На днешната дата се навършват 149 години от рождението на Елин Пелин – един от най-значимите български писатели и ненадминат майстор на късия разказ. Авторът на „Гераците“, „Земя“ и „Ян Бибиян“ е роден на 18 юли 1877 г. в софийското село Байлово под името Димитър Иванов Стоянов.

Той израства в многолюдно семейство, в което книгите и образованието са на особена почит. Като млад прави неуспешен опит да постъпи в Рисувалното училище в София, след което се завръща в Байлово. Именно там започва да създава първите си по-сериозни литературни произведения.

Псевдонима Елин Пелин писателят избира по името на популярната билка пелин. През годините той публикува и под други имена, но именно с този остава завинаги в историята на българската литература.

Творчеството му е тясно свързано с живота на българското село в края на XIX и началото на XX век. В разказите си писателят показва тежкия труд, бедността, човешките слабости, разпадането на патриархалните отношения, но и жизнеността, чувството за хумор и надеждата на обикновения човек.

Сред най-известните му разкази са „По жътва“, „Косачи“, „Задушница“, „Андрешко“, „На оня свят“ и „Ветрената мелница“. Със сбития си език, живите диалози и точно изградените образи Елин Пелин се утвърждава като един от големите художници на българското село и създател на незабравими литературни герои.

Особено място в наследството му заема повестта „Гераците“, в която разпадането на едно заможно селско семейство се превръща в символ на разрушаването на традиционния свят. В „Земя“ писателят отново разглежда силната и понякога пагубна връзка между човека, собствеността и земята.

Елин Пелин създава и едни от най-обичаните произведения за деца. Романите „Ян Бибиян“ и „Ян Бибиян на Луната“ се смятат за сред първите значими образци на фантастичната литература за деца у нас. Той е автор още на приказки, стихотворения и забавни истории, изпълнени с ведър хумор и жизнелюбие.

Освен като писател Елин Пелин работи като учител, библиотекар и уредник в къщата музей на Иван Вазов. През 1940 г. е избран за редовен член на Българската академия на науките и за председател на Съюза на българските писатели.

Произведенията му са преведени на повече от 40 езика, а разказите и повестите му продължават да бъдат част от учебните програми и културната памет на поколения българи.

Елин Пелин умира на 3 декември 1949 г. в София. Почти осем десетилетия след смъртта му неговите истории продължават да звучат съвременно със своите теми за семейството, бедността, алчността, достойнството и вечния стремеж на човека към по-добър живот.

„Маестрото и Малките от Пиколо театро...“ в превод на Огнян Стамболиев, е основният акцент в първия брой за т.г. на „Съвременник“ – най-авторитетното списание за култура и литературна критика. Авторът на романа – Луиджи Лунари – е италиански драматург, киносценарист, литературен критик и преводач, роден в Милано. Познат е с поставените си постановки и на българската театрална сцена.

В продължение на двайсет години Лунари сътрудничи на „Малкия театър на Милано“ (Il Piccolo Teatro di Milano), от където е почерпил вдъхновение за написването и на публикувания за този оригинален роман - „Маестрото и Малките от Пиколо театро...“ Вдъхновен е от една реална забавна история, един конфликт между директора, прочутият режисьор Джорджо Стрелер и артистите –синдикалисти.

След няколкогодишно отсъствие на страниците на списанието се завръща и Боян Биолчев, представен с няколко разказа. Боян Биолчев е автор на над 200 научни публикации и повече от двайсет белетристични книги. Негови романи и разкази са преведени на няколко европейски езика. Сценарист е на шест игрални и два документални филма. Сред най-известните му книги са сборникът “Сатурнов кръг” и романите “Амазонката на Варое” и “Преселението”. Носител е на множество национални и международни награди за литература.

Деметра Дулева – носител на награда за литература „Перото“ – е представена с откъс от романа си „Авеню Версай“ – кръгов роман за любовта. сред поетите в броя е украинският поет и журналист Максим Бородин. На български език излезе стихосбирката му „Любов по време на война“, която е негова първа извън Укpaйна. Преводът е на Павлина Георгиева.

В превод на Огнян Стамболиев са представени и двама големи италиански поети – Джузепе Унгарети и Умберто Саба, определени от световната критика като «Апостолите на италилианската лирика», А също и един от водещите поети днес на Молдова Лео Теодор Бутнару.

Сред останалите автори са Евгения Иванова, Петър Канев, СофияТодорова Милева, Светлозар Стоянов Христина Панджаридис, Калин Михайлов.

В рубриката Фотоателие са представени фотографии на Георги Кюрпанов – Генк, който е български фоторепортер и документален фотограф. Работи като фоторепортер във вестник „24 часа“, където отразява обществени, културни и актуални събития. Интересите му са насочени към уличната фотография, документалния разказ и градската среда. Автор е на изложбите „Genkography“ и „Creative Bros“, чрез които представя своя характерен поглед към хората и ежедневието. Списанието е финансирано от Национален фонд „Култура“.

«Съвременник» вече може да се намери в големите книжарници страната или да се поръча на www.trud.cc - Стр. 416 Цена 12.50 € / 24.45 лв.

НАДЕЖДА ДЕЛЕВА, главен редактор на ИК «Труд»

На 16 юли се навършват 80 години от рождението на Паша Христова – един от най-обичаните гласове в историята на българската популярна музика.

Певицата е родена през 1946 г. в София с името Парашкева Христова Стефанова и израства в квартал Княжево. Преди да се посвети на музиката, работи като чертожничка в Института за електрокари. През 1966 г. завършва курс за естрадни изпълнители, а скоро след това записва и първата си песен – „Щъркелът пристигна пак“.

Въпреки че професионалната ѝ кариера продължава едва няколко години, Паша Христова оставя десетки записи, сред които „Една българска роза“, „Повей, ветре“, „Янтра“ и „Остани“. Със силния си, чист глас и характерна емоционалност тя се превръща в една от големите звезди на българската естрада. За краткото си време на сцената записва над 60 песни за Българското национално радио.

Животът ѝ приключва трагично на 21 декември 1971 г., когато загива едва на 25 години при самолетна катастрофа край София. Макар съдбата да прекъсва кариерата ѝ твърде рано, песните на Паша Христова продължават да звучат и да пазят спомена за един от най-ярките таланти на България.

Представители на Европейския съюз за радио и телевизия бяха в София и направиха оглед в Националния дворец на културата (НДК) в хода на процедурата за избор на домакин на песенния конкурс „Евровизия" през 2027 г., каза министърът на културата Евтим Милошев в предаването „Тази сутрин" на Би Ти Ви. Той допълни, че предстои екипът да посети и Бургас, след като двата града се конкурират за домакинството на форума.

В понеделник беше съобщено, че от надпреварата да приемат „Евровизия" отпадат Пловдив и Варна, припомня БТА.

„Държавата направи първите две много важни стъпки. Създаден е този орган, който да подкрепи организацията на министерско ниво. В Министерството на културата са преведени 20 млн. евро за „Евровизия“. Останаха само София и Бургас. По отношение на софийската кандидатура представители на Европейския съюз за радио и телевизия бяха на оглед в НДК. Предстои такъв и в Бургас“, каза Милошев в ефира на Би Ти Ви. Градът домакин на конкурса трябва да отговори на много критерии, сред които да разполага с подходяща зала, инфраструктура, хотели, международни транспортни връзки.

Решението кой да е домакин ще вземе международна комисия, в която влизат представители на Българската национална телевизия, Европейския съюз за радио и телевизия и хора, работили по конкурса през последните 15 години. Очаква се това да стане до края на месец юли.

Министър Милошев отбеляза, че новото ръководство на НДК е вписано в Търговския регистър в понеделник, а възнагражденията на служителите са преведени. В началото на юни т.г. министърът на културата Евтим Милошев съобщи за финансови злоупотреби в НДК и за това, че заплатата на изпълнителният директор на НДК Андрияна Петкова Татарова е в пъти по-голяма от тази на държавния глава. В края на юни тя беше отстранена като член на Съвета на директорите на НДК и бе прекратен договорът ѝ за управление на дружеството.

„Заплатите на новия Съвет на директорите ще се върнат към нормалност. Вече на ниво Министерски съвет обмисляме таван на заплатите на публичните предприятия. Предстои да се вземе решение за тавана и по какъв начин ще се изчисляват заплатите. Това е важно от гледна точка на обществения интерес“, каза Евтим Милошев в предаването „Тази сутрин". Той припомни, че НДК е публично дружество с активи за половин милиард евро. „Това дружество всяка година трупа загуба. Това е процес, който започва през 2014 г. Всяка година собственият капитал пада под уставния капитал. С всяка година загубите се увеличават. Вече минаха 50 млн. евро загуби“, допълни министърът на културата.

По отношение на Националния културен календар, който е сред приоритетите на министър Милошев, той каза, че тази тема е пред него от първия ден и генерира голям обществен интерес. Припомни, че има две решения на Министерски съвет от две предходни правителства за събития от Календара. Заявена е подкрепа, има сключени договори, но те не са финансово обезпечени, каза Милошев. Вече разплатихме 20 проекта за събития от Календара за близо 1,8 млн. евро, а днес ще защитя на Министерски съвет нови 1,9 млн. евро за нови 28 проекта, съобщи той. Министърът на културата допълни, че ще продължат разговорите с Министерство на финансите за осигуряване на оставащите събития до края на годината.

В ефира на Би Ти Ви министър Милошев разказа и за проверки, свързани с възникнали имотни проблеми. Едната от тях е за имот, стопанисван от Филмова студия "Време“ ЕООД, което е под шапката на министерството. „Директорът на филмова студия „Време“ дойде при мен и каза, че хотел, собственост на дружеството, трябва да бъде отдаден под наем", разказа Милошев. Направен е търг, на който се явили три фирми. Спечелила третата, защото първата и втората са се отказали. "Оказа се, че фирмите са "мама, татко и аз". Първата фирма е на сина, втората – на майката, а третата – на бащата. Бащата е пълномощник на сина, който дава най-висока оферта. Майката и синът се отказват в полза на бащата в този търг с тайно наддаване. Това е реалността“, разказа министър Евтим Милошев.

„Текат и други проверки в момента. Става въпрос за стотици декари собственост на друго търговско дружество – „Орфей“. 400 декара липсват от активите на дружеството. Няма ги. Липсват. Къде са – това питам. Намират се на много атрактивно място“. Мистерия е. Тече вътрешна проверка“, допълни министър Милошев.

