<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<rss version="2.0"><channel><language>BG-bg</language><title>ФАКТИ.БГ - Култура</title><link>https://fakti.bg/kultura-art</link><lastBuildDate>Tue, 17 Nov 2026 07:47:01 +0200</lastBuildDate><language>bg-BG</language><copyright>Copyright (C) 2026 kti.bg</copyright><description>Факти, новини и статии от Култура</description><image><url>https://fakti.bg/img/logo_fakti_red.gif</url><height>54</height><width>212</width><title>ФАКТИ.БГ</title><link>https://fakti.bg</link></image><item><title>България си върна открадната мощехранителница от XVII век</title><subtitle>Реликварият е бил отнет през 1999 г. от Бачковския манастир и е открит преди планирана продажба на търг в Естония</subtitle><guid>1101500</guid><link>https://fakti.bg/kultura-art/1101500-balgaria-si-varna-otkradnata-moshtehranitelnica-ot-xvii-vek</link><pubDate>Mon, 16 Nov 2026 22:51:07 +0200</pubDate><category>Култура</category><author>Мария Атанасова</author><description><![CDATA[<img src="https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/big/bed/balgaria-si-varna-otkradnata-moshtehranitelnica-ot-xvii-vek-1.webp" /><p>България си върна мощехранителница от XVII век, открадната през 1999 г. от Бачковския манастир &bdquo;Успение Богородично&ldquo;. Реликварият е бил открит в Естония, където е предстояло да бъде предложен на търг. Предметът има дарителски надпис, който го свързва с Бачковската света обител.</p>

<p>Сигналът за подготвяната продажба е подаден през май 2026 г. до Главна дирекция &bdquo;Инспекторат за опазване на културното наследство&ldquo; при Министерството на културата. След това са предприети действия за спиране на сделката и за установяване на произхода на културната ценност.</p>

<p>По случая са работили Естонският съвет за национално наследство, специализирани дирекции на Министерството на вътрешните работи и Окръжната прокуратура в Пловдив. Българските институции са представили доказателства за произхода на мощехранителницата и за незаконния ѝ износ, които са били приети от естонските власти.</p>

<p>Връщането е извършено на 11 ноември в Талин в рамките на международна операция и в изпълнение на европейска заповед за разследване на България. Културната ценност е получена от българска делегация с участието на Александър Трайков, главен директор на Главна дирекция &bdquo;Инспекторат за опазване на културното наследство&ldquo;, главен комисар Боян Раев, главен инспектор Виктор Кирев и инспектор Вяра Вучкова.</p>

<p>&bdquo;Операцията е ръководена от Окръжна прокуратура &ndash; Пловдив, Евроджъст и компетентните правоохранителни структури на Естония&ldquo;, заявиха от Министерството на културата.</p>

<p>От ведомството благодариха на подателя на сигнала, на директора на Естонския съвет за национално наследство Марилин Микерсон, както и на естонската Гранична полиция и полицията в страната за съдействието при връщането на предмета.</p>

<p> </p>

<p><strong>Източници:</strong> novini.bg, bntnews.bg</p>
]]></description></item><item><title>Чакането свърши! Робърт Патинсън е новият Джеймс Бонд</title><subtitle>Британският актьор ще наследи Даниъл Крейг като агент 007 в следващия филм от поредицата</subtitle><guid>1101560</guid><link>https://fakti.bg/kultura-art/1101560-chakaneto-svarshi-robart-patinsan-e-noviat-djeims-bond</link><pubDate>Mon, 16 Nov 2026 18:46:35 +0200</pubDate><category>Култура</category><author>Анатоли Стайков</author><description><![CDATA[<img src="https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/big/0b7/chakaneto-svarshi-robart-patinsan-e-noviat-djeims-bond-1.webp" /><p>Робърт Патинсън е избран за следващия Джеймс Бонд. Британският актьор, който е на 40 години, ще наследи Даниъл Крейг в ролята на агент 007, обяви &bdquo;Амазон Ем Джи Ем Студиос&ldquo;.</p>

<p>&bdquo;Щастлив съм да приветствам Робърт Патинсън като нашия нов Джеймс Бонд&ldquo;, заявиха от студиото.</p>

<p>Патинсън ще се появи в следващия филм от поредицата, след като Крейг приключи своето участие с &bdquo;Смъртта може да почака&ldquo; през 2021 г. Засега не са обявени нито заглавието, нито премиерната дата на новата продукция.</p>

<strong>Нова глава за агент 007</strong>

<p>Изборът поставя Патинсън начело на една от най-дълголетните филмови поредици. Приключенията на Джеймс Бонд започват през 1962 г., когато Шон Конъри пренася тайния агент на големия екран.</p>

<p>Оттогава филмите за 007 са се превърнали в едни от най-касовите продукции в историята на Холивуд. По данни, цитирани от Ройтерс, поредицата е донесла над 7 милиарда щатски долара от продажби на билети по света.</p>

<p>Образът на Бонд е свързан с британския шпионаж, елегантните смокинги, автомобилите, екшън сцените и традиционното мартини. Патинсън ще бъде следващият актьор, който ще даде свое лице на персонажа.</p>

<strong>От &bdquo;Здрач&ldquo; и &bdquo;Батман&ldquo; до 007</strong>

<p>Патинсън придоби световна популярност с ролята на Едуард Кълън в поредицата &bdquo;Здрач&ldquo;. По-късно той се утвърди и в по-разнообразни продукции, сред които &bdquo;Батман&ldquo;, а през 2026 г. участва в &bdquo;Одисея&ldquo; и &bdquo;Primetime&ldquo;.</p>

<p>Новият филм ще бъде първият, в който Патинсън ще изиграе Джеймс Бонд. С избора му приключват спекулациите около наследника на Даниъл Крейг, но подробностите за сюжета, снимачния график и премиерата все още не са обявени.</p>

<p> </p>

<p><strong>Източници:</strong> bta.bg, apnews.com, theguardian.com</p>
]]></description></item><item><title>Днес обявяват номинациите за „Грами“: DARA е кандидат в четири категории</title><subtitle>Кандидатурата на певицата и „Бангаранга“ са подадени за разглеждане след победата на България на „Евровизия“ 2026</subtitle><guid>1101371</guid><link>https://fakti.bg/kultura-art/1101371-dnes-obavavat-nominaciite-za-grami-dara-e-kandidat-v-chetiri-kategorii</link><pubDate>Mon, 16 Nov 2026 13:29:19 +0200</pubDate><category>Култура</category><author>Събина Андреева</author><description><![CDATA[<img src="https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/big/8b0/dnes-obavavat-nominaciite-za-grami-dara-e-kandidat-v-chetiri-kategorii-1.webp" /><p><strong>DARA и победният ѝ хит &bdquo;Bangaranga&ldquo; очакват да разберат дали ще попаднат сред номинираните за 69-ите награди &bdquo;Грами&ldquo;.</strong> Кандидатурата на поп певицата е подадена за разглеждане в категорията &bdquo;Най-добър нов изпълнител&ldquo;, а песента участва в още три категории &ndash; &bdquo;Запис на годината&ldquo;, &bdquo;Песен на годината&ldquo; и &bdquo;Най-добро солово поп изпълнение&ldquo;.</p>

<p>Важно уточнение е, че подадена кандидатура не означава номинация. Тя позволява на членовете на Recording Academy да разгледат съответната песен или изпълнител и да гласуват в първия кръг. <strong>Официалните номинации за &bdquo;Грами&ldquo; 2027 ще бъдат обявени на 16 ноември.</strong></p>

<p>&bdquo;Запис на годината&ldquo; оценява цялостния звукозапис, включително изпълнението, продукцията и техническата работа. &bdquo;Песен на годината&ldquo; е отличие за авторите на музиката и текста, докато &bdquo;Най-доброто солово поп изпълнение&ldquo; е насочено към изпълнителя.</p>

<p><strong>Кандидатурата за &bdquo;Най-добър нов изпълнител&ldquo; е за DARA.</strong> &bdquo;Bangaranga&ldquo; е написана от Димитрис Кондопулос, Кристиан Тарча, известен като Моноар, Ан Джудит Стоке Вик и Дарина Йотова. Продуценти на записа са Моноар и Димитрис Кондопулос.</p>

<p>&bdquo;Пълният списък с номинациите ще бъде публикуван след представянето на номинираните&ldquo;, обяви Recording Academy.</p>

<p><strong>DARA беляза най-успешната си година в кариерата. Тя идва след най-големия успех на България в историята на &bdquo;Евровизия&ldquo;.</strong> С &bdquo;Bangaranga&ldquo; певицата спечели конкурса през 2026 г., след като песента беше избрана чрез национална селекция.</p>

<p>До момента българското име, свързано с най-голям успех на наградите &bdquo;Грами&ldquo;, е &bdquo;Мистерия на българските гласове&ldquo;. През 1990 г. хорът спечели отличието за най-добър традиционен фолклорен запис с албума &bdquo;Мистерия на българските гласове, част втора&ldquo;. Същата година българската група ФСБ беше отличена за работата си по аранжимента и продукцията на &bdquo;Сиелито Линдо&ldquo;.</p>

<p>Първият кръг на гласуването за тазгодишните номинации се проведе от 12 до 22 октомври. Ако DARA или &bdquo;Bangaranga&ldquo; попаднат във финалния списък, победителите ще бъдат определени на церемонията в Лос Анджелис на 7 февруари 2027 г.</p>
]]></description></item><item><title>Легендарният Ерик Клептън пристига за първи концерт в България</title><subtitle>Легендарният китарист ще свири в София на 7 май 2027 г.</subtitle><guid>1101436</guid><link>https://fakti.bg/kultura-art/1101436-legendarniat-erik-kleptan-pristiga-za-parvi-koncert-v-balgaria</link><pubDate>Mon, 16 Nov 2026 12:58:21 +0200</pubDate><category>Култура</category><author>Събина Андреева</author><description><![CDATA[<img src="https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/big/278/legendarniat-erik-kleptan-pristiga-za-parvi-koncert-v-balgaria-1.webp" /><p><strong>Ерик Клептън ще изнесе първия си концерт в България на 7 май 2027 г. Легендарният китарист ще свири в Арена 8888 София по покана на Fest Team.</strong></p>

<p>Предварителната продажба за членовете на фен клуба на Клептън започва на <strong>18 ноември в 11:00 ч. Ден по-късно, на 19 ноември в 12:00 ч., започва продажбата за членовете на Fest Club. Общата продажба стартира на 20 ноември в 12:00 ч. в мрежата на ticketstation.bg. Цените започват от 99 евро.</strong></p>

<p>Концертът в България е включен в европейската програма на Ерик Клептън за 2027 г. След София музикантът ще излезе на сцената в Бирмингам на 17 май, а на 20, 21, 23 и 24 май ще има четири концерта в лондонската Royal Albert Hall.</p>

<p><strong>Клептън досега не е изнасял концерт в България. </strong>Предстоящото участие ще бъде част от кариерата му, която продължава повече от шест десетилетия и включва работа с групите The Yardbirds и Cream, както и успешна солова кариера.</p>

<p></p>

<p>На 20 ноември излиза The Road to Escondido: Enhanced Edition - разширено издание по повод 20-годишнината на съвместния албум на Клептън с Джей Джей Кейл. Оригиналният запис е от 2006 г., а новата версия добавя три неиздавани песни от тогавашните сесии: Wrong No More, I Got To Find My Baby и Roll On.</p>

<p>В изданието са включени и три концертни записа от Live in San Diego - Who Am I Telling You?, Anyway The Wind Blows и Don&rsquo;t Cry Sister. Албумът ще бъде издаден на двоен компактдиск.</p>

<p>На 4 декември ще излезе и ремастерирана и разширена версия на Riding with the King - съвместния албум на Ерик Клептън и Би Би Кинг. Изданието ще отбележи 100-годишнината от рождението на Би Би Кинг и ще бъде предложено като двоен колекционерски винил.</p>

<p><strong>Ерик Клептън е единственият музикант, приет три пъти в Залата на славата на рокендрола</strong> - като член на The Yardbirds, като член на Cream и като солов артист. Той е носител на <strong>17 награди &bdquo;Грами&ldquo;.</strong></p>

<p>Сред най-разпознаваемите му песни са Layla, Wonderful Tonight и Tears in Heaven, както и неговите версии на Cocaine и After Midnight на Джей Джей Кейл. The Road to Escondido печели &bdquo;Грами&ldquo; за най-добър съвременен блус албум през 2008 г.</p>
]]></description></item><item><title>Фил Колинс благодари на децата си през сълзи при въвеждането му в Залата на славата (СНИМКИ)</title><subtitle>Музикантът беше придружен от дъщеря си Лили Колинс и намекна, че може отново да се върне към музиката</subtitle><guid>1101363</guid><link>https://fakti.bg/kultura-art/1101363-fil-kolins-blagodari-na-decata-si-prez-salzi-pri-vavejdaneto-mu-v-zalata-na-slavata-snimki</link><pubDate>Mon, 16 Nov 2026 12:29:58 +0200</pubDate><category>Култура</category><author>Събина Андреева</author><description><![CDATA[<img src="https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/big/487/fil-kolins-blagodari-na-decata-si-prez-salzi-pri-vavejdaneto-mu-v-zalata-na-slavata-snimki-1.webp" /><p><strong>Фил Колинс се просълзи под бурните аплодисменти на публиката, след като беше въведен в Залата на славата на рокендрола като солов изпълнител. </strong>75-годишният музикант се появи на сцената в Peacock Theater в Лос Анджелис с помощта на две бастуни, а сред гостите беше дъщеря му Лили Колинс, известна с ролята си в сериала &bdquo;Емили в Париж&ldquo;.</p>

<p>Колинс вече е член на Залата на славата като част от Genesis, която беше отличена през 2010 г. Новото признание е за <strong>соловата му кариера</strong>, свързана с хитове като<strong> &bdquo;In the Air Tonight&ldquo; и &bdquo;One More Night&ldquo;.</strong></p>

<p>В речта си музикантът говори за петте си деца и призна, че не винаги им е било лесно заради него.<strong> &bdquo;Всички те са невероятно талантливи, а аз направих порастването им по-трудно. Обичам ги. Обичам ви до смърт&ldquo;,</strong> каза той.</p>

<p><strong>Колинс благодари и на трите си бивши съпруги, за които заяви, че са го обичали през годините и са му дали пет деца. </strong>Той спомена още своя асистент, мениджъра Тони Смит, Ахмет и Несухи Ертегюн от Atlantic Records и основателя на Virgin Records Ричард Брансън.</p>




 


 

 



 




Вижте тази публикация в Instagram.


