"Отново избори, отново патова ситуация - по-близо до Русия?" - под това заглавие германската обществена медия АРД информира днес за предсрочните парламентарни избори в България - осмите поред в рамките на пет години. За фаворит се смята бившият президент Румен Радев, на когото критиците приписват близки отношения с Русия, посочва германското издание.

Задкулисие, корупция, безнаказаност

Бившият военен пилот е популярен сред сънародниците си и е смятан за некорумпиран - за разлика от много други политически лидери. Обвиненията в корупция в България вървят основно в две посоки - към влиятелния олигарх Делян Пеевски от ДПС, както и към партия ГЕРБ, пише още АРД.

ГЕРБ е доминиращата политическа сила през последните 20 години и има пет участия в управлението на страната. Бившият медиен магнат Пеевски пък е разглеждан като кукловод на една система, в която бизнес интереси, правосъдие и политика са преплетени зад кулисите. Смята се също така, че Пеевски има голямо влияние и върху ГЕРБ.

Румен Радев нарича тази система пирамида, която систематично експлоатира обществото и си осигурява безнаказаност чрез контрол над институциите, партиите, изборния процес, медиите и икономиката - и обещава да я разруши.

Проруски настроен или прагматичен?

Критиците обвиняват Радев, че е проруски настроен, а симпатизантите му предпочитат да говорят за прагматично-дистанцирана, отколкото за откровено проруска позиция, посочва по-нататък германската обществена медия и припомня, че в миналото Радев е бил критикуван за позициите си относно военната подкрепа за Украйна и санкциите срещу Русия: той е против доставките на оръжие за Украйна и казва, че те само удължавали войната.

Но в програмата на неговата коалиция "Прогресивна България" има ясен ангажимент към ЕС и НАТО - без искания за отмяна на санкциите срещу Русия. Критиците биха възразили на това място, че това може да е опит да бъдат привлечени колкото е възможно повече потенциални избиратели, без да се отрича предишната проруска реторика.

В обширната публикация на АРД се казва още, че сформирането на управляваща коалиция след изборите ще бъде трудно. Изданието цитира политолога Борис Попиванов от Софийския университет, според когото не е изключено в такъв случай политическата криза да продължи и да има нови избори. Това зависи сега от българските избиратели, е цитиран да казва той пред АРД.

"Троянският кон на Владимир Путин"

Върху проруските позиции на Радев акцентира и "Файненшъл Таймс" (ФТ). Изданието дори нарича Румен Радев "Троянският кон на Владимир Путин" и посочва, че изборната му победа може да доближи страната членка на ЕС и НАТО България до Москва.

Радев е по-близо до Русия, отколкото който и да е от последните български премиери. По време на президентския си мандат той се въздържаше да осъди мащабната инвазия на Русия в Украйна, критикуваше санкциите на ЕС и се противопоставяше на присъединяването на България към еврозоната. А на заключителното предизборно събитие в София бе показана негова снимка заедно с руския президент Владимир Путин като част от слайдшоу с други световни лидери, се казва по-нататък в публикацията.

Изданието цитира френската евродепутатка Валери Хайер, председателка на "Обнови Европа" в Европарламента, която казва, че е "много загрижена" заради очертаващата се победа на Радев на изборите в България.

"Като се има предвид отношението на Радев към Путин и Русия, съществува риск от прокремълско правителство в критичен момент - той би бил Троянският кон на Путин в Европа", казва Хайер пред "Файненшъл Таймс" и отбелязва: "България е важна: страната не е в периферията, а в сърцето на отбранителната архитектура на ЕС - и заема стратегическа позиция на предната линия на Европа". България остава важен производител на боеприпаси за Украйна и се намира по един от основните енергийни коридори, снабдяващи Централна Европа, посочва още Хайер.

Страната е обаче и дълбоко засегната от корупцията. Или както отбелязва Хайер: "Корупцията, върховенството на закона и руското влияние вървят ръка за ръка. Те се подхранват взаимно", цитира думите ѝ ФТ.

"Аналогията с Орбан не важи"

Въпреки прокремълските си нагласи, Радев едва ли ще се превърне във втори Орбан, смятат на свой ред местни анализатори. За разлика от унгарската система, която дава предимство на спечелилата партия, в България Радев няма как да си осигури мнозинство, което да му позволи да промени конституцията. Това означава, че той ще трябва да смекчи позицията си, за да не отблъсне потенциалните си коалиционни партньори, подчертава изданието и цитира Боряна Димитрова от "Алфа рисърч", според която в момента Радев е предпазлив - той декларира ангажимента си да поддържа съществуващите европейски и атлантически партньорства, но винаги подчертава необходимостта от по-балансирана, по-неутрална и по-независима позиция на България в геополитически план. "Едно правителство на Радев би било по-благосклонно към Русия и по-резервирано по отношение на общите европейски решения относно войната в Украйна". Но силните проевропейски настроения и зависимостта от европейските фондове биха попречили на всякаква рязка промяна, смята Димитрова.

