Аржентинският певец и композитор Карлос Алберто Солари, известен като Индио, почина на 77-годишна възраст, предадоха осведомителните агенции. Той беше фронтмен на групата Patricio Rey y sus Redonditos de Ricota - една от най-популярните и влиятелни рок групи в страната, отбелязва Асошиейтед прес.

Солари, който се бореше с болестта на Паркинсон от поне десетилетие, е намерен мъртъв до закрития басейн в дома си в провинциалния град Итусаинго, на около 30 километра западно от аржентинската столица Буенос Айрес, съобщиха властите. Причината за смъртта на музиканта не се посочва, пише БТА.

Семейството на Солари потвърди смъртта му в социалните медии, като заяви, че ще организира погребение и ще даде възможност на хората да се сбогуват с рок легендата. Веднага след като беше обявена кончината му, негови почитатели започнаха да се събират пред неговия дом, като носеха цветя и блузи с неговото име.

Carlos ‘Indio’ Solari, Legend of Argentina’s Rock Scene, Dies at 77https://t.co/5a5Koinn0U

„Ще скърбим както подобава, ще слушаме песните му и, преди всичко, ще се грижим един за друг, както той ни научи“, се казва в изявлението на семейството.

Като вокалист на групата Patricio Rey y sus Redonditos de Ricota – по-известна като Los Redondos, Карлос Солари се превърна в икона на контракултурата за разочарованите аржентинци, които растяха, докато страната им преминаваше от военна диктатура към демокрация, характеризираща се с новопридобити свободи, но с нестабилност и хиперинфлация през 80-те години, отбеляза Асошиейтед прес.

Групата има 10 студийни албума, като се отказа от големите звукозаписни компании, за да запази своята артистична независимост, припомня осведомителната агенция.

Los Redondos се разпадна през 2001 г., но Солари продължи да се радва на успех като соло изпълнител, издавайки още пет самостоятелни албума, в които смесва рок и електронни влияния, привлича стотици хиляди фенове в паркове и стадиони в Аржентина.

На концерт през 2016 г. той обяви, че е диагностициран с болестта на Паркинсон. „Господин Паркинсон ме преследва. Но ето ме тук“, каза тогава Карлос Солари. Публиката избухна в бурни овации. По-късно той се оттегли от турнетата, като в интервюта говореше откровено за изтощителните ефекти на болестта.

Почит на покойния музикант отдадоха политици, артисти и футболни звезди от Аржентина.

Карлос Солари е наследен от съпругата си Вирхиния Монес Руис и 25-годишния си син Бруно, информира Асошиейтед прес.

Американският актьорски синдикат SAG-AFTRA (Гилдията на екранните актьори и Американската федерация на телевизионните и радио артисти) одобри нов четиригодишен колективен трудов договор със студиата и стрийминг платформите, в който водещ акцент е поставен върху защитата на правата на актьорите при използването на изкуствен интелект, пише Асошиейтед прес.

Над 90 процента от гласувалите членове на синдиката са подкрепили споразумението, постигнато със Съюза на филмовите и телевизионните продуценти (Alliance of Motion Picture and Television Producers) – организацията, представляваща големите холивудски студиа, стрийминг услуги и продуцентски компании, пише БТА.

Новият договор въвежда ограничения за използването на дигитални копия и синтетични актьори, създавани чрез изкуствен интелект. Според клаузите продуцентите могат да използват такива технологии само ако те осигуряват „значителна допълнителна стойност“ спрямо изпълнение на истински актьор или негово дигитално заснемане.

От синдиката подчертават, че целта на разпоредбите е да се гарантира, че употребата на изкуствен интелект няма да замени човешките изпълнители, а ще остане строго ограничена и регулирана.

Президентът на SAG-AFTRA Шон Астин посочи, че договорът осигурява съществени подобрения във възнагражденията, по-добра защита на дигиталната идентичност и по-голяма сигурност на социалните и здравните придобивки на членовете.

От Съюза на филмовите и телевизионните продуценти приветстваха ратификацията и заявиха, че постигнатото споразумение е резултат от конструктивен диалог и съвместно търсене на практически решения, допълва още Асошиейтед прес.

След като вчера Висшият касационен съд излезе с решение, че режисьорът Александър Морфов е отстранен неправомерно от позицията си на главен режисьор в Народния театър, от културната институция публикуваха официално становище относно решението на съда.

Публикуваме без редакторска намеса:

"Народният театър зачита върховенството на закона и решенията на българските съдилища. В тази връзка ще изпълним постановеното от Върховния касационен съд решение и по отношение на Александър Морфов ще бъдат приложени всички законови процедури. Съдът връща Морфов на административната длъжност "главен режисьор", което означава, че той ще има само административни функции.

Същевременно считаме за необходимо да отбележим, че настоящото съдебно решение поставя въпроси с по-широко значение за трудовата дисциплина и управлението на културните институции. От него може да се направи извод, че дори при тридневно неявяване на работа, работещите по трудово правоотношение не подлежат на ефективни дисциплинарни мерки. Наред с това решението може да бъде тълкувано като допускане на действия, включително вандалски прояви в обекти със статут на паметници на културата и в национални културни институти, да се разглеждат като форма на творческа изява.

Народният театър остава ангажиран с опазването на общественото доверие, спазването на закона и защитата на културното наследство, както и с поддържането на високи професионални и етични стандарти."

Като част от програмата, в Археологическия музей в Созопол беше открита изложбата „Таш тепелер“. Изложбата представя Гьобеклитепе и Карахантепе, които са сред най-важните археологически открития в човешката история.

На церемонията по откриването, Негово Превосходителство Мехмет Саит Уянък, посланик на Република Турция в София, заяви, че Созопол се е превърнал във важен културен център чрез този фестивал. Той също така подчерта, че „Турският ден“, организиран за втора година, се е превърнал в един от символите на приятелството и културното сътрудничество между Турция и България.

Посланик Уяник заяви, че откриването на Гьобеклитепе е променило хода на историята. Той отбеляза, че Гьобеклитепе, често описван като „нулевата точка на историята“, хвърля светлина върху 12 000-годишно наследство, което е важно не само за Турция, но и за цялото човечество. Посланик Уяник покани и български приятели да посетят Гьобеклитепе и Карахантепе.

По време на програмата Шафак Нергиз, преподавател в университета Къркларели, изнесе презентация за Гьобеклитепе и Карахантепе и информира участниците за проекта „Таш тепелер”.

Като част от „Турският ден“, обучители от Института за зрялост в Одрин представиха традиционното турско изкуство на мраморирането, известно като ебру, чрез семинар. Турските художнички Рафие Караджа и Хатидже Коркмаз също допринасят за семинарите, които ще продължат по време на фестивала.

В концерта, организиран с подкрепата на Института „Юнус Емре“, „Трио Анка“ представи на публиката селекция от изтъкнати произведения на турската музика. В рамките на събитието на гостите бяха предложени и дегустации от турската кухня.

Уволнението на Александър Морфов от поста главен режисьор на Народния театър е окончателно обявено от съда за незаконно.

Това съобщи първо в социалните мрежи съпругата му, актрисата Рени Врангова. Върховният касационен съд (ВКС) не е допуснал за разглеждане касационната жалба на директора Васил Василев, става ясно от определение от 2 юни т.г. Остава в сила решението на предишната инстанция - Софийски градски съд от октомври 2025 г. По-рано и Софийският районен съд обяви дисциплинарното уволнение за неправомерно, но театърът в лицето на Васил Василев отново обжалва, припомня Сега.

Освен това съдебният състав с председател Мими Фурнаджиева осъжда Народния театър "Иван Вазов" да плати на Морфов 750 евро за направени съдебни разноски по делото. Часове след публикуването на определението Народният театър "Иван Вазов" съобщи, че ще изпълни постановеното от Върховния касационен съд решение по отношение на режисьора Александър Морфов и ще приложи всички предвидени законови процедури. От институцията подчертават, че съдебното решение възстановява Морфов на административната длъжност "главен режисьор", което означава, че той ще изпълнява единствено административни, а не творчески функции.

Режисьорът на "Хъшове", "На ръба" и "Животът е прекрасен" беше изгонен от Народния театър през февруари 2023 г. Напрежението там започна да се трупа четири месеца по-рано, когато бившият пиар на ДПС Велислава Кръстева бе назначена за завеждащ "Връзки с обществеността". След продължил няколко месеца конфликт, започнал с надраскване на вратата на пиарката с надписи "ДПС" и "Изчезвай", директорът уволни Александър Морфов за "неявяване на работа" и "уронване на доброто име на работодателя". Броени месеци преди тези събития той бе лично назначен от Васил Василев за главен режисьор в поверения му театър. Уволнението предизвика протест на малък брой актьори, предвождан от Валери Йорданов и Камен Донев, които също водеха дела срещу Василев. Василев пък заведе дело срещу Морфов за обида и режисьорът беше осъден да плати 1000 лева глоба и съдебни разноски, тъй като нарече директора на театъра "нищожна личност" от сцената на наградите "Аскеер". По-голямата част от трупата на Народния театър обаче застана зад Василев.

Основните доводи на магистратите от СГС да отменят уволнението бяха свързани с тълкуването им, че позицията на главния режисьор е основно с художествено-творчески функции, а с тях е натоварен персонал с ненормирано работно време и не може да се търси отговорност от Морфов за това, че не е бил на работа в три конкретни дни, припомня "Сега".

