Мат Деймън и Джон Легуизамо застанаха пред фотографите в Маями по повод предстоящия филмов епос „Одисея“ на Кристофър Нолан. Двамата актьори участваха в специална фотосесия, организирана от Universal Pictures, като появата им постави един от акцентите в новата селекция със звездни кадри на списание People.

Филмът на Нолан е сред най-очакваните заглавия, а появата на Деймън и Легуизамо в Маями допълнително засили интереса към продукцията. Двамата бяха заснети на 26 юни, докато промотират проекта, който събира силен актьорски състав и вече се следи внимателно от киноманите.

Междувременно Кристен Стюарт беше сред гостите на международния филмов фестивал „Nouvelles Vagues“ в Биариц, Франция. Актрисата се появи в елегантен черен гащеризон на Chanel с бели кантове и златисти детайли, залагайки на класическа визия с френски моден подпис.

Сред звездните появи се открои и Джъстин Бийбър, който присъства на драфта на Националната хокейна лига в Бъфало. Певецът позира на сцената с Гавин Маккена, избран под номер едно от „Торонто Мейпъл Лийфс“, превръщайки спортния момент и в светско събитие.

Адам Ламбърт също попадна в обектива на фотографите, след като изпълни националния химн преди бейзболния мач между „Ню Йорк Метс“ и „Филаделфия Филис“ в Ню Йорк. Певецът излезе с блестяща визия, обсипана с кристали, напълно в стила на сценичния му образ.

Шарън Стоун направи силна модна поява в Париж, където излезе на подиума за ревюто на Vetements пролет/лято 2027 в рамките на мъжката седмица на модата. Актрисата отново показа, че присъствието ѝ на модната сцена остава категорично и разпознаваемо.

Киану Рийвс смени киното с музикалната сцена и се качи на сцената с групата си Dogstar на фестивала Tons of Rock в Осло. Актьорът, който от години развива и музикалната си страна, беше заснет с бас китара пред публиката в норвежката столица.

Хари Стайлс беше забелязан в Северен Лондон по време на разходка с приятел. Певецът заложи на небрежна лятна визия и шапка с послание, посветено на любовта му към техно музиката.

В галерията попаднаха още Джесика Алба и Дани Рамирес, заснети на парти в Ингълууд, Ед Шийрън на сцената на Summerfest в Милуоки, Матю Бродерик на велосипед в Ню Йорк, както и Рами Малек, който получи почетна награда на фестивала в Биариц.

Новата селекция от кадри показва познатия ритъм на Холивуд и световния шоубизнес — филмови премиери, фестивали, спортни събития, модни ревюта и музикални сцени, на които звездите продължават да се движат между различни светове, но винаги остават в центъра на вниманието.

С официална церемония беше открит тазгодишният фестивал WORKSHOP ЕЛЕНОВ’26, който събра на едно място талантливи деца и тийнейджъри от цялата страна, обединени от любовта към изкуството, творчеството и активното гражданско участие. Специални гости на откриването бяха министърът на културата Евтим Милошев и Десислава Радева, съпруга на министър-председателя на Република България Десислава Радева. Двамата дадоха символичен старт на фестивала и отделиха време да разгледат пространството, където се провеждаха творчески ателиета, артистични работилници и интерактивни демонстрации. По време на посещението си те разговаряха неформално с десетки тийнейджъри, които представиха своите идеи, проекти и артистични занимания. Срещите преминаха в изключително непринудена атмосфера, а младите участници имаха възможност лично да споделят какво ги вдъхновява и как фестивалът им дава пространство за изява и развитие. Гостите изразиха своето възхищение от енергията, таланта и ентусиазма на младите хора, както и от високото ниво на организация и разнообразната програма. Особено силно впечатление им направи свободната и творческа атмосфера, в която участниците работят заедно, обменят идеи и създават нови приятелства. „Тук се усеща истинска енергия, желание за творчество и общност. Най-ценното е, че младите хора не просто участват, а общуват с утвърдени вече творци, които предават опита си. Младите тук създават, мислят и общуват помежду си“, коментираха гостите след края на срещите. Откриването постави началото на няколко дни, изпълнени с работилници, артистични предизвикателства, дискусии, сценични изяви и срещи с вдъхновяващи личности. - актьорите Антъни Пенев, Гергана Змийчарова, Георгий Иваниядзе и инфлуенсърите Алек Лазов и Мегсън. Фестивалът вече пета година продължава да утвърждава своята мисия да насърчава творческия потенциал на младите хора и да изгражда среда, в която талантът, инициативността и свободното себеизразяване срещат подкрепа и признание. WORKSHOP ЕЛЕНОВ’26 се провежда в подкрепата на Столична община и е част от значимите събития на културната програма на София. Медийни партньори са БНР и БНТ.

Представители на българската библиотечна, академична и културна общност взеха участие в едно от най-значимите световни събития в областта на библиотечно-информационните науки – годишната конференция на Американската библиотечна асоциация (ALA), която се провежда в Чикаго, САЩ и е посветена на 150-годишнината от създаването на асоциацията. Българското участие бе представено от доц. д-р Калина Иванова, директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, и доц. д-р Елена Савова от Университета по библиотекознание и информационни технологии – УниБИТ. Присъствието им на този престижен международен форум е важен знак за активното включване на България в глобалния професионален диалог за бъдещето на библиотеките, достъпа до знание, дигитализацията, опазването на културното наследство и ролята на библиотеките като демократични, образователни и обществени пространства. Годишната конференция на Американската библиотечна асоциация е най-голямото библиотечно събитие в света и събира хиляди библиотекари, изследователи, преподаватели, издатели, автори, представители на културни институции и лидери в областта на знанието от различни държави. Юбилейното издание през 2026 г. има особено символично значение, тъй като отбелязва 150 години от основаването на Американската библиотечна асоциация – организация с изключително влияние върху развитието на библиотечното дело, свободата на четене, информационната грамотност и защитата на обществения достъп до знание. В рамките на участието си българските представители проведоха срещи и професионални разговори с водещи фигури от американската и международната библиотечна общност. Сред тях бяха Сам Хелмик, президент на Американската библиотечна асоциация за 2025-2026 г.; Клара Чу, директор на Мортенсън център за международни библиотечни програми към Университета на Илинойс в Урбана-Шампейн, както и Барбара Форд, бивш президент на ALA (1997-1998 г.) и една от най-уважаваните личности в международното библиотечно сътрудничество, дългогодишен лидер и емблематична фигура за развитието на глобалните професионални мрежи, която по време на официалното откриване беше удостоена със званието „Почетен член на ALA“ – едно от високите признания на Асоциацията за изключителен принос към библиотечното дело. Особено значима бе възможността за представяне на българските академични и библиотечни традиции пред партньори от Съединените щати и от международната професионална общност. УниБИТ, като специализиран български университет в областта на библиотекознанието, информационните технологии и културното наследство затвърди своята активна роля в изграждането на мостове между българската и световната библиотечно-информационна наука. В рамките на посещението българската делегация проведе среща в Генералното консулство на Република България в Чикаго, на която бяха обсъдени конкретни инициативи за по-ефективно разпространение на качествени български книги и издания в САЩ, както и възможности за партньорство в областта на реставрацията, дигитализацията и опазването на книжовното и литературното наследство на българската емиграция в Америка. Разговорите поставиха важен акцент върху съхраняването на българската културна памет зад граница и върху популяризирането на българската литература и духовност сред сънародниците ни и американската публика. В рамките на срещата г-н Светослав Станков, генерален консул на Република България в Чикаго, връчи благодарствен плакет на доц. д-р Калина Иванова, директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, в знак на признателност за приноса към съхраняването, популяризирането и развитието на българското книжовно и културно наследство. Българското участие в юбилейната конференция на ALA е силен знак за високото равнище на професионализъм, международна видимост и експертен потенциал на българските библиотечни и академични институции. То показва, че България има своето достойно място в световния разговор за бъдещето на библиотеките – като пространства на свобода, знание, културна приемственост, дигитални иновации и човешко общуване. Участието на УниБИТ и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в 150-годишнината на Американската библиотечна асоциация е признание за значението на българската библиотечна традиция в международен контекст. То открива нови възможности за партньорства, научен обмен, съвместни инициативи и по-видимо присъствие на България в глобалната библиотечно-информационна общност.

Вече девет десетилетия романът “Отнесени от вихъра” е най-продаваната книга в САЩ... след Библията. Знаем и точната дата на неговата първа поява в книжарниците - 30.06.1936 година, като книгата е отпечатана месец по-рано. Белязан от светкавичен успех, този роман остава и до днес любим както за американците, така и за милиони хора в целия свят.

Авторката на романа Маргарет Мичъл е родена в столицата на американския Юг - град Атланта, през 1900 година. Тя живее и отраства с историите за събитията от времето на Гражданската война. Изминали са едва 30-тина години от края на тези паметни събития, оформили хода на американската история и лицето на съвременна Америка.

През 1939 година излиза и филмът „Отнесени от вихъра”, тази историческа и романтична драма, в две части, с незабравимото участие на Кларк Гейбъл в ролята на Рет Бътлър и Вивиан Лий в ролята на Скарлет О'Хара.

Известно е, че романът е писан в продължение на десет години, от Маргарет Мичъл. Един от интересните факти е, че първоначално тя е описала събитията от неговия край, а след това и останалите събитията довели до този разтърсващ и безвъзвратен финал. Това е причината краят на романа, последните глави да са зареден с тази особена сила, с онова очакване, известно на всички, които са чели „Отнесени от вихъра”. Други любопитен момент е, че първоначалното заглавие на романа е било - „И утре е ден”, както и че името на главната героиня първоначално е Панси. Провидението обаче си знае работата и името на романа е променено на „Отнесени от вихъра”, а главната героиня по настояване на издателите е наречена Скарлет. Днес не може и да си представим друго име на главната героиня освен Скарлет О’Хара.

Романът започва със спокойната и аристократична картина на американския юг и имението Дванадесетте дъба. Картина променена безвъзвратно от динамичните събития оформили хода на Гражданската война, която продължава от 12 април 1861 година до 26 май 1865 година. Събитията винаги са особено динамични по време на една война, като американската гражданска война, между Севера (Федералните сили или Янките) и Юга (Конфедерацията) не прави изключение. А практичната гледна точка на Рет Бътлър намира израз в думите му, че много пари се правят в два случая - или при пълното разрушаване на една държава или при нейното първоначално съзиждане или построяване.

Не може да се разкаже дори и на кратко за любовната интрига в романа и безнадеждното влечение на Скарлет О’Хара към Ашли Уилкс, за стремежа на Рет Бътлър към самата Скарлет, за трезвото поведение и мъдрите съвети на Мелани Хамилтън, братовчедка и съпруга на Ашли. Не може да се пресъздаде накратко и атмосферата на южняшка Атланта и нейното видно гражданско общество. Това удоволствие остава за тези, които четат или препрочитат романа.

Преди тридесетина години в Атланта е отворена и къща-музей, посветена на видната гражданка, репортер и писател Маргарет Мичъл. Знае се, че тя е живяла на три места в град Атланта, като само едното от тях е запазено и до днес и именно то е превърнато в експозиционно място. В скромното жилище на приземния етаж са подредени мебели, снимки, предмети от началото на ХХ век. Тук посрещат посетителите с южняшка топлота и непринуденост, почти като дошли на гости роднини.

В двора, в отделна зала, е представена накратко и историята по създаването на филма с Кларк Гейбъл и Вивиан Лий.

В края на 2010 година, когато бях там, като по-любознателен посетител, ме насочиха и към градската библиотека, където на петия етаж също се съхраняваха вещи и документи свързани с живота и творчеството на Маргарет Мичъл и нейния паметен роман. Тук могат да бъдат видени някои от първите издания на „Отнесени от вихъра”, включително и едно българско, лични вещи, както и пишещата машина, принадлежала на репортера и писател Маргарет Мичъл, неин портрет и други.