Весела Чернева от Европейския съвет за външна политика посочва и други различия от Унгария: "Аналогията с Орбан не важи. Радев не може да се сдобие с абсолютно мнозинство. Освен това ние всъщност не знаем каква е неговата идеология - той говори за мир и евтина енергия, включително от Русия, както и за подновяване на отношенията с Русия, но това не е изключение в Европа", отбелязва Чернева.

И още една оценка на наблюдател: Горан Георгиев, експерт по руска дезинформация в Центъра за изследване на демокрацията, предупреждава, че възходът на Радев е знак за проникващо руско влияние на фона на широкото недоволство от политическата класа: "С всеки нов вот проруските гласове се увеличават, макар и съвсем леко. Нараства цинизмът, страната се радикализира, хората са по-склонни да изпробват нови неща. Те винаги търсят нов месия", казва Георгиев пред "Файненшъл Таймс".

"Това би имало сериозни последствия"

България ли е следващият Троянски кон, пита и германският "Ди Велт". Във въздуха вече витаят подозрения за намеса на Москва в предизборната кампания, но преди всичко мнозина се питат дали в случай на победа на изборите Радев ще последва примера на сваления от власт унгарски министър-председател Виктор Орбан и дали ще се превърне в препятствие на ниво ЕС, пише изданието и посочва: "Това би имало сериозни последствия, тъй като България - страната членка ЕС с излаз на Черно море - разполага с голяма оръжейна промишленост и е кръстопът за газопроводи, които трябва да направят Европа независима от руския газ". А особено тревожен остава въпросът за стабилността на страната, която през януари се присъедини и към еврозоната, пише още "Ди Велт".

Декларираната основна цел на кампанията на Радев е борбата срещу корупцията и "мафиотската държава". Въпреки това има основания и за скептицизъм, тъй като той получава подкрепа от партии и лица, които очевидно са част от тези структури, посочва германското издание и коментира, че вероятно е застрашено споразумението с Украйна, което прозападното преходно правителство в София сключи с Украйна през март. Страните искат, наред с другото, да разработват и произвеждат съвместно дронове - ключова технология за НАТО.

Освен това, според Радев, България трябва отново да започне да внася енергия от Русия. Ако той наистина поеме в тази политическа посока, това би могло да има последствия за цялата европейска енергийна политика в бъдеще. Като транзитна страна България оказва влияние върху количеството руски газ, постъпващо в Европа, пише още "Ди Велт".

В Кремъл очевидно разглеждат България като зона на влияние, коментира по-нататък германското издание и допълва, че руски пропагандни медии, забранени в ЕС, продължават да поддържат уебсайтове в България. Масивна дезинформация залива страната от години, пише още "Ди Велт" и дава пример с профили във Фейсбук, които разпространиха фалшивата новина, че след сделката с Украйна Путин изрично е заплашил България, че ще прекъсне дипломатическите отношения.

Бившият президент Румен Радев, руски „троянски кон“, вероятно ще спечели българските парламентарни избори, съобщи Financial Times, позовавайки се на социолози.

„Познавайки подхода на Радев към Путин и Русия, съществува риск от формиране на прокремълско правителство в критичен момент – то би се превърнало в троянския кон на Путин в Европа“, каза евродепутатът Валери Хейер пред Financial Times. Изданието отбеляза, че социолозите сочат, че лявоцентристката политическа сила на бившия държавен глава ще получи около 30%. Радев е по-близък до Русия от всеки друг български министър-председател в близкото минало, пише вестникът.

Като президент той не критикува войната на Русия в Украйна, осъжда санкциите на ЕС и се противопоставя на присъединяването на страната си към еврозоната, отбелязва вестникът. „Ние сме единствената държава-членка на Европейския съюз, която е едновременно славянска и православна. „Можем да бъдем много важна връзка във възстановяването на отношенията с Русия“, цитира Financial Times думите на Радев в интервю. Междувременно местни анализатори се съмняват, че Румен Радев може да се превърне във втори Виктор Орбан, като той ще трябва да смекчи позицията си.

Анализатори, интервюирани от The Washington Post, смятат, че ако партията на Радев спечели, ще трябва да сформира коалиция с по-прозападна фракция. Вестникът, позовавайки се на анализатори, бивши дипломати и източник от европейското разузнаване, съобщи, че се опасяват от „ръката на Кремъл“ в популяризирането на кандидатурата на Радев чрез социалните медии. The Washington Post, позовавайки се на бивши високопоставени български държавни служители, пише, че Радев отдавна е ориентиран към Москва.

Източник от европейското разузнаване твърди, че кампанията на бившия български президент е получила подкрепа от бивши високопоставени български военни офицери, „с връзки с Русия“. Пресекретарят на руския президент Дмитрий Песков заяви пред The ​​Washington Post, че Кремъл не е чул от България „никакви прагматични изявления или думи за готовността си да решава проблеми чрез диалог“. Това беше неговият отговор на въпрос дали Москва се надява на партньорство с Радев и дали е готова да го подкрепи неговата кандидатура.