Днес, 15 юли 2026 г., един от най-влиятелните и технически съвършени музиканти в историята на съвременната музика — Джо Сатриани (Joe Satriani) — навършва 70 години. Наричан от фенове и критици „професорът на шестте струни“, роденият в Ню Йорк през 1956 г. китарист посреща своя забележителен юбилей в невероятна творческа форма, доказвайки, че за истинския рок няма възраст.

Само преди броени часове Сатриани приключи поредния суперуспешен етап от световното си турне "Best of All Worlds" в Обединеното кралство. Заедно с бившите членове на Van Halen — Сами Хагар и Майкъл Антъни, и барабаниста Кени Ароноф, той продължава да пълни стадиони и зали по целия свят, демонстрирайки защо остава най-продаваният инструментален рок китарист на всички времена.

От момчето, вдъхновено от Джими Хендрикс, до учителя на боговете

Историята на Сатриани започва с преломен момент. Той решава да хване китарата на 14-годишна възраст, точно в деня, в който разбира за смъртта на своя идол Джими Хендрикс (18 септември 1970 г.). Това решение променя съдбата на рок музиката.

Преди да се превърне в световна суперзвезда, Сатриани се утвърждава като изключителен преподавател в Калифорния. Негови ученици са някои от най-големите имена, които по-късно пренаписват историята на тежката музика:

Кирк Хамет (Metallica), Стив Вай, Алекс Сколник (Testament), Лари Лалонд (Primus)

Албумите, които промениха правилата на играта

През 1987 г. Джо Сатриани издава своя втори солов албум — култовия "Surfing with the Alien". Този проект прави истинска революция, ставайки първият изцяло инструментален рок албум, достигнал платинен статус по продажби.

През годините творчеството му носи цели 15 номинации за наградите „Грами“ и над 10 милиона продадени копия в цял свят. Шедьоври като "Always with Me, Always with You", "Flying in a Blue Dream" и "Summer Song" остават ненадминати стандарти за мелодичност, бързина и емоция в китарното изкуство.

Ключови моменти в кариерата на "Satch":

Бъдещето пред легендата през 2026 година

Седемдесетгодишният юбилей не е повод за почивка за Сатриани. През пролетта на 2026 г. той и неговият дългогодишен приятел и ученик Стив Вай пожънаха огромен успех в Северна Америка с общия си проект SATCHVAI Band и турнето "Surfing with the Hydra". Музикантите вече обявиха, че работят по съвместен албум, а през есента на тази година Сатриани се завръща в Лас Вегас за поредица от концерти.

С неподражаемия си стил, включващ уникалната легато техника и двуръчен тапинг, Джо Сатриани остава вдъхновение за милиони млади таланти по света. Честит 70-и рожден ден на "музиканта на музикантите"!

На 8 октомври 2026 година "Арена 8888" ще стане свидетел на най-мащабната мултимедийна продукция, посветена на живота на единствения български носител на „Златната топка“.

Това не е футболен мач, концерт или биографичен филм. STOITCHKOV THE SHOW е авторски мултимедиен спектакъл, в който спомените оживяват. Историите не се разказват от водещ, а от хората, които са ги преживели. Технологиите превръщат емоциите в зрелище, а сцената в жива визуална среда, за да създадат преживяване, каквото българската публика не е виждала досега.

За първи път историята на Христо Стоичков ще бъде разказана като жив спектакъл, в който спорт, музика, пространствен мапинг, токшоу и сценично изкуство се сливат в едно запомнящо се преживяване, създадено специално за една единствена вечер. Това не е биографията на Христо Стоичков, а емоционално пътешествие през живота на човек, превърнал се в символ на цяло поколение.

Зрителите ще видят моменти, които никога не са попадали пред телевизионните камери, ще чуят истории, останали извън футболните хроники, и ще срещнат Христо Стоичков такъв, какъвто го познават само най-близките му приятели.

На сцената ще се появят едни от най-значимите имена в българския спорт, за да разкрият различен период от живота на Стоичков и да споделят истории, които никога не са разказвани пред публика.

За спектакъла в София ще пристигне една от най-големите легенди на световния футбол. Именно той ще разкаже от първо лице какво свързва двамата повече от три десетилетия - от славните години на футбола през 90-те до днес, когато рамо до рамо коментират и гледат двубоите от Световното първенство в САЩ.

Голямата изненада се задава - името му ще бъде разкрито скоро.

„Футболът ми даде всичко. Заведе ме на най-големите стадиони в света, срещна ме с невероятни хора и ми подари моменти, които никога няма да забравя. От първото докосване на топката до всичко, което животът ми подари след това. Но най-ценните спомени не са тези, които всички помнят.

На 8 октомври за първи път искам да разкажа историята такава, каквато я помня аз - истинска, лична и без сценарий, заедно с моето семейство, съотборници и съперници, които с времето се превърнаха в приятели. Каня ви не просто да гледате един спектакъл, а да бъдете част от моята история.“, казва самата легенда Христо Стоичков.

Билетите могат да бъдат закупени единствено чрез официалния сайт на спектакъла с начална цена 40,60 евро. През следващите седмици организаторите ще започнат поетапно да разкриват специалните гост-участници и отделните елементи на спектакъла.

След приключване на първия етап от процедурата по избор на град домакин (Host City Selection Process) Бургас и София са двата града, които продължават в заключителната фаза на оценка. От процедурата отпадат общините Варна и Пловдив.

Първият етап включваше оценка на техническите характеристики на предложената зала съгласно изискванията на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) и продукционните стандарти на конкурса.

В официално писмо генералният директор на БНТ Милена Милотинова изрази благодарност към екипите на общините за професионализма, ангажираността и сериозната подготовка на кандидатурите на градовете за домакинство на Конкурса за песен „Евровизия 2027“.

„Бихме искали да подчертаем, че това решение е резултат единствено от оценката по предварително определените технически и инфраструктурни критерии, приложени еднакво към всички кандидати. То не поставя под съмнение безспорните качества на отпадналите градове и техните утвърдени традиции в областта на музиката, културата и международните фестивални прояви, което отваря възможности за тяхно участие в съпътстваща програма“, казва в официалното писмо до кметовете Милена Милотинова.

Към градовете, които преустановяват участието си в конкурса, се обърна и директорът на „Евровизия“ Мартин Грийн: „Благодаря на Пловдив и Варна за тяхната отдаденост към Конкурса за песен на „Евровизия“ и за амбицията им да бъдат домакин на събитие, което обединява милиони хора по света чрез силата на музиката. Силната конкуренция между градовете е красноречиво доказателство за значителните икономически и социални ползи, които носи домакинството на конкурса. И двете кандидатури показаха колко широка е подкрепата за провеждането на следващото издание на конкурса в България. Надяваме се, че и двата града ще бъдат активна част от националните прояви, свързани с „Евровизия 2027“, през месец май следващата година.“

Работата на международната работна група по оценка на кандидатурите продължава.

Програмата на тазгодишния концерт ИЗВОРИ И ХОРИЗОНТИ е специално създадена с мисъл за младите хора – за техните търсения, енергия и бъдеще.

Тъй като изворите са традициите, а хоризонтите – утрешният ден, искаме да споделим тази енергия с колкото се може повече младежи и да им подарим това изживяване чрез специалната ни кампания „Сподели хоризонта: Доведи млад човек на концерт!“.

Как работи кампанията в 3 лесни стъпки:

Купете своя билет за концерта ИЗВОРИ И ХОРИЗОНТИ на 16 юли.


Изпратете ни имейл на: info@allegrafestival.com, за да заявите, че ще дойдете с млад човек (на възраст между 13 и 25 години). 
*Ако вие самите сте в тази възрастова група и искате да доведете приятел, правилото важи с пълна сила!


Вземете безплатната покана на входа, където вашият млад спътник просто трябва да покаже документ за удостоверяване на възрастта (ученическа, студентска или лична карта).


Важно: Подаряваме до 60 покани или до изчерпване на капацитета на залата. Повече подробности в първия коментар.

Побързайте, концертът ще бъде великолепен! Нека заедно разширим хоризонтите пред младото поколение — споделете преживяването с тях!

Билети можете да купите ТУК

Седмото издание на Midalidare Rock In The Wine Valley ще се проведе на 9, 10 и 11 юли 2027-а. Първият обявен хедлайнер за догодина са Dropkick Murphys, които ще забият в събота, 10 юли. Билетите влизат в продажба идния четвъртък, 16 юли в 10:00 часа в мрежата на Ивентим.

Dropkick Murphys с гордост се определят като rock ‘n’ roll аутсайдерите от Бостън, превърнали се в шампиони. Тяхната прочута дискография включва четири поредни дебюта на албуми в топ 10 на Billboard (Turn Up That Dial, 11 Short Stories Of Pain & Glory, Signed and Sealed in Blood, Going Out In Style), както и сертифицирания със злато албум от 2005 г. The Warrior’s Code, в който се съдържа класиката „I’m Shipping Up To Boston“, отличена с двойна платинена плоча и добила световна популярност с получилия четири награди „Оскар“ филм Departed на Мартин Скорсезе.

Музиката на Dropkick Murphys е генерирала половин милиард стрийма, групата е продала над 8 милиона копия по целия свят и е изчерпала билетите за концерти на няколко континента. Официалната благотворителна организация на Dropkick Murphys, The Claddagh Fund, е събрала милиони в подкрепа на неправителствени организации, които се фокусират върху деца, ветерани и възстановяване от зависимости.

Новият албум на Dropkick Murphys, „For The People“, идва точно навреме: израз на човечност във време на безмилостна дехуманизация, обещание за надежда в епоха, подхранвана от разпалване на страха, декларация за солидарност във време на разединение, предизвикателно опровержение на шарлатаните и демагозите, които се опитват да ни разделят за собствената си власт и печалба.

Midalidare Rock In The Wine Valley е от 9 до 11 юли 2027 г. Билетите влизат в продажба на 16 юли, четвъртък в 10:00 часа в мрежaта на Eventim в цялата страна, както и в OMV, Билетен център на НДК, Технополис и Български пощи.

Деца до 12 години влизат без билет.

С много настроение, народна музика и кръшни хора́ на 11 юли в село Езерово се проведе традиционният годишен събор – едно от най-очакваните събития в община Първомай. Площадът на селото се изпълни с жители и гости от всички околни села и градове, дошли да се срещнат с приятели, да се повеселят и да станат част от празничната атмосфера.