 



 

 

 



 

 



 

 

 




 

 


<p style=" color:#c9c8cd; font-family:Arial,sans-serif; font-size:14px; line-height:17px; margin-bottom:0; margin-top:8px; overflow:hidden; padding:8px 0 7px; text-align:center; text-overflow:ellipsis; white-space:nowrap;">Публикация, споделена от Phil Collins (@officialphilcollins)</p>




<strong>&bdquo;Още не сте чули всичко от мен&ldquo;</strong>

<p><strong>Фил Колинс не е излизал на сцена от 2022 г. заради продължителни здравословни проблеми и затруднения с придвижването.</strong> Въпреки това той остави отворена възможността отново да работи върху музика.</p>

<p>&bdquo;Още не сте чули последното от мен. Мога да ви го обещая&ldquo;, каза Колинс.</p>

<p>Музикантът разказа, че асистентката му е изиграла важна роля за промяната в начина му на живот. &bdquo;Не се шегувам, когато казвам, че без нея нямаше да съм тук. Щях да съм в кутия на два метра под земята&ldquo;, заяви той.</p>

<p><strong>Травис Баркър от Blink-182 въведе Колинс в Залата на славата. </strong>Той подчерта, че британецът е постигнал рядко срещан успех едновременно като барабанист и като певец с хитове през 80-те години. Баркър специално отличи барабанния преход в &bdquo;In the Air Tonight&ldquo;.</p>

<p>След речта Синтия Ериво изпълни забавена версия на песента, а Баркър изсвири емблематичната барабанна партия. Изпълнението беше сред акцентите на церемонията.</p>

<strong>Лили Колинс: &bdquo;Не бихме могли да бъдем по-горди&ldquo;</strong>

<p><strong>Лили Колинс беше до баща си както на червения килим, така и в залата. </strong>След церемонията тя определи вечерта като изключително важна за семейството и написа, че най-ранните ѝ и ценни спомени са свързани с музиката на баща ѝ.</p>

<p>&bdquo;Да го видя на сцената, прегръщащ цялата любов, подкрепа и признание в залата след всичко, през което е преминал, е неописуемо. Няма човек, който да заслужава това повече. Не бихме могли да бъдем по-горди&ldquo;, написа тя.</p>

<p>Сред останалите отличени на церемонията бяха Куин Латифа, Oasis, MC Lyte и Sade. Фил Колинс завърши речта си с благодарност към Ерик Клептън и Робърт Плант, които определи като свои герои.</p>
]]></description></item><item><title>Илия Луков: В Тараклия туптеше едно българско сърце</title><subtitle>Народният певец беше специален гост на деветото издание на конкурса „Облаче ле бяло“, в което участваха 149 млади изпълнители от Молдова и Украйна</subtitle><guid>1101294</guid><link>https://fakti.bg/kultura-art/1101294-ilia-lukov-v-taraklia-tupteshe-edno-balgarsko-sarce</link><pubDate>Mon, 16 Nov 2026 07:29:05 +0200</pubDate><category>Култура</category><author>Венелина Маринова</author><description><![CDATA[<img src="https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/big/da3/ilia-lukov-v-taraklia-tupteshe-edno-balgarsko-sarce-1.webp" /><p>В залата на районния Дом на културата &bdquo;Степан Танов&ldquo; в Тараклия българската народна песен събра 149 деца и младежи от Молдова и Украйна. На 14 ноември там се проведе галаконцертът на IX Международен вокален конкурс за млади изпълнители &bdquo;Облаче ле бяло &ndash; 2026&ldquo;, а специален гост беше народният певец Илия Луков.</p>

<p>В програмата участваха 77 индивидуални изпълнители на възраст от 5 до 25 години и три хорови състава с общо 72 деца. За подготовката им са работили 25 преподаватели и музикални ръководители от различни населени места в Молдова и Украйна. В края на събитието бяха връчени 37 награди.</p>

<p><img alt="" src="https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/original/676/ilia-lukov-v-taraklia-tupteshe-edno-balgarsko-sarce-2.webp" /></p>

<strong>Песни от двете страни на Прут</strong>

<p>Конкурсът се организира от Управлението на образованието в район Тараклия с партньорството на Министерството на външните работи на Република България. Инициативата е насочена към съхраняването и популяризирането на българската народна песен, фолклора и българското слово сред младите хора от българските общности.</p>

<p>Сред официалните гости бяха посланикът на България в Молдова Мая Добрева, председателят на район Тараклия Лазар Дерменжи, представители на местната власт, образователни и културни институции, както и преподаватели от филиала на Русенския университет &bdquo;Ангел Кънчев&ldquo; в Тараклия.</p>

<p>Особено място в програмата заеха хоровите колективи, сред които хор &bdquo;Родолюбец&ldquo; от село Валя Пержей. Младите изпълнители представиха български народни песни, предавани в семействата и общностите им през поколенията.</p>

<strong>&bdquo;Едно голямо, общо българско сърце&ldquo;</strong>

<p>Илия Луков изпълни свои песни, а след това застана на сцената заедно с участниците във финалната музикална част. След концерта певецът описа срещата като силно емоционална.</p>

&bdquo;Всеки път, когато стъпя на бесарабска земя и изляза на сцената тук, ме обзема особено вълнение. Но това, което видях и усетих в районния Дом на културата &bdquo;Степан Танов&ldquo;, докосна най-съкровените струни на душата ми&ldquo;, каза Илия Луков.

<p>Той подчерта, че сред участниците има деца, които са едва на пет години, но вече изпълняват български песни пред публика. Според Луков общото пеене в края на концерта е заличило усещането за разстояние между Бесарабия и България.</p>

&bdquo;Когато заедно запяхме финалните песни, границите и разстоянията сякаш изчезнаха &ndash; в залата туптеше едно голямо, общо българско сърце, свързано завинаги с Майка България&ldquo;, каза певецът.

<p>Деветото издание на &bdquo;Облаче ле бяло&ldquo; продължава традицията българската народна песен да бъде представяна от най-младите членове на общностите в Молдова и Украйна. Финалът с участието на Луков превърна конкурса не само в състезание, но и в среща между поколения, които пазят музикалната памет на българите извън България.</p>
]]></description></item><item><title>Бургаският театър представя „Чайка“ в София</title><subtitle>Спектакълът по Антон Чехов е режисиран от Боил Банов, а сценографията е на Юлиана Войкова – Найман</subtitle><guid>1101053</guid><link>https://fakti.bg/kultura-art/1101053-burgaskiat-teatar-predstava-chaika-v-sofia</link><pubDate>Sun, 15 Nov 2026 09:22:28 +0200</pubDate><category>Култура</category><author>Тихомир Шумов</author><description><![CDATA[<img src="https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/big/530/burgaskiat-teatar-predstava-chaika-v-sofia-1.webp" /><p>Бургаският драматичен театър &bdquo;Адриана Будевска&ldquo; представя спектакъла &bdquo;Чайка&ldquo; от Антон Чехов в театър &bdquo;Българска армия&ldquo; в София. Постановката е режисирана от Боил Банов, а сценографията е дело на Юлиана Войкова &ndash; Найман.</p>

<p>Спектакълът предлага съвременен прочит на класическия текст. Визуалната среда е изградена така, че да създаде отличителна атмосфера на сцената и да подкрепи историята на героите, посочват от екипа на Бургаския драматичен театър.</p>

<strong>Любов, изкуство и търсене на смисъл</strong>

<p>В центъра на постановката са персонажи, които се оказват пленници на своите мечти, страхове и несподелени чувства. Историята проследява човешкото търсене на любов, признание и смисъл, като поставя акцент и върху трудния път на артистичните стремежи.</p>

&bdquo;Това е пиеса за любовта, която не намира своя път, за изкуството, което изисква жертви, и за човека, който продължава да търси своето място в света&ldquo;, казват от екипа на театъра.

<p>Гостуването в София дава възможност на столичната публика да види продукция на Бургаския драматичен театър, посветена на един от най-разпознаваемите текстове на Антон Чехов.</p>

<p> </p>

<p><strong>Източник:</strong> bta.bg</p>
]]></description></item><item><title>Културният сектор готви протести заради бюджета за 2027 г</title><subtitle>Артисти и културни организации настояват публичните разходи за култура да достигнат 939 млн. евро, или 0,66% от БВП</subtitle><guid>1100985</guid><link>https://fakti.bg/kultura-art/1100985-kulturniat-sektor-gotvi-protesti-zaradi-budjeta-za-2027-g</link><pubDate>Sun, 15 Nov 2026 05:01:30 +0200</pubDate><category>Култура</category><author>Мария Атанасова</author><description><![CDATA[<img src="https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/big/28a/kulturniat-sektor-gotvi-protesti-zaradi-budjeta-za-2027-g-1.webp" /><p>Независимият културен сектор подготвя мирни протести, ако проектобюджетът за 2027 г. не бъде променен. Артисти, културни организации, творчески съюзи и представители на държавни и общински институти настояват публичните разходи за култура да достигнат 0,66% от брутния вътрешен продукт, или около 939 млн. евро.</p>

<p>В проекта са заложени 728,3 млн. евро. Разликата от около 211 млн. евро е основното финансово искане в декларация на Сдружение &bdquo;Независим културен сектор&ldquo;. Организациите предупреждават, че при липса на промени ще излязат на улицата между първото и второто четене на Закона за държавния бюджет.</p>

<strong>Секторът вижда отстъпление от поетите ангажименти</strong>

<p>Според разчетите, представени от подписалите декларацията, делът на публичните разходи за култура намалява от 0,56% от БВП през 2026 г. до 0,52% през 2027 г. В средносрочната бюджетна прогноза са заложени още 0,45% през 2028 г. и 0,43% през 2029 г.</p>

<p>В абсолютни стойности разходите се очаква да се свият от 736,4 млн. евро през 2026 г. до 684 млн. евро през 2029 г. При прогнозирана инфлация от 4% през 2027 г. номиналното намаление от 1,1% би означавало реален спад от около 5%, посочват авторите на декларацията. Те отбелязват и допълнително намаление с над 50 млн. евро през 2028 г., за което според тях не са изложени мотиви.</p>

<p>&bdquo;Културата не е разход, а инвестиция и обществено благо, което не трябва да бъде жертва на свиването на бюджетните разходи&ldquo;, заявяват подписалите декларацията.</p>

<strong>Какво настояват организациите</strong>

<p>Секторът иска промяна и в средносрочната бюджетна прогноза, така че финансирането да расте всяка година. Това е свързано с Хартата за културна политика, подкрепена единодушно от парламентарната комисия по културата и медиите. На 26 октомври 2026 г. Министерството на културата припозна документа като стратегическа рамка.</p>

<p>Хартата предвижда ежегодно увеличаване на публичните средства за култура с 0,1 процентни пункта от БВП до достигане на 1%. Според организациите проектобюджетът се движи в обратната посока.</p>

<p>Представителите на сектора настояват още възнагражденията в държавните и общинските културни институти и читалищата да се увеличават със същия темп като средните доходи в страната. Те искат и ясни средства за независимия културен сектор, като посочват, че в проекта няма отделни редове за Националния фонд &bdquo;Култура&ldquo; и Националния културен календар.</p>

<strong>Какво предвижда проектът</strong>

<p>В мотивите към проектобюджета е записано, че бюджетът на Министерството на културата за 2027 г. ще бъде 285,7 млн. евро, или със 7% повече. Предвидени са допълнителни средства за филмовото изкуство, сценичните изкуства, нематериалното културно наследство, материалната база на държавните културни институти и чествания.</p>

<p>Културните организации обаче настояват за срещи с министъра на финансите, министъра на културата и парламентарните комисии по бюджет и финанси и по културата и медиите. Те призовават депутатите, подкрепили Хартата за културна политика, да внесат промени между първото и второто четене.</p>

<p> </p>

<p> </p>
]]></description></item><item><title>На 15  ноември 1957 г. „Доктор Живаго“ излиза за първи път в Милано</title><subtitle>Романът на Борис Пастернак е забранен в СССР, а авторът му е принуден да се откаже от Нобеловата награда за литература</subtitle><guid>1099783</guid><link>https://fakti.bg/kultura-art/1099783-na-15-noemvri-1957-g-doktor-jivago-izliza-za-parvi-pat-v-milano</link><pubDate>Sun, 15 Nov 2026 01:12:41 +0200</pubDate><category>Култура</category><author>Венцислав Михайлов</author><description><![CDATA[<img src="https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/big/230/na-15-noemvri-1957-g-doktor-jivago-izliza-za-parvi-pat-v-milano-1.webp" /><p>През ноември 1957 г. в Милано излиза романът &bdquo;Доктор Живаго&ldquo; на Борис Пастернак. Книгата е публикувана на италиански език от издателство &bdquo;Фелтринели&ldquo; и става първата пълна публикация на романа в света. Впоследствие различни източници посочват различни конкретни дати през ноември за появата на първото издание, но мястото, годината и издателството са безспорни.</p>