Маргарет Мичъл работи като репортер за седмичника Атланта Джърнъл, където публикува над 130 статии. След отпечатването на романа "Отнесени от вихъра" през 1936 година, тя вече няма възможност да се занимава с друго, освен да отговаря на стотиците и хиляди писма, пристигащи от всички краища на САЩ. На следващата 1937 "Отнесени от вихъра" печели наградата Пулицър. За грандиозния успех на книгата, допринася и едноименния филм от 1939 година, който също бързо се превръща във филмова класика.

През военните години 1941-1945, Маргарет Мичъл отново няма време за творчество, тъй като работи за Американския червен кръст. Животът ѝ прекъсва внезапно през 1949 година. Тя почива през август, същата година, в болница, пет дена след като е блъсната от автомобил, на улицата. От нейния единствен роман, до днес са продадени десетки милиона копия, като е преведен над тридесет езика. Бързо придобил огромна популярност, романът "Отнесени от вихъра" остава любим и до днес за хората по целия свят.

Колкото до точния превод на титула “Gone with the wind” на български, той би трябвало да е „Отнесени от вятъра” или „Отнесени от бурята”. Богатството на българския език и талантът на българските преводачи обаче дава възможност за очарователно заглавие „Отнесени от вихъра”. Така е и в много други случаи, на известни романи или филмови творби.

Портрет на Маргарет Мичъл, нарисуван от художника Константин Чатов

“Керана и Космонавтите” се присъединяват към големия концерт на LP това лято, на 9 август на сцената на Vidas Art Arena. Концертът е част от европейското турне на американската звезда тази година.

Групата “Керана и Космонавтите” се появява съвсем неочаквано през 2019 г. Тогава петима напълно непознати, без никакви планове и намерения, освен да се забавляват, се обединяват около любовта си към музиката. Само няколко седмици след сформирането си, “Керана и Космонавтите” привличат огромен интерес към себе си с импровизираните си изпълнения. Популярността им бързо нараства и ги води до множество участия по концерти и фестивали в цялата страна, което трайно утвърждава присъствието им на българската сцена.

Освен вокалистката Керана Космос, в групата са още: Марио Николов (бас), Павел Видов (китара), Преслав Пеев (саксофон), Димитър Пенчев и Ивац Янков на барабани.

Със силното китарно присъствие и изразената брас секция, стилът на бандата е трудно да се опише с една дума. Тяхното звучене смесва стилове като рок, ска, реге, поп, диско и фолклорни елементи, водени от мощния глас на Керана, както и от въздействащите ѝ, но и закачливи текстове. Техните изпълнения на живо са още по-впечатляващи, благодарение на неспирната енергия на групата, силното сценично присъствие и близката им връзка с публиката.

Групата има зад гърба си два студийни албума - “Урса Майнър” (2021 г.) и “Октант” (2024 г.), като работят и по нова музика. Носители са на наградите на BG Radio за “Дебют” през 2021 г. и “Група на годината“ през 2023 г., както са и многократни носители на награди за некомерсиална музика. През годините са споделяли една сцена с артисти като Goran Bregovic, Ishtar, Black Eyed Peas, Dubioza kolektiv, S.A.R.S.

С добре познати песни на публиката “Керана и Космонавтите” ще подгреят предстоящия концерт на LP на 9 август на Vidas Art Arena.

Зад името на световноизвестния артист и автор на песни стоят над 3 милиарда стрийма и повече от 25 милиона месечни слушатели - резултат от две десетилетия музика, която не се вписва лесно в нищо познато и точно затова работи. Освен като солов артист, LP пише песни за Rihanna, Cher, Céline Dion и Christina Aguilera и създава музика, която улавя най-фините нюанси на човешките емоции - от любов и загуба до себеоткриване и вътрешна сила. Песента “Lost On You” изстрелва LP в топ класациите през 2015 г., а най-новият, седми студиен албум, “Love Lines” продължава линията на успешни парчета. Българската публика ще има възможността да чуе песни на LP както от новия албум “Love Lines”, така и утвърдени парчета като “Lost On You”, “Muddy Waters”, “Girls Go Wild” и “Recovery”.

Оставащи билети за събитието може да намерите в мрежата на Ticket Station на цени от 44 евро.

Преди смъртта си Любен Дилов-син е работил по нова книга със спомени, която семейството му възнамерява да издаде под някаква форма. Това обяви неговата дъщеря Милкана Дилова по време на откриването на второто издание на фестивала „Фантастичен Бургас“, който се провежда в памет на писателя, общественик и политик.

Любен Дилов-син почина в началото на юни на 61-годишна възраст, припомня БТА.

„Той беше започнал да пише книга, в която събираше своите спомени и мисли, в която естествено има много от неговата самоирония, черно чувство за хумор и винаги една впита мъдрост. Не можа да я завърши, но се надявам и вярвам, че с времето ще успеем да представим поне малка част от нея“, съобщи Милкана Дилова.

Тя коментира, че за нея и братята ѝ Любен Дилов-син не е бил познатият писател, публицист или политик, а „си беше тати, който ме пазеше нощно време от чудовищата и който винаги намираше начин, дори в най-напрегнатите ситуации да каже, че всичко ще бъде наред”.

Милкана Дилова представи пред публиката и конкретни откъси от ръкописа, като цитира увода към него: „Когато говорите или пишете, давайте си сметка, че всички думи са предсмъртни, от първата до последната. И това не е повод за драматичност, а предупреждение за отговорност пред думите“. Тя посочи, че книгата съдържа думи „за поука и забава на внуците“ и в подкрепа на прозрението, че „животът е трагедия за чувстващите и комедия за мислещите“.

Сред последните записки в черновата, прочетени от дъщерята на Любен Дилов-син, е и изречението: „Длъжни сме да се забавляваме до смърт“, което по думите ѝ той е изпълнил.

Писателката Калина Панайотова с псевдоним Канина Крисалис също има спомени от автора. Тя разказа за подкрепата, която е получила от него за своя роман „Нектар“, и го описа като човек, който винаги е бил готов да помогне на пишещите хора. „Последният ми спомен за Любо е как ние си говорим наистина за фантастика“, добави Панайотова. Тя си припомни среща в „бохемската вселена“ на издателството му и прочете личното послание, което Дилов-син ѝ е оставил последно на една от книгите си: „Калина, ние да сме весели, пък лятото каквото дойде“.

Второто издание на фестивала „Фантастичен Бургас“ продължава до 27 юни с поредица от лекции, дискусии, художествени и писателски ателиета, а входът за всички прояви в програмата на Регионалната библиотека „Пейо Яворов“ е свободен.

Творбата „Portrait de Dora Maar“ на Пабло Пикасо е продадена на 25 юни 2026 г. в Лондон за 1,69 млн. долара, над предварителната оценка от 600 000–800 000 паунда. Тя е изпълнена през 1936 г. с туш, лави и молив върху хартия.

Портрет на Дора Маар, една от най-известните музи и партньорки на Пабло Пикасо, беше продаден на търг на Sotheby’s в Лондон за 1,69 милиона долара. Творбата „Portrait de Dora Maar“ се превърна във водещ лот в аукциона Modern Day Auction, включващ и произведения от колекцията на семейство Луис.

Работата е създадена на 13 ноември 1936 г. - период, в който Дора Маар вече заема важно място в личния и творческия свят на Пикасо. Произведението е изпълнено с туш, лави и молив върху хартия и е с размери 40,5 на 31,5 см. Предварителната оценка беше между 600 000 и 800 000 паунда, но крайната цена надхвърли значително очакванията.

Дора Маар остава една от най-разпознаваемите фигури в биографията на Пикасо, но и самостоятелна артистична личност. Родена като Анриет Теодора Маркович, тя е френска фотографка, художничка и представителка на сюрреализма. Дълго време името ѝ е свързвано предимно с Пикасо и с образа на „плачещата жена“, но през последните десетилетия музеите и изследователите все по-често поставят акцент върху собственото ѝ творчество.

Връзката между Пикасо и Маар започва в средата на 30-те години и продължава до началото на 40-те. Тя е не само негова партньорка и модел, но и свидетел на един от най-напрегнатите периоди в европейското изкуство. Маар документира работата на Пикасо по „Герника“ - едно от най-значимите антивоенни произведения на XX век.

Канадският певец и вокалист на американската група Blood, Sweat & Tears, Дейвид Клейтън-Томас, почина на 84-годишна възраст, съобщи CBC.

За смъртта му е информирал неговият PR мениджър.

Музикантът стана известен като член на групата Blood, Sweat & Tears в края на 1968 г. Синглите „You've Made Me So Very Happy“, „Spinning Wheel“ и „And When I Die“ достигнаха номер две в класациите на Billboard. През март 1970 г. групата спечели награда „Грами“ за албум на годината.

През 1972 г. Клейтън-Томас започна солова кариера и я съчета с работата си с групата. През 1996 г. музикантът бе въведен в Канадската музикална зала на славата, а през 2010 г. е поставена негова звезда на Алеята на славата в Торонто.

На 26 юни 1984 г. умира Мишел Фуко. Той е роден на 15 октомври 1926 г. в Поатие, Франция. Баща му бил известен хирург, който искал синът му да тръгне по неговия път. Мишел обаче бил замислено и затворено дете, с наклонности към престъпления. Затова бащата го изпраща на обучение в колежа „Св. Станислав“ – католическо училище, известно със строгата си дисциплина и железни порядки.

След това Мишел Фуко постъпва в престижния парижки лицей „Анри ІV-ти“. Когато е на 20 години, го приемат в Педагогическия институт, където се нарежда на четвърто място сред най-добрите випускници. Той изучавал философия и знанията му били високо оценявани. Младият Фуко показал изумителен интелект. Само за няколко години той преминава през катедрите по философия, психология и психотерапия. След това преподава френски в университетите на Упсала, Варшава и Хамбург.

През 1960 г. Фуко се завръща във Франция и става декан на факултета по философия в университета Клермон-Ферар. През същата година е публикуван трудът му „Лудостта и цивилизацията“, за който Мишел Фуко получава докторска степен. По това време се запознава със студента по философия Даниел Дефер, с десет години по-млад от него. Политическата активност на Дефер оказва сериозно влияние върху Фуко. В едно интервю самият той споделя: „18 години от своя живот аз прекарах в състояние на страстно увлечение към един човек. В един момент тази страст прерасна в любов. Но, ако трябва да кажа истината, това страстно увлечение ние преживявахме заедно“.

Книгата „Редът на нещата“ донася на Фуко известност във Франция, особено в средите на интелектуалците. Особено често се цитирало изказването в края на книгата за това, че човекът – това е последната противоречива формация, станала възможна през последните 150 години благодарение на коренните промени в систематизирането на знанията , и той, човекът, се приближава към своя край: не е далече денят, в който той ще бъде заличен, като портрет, нарисуван върху пясъка на брега на морето“. Ако интелектуалният предшественик на Фуко – Фридрих Ницше, е провъзгласил смъртта на Бога, то Мишел Фуко предрича смъртта на човека.

Когато Даниел Дефер доброволно заминава на служба в Тунис, Фуко заминава с него. Там той се посвещава на преподавателска дейност. Според някои твърдения, пристрастява се към наркотиците. Когато двамата се завръщат в Париж, Фуко оглавява катедрата по философия в Парижкия университет, а Дефер преподава социология.