Съдът не се съгласи и че режисьорът е уронил доброто име на работодателя си с надписа на кабинета на директора Васил Василев и в интервю, когато заяви, че "Народният театър е дъщерна фабрика на Доган и Борисов", като приема, че с думите си в случая е изразил правото си на мнение и гражданска позиция. Отделно и двете инстанции констатираха, че дори да е имало нарушение, то най-тежкото дисциплинарно наказание е прекомерно.

В крайния си акт от 2 юни Върховният касационен съд подчертава, че същественото в случая е, че действията на Морфов не са насочени към уронване доброто име на работодателя (Народния театър "Иван Вазов" - б.р.), а персонално към директора Василев и заради това не представляват нарушение на трудовата дисциплина, пише юридическият сайт Lex.

Александър Морфов бе защитаван от адвокат Светлана Нейкова, на която Рени Врангова благодари.

За първи път откриват кладенец на територията на античния град Хераклея Синтика проучват археолозите от екипа на проф. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН). Откритието идва като изненада за специалистите, както заради самото съоръжение, така и заради неговото местоположение, съобщи за БТА проф. Вагалински.

Кладенецът е локализиран в източния край на форума и е издълбан директно в меката скала. Само в горната си част той е укрепен с радиално подредени камъни. По предварителни данни съоръжението датира от началото на новата ера. Към момента археолозите са достигнали около 4 метра под нивото на античната повърхност, но дъното все още не е открито.

По време на проучванията вече са намерени животински кости, фрагменти от тухли и керамични съдове, както и бронзови монети в горната част на кладенеца, които са предадени за почистване и анализ. Откритието е важно не само като находка, а и като свидетелство за организацията на живота в древния град. Кладенецът се намира на сравнително високо място, което не е типично за подобни съоръжения, тъй като обикновено те се изграждат в по-ниските части с по-лесен достъп до подпочвени води, уточни професор Вагалински.

Според него откритието показва, че жителите на Хераклея Синтика са търсили алтернативни източници на вода, вероятно като резерв в случай на прекъсване на водоснабдяването или при обсади. „За нас е важно да стигнем до дъното, за да разберем кога хераклейци са се отказали от кладенеца и е започнало неговото затрупване“, допълни проф. Вагалински. Разкопките продължават при повишени мерки за безопасност, като не е изключено да се наложи използването на специализирана техника при по-голяма дълбочина.

Легендарният актьор Васил Михайлов направи емоционално завръщане на театралната сцена. Той влезе в ролята на Дон Жуан в спектакъла "Завещанието на целомъдрения женкар" от Анатолий Крим. Режисьор на постановката е проф. Ивайло Христов, а премиерното представление се изигра пред препълнена зала в Театър Българската армия.

Големият български артист бе посрещнат и изпратен с продължителни аплодисменти на крака. Вълнуващ момент бе появата на неговите внук и внучка, които излязоха на сцената, за да го поздравят. Целият актьорски състав се поклони пред публиката, а Васил Михайлов бе отрупан с десетки букети в знак на дълбока признателност и почит от страна на своите почитатели, информира NOVA.

88-годишният актьор изиграва десетки емблематични роли както на театралната сцена, така и на екрана. Най-голяма и всенародна популярност обаче му носи незабравимото превъплъщение в образа на Петко Войвода в легендарния телевизионен сериал "Капитан Петко войвода".

На 5 юни 2012 г. светът се раздели с един от най-обичаните и влиятелни писатели на XX век – Рей Бредбъри. Авторът на „451 градуса по Фаренхайт“, „Марсиански хроники“ и десетки разкази и романи остави след себе си наследство, което продължава да вдъхновява поколения читатели, писатели и учени. Бредбъри умира на 91-годишна възраст в Лос Анджелис.

Рей Дъглас Бредбъри е роден на 22 август 1920 г. в град Уокиган, щата Илинойс. Детството му преминава сред книги, кино и панаири – преживявания, които по-късно ще се превърнат в основа на неговото творчество.

Един от най-необичайните моменти в живота му настъпва през 1932 г., когато среща панаирджийския магьосник Мистър Електрико. След като докосва момчето с електрифициран жезъл и му казва „Живей вечно!“, Бредбъри решава, че ще посвети живота си на писането.

Въпреки че никога не завършва университет, той често казва, че истинското му образование е получено в библиотеката. Семейството му не можело да си позволи колеж и младият Бредбъри прекарвал часове в обществените библиотеки на Лос Анджелис.

Любопитно е, че той не е бил голям почитател на съвременните технологии. Въпреки това в произведенията си предвижда редица бъдещи изобретения – безжични слушалки, интерактивни екрани, изкуствен интелект и дори устройства, наподобяващи днешните банкомати.

„Марсиански хроники“ (1950)

Сборник от взаимосвързани истории за колонизирането на Марс. Вместо да бъде просто научна фантастика, книгата разглежда теми като самотата, войната, расизма и човешката природа.

„Илюстрованият човек“ (1951)

Една от най-запомнящите се книги на Бредбъри. Разказите са свързани чрез мистериозен герой, чиито татуировки оживяват и разказват истории за бъдещето.

„451 градуса по Фаренхайт“ (1953)

Най-известният му роман представя общество, в което книгите са забранени, а пожарникарите не гасят пожари, а изгарят книги. Произведението е предупреждение срещу цензурата, манипулацията и безкритичното подчинение на масовата култура.

„Вино от глухарчета“ (1957)

Полуавтобиографичен роман, който улавя магията на детството и малкия американски град през летните месеци.

„Нещо зло се задава“ (1962)

Мрачен и поетичен роман за страховете, изкушенията и битката между доброто и злото.

Рей Бредбъри беше не само майстор на фантастиката, но и блестящ наблюдател на човешката душа. Сред най-известните му мисли са:

„Напълнете очите си с удивление. Живейте така, сякаш след десет секунди ще умрете.“

„Добрите писатели често докосват живота. Посредствените само го погалват.“

„Ние сме чаши, които непрекъснато се пълнят. Тайната е да знаем кога да се обърнем и да излеем красивото навън.“

„Не мисли. Мисленето е враг на творчеството.“

Бредбъри често повтарял, че неговата задача не е да предсказва бъдещето, а да го предотвратява. Именно затова произведенията му не остаряват – те предупреждават за опасностите от цензурата, безразличието и загубата на човечност.

Четиринадесет години след смъртта му неговите книги продължават да звучат актуално. В епохата на изкуствения интелект, социалните мрежи и информационния шум посланията на Рей Бредбъри изглеждат по-важни от всякога.

Фестивалът за исторически възстановки „Орел на Дунава“ започва от днес (5 юни) своето 20-годишно юбилейно издание. Началото е в с. Рибен, община Долна Митрополия. Следват събития в събота (6 юни) в Плевен, а финалният ден – неделя (7юни) е отреден за с. Гиген – община Гулянци.

Тазгодишното мото на фестивала „Легионите на Мизия“ е препратка към историческото минало на тези населени места. Областният град Плевен е наследник на римския кастел Сторгозия, с. Рибен – на поселището Ад Путеа, а край Гиген се е намирал един от най-важните градове по поречието на Дунава -Улпия Ескус, край който е бил изграден и мостът през Дунав от император Константин Велики.

Предвидените събития за трите фестивални дни включват парад на участниците, възстановки на исторически битки между римските легиони и варварските племена, туристически обиколки около останките от римските градове с екскурзоводи, както и практикоприложни занимания – занаяти, спортни игри и демонстрации. Ястията, давали сила на римските воини, ще бъдат достъпни за всички посетители благодарение на римлянките, които ще втъкат вкуса на миналото в емоциите около фестивала, а техен строг надзорник ще бъде Шеф Станислав Иванов – победител в телевизионното предаването „Hell's Kitchen - България“.

Фестивалът предоставя възможност на любителите на фотографията да запечатат любимите си моменти, с които ще участват в конкурс с награден фонд.

Научен форум и дискусия на утвърдени международни учени ще съпътства изявите на участниците във възстановките. Гост на фестивала е проф. Стивън Кокингс – изтъкнат изследовател на римската история, както и нашият популярен историк проф. Пламен Павлов.

„Орел на Дунава“ привлича десетки участници от международни групи за исторически възстановки. Част от събитията ще бъдат гости от Румъния, Сърбия, Малта, Испания и известната група „Сторико Романо“ от Рим, Италия.

Можете да станете част от атмосферата на една от най-великите цивилизации в човешката история, белязала европейската идентичност. Очакват Ви три дни, изпълнени със зрелищни битки, антични вкусове, древни традиции, нови знания и незабравими емоции, ако посетите Плевен и региона, където ще се проведат събитията.

Програмата на фестивала в детайли може да видите на официалния интернет адрес: https://eagleonthedanube.com/program/

Стартира подготовката на ежегодния арт фестивал Workshop Еленов. Млади актьори ще открият петото издание заедно с ученици на театралния педагог Димитър Еленов, в чиято памет се провежда събитието.

Напълно безплатно деца и тийнейджъри ще могат да се включат в творчески работилници и ателиета по импровизация, театър, драматургия, актьорско майсторство и движение под менторството на млади артисти и утвърдени имена от българската сцена.

Вече пета поредна година фестивалът Workshop ЕЛЕНОВ събира поколения творци – артисти, преподаватели и млади хора, които вярват, че изкуството може да променя съдби. В рамките на фестивалните дни с вход свободен, участниците ще имат възможност не само да се докоснат до сценичното изкуство, но и да открият своя глас, своята смелост и своя ментор.