<p>Романът проследява съдбата на лекаря и поета Юрий Живаго на фона на революцията и гражданската война в Русия. Текстът поставя личния живот, любовта и моралния избор в центъра на събитията, които съветската официална литература представя основно през идеологическата рамка на революцията.</p>

<strong>Ръкописът напуска Съветския съюз</strong>

<p>Пастернак предава ръкописа на италианския издател Джанджакомо Фелтринели, след като съветските литературни среди отказват да публикуват романа. Книгата е изнесена на Запад и издадена въпреки опитите на съветските власти да спрат появата ѝ. След публикацията срещу писателя започва политическа кампания, а романът е обявен за несъвместим с официалната културна линия.</p>

<p>Натискът срещу Пастернак се засилва през 1958 г., когато той получава Нобеловата награда за литература. Нобеловата академия посочва като основание &bdquo;значимите му постижения както в съвременната лирическа поезия, така и в областта на великата руска епическа традиция&ldquo;. Така отличието е свързано с цялостното му творчество, а не единствено с &bdquo;Доктор Живаго&ldquo;.</p>

<p>Пастернак първоначално приема наградата, но след острата реакция на съветските власти е принуден да се откаже. В телеграма до Шведската академия той пише:</p>

&bdquo;Като имам предвид значението, което тази награда придоби в обществото, към което принадлежа, трябва да отхвърля това незаслужено отличие.&ldquo;

<p>Нобеловата церемония за него не се състои, а Пастернак е изключен от Съюза на съветските писатели.</p>

<p> </p>

<strong>Официалното издание в СССР идва след три десетилетия</strong>

<p>В Съветския съюз &bdquo;Доктор Живаго&ldquo; се появява едва през 1988 г. Романът е публикуван на части в литературното списание &bdquo;Нов свят&ldquo; по време на политиката на гласност, свързвана с Михаил Горбачов. Първата цялостна част излиза през януари същата година, а следващите части са подготвени за поредица от броеве.</p>

<p>Борис Пастернак умира през 1960 г., без да види романа си официално публикуван в родината му. &bdquo;Доктор Живаго&ldquo; остава едно от най-известните произведения, превърнали литературната книга в символ на сблъсъка между творческата свобода и държавната цензура.</p>

<p> </p>

<p><strong>Източници:</strong> bfi.org.uk, theguardian.com, latimes.com</p>
]]></description></item><item><title>Филипините спечелиха първата „Евровизия Азия“</title><subtitle>Кармел триумфира с „Sobra-Sobra“ след вот на журита и публика. Той ще бъде първият гост-изпълнител на „Евровизия 2027“ в Бургас</subtitle><guid>1100945</guid><link>https://fakti.bg/kultura-art/1100945-filipinite-specheliha-parvata-evrovizia-azia</link><pubDate>Sat, 14 Nov 2026 21:33:38 +0200</pubDate><category>Култура</category><author>Тихомир Шумов</author><description><![CDATA[<img src="https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/big/d3b/filipinite-specheliha-parvata-evrovizia-azia-1.webp" /><p>Филипините спечелиха първото издание на &bdquo;Евровизия Азия&ldquo;. Кармел триумфира с песента &bdquo;Sobra-Sobra&ldquo;, след като получи 93 точки от националните журита и 118 точки от зрителския вот.</p>

<p>Историческият финал се проведе в Банкок, Тайланд, на сцената на One Bangkok Forum. В конкурса участваха представители на 11 държави &ndash; Виетнам, Камбоджа, Лаос, Монголия, Бутан, Филипините, Бангладеш, Тайланд, Южна Корея, Непал и Малайзия.</p>

<strong>Комбиниран вот определи победителя</strong>

<p>Крайното класиране беше формирано чрез комбиниран вот. Националните журита имаха 50% тежест, а останалите 50% зависеха от гласовете на публиката. Зрители от цял свят можеха да участват, но нямаха право да подкрепят представителя на собствената си държава.</p>

<p>Кармел спечели вота както на журитата, така и на зрителите. Победата му осигури и участие като първи гост-изпълнител на &bdquo;Евровизия 2027&ldquo; в Бургас.</p>

<strong>DARA беше сред специалните гости</strong>

<p>Сред специалните гости на първото издание бяха българската певица DARA и тайландският певец и актьор Джеф Сатур. DARA изпълни специална версия на &bdquo;Bangaranga&ldquo; &ndash; песента, с която спечели &bdquo;Евровизия&ldquo; във Виена през май 2026 г. Тя представи и новоиздадената песен &bdquo;Bad Idea&ldquo;.</p>

<p>&bdquo;Евровизия Азия&ldquo; е нов международен музикален конкурс, създаден по модела на европейската &bdquo;Евровизия&ldquo;. Първото му издание премина под посланието &bdquo;Потопете се в ослепителните светлини на Банкок 2026&ldquo;.</p>

<strong>Китай и Япония може да участват през 2027 г.</strong>

<p>Китай и Япония са водили разговори за участие в първия конкурс, но не са успели да се включат. По думите на изпълнителния продуцент Асаф Блечер преговорите с телевизионните оператори на двете страни са продължили след крайния срок за подготовка.</p>

&bdquo;Много, много оптимистичен съм&ldquo;, че както Китай, така и Япония ще се включат в изданието през 2027 г., заяви Асаф Блечер.

<p>Азиатската версия на конкурса ще се различава от европейската и по правилата за домакинство. Спечелилата държава няма автоматично да получи правото да организира следващото издание.</p>

<p></p>

<p> </p>

<p> </p>
]]></description></item><item><title>Почина художникът Борис Резов, доайен на Пазарджик</title><subtitle>На 96 години си отиде авторът, работил в ателието на Димитър Казаков-Нерон и оставил колекция от творби във фонда на пазарджишката художествена галерия</subtitle><guid>1100855</guid><link>https://fakti.bg/kultura-art/1100855-pochina-hudojnikat-boris-rezov-doaien-na-pazardjik</link><pubDate>Sat, 14 Nov 2026 17:49:37 +0200</pubDate><category>Култура</category><author>Тихомир Шумов</author><description><![CDATA[<img src="https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/big/3ff/pochina-hudojnikat-boris-rezov-doaien-na-pazardjik-1.webp" /><p>На 96-годишна възраст почина художникът Борис Резов &ndash; доайен на пазарджишките художници и една от разпознаваемите фигури в културния живот на града.</p>

<p>За кончината му съобщи Художествена галерия &bdquo;Станислав Доспевски&ldquo;, която съхранява ценна колекция от негови творби.</p>

&bdquo;Почина доайенът на пазарджишките художници Борис Резов &ndash; бай Боре. Той остави ярка следа в българското изобразително изкуство. Художествена галерия &bdquo;Станислав Доспевски&ldquo; притежава ценна колекция от негови творби. Сбогом, бай Боре!&ldquo;

<p>Борис Резов е работил в младостта си в ателието на Димитър Казаков-Нерон, с когото го свързвало и близко семейно приятелство. Връзката с един от най-значимите български художници допълва мястото на Резов в художествената история на Пазарджик.</p>

<strong>Творчество между рисунка и живопис</strong>

<p>Творчеството на Борис Резов е разнородно от стилова гледна точка. Той работи в две основни области &ndash; рисунка и живопис, като през годините развива собствен почерк и разнообразен художествен език.</p>

<p>Негови произведения са част от колекцията на Художествена галерия &bdquo;Станислав Доспевски&ldquo;, където остават като свидетелство за дългогодишното му присъствие в културния живот на града.</p>

<p>С кончината на Борис Резов Пазарджик губи художник, чийто живот и работа са трайно свързани с местната художествена общност.</p>

<p> </p>

<p><strong>Източник:</strong> marica.bg</p>
]]></description></item><item><title>DiziCon Sofia събира феновете на турските сериали в НДК</title><subtitle>Първото издание на международния фестивал ще бъде на 17 и 18 април 2027 г. Програмата ще включва гости, сценични разговори и истории зад кадър</subtitle><guid>1100836</guid><link>https://fakti.bg/kultura-art/1100836-dizicon-sofia-sabira-fenovete-na-turskite-seriali-v-ndk</link><pubDate>Sat, 14 Nov 2026 14:49:16 +0200</pubDate><category>Култура</category><author>Тихомир Шумов</author><description><![CDATA[<img src="https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/big/337/dizicon-sofia-sabira-fenovete-na-turskite-seriali-v-ndk-1.webp" /><p>София ще бъде домакин на първото издание на DiziCon Sofia &ndash; международен фестивал за почитателите на турските телевизионни сериали. Събитието ще се проведе на 17 и 18 април 2027 г. в зала 3 на Националния дворец на културата.</p>

<p>Фестивалът е замислен като място, където телевизионните истории ще излязат извън екрана и ще срещнат своята публика на живо. Програмата ще включва гости, сценични разговори, истории зад кадър и тематични преживявания, посветени на света на турските сериали.</p>

<strong> </strong>

<p>DiziCon Sofia носи официалното английско наименование The Turkish Series Fan Convention и е създаден като международен фен фестивал. Организаторите ще представят допълнително подробностите за участниците и отделните елементи от програмата.</p>

<p>Турските сериали имат траен интерес сред българската публика и през последните години се превърнаха в разпознаваема част от телевизионното съдържание у нас. Новият фестивал ще даде възможност на зрителите да се съберат около любимите си продукции и да се запознаят с историите зад тях.</p>

<p>Първото издание на DiziCon Sofia ще продължи два дни. Мястото на събитието вече е определено &ndash; зала 3 на НДК, а останалите подробности ще бъдат обявявани поетапно.</p>

<p> </p>

<p><strong> </strong></p>
]]></description></item><item><title>Кийра Найтли: Харесвам морално сложни героини</title><subtitle>Актрисата се завръща като шпионката Хелън Уеб във втория сезон на „Черни гълъби“, който вече е достъпен в Netflix</subtitle><guid>1100719</guid><link>https://fakti.bg/kultura-art/1100719-kiira-naitli-haresvam-moralno-slojni-geroini</link><pubDate>Sat, 14 Nov 2026 05:51:48 +0200</pubDate><category>Култура</category><author>Мария Атанасова</author><description><![CDATA[<img src="https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/big/f85/kiira-naitli-haresvam-moralno-slojni-geroini-1.webp" /><p>Кийра Найтли отново влиза в ролята на шпионката Хелън Уеб във втория сезон на сериала &bdquo;Черни гълъби&ldquo;. Актрисата посочи, че я привличат персонажи, които не могат лесно да бъдат определени като добри или лоши, а решенията им често остават морално двусмислени.</p>

<p>&bdquo;Замислено е да бъде забавно и абсурдно, но същевременно има наистина интересни персонажи, които са морално много сложни&ldquo;, каза Найтли пред Ройтерс при представянето на сезона в Лондон. По думите ѝ именно съчетанието между хумор и трудни човешки избори е една от силните страни на сериала.</p>

<strong>Хелън Уеб продължава двойния си живот</strong>

<p>В новите епизоди Хелън остава част от тайната организация &bdquo;Черни гълъби&ldquo;, но положението ѝ се усложнява. Съпругът ѝ Уолъс е избран за министър-председател, докато самата тя продължава да крие истинската си самоличност и професия.</p>

<p>Героинята се събира отново със стария си съюзник Сам Йънг, изигран от Бен Уишоу. Двамата се оказват въвлечени в опасна мисия, свързана със заговор срещу ръководителката на Хелън &ndash; госпожа Рийд, в чиято роля е Сара Ланкашър.</p>

<p>&bdquo;Те са морално двусмислени, невероятно сложни личности, поставени в изключително странни ситуации&ldquo;, каза Найтли за своите герои и героя на Уишоу. Актрисата допълни, че за нея е интересно да наблюдава какво ще се случи с персонажите, когато натискът върху тях нараства.</p>

<strong>&bdquo;Доста лоши&ldquo;, но не напълно отблъскващи</strong>

<p>Бен Уишоу също подчертава противоречивата природа на героите. Според него те са &bdquo;доста лоши&ldquo;, но въпреки това предизвикват странно усещане за симпатия. Именно тази комбинация между насилие, слабости и човешка уязвимост отличава &bdquo;Черни гълъби&ldquo; от традиционните шпионски истории.</p>

<p>Сериалът е създаден от Джо Бартън и проследява свят, в който личните отношения постоянно се сблъскват с тайни операции, политически интереси и борба за оцеляване. Вторият сезон вече е достъпен в Netflix.</p>

<p> </p>

<p><strong>Източници:</strong> bgnes.bg, brecorder.com</p>
]]></description></item><item><title>U2 издадоха „Carnaval de Luz“ с дует на Доли Партън</title><subtitle>Шестнадесетият студиен албум на групата съдържа 12 песни и отбелязва 50 години от създаването на U2</subtitle><guid>1100521</guid><link>https://fakti.bg/kultura-art/1100521-u2-izdadoha-carnaval-de-luz-s-duet-na-doli-partan</link><pubDate>Fri, 13 Nov 2026 13:30:05 +0200</pubDate><category>Култура</category><author>Венелина Маринова</author><description><![CDATA[<img src="https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/big/391/u2-izdadoha-carnaval-de-luz-s-duet-na-doli-partan-1.webp" /><p>На таблото в училището Mount Temple Comprehensive в Дъблин през 1976 г. Лари Мълън-младши закача ръкописна обява: барабанист търси музиканти за група. От тази бележка започва историята на U2, която половин век по-късно продължава с шестнадесетия студиен албум на ирландската група &ndash; <strong>&bdquo;Carnaval de Luz&ldquo;</strong>.</p>

<p>Албумът излиза чрез Island Records и съдържа 12 песни. Това е първият пълнокръвен запис на U2 с нови композиции след &bdquo;Songs of Experience&ldquo; от 2017 г. В него участват Bono, The Edge, Adam Clayton и Larry Mullen Jr., а продуцент е Jacknife Lee.</p>