Съборът беше официално открит от кмета на село Езерово Ангел Хаджиев, който приветства всички жители и гости, уважили празника на това китно родопско село, сгушено в сърцето на Източните Родопи. В своето приветствие той подчерта значението на събора като празник, който съхранява българските традиции, обединява поколенията и пази жив духа на родното място.

Сред официалните гости бяха кметовете на селата Православен, Искра, Дълбок извор, Воден и Татарево, представители на бизнеса, общественици, хора на изкуството и десетки приятели на Езерово.

За доброто настроение на присъстващите се погрижи оркестър „Марица“, който през цялата вечер не спря да изпълнява любими хора́, ръченици и народни песни. Певиците на оркестъра с прекрасните си изпълнения заслужиха бурните аплодисменти на публиката, а площадът се превърна в огромно хоро, на което се хванаха малки и големи.

Както повелява традицията, съборът предложи и истински панаир. Посетителите можеха да се насладят на ароматна скара, сладки изкушения, захарен памук и разнообразни лакомства.

За най-малките бяха организирани батути, въртележки и атракциони, а стрелбището привлече любителите на точния мерник.

Историята на Езерово започва още в дълбока древност. Смята се, че преди милиони години районът е представлявал голямо езеро, откъдето произлиза и името на селото. Земите около Езерово са богати на археологически и палеонтологични находки, които разкриват богатото минало на този край.

Най-известната археологическа находка е прочутият Езеровски златен пръстен – уникален тракийски артефакт с надпис на тракийски език, който е сред най-ценните открития в българската археология. Според една от научните хипотези пръстенът е принадлежал на високопоставена тракийска благородничка.

Особено впечатляваща е и палеонтологичната находка, открита край селото – отлично запазен скелет на праисторическия бозайник дейнотериум, живял преди милиони години. Оригиналният скелет днес е изложен в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а негово копие може да бъде видяно в Палеонтологичния музей в Асеновград. Това превръща Езерово в място с изключително богато природно и историческо наследство.

Безспорно най-голямата забележителност на Езерово е Къща-музей „Ваня Петкова“, създадена в памет на голямата българска поетеса Ваня Петкова. Домът пази нейния богат творчески архив, лични вещи, книги, снимки и спомени за живота и творчеството ѝ.

Къщата е отворена за посетители през цялата година и се стопанисва с голяма грижа от дъщерята на поетесата – журналистката и поетеса Оля Ал-Ахмед. Благодарение на нейната дейност музеят се е превърнал в истински духовен и културен център. Всеки месец тук се събират поети, писатели, художници, музиканти и творци от цялата страна, които участват в литературни четения, изложби и творчески срещи, превръщайки Езерово в едно от живите огнища на българската култура.

Освен със своето културно богатство, селото впечатлява и с красивата природа на Източните Родопи, чистия въздух и спокойната атмосфера, които привличат все повече туристи и любители на историята.

И тази година традиционният събор на Езерово доказа, че българските традиции продължават да живеят чрез хората, които ги пазят с любов и отдаденост. Празникът отново събра поколения, приятели и гости от близо и далеч, превръщайки селото в средище на българския дух, фолклор и гостоприемство. А богатата история, уникалните археологически и палеонтологични находки и Къща-музей „Ваня Петкова“ правят Езерово не само място за празник, но и ценна културна и историческа дестинация, която заслужава да бъде посетена.

Оля АЛ-АХМЕД

Сър Антъни Хопкинс, един от най-уважаваните актьори в съвременното кино, започва нов етап в творческата си кариера като композитор. 88-годишният носител на два „Оскара“ подписа договор с Decca Classics и ще издаде албума „Life Is A Dream“ на 21 август. Проектът събира оригинални композиции, създавани в продължение на повече от шест десетилетия.

Първият сингъл от албума, „Bracken Road“, беше представен на 10 юли. Произведението е част от „1947: Suite for Solo Piano and Orchestra“ и е вдъхновено от детските спомени на Хопкинс от Маргам, Южен Уелс – улиците, ливадите, фермите и планините около семейния му дом през 40-те години. Самият актьор е написал музиката още през 1963 г., когато е бил млад артист в Liverpool Playhouse.

„Музиката беше първото ми желание. Композирам през целия си живот“, казва Антъни Хопкинс по повод проекта. По думите му част от произведенията са живели в него десетилетия и той продължава да се връща към тях. Актьорът определя договора с Decca като „честта на живота си“.

Музиката в „Life Is A Dream“ е изпълнена от Philharmonia Orchestra под диригентството на носителя на „Грами“ Густаво Дудамел. В записите участват и солистите Грегорио Нието на виолончело и Серхио Тиемпо на пиано. Президентът на Decca Лора Мънкс определя включването на Антъни Хопкинс в каталога на лейбъла като привилегия и подчертава неговите дългогодишни познания в класическата музика.

Антъни Хопкинс е роден в Порт Толбът, Уелс, и започва да свири на пиано на четиригодишна възраст. Макар световната му слава да идва чрез киното и театъра, музиката остава постоянна част от живота му. Още през 2012 г. той издава албума „Composer“ с оригинални класически произведения, но „Life Is A Dream“ е първият му проект за Decca Classics и най-мащабното представяне на композиторската му работа досега.

В албума екранният Ханибал Лектър отдава почит на Уелс и семейния си произход. Сред композициите е „My Fatherland“, написана като признание към скромните му корени. „Аз съм син на баща си, който беше хлебар“, казва актьорът. Други произведения са свързани със спомени от Порт Толбът, посещения при дядо му, първите му срещи с киното и хората, които са оформили живота му.

Критикът на The Times Ричард Морисън описва „Bracken Road“ като меланхолично и достъпно оркестрово произведение, в което могат да се усетят влияния от британската и европейската класическа традиция, включително Елгар, Дебюси и Малер. Самият Хопкинс посочва, че оркестрацията е своеобразен поклон към бавната част от Първата симфония на Елгар.

След почти 1000 години Гобленът от Байо отново е на британска територия, предадоха АП и АФП.

Сякаш като в трилър, но в обратна посока – в полунощ срещу петък безценното средновековно произведение на изкуството беше внесено тайно в Британския музей. Операцията се проведе при най-строги мерки за сигурност и прецизна технология, тъй като всеки погрешен ход можеше да доведе до фиаско, отбелязва АП.

Гобленът, предоставен временно от дома си във Франция, ще бъде изложен в лондонския музей от 10 септември до юли 2027 г. Изложбата е своеобразно завръщане у дома за тази ярка визуална хроника на норманското нашествие от 1066 г., пояснява БТА.

Пристигането на гоблена в Лондон бе чакано отдавна, но от съображения за сигурност всички подробности около плана и начина на транспортирането му бяха пазени в пълна тайна.

„Чувството е необикновено – след толкова много работа, планиране, грижи и обмисляне, това най-накрая се случва“, каза директорът на Британския музей Никълъс Кълинан, докато чакаше пристигането на гоблена. „За първи път от 1000 години толкова важна част от британската, а и от френската история ще бъде тук“, допълни той. „Изключително вълнуващо е“.

70-метровият гоблен е бил сгънат като „хармоника“ в кутия с контролирана температура и поставен в противоударна конструкция. Тя на свой ред била натоварена на камион, който преминал разстоянието от Франция със специален влак през тунела под Ламанша.

След 11-часово пътуване и преход от 560 километра, ескортиран от полиция, камионът бавно влязъл на заден ход в зоната за разтоварване на музея, където работниците внимателно свалили на земята контейнера с размерите на малък автомобил. Персоналът на музея и британските и френските дипломати, които дотогава наблюдавали в притаено мълчание, аплодисирали, предава АП.

През следващите няколко дни безценният товар ще се аклиматизира, преди да бъде грижливо разопакован и подготвен за изложбата, която според очакванията на музея ще бъде една от най-популярните в неговата история. Около 100 000 билета бяха разпродадени още през първия ден от пускането им в продажба този месец.

„Беше като опит да се купят билети за фестивала Гластънбъри“, каза Кълинан. „Не бях сигурен, че хората биха се вълнували толкова много от хилядолетен гоблен – затова за мен това е просто невероятно“.

Извезано с вълнени конци върху ленен плат, произведението на изкуството изобразява събитията, довели до битката при Хейстингс през октомври 1066 г., когато Уилям, херцог на Нормандия, побеждава англосаксонската армия на крал Харалд. Нашествието слага край на саксонското управление и превръща Уилям Завоевателя в първия нормански крал на Англия, припомня Асошиейтед прес.

Историците смятат, че шедьовърът е поръчан от епископ Одо от Байо, полубрат на Уилям, и е бил извезан от жени в Англия – най-вероятно монахини – преди да бъде пренесен отвъд Ламанша. Той е прекарал по-голямата част от последното хилядолетие в град Байо в Северозападна Франция, с изключение на два кратки периода в Лувъра в Париж.

Този паметник на културата символизира понякога бурната и сложно преплетена история на Франция и Великобритания, а неговото гостуване в Лондон е дипломатическа мисия с висок залог, отбелязва АП. Новината за културния обмен беше обявена през юли 2025 г. по време на посещение на френския президент Еманюел Макрон във Великобритания. Отпътуването на гоблена за Лондон съвпада с ремонтните дейности в музея в Байо, където се съхранява оригиналът.

В замяна Британският музей ще предостави на музеи в Нормандия съкровища от находката в Сътън Ху – артефакти от англосаксонско корабно погребение от VII век – както и други ценни предмети.

Пенсионираният британски дипломат Питър Рикетс, който помогна за сключването на сделката като специален пратеник, заяви, че е изключителен знак на приятелство и доверие към Великобритания „да ни бъде поверен този шедьовър за цяла година". „Мисля, че когато ни предложи гоблена, Макрон разбра, че той ще има много по-голямо въздействие във Великобритания, отколкото във Франция, тъй като е основополагащ за нашата национална история“, добави той. „ Тук всеки знае за 1066 година“.

Мили Хортън-Инш, куратор на проекта за изложбата в Британския музей, каза, че оцеляването на гоблена в продължение на десет века, въпреки безбройните опасности – молци, мишки, мухъл, влага, огън, е чудо и може отчасти да се дължи на неговите скромни материали. Гобленът не е направен от някакъв бляскав или скъп плат, каза тя. Не е злато, не е сребро. Никой не се е изкушавал да го нареже, за да направи църковни одежди или нещо друго.

Някои френски културни дейци се противопоставиха на изпращането на Гоблена от Байо в Лондон, твърдейки, че преместването му е твърде рисковано. Кълинан каза, че експертните екипи са положили огромни усилия, за да гарантират неговата сигурност, като дори са направили две пробни пътувания, за да докажат, че транспортирането няма да причини прекомерен стрес на крехкия предмет, отбелязва АП.