През май 1968 г. студентските вълнения достигат своя апогей. Безпорядките оказват огромно влияние върху Фуко. Той се включва в Групата за информация за положението в затворите. Стремежите на тази организация били да се дава възможност на затворниците да разказват за проблемите, с които се сблъскват в затворите. Последните 10 години от живота си Мишел Фуко посвещава на труда си „История на сексуалността“ – монументален труд, който остава незавършен и предизвиква множество спорове. Работата му в Сан-Франциско, където Фуко преподава в университета в Бъркли, се превръща в повратен момент от неговото развитие. Там той е поразен от сексуалната разкрепостеност на хората и смята това за свободно самоизразяване.

През следващите няколко години той многократно се връща в Сан-Франциско – последният път е през 1983 г. Тогава, когато там бушува СПИН и когато самият той вероятно е болен от СПИН, без да подозира това.

Години след смъртта на Мишел Фуко идеите му за еволюцията на западната цивилизация през последните три века продължават да имат огромно значение. Никой досега не е изложил така фундаментално и обосновано научната си мисъл. Възгледите му са известни като теория на социалната конструкция. Според нея сексуалността се схваща като културен модел, който се променя в зависимост от времето и мястото. Фуко предлага силата ѝ да се обсъжда от всички – от гледна точка на медицината, психиатрията, религията и закона : и от учения, който се занимава с изучаването на тези проблеми, и от работещия човек, и от активиста на движението за борба със СПИН.

Революционната мисъл на Фуко в последните години от живота му е насочена към направление, което самият той нарича „песимистична активност“. Влиянието на това направление непрекъснато нараства.

Българският писател Георги Господинов е сред финалистите за европейската награда за литература „Жан Моне" за романа си „Градинарят и смъртта“, съобщава сайтът actu.fr, позовавайки се на организаторите на събитието. Преводът на френски е дело на Мари Врина-Николов, информира БТА.

Сред номинираните са още ирландският автор Джоузеф О’Конър с романа Les Fantômes de Rome („Призраците на Рим") и италианският писател Андреа Баяни с L’Anniversaire („Годишнината").

Наградата „Жан Моне“ се присъжда ежегодно от 1995 г. в рамките на фестивала „Литератури на Европа“ в Коняк и отличава европейски автори за произведения, написани или преведени на френски език през последната година.

Лауреатът на наградата ще бъде обявен на 21 ноември, а победителят ще наследи френския писател Паскал Киняр, отличен през 2025 г. за романа Trésor caché („Скрито съкровище“).

Сред предишните носители на приза са Антонио Табуки (1995 г.), Артуро Перес-Реверте (1997 г.), Клаудио Магрис (2009 г.), Амели Нотомб (2023г.), както и Анжел Вагенщайн през 2004 г. за „Сбогом, Шанхай", отбелязва официалният сайт на наградата „Жан Моне“.

Книгите на Георги Господинов са преведени на множество езици, сред които английски, немски, полски, нидерландски, хърватски, испански, норвежки, шведски, китайски, арабски и бразилски португалски.

На 23 май 2023 г. романът „Времеубежище“ на Георги Господинов, в превод на Анджела Родел, спечели международната награда „Букър“. Това е първият български автор и книга, отличени с тази награда, припомня изданието.

Тази седмица в Лозенец пристига KHENYA – кубинската DJ и продуцентка, която все по-убедително се налага като едно от най-горещите нови имена на световната афро хаус сцена. Само за няколко години тя успява да привлече вниманието на някои от най-влиятелните фигури в електронната музика. Сред нейните поддръжници е световната суперзвезда Black Coffee, а сетовете и продукциите ѝ получават подкрепа и от легендарния британски радиоводещ и музикален селектор Pete Tong. KHENYA е и резидент на емблематичния Blue Marlin Ibiza – клуб, който от десетилетия задава тенденциите в световната клубна култура.

Името на артистката обаче излиза далеч извън пределите на електронната сцена, след като международни медии свързаха KHENYA с Антонио Кастро – внука на кубинския революционен лидер Фидел Кастро. История, която предизвика сериозен интерес в светските среди и допринесе за разпознаваемостта ѝ по света. Днес вниманието е насочено преди всичко към музиката.

След участия в Ибиса, Дубай и някои от най-престижните клубни събития в Европа, KHENYA е сочена от мнозина като една от артистките с най-сериозен потенциал да се превърне в следващото голямо име на афро хаус движението.

Българската публика ще има възможност да я види тази събота на сцената на Hacienda Beach в Лозенец – локация, която през последните години се утвърди като едно от малкото места по българското Черноморие, привличащи артисти от подобен международен ранг. От Куба през Ибиса до българското Черноморие. Понякога следващата голяма звезда е много по-близо, отколкото предполагаме...

За пета поредна година черноморското селище Лозенец ще се превърне не само в предпочитана лятна дестинация за почивка, но и в притегателен център за любителите на музиката и изкуството. Между 26 и 30 юни фестивалът „Джазче“ отново ще събере на едно място утвърдени музиканти, ярки сценични личности и публика, която търси културни преживявания край морето.

През годините „Джазче“ се утвърди като едно от най-разпознаваемите музикални събития по Южното Черноморие, превръщайки Лозенец в естествена среща между джаз традицията, съвременното звучене и свободния дух на лятото. И тази година фестивалът обещава богата програма, изпълнена с емоционални концерти, стилни вечерни събития и музика под открито небе.

Официалното откриване ще бъде на 26 юни от 20:00 часа на сцената в Парк Лозенец (зад Hacienda Beach), където публиката ще посрещне харизматичния Орлин Павлов. Известен със своята енергия и безупречно сценично присъствие, той ще даде началото на фестивалните дни заедно с DJ Namuro, който ще допълни вечерта със специална селекция от модерни и елегантни музикални ритми.

На 27 юни от 20:00 часа сцената ще бъде завладяна от една от най-разпознаваемите и обичани фигури в българската музика – Белослава. Със своя неподражаем стил, кадифен глас и репертоар, превърнал се в саундтрак на няколко поколения, тя обещава една от най-очакваните фестивални вечери. След концерта празничната атмосфера ще продължи в Hacienda Beach, където от 23:30 часа ще гостува Katya Livingston – артист и музикант, свързана с престижния лондонски клуб Annabel's, известен като едно от най-емблематичните места за социален и културен живот във Великобритания.

Фестивалът, организиран от Hacienda Beach под патронажа на Марин Киров – кмет на Община Царево, продължава на 28 юни с концерт на едни от най-интересните представители на съвременната българска джаз сцена. От 21:00 часа в Giardino Bar & Restaurant ще се състои специалната среща между виртуозния контрабасист Димитър Карамфилов, впечатляващата вокалистка Марина Господинова и проекта Mambo Italiano – комбинация, която обещава изискан музикален спектакъл, вдъхновен от джаз, суинг и средиземноморски музикални традиции.

На 29 юни от 20:00 часа на сцената на Парк Лозенец ще излезе певицата и актриса Yara M’Toto. С характерното си сценично присъствие и впечатляващ микс от соул, джаз и световна музика, тя ще предложи на публиката едно различно и емоционално музикално пътешествие.

Кулминацията на петото издание на „Джазче“ ще бъде на 30 юни от 20:00 часа, когато фестивалната сцена ще посрещне Мишо Йосифов Party Band. Със своята заразителна енергия, виртуозни музиканти и неподражаемо чувство за импровизация формацията традиционно превръща всяко свое участие в истински празник и обещава впечатляващ финал на фестивалната седмица.

Пет години след своето създаване „Джазче“ продължава да развива мисията си да прави качествената музика достъпна за широка публика и да превръща Лозенец в едно от най-интересните летни културни пространства по българското Черноморие. Съчетанието между морския бриз, джаз атмосферата и срещата с едни от най-талантливите български артисти отново обещава незабравими летни вечери под открито небе.

Повече от 50 000 зрители се събраха във Виена за тазгодишното издание на традиционния Summer Night Concert, което се превърна в едно от най-впечатляващите класически музикални събития на лятото. Под диригентството на Лоренцо Виоти, който дебютира начело на концерта, Виенската филхармония представи вдъхновяваща програма.

Сред акцентите на вечерта бе участието на световноизвестния уелски бас-баритон Sir Bryn Terfel, който завладя публиката с харизматично присъствие и интерпретации. Особено впечатляващо бе изпълнението му на песента „If I Were A Rich Man“ от мюзикъла Fiddler on the Roof на Jerry Bock.

Програмата предложи богато музикално разнообразие с откъси от оперите Mefistofele на Arrigo Boito, Falstaff на Verdi и Das Rheingold на Wagner. Акцент бе и появата на Балета на Виенската държавна опера, който представи въздействаща хореография по Втора сюита от Daphnis et Chloé на Maurice Ravel.

За всички, които са пропуснали, записът на събитието предлага възможност да се потопят в магията на тази незабравима музикална вечер. Концертът ще бъде издаден официално на 17 юли 2026 г. във всички дигитални платформи, както и на CD, DVD и Blu-ray.

Десетима нови автори са приети в Съюза на българските писатели (СБП), съобщиха от организацията.

Решението е взето на 24 юни т.г. на заседание на Управителния съвет на съюза.

Към секция „Поезия“ на СБП се присъединяват Христина Димитрова, Оля Ал-Ахмед, Марина Бартоломеус, Александра Ивойлова и Стела Костова. В секция „Белетристика“ бе приет Иван Коджабашев, а в секция „Публицистика“ – Васил Сгурев и Владимир Георгиев. Новото попълнение на секция „Литературна критика“ е Драгомил Георгиев, а на секция „Хумор и сатира“ – Драгомир Мирчев.

Интересът към най-престижната писателска организация е все по-силен, казват от съюза. В момента той обединява стотици автори от всички поколения, пишещи в различни жанрове.

Източник: БТА

Програмата на концерта „Зенит и залез“ на 14 юли на сцената на фестивала „Allegra“ ни потапя в една от най-вълнуващите и сложни любовни истории в изкуството.

Когато 20-годишният Йоханес Брамс чука на вратата на Роберт Шуман, по-възрастният композитор веднага го обявява за „месията на музиката“. Шуман става негов ментор, а съпругата му Клара – гениална пианистка и вечна муза. Между тримата пламва дълбока връзка, обвита в неизказано привличане и безгранична лоялност, като Брамс остава най-близкият приятел и опора на Клара до самия ѝ край.

Нишките на тази споделена съдба остават завинаги вплетени в нотите, които ще чуем в концертната вечер. Всичко започва с Клавирния квартет на Шуман (оп. 47), създаден в най-щастливата му година като интимен дневник на неговата любов, чието истинско сърце е бавната трета част (Andante cantabile) – призната за едно от най-красивите и съкровени обяснения в любов в световната история, посветено изцяло на Клара, в което мелодията прелива като нежен шепот.

Веднага след това се оглежда съдбата на Брамс чрез неговия Кларинетен квинтет (оп. 115).

Любопитното е, че малко преди да го напише, Брамс е в тежка творческа криза и официално обявява, че спира да композира, но срещата му с магическия звук на кларинета преобръща всичко. Още от първата част той разгръща изключително сложен емоционален свят, зареден с вътрешно напрежение и буря от копнежи, преминава през диви, импровизационни унгарски мотиви във втората част, а накрая темата се завръща умиротворена, пречистена и обвита в мека, златна есенна светлина, за да затвори житейския и творчески кръг в пълна хармония със съдбата.

За да вдъхнат живот на тази драма, на сцената излиза истински Dream Team от артисти с филмови биографии:

Валерий Соколов (цигулка): Украинското дете-чудо, което на 13 години заминава за Англия. Талантът му е толкова магнетичен, че прочутият френски режисьор Бруно Монсенжон заснема за него документалния филм „Цигулка в душата“. Днес той е сред най-екстравагантните виртуози в Европа. Екарт Рунге (виолончело): Освен че свири на безценен инструмент Амати от 1595 г., той редовно взривява джаз клубовете в Ню Йорк, миксирайки Бетовен с Джими Хендрикс. Рунге е и голям филантроп – свири за деца бежанци и подкрепя младежки оркестри в Южна Америка.

