проф. Лех Антонио Ушински, два по виолончело – на проф. Константин Хайдрих и проф. Екарт Рунге, по пиано на проф. Жак Амон, по кларинет на Фабио ди Казола, по камерна музика на Quartetto di Cremona, по оркестрово дирижиране на прф. Екарт Вичик и на проф. Йоханес Шлефли съвместно с Джеимс Лоу. Верни на мисията си ежегодно да подпомагат талантливи ученици и студенти от България организаторите обявиха конкурс Virtuoso, който предоставя стипендии за участие в майсторските класове.

Академия Allegra се провежда в НМУ «Любомир Пипков», а съпътстващи събития ще има в СГХГ и ОКИ Красно село

Подробности за програмата на фестивала, информация за звездните преподаватели и солисти, както и билети за концертите може да намерите на https://allegrafestival.com/bg/concerts/2026-summer/. И тази година за вярната публика на Allegra е предвиден фестивален билет, който осигурява достъп до всички концерти на преференциална цена.

Фестивал и академия Алегра се провеждат под патронажа на Посолството на Швейцария, с финансовата подкрепа на Столичната община – Столична програма "Култура", Направление "Културно-образователни проекти, развитие на публиките." и Календар на културните събития и в партньорство с НМУ «Любомир Пипков».

Фундаменталистите, които тормозят християнска Европа, не са по-различни от събратята си, съзнателно подпалили преди 40 години хотел „Мадъмак“ в град Сивас. Там изгоряха живи 35 души – част от цвета на турската интелигенция. От пожара по чудо успя да се спаси световноизвестният писател, познатият и превеждан и у нас, Азис Несин, чиято обвинителна реч пред състав на Главната прокуратура в Атина и днес е актуална.

Ето част от нея:

„Обвинявам всички наши правителства, казва той, които си затваряха очите или поощряваха фанатизма дори със законови норми – уж в името на демокрацията. Средновековното ислямско варварство в Сивас не е нито първото, нито ще бъде последното му проявление в страната. Истинските виновници за това са онези, които заемат ключови позиции във властта и под маската на „защитници на демокрацията“ захранват това гниещо тресавище – то произвежда диви същества с бради и чалми, те крещяха в изстъпление пред горящия хотел: „Искаме Шериат!“ и „Съд за неверниците!…

Шериатът навсякъде е един и същ, еднакви са неговите правила и заповеди за рязане на ръце и езици, убиване с камъни на невярната съпруга. Това са догми, извлечени от Корана, и всякакви обещания за „смекчаване, хуманизиране и демократизиране“ на исляма са глупости, лъжливи и неприложими басни… Докато говоря тук пред вас, виждам как продължава настъплението на Шериата, който все по-смело оголва зъби и вади нокти, ръмжи и дебне новата си плячка. Жалко за Турция и нейния народ! Гледам на бъдещето със страх и съжаление, чакат ни много тежки дни при днешните тенденции и реалности. Опасността хлопа на вратите ни и казва на висок глас: “ Аз съм Шериатът, идвам, бъдете готови!“…

Да, това е факт! Неоосманистите от Турция мечтаят за нов поход към Балканите. Турските хакери вече използват провокативно и снимки с образа на Баязид Йълдъръм - завоевателят на България.

Истината, за която вече говорят някои български политици и журналисти, явно смущава спокойствието на разни туркофили и врагове на християнството – не случайно вече няколко пъти те влизат в Интернет, сипейки невъздържани заплахи и обиди към България и българския народ. Тук публикуваме само няколко от яростните им „послания“, зад които прозира башибозушкият манталитет на техните автори:

„Скоро пак ще ви владеем, 500 години са ви малко!“

„Турчин да се наричам е гордост за мен!“

„Вън гяурите от Родопите, да живее Турция!“

„Добре дошли в Кърджали! Заповядайте на турския локум!"

"Един ден тук ще е самостоятелна държава и българите ще идвате с виза."

„Турските командоси, докато спите, ще ви изколят като свинете."