Днес световната рок и метъл сцена се прекланя пред паметта на една от най-величествените си и незаменими фигури. Ако съдбата не го беше отнела от нас през 2010 година, днес великият Рони Джеймс Дио щеше да празнува своя 84-ти рожден ден. Въпреки че физически вече не е сред нас, неговото наследство остава непокътнато, а гласът му продължава да е златният стандарт за мощ, емоция и сценично присъствие.

Роден през 1942 г. като Роналд Джеймс Падавона, Дио извървява дълъг и вдъхновяващ път – от ранните си години в блус и рок групи до абсолютния връх на тежката музика. Той остави незаличима следа като фронтмен на три от най-влиятелните банди в историята:

Освен с феноменалния си гласов диапазон, Дио ще остане в историята и като човекът, който популяризира знака с "дяволските рогца" (mano cornuta) – жест, превърнал се в универсален символ на рок и метъл културата по целия свят. Колегите му от сцената и до днес го помнят не само като "Малкия голям човек" заради неговия огромен талант, но и като изключително скромен, топъл и уважителен джентълмен извън светлините на прожекторите.

16 години след неговата кончина, музиката на Рони Джеймс Дио продължава да звучи, да вдъхновява нови поколения музиканти и да ни напомня, че истинските легенди никога не умират.

Поклон пред паметта на Краля на рок вокалите! Long Live Rock 'n' Roll!

Летният културен сезон в страната достига своя пик през този уикенд с разнообразие от събития за всеки вкус. Меломаните ще се съберат на едно от най-големите рок събития в Долината на виното, докато по Черноморието ви очакват вълнуващи театрални вечери и концерти под звездите. Ето акцентите в културния афиш за следващите три дни:

Петък, 10 юли

Събота, 11 юли

Неделя, 12 юли

Светът на рок музиката е пълен с велики противопоставяния, но малко от тях са толкова дълбоки и непреходни, колкото дебатът сред феновете на Genesis: Питър Гейбриъл или Фил Колинс? Десетилетия наред почитателите на прогресив рока водят ожесточени спорове коя епоха е „истинската“ за групата. Истината обаче е, че този спор е напълно безсмислен. И двамата фронтмени се справиха чудесно в своите роли, а опитите да бъдат противопоставени игнорират факта, че времената се менят, а с тях и самата музикална индустрия.

Ерата Гейбриъл: Театърът на прогресив рока

Когато Питър Гейбриъл напуска групата през 1975 г. след концептуалния шедьовър The Lamb Lies Down on Broadway, мнозина вещаят бърз край на Genesis. Неговата театралност, сложни маски, емблематични костюми (като Лисицата или Британия) и сюрреалистични текстове бяха гръбнакът на ранния прог рок период. Албуми като Foxtrot (1972) и Selling England by the Pound (1973) дефинираха интелектуалния рок на 70-те години. Гейбриъл не просто пееше – той играеше роли, превръщайки концертите в мистичен театър, който изискваше пълното внимание на публиката.

Ерата Колинс: Глобалният триумф и силата на мелодията

Но вместо да потъне, групата направи нещо неочаквано – постави барабаниста Фил Колинс зад микрофона. Резултатът не беше просто оцеляване, а глобален триумф. Колинс притежаваше различен тип харизма – той беше по-достъпен, земен и притежаваше вроден усет за радиофоничен хит.

Групата започна плавния си преход с албуми като A Trick of the Tail (1976), за да достигне до комерсиалния си пик през 80-те с мегахитове като Invisible Touch (1986). Важно е да се отбележи, че Колинс не просто „замести“ Гейбриъл, а изнесе групата на гърба си вокално, без да спира да свири сложните барабанни партии, които остават сред най-добрите в рока.

Времената се менят: Еволюция вместо комерсиализация

Критиците често обвиняват ерата на Колинс в „комерсиализация“, но това е повърхностен поглед. Всеки период отразяваше перфектно духа на своето време. През 70-те години публиката търсеше концептуални албуми и експерименти; през 80-те години MTV и радиото изискваха силни мелодии, енергия и директно послание.

Нямаше абсолютно никаква гаранция, че ако Гейбриъл беше останал фронтмен, групата щеше да постигне по-големи или дори същите успехи в новото десетилетие. Музикалният пейзаж се промени драстично. Пънк революцията в края на 70-те почти унищожи класическия прог рок, а много от групите, които отказаха да се адаптират, потънаха в забрава. Застиването в една форма за Genesis би било пагубно.

Парадоксът на соловата слава

Ироничното е, че след раздялата си, и Гейбриъл, и Колинс се превърнаха в мегазвезди като солови изпълнители. Докато Фил Колинс доминираше класациите с поп-рок балади, Питър Гейбриъл създаде авангардни поп шедьоври като албума So (1986) и хита Sledgehammer. Това доказва, че творческият капацитет и на двамата е бил твърде голям за мащабите на една-единствена група. Тяхното разделение всъщност обогати музикалния свят, давайки ни два пъти повече качествена музика.

Урок по адаптация

Вместо да разделяме Genesis на два враждуващи лагера, трябва да признаем уникалния им феномен. Малко групи в историята са успявали да сменят лидера си и да пренапишат стила си толкова успешно, без да загубят своята идентичност. Гейбриъл даде на света мистиката, арт интелигентността и концептуалната дълбочина, а Колинс – безупречния ритъм, хитовия нюх и масовата стадионна популярност. И двете епохи са еднакво ценни парчета от пъзела на една от най-влиятелните банди в историята. Те не се изключват взаимно – те се допълват.

Днешното кино и театър все по-често страдат от синдрома на „натуршчика“ – актьори, които не изграждат образи, а просто експлоатират собствения си натюрел, докато публиката тъгува за епохата на истинските майстори на трансформацията. Замяната на класическото превъплъщение с документален натурализъм застрашава да превърне изкуството в серия от клипове, в които лицата по навик играят собствената си биография.

В средите на киното и критиката терминът „Томи Феномен“ (или метафоричното назоваване на актьора тип „Томи“) се свързва с класическия пример за актьорско присъствие, стъпило изцяло върху типажността. Тук се визира специфичният феномен в съвременното изкуство, където изпълнителят бива избиран не заради диапазона на възможностите си, а защото неговата реална личност, глас, маниери и дефекти съвпадат на 100% с търсения образ.

Този тип актьор е изключително органичен и органичността му минава за висш талант. Проблемът е, че той е „еднократен феномен“ – той играе себе си във всеки следващ проект. Когато режисьорът го постави в различна среда, магията изчезва, защото липсва занаятът и техниката за изграждане на чужд характер.

Проблемът с актьора, който винаги играе себе си, не е просто естетически дефект — той е икономически избор на съвременния шоубизнес. За да може един артист да се трансформира по класическите системи на Константин Станиславски или Лий Страсбърг, се изискват две неща, които днешната индустрия мрази да дава: време и бюджет.

Вместо да се плаща за месеци репетиции, в които актьорът да променя гласа си, да усвоява чужда пластика или да променя физиката си, за продуцентите е по-евтино да наемат „готов продукт“. Търси се човек, чийто естествен психофизически профил съвпада с този на сценария. Това създава илюзията за гениалност — актьорът изглежда плашещо „естествен“, защото всъщност не полага никакво актьорско усилие. Той просто използва собствения си емоционален багаж наготово.

Когато в миналото Ал Пачино прекарва седмици с незрящи хора за „Усещане за жена“, или когато Даниел Дей-Люис отказва да стане от инвалидната количка по време на снимките на „Моят ляв крак“, те извършват акт на артистично насилие над себе си, за да родят нещо ново. Днес този подход често бива иронизиран като „овехтял“. Новата вълна режисьори предпочита да вземе натуршчик от съответната социална група. Резултатът е, че изкуството губи своята универсалност. Ако един актьор може да изиграе само това, което вече е преживял или което физически представлява, тогава актьорската професия престава да бъде занаят и се превръща в терапевтична сесия пред камера.

Търсенето на „естествени персонажи“ за всяка роля се превърна в мързелив подход. Когато всеки на екрана говори, движи се и реагира точно така, както го прави у дома си, театърът и киното губят своята художествена условност и се превръщат в обикновено битоописание.

Големият български актьор Тодор Колев често споделяше в своите интервюта и лекции в НАТФИЗ, че истинският майстор си личи по това да не играе винаги себе си. Той вярваше, че актьорската професия е висш пилотаж в бягството от собственото „Аз“. По думите му, ако един артист излиза на сцена със същите интонации, с които купува хляб в магазина, той не е актьор, а просто присъстващ. „Когато излезеш на сцената, ти трябва да си по-интересен от човека в публиката“, казваше още той. Всеки човек в ежедневието си е естествен, но никой не плаща билет, за да гледа как някой си пие кафето по същия начин, по който го прави съседът от третия етаж.

Тодор Колев доказваше това с кариерата си – от тъжния образ в „Господин за един ден“ през комедийния блясък в „Опасен чар“ до сложните му театрални роли, всяко негово превъплъщение беше напълно различно създание.

Печално е, че днес публиката бива уверявана, че липсата на актьорска техника е „модерна обраност“, а неспособността за трансформация – „търсен минимализъм“. Когато един актьор е еднакъв в историческа драма, в съвременен трилър и в телевизионна реклама, неговото присъствие вече не е изкуство, а бранд.

Голямата опасност пред това изкуство е загубата на метафората. Театърът и киното по дефиниция са пространство за условност — място, където вярваме, че един мъж в средна възраст може да бъде датски принц, а една обикновена жена — трагична гръцка героиня. Налагането на идеята, че актьорът трябва да е физически и биографично идентичен с ролята си, убива самото сърце на изкуството: въображението. Ако превърнем сцената просто в огледало на тротоара пред театъра, рискуваме да забравим как се гледа към звездите. Пътят към истинското творчество обаче винаги ще минава през способността да надскочиш себе си, а не просто да се покажеш пред камерата.

На 81 години почина поетесата Надежда Захариева. Тъжната новина съобщи семейството ѝ в социалните мрежи.

"С огромна болка съобщаваме, че нашата обичана майка и баба Надежда вчера пое по своя последен път. Тя остави след себе си следа в сърцата на много хора и ще продължи да живее в паметта ни!

Ще ни липсва безкрайно!

Благодарим на всички за обичта и уважението към нея!", написаха близките на поетесата във "Фейсбук".