<p>&bdquo;Това е разхвърляна, провокативна, свещена колекция от песни&ldquo;, казва The Edge за албума в изявление, цитирано от Associated Press. Сред песните са &bdquo;Street of Dreams&ldquo;, &bdquo;Silencio&ldquo; и &bdquo;The Greatest Show on Earth&ldquo; &ndash; композицията, дала името на предстоящото турне на групата.</p>

<strong>Доли Партън е гласът в последната песен</strong>

<p>Албумът завършва с <strong>&bdquo;Torn&ldquo;</strong> &ndash; дует на Bono и Доли Партън. Песента е написана от U2, Партън и Джони Макдейд от Snow Patrol. Партън записва своята партия в Нашвил, а Даниел Лануа свири на педал стийл китара в албумната версия.</p>

<p>Associated Press съобщава, че представител на Партън е потвърдил, че &bdquo;Torn&ldquo; е последният записан вокален запис на певицата. За песента са подготвени и отделна версия на Кент Уелс, както и официално видео с текста.</p>

<p>Албумът е част от по-широк цикъл, започнал с два изненадващо издадени миниалбума през 2026 г. &ndash; &bdquo;Days of Ash&ldquo; и &bdquo;Easter Lily&ldquo;, всеки с по шест песни. В рамките на честването U2 възраждат и &bdquo;Propaganda&ldquo; &ndash; списанието, което първите им почитатели получават за първи път през 1986 г. Специалното издание за &bdquo;Carnaval de Luz&ldquo; е от 128 страници и включва бележки на Bono, текстове на песни и разговори с хора, свързани с работата по албума.</p>

<strong>Турнето започва от Мексико</strong>

<p>След издаването на &bdquo;Carnaval de Luz&ldquo; U2 ще се отправят на световното турне <strong>&bdquo;The Greatest Show On Earth&ldquo;</strong>. Първият концерт е насрочен за 23 февруари 2027 г. в Мексико Сити, а следващите дати в Латинска Америка включват още концерти в Сао Пауло и Буенос Айрес.</p>

<p>Европейската част започва на 26 април в Стокхолм, като в шведската столица е обявен и втори концерт на 28 април. Следват дати във Франция, Португалия, Нидерландия, Великобритания, Германия и Италия.</p>

<p>&bdquo;Това е предизвикателство към самите нас &ndash; да направим най-добрата вечер в живота на когото и да е&ldquo;, заявяват U2 за заглавието на турнето и едноименната песен, цитирани от Rolling Stone.</p>

<p><strong>Източници:</strong> apnews.com, au.rollingstone.com, thedailybeast.com</p>
]]></description></item><item><title>Били Айдъл с първи концерт в София на 4 юли 2027 г</title><subtitle>Рок музикантът ще излезе на сцената на Sofia Live Park като част от Release Sofia Festival</subtitle><guid>1100430</guid><link>https://fakti.bg/kultura-art/1100430-bili-aidal-s-parvi-koncert-v-sofia-na-4-uli-2027-g</link><pubDate>Fri, 13 Nov 2026 09:27:29 +0200</pubDate><category>Култура</category><author>Венелина Маринова</author><description><![CDATA[<img src="https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/big/b3e/bili-aidal-s-parvi-koncert-v-sofia-na-4-uli-2027-g-1.webp" /><p>Били Айдъл ще изнесе първия си концерт в София на 4 юли 2027 г. Британският рок музикант ще бъде част от програмата на Release Sofia Festival, а шоуто ще се състои на сцената на Sofia Live Park в парка на летище &bdquo;Васил Левски&ldquo;.</p>

<p>Билетите ще бъдат пуснати в продажба на 14 ноември 2026 г. от 11:00 часа. Началната цена е 65 евро, а за събитието ще има и ограничен брой VIP билети по 250 евро. Пакетът включва паркинг, напитки от отворен бар, специален сувенир, достъп до обособена зона със седящи места, приоритетен вход и отделни санитарни помещения.</p>

<p>Организаторите съобщават, че &bdquo;още артисти от програмата на фестивала ще бъдат обявени скоро&ldquo;. Вече е потвърдено участието на The Neighbourhood, които ще свирят в Sofia Live Park на 23 юни 2027 г.</p>

<strong>Първи концерт в София, но не и в България</strong>

<p>Предстоящото участие ще бъде първата среща на Били Айдъл с публиката в София. То обаче няма да е първият му концерт в България. През юли 2006 г. музикантът изнесе концерт на стадион &bdquo;Калиакра&ldquo; в Каварна, което е отразено както в архивни публикации, така и в актуалната информация на Българското национално радио.</p>

<p>Така заявката за &bdquo;първи концерт в България&ldquo;, разпространена в част от публикациите, следва да се разбира като първи концерт в София. БНР определя гостуването през 2027 г. като второто посещение на Айдъл в страната.</p>

<strong>Почти пет десетилетия на сцена</strong>

<p>Били Айдъл започва кариерата си като фронтмен на британската пънк група Generation X, с която издава три албума между 1977 и 1981 г. През 1982 г. поема по самостоятелен път заедно с китариста Стив Стивънс.</p>

<p>Сред най-познатите песни на дуото са &bdquo;Dancing With Myself&ldquo;, &bdquo;White Wedding&ldquo;, &bdquo;Rebel Yell&ldquo;, &bdquo;Eyes Without a Face&ldquo;, &bdquo;Flesh for Fantasy&ldquo;, &bdquo;Hot in the City&ldquo; и &bdquo;Cradle of Love&ldquo;. С характерната си визия, музикалните видеоклипове по MTV и смесването на пънк енергия с рок звучене Айдъл се превръща в една от разпознаваемите фигури на музиката през 80-те години.</p>

<p></p>

<p>През 2025 г. той издаде албума &bdquo;Dream Into It&ldquo; &ndash; първия си студиен проект с нов авторски материал от 11 години. На 14 ноември 2026 г. Били Айдъл и Стив Стивънс ще бъдат включени в класа на Залата на славата на рокендрола за 2026 г.</p>

<p><strong>Източници:</strong> bnrnews.bg, segabg.com, novinite.com</p>
]]></description></item><item><title>13 ноември 1868 г. Умира Росини</title><subtitle>Сериозните му музикални занимания започват на 12 години, когато семейството се преселва в Болоня</subtitle><guid>270094</guid><link>https://fakti.bg/kultura-art/270094-13-noemvri-1868-g-umira-rosini</link><pubDate>Fri, 13 Nov 2026 04:13:52 +0200</pubDate><category>Култура</category><author>Венцислав Михайлов</author><description><![CDATA[<img src="https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/big/609/13-noemvri-1868-g-umira-rosini-1.jpg" /><p>На 13 ноември 1868 г. в Паси, близо до Париж умира Джоакино Росини. Той е роден на 29 февруари 1792 г. в Пезаро в семейство на музиканти. От ранно детство проявява своя голям талант, но родителите му са членове на пътуваща оперна трупа и детето не може да учи системно музика.</p>

<p>Сериозните му музикални занимания започват на 12 години, когато семейството се преселва в Болоня. През 1813 г., когато създава &bdquo;Танкред&ldquo; и &bdquo;Италианката в Алжир&ldquo;, той вече е най-популярният оперен творец в родината си. Мелодии от неговите опери започват да се пеят навсякъде.</p>

<p>През 1815 г. директорът на неаполитанския театър &bdquo;Сан Карло&ldquo; - Барбая, предлага на Росини да стане композитор и диригент на неговата трупа при твърде изгодни условия. Росини приема предложението, като обаче си запазва правото да пише и за други оперни състави. Най-големите му успехи са свързани с неаполитанския период на неговата дейност.</p>

<p>Своето гениално произведение &quot;Севилският бръснар&quot; създава само за 12 дни.</p>

<p>След това Росини създава цяла поредица произведения - &bdquo;Отело&ldquo;, &bdquo;Пепеляшка&ldquo;, &bdquo;Крадливата сврака&ldquo;, &bdquo;Мойсей в Египет&ldquo;, &bdquo;Мохамед II&ldquo;.</p>

<p>До 1822 г. Росини живее в родината си. След това във Виена и Лондон. В австро-унгарската столица славата му е изключително голяма и съперничи на Бетовен. От 1824 г. Джоакино вече е в Париж. Там става директор на Италианския оперен театър. Росини поднася най-значителното си произведение в областта на сериозната опера - &bdquo;Вилхелм Тел&ldquo;, написана в стила на голямата френска опера. Това е последната музикално-сценична творба на 37-годишния композитор, припомня афиш.бг.</p>

<p>До смъртта си, близо четиридесет години след това, Росини няма да напише нито една опера. Той ще създаде само няколко църковни композиции, между които прочутата &bdquo;Стабат Матер&ldquo;, и поредица албуми с песни и инструментални пиеси с оригинални имена като &bdquo;Четири закуски и четири десерта за пиано&ldquo;, &bdquo;Албум за възрастни деца&ldquo;, &bdquo;Няколко дреболии в албума&ldquo;, &bdquo;Болкоуспокояваща музика&ldquo; .</p>
]]></description></item><item><title>На 13 ноември 1986 г. „Покаяние“ пробива цензурата и променя съветското кино</title><subtitle>Филмът на Тенгиз Абуладзе е показан в Москва през ноември 1986 г. и се превръща в един от символите на гласността</subtitle><guid>1099709</guid><link>https://fakti.bg/kultura-art/1099709-na-13-noemvri-1986-g-pokaanie-probiva-cenzurata-i-promena-savetskoto-kino</link><pubDate>Fri, 13 Nov 2026 02:12:45 +0200</pubDate><category>Култура</category><author>Венцислав Михайлов</author><description><![CDATA[<img src="https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/big/d14/na-13-noemvri-1986-g-pokaanie-probiva-cenzurata-i-promena-savetskoto-kino-1.webp" /><p>В края на филма тишината в залата се оказва почти толкова силна, колкото и самата история. На 13 ноември 1986 г. в Централния дом на кинематографистите в Москва е показано &bdquo;Покаяние&ldquo; на Тенгиз Абуладзе &ndash; лента, завършена още през 1984 г., но дотогава задържана от съветската цензура.</p>

<p>Премиерата се превръща в културно събитие, защото филмът говори чрез притча за диктатурата, политическите репресии и страха, който продължава да живее и след смъртта на диктатора. &bdquo;Покаяние&ldquo; често е определян като първия голям филм от т.нар. &bdquo;полка&ldquo;, допуснат до публика след началото на политиката на гласност на Михаил Горбачов. По-точно е да се каже, че той е сред първите и най-силно въздействащи произведения, извадени от цензурата в този период.</p>

<strong>Филмът, който чака три години</strong>

<p>Абуладзе снима &bdquo;Покаяние&ldquo; като алегория, за да избегне директния сблъсък с официалната идеология. В центъра е Варлам Аравидзе &ndash; измислен управник, чието погребение не слага край на престъпленията му. Тялото му е изваждано от гроба от жена, която отказва да позволи на обществото да забрави какво е сторил.</p>

<p>Зад образа на Аравидзе зрителите разпознават Сталинската епоха и нейните наследници, макар имената им да не са произнесени. Филмът е произведен от грузинската телевизия и остава извън широкия екран до края на 1986 г. Ограничените московски прожекции са последвани от национално разпространение през 1987 г.</p>

&bdquo;Като художник не се нуждая от перестройката. Моите художествени и граждански принципи са останали същите, каквито са били и преди 20 години&ldquo;, казва Тенгиз Абуладзе в интервю за &bdquo;Крисчън сайънс монитър&ldquo;.

<p>Историята на филма е и история на променящия се съветски културен климат. Само няколко години по-рано подобен разказ за терора, вината и отговорността би бил невъзможен за публичен показ. &bdquo;Покаяние&ldquo; се появява в момент, когато гласността започва да отваря теми, дълго смятани за недосегаеми.</p>

<p><img alt="" src="https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/big/709/na-13-noemvri-1986-g-pokaanie-probiva-cenzurata-i-promena-savetskoto-kino-2.webp" /></p>

<strong>Три награди в Кан, а не четири</strong>

<p>През 1987 г. филмът участва в конкурсната програма на 40-ия Кански фестивал. Според официалния архив на фестивала &bdquo;Покаяние&ldquo; печели Голямата награда на журито и наградата на ФИПРЕССИ. Отличен е и от Екуменическото жури. Лентата е номинирана за &bdquo;Златна палма&ldquo;, но не я получава &ndash; отличието е присъдено на &bdquo;Под слънцето на Сатаната&ldquo; на Морис Пиала. Така проверимият брой на наградите в Кан е три, а не четири.</p>

<p>Успехът в Кан превръща Абуладзе в международно разпознаваем режисьор, а филма &ndash; в един от символите на съветската перестройка. Неговата сила не е само в директното осъждане на тиранията, а и във въпроса какво правят обикновените хора с паметта за нея.</p>

<strong>Шест награди &bdquo;Ника&ldquo;</strong>

<p>През 1988 г. &bdquo;Покаяние&ldquo; доминира първата церемония на наградите &bdquo;Ника&ldquo;, състояла се в Москва. Филмът печели във всичките шест категории, в които е номиниран: най-добър филм, режисура, сценарий, операторско майсторство, мъжка роля и работа на художника-постановчик. Сред отличените са Тенгиз Абуладзе, сценаристите Нана Джанелидзе и Реваз Квеселава, операторът Михаил Агранович, художникът Георги Микеладзе и актьорът Автандил Махарадзе.</p>

<p>Същата година Абуладзе получава Ленинската награда за цялата си трилогия &ndash; &bdquo;Молба&ldquo;, &bdquo;Дървото на желанията&ldquo; и &bdquo;Покаяние&ldquo;. Последният филм остава нейният най-болезнен и политически натоварен финал: напомняне, че миналото не изчезва само защото е било забранено да се говори за него.</p>