„Гяурите- под ножа, а жените им – в харемите!“

“Скоро Балканите пак ще бъдат наши, чакайте ни!“

На 97 години почина Маргрет Николова, съобщава БНР. Тя е един от най-ярките и емблематични гласове на българската поп музика.

Повече от 50 години на сцената Маргрет Николова е изнесла над 9400 концерта, а богатият ѝ репертоар съдържа повече от 600 песни.

За нея композиторката Зорница Попова създава музиката към песента "Да бъдеш жена" по текст на Блага Димитрова.

Сред композиторите, писали за нея песни, са Тончо Русев, Йосиф Цанков, Светозар Русинов, Ангел Заберски, Петър Ступел.

Печели голямата награда в първото издание на "Златния Орфей", същата година е наградена и в конкурса "Мелодия на годината".

<iframe src="https://www.facebook.com/plugins/post.php?href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2Fbnradio%2Fposts%2Fpfbid02fejuHcgJD8VR6aieg8uQk5SLahDF6u5LbMnH6UTqxkNZRutFnZZwdvAb3akDEZXcl&show_text=true&width=500" width="500" height="480" style="border:none;overflow:hidden" scrolling="no" frameborder="0" allowfullscreen="true" allow="autoplay; clipboard-write; encrypted-media; picture-in-picture; web-share"></iframe>

През лятото и есента на 1866 г. английският юрист и публицист Робърт Джаспър Мор научил от съобщения в европейския печат за зверското потушаване на въстанието в поробената от турците България, за която в цивилизования свят дотогава не се знаело почти нищо. Решил да замине за изстрадалата балканската страна и сам да се запознае със случилото си. Срещнал се и разговарял с десетки очевидци, успели да се спасят от турските изверги, и записал техните разкази, които по-късно публикувал в книгата "Под Балкана", издадена в Лондон в края на ХIX в.

На 5 май 1866 г., петък, селяните забелязали, че към Батак се придвижва войската на Ахмед ага - повече от 3000 въоръжени до зъби башибозуци, събрани от 22 "турски" села от Родопите. Ахмед ага водел мъжете от околията на Доспат, а синът му - тези от махалата Йени (Нова), докато Мохамед ага от село Дорково - башибозуци от седем, също "турски" села от района, с център Ракитово. Трите колони стигнали почти едновременно до Батак, заобиколили го и без да се бавят, открили стрелба срещу селото. Тогава жителите на Батак изпратили свой човек да срещне Ахмед ага и да преговаря, но пратеникът бил застрелян още преди да стигне до мястото.

На другия ден те изпратили втори човек със същата мисия. Било му съобщено, че агата искал при него да се яви старейшината на селото. Човекът отишъл при турчина и той му казал, че заповядва "батакчани да предадат оръжието си и доброволно да се предадат". Старейшината се прибрал и уведомил хората за заповедта. Част от жителите се възползвали от времето за преговори и успели да избягат от Батак. Останалите, които не искали да повярват на Ахмед ага, отказали да се предадат. Тогава башибозуците заобиколили селото, събрали целия добитък и конете и открили стрелба по хората от горната махала, като опожарявали всички къщи, хамбари, работилници. Всеки, който направел опит да избяга и да се спаси, бил застрелван като бясно куче - на място! Като видели това, българите от долната махала изпратили куриер до Ахмед ага, да го помолят за пощада.

Турчинът заповядал да му бъдат доведени всички първенци на селото. Те били 18 души, сред които и смелият Ангел Трендафилов и неговият син, Петър. Ахмед ага им съобщил, че ако българите предадат веднага оръжието си, той ще се изтегли заедно с башибозуците и ще ги пощади.

Нещо повече - коварният турчин дал клетва, че "както бил живял цели трийсет години като техен съсед и бил ял хляб и сол заедно с тях, ако не успеел да запази живота им, не само щял да се покръсти в християнската вяра, но жените му щели да ядат само свинско!" Горките българи!

Робърт Джаспър Мор - авторът на книгата за април 1876, който събуди света за турските зверства в България, заслужава паметник!