Надежда Захариева е българска поетеса и текстописец. Родена на 3 ноември 1944 г. в село Радуил, тя завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работила е като журналист и редактор.

Захариева е един от най-плодотворните и известни автори на текстове за българската популярна музика, като е създала думите за над 400 песни. Нейни творби са изпълнявани от много от най-големите български певци, сред които Лили Иванова, Йорданка Христова, Маргарита Хранова и Васил Найденов, и са създадени в сътрудничество с композитори като Тончо Русев и Митко Щерев.

Освен с текстове за песни, тя е автор и на няколко стихосбирки. Била е съпруга на известния поет Дамян Дамянов до смъртта му през 1999 г.

Този четвъртък се очертава като един от най-наситените и вълнуващи дни в културния календар на страната за това лято.

Жителите и гостите на няколко български града ще имат възможност да избират между световни музикални събития, традиционни фестивали, театрални постановки и благотворителни арт изложби.

Ето кои са най-важните акценти от програмата за деня:

Прогресив рок от най-висока класа и опера под звездите в столицата

Музикалното събитие на вечерта в София несъмнено е концертът „BEAT: King Crimson Celebration Show“. Прогресив рок проектът, обединяващ легендарни музиканти, ще взриви Зала 1 на НДК от 19:00 часа. Феновете на тежкия и комплексен звук ще се насладят на преоценка на някои от най-влиятелните албуми в историята на рока.

За почитателите на класическото изкуство София предлага различно, но също толкова грандиозно изживяване. На 9 юли официално се открива мащабният фестивал „Опера на площада“. Под открито небе публиката ще може да се пренесе в света на драматичните италиански шедьоври с премиерните изпълнения на оперите „Селска чест“ и „Палячи“.

Карнавален дух край морето и Вазови тържества в Сопот

Летният дух завладява Северното Черноморие с официалния старт на „Юлски нощи Каварна – Карнавал 2026“. Четиридневният фестивал започва в четвъртък и обещава да превърне крайморския град в арена на мащабни дефилета, танци и денонощна музикална програма за туристите.

В същия ден в Сопот официално ще бъдат закрити традиционните Вазови тържества. С поредица от тържествени прояви градът ще отдаде почит към делото на патриарха на българската литература Иван Вазов, привличайки родолюбци от цялата страна.

Дебютно изкуство и международна литература

Арт сцената в София ще бъде обогатена с благотворителната изложба „На ръба / On the Brink“ на художничката Ива Цолова-Куцарова. Експозицията от 15 картини се открива в 19:00 часа в алтернативното пространство на Водната кула в кв. Лозенец.

Малко по-рано, от 18:00 часа, в Народно читалище "Пенчо П. Славейков 1921" ще се проведе престижен Литературен салон. На събитието с вход свободен ще бъдат наградени лауреатите от международния конкурс "Изящното перо 2026-Чикаго" и ще бъде представена новата книга на писателката Снежана Галчева.

Комедия и смях във Велико Търново

Културната вълна няма да подмине и старата столица. Актьорът Димитър Рачков гостува във Велико Търново със своето популярно хумористично шоу „Рачков и жените“. Изпълненият със смях и житейска ирония спектакъл обещава да напълни залата и да подари незабравима вечер на търновската публика.

На 9 юли 1974 г. в София е открит трупа на българската писателка Люба Тодорова Ганчева, позната на широката публика с псевдоним Яна Язова.

Яна Язова е родена в Лом на 23 май 1912 г. Баща ѝ Тодор Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. Майка ѝ – Радка Бешикташлиева е дъщеря на известен търговец от Цариград. Прадядото на Яна – Христо Стоев Дрянков е вуйчо на Христо Ботев и съратник на Васил Левски.

Това пише сайтът Българска история.

В Лом майка ѝ е учителка, а баща ѝ е училищен инспектор. Тя и с две години по-голямата ѝ сестра са дълго чакани деца. Мила се ражда през 1910 г. след 10-годишен брак. Затова първото си дете грижовните родители наричат Мила, а второто – Люба.

В първи клас учителката на Яна е собствената ѝ майка. Малко след това семейството се мести във Видин, след това в Пловдив и през 1930 г. се установява в София. В столицата Яна Язова завършва Първа девическа гимназия (1930), а след това „Славянска филология“ в Софийския университет (1935г.). Яна притежавала красота, за която старите софиянци казвали, че когато тя ходи по жълтите павета, те въздишали под стъпките ѝ. Заради катранено черният цвят на косата ѝ, отблъснатият ѝ ухажор Николай Фол я нарича „черно отровно цвете“.

Съдбата на Люба Ганчева се променя, когато в живота ѝ влиза фигура от изключително значение за нея – професор Александър Балабанов. Той се влюбва в нея от пръв поглед през 1930 г. и я обича до края на живота си. Видният преводач и критик е бил всичко за нея – и меценат, и любим, и вдъхновител (прототип е на повечето от героите ѝ). Младата Люба Ганчева получава своя псевдоним Яна Язова точно от този така значим за нея човек. Отношенията между двамата предизвикват обществен интерес, не само поради 33-годишната разлика във възрастта им. Талантът и хубостта ѝ, събрани на едно място, както и покровителството на Балабанов, който е пръв приятел на цар Борис III, предизвикват бурна омраза и ненавист срещу нея сред много други писатели по онова време. Една от злите стрели срещу Яна Язова например е била, че тя била „единствената правописна грешка“ на проф. Балабанов.

Въпреки че след 1944 г. обществото заклеймява Язова като любовница на известния професор, любовта им не е консумирана. Първият ѝ мъж е милионерът Джон Табаков, с който се среща в Париж и се сгодява. През 1938 г. обаче Балабанов успява да развали годежа им и проектираната сватба.

Личи си, че професор Балабанов е изпитвал истинска любов към Яна, а ревността му е доказателство за това. През август 1938 г. в Созопол Яна Язова се сприятелява с художника-маринист Марио Жеков. С останалите художници Яна се чувства прекрасно – тя пише, а те рисуват край нея. Вълнува я тъмносиньото море и пясък, развалините на старите къщи, меланхолията на хилядите души, които една подир друга са напуснали този древен град. Вестта за силното приятелство бързо стига до София и Александър Балабанов решава да се намеси. Той е разярен от връзката между Язова и по-младия от него художник. Между тримата избухва скандал пред свидетели. Жеков не издържа и нахвърля се на Балабанов. Любовната искра между писателката и художника обаче е изгасена преждевременно от професора. Те обаче остават приятели. Жеков рисува за Язова къщи и рибари от Созопол, които ѝ служат при написване на романа „Капитан“.

По-късно в едно свое писмо до Балабанов Язова пише: „Ти намери единствения и най-краткия път да направиш живота ми пъкъл,а ти знаеш, че в пъкъла никой никого не обича“.

Язова обаче се омъжва през 1943 г. за инженер Христо Йорданов. Той е един от ръководителите на Радио „София“, живял 16 години във Франция. Той ѝ осигурява материално възможността да твори и ѝ спестява униженията, на които са подложени писатели като нея, които не пожелават да ръкопляскат на режима.

Така след преврата на 9 септември 1944 г. Язова има възможността да се откаже да се присъедини към писателите, приели за свой художествен метод социалистическия реализъм. През 1959 г. умира съпругът ѝ, а година по-късно тя се опитва да излезе от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа „Левски“ на издателство „Народна култура“. Ръкописът е одобрен за печат, но Язова трябва да премине през обичайната процедура за т.нар. буржоазни писатели – да се покае. Тя няма за какво обаче. Предлагат ѝ да напише стихотворение за Георги Димитров, а след отказа ѝ, ръкописът на романа ѝ е върнат.

В стиховете на Яна Язова, излезли в периода 1931-1934 г., читателят се запознава с образи от социалното дъно – гамени, просяци, проститутки и др. В прозата си – романите „Ана Дюлгерова“ (1936г.) и „Капитан“ (1940г.), тя търси измеренията на необикновената личност, бунтарството на духа срещу предразсъдъците и съдбата. Драмата ѝ „Последният езичник“ е посветена на покръстването и борбата на Владимир Расате срещу византизацията на България. Пиесата е преведена на немски език от проф. Александър Балабанов.

До 1944 г. Язова пише и първия исторически роман с небългарска тематика – „Александър Македонски“, като ползва сериозни исторически извори, превъплъщава се и в някои от главните героини. Романът се набира в печатница, където при бомбардировките над София изгаря, и е отпечатан посмъртно след десетилетия.

След трилогията „Балкани“, в която влизат „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“, след 1944 г. тя написва и небезизвестния си роман „Соления залив“.

Яна Язова умира при неизясними и до днес обстоятелства. Последен знак, че е била жива, е нейна записка в бележник от 19 май 1974 г. Тялото ѝ е открито в дома ѝ в края на юли. По трупа има следи от насилие, но той в горещините вече е бил полуразложен. Погребана е на 9 август в Централните софийски гробища. Досието на Яна Язова е унищожено.

Мариан Бачев навършва 50 години днес. Актьорът, комик и театрален режисьор е роден на 8 юли 1976 г. в София и е сред най-разпознаваемите лица на българската сцена и телевизия през последните две десетилетия.

Бачев завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Актьорство за драматичен театър“ в класа на проф. Надежда Сейкова. По-късно защитава и магистърска степен по „Мениджмънт в сценичните изкуства“, отново в НАТФИЗ, което допълва професионалния му път не само като изпълнител, но и като човек, ангажиран с организацията и развитието на културни проекти.

Кариерата му започва на театралната сцена — първо в Драматичния театър в Габрово, след това в Шумен, а по-късно и в Театър „София“. През годините участва в редица постановки и гастролира на различни сцени в страната, като постепенно изгражда образ на артист с ярко комедийно присъствие, но и с опит в драматичния театър.

Широката публика го свързва най-вече с телевизионните му участия в „Шоуто на Слави“, където години наред беше част от актьорския екип. Именно там Бачев се утвърди като един от най-популярните комедийни актьори у нас — с умението да влиза в различни образи, да работи с пародия, импровизация и сатиричен коментар.

Освен като актьор, Мариан Бачев развива активна дейност и в обучението на млади таланти. Името му е свързано с детско-юношески театрални школи и сценични проекти, чрез които работи с деца и младежи, интересуващи се от актьорско майсторство. Тази линия в биографията му го превърна в една от публичните фигури, които последователно защитават значението на театралното образование и културата за младите хора.

През 2025 г. Бачев влезе и в политиката, след като беше избран за министър на културата в правителството на Росен Желязков. Назначението му предизвика широк обществен интерес заради прехода му от сцената и телевизията към управлението на културния сектор.