<p> </p>

<p><strong>Източници:</strong> washingtonpost.com, csmonitor.com, content.izvestia.ru</p>
]]></description></item><item><title>Никол Кидман ще получи почетен „Сезар“ през 2027 г</title><subtitle>Австралийската актриса ще бъде отличена за цялостния си принос към киното на церемонията в Париж на 25 февруари</subtitle><guid>1100130</guid><link>https://fakti.bg/kultura-art/1100130-nikol-kidman-shte-poluchi-pocheten-sezar-prez-2027-g</link><pubDate>Thu, 12 Nov 2026 17:58:45 +0200</pubDate><category>Култура</category><author>Събина Андреева</author><description><![CDATA[<img src="https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/big/3ed/nikol-kidman-shte-poluchi-pocheten-sezar-prez-2027-g-1.webp" /><p><strong>Никол Кидман ще получи почетен &bdquo;Сезар&ldquo; на 52-рата церемония по връчването на френските кинонагради. Отличието ще бъде връчено на 25 февруари 2027 г. в зала &bdquo;Олимпия&ldquo; в Париж.</strong></p>

<p>Наградата е за<strong> цялостния принос на австралийската актриса към киното.</strong> В съобщение на Canal+ Кидман е определена като &bdquo;холивудска звезда и значима фигура в авторското кино&ldquo;, изградила кариера извън обичайните жанрови граници.</p>

<p>Никол Кидман работи с режисьори като Стенли Кубрик, Джейн Кемпиън, Ларс фон Триер, Баз Лурман и Йоргос Лантимос. Международният ѝ пробив идва с трилъра<strong> &bdquo;Мъртво вълнение&ldquo;, а по-късно тя се утвърждава с роли във &bdquo;Мулен Руж&ldquo;, &bdquo;Широко затворени очи&ldquo;, &bdquo;Другите&ldquo; и &bdquo;Догвил&ldquo;.</strong></p>

<p>През 2003 г. актрисата печели &bdquo;<strong>Оскар</strong>&ldquo; за най-добра женска роля за превъплъщението си в образа на писателката Вирджиния Улф във филма &bdquo;Часовете&ldquo;. През 2024 г. тя получава купата &bdquo;Волпи&ldquo; за най-добра актриса на кинофестивала във Венеция за ролята си в &bdquo;Babygirl&ldquo;.</p>

<p>Звездата развива и кариера като <strong>продуцент</strong>. Тя е съосновател на Blossom Films, която стои зад сериалите &bdquo;Големите малки лъжи&ldquo;, &bdquo;Отмяната&ldquo; и &bdquo;Девет напълно непознати&ldquo; &mdash; продукции, в които актрисата изпълнява и главни роли.</p>

<p>Сред останалите ѝ отличия са титлата кавалер на Ордена на Австралия от 2006 г., юбилейната награда по повод 70-ата годишнина на кинофестивала в Кан през 2017 г. и наградата за цялостно творчество на Американския филмов институт през 2024 г. Тя е първият австралийски артист, удостоен с това отличие.</p>

<p><strong>Никол Кидман се присъединява към списъка на международните звезди, получили почетен &bdquo;Сезар&ldquo;, сред които са Джим Кери, Джулия Робъртс, Кристофър Нолан, Дейвид Финчър, Кейт Бланшет, Робърт Редфорд и Джордж Клуни.</strong></p>

<p>52-рата церемония ще бъде водена от френския актьор и комик Венсан Дедиен. Академията за киноизкуство и техники е насрочила обявяването на номинациите за 22 януари 2027 г., а връчването на наградите ще се състои на 25 февруари в &bdquo;Олимпия&ldquo;.</p>
]]></description></item><item><title>Прощаваме се с Вежди Рашидов в Народния театър</title><subtitle>Поклонението пред скулптора, бивш министър на културата и председател на парламента започва в 11:00 часа в София</subtitle><guid>1099984</guid><link>https://fakti.bg/kultura-art/1099984-proshtavame-se-s-vejdi-rashidov-v-narodnia-teatar</link><pubDate>Thu, 12 Nov 2026 06:06:18 +0200</pubDate><category>Култура</category><author>Милен Ганев</author><description><![CDATA[<img src="https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/big/981/proshtavame-se-s-vejdi-rashidov-v-narodnia-teatar-1.webp" /><p>Близки, колеги, общественици и почитатели ще се простят с Вежди Рашидов днес в Народния театър &bdquo;Иван Вазов&ldquo; в София. Поклонението пред скулптора, художника и политик започва в 11:00 часа.</p>

<p>Вежди Рашидов почина на 6 ноември след кратко боледуване. Той беше на 74 години. Новината за кончината му беше съобщена от негови близки, а датата и мястото на поклонението бяха обявени в същия ден.</p>

<strong>Почит от парламента и културните среди</strong>

<p>Депутатите почетоха паметта на Рашидов с едноминутно мълчание. Председателят на 52-рото Народно събрание Михаела Доцова го определи като &bdquo;големия български творец и видния български скулптор, обществен деятел, министър на културата в две правителства, народен представител в няколко парламента и председател на 48-ото Народно събрание&ldquo;.</p>

<p>&bdquo;Мисля, че ще бъде запазено мястото му в нашата история&ldquo;, каза скулпторът Крум Дамянов пред БТА. Думите му са част от реакциите на представители на художествените среди след кончината на Рашидов.</p>

<p>Съболезнования изразиха политици, творци и културни институции. Председателят на Народното събрание беше сред хората, които припомниха публичната и творческата роля на Рашидов в българския обществен живот.</p>

<strong>Скулптор с международно присъствие</strong>

<p>Вежди Рашидов е роден на 14 декември 1951 г. в Димитровград. В творчеството му присъстват скулптура, живопис и графика, а негови произведения са представяни в изложби в България и чужбина.</p>

<p>Негови творби са част от колекциите на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия и галерия &bdquo;Уфици&ldquo; във Флоренция. Произведения на Рашидов се съхраняват и в музеи в Москва и Токио. Той е автор и на пластики за някои от най-престижните български отличия в областта на културата, медиите и науката.</p>

<strong>След творческата кариера &ndash; активен обществен живот</strong>

<p>Рашидов беше министър на културата в две правителства, народен представител в няколко парламента и председател на 48-ото Народно събрание. През годините съчетаваше работата си като творец с участие в обществения и политическия живот.</p>

<p>Министерският съвет определи комисия по погребението му. Председател е Михаела Доцова, а сред членовете са заместник министър-председателят Иво Христов и министърът на културата Евтим Милошев.</p>

<p>Последното сбогуване с Вежди Рашидов ще се състои в Народния театър &ndash; място, свързано с културния живот на София и с публичното присъствие на твореца.</p>

<p> </p>

<p><strong>Източници:</strong> bta.bg, 24chasa.bg, sofia24.bg</p>
]]></description></item><item><title>12 ноември 1902 г. Енрико Карузо записва първия рекорд в музикалната индустрия</title><subtitle>Арията „Vesti la giubba“ от „Палячи“ се превръща в първия звукозапис, продаден в над 1 млн. копия. Историците обаче уточняват, че продажбите се отнасят до няколко версии на изпълнението</subtitle><guid>1099655</guid><link>https://fakti.bg/kultura-art/1099655-12-noemvri-1902-g-enriko-karuzo-zapisva-parvia-rekord-v-muzikalnata-industria</link><pubDate>Thu, 12 Nov 2026 01:12:42 +0200</pubDate><category>Култура</category><author>Венцислав Михайлов</author><description><![CDATA[<img src="https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/big/814/12-noemvri-1902-g-enriko-karuzo-zapisva-parvia-rekord-v-muzikalnata-industria-1.webp" /><p>Пред големия звукосъбирателен рог на ранния грамофон Енрико Карузо изпява &bdquo;Vesti la giubba&ldquo; &ndash; арията на клоуна Канио от операта &bdquo;Палячи&ldquo; на Руджеро Леонкавало. Така през 1902 г. гласът на италианския тенор поставя начало на ерата на милионните звукозаписи.</p>

<p>Guinness World Records определя записа като първия в историята, продаден в над 1 млн. копия. Според справочника той е записан през ноември 1902 г. и е издаден от Gramophone &amp; Typewriter Company.</p>

<strong>Арията, която излиза извън оперния театър</strong>

<p>&bdquo;Vesti la giubba&ldquo; звучи в края на първо действие на &bdquo;Палячи&ldquo;. В нея Канио трябва да се върне на сцената и да играе ролята на весел клоун, въпреки че личната му трагедия току-що се е разкрила. Карузо превръща тази сцена в едно от най-разпознаваемите изпълнения в историята на операта.</p>

<p>Технологията по това време е далеч от днешните студийни записи. Няма електрически микрофони и усилватели. Певецът трябва да насочи гласа си към метален рог, който предава звуковите трептения към мембрана и игла. Именно тази механична система записва изпълнението върху плочата.</p>

<p>Първата версия на арията е направена в Италия през 1902 г., а Карузо я записва отново през 1904 и 1907 г. Именно това поражда и уточнението, че изразът &bdquo;първият милионен запис&ldquo; се отнася до песента и нейните последователни издания, а не непременно до една-единствена плоча.</p>

<strong>Историческата слава идва с уточнение</strong>

<p>Библиотеката на Конгреса на САЩ посочва, че записът на Карузо за Gramophone е продаден в над 1 млн. копия по света, а по-късните издания за Victor и RCA носят още милиони продажби. В същия контекст Марк Карузо определя изпълнението като запис, който &bdquo;ще определи посоката, в която ще се развива звукозаписът, и начина, по който се купуват плочи&ldquo;.</p>

<p>Някои източници обаче свързват конкретното достигане на границата от 1 млн. с версията от 1904 г. Изследване на Кеймбриджкия университет отбелязва, че няма надеждно установена дата, на която е продадено милионното копие. Данните от американски фирмени регистри показват само няколко хиляди продадени екземпляра от отделни записи на Карузо през 1904 г., което прави ранната статистика трудно проверима.</p>

<p>Това не променя мястото на Карузо в историята на музиката. Роденият в Неапол тенор, който дебютира в Метрополитън опера през 1903 г., е първата голяма оперна звезда, достигнала до световна публика чрез грамофона. Гласът му вече не зависи само от залата и живото изпълнение &ndash; той може да бъде притежаван, възпроизвеждан и слушан от милиони хора.</p>

<p> </p>

<p><strong>Източници:</strong> content.time.com, cadenaser.com, lagazzettaitaliana.com</p>
]]></description></item><item><title>Поклонението пред Вежди Рашидов е на 12 ноември</title><subtitle>Последната почит към скулптора и бивш председател на парламента ще бъде в Народния театър „Иван Вазов“ в София</subtitle><guid>1099818</guid><link>https://fakti.bg/kultura-art/1099818-poklonenieto-pred-vejdi-rashidov-e-na-12-noemvri</link><pubDate>Wed, 11 Nov 2026 15:58:18 +0200</pubDate><category>Култура</category><author>Светослава Ингилизова</author><description><![CDATA[<img src="https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/big/cf7/poklonenieto-pred-vejdi-rashidov-e-na-12-noemvri-1.webp" /><p>Поклонението пред Вежди Рашидов ще се състои на <strong>12 ноември от 11:00 часа</strong> в Народния театър &bdquo;Иван Вазов&ldquo; в София. Близки, приятели, колеги и представители на културния и обществения живот ще се съберат, за да отдадат последна почит на скулптора, общественик и политик.</p>

<p>Вежди Рашидов почина на 6 ноември 2026 г. на 74-годишна възраст след кратко боледуване. Новината за поклонението беше съобщена от неговите близки, а Народното събрание почете паметта му с едноминутно мълчание.</p>

<strong>Творчески път и международно признание</strong>

<p>Рашидов е роден на 14 декември 1951 г. в Димитровград. Завършва Художествената гимназия &bdquo;Илия Петров&ldquo; в София, а през 1978 г. получава диплома по скулптура от Националната художествена академия, където негов преподавател е проф. Димитър Даскалов.</p>

<p>През 1981 г. печели голямата награда на Ватикана на името на Данте Алигиери в Равена за творбата &bdquo;Вратата на Рая&ldquo;. През 2004 г. е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките.</p>

<p>Сред разпознаваемите му произведения са монументите &bdquo;Джон Ленън&ldquo; и &bdquo;Ключът на София&ldquo;. Той е автор и на статуетките за отличията &bdquo;Златната роза&ldquo; на кинофестивала във Варна и &bdquo;Сирак Скитник&ldquo; на Българското национално радио. Негови творби са представяни в изложби в България и чужбина и се съхраняват в музейни и частни колекции в Европа, Азия и Северна Америка.</p>

<strong>Два мандата като министър на културата</strong>

<p>Политическата кариера на Вежди Рашидов започва през 2009 г., когато е избран за народен представител от ГЕРБ. Той е министър на културата в първото и второто правителство на Бойко Борисов, а по-късно оглавява парламентарната Комисия по културата и медиите.</p>

<p>На 21 октомври 2022 г. Рашидов е избран за председател на 48-ото Народно събрание и остава на поста до февруари 2023 г. Хронологията на парламента посочва периода на неговото председателство като 19 октомври 2022 г. &ndash; 2 февруари 2023 г.</p>

<p>След кончината му председателят на Народното събрание Михаела Доцова заяви: <strong>&bdquo;Свободата окриляваше не само дарбата на Вежди Рашидов, но и всяка негова мисъл и действие.&ldquo;</strong> Тя го определи като &bdquo;големия български творец и видния български скулптор&ldquo;, министър на културата в две правителства и председател на 48-ото Народно събрание.</p>

<p>Последната почит към Вежди Рашидов ще бъде в Народния театър &bdquo;Иван Вазов&ldquo; на 12 ноември.</p>