Петото издание на Workshop ЕЛЕНОВ’26 е посветено на темата „Да останем хора“– тема, провокирана от света, в който тийнейджърите днес израстват между дигитална агресия, самота, тревожност и непрекъснат натиск да бъдат „перфектни“.

Фестивалът поставя фокус върху нуждата младите хора да бъдат чути, да изграждат емпатия и истинска връзка помежду си в свят на екрани, отчуждение и бързо изчезващо внимание. Чрез театър, движение, импровизация и общуване фестивалът ще създаде пространство, в което младите могат да бъдат автентични, чувствителни и смели без страх от осъждане.

Събитието се реализира с подкрепата на Столична община, а медийни партньори са БНТ и БНР.

На 17 и 18 юли Pravets Art Nights отново заявява себе си като място, където класиката съжителства хармонично с природата – край красивото езеро на Правец. Фестивалът, утвърден като една от летните културни точки на България, събира Софийската филхармония и маестро Найден Тодоров в програма, която представя класическата музика като мост между традициите и настоящето.

На 17 юли от 20:00 ч. на сцена „Езеро“ в Hyatt Regency Pravets Resort, оркестърът поставя акцент върху българската линия – с най-любимите произведения на родната класика: Георги Черкин -„Севдана“, Панчо Владигеров - „Песен“, Петко Стайнов – „Ръченица“ и Веселин Стоянов – Симфония №1. Това е програма, в която музиката говори на познатия, обичан език. Българската класика, потърсила вдъхновение в корените ни и претворила нашия манталитет в истински музикални шедьоври, ще звучи с нова, въздействаща интерпретация. Солист на вечерта е aвстрийската цигуларка с български произход Божидара Кузманова - Владар.

На 18 юли от 11:00 в читалището в Правец атрактивните дами от вокалния ансамбъл „Белла Воче“ преместват фокуса към интимните формати – с творби от Петко Стайнов и Мануел де Файя. Входът затова събитие е свободен. Специален гост на концерта ще е маестро Найден Тодоров, който след това ще се срещне с публиката и ще разкаже интересни моменти от своя творчески път в традиционната за фестивала „Среща с автограф“.

Същата вечер (18 юли, 20:00, сцена „Езеро“) фестивалът сменя перспективата: „Музиката на Джеймс Бонд“ повежда публиката към глобалната култура на филмовата музика. С участието на Рут Колева, Криста, Яна Янчева, Живко Станев и Боби Косатката, концертът е на границата между класика и кино – там, където оркестърът не акомпанира, а създава митология. Брегът на езерото ще бъде озвучен с топ сингли като Golden Eye, Diamonds Are Forever, The World Is Not Enough и Skyfall, оркестрирани специално за Софийската филхармония.

Pravets Art Nights остава последователен в своята мисия: високо художествено ниво, естествена среда и среща със силни артисти.

След грандиозния концерт, който примата на българската естрада изнесе в парижка зала „Олимпия“ и преди лятното турне на Лили Иванова в Габрово, Добрич, Русе, Варна и Бургас, на 17 юни 2026 г. примата на българската естрада ще изнесе бутиков концерт в Кранево в елегантната атмосфера на Casa dell’Eleganza.

Публиката ще има възможност да се наслади на неподражаемия глас и магнетичното присъствие на най-голямото име в българската поп музика в една изискана обстановка, близка до морето и до уникални минерални басейни.

Събитието обещава незабравима вечер, изпълнена с емблематични хитове, силни емоции и вълнуващо музикално изживяване, като се съчетава възможността на културно събитие с туристическо преживяване. Предлагат се 4-дневни пакети с настаняване в елитни хотели като Casa dell’Eleganza 4* или Casa di Fiore SPA & Medical, в които е включен концертът на поплегендата Лили Иванова.

На 4 юни зала „България“ ще бъде сцена на изключително музикално събитие – гостуването на Кирил Петренко, една от най-значимите фигури на съвременната диригентска сцена и настоящ главен диригент на Берлинската филхармония. Концертът се реализира по покана на неговия близък приятел Найден Тодоров, в знак на дългогодишно професионално и човешко доверие, споделени артистични ценности и обща визия за ролята на музиката днес.

Програмата обединява Вариации „Енигма“ от Едуард Елгар – произведение, наситено с интелектуални кодове и дълбока емоционалност - и монументалната симфонична поема „Тъй рече Заратустра“ от Рихард Щраус, музикален философски жест, превърнал се в символ на модерността и космическия размах на късния романтизъм.

Петренко е сред тримата най-влиятелни диригенти на днешното време. Той е описван като гений с почти религиозен фанатизъм от музикантите, с които работи. Митологията около него е засилена и от факта, че той е диригент, чиято кариера се развива далеч от демонстративна публичност, но с изключителна последователност и художествена яснота. Роден през 1972 г. в Омск в семейство на музиканти, той започва като пианист, а след преместването си в Австрия завършва дирижиране във Виенския университет за музика и сценични изкуства. Ранните му ангажименти във Vienna Volksoper, театрите в Майнинген и Komische Oper Berlin го утвърждават като диригент с рядко усещане за форма, драматургия и стил.

Между 2013 и 2020 г. Петренко е музикален директор на Баварската държавна опера в Мюнхен, където постига забележителен артистичен подем и международно признание. През 2015 г. е избран за главен диригент на Берлинската филхармония, а от сезон 2019/2020 официално заема поста – избор, възприет като категоричен жест към диригент, който поставя съдържанието, дълбочината и уважението към нотния текст над външната ефектност.

Известен със своята аналитична прецизност, фина работа с оркестровия звук и изключителна музикална дисциплина, Кирил Петренко е диригент, който не налага себе си над музиката, а създава условия тя да се разкрие в пълния си смисъл.

Петренко рядко приема ангажименти с други оркестри, затова и гостуването му в София е събитие с ярко културно значение - жест към българската музикална общественост и към публиката.

България е почетен гост на тазгодишния международен панаир на книгата в Букурещ – Bookfest 2026, който ще се проведе от 3 до 7 юни 2026 г. в изложбения център „Ромекспо“.

„Литературата е емпатия. Литературата гради мостове и е гарант за свобода“ – с тези думи българският национален щанд откри директорът на Националния център за книгата Светлозар Желев. Официален гост на събитието беше и Н. Пр. Радко Влайков, посланик на Република България в Румъния, който подчерта колко значимо е присъствието на страната ни в подобен международен форум: „Уверен съм, че почетното участие на България ще допринесе за по-широкото присъствие на българската литература и култура в Румъния и ще насърчи нови творчески и професионални партньорства между двете страни“.

Министърът на културата на Румъния Андраш Ищван Деметер, съветникът на президента на Румъния Роксана Бутнару, генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев и изпълнителният директор на Асоциацията на издателите в Румъния Михай Митрица сe докоснаха до българските книги и поздравиха страната ни. Празничното настроение беше допълнено от изпълнения на учениците от Българския теоретичен лицей „Христо Ботев“ в Букурещ, които представиха забележителен спектакъл с български народни танци. Събитието с послание „Литература отвъд граници“ събра на българския щанд представители на издателския сектор и на международни организации, творци и читатели.

В предстоящите панаирни дни българският щанд ще се превърне в дом на богата културна програма, която ще доближи посетителите до съвременните гласове на родната литература. Предстоят над 30 събития, посветени на писането, превода, книгоиздаването, историческата памет и културния диалог. Писатели, поети, илюстратори и преводачи ще се срещнат с румънските читатели и ще докажат, че България има своя неизменен глас в европейския литературен диалог.

Участието на България като почетен гост на панаира на книгата в Румъния е резултат от съвместните усилия на културни институции, издателски организации и литературни общности от България и Румъния. Асоциация „Българска книга“, която е сред основните организатори на българското присъствие, работи последователно за разширяване на международната видимост на българските автори и издатели и за създаване на нови възможности за културен обмен в региона. Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република България. Партньори са Министерството на външните работи на Република България, Министерството на туризма на Република България, Националният дворец на културата, Българската телеграфна агенция, Асоциация „Българска книга“, Литературна агенция „София“ и Фондация „Прочети София“.

Британската рок икона Крис Норман, оригиналният вокалист на легендарната група Smokie ще зарадва българските си фенове с концерти в гр. София на 19.03.2027г. в Зала 1 на НДК, в гр. Варна на 21.03.2027г. в Двореца на културата и спорта и гр. Пловдив на 23.03.2027г. - Колодрума, съобщават организаторите на концерта.

Крис Норман, подкрепен от феноменалната си лайв банда, ще поднесе на българската аудитория на живо вечните класики на Smokie като „Living Next Door to Alice“, „Lay Back in the Arms of Someone“ и „Oh Carol“. Музикалните фенове ще имат възможност да чуят и соловите му шедьоври, оглавявали световните класации, като легендарната „Midnight Lady“. Усетете и вие атмосферата от изпълненията на живо с емблематичните хитове на Крис Норман.

Билети за концерта може да намерите в мрежите на Eventim и bilet.bg.

Един от най-престижните и разпознаваеми камерни състави в Европа – италианският Квартет „Кремона“ (Quartetto di Cremona), ще изнесе първия си концерт в България. Събитието ще се състои на 10 юли в тържествената зала на Военния клуб в София и с него официално ще бъде открито лятното издание на Международния музикален фестивал Allegra.

За своя български дебют музикантите са подготвили специална селекция от обичани шедьоври, която включва камерна музика от Джакомо Пучини, Джузепе Верди и Франц Шуберт. Програмата е замислена като изящен мост между италианската емоционалност и австро-германската класическа традиция.