Салих Геврек (пиано): Изгряващата звезда на европейската сцена. Дебютира като солист в Анкара едва на 13 години, преминава през престижния Кралски колеж в Лондон и притежава рядка комбинация от буен източен темперамент и перфектна интелектуална прецизност.

Фабио Ди Казола (кларинет): Носителят на Швейцарската музикална награда, чийто кадифен звук ще изплаче унгарските мотиви на Брамс. Известен е с това, че бяга от снобизма и често организира концерти на необичайни градски локации, за да доближи класиката до хората.

Лех Антони Ушински (виола): Роден в Италия и израснал в Швейцария, той съчетава артистизъм с модерен аристократизъм, който го превърна в рекламно лице на луксозните часовници Raymond Weil. Свири на старинна виола от 1690 г. и е любим сценичен партньор на суперзвезди като Катя Буниатишвили.

Стоимен Пеев (цигулка): Родното присъствие на световно ниво с номинация за „Музикант на годината“ (2024). Лице на „Софийски солисти“ и квартет „София“, той има зад гърба си впечатляващ лайфстайл рекорд – излизал е на сцената на Операта над 24 пъти като специален гост-солист в хитовия балет „Анна Каренина“.

Подробности за програмата на фестивала и солистите, както и билети за концертите може да намерите ТУК . И тази година за вярната публика на Allegra е предвиден фестивален билет, който осигурява достъп до всички концерти на преференциална цена.

Фестивал и академия Алегра се провеждат под патронажа на Посолството на Швейцария, с финансовата подкрепа на Министерство на културата и Столичната община – Календар на културните събития и СПК и в партньорство с НМУ "Любомир Пипков»".

Археолози, ръководени от проф. Людмил Вагалински (НАИМ-БАН), откриха подова мозайка в храма на Херакъл в античния град Хераклея Синтика край Петрич. Те попаднали на находката при тазгодишните разкопки в района на храма на Херакъл, съобщи за БТА проф. Вагалински.

По думите му откритието е сред най-интересните от началото на сезона, тъй като допълва значително информацията за устройството и развитието на сградата през различните етапи от нейното съществуване. Мозайката носи допълнителна информация за храма на Херакъл, който е бил богато украсен. Разкрита е малка част от мозайката, която е покривала целия храм. Проф. Вагалински поясни, че на терен е реставраторът Ренета Караманова от НАИМ-БАН, която работи по втората скулптура открита при разкопките в античния град.

Откритата в храма на Херакъл мозайка привлича вниманието не само с декоративната си стойност, но и с изключително прецизната си изработка, уточни за БТА проф. Людмил Вагалински. Според археолозите качеството на изпълнение и използваните материали показват, че светилището е било добре поддържано и е заемало важно място в религиозния живот на античния град.

Мозайката е изпълнена в техниката opus tessellatum и е с необичайна за региона цветова гама - тъмновиолетово, охра, синьо и бяло. Подобна комбинация изисква добре подбрани суровини и опитни майстори, което я нарежда сред по-луксозните декоративни решения в римската епоха, обясни експертът.

„Самото изпълнение говори за висока култура на строителство и за храм, който е бил представителен, а не второстепенен“, коментира ръководителят на разкопките проф. д-р Людмил Вагалински. По думите му запазените фрагменти с бръшлянови листа и геометрични мотиви вероятно са оформяли рамка около централна сцена, която не е оцеляла.

Археолозите смятат, че именно тази централна композиция може да е била посветена на някой от подвизите на Херакъл. Макар хипотезата засега да не е доказана, тя се вписва добре в контекста на храма и в начина, по който са били украсявани важните култови пространства в римските градове.

Новата находка е ценна и с това, че допълва представата за развитието на Хераклея Синтика като заможен и добре организиран градски център. Подобни декоративни решения обикновено се срещат в сгради, свързани с елита или с особено значими обществени функции, което подсказва, че храмът на Херакъл е бил сред ключовите обекти в античния град, обясни археологът.

В момента върху мозайката се извършва аварийна консервация от Ренета Караманова, реставратор в Националния археологически институт с музей при БАН. След приключване на работата специалистите ще решат дали подът може да остане на място като част от бъдеща експозиция, или ще бъде преместен за по-добра защита и представяне в Историческия музей в Петрич.

Този уикенд на сцената на кино Кабана млади актьори-инфлуенсъри ще провеждат арт ателиета на арт фестивала Workshop ЕЛЕНОВ’26.

Напълно безплатно деца и тийнейджъри ще могат да се включат в творчески работилници по импровизация, театър, драматургия, актьорско майсторство и движение под менторството на млади артисти и утвърдени имена от българската сцена.

Безплатните обучения тази година ще бъдат водени както от утвърдени ученици на Димитър Еленов – Антъни Пенев от Сатиричния театър, така също актрисата и инфлуенсър Гергана Змийчарова, и се присъединяват към утвърдените ментори - Георгий Иваниадзе, Мегсън, Алекс Качимуму, които въпреки младата си възраст вече са много популярни инфлуенсъри.

Вече пета поредна година фестивалът Workshop ЕЛЕНОВ събира поколения творци – артисти, преподаватели и млади хора, които вярват, че изкуството може да променя съдби. В рамките на фестивалните дни с вход свободен, участниците ще имат възможност не само да се докоснат до сценичното изкуство, но и да открият своя глас, своята смелост и своя ментор.

Петото издание на Workshop ЕЛЕНОВ’26 е посветено на темата „Да останем хора off line - тема, провокирана от света, в който тийнейджърите днес израстват между дигитална самота и тревожност и непрекъснатия натиск да бъдат „перфектни“.

Темата тази година насочва вниманието към силата на изкуството да връща човечността – способността да слушаме, да съчувстваме, да присъстваме истински един за друг. Защото вярваме, че именно емпатията и творчеството са най-силният отговор срещу агресията, омразата и обезличаването на младото поколение.

Възпитанието чрез изкуство от ранна възраст беше житейска мисия на актьора и театрален педагог Димитър Еленов, който повече от 40 години обучава и вдъхновява млади хора. Фестивалът, посветен на неговото дело, продължава тази мисия, като предоставя пространство за свобода, талант, смелост и човешка свързаност.

Всеки участник ще получи сертификат за участие.

Събитието се реализира с подкрепата на Столична община, а медийни партньори са БНТ и БНР.

Организаторите на един от най-старите и престижни филмови фестивали в Европа обявиха големите имена, които ще озарят червения килим тази година. Световни кино легенди пристигат в Чехия, за да приемат най-високото признание на форума – „Кристален глобус“ за изключителен артистичен принос. Фестивалът ще се проведе между 3 и 11 юли 2026 г., отбелязвайки своята 60-а годишнина.

Дъстин Хофман – Двукратният носител на „Оскар“ и петкратен носител на „Златен глобус“ ще получи своя „Кристален глобус“ по време на официалната церемония по откриването на фестивала на 3 юли. В негова чест ще бъде прожектиран емблематичният за неговата кариера филм „Абсолвентът“ (The Graduate) от 1967 г.

Жулиет Бинош – Френската кино дива и носителка на „Оскар“ за „Английският пациент“ ще бъде наградена на церемонията по закриването на 11 юли. Публиката ще има възможност да види три филма с нейно участие: „Вярно с оригинала“ (Certified Copy), „Три цвята: Синьо“ и есеистичния проект „In-I in Motion“.

Робърт Ричардсън – Легендарният американски оператор, трикратен носител на „Оскар“ (известен с работата си по „Взвод“, „Казино“ и филмите на Тарантино), ще получи статуетката по време на фестивалните дни. Той лично ще представи документалния портрет, посветен на него – „Робърт Ричардсън: Белият дявол“, съвместно с режисьорката Яна Хойдова.

Освен тримата носители на „Кристален глобус“, тазгодишното издание ще събере впечатляващо съзвездие от таланти:

Джефри Райт ще бъде почетен с Наградата на президента на фестивала. Същото признание ще получат още Маги Джиленхол и Джеси Айзенберг.

Харви Кайтел се завръща за трети път в Карлови Вари, за да представи класиката на Мартин Скорсезе от 1973 г. „Коварни улици“ (Mean Streets).

Кевин Бейкън и Кира Седжуик ще присъстват семейно заедно с децата си за специалната прожекция на техния общ комедиен хорър филм „Family Movie“.

Официално откриване и закриване: Фестивалът започва на 3 юли с испанско-аржентинския документален филм „Мачът“ (The Match), посветен на легендарния футболен сблъсък между Аржентина и Англия от 1986 г., и ще завърши на 11 юли с меланхоличната криминална драма на Ноа Сеган „The Only Living Pickpocket in New York“.

С над 130 филма в програмата си, юбилейният фестивал в Карлови Вари обещава да се превърне в историческо събитие за европейската културна сцена през това лято.

Народният театър „Иван Вазов“ пусна в продажба билетите за едно от най-очакваните заглавия в програмата си през новия сезон – „Физика на тъгата“ по едноименния роман на Георги Господинов. Премиерните представления ще са на 6 и 7 октомври на Голяма сцена.

След впечатляващия „Орфей“ словенският режисьор Йерней Лоренци се завръща в Народния театър с нов проект, вдъхновен от един от най-значимите съвременни български романи. Преведен на повече от 20 езика и отличен с редица международни награди, „Физика на тъгата“ се превърна в едно от произведенията, чрез които Георги Господинов достигна до световната литературна сцена.

„Изключително ценно е, че работим по този спектакъл заедно с Георги Господинов. Неговото присъствие е важно за целия творчески процес и вече имахме възможност да изградим някои от сцените с негова помощ. Историите в този роман буквално разбиват сърцето ми и именно в това е тяхната сила. „Физика на тъгата“ говори за самотата – не просто като липса на хора около нас, а като много по-дълбоко човешко преживяване“, споделя Йерней Лоренци.

Актьорският състав е избран след специален кастинг, който Йерней Лоренци проведе с трупата на Народния театър през есента на миналата година.

В спектакъла участват Теодора Духовникова, Валентин Ганев, Христо Петков, Веселин Мезеклиев, Параскева Джукелова, Радена Вълканова, Константин Еленков, Василена Винченцо, Дарина Радева, Албена Ставрева, Александър Тонев, Стелиан Радев, Анета Иванова и Димитър Николов.

„Всеки път, когато идвам в Народния театър, се изумявам от актрисите и актьорите, които срещам тук. Те са изключителни професионалисти и за мен е привилегия да работя с такива хора“, казва режисьорът.

„Физика на тъгата“ е роман за паметта, времето и способността ни да съпреживяваме болката на другия. В характерния си театрален стил Йерней Лоренци превръща литературния лабиринт на Господинов в сценично пътешествие през личните истории, спомените и общата човешка съдба.

Сценичната версия е дело на Йерней Лоренци и хърватския писател и драматург Дино Пешут. В творческия екип участват още сценографът Бранко Хойник, костюмографът Белинда Радулович и композиторът Жига Хрен.

Билети за премиерните представления на 6 и 7 октомври могат да бъдат закупени от касите на Народния театър и онлайн.

Неизвестен досега ръкопис на Волфганг Амадеус Моцарт беше открит в архивите на Националната библиотека на Франция в Париж, а музикалните произведения, съдържащи се в него, прозвучаха публично за първи път след близо два века и половина. Находката вече се определя от специалистите като едно от най-значимите музикални открития през последните години.