<p> </p>
]]></description></item><item><title>Кърт Вонегът: 104 години от рождението на гения на абсурда</title><subtitle>На 11 ноември се навършват 104 години от рождението на американския писател, превърнал черния хумор в начин да говори за войната, самотата и човешката доброта</subtitle><guid>1099629</guid><link>https://fakti.bg/kultura-art/1099629-kart-vonegat-104-godini-ot-rojdenieto-na-genia-na-absurda</link><pubDate>Wed, 11 Nov 2026 09:29:09 +0200</pubDate><category>Култура</category><author>Венелина Маринова</author><description><![CDATA[<img src="https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/big/b58/kart-vonegat-104-godini-ot-rojdenieto-na-genia-na-absurda-1.webp" /><p>В края на &bdquo;Сирените на Титан&ldquo; Кърт Вонегът стига до изречение, което звучи едновременно като присъда над човечеството и като малка възможност за спасение: <strong>&bdquo;Смисълът на човешкия живот, независимо кой го управлява, е да обичаме онзи, който е наблизо и може да бъде обичан.&ldquo;</strong> Мисълта е изречена от Малъки Кънстант, герой, преминал през война, космически абсурд и загуба на илюзиите. Цитатът е от романа, публикуван през 1959 г.</p>

<p>Това не е обич в сантименталния смисъл на думата. При Вонегът тя е избор да останеш човек в свят, който често изглежда лишен от ред и справедливост. Герои&shy;те му рядко управляват съдбата си. Те са подчинени на войни, политически системи, технологии, случайности и чужди планове. Но могат да решат как ще се отнасят към човека до себе си.</p>

<strong>Писателят, който превърна Дрезден в литература</strong>

<p>Кърт Вонегът е роден на 11 ноември 1922 г. в Индианаполис. Учи биохимия в университета &bdquo;Корнел&ldquo;, а през 1943 г. постъпва в армията. Пленен е от германските войски по време на битката при издутината и е отведен в Дрезден. Там оцелява при съюзническите бомбардировки през февруари 1945 г., защото се намира под земята в помещение, използвано като склад за месо.</p>

<p>Преживяното се превръща в основа на &bdquo;Кланица №5&ldquo; &ndash; романа, който го прави световноизвестен. Книгата излиза през 1969 г. и проследява съдбата на Били Пилигрим &ndash; човек, &bdquo;отлепен от времето&ldquo;, който преживява живота си без хронологичен ред. Фантастичният похват не прикрива войната, а показва как травмата разрушава обичайното усещане за време, причинност и памет.</p>

<strong>Черният хумор като форма на съпротива</strong>

<p>Преди &bdquo;Кланица №5&ldquo; Вонегът публикува &bdquo;Механично пиано&ldquo; през 1952 г., а след това &bdquo;Сирените на Титан&ldquo; и &bdquo;Котешка люлка&ldquo;. В романите му научната фантастика не е бягство от действителността. Тя е начин да се видят по-ясно човешките слабости &ndash; сляпата вяра в прогреса, подчинението на системи и склонността да се оправдава насилието с големи идеи.</p>

<p>Вонегът пише 14 романа, както и разкази, пиеси и публицистика. Сред най-познатите му книги са още &bdquo;Закуска за шампиони&ldquo;, &bdquo;Бог да пази, господин Роузуотър&ldquo;, &bdquo;Майка нощ&ldquo; и &bdquo;Времетръс&ldquo;. Творчеството му съчетава сатиричен тон, фантастични допускания и дълбоко недоверие към всяка идеология, която поставя абстрактната цел над конкретния човек.</p>

<strong>Послание, което остава след него</strong>

<p>Кърт Вонегът умира на 11 април 2007 г. в Манхатън, на 84 години, след травми, получени при падане. Той остава писател на войната, но и на малките човешки жестове, които правят живота поносим.</p>

<p>Затова изречението от &bdquo;Сирените на Титан&ldquo; продължава да се помни. То не обещава, че светът ще стане разумен, справедлив или безопасен. Казва само, че дори когато човек не може да промени вселената, може да избере да не бъде безразличен към онзи, който е до него.</p>

<p><strong>Източници:</strong> tnellen.com, washingtonpost.com, csmonitor.com</p>
]]></description></item><item><title>205 години от рождението на Фьодор Достоевски: писателят с несравнимо разбиране за човешката душа</title><subtitle>Библията внася в живота и творчеството му темите за страданието, изкуплението, вярата и моралния избор </subtitle><guid>1013765</guid><link>https://fakti.bg/kultura-art/1013765-205-godini-ot-rojdenieto-na-fyodor-dostoevski-pisatelat-s-nesravnimo-razbirane-za-choveshkata-dusha</link><pubDate>Wed, 11 Nov 2026 08:31:34 +0200</pubDate><category>Култура</category><author>Събина Андреева</author><description><![CDATA[<img src="https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/big/4e2/204-godini-ot-rojdenieto-na-fyodor-dostoevski-pisatelat-s-nesravnimo-razbirane-za-choveshkata-dusha-2.webp" /><p><strong>На 11 ноември 1821 година в Москва се ражда Фьодор Михайлович Достоевски</strong> &ndash; писател, чието име се превръща в синоним на дълбочина, психологическа проникновеност и морално изпитание. <strong>Днес, 205 години по-късно, неговите произведения не просто се четат &ndash; те продължават да разтърсват, да смущават и да задават въпроси, които не остаряват.</strong></p>

<strong>Ранните години</strong>

<p>Достоевски е второто от седем деца в семейството на военен лекар, работещ в московска болница за бедни. Тази среда на страдание и лишения по-късно ще стане основен мотив в творчеството му. <strong>Учи във Военно инженерно училище в Санкт Петербург, но скоро напуска военната кариера, за да се посвети на литературата. Първият му роман &bdquo;Бедни хора&ldquo; (1846) е посрещнат с възторг от критика </strong>&ndash; Белински го обявява за новото лице на руската проза. Само три години по-късно младият писател е арестуван за участие в интелектуален кръг, обвинен в подривна дейност срещу властта.</p>

<p><img alt="" src="https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/original/ddb/204-godini-ot-rojdenieto-na-fyodor-dostoevski-pisatelat-s-nesravnimo-razbirane-za-choveshkata-dusha-1.webp" /></p>

<p><strong>На 22 декември 1849 г. Достоевски е изведен на Семьоновския плац за разстрел. В последния момент царят заменя смъртната му присъда с четири години каторга в Сибир, последвани от военна служба</strong>. Преживяването оставя незаличим отпечатък върху него. В Сибир му е позволено да притежава само една книга &ndash; <strong>Библията</strong>. По-късно писателят ще казва, че <strong>това четиво &bdquo;спасило душата му&ldquo;.</strong></p>

<p>От заточението си той се връща пречупен, но преобразен. Темите за <strong>страданието, изкуплението, вярата и моралния избор</strong> стават централни в творчеството му. В &bdquo;Записки от мъртвия дом&ldquo; описва живота в каторгата с документална сила, превръщайки личната болка в универсален човешки опит.</p>

<p>През 1860-те и 1870-те години създава произведения, които завинаги променят представата за романа. <strong>&bdquo;Престъпление и наказание&ldquo;</strong> е не просто разказ за убийство, а анализ на идеята, че <strong>човек може да бъде &bdquo;над морала&ldquo;. &bdquo;Бесове&ldquo; </strong>е пророческо предупреждение за разрушителната сила на <strong>фанатизма </strong>&ndash; роман, който поразително предвижда логиката на тоталитарните идеологии. В <strong>&bdquo;Идиот&ldquo; </strong>героят княз Мишкин е опит за въплъщение на Христовата доброта в свят, който не може да я понесе. <strong>&bdquo;Братя Карамазови&ldquo; </strong>пък е обобщение на всичко, което писателят е мислил за човека, Бога и свободата &ndash; последното му и най-зряло произведение, публикувано малко преди смъртта му през 1881 г.</p>

<p><img alt="" src="https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/original/4e2/204-godini-ot-rojdenieto-na-fyodor-dostoevski-pisatelat-s-nesravnimo-razbirane-za-choveshkata-dusha-2.webp" /></p>

<p><strong>Достоевски страда от епилепсия </strong>&ndash; заболяване, което често се проявява по време на писане. Пристъпите му били придружени от състояния на екстатично <strong>прозрение</strong>, които по собствените му думи били <strong>&bdquo;моменти на съвършено щастие&ldquo;</strong>. Болестта не го спира. Работи при нечовешки условия, често в бедност и с постоянни дългове. <strong>Пристрастен е към хазарта </strong>и губи големи суми в германските курорти, включително парите за издръжката на семейството си. Именно от отчаяние и под натиск на дълговете написва &bdquo;<strong>Играчът</strong>&ldquo; &ndash; за рекордните 26 дни.</p>

<strong>Влияние надхвърлящо литературата</strong>

<p>Малко известен факт е, че<strong> Достоевски въвежда първите елементи на съвременната психология в литературата. </strong>В писмата си говори за &bdquo;вътрешен човек&ldquo;, за &bdquo;подсъзнателен страх&ldquo; и &bdquo;двойственост на волята&ldquo; &ndash; термини, които десетилетия по-късно ще станат част от речника на психоанализата. Ницше го нарича &bdquo;единственият психолог, от когото съм се научил&ldquo;. <strong>Фройд посвещава на него студия, в която го определя като &bdquo;велик художник на несъзнаваното&ldquo;.</strong></p>

<p>Животът на Достоевски е изпитание до последно. <strong>Болен, изтощен, но творчески неудържим, той умира на 9 февруари 1881 г. в Санкт Петербург &ndash; само няколко месеца след публикуването на &bdquo;Братя Карамазови&ldquo;. </strong>Погребението му събира над <strong>шестдесет хиляди души</strong> &ndash; безпрецедентно събитие в Русия по онова време. На гроба му в Александро-Невската лавра е изписан цитат от Евангелието според Йоан: <strong>&bdquo;Ако житното зърно, паднало в земята, не умре, то си остава само; но ако умре, принася много плод.&ldquo;</strong></p>

<p>Днес, повече от два века след рождението му, Фьодор Достоевски остава не просто класик, а мислител, чието творчество продължава да предизвиква морални и философски дебати. Неговият поглед към човека не остарява, защото не принадлежи на една епоха, а на самата природа на човешката същност &ndash; противоречива, уязвима, вечно търсеща смисъл.</p>

<p>В свят, който се движи бързо и често мисли повърхностно, Достоевски остава авторът, който ни напомня, че истинското разбиране на човека минава през страданието и борбите на съвестта.</p>
]]></description></item><item><title>14-тата Нощ на театрите ще се проведе в 12 български града</title><subtitle>Над 80 събития ще бъдат включени: спектакли, playback и импро театър, LIVE студио, срещи и изложби&#13;
</subtitle><guid>1099401</guid><link>https://fakti.bg/kultura-art/1099401-14-tata-nosht-na-teatrite-shte-se-provede-v-12-balgarski-grada</link><pubDate>Tue, 10 Nov 2026 15:58:47 +0200</pubDate><category>Култура</category><author>Събина Андреева</author><description><![CDATA[<img src="https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/big/1fb/14-tata-nosht-na-teatrite-shte-se-provede-v-12-balgarski-grada-1.webp" /><p><strong>На 21 ноември театърът отново ще има своята Нощ. Над 80 събития в 12 български града ще бъдат част от 14-ото издание на &bdquo;Нощ на театрите&ldquo;, което тази година преминава под мотото &bdquo;Крале и Шутове&ldquo;. </strong></p>

<p>Спектакли, пърформанси, куклен театър, импро и playback формати, срещи с артисти, изложби и специални събития ще превърнат сцените и нестандартните пространства в София, Пловдив, Варна, Русе, Стара Загора, Силистра, Благоевград, Видин, Плевен, Габрово, Сливен и Симитли в част от най-мащабната театрална нощ в страната.</p>

<strong>Крале и Шутове</strong>

<p><strong>Тазгодишното издание е под мотото &bdquo;Крале и Шутове&ldquo;</strong>: тема, вдъхновена от <strong>Шекспир и от театъра</strong> като място, в което ролите могат да се разменят, короните да бъдат свалени, маските - разкрити, а смехът да се превърне в прозрение. Защото понякога шутът е този, който казва истината, а кралят - този, който трябва да я чуе. Темата поставя въпроси за властта, човешките слабости и абсурда, но и за свободата на театъра да ни кара да погледнем себе си и света от различен ъгъл.</p>

<p>Любими български творци застават с лицата си зад 14-тото издание като посланици на инициативата. Сред тях са <strong>драматургът Александър Секулов, актьорите Юлиан Вергов, Дарин Ангелов, Деян Донков, Константин Еленков, Мартин Димитров, Ованес Торосян, Теодора Духовникова, Весела Бабинова, Луиза Григорова-Макариев, Боряна Братоева, Ивана Крумова, Анна Кошко и Алена Вергова, както и прима балерината Марта Петкова и премиер-солистът Никола Хаджитанев. </strong>Част от тях ще бъдат гости в традиционното LIVE студио на Нощта. Те са и героите във фотографския проект &bdquo;Нощни персонажи&ldquo;, който всяка година създава визуален портрет на българската театрална сцена. Тазгодишната кампания продължава да изследва образите на Краля и Шута &ndash; две лица на една и съща театрална вселена, през фотографския обектив на Васил Германов.</p>

<p><strong>Дигиталната изложба &bdquo;Крале и Шутове&ldquo; </strong>ще излезе извън театралните пространства и ще достигне до публиката чрез екраните на станциите на Софийското метро и в онлайн пространството. Така визуалният разказ на 14-ото издание ще бъде част от ежедневния градски ритъм и ще среща театъра с хората по пътя им през града. Но образите не остават само във фотографския кадър, а преливат във видео поредицата, в която посланиците на Нощта влизат в ролите на Крале и Шутове като интерпретират емблематични реплики от Шекспирови пиеси. Автори на видео проекта са Илия Стоянов (творчески директор), Тодор &bdquo;Тош&ldquo; Личев (режисьор) и Симеон Михалков (оператор).</p>