Като министър той постави акцент върху финансирането на културата и заплащането в сектора. Сред публично коментираните теми по време на мандата му бяха бюджетът за култура, средствата за институциите и необходимостта от по-добри условия за работещите в театри, музеи, галерии и други културни организации.

Биографията на Мариан Бачев съчетава няколко различни роли — актьор, комик, преподавател, режисьор и обществена фигура. За публиката той остава най-вече артист със силно сценично присъствие и разпознаваем хумор, а за културната общност — човек, който премина от творческата практика към институционалната отговорност.

На 50 години Мариан Бачев посреща рождения си ден с кариера, преминала през театъра, телевизията, образованието и държавното управление — път, който го превърна в една от най-коментираните личности в българския културен живот.

Днешният 8 юли предлага изключително богата палитра от културни прояви, които ще задоволят вкусовете както на меломаните, така и на любителите на театъра и изобразителното изкуство. Столицата и морската ни столица Варна се превръщат в основни горещи точки на артистичния живот в страната.

Музикалният пулс на София: От ъндърграунд хип-хоп до модерен рок

Безспорно едно от най-очакваните събития на софийската клубна сцена тази вечер е концертът на американската хип-хоп легенда Evidence от емблематичната група Dilated Peoples. Той ще взриви сцената на Club Mixtape 5, а специално участие в събитието ще вземат едни от най-влиятелните имена на родната алтернативна сцена – ЖЛЪЧ & RAWLAND.

В същия момент феновете на рок енд рола и по-твърдия звук ще се съберат в Rebels Club за традиционните юлски клубни срещи. Ако предпочитате по-интимна и акустична атмосфера, Schroedinger Bar е домакин на поредната спирка от българското турне на Oft Robin. Междувременно в арт пространството на Топлоцентрала младата и креативна формация Project by Maria ще направи официална премиера на своя дългоочакван дебютен албум, озаглавен просто "а".

Театрални вълнения в сърцето на столицата

За любителите на живото актьорско майсторство вечерта предлага два силни избора. На сцената на Театър 199 се завръща завладяващата постановка "Хаос", която обещава силни емоции и дълбок психологизъм. Паралелно с това, Народен театър „Иван Вазов“ кани зрителите на сцена „Апостол Карамитев“, където ще се изиграе интригуващият спектакъл "Ария на съперницата".

Арт вълни по Черноморието

Културният живот кипи с пълна сила и във Варна. Днес е последният шанс на жителите и гостите на морския град да разгледат живописната изложба "Летен бриз" на Мария Райчева, организирана с подкрепата на Община Варна. Веднага след това арт уикендът може да продължи в Art Gallery Le Papillon, където врати отваря съвместната експозиция на Н. Абаева и Г. Миленов, предлагаща уникална симбиоза между съвременна живопис и модерни скулптурни форми.

Една от най-разпознаваемите фигури на световната симфонична метъл сцена Таря Турунен ще представи новото си концертно шоу в България с две специални дати през март 2027 година. На 14 март певицата ще се качи на сцената на Двореца на културата и спорта във Варна, а на 18 март ще изнесе шоу в столичната зала „Христо Ботев“.

Двата концерта са част от турне в подкрепа на десетия студиен албум на Tarja – ‘Frisson Noir’, който излезе на 12 юни 2026 г. чрез earMUSIC. Определен от самата изпълнителка като най-тежкия албум в соловата ѝ кариера, той е категорично завръщане към метъл корените ѝ и силно артистично изявление за идентичност, сила и принадлежност.

В основата на ‘Frisson Noir’ стои понятието frisson - онзи кратък миг, в който музиката предизвиква физическа реакция, тръпки по кожата и усещането, че звукът се превръща в чиста емоция. Именно около тази идея е изграден целият албум - като своеобразен поклон към човешкото присъствие в музиката, живото изпълнение, дишането, несъвършенствата и неподправените емоции, които превръщат всяка песен в истинско преживяване. Кинематографичната атмосфера, симфоничните оркестрации и мощното метъл звучене се преплитат по начин, който е отличителен за творческия свят на Tarja.

Концертите във Варна и София ще пренесат тази концепция и на сцената. Заедно със своята банда Таря ще представи песни от ‘Frisson Noir’ съчетани с най-обичаните композиции от богатата си солова кариера, както и с емблематични песни от периода си с Nightwish, превърнали се в неизменна част от историята на симфоничния метъл.

Освен Таря, публиката ще има възможност да види и две специални съпорт групи, които ще допълнят програмата на вечерта. Имената им ще бъдат обявени на по-късен етап.

Публиката във Варна и София може да очаква мащабна продукция, впечатляваща сценография и концерт, в който симфоничната елегантност и тежкото метъл звучене се срещат с един от най-разпознаваемите гласове в съвременната рок музика.

Билети за концертите на Tarja Turunen в София и Варна могат да бъдат закупени в мрежите на Bilet.bg, както и онлайн на https://sme.bilet.bg/ на цени от 30 € до 60 € във Варна, а за София:

35 € промо цена за първите 200 билета

45 € след изчерпване на промо билетите и до 31.12.2026 г. вкл.

50 € от 1.01.2027 г. до 17.03.2027 г. вкл.

60 € в деня на концерта

* Деца до 7 навършени години вкл. влизат без билет, но не могат да ползват отделно седящо място, когато се заплаща за такова и задължително влизат с продружител с попълнена декларация.

На 7 юли се навършват 20 години от смъртта на Сид Барет – една от най-загадъчните, ярки и трагични фигури в историята на рок музиката. Основател, първи фронтмен, китарист и главен творчески двигател на Pink Floyd в ранните години, Барет остава символ на психеделичната епоха от 60-те, на свободата на въображението, но и на разрушителната цена, която понякога плаща артистичният гений.

Роден като Роджър Кийт Барет на 6 януари 1946 г. в Кеймбридж, Англия, той получава прякора Сид още като тийнейджър. Интересът му към музиката, рисуването и литературата се проявява рано, а артистичната му чувствителност го отличава сред връстниците му. В Кеймбридж се запознава с Роджър Уотърс, Дейвид Гилмор и други бъдещи важни фигури от британската рок сцена.

През 1965 г. Барет става част от групата, която скоро ще се превърне в Pink Floyd. Именно той дава името ѝ, вдъхновен от имената на блус музикантите Пинк Андерсън и Флойд Каунсил. В първите години Барет е не просто вокалист и китарист, а основният автор и визионер на формацията. Неговият стил съчетава детска фантазия, сюрреалистични образи, английски хумор, експериментален звук и необичайни китарни похвати.

Дебютният албум на Pink Floyd – „The Piper at the Gates of Dawn“ от 1967 г. – до голяма степен носи неговия отпечатък. Песни като „Astronomy Domine“, „Lucifer Sam“, „Bike“ и „Interstellar Overdrive“ превръщат групата в едно от водещите имена на лондонската психеделична сцена. Албумът и до днес се смята за един от най-оригиналните записи на 60-те години.

Успехът обаче идва в момент, в който психическото състояние на Барет започва да се влошава. Интензивният ритъм на концерти, натискът на музикалната индустрия и употребата на психеделични вещества, особено LSD, често се посочват като фактори, допринесли за неговото оттегляне от реалността. На сцената той започва да се държи непредвидимо – понякога стои неподвижно, без да свири, друг път повтаря един и същ акорд или изглежда напълно откъснат от случващото се.

През 1968 г. Дейвид Гилмор се присъединява към Pink Floyd, първоначално като допълнителен китарист, който да компенсира нестабилните изяви на Барет. Малко след това групата взема болезненото решение да продължи без своя основател. Според една от най-известните истории музикантите просто не го вземат на поредния концерт – момент, който по-късно се превръща в част от мита около края на Барет в Pink Floyd.

След раздялата с групата Сид Барет записва два солови албума – „The Madcap Laughs“ и „Barrett“, издадени през 1970 г. В тях се усещат едновременно гениалност, крехкост и разпад. Песните му са странни, красиви, често недовършено звучащи, но именно в това се крие тяхната сила. Те не приличат на стандартни рок композиции, а на фрагменти от вътрешен свят, който едва се задържа в музикална форма.

Въпреки кратката си активна кариера Барет оказва огромно влияние върху Pink Floyd. Отсъствието му се превръща в една от големите теми в творчеството на групата. Най-ясно това личи в албума „Wish You Were Here“ от 1975 г., посветен до голяма степен на изгубения приятел и творчески съратник. Композицията „Shine On You Crazy Diamond“ остава най-известният музикален поклон към него.

Един от най-драматичните моменти в историята на Pink Floyd се случва именно по време на записите на „Wish You Were Here“. В студиото внезапно се появява Сид Барет – почти неузнаваем, напълнял, с обръсната глава и вежди. Членовете на групата първоначално не го разпознават. Срещата ги разтърсва дълбоко и остава една от най-тъжните сцени в биографията на групата.

След началото на 70-те години Барет постепенно се оттегля от музиката и от публичния живот. Връща се в Кеймбридж, където живее под рожденото си име Роджър Барет. Занимава се с рисуване, градинарство и избягва медийното внимание. За разлика от много други рок легенди, той не се опитва да капитализира мита около себе си. Напротив – сякаш съзнателно избира тишината.

Сид Барет умира на 7 юли 2006 г. на 60-годишна възраст от рак на панкреаса. Новината за смъртта му предизвиква огромна вълна от реакции сред фенове и музиканти, за които той отдавна е не просто бивш член на Pink Floyd, а символ на изгубената невинност на рок епохата.

Любопитното е, че макар да участва активно в Pink Floyd за сравнително кратък период, влиянието му остава голямо. Без него групата вероятно нямаше да има същото име, същия начален облик и същия експериментален импулс. Барет е човекът, който отваря вратата към света, в който Pink Floyd по-късно ще изградят монументални албуми като „The Dark Side of the Moon“, „Wish You Were Here“, „Animals“ и „The Wall“.

20 години след смъртта му Сид Барет продължава да бъде фигура, която трудно се побира в едно определение. Той е основател на легендарна група, психеделичен поет, китарист експериментатор, самотник, мит и предупреждение. Историята му е едновременно вдъхновяваща и болезнена – разказ за човек, който промени музиката, но не успя да остане в света, който сам помогна да създаде.