Ръкописът е открит от уредника във музикалния отдел на библиотеката Франсоа-Пиер Гоа сред колекция от анонимни музикални документи. След няколкомесечни експертни проверки неговата автентичност е потвърдена от Bibliotheca Mozartiana към Моцартеума в Залцбург – водещия световен център за изследване на живота и творчеството на Моцарт.

Публикация, споделена от Maison de la Radio et de la Musique (@maisondelaradioetdelamusique)

Документът съдържа 44 страници с композиционни упражнения и музикални скици, създадени по време на престоя на композитора в Париж през 1778 г. Сред тях се открояват седем произведения за флейта и арфа, едно от които остава незавършено. Според експертите творбите са резултат от съвместната работа между младия Моцарт и неговата ученичка Мари-Луиз-Филипин дьо Гин – талантлива арфистка и дъщеря на херцога дьо Гин.

Откритието хвърля нова светлина върху един сравнително слабо документиран период от живота на композитора. През 1778 г. Моцарт пристига в Париж с надеждата да намери постоянна работа и да затвърди позициите си на европейската музикална сцена. Именно тогава създава и прочутия Концерт за флейта и арфа в до мажор (K.299) – едно от малкото произведения в творчеството му, написани за арфа.

Публикация, споделена от France Musique (@francemusique)

Според директора на Националната библиотека на Франция Жил Пеко ръкописът разкрива „Моцарт като учител и наставник“, показвайки творческия диалог между композитора и неговата ученичка. Анализът на документа показва как музикалните идеи на Моцарт постепенно се развиват чрез съвместна работа, а почеркът на двамата автори се преплита в различна степен в отделните композиции.

Седемте произведения, с обща продължителност около 20 минути, бяха изпълнени за първи път от флейтистката Матилд Калдерини и арфиста Никола Тюлие от Филхармоничния оркестър на Радио Франс. Концертът се състоя в сградата на Националната библиотека на Франция по повод Празника на музиката, а оригиналният ръкопис беше представен пред публика заедно с изпълнението.

Произведенията вече са записани и ще бъдат излъчени по радио „Франс Мюзик“, като се очаква записите да предизвикат сериозен интерес сред музиколози и почитатели на класическата музика по света.

Публикация, споделена от Bibliothèque nationale France (@labnf)

През последните години музикални институции в Австрия, Германия и Франция инвестират значителни ресурси в дигитализацията и повторното изследване на архивни колекции с надеждата да бъдат открити неизвестни документи, свързани с Моцарт. Макар нови произведения на легендата да се появяват изключително рядко, експертите смятат, че подобни находки могат да допринесат за по-доброто разбиране на творческия му процес и на музикалната среда в Европа през XVIII век.

Роден през 1756 г. в Залцбург и починал едва на 35-годишна възраст през 1791 г., Волфганг Амадеус Моцарт остава една от най-влиятелните фигури в историята на западната музика. Повече от два века след смъртта му всяко ново откритие, свързано с неговото творчество, продължава да привлича вниманието на музикалната общност по целия свят.

Единственият кино-литературен фестивал в света Синелибри обяви темата на своето дванайсето издание, което ще се проведе от 15 октомври до 8 ноември в София и още шест български града. Тази година форумът ще премине под мотото „Цивилизация на зрелището“ – препратка към едно от най-известните есета на носителя на Нобелова награда за литература Марио Варгас Льоса и към все по-актуалния въпрос дали съвременното общество не е превърнало всичко – от новините до политиката – в спектакъл.

Темата на фестивала е своеобразен поклон към паметта на големия испанско-перуански писател, чието литературно наследство продължава да предизвиква дебати по цял свят. През 2026 г. се навършват 90 години от рождението на Варгас Льоса – автор, който в прочутото си есе предупреждава за опасностите от културата на бързото потребление, подмяната на съдържанието със сензация и превръщането на обществения дебат в развлечение.

Точно тази идея стои в основата и на официалната визия на фестивала. Централно място в плаката заема внушителен трон или стол – образ, който поражда различни интерпретации. Според едни той символизира пасивния зрител, превърнал се в консуматор на зрелища. Според други е препратка към прочутите „Дванайсет стола“ на Илф и Петров. Възниква и по-неудобният въпрос – кой всъщност седи на този трон днес: политикът, инфлуенсърът, алгоритъмът или самият зрител?

Жълтата тапицерия и фонът от вестникарски изрезки допълват внушението за свят, в който границата между информация, реклама и спектакъл става все по-размита. Организаторите обаче не осъждат зрелището, а го използват като инструмент, за да насочат вниманието към по-дълбок въпрос – къде е мястото на смисъла в епохата на непрекъснат шум и визуална свръхстимулация.

Тази година публиката ще има възможност да гледа над 70 литературни адаптации от близо 30 държави. Програмата ще включва световни и национални премиери, както и филми, отличени на престижни фестивали като Кан, Венеция, Берлин, Торонто и Сан Себастиан.

Особено внимание ще бъде отделено и на документалното кино. Зрителите ще могат да видят продукции, посветени на едни от най-влиятелните писатели на различни поколения и литературни школи, сред които Джак Керуак, Фьодор Достоевски, Салман Рушди, Сири Хуствет и Хавиер Серкас.

Извън конкурсната програма ще се състои и официалната премиера на документалния филм „Петокнижие Анжелово“, посветен на големия български писател, интелектуалец и киносценарист Анжел Вагенщайн.

Традиционно фестивалът ще бъде открит в зала 1 на НДК със специален пърформанс, вдъхновен от тазгодишната концепция. Там ще се проведе и церемонията по връчването на наградите за най-добра игрална адаптация по литературно произведение и за най-добър документален филм.

Организаторите обявиха и началото на конкурса за късометражен филм по литературна творба. Кандидатите могат да изпращат проектите си чрез платформата FilmFreeway до 10 август. Освен парична награда победителят ще получи професионален комплект от камера, обективи и осветление за реализацията на следващия си филмов проект.

Концептуалната визия на Синелибри 2026 е дело на младата художничка Омана Кацарска, която за пореден път поставя визуалната идентичност на фестивала в центъра на обществения разговор.

С темата „Цивилизация на зрелището“ Синелибри изглежда готов да направи нещо повече от това да показва филми по книги. Фестивалът ще постави под въпрос самия начин, по който възприемаме света – като история, която трябва да бъде разбрана, или като спектакъл, който просто трябва да бъде изгледан.

Торс на Херакъл беше открит при археологическите разкопки в античния град Хераклея Синтика. Находката има ключово значение и се очертава като едно от най-важните открития в настоящия археологически сезон, каза за БТА ръководителят на разкопките професор д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН). Откритият артефакт дава нови и убедителни доказателства за съществуването на по-ранен храм под разкрития в момента храм на Херакъл.

По думите на професора при разкопките са установени останки от по-ранна сграда, която вероятно също е била посветена на Херакъл. Откритите архитектурни елементи, включително мраморни фрагменти, са характерни за култови постройки и допълнително подкрепят тази хипотеза.

„Очевидно по-ранният храм е пострадал сериозно, най-вероятно вследствие на пожар. След това върху същото място е изграден нов храм, който е по-голям и по-богато украсен, какъвто разкриваме в момента“, посочи Вагалински.

Според него все още е рано да се прави категорична датировка на находката. По първоначални наблюдения обаче датировката на торса вероятно е синхронна с вече разкритите зидове, които се датират от III–II век пр. Хр.

Археолозите подчертават, че храмът не е съществувал изолирано, а е бил част от по-широк архитектурен ансамбъл. Около него се очертават структури като порти и допълнителни постройки, чието проучване тепърва предстои.

Основна задача на екипа на този етап е да изясни точната хронология на строителните етапи, както и да възстанови цялостния план на комплекса. Това е ключово условие както за научния анализ, така и за бъдещи дейности по консервация и реставрация на обекта. Паралелно с разкопките се извършват и дейности по опазване на откритите находки. Специалисти почистват и обработват намерените предмети, а експерти извършват първична консервация на по-малки артефакти, открити на място.

В проучванията участват и външни специалисти, включително проф. Филип Мачев, както и реставратори. Очаква се събраната информация да допринесе за по-прецизно изграждане на хронологията и по-доброто разбиране на развитието на Хераклея Синтика като значим античен център. Археологическите дейности на обекта продължават.

Днес се навършват 137 години от рождението на Анна Ахматова – една от най-влиятелните поетеси на XX век, чийто живот и творчество се превръщат в символ на достойнството, паметта и духовната съпротива срещу репресиите.

Анна Ахматова, родена като Анна Андреевна Горенко на 23 юни 1889 г. край Одеса, е смятана за най-голямата жена поет в руската литература. Тя остава в историята не само с проникновената си лирика, но и с личната си съдба, белязана от революции, войни и сталински репресии.

Любопитен факт е, че фамилията Ахматова всъщност е литературен псевдоним. Баща ѝ не одобрявал поетическите ѝ амбиции и не желаел името на семейството да се появява под стихове. Затова младата Анна избира фамилията на своя прабаба по майчина линия.

Поетесата започва да пише още на 11-годишна възраст, а първите ѝ творби са публикувани, когато е тийнейджърка. Скоро се превръща в една от водещите фигури на литературното течение акмеизъм, което се противопоставя на символизма и поставя акцент върху ясния език и конкретните образи.

Животът ѝ обаче далеч не е само литературен триумф. Първият ѝ съпруг, поетът Николай Гумильов, е разстрелян през 1921 г. от болшевишките власти. Единственият ѝ син Лев Гумильов прекарва години в съветските лагери. Самата Ахматова е подложена на цензура, а творбите ѝ дълго време не могат да бъдат публикувани официално. Въпреки това тя отказва да напусне Съветския съюз и остава свидетел на едни от най-трагичните събития на века.

Сред най-известните ѝ произведения са „Вечер“, „Броеница“, „Реквием“ и „Поема без герой“. Особено „Реквием“ се превръща в литературен паметник на жертвите на сталинския терор. Заради политическата обстановка поемата години наред се разпространява тайно сред доверени приятели и почитатели.

Малцина знаят, че през последните години от живота си Ахматова е номинирана за Нобелова награда за литература. Тя получава международно признание и е удостоена с почетна докторска степен от Оксфордския университет.

И до днес нейните стихове продължават да вдъхновяват читатели по целия свят със своята искреност и дълбока човечност.

Някои от най-запомнящите се цитати на Анна Ахматова:

„Всичко е разграбено, предадено, продадено.“

„Истинската нежност не може да бъде объркана с нищо.“

„Славата е най-вкусната стръв на света.“

„Всеки наш живот е шекспирова драма, умножена по хиляда.“

„Когато човек изгуби миналото си, губи и бъдещето си.“

Днес се навършват 67 години от смъртта на френския писател, поет, музикант и бохем Борис Виан – една от най-ярките и необикновени фигури в културния живот на Франция през XX век. Макар да живее едва 39 години, той оставя след себе си впечатляващо наследство от романи, разкази, песни, театрални текстове и журналистически публикации, които продължават да вдъхновяват поколения читатели и творци.

Роден на 10 март 1920 г. във Вил д'Авре край Париж, Борис Виан отрано проявява интерес към литературата и музиката. Завършва инженерство, но истинската му страст е изкуството. Той се превръща в една от емблемите на следвоенния интелектуален Париж, свързан с артистичните среди на квартал „Сен Жермен де Пре“, където се движи сред писатели, философи и джаз музиканти.

Виан е сред най-големите популяризатори на джаза във Франция. Пише критика, свири на тромпет и поддържа контакти с легенди като Дюк Елингтън и Майлс Дейвис. Работи за специализирани издания и има ключова роля за популяризирането на американската музикална култура във Франция.