Освен с мащабната си концертна дейност, Квартет „Кремона“ е известен и с уникалните инструменти, на които свири. Музикантите са официални посланици на международния проект „Приятели на Страдивари“, което им осигурява изключителното право да свирят на безценни исторически инструменти, изработени от легендарните майстори на лютиерската школа в Кремона.

Квартетът пристига у нас с над 20-годишна история на международната сцена, изпълнена с признания от критиката и публиката. Музикантите са редовни гости на някои от най-значимите концертни подиуми в света, сред които Елбфилхармони в Хамбург, Концертгебау в Амстердам, Уигмор Хол в Лондон и „Карнеги Хол“ в Ню Йорк.

През 2019 година съставът бе удостоен с престижната международна награда „Франко Буитони“ за изключителен принос и постоянно развитие на камерната музика по света. В дискографията на квартета се отличава и един забележителен и рядко срещан подвиг в класическата музика – пълният запис на всички струнни квартети на Лудвиг ван Бетовен, проект, който се реализира само от най-елитните състави в света поради огромната си техническа и художествена сложност.

Откриващият концерт на фестивал Allegra във Военния клуб ще предложи на софийската публика интимна среща с музикално съвършенство от най-висок ранг. Местата за събитието са ограничени, а билети все още могат да бъдат закупени в търговската мрежа.

Информация за солистите и програмата на предстоящите летни концерти Allegra 10-17 юли в Централен военен клуб, може да намерите на https://allegrafestival.com/bg/concerts/2026-summer/

На 14 юни 2026 г. Пловдив ще се превърне в туптящото сърце на българския фолклор. Под звездите на Античния театър, една от най-впечатляващите и магнетични сцени в Европа, ще се проведе грандиозният спектакъл „Топ 10 Български танцов фолклор 2026“. Събитието събира най-добрите танцови непрофесионални ансамбли в страната и превръща българската традиция в живо, емоционално и вдъхновяващо преживяване.

Началото е в 20:30 часа, а вечерта обещава да бъде истинска феерия от ритъм, енергия, костюми, талант и национална гордост. На сцената ще излязат шампионите и любимците на публиката от последните три издания на конкурса - състави, които през годините са доказали, че българският фолклор се развива с впечатляваща сила и майсторство.

Сред участниците са: ФТА „Детелини“ – гр. Павел баня, СТС „Зорница“ – гр. София, ФТА „Мездра“ – гр. Мездра, Ансамбъл „Настроение“ – гр. Стара Загора, ДЮША „Ради Радев“ – гр. Елин Пелин, Ансамбъл „Седенчица“ – гр. Пловдив, Ансамбъл „София-6“ – гр. София, ДЮТА „Средец“ – гр. София, Ансамбъл „Фолк Палитра - 1984“ – гр. София и ПТС „Чудесия“ – гр. Пазарджик.

Всеки от тях носи своя почерк, характер и неподражаема енергия, а заедно ще създадат спектакъл, който ще напомни защо българският танцов фолклор продължава да вълнува поколения наред.

Един от най-вълнуващите моменти на вечерта ще бъде специалното участие на Международна фолклорна формация „Младост на мегдана“ - български деца, живеещи в различни страни по света, които пазят корените си чрез народните танци. Те пристигат специално за „Топ 10 Български танцов фолклор 2026“, за да покажат, че българският дух няма граници и че любовта към традициите се предава дори на хиляди километри от родината.

До тях ще застане емблематичният Ансамбъл „Тракия“ – символ на Пловдив и една от най-обичаните формации в българския фолклор. Присъствието им гарантира още по-силен емоционален заряд и усещане за истински празник на народното изкуство.

Специална тържественост на спектакъла ще придадат и Гвардейският представителен духов оркестър и солисти от Представителния ансамбъл на Българската армия с впечатляващо съчетание между традиция, достойнство и сценичен размах.

Водещ на събитието ще бъде обичаният актьор Христо Пъдев, който не крие, че също е изкушен от българското народно танцово изкуство.

Проектът „Национален конкурс Топ 10 Български танцов фолклор – 2026 г.“ се реализира с подкрепата на Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2026 година. Зад мащабната организация стои Емил Димитров - създател и директор на конкурса, собственик и управител на ИА „Фолк–Уърлд“ ЕООД и една от най-разпознаваемите фигури в международния фолклорен свят. Неговата дейност от години свързва България с престижни международни форуми, фестивали и културни организации по света. Емил Димитров е съосновател и заместник генерален секретар на ФИДАФ (Federation of International Dance Festivals – Международна федерация на танцовите фестивали), член на изпълнителния комитет на организацията, национален представител на ФИДАФ за България и член на Международната организация за фолклорни изкуства към ЮНЕСКО (I.O.V.). Той е и официален съветник на Световния танцов фестивал в Чонан, Южна Корея, както и консултант на международни фолклорни фестивали в Турция, Грузия, Индонезия, Мексико, Южна Африка, Аржентина и редица други държави. През годините е бил член на журита на престижни международни конкурси в Полша, Словакия, Армения, Румъния, Бразилия, Албания, Турция и България.

„Нашата мисия е да подкрепим израстването и да повишим нивото на майсторство на любителските фолклорни танцови състави и ансамбли в България чрез създаване на силна конкурентна среда“, казва Емил Димитров. Именно тази мисия превръща „Топ 10 Български танцов фолклор“ в много повече от конкурс – в национална кауза за съхраняване, развитие и популяризиране на българската културна идентичност.

Таря Турунен представя The World of Dreams с оркестъра на пловдивската опера. Тя ще изпълни с гласа си Античния театър в града по тепетата на 18 септември, информират от организационния екип на Eventim.

По думите им това е специална концертна концепция на финландската метъл дива, в която неин основен сценичен партньор е френският пианист Никола Хорват, с програма, съставена само от класики. Композициите в сетлиста ѝ ще са с нов аранжимент, адаптирани за оркестър и пиано.

Турунен ще изпълни песни от соловата си кариера, класически песни на бившата ѝ титулярна група Nightwish, както и нейни адаптации на композиции на Rammstein, Linkin Park, Within Temptation, Metallica, Slipknot, Jorn, редом с произведения на класически композитори.

„Освен безспорните ѝ високи певчески възможности, това шоу ще покаже и нейната по-нежна и емоционална натура. Ще я видим в такава близост до публиката, в каквато досега тя не се е представяла пред българските си фенове. „Ледената кралица на Севера“, както я наричат, ще бъде на една ръка разстояние от публиката в цялата си величественост“, пишат още организаторите.

На 3 юни светът на киното отбелязва годишнината от смъртта на великия актьор Anthony Quinn – една от най-ярките личности в историята на седмото изкуство. Роден на 21 април 1915 г. в мексиканския град Чихуахуа, той напуска този свят на 3 юни 2001 г. на 86-годишна възраст, оставяйки след себе си над шест десетилетия на сцената и екрана, повече от 100 филмови роли и незабравимо артистично наследство.

Антъни Куин е сред онези актьори, които не просто играят героите си, а ги превръщат в живи символи. Неговото излъчване, мощното му присъствие и способността му да въплъщава хора от различни националности и култури го превръщат в истински гражданин на световното кино.

Кариерата му започва през 30-те години на миналия век, когато първоначално получава предимно роли на злодеи и второстепенни персонажи. Постепенно талантът му го извежда до големите продукции на Холивуд. Първият му „Оскар“ идва през 1953 г. за ролята на Еуфемио Сапата във филма Viva Zapata!, а вторият – четири години по-късно за превъплъщението му в художника Пол Гоген в Lust for Life. Така той става първият роден в Мексико актьор, отличен с наградата на Американската филмова академия.

Въпреки десетките му впечатляващи роли, за милиони зрители Антъни Куин остава завинаги Алексис Зорбас от "Зорба Гъркът". Образът на жизнелюбивия грък, който посреща ударите на съдбата с усмивка и танц, се превръща в една от най-емблематичните роли в историята на киното. Именно този филм утвърждава Куин като символ на свободния дух и неудържимата жажда за живот.

Сред другите му знакови участия са La Strada на Federico Fellini, Lawrence of Arabia, The Guns of Navarone и The Message – филми, които и днес се изучават като образци на световното кино.

Извън снимачната площадка Куин е художник, скулптор и писател. През целия си живот той защитава идеята, че изкуството няма националност и че истинският талант преодолява всички граници. Неговата кариера се превръща в пример за поколения латиноамерикански актьори, които намират своя път към Холивуд.

Когато умира на 3 юни 2001 г. вследствие на дихателна недостатъчност след усложнения от лечение на рак на белия дроб, светът губи не просто велик актьор, а човек, който олицетворяваше силата на характера, свободата на духа и любовта към живота.

Оригиналът на златната погребална маска от тракийската могила „Светица“ ще бъде показан в Исторически музей „Искра“ в Казанлък в изложбата на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките „Богатството на могила „Светица“. Това съобщиха от културния институт на официалната си интернет страница. Експозицията ще бъде открита на 3 юни в Мултимедийната зала на музея.

Златната маска е един от най-впечатляващите символи на тракийското наследство, открит в Долината през 2004 година от екип на археолога доц. д-р Георги Китов. Артефактът е с тегло 673 грама, изработен от масивен златен лист. Открита е в гроб на знатен тракийски аристократ от края на V в. пр. Хр. и се нарежда сред най-значимите открития на тракийската археология.