Прочутият и противоречив руски режисьор Никита Михалков отправи тежки критики към съвременните млади режисьори, обвинявайки ги в „пълна творческа безпомощност“. В своето изказване председателят на Съюза на кинематографистите подчерта, че съвременното кино масово губи своята дълбочина, тъй като новите автори залагат на визуални ефекти за сметка на човешките взаимоотношения и стойностните сценарии.

Според Михалков, младото поколение в индустрията страда от „драматургична импотентност“, при която липсата на оригинални идеи се маскира зад скъпа компютърна графика и повърхностни клишета. Носителят на „Оскар“ заяви, че технологичният напредък е изпреварил хуманизма и е направил авторите мързеливи, лишавайки филмите от дух и истинско послание.

Липса на занаят и подготовка: Режисьорът отбеляза, че заснемането на филм вече е технически достъпно за всеки, което обаче е свалило драстично критериите за професионализъм.

Технологии срещу смисъл: Михалков смята, че съвременните режисьори не знаят как да работят с актьорите и да изграждат психологически образи, разчитайки единствено на динамичен монтаж.

Идеологически и културен вакуум: Според него киното е спряло да възпитава ценности и се е превърнало в чисто консуматорски продукт.

Този коментар идва в контекста на засилващия се натиск от страна на Михалков за държавно регулиране на пазара и ограничаване на чуждото влияние върху местното кинопроизводство, включително чрез предложения за нови данъци върху чуждестранните филми. Докато консервативните кръгове подкрепиха думите му, редица независими критици и по-млади кинематографисти контрираха, че позицията на Михалков е остаряла и отразява неговото собствено откъсване от вкусовете на модерната публика.

Международният кинофестивал във Венеция ще отличи Джордж Клуни със „Златен лъв“ за цялостно творчество през 2026 г. Актьорът, режисьор и продуцент ще бъде почетен за кариера, която обхваща няколко десетилетия и включва работа в различни жанрове, както пред камерата, така и зад нея.

Клуни е сред малкото фигури в Холивуд, номинирани за „Оскар“ в шест различни категории: най-добър филм, режисура, главна мъжка роля, поддържаща мъжка роля, оригинален сценарий и адаптиран сценарий. Той има две награди „Оскар“: за поддържаща мъжка роля в „Сириана“ от 2005 г. и като продуцент на „Арго“, отличен за най-добър филм през 2012 г.

Венецианското биенале, което организира фестивала, определи Джордж Клуни като артист, съчетаващ класическа звездна харизма, професионализъм и съвременна чувствителност. В официалното си съобщение институцията подчертава работата му във военни филми като „Трима крале“ и „Сириана“, трилъри като „Майкъл Клейтън“, комедии като „Бандата на Оушън“ и „О, братко, къде си?“, научна фантастика като „Гравитация“ и „Соларис“, както и драматични комедии като „Потомците“, „Високо в небето“ и „Джей Кели“.

Според Биеналето Клуни е успял да запази разпознаваем творчески почерк в роли, които изискват различен регистър: ироничен, меланхоличен, сдържан, чаровен и в същото време способен на драматична дълбочина.

Отличието ще отбележи и режисьорската му работа. Джордж Клуни има девет филма зад камерата, сред които „Самопризнанията на един опасен ум“, „Лека нощ и късмет“, „Мартенските иди“ и „Субурбикон“. Венецианското биенале ги описва като „изискани, амбициозни и извън правилата и конвенциите на холивудското кино“.

Организаторите посочват още, че публичният образ на Клуни и част от режисьорските му проекти отразяват дългогодишната му ангажираност със социални и хуманитарни каузи, което го прави една от значимите фигури в съвременния шоубизнес.

Джордж Клуни коментира отличието с характерната си самоирония. „Имал съм толкова много необикновени моменти във Венеция. Този фестивал без съмнение е любимият ми и да получа „Златен лъв“ е огромна чест“, заяви той. „Вероятно това означава и че съм остарял, но го приемам“, добави актьорът.

Връзката на звездата с Венеция е дълга. През годините той е минавал по червения килим на фестивала с филми като „Извън контрол“ от 1998 г., „Лека нощ и късмет“ от 2005 г., „Вълци“ от 2024 г. и „Джей Кели“ през миналата година.

Директорът на фестивала Алберто Барбера определи Джордж Клуни като „завършен и харизматичен артист“, който е превърнал силното си призвание в една от най-ярките кариери в съвременното кино. Барбера припомни, че пътят му започва без преки пътища, с малки роли в телевизионни сериали и нискобюджетни продукции, преди големия пробив със сериала „Спешно отделение“.

По думите на Барбера Клуни притежава рядкото умение да прави персонажите си едновременно достоверни, привлекателни, достъпни и човешки. Той подчерта, че харизмата на актьора не се основава само на външния му образ, а на убедителността, с която присъства на екрана.

През 2025 г. Джордж Клуни получи и номинация за награда „Тони“ за дебюта си на Бродуей в сценичната адаптация на „Лека нощ и късмет“, където изпълни ролята на журналиста Едуард Р. Мъроу. Спектакълът влезе в историята на Бродуей като първото театрално представление на живо, излъчено едновременно по CNN за публика по целия свят.

83-ото издание на Международния кинофестивал във Венеция ще се проведе от 2 до 12 септември 2026 г. Официалната селекция на фестивала ще бъде обявена на 23 юли.

Един от най-прочутите камерни състави в Европа – италианският квартет "Кремона" (Quartetto di Cremona), ще изнесе първия си концерт в България.

Събитието ще се състои на 10 юли в тържествената зала на Военния клуб в София и с него ще бъде открито лятното издание на Международния музикален фестивал Allegra. За своя български дебют музикантите са подготвили специална селекция с камерна музика от Джакомо Пучини, Джузепе Верди и Франц Шуберт. Програмата е замислена като изящен мост между италианската емоционалност и австро-германската класическа традиция. Четири дни по-късно, отново на сцената на Военния клуб, предстои среща с двама съмишленици - Шуман, който разпознава в младия Брамс „оня, който трябваше да дойде“ и Брамс, който цял живот носи естетиката на своя ментор.

Ще се пренесем там, където пролетната еуфория на Струнния квартет в ми-бемол мажор на Роберт Шуман среща есенната мъдрост на Йоханес Брамс, претворена в Кларинетния му квинтет. За този концерт Петър Найденов събира ансамбъл от виртуози. Салих Джан Геврек, Фабио ди Казола, Екарт Рунге, Лех Ушински, Стоимен Пеев и Валерий Соколов изграждат плътната, топла основа, която разкрива дълбоките емоционални пластове на двете концертни творби. Тази концертна вечер е специална в програмата на фестивала – бижу, заради присъствието на истински звезди на музикалната сцена и акцента върху камерните концерти, които са специалитет на Allegra от самото начало на фестивалния живот.

На 16 юли, е вечерта, в която се усеща синергията, родена от срещата на най-талантливите млади музиканти с опита на звездите на световната сцена – това накратко е The Next Generation Orchestra, проект или по-скоро мисия, с която Allegra се гордее и подкрепя с много любов. На сцената ще излязат най-добрите студенти от майсторските класове на три големи фигури в съвременното изпълнителско изкуство: Ямей Ю (цигулка), Константин Хайдрих (виолончело), Александър Гордън Земцов и артистичния директор и създател на Allegra - Петър Найденов (контрабас). Програмата обединява произведения, в които се преплитат младежкият порив и почитта към традицията. Вечерта започва с Вариациите по тема от Чайковски на Антон Аренски – музикална епитафия към неговия учител, превръщаща тъгата в паметник на традицията. Следва дързостта на 17-годишния Моцарт и неговия Концерт за цигулка №1, вдъхновен от италианското belcanto.

Неслучайно финалът на това издание на бижуто на фестивалите – Allegra е под мотото Триумф на духа. Виена – вечният притегателен център на музикалния гений и сцена на най-големите симфонични триумфи – е невидимата нишка във финалната вечер на тазгодишното издание на фестивал Allegra на 17 юли. Градът на триумфите на Бетовен, Брамс и Щраус-син стои в основата на празничния катарзис. На сцената излиза изключителната Йоана Гойчеа, лауреат на най-престижните конкурси и притежател на исторически „Гуаданини“ от 1761 г. Нейният интелигентен звук и огнен темперамент разкриват дълбоката човешка емоция на Концерта за цигулка от Брамс. Под палката на Джеймс Лоу, майстор на оркестровия баланс, Фестивалният оркестър „Алегра“ ще превърне финала в звуков фойерверк. Така програмата затваря своя кръг: от героичния патос на Бетовен, през философската дълбочина на Брамс, до искрящата виенска радост на Щраус – напомняйки, че изкуството неизменно води към светлината.

Подробности за програмата на фестивала, за солистите, както и билети за концертите може да намерите ТУК . Билетите се продават и в мрежата на epayGO и на касите на Изипей.

И тази година за вярната публика на Allegra е предвиден фестивален билет, който осигурява достъп до всички концерти на преференциална цена.

Фестивал и академия Алегра се провеждат под патронажа на Посолството на Швейцария, с финансовата подкрепа на Министерство на културата и Столичната община – Календар на културните събития и СПК, Италианския културен институт и Фондация „Константин и Зиновия Кацарови” и в партньорство с НМУ „Любомир Пипков”.

Белоградчишките скали отново са величествен декор на едни от най-очакваните културни събития на лятото.

На 3 юли официално беше дадено началото на XI-ото издание на „Опера на върховете“ и второто издание на „Сцена на върховете“, които ще продължат до 5 септември. Официални гости на откриването бяха кметът на Белоградчик, Боян Минков, Асен Христов - председател на Надзорния съвет на „Електрохолд България“, Еврохолд и ЕРМ Запад, и Милен Христов - Член на Управителния съвет на Електрохолд

Продажби и Електрохолд Трейд. В обръщението си Асен Христов благодари на всички, които са допринесли за реализирането на тазгодишното издание на фестивала, както и на публиката и артистите за тяхната подкрепа и участие.

В приветствието си кметът на община Белоградчик Боян Минков благодари на всички, които са допринесли за организирането на събитието. „Изключително съм щастлив за единадесета поредна година да ви кажа: „Добре дошли!“. Вече единадесет години организираме този оперен фестивал, а за втора поредна година ще проведем и новия фестивал „Сцена на върховете“.

Фестивалният сезон стартира при голям интерес от страна на публиката с концерт-спектакъла „Кралят на валса“, посветен на музиката на Йохан Щраус-син. Ден по-късно на сцената сред Белоградчишките скали беше представен и новият мюзикъл „Здравей, как си, приятелю“ по музика на Стефан Димитров.