Сред най-известните му произведения са романите "Пяната на дните", "Есен в Пекин" и "Ще дойда да плюя на гробовете ви". Последният е публикуван под псевдонима Върнън Съливан и предизвиква истински скандал заради дръзкото си съдържание. Книгата продава стотици хиляди екземпляри, но води и до съдебни проблеми за автора.

През 50-те години Виан се насочва все по-активно към музиката и песенното творчество. Сред най-известните му произведения е антивоенната песен „Дезертьорът“ („Le Déserteur“), която предизвиква бурни обществени реакции във Франция по време на колониалните конфликти.

Животът на Борис Виан е белязан от сериозни здравословни проблеми. Още като дете той преболедува ревматична треска, която уврежда сърцето му и остава причина за здравословни усложнения през целия му живот.

Съдбата му завършва драматично на 23 юни 1959 г. По време на предпремиерна прожекция на филмовата адаптация на романа „Ще дойда да плюя на гробовете ви“, от която е дълбоко разочарован, писателят получава сърдечен удар и умира на път за болницата. Той е само на 39 години.

Приживе творчеството му често остава недооценено, но след смъртта му репутацията му непрекъснато расте. Днес Борис Виан е смятан за един от най-оригиналните френски автори на XX век – творец, който съчетава сюрреализъм, хумор, социална критика и неподражаема езикова изобретателност.

Морган Фрийман обяви нов музикален проект - Morgan Freeman’s Symphonic Blues - съвременен блус албум с Chineke! Orchestra, който ще излезе дигитално на 7 август. Заедно с новината вече е представен и първият сингъл от проекта - Death Letter Blues с участието на Taj Mahal, прочит на класиката на Son House.

В Morgan Freeman’s Symphonic Blues легендарният актьор, продуцент и разказвач се връща към музиката, която чува за първи път като дете на верандата на баба си в Mississippi Delta - блуса. Не като страничен жест към музиката, а като лична история, разказана през глас, оркестър и артисти, за които тази традиция е жив език.

Албумът е изпълнен от Chineke! Orchestra, разказан от Морган Фрийман и дирижиран от Мартин Гелнър, който създава новите аранжименти за проекта. Звученето среща суровата енергия на Mississippi Delta Blues със симфоничен оркестър - мащабен прочит на музика, родена от човешка памет, устойчивост и силата да превръща болката в песен.

Morgan Freeman’s Symphonic Blues е записан между Royal Studios в Memphis, Tennessee, и Abbey Road. В него участват Taj Mahal, Keb’ Mo’, Shemekia Copeland, Alvin Youngblood Hart, James “Super Chikan” Johnson, Anthony “Big A” Sherrod, Keith Johnson, Tiernii Jackson, Adrienne “Lady Adrena” Ervin и The Staxx Music Academy. Всички песни включват Chineke! Orchestra, диригента Мартин Гелнър и Ground Zero Blues Club Band.

Първият сингъл Death Letter Blues задава тона на целия проект. С участието на Taj Mahal песента връща към Son House и към една от най-дълбоките линии в блуса - онази, в която личната загуба, гласът и китарата звучат като свидетелство.

Сред песните в албума са Dark Was the Night, Cold Was the Ground, Crossroads, Death Letter Blues, Dust My Broom, The Thrill Is Gone, Cadillac Assembly Line, Somebody’s Knockin’, Traveling Riverside Blues, I’ll Take You There, Tried and Tried, Someday и I Lied To You. Всяка от тях получава ново оркестрово тяло, без да губи връзката си с първичния блус звук.

Проектът беше обявен ексклузивно в Rolling Stone и вече получи международен отзвук от CNN, The Hollywood Reporter, People Magazine, VIBE, SPIN, Parade, JamBase и други медии.

Кметът на район „Слатина“ Георги Илиев откри фестивала за младежко творчество в парк „Гео Милев“, който събра десетки млади хора, артисти и жители на района.

Събитието Workshop Еленов превърна парка в пространство за изкуство, красота и вдъхновение, изпълнено с музика, танци, творчески работилници и много усмивки. Фестивалът даде възможност на талантливи младежи да покажат своите умения и да се срещнат с нови приятели в атмосфера на позитивна енергия и веселба.

Организаторите подчертаха, че инициативата насърчава активното участие на младите хора в културния живот и превръща парк „Гео Милев“ в естествено място за срещи, творчество и общност.

Певецът Илия Луков кани почитателите на българския фолклор на концерта „Илия Луков и приятели“, който ще се състои на 22 юни от 20:00 часа в Летния театър на Стара Загора.

На сцената заедно с него ще излязат Ваня Вълкова, Дарина Славчева, Веселин Василев и пианистът Янислав Петрич. В програмата ще се включат и едни от най-популярните фолклорни формации в региона и страната – Детско-юношески ансамбъл „Загорче“, ПДЮФА „Орисия“, Фолклорен ансамбъл „Нашенци“, ШФИ „Веселие“, ФТК „Чипница“ и гайдарски състав „Ангел Войвода“.

Организаторите обещават богата програма с обичани народни песни и танци, посветена на българските традиции, история и национален дух.

„Това няма да бъде просто концерт, а истински празник на българския фолклор“, посочва Илия Луков в поканата си към публиката.

Билетите за събитието вече са в продажба чрез EPAYGO и на касите на EasyPay. Организаторите напомнят, че местата са ограничени и препоръчват на желаещите да се снабдят с билети предварително.

Броени дни остават до приключването на мащабния ремонт на Народната библиотека Иван Вазов в Пловдив.

През месеците, в които се работеше по цялостното обновяване на сградата се налагаше реорганизация на читалните, както и на другите зали.

В момента има само довършителни работи. Затова и библиотеката не пропусна да връчи ежегодните си награди „Читател на годината от 5 до 105“, като издателствата бяха осигурили и награди за отличилите се.

Както всяка година церемонията беше част от програмата на Фестивалът „Пловдив чете“, който приключва днес.

В сърцето на Средна гора, край село Старосел, се издига един от най-впечатляващите паметници на тракийската цивилизация. Построен преди повече от 2500 години, монументалният храм продължава да впечатлява както с мащабите си, така и с многобройните загадки около предназначението си.

Комплексът е изграден от племето на бесите, смятано за едно от най-влиятелните сред траките, от което произлизали владетели и върховни жреци. В подножието на могилата се намира каменен саркофаг, за който се предполага, че е бил последният дом на неизвестен тракийски цар, пише Нова телевизия.

Според Татяна Илиева, която е отговорник по културната дейност към община Хисаря храмът е опасан от внушителна крепида (кръгла каменна стена, изградена от хиляди блокове с тегло около 250 килограма всеки). Общото тегло на използвания камък достига близо 1500 тона. Макар комплексът да е проучван повече от две десетилетия, археолози смятат, че част от тайните му все още остават скрити. Съществуват предположения, че под могилата има неизследвани структури.

Най-впечатляващата част от комплекса е вътрешният храм. Посетителите преминават през дълъг коридор и няколко помещения, за да достигнат до кръглата зала - най-свещеното място в съоръжението. Според една от разпространените теории именно тук са се извършвали ритуали, свързани с обожествяването на тракийските владетели.

Изследователи предполагат, че храмът е бил възприеман като своеобразен преход между света на живите и света на боговете. Според тази хипотеза покойните царе преминавали символично от човешкия към божествения живот и се превръщали в антроподемони или “хора-богове”.

Около 350 г. пр. Хр. светилището е било умишлено затрупано и скрито от погледите на хората. В продължение на повече от две хилядолетия то остава погребано под земята, докато археологическите проучвания не го връщат отново към живота.

Днес храмът край Старосел е сред най-значимите свидетелства за величието на тракийската цивилизация.

Когато говорим за Азербайджан, обикновено си представяме величествените планини на Кавказ, древните градове по Пътя на коприната, богатите културни традиции и необикновеното гостоприемство на неговия народ. Но има още един свят, чрез който може да бъде опозната душата на страната – азербайджанската кухня. Тя не е просто съвкупност от рецепти, а многовековна културна памет, съхранила влиянията на Изтока и Запада, на номадските племена и градските цивилизации, на поезията, музиката и семейните традиции.

Била съм няколко пъти в Азербайджан и всеки път страната ме изумява с нови изненади, кухнята е една от тях. Азербайджанската кухня се смята за една от най-древните в света. Археологически находки свидетелстват, че още преди хилядолетия местното население е използвало различни видове месо, зърнени култури, плодове и ароматни билки. Благоприятният климат и разнообразният релеф – от крайбрежието на Каспийско море до високите планински райони – създават условия за изключително богато земеделие и животновъдство. Именно това природно разнообразие стои в основата на богатството на местната гастрономия.

В центъра на азербайджанската трапеза винаги стоят гостът и уважението към него. В страната съществува стара поговорка, че домът без гост е като градина без цветя. Затова храната никога не е просто средство за засищане, а ритуал на общуване, уважение и споделеност. Посрещането на гости започва с чай, поднесен в характерните чаши „армуду“, следван от множество ястия, плодове, сладкиши и напитки.

Особено място в кухнята заема пловът – националната гордост на Азербайджан. За разлика от много други страни, където оризът и останалите съставки се приготвят заедно, тук те често се поднасят отделно. Съществуват десетки разновидности на плова – с агнешко месо, сушени плодове, кестени, шафран, билки и ядки. Неслучайно пловът или както му казвам у нас пилав, се смята за символ на изобилието и празничността.

Също толкова популярни са долмата, кебапите, кутабите – тънки тестени питки с различни плънки, както и прочутата супа пити, която традиционно се приготвя в глинени съдове. Шафранът, нарът, дюлите, кестените, кориандърът, джодженът и естрагонът са сред характерните продукти, които придават на азербайджанската кухня нейния разпознаваем вкус.

Една от най-интересните особености на азербайджанската гастрономия е нейното регионално разнообразие. В района на Гянджа и Карабах се предпочитат месни ястия с ароматни подправки и плодове. В Шеки кухнята е известна със своите сладкиши и прочутия шекински плов. В Ленкоран, разположен край Каспийско море, доминират рибните специалитети и ястията с ориз и цитрусови плодове. Планинските райони се отличават с богати месни блюда, млечни продукти и традиционни хлебни изделия, а крайбрежните части на страната предлагат разнообразие от рибни рецепти.

Сред най-ценните символи на Азербайджан е нарът – плод, който заема особено място както в кухнята, така и в културата на страната. Нарът присъства в множество ястия под формата на сокове, сиропи и сосове, но също така е основа за производството на прочутото азербайджанско нарово вино. Благодарение на високото съдържание на естествени захари и антиоксиданти, наровото вино се отличава с наситен рубинен цвят, богат аромат и уникален баланс между сладост и свежест. Наровото вино прекрасно допълва традиционните азербайджански ястия. То се съчетава с агнешко месо, кебапи, ястия със сушени плодове и дори с някои от характерните десерти. В него се преплитат плодородието на азербайджанската земя и вековните традиции на лозарството и овощарството.

Кулинарната култура на Азербайджан обаче не може да бъде разглеждана отделно от духовното наследство на страната. Неслучайно много изследователи откриват връзка между богатството на местната кухня и поетичния свят на великия средновековен поет и мислител Низами Гянджеви. Роден в град Гянджа през XII век, той създава произведения, в които красотата на природата, любовта, човешките добродетели и насладата от живота заемат централно място. В поемите на Низами често присъстват образи на градини, плодове, благоуханни напитки, пиршества и гостоприемство. Неговият свят е свят на хармония между човека и природата – същата хармония, която откриваме и в азербайджанската кухня. Ароматът на шафрановия плов, сладостта на нара и богатството на традиционните трапези сякаш оживяват поетичните картини, които великият автор рисува със словото си преди повече от осем века.