Заедно с нея посетителите на изложбата ще видят златния пръстен на владетеля, както и богат погребален инвентар – свидетелство за разкоша, статуса и ритуалите на тракийската аристокрация в сърцето на Розовата долина.

Изложбата ще бъде достъпна за посетители до 15 юли.

Археологическата експедиция „Темп“ е открила при разкриването на гроб в могилата "Светица" край Шипка уникална посмъртна златна маска от 23-каратово злато, която тежи 690 грама, и 15-грамов пръстен с изображение на атлет на тракийски владетел през август 2004 г., припомня БТА. В гроба са намерени и други сребърни и бронзови съдове, останки от стрели и меч. Сред тях е и фиала с дръжки, която показва, че това е погребение на тракийски цар, най-вероятно на Терес, бащата на Ситалк, живял в средата на V век преди Христа. Тракийската могила край Шипка е описана още през 1898 година от братя Шкорпил. Това е вторият гроб, в който експедиция „Темп“ е намерила златни предмети.

На 3 юни се навършват 26 години от смъртта на Невена Коканова – актрисата, която поколения зрители наричат „първата дама на българското кино“. И до днес тя остава една от най-обичаните и разпознаваеми личности в българската култура, а образите ѝ продължават да вълнуват публиката десетилетия след появата им на екрана.

Родена е на 12 декември 1938 г. в Дупница. Животът ѝ започва в семейство с необичайна съдба. Майка ѝ произхожда от австрийския аристократичен род фон Хелденберг, а баща ѝ е офицер от царската армия, който след политическите промени е изпратен в лагера в Белене.

Любопитен факт е, че Невена Коканова никога не завършва ВИТИЗ. След неуспешен кандидатстудентски изпит тя започва работа като стажант-актриса в театъра в Ямбол едва на 17-годишна възраст. Именно там започва нейният път към славата.

Дебютът ѝ в киното е през 1957 г. във филма „Години за любов“, но истинската популярност идва няколко години по-късно.

Сред най-запомнящите се превъплъщения на Невена Коканова е ролята на Ирина в екранизацията на романа „Тютюн“. Красотата, силният характер и драматизмът, които актрисата влага в образа, я превръщат в любимка на публиката.

Друг емблематичен филм е „Крадецът на праскови“, където си партнира със сръбския актьор Раде Маркович. Любовната история между Елисавета и сръбския военнопленник остава една от най-въздействащите в историята на българското кино.

Сред шедьоврите в кариерата ѝ е и „Отклонение“, в който изпълнява ролята на Неда. Лентата и до днес се смята за един от най-силните психологически филми, създавани у нас.

Зрителите я помнят още от филмите „Спомен за близначката“, „Бъди щастлива, Ани!“, „Трите смъртни гряха“, „Матриархат“ и десетки други продукции. През своята кариера тя изиграва над 60 роли в киното и оставя ярка следа и на театралната сцена.

Невена Коканова напуска този свят на 3 юни 2000 г. в София едва на 61 години. Но образите, които създаде, продължават да живеят. Със своята естественост, магнетично присъствие и неподражаем талант тя остава еталон за актьорско майсторство и една от най-ярките фигури в историята на българското кино.

На 3 юни 1924 г. във Виена от туберкулоза умира австрийският писател Франц Кафка. Той е един от най-големите немскоезични автори на XX век.

По историческа ирония славата му се дължи на факта, че не е спазена последната му воля да бъдат изгорени всички негови незавършени творби.

Франц Кафка е роден през 1883 г. в Прага (Австро-Унгария). Той се появява на бял свят в семейството на евреин - търговец.

Франц Кафка е роден на 3 юли 1883 година в Прага в семейството на евреи. Между 1789 и 1793 година той учи в немското начално училище, всичките си съчинения пише на немски език, въпреки че отлично владее чешки.

Франц завършва гимназия през 1901 година, след което се записва да учи право в "Карлов университет". В университета Кафка се записва да учи по настояване на баща си, който гледа с презрение към литературните интереси на своя син. Неговото деспотично влияние цял живот подтиска Франц и всичко свързано с баща му и семейството поражда чувство за вина у писателя. През 1908 година отново по настояване на баща си Кафка започва работа като скромен чиновник в застрахователна фирма, където работи до 1922 година - поради здравословни причини се пенсионира предварително.

През този период Кафка започва да пише романа си "Америка". Тогава се появява и първата му значима творба разказът "Присъдата" (1913 г.), последван от новелата "Метаморфозата" (1915 г.), в която писателят преобразява главния си персонаж в огромно насекомо. Книгата представлява ужасяваща и абсурдна картина на отхвърлеността и вината и се нарежда сред най-четените белетристични творби, въплътили страховете и кошмарите на XX век.

По време на следването в университета Кафка се запознава с Макс Брод и Феликс Велч, които остават негови близки приятели до края на живота му. Като писател Кафка дебютира през 1908 година с два малки разказа, които са публикувани в списание "Хиперион". Една от малкото, които виждат в Кафка литературен гений е преводачката, журналистка и най-голяма любов на писателя Милена Йесенска. В началото на 20-те години на миналия ХХ в. те имат любовна връзка, въпреки факта, че жената е била омъжена. Впоследствие неговите писма към нея са включени в книгата "Писма до Милена".

През 1914 година започва да пише романа си "Процесът", а през 1922 започва работа върху романа "Замък".

Франц Кафка цял живот е преследван от различни хронични заболявания, включително и туберкулоза. В дневниците си той предполага, че няма да доживее до 40 години.

Кайл Истууд откри петнадесетото издание на култовия фестивал. Световно известният басист и композитор избра да посети за първи път Балканите и да представи последният си проект именно на сцената на SoFest. В “Eastwood by Eastwood” синът на Клинт Истууд изпълни саундтраци от филми на великия актьор и потопи зрителите в света на двама творци, които освен семейна връзка споделят и една и съща страст - киното и музиката. Изкусните, докосващи мелодии предизвикаха бурни аплаузи от фенове, дошли от различни краища на страната.

Грандиозен успех предизвика и концертът на артисти, чието творчество надскача музикалната си стойност и става световно явление - Теодосий Спасов и Мирослав Тадич. Гостите на SoFest имаха честта да са първите, които се насладиха на невероятно съчетание от различни стилове включително барок, фламенко и рок. Неочакваните импровизации, поднесени с впечатляваща виртуозност от Маестро Спасов, обичаният босненски китарист и американската виолистка Ивет Холцварт разпали меломаните. Премиерният проект на Теодосий Спасов и „BalkanAmericana” вдигна на крака екзалтиралата публика.

Още един български феномен избра SoFest, за да отпразнува своя юбилеен моноспектакъл. Безподобният майстор на вътрешния диалог Мариус Куркински отбеляза 10 годишнината на „Черното пиле”. Превъплъщавайки се в различни герои, от разказите на Николй Хайтов неповторимият актьор ни разкри непознати аспекти на българската душа. Мащабните и плътни образи предизвикаха в публиката диаметрални чувства и обогатяващи преживявания. С присъщата си лекота и завладяваща емоция Мариус Куркински събуди неподозирани вълнения и дълбок поклон от почитателите си.

Четвъртата вечер на фестивала беше поредна провокация на сетивата. Провокация, предизвикана от характерната чувствителност, в песните на индирок групата „Остава”. Фронтменът със специфичен тембър Свилен Ноев докосна със своите лични, дълбоко човешки послания. Публиката танцува и припява не само на емблематичните песни, на една от най-разпознаваемите български банди, но и на хитовете от последния им албум. До среднощните часове феновете не успяха да се разделят с нежния, неподражаем свят на „Остава”.

Възпламеняващо, но и с много усмивки бе закрито пролетното издание на SoFest. Последната вечер предложи две събития изпълнени с много музика и Любов във всичките ѝ проявления. Под акомпанимента на доказалите се композитори Милен Кукошаров и Наско Попов зрителите се докоснаха до великолепните текстове „За Любовта” на Яна Борисова. Специално за фестивала талантливата авторка беше създала монолози за най-съкровените чувства в човешката душа, но поднесени с дълбок хумор и самоирония. Красивите слова, изречени от четирима от най-популярните български актьори - Силвия Петкова, Петър Антонов, Христо Пъдев и Петър Дочев предизвикаха сълзи от смях, в многобройната публика.

Достоен завършек на нощта бе дългоочакваната среща на изявени автори от различни държави, но с обща муза - джаза. Вдъхновяващите композиции на „Hadzimanov&Zahariev Quartet” бяха поднесени с много вкус и вълнуващи импровизации. Пиесите им, изследващи пространството на звука и тишината провокираха и завладяха почитателите на стойностната музика.

Звездно, емоционално и запомнящо премина петнадесетото издание на SoFest.

Но след по-малко от месец, на 18-ти юни предстои нова среща, сред уюта и зеленината на Кино Кабана.

Билети за SoFest Summer може да намерите на https://sofest.art/tickets/ в мрежата на Ивентим, в ГрабоБГ и в КупиБилети, които все още са с промоционални предложения.

За повече информация следете сайта на SoFest - https://sofest.art/ и страниците на фестивала ввъв фейсбук - https://www.facebook.com/SoFestSofia/ и в инстаграм - https://www.instagram.com/sofest_sofia/.

SoFest 2026 преминава с подкрепата и под патронажа на Министерството на културата и на кмета на Столична община - Васил Терзиев. Фестивалът е част от Календара на културните събития на Столична община в раздел „Значими събития“ 2026.

Двадесетият международен пътуващ семинар „Съвременни измерения на европейското образователно и научно пространство и културните общувания между България и Суверенния Малтийски орден“ на Университета по библиотекознание и информационни технологии се превърнаха във великолепно научно пътешествие в Италия.