<strong>LIVE talk show</strong>

<p>В 12:00 ч. на 21 ноември ще започне традиционното LIVE студио, което ще се излъчва онлайн във фейсбук страницата на Нощта от HYATT Regency Sofia. Преки включвания от различни градове и разговори с актьори, режисьори и представители на театралната общност ще покажат как Нощта оживява едновременно на различни сцени в страната.</p>

<strong>От Шекспир до съвременните театрални експерименти &ndash; Нощта в София</strong>

<p>На 21 ноември столичната програма ще предложи богат избор от сценични преживявания &ndash; от класически заглавия и съвременни прочити до куклен театър, импровизация и нестандартни театрални форми.</p>

<p>Шекспировият свят ще бъде сред водещите акценти на Нощта. <strong>Театър-лаборатория &bdquo;Алма Алтер&ldquo;</strong> се включва с няколко събития, вдъхновени от темата: &bdquo;Крал Лир: Легенда за изгубените очи&ldquo; (18:00 ч.), &bdquo;Аз, Лейди Макбет&ldquo; (19:00 ч.) и &bdquo;Ромео и Жулиета - сонет за безсмъртната любов&ldquo; (20:00 ч.), всички със свободен вход. Така трите заглавия ще предложат различни срещи с шекспировата вселена и нейните вечни теми.</p>

<p><strong>В Народен театър &bdquo;Иван Вазов&ldquo; </strong>от 19:00 ч. ще бъде представен спектакълът &bdquo;Малката Англия&ldquo;, а от 19:30 ч. &ndash; премиерното заглавие &bdquo;Седем нощи на Виола Каравелова&ldquo;. В същия час на <strong>Сцена &bdquo;Апостол Карамитев&ldquo;</strong> ще започне и &bdquo;Есенна соната&ldquo;. Дневната програма включва няколко тура с разходки зад кулисите, както и две изложби във фоайето на партера и на първи балкон.</p>

<p>Сред останалите акценти в столичната програма са &bdquo;Госпожа Министершата&ldquo; в Театър &bdquo;София&ldquo;, &bdquo;Франкенщайн&ldquo; в Столичния куклен театър, &bdquo;Скакалци&ldquo; в Малък градски театър, &bdquo;Господин Колперт&ldquo; в Театрална работилница &bdquo;Сфумато&ldquo;, &bdquo;Nordost&ldquo; в Младежки театър &bdquo;Николай Бинев&ldquo;, &bdquo;Декамерон &ndash; Любов и смърт по Бокачо&ldquo; в Театър НАТФИЗ, &bdquo;Живак&ldquo; в Сити Марк Арт Център, &bdquo;Убийствена комедия&ldquo; (в 18:00 и 21:00 ч.) в Театър Възраждане и др. Моноспектакълът на Дарин Ангелов &ndash; &bdquo;Аз, която те обича&ldquo; ще има своето специално издание - на ново място: сцената на Театър Артвент, като след постановката публиката ще се срещне с екипа.</p>

<p>Нощта ще предложи и различен поглед към театралното преживяване с playback и импро формати. Университетският театър на НБУ ще представи Playback театър (17:30 ч.) със свободен вход, а ШиЗи Импро театър ще покани публиката на &bdquo;Големият комедиен взрив&ldquo; (19:30 ч.), също със свободен вход. Improdduce Me ще представят &bdquo;Кой е убиецът? Кралско издание&ldquo; в Кино Влайкова, а ХаХаХа импро театър се включва в програмата на Нощта с &bdquo;Тук и там&ldquo; (20:00 ч.).</p>

<p>Програмните съдържания включват и множество срещи с кукленото изкуство и детската публика. Сред заглавията са &bdquo;Мечо Пух&ldquo; и балетния спектакъл &bdquo;Пепеляшка&ldquo; на Софийската опера и балет, &bdquo;Бременските музиканти&ldquo;, &bdquo;Малката Баба Яга&ldquo; и &bdquo;Емил от Льонеберя&ldquo; в Младежкия театър, &bdquo;Вълшебникът от Оз&ldquo; в Кукления театър на НАТФИЗ, &bdquo;За граховото зърно и една принцеса&ldquo; в Столичен куклен театър и още много предложения за малки и големи зрители.</p>

<p>Нестандартна среща с театъра предлага и онлайн майсторският клас от Ню Йорк &ndash; &bdquo;Това е моето шоу&ldquo; (13:00 ч.), който разширява географията на театралното общуване отвъд физическите сцени.</p>

<strong>Театър в цялата страна &ndash; различни градове, различни сцени, една театрална Нощ</strong>

<p>В <strong>Пловдив </strong>програмата започва още на 20 ноември с &bdquo;Едип и пророците&ldquo; на Драматичния театър. На 21 ноември публиката ще може да гледа прожекция на &bdquo;Крал Лир&ldquo; (18:00 ч.) със свободен вход и предварителна резервация, както и спектаклите &bdquo;Новите дрехи на царя&ldquo; на Театър ХАМЕЛЕОН (11:00 ч.) и &bdquo;Кученцето се засмя&ldquo; (19:00 ч.).</p>

<p>И във <strong>Варна </strong>Нощта ще започне ден по-рано - Държавната опера ще се включи с &bdquo;Дон Карлос&ldquo; на 20 ноември, а на 21 ноември програмата продължава със спектакъла &bdquo;Карнавал&ldquo; на Драматичния театър &bdquo;Стоян Бъчваров&ldquo; (19:00 ч.), както и с куклени и playback събития. В града ще има и специален фотокорнер &bdquo;Крале и Шутове&ldquo; с костюми от представлeния, който ще даде възможност на публиката да стане част от визуалната концепция на тазгодишната Нощ.</p>

<p>В <strong>Русе </strong>Държавният куклен театър ще представи &bdquo;Аладин и вълшебната лампа&ldquo; (19:00 ч.), а след спектакъла зрителите ще могат да се срещнат и разговарят с екипа на представлението.</p>

<p>В <strong>Стара Загора</strong> акцент е &bdquo;Дон Карлос&ldquo; на Държавната опера, а в Габрово - спектакълът &bdquo;Завещанието на негово благородие&ldquo; на Драматичeн театър &bdquo;Рачо Стоянов&ldquo;.</p>

<p>В <strong>Благоевград </strong>програмата на 21 ноември е със спектакъла &bdquo;Съмнение&ldquo; в Драматичния театър, а на 22 ноември във Военния клуб ще има още три представления &ndash; &bdquo;Пепеляшка&ldquo; (16:00 ч.), &bdquo;Нещо като Ромео и Жулиета&ldquo; (17:30 ч.) и &bdquo;Любовни трепети&ldquo; (19:30 ч.).</p>

<p>В <strong>Плевен </strong>Драматично-кукленият театър &bdquo;Иван Радоев&ldquo; ще срещне публиката с &bdquo;Хензел и Гретел&ldquo;, а в <strong>Сливен </strong>Държавният куклен театър ще представи &bdquo;Дванайста нощ&ldquo; &ndash; още една препратка към Шекспировия свят и мотото на изданието.</p>

<p>В <strong>Силистра </strong>театралното студио &bdquo;Артистик&ldquo; ще представи &bdquo;Присъда&ldquo; в концертната зала на Художествената галерия, в Симитли ще има целодневна програма с вход свободен, а във <strong>Видин </strong>Нощта ще се случи в Кукления театър, където още на 20 ноември зрителите ще имат възможността да се насладят на &bdquo;Вампирова булка&ldquo;.</p>
]]></description></item><item><title>Енио Мориконе: 98 години от рождението на маестрото</title><subtitle>Музиката му превърна уестърните на Серджо Леоне в кинематографична легенда, а през 2016 г. му донесе първия състезателен „Оскар“</subtitle><guid>1099265</guid><link>https://fakti.bg/kultura-art/1099265-enio-morikone-98-godini-ot-rojdenieto-na-maestroto</link><pubDate>Tue, 10 Nov 2026 08:05:37 +0200</pubDate><category>Култура</category><author>Венелина Маринова</author><description><![CDATA[<img src="https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/big/e29/enio-morikone-98-godini-ot-rojdenieto-na-maestroto-1.webp" /><p>Някои филми започват още преди първия кадър. Един звук на електрическа китара, свистене, камбана или човешки глас са достатъчни, за да отворят пред зрителя света на Серджо Леоне. Зад тази кинематографична памет стои Енио Мориконе, който днес е сред най-разпознаваемите композитори в историята на киното.</p>

<p>Мориконе е роден в Рим и започва обучението си в консерваторията &bdquo;Санта Чечилия&ldquo; едва на 12 години. Първата му филмова музика е за &bdquo;Ил федерале&ldquo; на Лучано Салче през 1961 г., но големият пробив идва с поредицата уестърни на Серджо Леоне.</p>

<strong>Музиката, която промени уестърна</strong>

<p>Темите към &bdquo;За шепа долари&ldquo;, &bdquo;За няколко долара повече&ldquo;, &bdquo;Добрият, лошият и грозният&ldquo; и &bdquo;Имало едно време на Запад&ldquo; превръщат музиката в самостоятелен герой. Мориконе използва необичайни за традиционната филмова партитура звуци и съчетава оркестър, китари, хор, свирки и шумови ефекти.</p>

<p></p>

<p>Серджо Леоне и Мориконе се познават още от детството си, а сътрудничеството им се превръща в един от най-важните творчески съюзи в киното. Композиторът обаче не остава в рамките на уестърна. Пише музика за драми, трилъри, исторически филми и криминални истории, като работи с режисьори като Джузепе Торнаторе, Брайън Де Палма и Роман Полански.</p>

<strong>Пет номинации преди първата победа</strong>

<p>Сред най-известните му партитури са тези към &bdquo;Дни на рая&ldquo;, &bdquo;Мисията&ldquo;, &bdquo;Недосегаемите&ldquo;, &bdquo;Бъгси&ldquo;, &bdquo;Малена&ldquo; и &bdquo;Новото кино &bdquo;Парадизо&ldquo;. За последния филм той започва дългогодишното си сътрудничество с Джузепе Торнаторе, продължило с още редица продукции.</p>

<p>Преди да спечели състезателен &bdquo;Оскар&ldquo;, Мориконе получава пет номинации за музиката към &bdquo;Дни на рая&ldquo;, &bdquo;Мисията&ldquo;, &bdquo;Недосегаемите&ldquo;, &bdquo;Бъгси&ldquo; и &bdquo;Малена&ldquo;. През 2007 г. Американската академия за филмово изкуство му връчва почетен &bdquo;Оскар&ldquo; за &bdquo;великолепния и многостранен принос към изкуството на филмовата музика&ldquo;. Девет години по-късно той печели отличието за оригинална музика към &bdquo;Осемте омразни&ldquo; на Куентин Тарантино.</p>

&bdquo;Някои хора смятат, че пиша само филмова музика, но това не е вярно&ldquo;, казва Мориконе, който създава и концертни произведения, музика за театър, радио и телевизия.

<strong>Повече от 500 филмови партитури</strong>

<p>В продължение на седем десетилетия Мориконе работи по повече от 500 филма. Неговата музика достига и до популярната култура чрез записи, кавъри и концерти. Той е носител на шест награди БАФТА, четири &bdquo;Грами&ldquo; и три &bdquo;Златни глобуса&ldquo;, а произведенията му са изпълнявани от оркестри по целия свят.</p>

<p>През 2016 г. започва турнето &bdquo;60 години музика&ldquo;, което преминава през повече от 40 европейски града. Последният му концерт е в Рим през януари 2019 г. Мориконе умира на 6 юли 2020 г., но темите му продължават да звучат като разпознаваем език на киното &ndash; дори когато зрителят вече е забравил заглавието на филма.</p>

<p><strong>Източници:</strong> theguardian.com, latimes.com</p>
]]></description></item><item><title>М. Джон Харисън спечели „Букър“ за „The End of Everything“</title><subtitle>81-годишният британски писател стана най-възрастният носител на престижната литературна награда. Романът му е антиутопична сатира за свят след мистериозна катастрофа</subtitle><guid>1099254</guid><link>https://fakti.bg/kultura-art/1099254-m-djon-harisan-specheli-bukar-za-the-end-of-everything</link><pubDate>Tue, 10 Nov 2026 06:31:54 +0200</pubDate><category>Култура</category><author>Венелина Маринова</author><description><![CDATA[<img src="https://cdn4.focus.bg/fakti/no_image_big.jpg" /><p><strong>М. Джон Харисън спечели наградата &bdquo;Букър&ldquo; за 2026 г.</strong> с романа &bdquo;The End of Everything&ldquo;. Британският писател получи отличието на церемония в Old Billingsgate в Лондон, както и парична награда от 50 000 британски лири.</p>

<p>На 81 години Харисън стана най-възрастният носител на наградата. Той изпревари Маргарет Атууд, която беше на 79 години, когато през 2019 г. спечели отличието заедно с романа &bdquo;Заветите&ldquo;.</p>

<p>&lt;iframe width=&quot;315&quot; height=&quot;576&quot; src=&quot;https://www.youtube.com/embed/RWpnu8t1q38&quot; title=&quot;M. John Harrison on his Booker Prize 2026 win The End of Everything | The Booker Prize&quot; frameborder=&quot;0&quot; allow=&quot;accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share&quot; referrerpolicy=&quot;strict-origin-when-cross-origin&quot; allowfullscreen&gt;&lt;/iframe&gt;</p>

<strong>Антиутопия за свят след катастрофа</strong>

<p>&bdquo;The End of Everything&ldquo; е 13-ият роман на Харисън и е публикуван от независимото издателство Serpent&rsquo;s Tail. Книгата разказва за Филип Тенант и възрастната му леля Марни, които се опитват да продължат живота си на южното крайбрежие на Англия десетилетия след мистериозна катастрофа.</p>