В заключение представяме няколко от най-известните рецепти от азербайджанската кухня, предоставени от Посолството на Република Азербайджан в България по време на дегустацията, организирана на 18 юни по повод Деня на азербайджанската кухня. Гостите бяха лично посрещнати от посланика на Република Азербайджан в България Н. Пр. Елмар Маммадов.

По време на официалната част бяха изнесени няколко онлайн лекции от специалисти по хранене от Баку, които представиха богатите традиции на азербайджанската кухня и съвременните тенденции в здравословното хранене. След приключването на програмата всички присъстващи бяха поканени на дегустация на традиционни азербайджански ястия и специалитети, приготвени по автентични рецепти. Те са част от богатото гастрономическо наследство на страна, чиято кухня с основание е смятана за една от най-вкусните, най-богатите и най-забележителните в света. Магията на азербайджанската кухня

Най-популярните рецепти: ТРАДИЦИОННИ РЕЦЕПТИ ОТ АЗЕРБАЙДЖАНСКАТА КУХНЯ

ДОЛМА

Необходими продукти: 500 г кайма от агнешко или телешко месо 50 лозови листа 1 чаша ориз 1 глава лук 1 връзка кориандър 1 връзка копър 1 връзка магданоз сол и черен пипер на вкус 2 с.л. масло

Начин на приготвяне:

Лозовите листа се попарват за няколко минути във вряща вода. Лукът се нарязва на ситно и се смесва с каймата, ориза и нарязаните зелени подправки. Овкусява се със сол и пипер. Във всяко листо се поставя по малко от сместа и се завива стегнато. Подреждат се плътно в тенджера, заливат се с малко вода и се покриват с чиния, за да не се развиват по време на варенето. Варят се около 45 минути на слаб огън. Поднасят се с кисело мляко и чесън. АЗЕРБАЙДЖАНСКА ПАХЛАВА

Необходими продукти: 500 г брашно 250 мл прясно мляко 2 яйца 20 г мая 300 г орехи 300 г захар 250 г масло кардамон 200 г мед

Начин на приготвяне: Замесва се меко тесто от брашното, млякото, яйцата и маята. Оставя се да втаса. Орехите се смилат и се смесват със захарта и кардамона. Тестото се разделя на тънки кори. В намаслена тава се редуват кори и плънка от орехите. Най-горната кора се намазва с жълтък. Нарязва се на ромбове и се пече около 40 минути на 180°C. След изпичането се залива с мед и се оставя да поеме сиропа. ШЕКЕРБУРА

Необходими продукти: 500 г брашно 250 г масло 150 мл прясно мляко 20 г мая 1 яйце За плънката: 250 г смлени орехи или бадеми 150 г захар кардамон

Начин на приготвяне: От брашното, маслото, млякото, маята и яйцето се замесва меко тесто. Оставя се да почине. Приготвя се плънка от ядките, захарта и кардамона. От тестото се оформят малки кръгчета, които се пълнят и затварят във формата на полумесец. Отгоре се правят характерни орнаменти със специална щипка или вилица. Пекат се около 25 минути при 180°C до леко златист цвят. Азербайджански кутаб с месо и със зелени култури

Азербайджанският гутаб (Qutab) е тънка плоска питка, подобна на много фин чебурек, която се пече на сух сач или тиган. Най-популярните варианти са с месо и със зелени подправки/листни зеленчуци. Гутаб с месо За тестото 500 г брашно 250–280 мл хладка вода 1 ч.л. сол За плънката 300 г кайма (агнешка или смес агнешко и телешко) 1 средна глава лук, много ситно нарязана 2–3 с.л. вода сол на вкус черен пипер на вкус по желание: щипка сумак

Приготвяне 1. Смесете брашното и солта. 2. Добавяйте постепенно водата и омесете гладко, еластично тесто. 3. Покрийте и оставете да почине 30 минути. 4. Смесете каймата с лука, подправките и водата. 5. Разделете тестото на 8–10 топки. 6. Разточете всяка на много тънък кръг (около 2 мм). 7. Разпределете тънък слой плънка върху едната половина. 8. Прегънете като полумесец и притиснете краищата. 9. Печете на сух силно загрят тиган по 2–3 минути от всяка страна. 10. Намажете леко с масло след изпичане.

Поднасяне Традиционно се поднася със: кисело мляко сумак пресен лук Гутаб със зелени култури (от билки и зелени листа) Този вариант е особено популярен през пролетта.

За тестото Същото като горното. За плънката Общо около 500–600 г смес от: спанак пресен кориандър магданоз копър зелен лук киселец (ако има) лапад или манголд мента (малко количество) Допълнително: 2–3 с.л. зехтин или разтопено масло сол черен пипер

Приготвяне 1. Измийте и подсушете всички зелени растения. 2. Нарежете ги много ситно. 3. Смесете със зехтина, солта и пипера. 4. Разточете тестото на тънки кръгове. 5. Поставете обилно количество зелена плънка върху едната половина. 6. Прегънете и затворете краищата. 7. Изпечете на сух тиган до появата на кафяви петънца.

Поднасяне Поръсете със сумак и сервирайте с кисело мляко или айрян. Малка азербайджанска тайна В Азербайджан често използват подправката и плода от Сумак както вътре в плънката, така и върху готовия гутаб. Той придава характерен леко кисел вкус, който отлично балансира месото и зелените подправки. ШЕКИНСКА ПАХЛАВА (ШЕКИ ПАХЛАВА)

Необходими продукти: 12 много тънки кори 500 г смлени орехи 300 г захар шафран 250 г масло 300 мл захарен сироп

Начин на приготвяне: В специална кръгла тава се подреждат множество фини кори. Между тях се поставя смес от орехи и захар. Най-горният слой се украсява с характерна решетка от тесто. Пече се до златисто. След това се залива с топъл сироп, ароматизиран с шафран. Оставя се поне едно денонощие да поеме сиропа. Дограмач - АЗЕРБАЙДЖАНСКИ ТАРАТОР С КОРИАНДЪР

Дограмач – азербайджански таратор с краставици, копър, кориандър, джоджен, зелен лук, босилек, кисело мляко, малко сметана, вода

Необходими продукти: 500 г кисело мляко Сметана 150 мл студена вода 2-3 краставица 1 връзка пресен кориандър Връзка зелен лук Връзка копър Босилек 1 скилидка чесън сол на вкус няколко кубчета лед

Начин на приготвяне: Киселото мляко се разбива с водата до гладка смес. Добавят се настърганата краставица, ситно нарязаният кориандър и счуканият чесън. Овкусява се със сол и се сервира добре охладен. Шах плов (Şah plov) – празничният азербайджански плов

Шах плов е едно от най-впечатляващите ястия на азербайджанската кухня. Оризът и плънката се запичат в „корона“ от тънък лаваш, а при поднасяне се разрязва като торта.

Продукти (6–8 порции) За ориза 500 г басмати 2 с.л. сол вода за варене За плънката 500 г агнешко или телешко месо, нарязано на кубчета 2 глави лук 100 г сушени кайсии 100 г стафиди 80 г сушени сливи 50 г кестени (по желание) 1 ч.л. куркума ½ ч.л. канела сол и черен пипер За обвивката 5–6 листа тънък лаваш 150–200 г разтопено масло

Приготвяне

1. Оризът 1. Измийте ориза няколко пъти. 2. Накиснете го за 30–60 минути. 3. Сварете го в много подсолена вода до около 70–80% готовност (7–8 минути). 4. Отцедете го добре.

2. Плънката 1. Запържете лука до златисто. 2. Добавете месото и го запечатайте. 3. Сложете куркумата, канелата, солта и пипера. 4. Добавете сушените плодове и малко вода. 5. Задушавайте до омекване на месото.

3. Сглобяване 1. Намажете дълбока тенджера или форма с масло. 2. Подредете лавашите така, че да покриват дъното и стените и да висят навън. 3. Намажете всеки лист с масло. 4. Сложете половината ориз. 5. Добавете месната смес. 6. Покрийте с останалия ориз. 7. Загънете стърчащите краища на лаваша върху ориза. 8. Намажете обилно с масло.

4. Печене Загрейте фурната на 180°C. Печете около 50–60 минути до златиста и хрупкава коричка.

Поднасяне Оставете да почине 10 минути, след което обърнете върху голям поднос. Разрежете като торта, за да се покажат пластовете ориз и ароматна плънка. Традиционни подправки Често се използват: шафран куркума канела Сумак

Шафранът е особено характерен за автентичния шах плов и придава на ориза златист цвят и богат аромат.

МАНГАЛ САЛАТ – азербайджанското кьополу

Мангал салатъ (Manqal salatı) е традиционна азербайджанска салата, приготвена основно от печен патладжан, обикновено изпечен на мангал (скара с дървени въглища), откъдето идва и името ѝ.

Продукти 2 големи патладжана 2 домата 2 зелени чушки 1 малка глава червен лук 2–3 скилидки чесън магданоз или кориандър сол черен пипер 2–3 с.л. зехтин по желание – малко лимонов сок

Приготвяне 1. Изпечете патладжаните, доматите и чушките на мангал или във фурна до омекване и леко овъгляване на кожата. 2. Обелете зеленчуците. 3. Нарежете ги на ситно или ги накълцайте с нож. 4. Добавете ситно нарязания лук, чесъна и зелените подправки. 5. Овкусете със сол, черен пипер и зехтин. 6. Разбъркайте добре и оставете за 15–20 минути да се смесят ароматите. БАКИНСКА САЛАТА ОТ ДОМАТИ С ВИШНИ, ЛИЛАВ БОСИЛЕК И КОРИАНДЪР

Необходими продукти: 4 добре узрели домата 150 г пресни вишни без костилки 1 връзка лилав босилек 1 връзка пресен кориандър 2 с.л. зехтин 1 с.л. сок от нар или лимонов сок сол и черен пипер на вкус

Начин на приготвяне: Доматите се нарязват на едри парчета, а вишните се разполовяват. Добавят се накъсаните листа лилав босилек и ситно нарязаният кориандър. Подправя се със зехтин, сок от нар, сол и прясно смлян черен пипер. Разбърква се внимателно и се поднася веднага. Тази салата е характерна за съвременната азербайджанска кухня, където сладостта на плодовете се съчетава с ароматни зелени подправки и свежи зеленчуци.

АЗЕРБАЙДЖАНСКИ ПИЛАВ (ШАФРАНОВ ПЛОВ С АГНЕШКО, СУШЕНИ ПЛОДОВЕ И БЕЛЕНИ КЕСТЕНИ)

Необходими продукти: За ориза: 500 г дългозърнест ориз 1 ч.л. шафран 50 г масло сол

За месото: 700 г агнешко месо 2 глави лук 2 с.л. масло сол и черен пипер За гарнитурата (гара): 100 г сушени кайсии 100 г стафиди 100 г сушени сливи 100 г кестени (по желание) 2 с.л. масло

Начин на приготвяне: Оризът се измива добре и се накисва за около 30 минути в подсолена вода. След това се сварява до полуготовност и се отцежда. Шафранът се накисва в няколко супени лъжици гореща вода, за да освободи цвета и аромата си. На дъното на тенджера се поставя малко масло. Оризът се насипва внимателно, без да се притиска, за да остане пухкав. Полива се с разтопеното масло и част от шафрановата вода. Тенджерата се похлупва добре и оризът се задушава на много слаб огън около 30–40 минути. През това време агнешкото месо се нарязва на кубчета и се запържва леко в масло. Добавя се нарязаният лук и се задушава до омекване. Овкусява се със сол и черен пипер. Отделно в масло се задушават сушените кайсии, сливите, стафидите и кестените до леко карамелизиране. При поднасяне оризът се поставя в голямо плато, а месото и плодовете се сервират отделно върху или до него. Това е една от характерните особености на азербайджанския плов – оризът и гарнитурата не се смесват по време на готвенето.