Повярвали на тази клетва, придружени от група заптиета, първенците на Батак се прибрали в селото. При Ахмед ага останал само синът на Ангел Трендафилов - Петър, като заложник. А старейшините събрали оръжието и с няколко каруци го докарали в стана на башибозуците. Като се уверил, че всичкото оръжие и боеприпаси са вече при него, Ахмед ага заставил първенците да му покажат къде са скрити парите и скъпоценностите на хората, след което неколцина от тях били върнати в турския стан, завързани, зверски измъчвани с нажежено желязо и накрая жестоко умъртвени по заповед на турския изверг.А старейшината Ангел Трендафилов бил убит по един най-нечовешки, дивашки начин. Първо му извадили очите, после му изтръгнали зъбите, отрязали му носа и ушите, побили го на кол и го изгорили още жив, при това пред очите на жените и децата от Батак, които принудили да присъстват като зрители на екзекуцията му, докато смелият българин издъхнал.

На други първенци турците отрязали краката, ръцете, носовете и ушите. Междувременно нахлули в нещастното българско село. Започнали да плячкосват, палят, избиват като овце всички наред - жени, деца, старци, всичко живо, което им се мернело пред очите по улиците, в дворовете, влизали и в къщите. Селото било обсадено от турците и място за спасение просто нямало. Голям брой българи потърсили убежище в църквата, в училището или в избите на домовете си...

Църквата се претъпкала от хора, повечето от тях жени и деца. Мнозина обаче не успели да влязат вътре и останали на двора. Присвити и легнали по земята, нещастните българи се надявали единствено на високата каменна ограда.

След като изклали по най-зверски начин почти всичко живо по пътя си до църквата и училището, турците стигнали до тях. С българите от школото се справили набързо - извлекли ги навън за косите, ограбили ги и ги изклали като добитък. После подпалили училищната сграда и тя изгоряла с живите и мъртвите в нея.

Другата част от турците се насочила към църквата - веднага издълбали дупки в стените на оградата и открили огън срещу хората на двора и в сградата. После нахлули в двора, започнали стрелба навътре през прозорците и откъм покрива, като разкъртили плочите, хвърляли горящи парцали, потопени в газ, върху хората. Накрая успели да разбият тежката врата на църквата. Първо я плячкосали, след което започнали да умъртвяват по най-зверски начин безпомощните си жертви. Осквернили и опожарили християнския храм, но голяма част от него се запазила, защото била изградена от камък.

Погромът над голямото българско село Батак продължил близо три дни. Целта на турците била постигната - пълно плячкосване и пълно изтребване на българите християни. Част от жените били изнасилени, а след това зверски заклани като животни! Имало случаи, при които турците разпаряли коремите на бременните българки, за да изтръгнат и умъртвят още неродените им деца!

Малка част от пощадените по-млади жени били откарани в т.нар. "турски" села в Родопите, които били варварски, насилствено потурчени 200 години преди въстанието.

Точният брой на зверски избитите българи от турците в Батак все още не е известен. Но очевидците, с които разговарях, твърдят, че става дума за около 3000-4000 души - мъже, жени и деца. Г-н Беринг от в. "Таймс" дава дори цифрата 5000..."

Равносметката след турските зверства през Априлското въстание е ужасяваща: над 100 изгорени селища, 200 разрушени, 300 разграбени, зверски изклани 300 000 българи - мъже, жени и деца! Само в опожарената от озверелите турци Стара Загора са били убити 14 500 българи! За тази трагедия днес се пише и говори толкова рязко.

А през 1913 г. по време на първия геноцид в световната история на ХХ в. Турция прогонва над 300 000 българи от Източна Тракия, заграбва земите и имуществото им, като и досега не иска да признае за тези ужасяващи зверства и грабеж. Защо управляващите се страхуват да поискат Турция да признае петвековния геноцид?

Има и още нещо по-срамно: днес и медии, и управляващи не смеят да произнесат и да напишат думите "турско робство". Сякаш мъчениците от Батак са избити от призраци, а ние сме били под нечие незнайно робство.