<p>В този свят обществените норми са разклатени, редът е преминал в ръцете на самозвани пазители, а в ежедневието се намесват странни същества, наречени &bdquo;айджети&ldquo;. Сред сюрреалистичните детайли са самолет, разбил се в градината, и желатиноподобна маса, която започва да говори и да дава указания на хората.</p>

<p>Със своите 198 страници романът е най-краткият в краткия списък за наградата през тази година. Книгата е издадена през юни и достигна осмо място в класацията за бестселъри на &bdquo;Таймс&ldquo;.</p>

<strong>Единодушно решение на журито</strong>

<p>Председателят на журито Мери Биърд определи романа като &bdquo;политиката на настоящето, видяна през призмата на бъдещето&ldquo;. По думите ѝ книгата &bdquo;обръща читателя с главата надолу, предизвиква усмивка и, изненадващо предвид темата, оставя лека надежда&ldquo;.</p>

<p>Журито е взело единодушно решение след обсъждане на шестте заглавия от краткия списък. Харисън е първият автор, спечелил &bdquo;Букър&ldquo;, който идва от утвърдената научнофантастична литературна сцена. Досега редица носители на наградата са използвали научнофантастични елементи, но творчеството им не е било определяно основно като част от този жанр.</p>

<p>За Serpent&rsquo;s Tail това е първа победа в историята на наградата. Издателството е независим отпечатък на Profile Books и печели при петата си номинация.</p>

<strong>Писател с шест десетилетия кариера</strong>

<p>М. Джон Харисън публикува от шест десетилетия. Сред най-известните му романи са &bdquo;Алпинисти&ldquo;, &bdquo;Нова люлка&ldquo; и &bdquo;Потъналата земя започва отново да се издига&ldquo;. Той е носител на наградата &bdquo;Артър Кларк&ldquo;, на Boardman Tasker Prize за литература, свързана с планинарството, и на наградата Goldsmiths за новаторство във фикцията.</p>

<p>Самият Харисън описва темата на отличения роман с въпроса: &bdquo;Какво се случва, когато всички наши очаквания и обяснения за света се превърнат в продължаваща катастрофа, но въпреки това трябва да изградим живот?&ldquo;</p>

<p><strong>Източници:</strong> apnews.com, theguardian.com, abc.net.au</p>
]]></description></item><item><title>Почина младият актьор Борис Кашев, познат от „11А“</title><subtitle>Борис Кашев започва кариерата си като дете и има участия в киното и театъра</subtitle><guid>1098994</guid><link>https://fakti.bg/kultura-art/1098994-pochina-mladiat-aktyor-boris-kashev-poznat-ot-11a</link><pubDate>Mon, 09 Nov 2026 11:08:17 +0200</pubDate><category>Култура</category><author>Събина Андреева</author><description><![CDATA[<img src="https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/big/8f6/pochina-mladiat-aktyor-boris-kashev-poznat-ot-11a-1.webp" /><p><strong>Актьорът Борис Кашев е починал внезапно на 34-годишна възраст. Тъжната новина е съобщена от негови близки в социалните мрежи, без да се посочва причината за смъртта.</strong></p>

<p>Кашев е роден на 28 януари 1992 г. в София. През 2014 г. завършва НАТФИЗ &bdquo;Кръстьо Сарафов&ldquo;, специалност &bdquo;Актьорско майсторство за драматичен театър&ldquo;, в класа на проф. Маргарита Младенова.</p>

<p>Първата му поява на екран е през 2004 г. в телевизионния филм <strong>&bdquo;Смисълът на живота&ldquo;, когато е на 12 години.</strong> В продукцията изпълнява ролята на Кирчо.</p>

<p>Две години по-късно <strong>Борис Кашев участва в българско-немския сериал &bdquo;Магна Аура &ndash; изгубеният град&ldquo;</strong>, където играе Кристиан.</p>

<p>Сред останалите му участия в киното са филмите <strong>&bdquo;Деца от восък&ldquo;, &bdquo;Пътят към Коста дел Маресме&ldquo; и &bdquo;11А&ldquo;</strong>. Актьорът се снима и в късометражните продукции<strong> &bdquo;Промоция&ldquo;, &bdquo;Цветя&ldquo;, &bdquo;На червено&ldquo;, &bdquo;На прага&ldquo; и &bdquo;Лудисея&ldquo;.</strong></p>

<p>В професионалния си път работи с режисьорите Иван Ничев, Михаела Комитова, Мартин Геновски, Тома Вашаров, Лъчезар Петров и Ивайло Спасов.</p>

<p>Борис Кашев има изяви и в театъра. Той участва в постановката &bdquo;Кралят Елен&ldquo; на Театър &bdquo;Азарян&ldquo;, режисирана от Анастасия Събева.</p>

<p>Смъртта му прекъсва обещаваща кариера, започнала още в детските му години и преминала през телевизионни филми, сериали, кино и театър.</p>

<p></p>
]]></description></item><item><title>Александър Морфов на 66: Режисьорът, който не прави компромиси</title><subtitle>Режисьорът остави трайна следа с постановки като „Хъшове“, „Дон Кихот“ и „Животът е прекрасен“</subtitle><guid>1098917</guid><link>https://fakti.bg/kultura-art/1098917-aleksandar-morfov-na-66-rejisyorat-koito-ne-pravi-kompromisi</link><pubDate>Mon, 09 Nov 2026 07:29:17 +0200</pubDate><category>Култура</category><author>Венелина Маринова</author><description><![CDATA[<img src="https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/big/964/aleksandar-morfov-na-66-rejisyorat-koito-ne-pravi-kompromisi-1.webp" /><p>На сцената неговите герои рядко стоят спокойно. Те се движат, спорят, пеят, падат и отново се изправят. Така Александър Морфов превърна &bdquo;Хъшове&ldquo;, &bdquo;Дон Кихот&ldquo; и &bdquo;Животът е прекрасен&ldquo; в спектакли, които продължават да се помнят и след края на представлението.</p>

<p>Режисьорът е роден на 9 ноември 1960 г. в Ямбол. На 66 години той има зад гърба си работа в български и чуждестранни театри, кино и телевизия, както и десетки отличия.</p>

<strong>От техническото образование до театъра</strong>

<p>Морфов първоначално учи в Техническия университет във Варна, но театърът постепенно променя посоката на живота му. Завършва режисура за куклен театър в НАТФИЗ &bdquo;Кръстьо Сарафов&ldquo; през 1990 г., а четири години по-късно и кинорежисура.</p>

<p>Професионалният му път започва в Сливен, а от 1993 г. е режисьор в Народния театър &bdquo;Иван Вазов&ldquo;. В периода 2000&ndash;2002 г. е директор на театъра. Между 2001 и 2006 г. ръководи като главен режисьор Театър &bdquo;Вера Комисаржевская&ldquo; в Санкт Петербург и поставя спектакли и в Москва.</p>

<strong>Спектаклите, с които остава в българския театър</strong>

<p>Първата му голяма постановка в Народния театър е &bdquo;Дон Кихот&ldquo; от 1994 г. Следват &bdquo;Сън в лятна нощ&ldquo;, &bdquo;Декамерон&ldquo;, &bdquo;Дон Жуан&ldquo;, &bdquo;Полет над кукувиче гнездо&ldquo; и авторският спектакъл &bdquo;На ръба&ldquo;.</p>

<p>Най-силно свързваното с името му заглавие е &bdquo;Хъшове&ldquo;, поставено през 2004 г. Спектакълът получава награда &bdquo;Икар&ldquo; през 2005 г. и се превръща в едно от емблематичните заглавия на Народния театър. Постановката по Вазов съществува и като телевизионна продукция, режисирана от Морфов.</p>

<p>През 2012 г. той поставя &bdquo;Животът е прекрасен&ldquo; по пиесата &bdquo;Самоубиецът&ldquo; на Николай Ердман. В спектакъла участват Камен Донев, Рени Врангова, Светлана Янчева, Руси Чанев и други актьори от трупата на Народния театър. През 2024 г. Морфов представя и новата версия &bdquo;И все пак животът е прекрасен&ldquo;.</p>

<strong>Награди и остър обществен глас</strong>

<p>Морфов е носител на награди &bdquo;Икар&ldquo; и &bdquo;Аскеер&ldquo;, включително за &bdquo;Хъшове&ldquo;, &bdquo;Дон Жуан&ldquo; и &bdquo;На ръба&ldquo;. Носител е и на орден &bdquo;Св. св. Кирил и Методий&ldquo; първа степен.</p>

<p>Неговите спектакли често говорят за свободата, достойнството и сблъсъка между човека и властта. В интервю за bTV режисьорът формулира отношението си към националната идея така:</p>

&bdquo;Да живее България &ndash; но не тази на лумпените и бандитите.&ldquo;

<p>Освен като режисьор Морфов е познат и като актьор. Участва във филми като &bdquo;Иван и Александра&ldquo;, &bdquo;Козият рог&ldquo;, &bdquo;Приятелите на Емилия&ldquo;, &bdquo;След края на света&ldquo; и &bdquo;Пътуване към Йерусалим&ldquo;.</p>

<p><strong>Източници:</strong> bta.bg, btvnovinite.bg, old-news.bnr.bg</p>
]]></description></item><item><title>Българският художник Николай Янакиев получи награда на фондация „Тейлър“ в Париж</title><subtitle>Янакиев е отличен по време на 123-ото издание на Есенния салон</subtitle><guid>1098780</guid><link>https://fakti.bg/kultura-art/1098780-balgarskiat-hudojnik-nikolai-anakiev-poluchi-nagrada-na-fondacia-teilar-v-parij</link><pubDate>Sun, 08 Nov 2026 16:44:09 +0200</pubDate><category>Култура</category><author>Венелина Маринова</author><description><![CDATA[<img src="https://cdn4.focus.bg/fakti/no_image_big.jpg" /><p>Николай Янакиев е сред отличените художници на 123-ото издание на Есенния салон в Париж. Фондация &bdquo;Тейлър&ldquo; го посочва сред лауреатите на една от своите награди, чиято стойност е 1000 евро. Отличията са присъдени в рамките на изложението, което се проведе от 28 октомври до 1 ноември 2026 г. на площад &bdquo;Конкорд&ldquo;.</p>

<p>&bdquo;Поздравяваме всички лауреати&ldquo;, заявява фондация &bdquo;Тейлър&ldquo; в публикацията си за тазгодишното разпределение на наградите.</p>



<strong>Дългогодишно участие в парижкия салон</strong>

<p>Николай Янакиев е асоцииран член на Есенния салон от 1992 г. и участва в неговите годишни изложби с малки прекъсвания. Салонът е основан през 1903 г. и през годините е представял художници като Анри Матис, Пабло Пикасо, Амедео Модилиани и Пол Сезан.</p>

<p>Янакиев е роден през 1954 г. в Дупница и завършва Националната художествена академия през 1981 г. със специалност &bdquo;Живопис&ldquo;. Работи в областта на абстрактната живопис, портрета, интериора и голото тяло. Негови произведения са част от колекции на галерия &bdquo;Уфици&ldquo; във Флоренция, музей &bdquo;Мимара&ldquo; в Загреб и Националната галерия за изящни изкуства във Валета.</p>

<p><strong>Източници:</strong> blitz.bg, sofiapress.com, marica.bg</p>
]]></description></item><item><title>Голямата сцена на Театър „София“ отваря след 4 години</title><subtitle>Обновената зала разполага с 297 места, а стойността на ремонта е около 18 милиона евро. Откриването е с новия спектакъл „Не свиква с тъмното окото“</subtitle><guid>1098709</guid><link>https://fakti.bg/kultura-art/1098709-golamata-scena-na-teatar-sofia-otvara-sled-4-godini</link><pubDate>Sun, 08 Nov 2026 12:11:01 +0200</pubDate><category>Култура</category><author>Антония Симеонова</author><description><![CDATA[<img src="https://cdn4.focus.bg/fakti/no_image_big.jpg" /><p>След близо четири години ремонт Голямата сцена на Театър &bdquo;София&ldquo; отваря врати за публика. Официалното откриване е с представлението &bdquo;Не свиква с тъмното окото&ldquo;, в което участва цялата трупа на театъра.</p>

<p>Премиерният спектакъл е режисиран от Маргарита Младенова. Сценограф е Ивайло Николов, а музиката е на Христо Намлиев. Билетите за първата вечер вече са разпродадени, докато за следващите представления на 15 и 28 ноември са останали ограничен брой места.</p>

<strong>Запазен е оригиналният интериор</strong>

<p>Ремонтът обхваща зрителната зала, фоайето и вътрешния двор. При обновяването е запазен оригиналният интериорен план, а пространствата са възстановени и реставрирани.</p>

<p>Във фоайето ще бъдат представени две изложби. Едната е посветена на настоящата актьорска трупа, а другата включва кадри от легендарни постановки на Театър &bdquo;София&ldquo;.</p>

<p>Обновената зала разполага с 297 места. Сценичната механизация е изработена от виенска компания, а осветлението и останалото оборудване са определени от директора Стефан Иванов като от световно ниво.</p>

<strong>Допълнителен ремонт заради течове</strong>

<p>В началото на годината се е наложила нова намеса заради течове в покрива. По думите на Стефан Иванов част от проблемите вече са отстранени, а останалите предстои да бъдат решени в кратки срокове.</p>

&bdquo;За културата не би трябвало да има ограничения в цената и бюджетът ѝ би трябвало да расте, а не да намалява&ldquo;, коментира директорът на Театър &bdquo;София&ldquo;.

<p>Към момента стойността на ремонта е оценена на около 18 милиона евро. С повторното отваряне на Голямата сцена театърът възстановява пълната си програма в обновената сграда.</p>

<p> </p>

<p><strong>Източници:</strong> btvnovinite.bg</p>
]]></description></item></channel></rss>