Любопитен факт В Азербайджан съществуват над 40 разновидности на плова. Той е символ на благополучие и гостоприемство и присъства на сватби, празници и семейни тържества. Шафранът, използван в рецептата, традиционно идва от района на Абшерон и е сред най-ценните подправки в азербайджанската кухня. АЗЕРБАЙДЖАНСКИ ЛАВАШ

Необходими продукти: 500 г бяло брашно 250 мл хладка вода 1 ч.л. сол 1 ч.л. суха мая (или 15 г прясна мая) 1 с.л. растително масло

Начин на приготвяне: В купа се разтваря маята в хладката вода. Добавят се солта, маслото и постепенно брашното. Замесва се меко и еластично тесто. Тестото се покрива и се оставя да втаса около 1 час, докато удвои обема си. След втасването се разделя на 8–10 равни части. Всяка част се разточва много тънко в кръгла или овална форма. Традиционно лавашът се пече в глинена пещ „тендир“, но в домашни условия може да се използва добре загрят сух чугунен тиган или плоча. Всяка питка се пече по 1–2 минути от всяка страна до появата на характерни златисти петна. Готовите лаваши се покриват с чиста кърпа, за да останат меки и еластични.

Поднасяне Азербайджанският лаваш се сервира с различни месни ястия, кебапи, сирена, пресни зеленчуци и ароматни подправки. Той е неизменна част от празничната трапеза и традиционното гостоприемство в Азербайджан.

Любопитен факт Лавашът е една от най-древните хлебни традиции в Кавказ. В Азербайджан той се използва не само като хляб, но и като основа за различни ястия и ритуали, свързани със семейни празници и сватби. Тънкият хляб символизира изобилие, благополучие и уважение към гостите.

БОНБОНИ "ЧИНАР"

Бонбони „Чинар“ (Çinar konfetləri) са една от емблематичните сладкарски продукции на град Гянджа. Те са известни още от съветския период и са считани за местна гордост. В последните години има проекти за възстановяване и развитие на производството на прочутите сладки „Чинар“ в Гянджа. Точната оригинална рецепта е промишлена и не е публично достъпна, но според описанията на съвременните варианти „Чинар“ представлява шоколадов бонбон с: лешници мед шоколад захар ванилия допълнителни ароматни съставки

Домашна версия на бонбони „Чинар“

Бонбоните „Чинар“ от Гянджа са сред най-известните и обичани сладкарски изделия в Азербайджан. Тяхната история води началото си още от съветския период, когато се превръщат в емблема на сладкарската индустрия на Гянджа и добиват популярност в целия Кавказ. И до днес „Чинар“ остава символ на традиционното майсторство на града и един от най-разпознаваемите азербайджански сладкарски брандове. Проекти за възстановяване на производството на прочутите бонбони са реализирани именно заради тяхната дългогодишна известност и значимост за местната кулинарна традиция.

Продукти 200 г печени лешници 100 г мед 150 г черен шоколад 50 г млечен шоколад 1 ч.л. ванилия 30 г масло

Приготвяне 1. Смелете лешниците едро. 2. Загрейте меда и маслото на слаб огън. 3. Добавете лешниците и ванилията. 4. Оформете малки топчета и ги охладете за 30 минути. 5. Разтопете двата вида шоколад на водна баня. 6. Потопете топчетата в шоколада. 7. Оставете да стегнат в хладилник. Получават се бонбони с плътна ядкова сърцевина и шоколадова обвивка, близки по вкус до съвременните варианти на „Чинар“.

НИЗАМИ ГЯНДЖЕВИ И ИЗКУСТВОТО НА НАСЛАДАТА ОТ ЖИВОТА

Сред най-великите личности в културната история на Азербайджан е Низами Гянджеви – поет, философ и мислител, чието творчество и днес вдъхновява милиони хора по света. Роден през XII век в град Гянджа, той създава произведения, които възпяват любовта, красотата, мъдростта и хармонията между човека и природата. В своите поеми Низами често описва разцъфнали градини, благоуханни плодове, богати трапези и празнични събирания, превръщайки ги в символ на радостта от живота и духовното богатство на човека. За него храната и гостоприемството не са просто ежедневие, а израз на уважение, щедрост и човечност.

Не е случайно, че в азербайджанската култура трапезата се възприема като място за общуване, споделяне и създаване на приятелства. Същият дух откриваме и в поезията на Низами, където красотата на природата, ароматът на градините и удоволствието от споделената трапеза се преплитат в единна картина на хармоничен живот. Както в стиховете на великия поет, така и в азербайджанската кухня се срещат цветовете на нара, ароматът на шафрана, сладостта на плодовете и уважението към госта. Именно тази връзка между слово, природа и гостоприемство превръща кулинарното наследство на Азербайджан в неразделна част от неговата култура и духовна идентичност.

НАРОВОТО ВИНО – РУБИНЕНОТО СЪКРОВИЩЕ НА АЗЕРБАЙДЖАН

Сред най-уникалните напитки на Азербайджан безспорно е прочутото нарово вино – истинска визитна картичка на страната и символ на нейната древна връзка с нара, наричан неслучайно „царят на плодовете“. Азербайджан е една от държавите с най-богати традиции в отглеждането на нарове. Особено известен е районът около град Гьойчай, смятан за световна столица на нара. Там се отглеждат десетки местни сортове, отличаващи се с наситен цвят, високо съдържание на захари и богат ароматен профил.

За разлика от традиционните вина, които се произвеждат от грозде, наровото вино се създава чрез ферментация на чист сок от нар. Резултатът е напитка с наситен рубинен цвят, сложен аромат и уникален вкус, в който се преплитат нотки на червени плодове, череша, касис, сушени плодове и леки шоколадови нюанси.

Освен с вкусовите си качества, наровото вино е известно и с високото съдържание на естествени антиоксиданти, полифеноли и витамини. Заради това често е определяно като една от най-интересните плодови напитки в света. В азербайджанската традиция нарът е много повече от плод. Той символизира плодородието, изобилието, благополучието и единството на народа. Стотиците семена в един плод се възприемат като символ на многобройните поколения и здравите семейни връзки.

Всяка есен в град Гьойчай се провежда прочутият Фестивал на нара, който събира производители, майстори винари и гости от цял свят. По време на празника се представят различни сортове нарове, традиционни ястия и най-добрите местни вина. Наровото вино се съчетава отлично с агнешко месо, кебапи, плов със сушени плодове, ядки и ориенталски сладкиши. Неговият балансиран вкус подчертава характерните аромати на азербайджанската кухня и превръща всяка трапеза в истинско кулинарно преживяване.

Както виното съхранява аромата на плода, така и азербайджанската култура съхранява духа на своята история. Неслучайно нарът присъства както в местната кухня, така и в поезията, фолклора и изобразителното изкуство на страната, превръщайки се в един от най-разпознаваемите символи на Азербайджан.

ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ ЗА АЗЕРБАЙДЖАНСКАТА КУХНЯ

■ Над 40 вида плов Пловът е безспорният цар на азербайджанската кухня. В страната съществуват повече от 40 традиционни разновидности на това емблематично ястие. Те се приготвят с различни комбинации от агнешко месо, птиче месо, риба, сушени плодове, кестени, ядки и ароматни подправки. Особеното е, че в азербайджанската традиция оризът и гарнитурата често се поднасят отделно, което позволява всеки вкус да се разгърне самостоятелно. ■ Шафранът от Абшерон – „червеното злато“ на Кавказ Полуостров Абшерон, разположен край Каспийско море, е едно от малкото места в света, където от векове се отглежда висококачествен шафран. Тази ценна подправка придава характерния златист цвят и неповторим аромат на много азербайджански ястия, особено на плова. Заради трудоемкото му производство шафранът често е наричан „червеното злато“ и е сред най-скъпите подправки в света. ■ Чаят е символ на гостоприемството В Азербайджан всяка среща с гост започва с чай. Той се поднася в традиционните чаши „армуду“, чиято форма наподобява круша и помага напитката да остане топла по-дълго време. Отказът от предложен чай се приема като необичаен жест, тъй като напитката е символ на уважение, приятелство и добронамереност. ■ Нарът е национален символ Азербайджан е известен като една от родините на нара. В страната се отглеждат десетки сортове, а плодът присъства в множество ястия, сосове, десерти и напитки. Нарът символизира плодородие, изобилие и семейно благополучие и е сред най-разпознаваемите символи на азербайджанската култура. ■ Кухня на кръстопътя между Европа и Азия Благодарение на стратегическото си положение по древния Път на коприната, Азербайджан е възприел кулинарни влияния от Персия, Централна Азия, Кавказ, Близкия изток и Средиземноморието. Резултатът е уникална кухня, която съчетава ориенталски аромати, кавказка щедрост и вековни местни традиции. ■ Храната е част от културното наследство В Азербайджан много рецепти се предават от поколение на поколение и се пазят като семейно богатство. Приготвянето на празнични ястия често събира няколко поколения около една маса, превръщайки кулинарията в жива връзка между миналото и настоящето. ■ Кухня, призната от ЮНЕСКО Някои елементи от азербайджанската кулинарна традиция са включени в списъците на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Сред тях са традициите, свързани с приготвянето и споделянето на плов – ястие, което олицетворява гостоприемството, единството и културната идентичност на азербайджанския народ.

Азербайджанската кухня е много повече от съвкупност от рецепти. Тя е разказ за история, традиции, семейна памет и гостоприемство, съхранени през вековете. Във всяка чаша чай,

във всяко зрънце шафран и във всеки плод на нара се крие частица от духа на тази древна земя, разположена между Европа и Азия. А най-добрият начин да опознаем една култура често започва именно от нейната трапеза. Оля АЛ-АХМЕД

На 21 юни 1527 г. на 58 години във Флоренция издъхва един от най-спорните, но и разпознаваеми мислители на всички времена - флорентинският философ Николо Макиавели. В продължение на дълги години роденият в ренесансова Флоренция Макиавели е служител на Флорентинската Република с дипломатически и военни отговорности. Той е основател на модерната политическа наука, и по-конкретно на политическата етика. Писал е също така комедии, карнавални песни и поезия. Личната му кореспонденция е високо ценен образец на италианския език.

Макиавели е секретар на Втората Канцелария на Република Флоренция (1498-1512), когато Медичите не са на власт. Той написва своя шедьовър – „Владетелят”, след като Медичите възстановяват своята власт и Николо вече няма задължения и отговорности във Флоренция. Той е смятан за родоначалник на идеята за модерната държава и модерния владетел.

Съчиненията на Макиавели по теория на политиката са интерпретирани противоречиво в историята на политическото мислене и са използвани за противоположни политически цели. Според някои той е истински републиканец, който иска да предупреди народа за машинациите на владетелите и с това дава указания за защита на свободата. За други той е съветник на безскрупулни силови политици и един от теоретичните бащи най-напред на абсолютизма, а след това и на тиранията, който разрушава етическите обвързаности на класическата политика и поставя политиката само под максимата за непосредствения успех и дългосрочното увеличаване на властта.

В Западна и Средна Европа през ранното Ново време той е бил четен като първият представител на теорията за държавния интерес, с която се изтласква класическата аристотелианска представа за политиката, а политическата теория се ориентира към разширяване и гарантиране на характерната за Новото време властова държава. Приблизително по същото време представителите на републиканизма в английската революция и по-късно отците - основатели на САЩ, го смятат за поддръжник на едно политическо партиципативно мислене, който с най-голяма яснота и изключителна острота е премислил основните принципи на една република, механизмите за нейното обновяване и предпоставките за нейното запазване. Проблемът пред всяка модерна интерпретация на Макиавели е, че една до друга съществуват две противоположни възприятия, които се позовават или на "Владетелят", или на "Размишленията".