Форумът събра в сърцето на Ботуша учени, преподаватели, докторанти, изследователи и млади таланти, обединени от стремежа към нови хоризонти в европейското образователно и научно пространство, за да празнуваме знанието, културата и духовното общуване заедно. Няколко дни във Вечния град Рим, в който историята диша през всеки камък, а културата пулсира като жива енергия, обсъждаме научни идеи с академично вълнение, усмивки и настроение.

Програмата е изпълнена с интелектуален заряд, културни открития и вдъхновение. Още в първия следобед след кацането на делегацията, водена от ректора проф. Ирена Петева и председателя на Съвета на настоятелите на УниБИТ проф. Стоян Денчев, оживените римски улици, древните площади и великолепните архитектурни ансамбли се превърнаха в естествена сцена за първите срещи с богатото културно наследство на Италия.

Особено тържествен и запомнящ се беше вторият ден от семинара. В историческата атмосфера на Суверенния Малтийски орден – на пъпа на Вечния град на площад Пиаца Дел Грило №1 – точно над Римския форум, се състоя официалното откриване на ХХ Юбилеен международен пътуващ семинар „Съвременни измерения на европейското образователно и научно пространство. Културни общувания между България и Суверенния Малтийски орден“.

Сред величествени зали с повече от 700-годишна история, носещи духа на вековна европейска традиция, прозвучаха пленарните доклади, посветени на съвременните предизвикателства пред науката, образованието и международното академично сътрудничество. Проф. Стоян Денчев постави акцент върху европейската образователна и научна среда и динамичните културни взаимодействия, включително ролята на България в международни академични и институционални партньорства. Подчертано беше значението на обмена на знания и културни модели в контекста на глобализиращото се образование.

Специални думи към участниците във форума направиха Нейно Превъзходителство Урсула Хофтер Дзуколи и г-н Костадин Коджабашев - извънреден и пълномощен посланик на Р България в Светия престол и Суверенния Малтийски орден. Официален гост на тържествената церемония беше и посланикът на България в Италия Негово Превъзходителство г-н Иван Кондов.

Първата тематична секция, посветена на библиотекознание, комуникации и лидерство, очерта ключови тенденции в съвременното образование и управление на знанието. Дискутирани бяха нови образователни подходи, ориентирани към практически умения, ролята на ценностните кризи в обществото, както и променящата се природа на лидерството. Специално внимание привлече и темата за изкуствения интелект като инструмент за по-прозрачна обществена комуникация.

Втората секция насочи вниманието към културно-историческото наследство и паметта като основа на идентичността. Докладите разгледаха българските общности и историческата им памет, опазването на архивното наследство, въпросите за автентичността на културните ценности, както и връзката между наследство, образование и туризъм. Подчертана беше и ролята на съвременните научни методи за изследване и съхранение на културни артефакти.

Третата секция постави във фокус технологичните иновации и информационните науки. Бяха обсъдени теми като доверието към изкуствения интелект, неговото екологично въздействие, приложението му в киберсигурността, както и развитието на криптовалутите и системите за обработка на информация. Представени бяха и технически модели, свързани с радари, дронове и дигитални архиви, което очерта ясна картина на ускоряващата се технологична интеграция.

Заключителната, четвърта секция беше посветена на сигурността – както на национално, така и на европейско и глобално ниво. Обсъдени бяха новите форми на хибридни и когнитивни войни, киберзаплахите, защитата на лични данни и борбата с корупционни практики. Изследователите акцентираха върху ролята на научните иновации като ключов фактор за повишаване на устойчивостта на обществата.

В своята цялост конференцията очертава ясно интердисциплинарен профил, в който се преплитат образование, култура, технологии и сигурност. Общият извод от представените доклади е, че бъдещето на знанието все по-силно зависи от взаимодействието между човешкия фактор, технологичния напредък и културната памет.

Научният форум се превърна в пространство на идеи, иновации и интелектуален обмен, в което опитът на утвърдени учени срещна ентусиазма на младите изследователи.

Коктейлът след официалната церемония премина в атмосфера на изисканост, академично достойнство и приятелски разговори. Под римското небе се преплитаха различни езици, научни концепции и културни впечатления – едно истинско европейско общуване, което надхвърля границите на държавите и поколенията.

За да усетим духа на Рим и вековната му връзка с България се грижеше г-жа Венета Ненкова – основател на българското училище „Асен и Илия Пейкови“ към културна асоциация „Паралел 43“ в Рим.

След динамиката на римските дни семинарът продължи към живописния Сан Феличе Чирчео – приказно кътче между морето и планината, където природата и историята съжителстват в удивителна хармония. Място с усещане за спокойствие и вдъхновение. Морският бриз, лазурните вълни и романтичните крайбрежни гледки придадоха на научната програма особена артистичност и емоционална дълбочина.

Специална дискусия бе посветена на една от най-актуалните теми на съвременността – изкуствения интелект. Обучителният семинар „Възможности за повишаване на прозрачността за и чрез използването на Изкуствен интелект (AI)“ предизвика изключителен интерес сред участниците. В рамките на дискусиите бяха разгледани новите измерения на дигиталната трансформация, етичните аспекти на AI технологиите и възможностите за тяхното приложение в науката, образованието и обществените комуникации. В залата се усещаше енергията на новото време – време, в което знанието и технологиите се преплитат в динамичен и променящ се свят.

Кулминация в културната част на семинара беше посещението на Неапол и Помпей. Целодневната научно-културна проява „Антично-културно наследство, комуникация и дигитални интерпретации: Неапол и Помпей“ се превърна в незабравимо пътуване през времето. Участниците се докоснаха до величието на античната цивилизация, до трагичната красота на Помпей и до необикновената енергия на Неапол – град, в който историята и модерността се срещат на всяка крачка. Руините на древния град разказваха безмълвни истории за живота преди хилядолетия, а научните дискусии върху дигиталното опазване на културното наследство придобиха особено силно емоционално значение именно сред тези безценни исторически паметници.

Последните дни на семинара преминаха под знака на интензивни научни заседания, дискусии и обмен на идеи. Представени бяха разнообразни изследвания, иновативни проекти и съвременни научни подходи, които очертаха новите посоки в развитието на европейското образование и наука.

Особено вдъхновяващо беше участието на младите учени и представителите на Младежката научна академия към УниБИТ, които впечатлиха аудиторията със своята амбиция, креативност и модерно мислене.

Тържественото закриване на семинара на 1 юни се превърна в емоционален финал на едно изключително академично пътешествие. Връчването на сертификати и награди беше съпроводено с бурни аплодисменти, искрени усмивки и чувство за споделена мисия. В тези мигове ясно се усещаше, че УниБИТ за пореден 20-ти път превърна научния форум в истинска духовна общност, изградена върху уважение, приятелство и стремеж към знание.

Под пиниите, където въздухът ухаеше на смола и нагорещена земя, се събра групата след представяне на докладите по секции. Сянката на високите дървета се движеше бавно по прашната пътека, сякаш и тя слушаше разговора. От античността до изкуствения интелект дискутирахме за начина, по който гледаме на науката като цяло.

Вятърът премина през клоните на пиниите и за миг разговорът замлъкна. Чуваше се само далечното жужене на насекоми и сухото шумолене на иглички под краката.

"Всички сме са част от една и съща история, каза проф. Денчев. Ние просто спорим за познанието". И думите се задържаха във въздуха като прах във слънчев лъч. Под пиниите дискусията продължи, но вече по-тихо - като търсене...

ХХ международен пътуващ семинар на Университет по библиотекознание и информационни технологии остави ярка следа в сърцата на всички участници и гости. Това беше семинар на идеи и вдъхновение, на културни мостове и научни открития, на срещи между поколения, традиции и бъдеще. Под небето на Италия, което изпращаше топло слънце и невероятно вдъхновение, науката придоби човешко лице, а академичното общуване се превърна в истинско изкуство.

Източник: www.unibit.bg

Днес - на 1 юни 2026 г. (понеделник) от 11:00 ч. в специално изградената фестивална шатра в парка пред Националния дворец на културата се състоя официалното откриване на Пролетния панаир на книгата – едно от най-чаканите литературни събития в културния календар на София. В церемонията ще вземат участие представители на национални и местни институции, издателския сектор и културната общност.

От 1 до 7 юни паркът пред НДК ще посрещне над 150 български издателства, които ще представят своите най-нови заглавия и ще се срещнат с читателите. В рамките на панаира от 1 до 6 юни ще се проведе и Софийският международен литературен фестивал за деца и младежи, който традиционно събира български и чуждестранни писатели, илюстратори и творци в поредица от срещи, четения, представяния на книги и събития за млади читатели.

Сред специалните гости тази година са световноизвестният британски автор и разказвач на митове Тиаго де Мораеш, германската фентъзи писателка Таня Щевнер, чешките автори Вацлав Дворжак и Щепанка Секанинова, както и едни от най-обичаните български детски автори и илюстратори.

Програмата включва литературни срещи, представяния на книги, творчески работилници и интерактивни занимания за различни възрасти. Специално място в нея заемат и български книги с международно признание, отличени в престижната селекция The BRAW Amazing Bookshelf Bologna 2026. Фестивалът ще предложи и редица събития, посветени на въображението, природата, науката и приключенията, превръщайки парка пред НДК в пространство за среща между книгите и техните най-млади читатели.