Под звездите и в неповторимата атмосфера на природния феномен зрителите се насладиха на две впечатляващи музикални събития, които поставиха силно начало на тазгодишното издание на фестивалите.

През следващите два месеца фестивалите ще предложат най-богатата си програма досега – общо 18 заглавия, включващи опера и балет, концерт-спектакли, оперети и мюзикъли, театрални постановки, концерти на духов и симфоничен оркестър, както и рок, поп и фолклорна музика.

Организатор на „Опера на върховете“ и „Сцена на върховете“ е Фрий Медиа Груп в партньорство с Държавна опера – Русе, Националния музикален театър „Стефан Македонски“ и Драматично-кукления театър във Враца. Двата фестивала се провеждат със съдействието на Община Белоградчик и с изключителната подкрепа на Електрохолд. Партньори са още Евроинс, Чайна Мотор Къмпани (представител на Dongfeng, BYD и Hongqi), хотел „Скалите“, Винарска изба „Магура“ и FastPay.

В програмата на „Опера на върховете“ са включени още оперите „Тоска“ и „Мадам Бътерфлай“, на Моцарт - „Сватбата на Фигаро“, балетът по музика на Жорж Бизе - .„Кармен“, както и легендарният мюзикъл “Кабаре” от Джон Кандер.

Театралната програма на „Сцена на върховете“ ще предложи спектаклите „Чамкория“, „Петък вечер“, „Отчаяни съпрузи 2“, „Съвършени натрапници“, „Ботевата любов“ и „Голям мръсник“. На сцената под скалите ще се качат и едни от най-обичаните български музиканти – рок легендите „Тангра“ и БТР със симфоничен оркестър. Фолклорен празник с вход свободен ще посрещна публиката на 7 и 8 август, а финалът на фестивала ще бъде поставен от монтанския духов оркестър „Монт Мюзик“ в навечерието на Деня на съединението. Билетите за спектаклите от програмата на двата фестивала вече са в продажба.

Със своето съчетание от природна красота, музика и театър на високо ниво, „Опера на върховете“ и „Сцена на върховете“ продължават да утвърждават Белоградчик като една от водещите културни дестинации в България и да привличат публика от цялата страна. Пълна програма и всички заглавия от двата фестивала:

ОПЕРА НА ВЪРХОВЕТЕ 2026  3 юли – „Кралят на валса“ – концерт, посветен на Йохан Щраус-син  4 юли – „Здравей, как си приятелю“ – мюзикъл по Стефан Диомов  17 юли – „Live on Broadway“ – концерт-спектакъл с Рафи Бохосян и оркестъра и хора на Държавна опера Русе  18 юли – „Тоска“ от Джакомо Пучини  24 юли – „Кармен“ – балет по музика на Жорж Бизе  25 юли – „Графиня Марица“ от Имре Калман  31 юли – „Сватбата на Фигаро“ от Волфганг Амадеус Моцарт

 1 август – „Мадам Бътерфлай“ от Джакомо Пучини  4 септември – „Кабаре“ – мюзикъл от Джон Кандер СЦЕНА НА ВЪРХОВЕТЕ 2026  11 юли – „Чамкория“ – реж. Явор Гърдев със Захари Бахаров  7-8 август – Фолклорен фестивал (вход свободен)  14 август – „Петък вечер“ – с Христо Пъдев, Филип Буков, Стоян Дойчев и Александър Деянов – Skiller  15 август – „Съвършени натрапници“ - френска комедия  21 август – концерт на група „Тангра“  22 август – БТР със симфоничен оркестър  28 август – „Ботевата любов“ - патриотичен спектакъл по повод 150- годишнината от Априлското въстание  29 август - “Голям мръсник” - френска комедия  5 септември – „Монт мюзик“ – духов оркестър

Билети за „Опера на върховете“ – в мрежата на Eventim Билети за „Опера на върховете“ – в мрежата на Eventim, Grabo и URBО. Билети за „Сцена на върховете“ – в мрежата на Eventim, Grabo, Kupibileti.bg и URBО.

На 6 юли се навършват 55 години от смъртта на Луис Армстронг - музикантът, който промени не само историята на джаза, но и начина, по който популярната музика звучи през XX век. Тромпетист, певец, шоумен и един от първите световни музикални идоли, Армстронг остава символ на енергия, талант и човешка топлота, събрани в един неповторим глас.

Луис Даниел Армстронг е роден на 4 август 1901 г. в Ню Орлиънс — градът, от който джазът тръгва към света. Детството му е белязано от бедност и несигурност, но именно улиците на Ню Орлиънс го срещат с музиката. Като момче попада в дом за проблемни деца, където започва да свири на корнет. Този случай, на пръв поглед част от тежка биография, се оказва началото на една от най-влиятелните кариери в американската култура.

През 20-те години Армстронг се утвърждава в Чикаго и Ню Йорк, а записите му с формациите Hot Five и Hot Seven се превръщат в повратна точка за джаза. Той измества акцента от колективната импровизация към индивидуалния солист и превръща тромпета в инструмент на виртуозност, свобода и личен изказ. За поколения музиканти след него Армстронг не е просто изпълнител, а човекът, който показва, че джазът може да бъде едновременно изкуство, забавление и лична изповед.

Гласът му е също толкова разпознаваем, колкото и тромпетът. Дрезгав, топъл и усмихнат, той превръща песни като „What a Wonderful World“, „Hello, Dolly!“, „Mack the Knife“, „La Vie en Rose“ и „When the Saints Go Marching In“ в класики, които надживяват времето си. Армстронг е сред музикантите, които превръщат скат пеенето в популярна форма, а сценичното му присъствие го прави любимец както на джаз публиката, така и на масовата аудитория.

Любопитен факт е, че макар „What a Wonderful World“ днес да е най-разпознаваемата му песен за милиони хора, при излизането си през 1967 г. тя не се превръща веднага в голям американски хит. Истинската ѝ световна слава идва по-късно, а песента постепенно се превръща в химн на надеждата и човешката доброта.

Армстронг е известен и с прозвищата си „Сачмо“ и „Попс“. Зад усмивката и сценичната лекота обаче стои артист, който преминава през расовите бариери на Америка в един от най-трудните периоди за чернокожите изпълнители. Той често е критикуван от по-млади активисти заради образа си на вечния забавляващ публиката артист, но през годините не остава без позиция. Особено силен отзвук има реакцията му по време на кризата около расовата интеграция в Литъл Рок през 1957 г., когато публично критикува бездействието на властите.

В последните десетилетия интересът към личността му не намалява. Домът му в квартал Корона в Куинс, Ню Йорк, е превърнат в музей и пази атмосферата на живота му с неговата съпруга Лусил. Там се съхраняват записи, писма, колажи, лични вещи и свидетелства за човек, който е документирал живота си с необичайна страст. Армстронг е записвал разговори, събирал е изрезки, снимки и спомени — сякаш е разбирал, че историята му ще бъде важна далеч отвъд собственото му време.

Луис Армстронг умира на 6 юли 1971 г. в дома си в Куинс. Според данни на Louis Armstrong House Museum той издъхва спокойно в съня си, а хиляди хора се стичат, за да се сбогуват с него. Погребан е в гробището „Флашинг“ в Ню Йорк — недалеч от дома, в който прекарва последните десетилетия от живота си.

Петдесет и пет години по-късно Луис Армстронг остава повече от легенда на джаза. Той е глас на едно столетие, музикант, който превръща болката в ритъм, бедността — в сила, а усмивката — в част от голямото изкуство.

Неделният 5 юли 2026 г. се очертава като кулминационна точка за летния фестивален сезон в България.

Жителите и гостите на столицата, както и почиващите по родното Черноморие, имат възможност да станат свидетели на финалните акорди на няколко мащабни международни форума, които събраха хиляди артисти и фенове у нас през изминалата седмица.

Джаз в парка и латино фиеста на плажа

Фолклор и изкуства по Южното Черноморие

Клубен живот и алтернативна сцена

С навлизането в същинската част на юли културният календар на страната тепърва ще се нажежава. Още в следващите дни се очакват стартът на Фестивала на пясъчните скулптури в Бургас и емблематични концерти като този на Робърт Плант в Пловдив.

Изключтелно рядък античен медицински инструмент откриха археолозите от екипа на проф. д-р Людмил Вагалински в помещение, долепено до храма на Херакъл в Хераклея Синтика, съобщи специализираната онлайн платформа Archaeologia Bulgarica. В древността са наричали този урологичен инструмент литулкос и са го използвали при литотомия – операция за премахване на камъни от пикочния мехур.

Плиний определя това заболяване като най-болезненото, а Амоний от Александрия (III в. пр. Хр. ) се смята за изобретател на хирургичния метод за лечение и на инструментите за него. „Затова нарекли Амоний „Литотомос“, тоест "Резача на камъни" – пояснява проф. Вагалински. – Единственият познат паралел на нашия литулкос е инструмент, намерен в Италия. Фактът, че го открихме в помещение до храма на Херакъл, ни подсказва, че може би там са лекували болни хора, търсещи помощта на митичния герой – син на самия Зевс“. От двойната бронзова кука с дръжка, украсена с релефни пръстени, липсват само извитите връхчета. Стратиграфската датировка, базираща се на проучване на скалните пластове и наслоявания, сочи към ІІІ век сл. Хр.

По думите на проф. Вагалински инструментът е изключително рядка находка не само за България, но и в световен мащаб. От наличната научна литература е известно само още едно аналогично откритие. „Това е набор от медицински инструменти, които древните лекари са използвали в практиката си за извършване на операции за вадене на камъни от пикочния мехур. Това е била много деликатна, опасна, но наложителна хирургическа намеса“, обяснява Вагалински пред БТА.

Археологът разказва, че античната медицина е разполагала с разнообразен хирургически инструментариум – скалпели, игли, кюрети, лъжички и други специализирани пособия, но подобни находки се откриват рядко. Намереният инструмент е силно специализиран и е можел да бъде използван единствено от добре обучен лекар. „Това показва високо ниво на медицинско обслужване в Хераклея Синтика през първите три века на Римската империя, когато градът преживява икономически разцвет“, подчертава той.

Екипът на проф. Людмил Вагалински продължава проучването на помещението, като след обработката на всички находки ще могат да се направят по-категорични изводи за неговата функция. В разкопките участват 34-ма работници и седем археолози. В районите извън храма и непосредствено до него се използва механизирана техника за отстраняване на дебели речни наноси, след което процесът продължава ръчно, за да бъде изяснена архитектурата около храма на Херакъл.