Организатор на Пролетния панаир на книгата и Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи е Асоциация „Българска книга“. Събитията се реализират с подкрепата на Министерството на културата и Столична община.

Успоредно с това България се подготвя за участието си като почетен гост на Международния панаир на книгата Bookfest в Букурещ (3 – 7 юни 2026 г.), където съвременната българска литература ще бъде представена пред международна публика чрез специална програма от срещи, четения и дискусии.

Още в началото искам да кажа, че романът на Емил Кръстев, поставен в контекста на днешната българска проза няма вариант на подобие. Поне аз, без да заявявам всезнание, но с претенция да познавам тенденциите в българската белетристика, не познавам автор и книга, които могат да се уподобят не само с този, но въобще с романите на Емил Кръстев от последните му години.

В тези години след едно откъсване от писането – един луфт, който явно е бил преломен по отношение на оная проза, с която дебютира преди повече от 30 години, той се явява и с всяка своя книга все по определено настоява за свои наративни правила.

Най-видимото от тях е в синтаксиса. Българският синтаксис е една от най-ярките перли на езика ни. Той предлага такава свобода на интерпретацията, на логическото ударение, на ритъма и темпото на фразата, каквато рядко някой европейски език притежава. Българското изречение може да бъде като че ли до безкрайност надграждано, словоредът променян, акцентите размествани и романът на Емил Кръстев, превръщайки тая възможност в основен композиционен похват, прави опит да ни убеди, че така може да бъде описан по-автентично съвременния живот. С подобен синтаксис познавам само една друга книга – автобиографичен роман на Шон О'Кейси, преведен преди много години.

„Медии” е роман на дългите фрази и основанието за това е много просто; така безкраен е и самият живот в сериали и реалита, в шоута и токшоута и въобще пред екраните – не сте ли забелязали? – всяка сутрин започва с чайове и кафета или с топла вода, продължава през целия ден с кой каквото има, но задължително с ракия или водка менте, а вечер е истински купон за някои и през цялата нощ. Но този обикновен всекидневен, масов живот, авторът е пренесъл от един гараж, в едно сметище със звучното име Буниленд, а героите са една пенсионерка, един клошар и един кашон от телевизор последно поколение с име Каши. От казаното дотук трябва вече да е ясно, че това е животът в troasieme age в стил секънд хенд съвсем правдоподобен, дори натурално реалистичен и въпреки това изпълнен с чудеса, с истински невъобразимости. Такива са персонажите, такъв е битът, такъв е и животът и това вече е достатъчно за да се разбере, че романът е абсурдистки. Но от всяко подобно твърдение в неговата категоричност вече произтичат серия от въпроси.

Ония, които ще кажат, че не понасят романи, изпълнени само с абсурди, не трябва ли веднага да бъдат попитани, а как могат да живеят живот изцяло абсурден? И въобще кога предпочитанията на масовите читатели са били условие за истинската литература?

В историята на литературата тези въпроси неведнъж са били поставяни. Когато преди повече от 100 години Кафка превърна своя Грегор Замза в насекомо и разгъна животът му като насекомо сред един напълно запазен всекидневен живот, кой оцени, че тая абсурдистка метаморфоза ще се превърне в символ на живота в една цяла епоха. Тогава защо в нашия случай да не допуснем, че един говорещ кашон, при това от телевизор последно поколение, е напълно способен да смъкне лустрото от един виртуален живот, заместил напълно реалния? Нима кашонът в бизнеса не изпълнява същата роля, каквато играят медиите в обществото – да опаковат живота?

Романът на Емил Кръстев се занимава с опаковките на живота, не със самия живот. Романът на Емил Кръстев не може да бъде разбран без една глобална пренастройка на разума и сетивата за тотално гротескното. Казвам глобална, защото не става дума за обичайното съзнание на деформирана реалност и за двузначното слово на подривния смисъл, а за настройка към един напълно разпознаваем живот, в един напълно неразпознаваем смисъл. Абсурдистката ситуация, отнесена към обичайното всекидневие, събужда рефлексии за налудното, ако по друг начин не може да бъде назовано кроткото, доброволно оскотяване, иначе твърде логично обяснявано като биологично оцеляване. Пенсионерка си бъбри сама като налудна с кашон от телевизор, който и става събеседник, говорейки като телевизор.

Сродството с абсурдизма в „Медии” на Емил Кръстев, може да бъде проследено в много посоки не защото абсурдизмът има собствена типология, а защото нашият постоянно се оказва вън от класическия си образец. Така например и тук има също един Годо, подобен на онзи на Самюъл Бекет, който постоянно се очаква и който така и никога не пристига. Но тук той е бизнесмен, заминал по сделки на Сейшълските острови, откъдето постоянно праща съобщения, че финализира и постоянно се оказва, че е не е финализирал. Този балкански Годо за разлика от истинския, живее с мечти; голямата му мечта е като се завърне да яде огретен, ама с десет процентно мляко, приготвен от баба му.

Трябва да бъде поздравен Емил Кръстев за тоя кафкиански сюжет, сюжет, който не носи смисъл в буквалността, а всъщност толкова силно алюзира реалност. И ако свържем тази реалност с така краткото романово заглавие „Медии” можем да разчитаме вече на един сериозен интерпретативен ключ за самия текст. Чрез този ключ ще разчетем поетиката на гротескното: всичко невероятно е действително, ако не беше размесено с нещо фантастично, а фантастичното би било и действително, ако не е фантастично хиперболизирано. За разлика от Кафка в метаморфозите нашият автор е отишъл по-далеч, без да му се налага да измисля.

„Медии” е роман за низовия съвременен манталитет, облъчван и формиран от съвременните медии. Той алюзира едно болно, по-скоро несъстояло се общество все по-малко свързано с човешкото, все по-обвързано с медиите във всичките им все по-разнообразни, прескачащи нормалността, форми. Книгата е жестока не само в смисъла на днешния литературен жаргон, но и в номиналния смисъл на българската дума.

Най-жестокото в нея е, че безпардонно ни се преекспонира „песента на сирените”, които за разлика от легендарното време не причакват пътника на скала в морето, а го намират в собствения му дом, където не Одисей, а ние сами се привързваме на собствения си стол, упоени от лъстивия им език.

„Медии” е роман, който не крие (обратно измъква от затъмнението) онова, което се случва с езика на обществото. Езикът на едно общество е най-дълбокият индикатор за състоянето на самото общество – тази истина не е от вчера. Да си спомним вавилонията на „Чичовци”, да си спомним хлипащия език на „Хоро” в ролите им на пред и след катастрофични езици, за да си обясним какво ни казва този „ню ленгуич” в „Медии” на Емил Кръстев. В нюленгуич версия нюбългарски, думите сами по себе си нямат смисъл; те го придобиват само във фрази. Ще дам за илюстрация само един, (но надявам се достатъчен) пример от един диалог:

Първи глас: “Вчера и разказах как Опи лежала на боклука в Буниленд и сърцето и се късало от мъка, че са я закарали там без мен. Тогава случайно край нея минал кметът и тя изплакала: Клоши, биндуочват ме.

Втори глас: Какво я правят?

Първи глас: Биндоучват я. На нюбългарски.

Втори глас: И кой е Клоши?

Първи глас: Кметът. Опи усетила, че е бъган като всички клошари и щракнала капана. Той я вдигнал от земята /.../ изтъргал калта от капака и /.../ Видяло се, че Опи е кечи.”

Какво означава този текст?

Най-видимото и най-важното всъщност е извън текста. И то е , че две поколения от един и същ народ говорят помежду си взаимно неразбираем език.

Сега трябва да сме разбрали, какво ни казва Емил Кръстев с посвещението в началото на книгата, което гласи: “С благодарност към децата ми, без които нямаше да науча нюбългарски”.

А аз вече мога да привърша моето слово по един нетрадиционен за премиерно слово, начин.

Този роман няма да бъде много приятен за четене от онези от нас, които са в ролята на Втори глас. Те трябва да се насилят да влязат в стилистиката му, докато открият смисъла. Но това е роман със смисъл, а не само описание на свят на огромно безсмислие. Защото освен в свят на нюбългарски ние сме и в свят на несекващи софизми в същинския български и огромната част от литературата писана на него е също софистична и тя е днес доминиращата – една вселена на приятно безсмислие.

Най-важната, според мен, заслуга на този роман е, че изрича ясно безсмислието, така че да го усетят и онези, които играят Първи глас. По този начин в гротеската всекидневният език на безсмислието се утаява в езика на медиите, нашите домашни, постоянни и нагли, събеседници.

Разсекретено това е наистина неприятно.

Но кога и къде истините са били само приятни?

Иначе защо ще съществуват лъжите?

Професор по наказателно право и адвокат по едни от най-тежките и знакови дела в Италия издаде стихосбирка с любовна лирика.

Премиерата на книгата беше в София. Тя съдържа 49 любовни поеми, избрани и селектирати лично от проф. Масимо Аутиери. Уникалнастта на изданието е, че е двуезично - на български и италиански. "Ласката на огъня" е първата самостоятелна стихосбирка на проф. Аутиери.

Средствата, които бяха събрани при представянето на книгата, проф. Аутиери дари на факултета по италианска филология в Софийския университет.

Според проф. Аутиери любовта е чувствата, което обединява всички хора независимо от държава, социален статус или религиозна идентичнаст. Идеята да е двуезично изданието е почит не само към две различни култури, но и възможност силата на словото и любовта да докоснат сърцата на повече читатели и да се слее емоцията от това.

Преводът е на др. Радея Гешева, преподавател в университета.

Проф.Аутиери коментира, че е приятно изненадан от интереса към поезията който срещна в София при представянето на книгата му и обеща скоро да се върне в България с нов проект.

"Най-изключителният и оригинален барабанист на своето време, популярността и влиянието на Джон Бонъм продължават да отекват в света на музиката и извън нея и до днес."

Това пише върху тежащата 2,5 тона бронзова статуя на площад Мерсиан, Редич, родния град на Джон Бонъм, който е роден на 31 май 1948 г. и започва да свири на барабани на едва петгодишна възраст, пише dir.bg.

Джон Бонъм, можем да кажем, е гръмотевичният скелет на звука на една от най-легендарните рок групи на всички времена Led Zeppelin.

Барабаните на Бонъм замлъкват шеметния си устрем, когато той е намерен мъртъв на 25 септември 1980 г., което на практика прекратява живота на групата.

Барабанистът изпива приблизително 40 шота водка през деня и нощта преди репетициите за предстоящото турне на групата в Северна Америка, което е обявено две седмици по-рано и трябва да започне месец по-късно.

Легнал малко след полунощ в къщата на китариста Джими Пейдж в Уиндзор, Южна Англия, Бонъм е намерен безжизнен на следващия следобед от звукорежисьора Бенджи Лефевър и басиста Джон Пол Джоунс.

"Беше като "Нека се качим и видим как е Бонзо", споделя Джоунс. "Опитахме се да го събудим...беше ужасно. Тогава трябваше да кажа и на другите...Трябваше да съобщя новината на Джими и Робърт (Plant)."

Полицията пристига в резиденцията на Пейдж и отхвърля всякакви подозрителни обстоятелства - това е просто нещастен случай.

По-късно следователят ще издаде присъда за разследване, в която пише, че смъртта е случайна, причинена от прекомерна "консумация на алкохол".

Загубата на Бонъм е монументална за целостта на това, което всъщност е Led Zeppelin като дух.

32-годишният барабанист е неразделна част от звука на групата още от първия ден; той е човекът, който "държи" целостта на ритъма. Той е скелета на това, което днес познаваме като Led Zeppelin.

Чуйте взривящата атака на Бонъм в "Achilles Last Stand", почти фънки-груув усещането в "Trampled Underfoot" или ударния rock"n"roll в "South Bound Suarez".

"Смъртта на Джон Бонъм...приносът на Джон Бонъм в първия албум "Good Times Bad Times" променя мисленето за барабаните само за една нощ", казва Пейдж през 2015.

"Това се случва още през 1968 г. А ние говорим за 1980 г. Това са 12 години, в които Джон Бонъм се отличава с музикалния си принос в барабаните. Оценен е от целия свят, че променя изцяло звука на барабана, завинаги."

По-късно Пейдж казва, че смъртта на Бонъм е "огромна загуба за всички. Всички бяха докоснати от музиката на Джон Бонъм."

Барабанистът със сигурност е повлиял на много музиканти, както минали, така и настоящи. Всеки, който е посегнал към палките, е погледнал към човека, наричан някога "Звярът", за да му подскаже как да изведе толкова сложен, уникален и ритмичен музикантски ход.

"Той беше майсторът на груува", казва за Бонъм барабанистът на Black Sabbath Бил Уорд.

"Той написа библията нa барабаните в рока. За да се научи основата, която може да доведе един барабанист до това да влезе навътре в рока и метъла, той трябва да слуша Джон Бонъм. Той е институцията."

Не е изненадващо, когато останалите членове се събират с мениджъра си Питър Грант няколко седмици след смъртта му в лондонския хотел Savoy и е взето единодушното решение, че Led Zeppelin вече не може да "бъде" след смъртта на Бонъм.

Изявлението на групата гласи:

"Искаме да е ясно, че загубата на нашия скъп приятел и дълбокото уважение, което изпитваме към неговото семейство, заедно с дълбокото чувство на неразделна хармония, ни накараха да решим, че не можем да продължим така, както преди."

"Никога не може да е същото", казва Грант през 1990 г.

"Тези четиримата - те бяха Led Zeppelin.

Музиката и умът на Led Zeppelin бяха тези четирима души. Когато тези четирима момчета бяха заедно на сцената... и правеха своята магия. Ясно е, че никога не може да бъде същото се видя от прословутия Live Aid."

Грант има предвид катастрофата, каквато е според него първото събиране на групата на благотворителното събитие през 1985 г., проведено в Лондон и Филаделфия. Там именно, във Филаделфия, към Пейдж, Плант и Джоунс ще се присъединят двама барабанисти, които да компенсират отсъствието на Бонъм: Фил Колинс и Тони Томпсън.

В следващите еднократни събирания на групата участва синът на Бонъм - Джейсън, който има добре известни енциклопедични познания за техниката на свирене на баща си. За последен път групата споделя сцената в O2 Arena през декември 2007 г. за концерта Ahmet Ertegun Tribute.

Филмът „Звукът на падането“ (In die Sonne schauen) на режисьора Маша Шилински доминира на Германските филмови награди за 2026 г., печелейки 10 награди, включително най-високото отличие – „Златна Лола“ за най-добър игрален филм, съобщава ДПА, цитирана от БТА.

Германската филмова академия отличи драмата и с награди за най-добър режисьор, най-добър сценарий и най-добра поддържаща женска роля за Лена Урзендовски на церемонията в петък вечер. Филмът, който проследява живота на няколко жени, живеещи в една и съща ферма през различни периоди от време, се състезаваше за наградите с най-много номинации.

Политическият трилър на Илкер Катак „Жълти писма“ (Gelbe Briefe), който разказва историята на двойка художници, изправени пред политически репресии в Турция, получи „Сребърна Лола“.

Отличието „Бронзова Лола“ отиде при комедията на Симон Верховен „О, тази неизразима празнота“ (Ach, diese Lucke, diese entsetzliche Lucke), базирана на едноименния роман на Йоахим Майерхоф.

Майката на Верховен, Сента Бергер, спечели наградата за най-добра актриса за ролята си във филма. 85-годишната актриса изглеждаше видимо развълнувана, докато приемаше наградата си.

Нейният партньор във филма Майкъл Витенборн получи наградата за най-добра поддържаща роля, докато Август Диел спечели наградата за най-добър актьор за ролята си в „Изчезването на Йозеф Менгеле“ (Das Verschwinden des Josef Mengele).

Режисьорът Вим Вендерс получи Почетната награда на Германската филмова академия за изключителния си принос към германското кино. 80-годишният режисьор, чиито филми включват „Париж, щата Тексас“, „Криле на желанието“ и „Прекрасни дни“, използва речта си при получаването на наградата, за да призове към по-широка дискусия за това как филмовата индустрия трябва да се справя с противоречиви сцени в по-стари произведения. Позовавайки се на неотдавнашния дебат относно гола сцена с участието на тогава 13-годишната Настася Кински в неговия филм от 1975 г. „Погрешно движение“ (Falsche Bewegung), Вендерс коментира, че днес не би заснел сцената по същия начин. Въпреки това той добави, че е „в затруднение“ как да се справи с филми, създадени в друга епоха, тъй като изрязването на сцената „би създало прецедент за всички бъдещи филми“.

Кински наскоро сподели пред вестник Suddeutsche Zeitung, че години наред се е опитвала да издейства премахването на сцената от филма.

Около 1900 гости бяха поканени на събитието в берлинската зала „Функтурм“, което беше прекъснато за кратко поради технически проблеми, пише ДПА.

Марсия Лукас, носителката на „Оскар“ за монтаж на първия филм от поредицата „Междузвездни войни“ (1977) и бивша съпруга на създателя на поредицата Джордж Лукас, почина на 80-годишна възраст, съобщава Associated Press, позовавайки се на адвоката на семейството ѝ.

Марсия Лукас е издъхнала от рак в Ранчо Мираж, Калифорния, заобиколена от близки.

Тя често е наричана невъзпятия герой на „Междузвездни войни“, отбелязва агенцията, а също и „тайното оръжие“ на Джордж Лукас, съобщава Variety. В допълнение към оригиналния филм, за който печели „Оскар“, Лукас е монтирала и „Завръщането на джедаите“ (1983) и филмите на Джордж Лукас преди „Междузвездни войни“, включително „THX 1138““ и „Американски графити“, за който е номинирана за „Оскар“.

Марсия Лукас убеждава Джордж Лукас да включи Оби-Уан Кеноби във финалния дуел и ролята му на ментор на Люк Скайуокър в сюжета на „Междузвездни войни“. Самият Джордж Лукас преди това е отбелязвал, че е работила с голям обем материал при монтажа на ключови сцени, включително атаката на бунтовниците срещу Звездата на смъртта.

„Беше изключително трудно; имахме 12 000 метра диалог от пилотния епизод, всички казваха това и онова. И тя трябваше да изреже всичко и да добави всички екшън сцени. Никой никога преди не се беше опитвал да вплете сюжет в бой, а ние се опитвахме да го направим“, каза той.

Марсия Лукас е била част и от монтажния екип на филмите на Мартин Скорсезе от 70-те години на миналия век „Шофьор на такси“, „Алис вече не живее тук“ и „Ню Йорк, Ню Йорк“.

Джордж и Марсия Лукас са женени от 1969 до 1983 г. След развода монтажистката се жени за Том Родригес, мениджър продукция в комплекса Skywalker Ranch на Джордж Лукас. Двойката се развежда през 1993 г.

Марсия Лукас оставя две дъщери и трима внуци.