От 2020 г. насам България е в състояние на продължителна политическа криза, което води до поредица от предсрочни парламентарни избори и чести смени на правителството. От 2021 г. насам страната се управлява предимно от технически кабинети, сформирани на безпартийна основа, подчертава изданието.

Архитектът на Хитлер Алберт Шпеер, който по-късно става министър на отбраната, лежи 20 години в затвора заради нацисткото си минало, но през 1970-те години започва много успешно да издава книги за живота си по времето на националсоциализма. Виланд Вагнер - протеже на Адолф Хитлер, работи през 1950-те години на фестивала в Байройт, а Херберт фон Караян, който е бил член на Националсоциалистическата партия както в Австрия, така и в Германия, се прославя като един от най-добрите диригенти в света.

Композиторът Рихард Щраус, диригентът Вилхелм Фуртвенглер, скулпторите Арно Брекер и Вили Мелер - всички те се възползват от националсоциализма и въпреки това имат успешни кариери и след края на войната. Повечето от тях са фигурирали в т.нар. „списък на богоизбраните”, поръчан от Хитлер през август 1944 г. Тези облагодетелствани културни деятели са били под специалната защита на режима и не са призовавани на военна служба.

Денацификацията и преходът към демокрация

От 1945 г. нататък всички приближени на Хитлер е трябвало да преминат през т.нар. процедура по денацификация. На Вилхелм Фуртвенглер обаче е било официално разрешено да дирижира отново Берлинската филхармония след едва двегодишна забрана.

"В хода на демократизацията това е било процедура за сигурност, при която хората е трябвало да попълват много точни въпросници, за да се определи кой може да остане в дадена професия", обяснява историчката Хане Лесау пред ДВ. Това се е отнасяло особено за държавните служители и високопоставените лица. Попълването на неверни данни – например за членство в Националсоциалистическата партия, се е наказвало строго, особено от американските съюзници.

Случаят с Виланд Вагнер

Виланд Вагнер също е бил в „списъка на богоизбраните”. Неговият дядо, композиторът Рихард Вагнер, е основател на прочутия Байройтски фестивал, който се провежда за първи път през 1876 година. През 1908 г. синът му Зигфрид Вагнер, а по-късно и снаха му Уинифред Вагнер поемат управлението му. Двойката подкрепя Адолф Хитлер през 1920-те години, още преди той да дойде на власт.

"Виланд, първородният син на Зигфрид и Уинифред Вагнер, е бил определен за наследник и е бил лично привилегирован от Хитлер", казва Свен Фридрих, директор на музея "Рихард Вагнер" в Байройт. Според Фридрих сценографът и оперен режисьор Виланд Вагнер е бил типичен представител на своето поколение: "Той правеше точно това, което са правели и милиони негови връстници – опитваше се да изличи неприятните неща от съзнанието си. След войната той винаги казваше: "Хитлер е приключен за мен".

Според Хане Лесау, Виланд Вагнер е един от онези, които са използвали нацистката система за лични облаги. Той е искал например да навреди на своя конкурент, успешния сценограф Емил Преториус. Въпреки това Виланд Вагнер се отървава само с глоба и след войната поема управлението на Байройтския фестивал заедно с брат си Волфганг.

Как е възможно това?

По време на изследването си по темата Волфганг Браунайс открива, че множество известни фигури на творци от националсоциалистическата сфера продължават кариерите си във Федералната република след 1945 година. "Новата и прогресивна художествена сцена е игнорирала тези художници. Въпреки това и след 1945 г. много от тях получават невероятен брой добре платени поръчки в общественото пространство - кметства, училища, театри, болници и промишленост", казва изкуствоведът и куратор. Миналото не е играело голяма роля в този процес, още повече, че някои от поръчителите също са имали връзки с националсоциализма“, казва Браунайс.

Срещу тези хора почти не е имало и голяма съпротива. Поръчките за декориране на мемориали в памет на жертвите на националсоциализма, които са били възложени на творци, близки до нацистите, са особено проблемни за Браунайс. "Пред първия център за документиране на престъпленията на нацизма, открит в Оберхаузен през 1962 г., се открива монументалната статуя на Вили Мелер „Скърбящите“, дело на един от най-важните представители на националсоциализма. Не мога да го разбера”, казва той.

Отношението към “богоизбраните” днес

В Оберхаузен творбата на Вили Мелер сега е заобиколена от огромни панели, които разясняват историческия контекст. "По този начин самото произведение вече не е в центъра на вниманието", казва Браунайс. За него това е положителен пример за преоценка на историята, макар че той остава рядък.

Автор: Габи Ройхер

В Иран има над 93 милиона души и всички те в момента живеят в сянката на войната, която всеки момент може да пламне отново.

След провала на мирните преговори в Пакистан САЩ наложиха блокада на Ормузкия проток - за да отрежат приходите на Иран от износа на нефт и да попречат на страната да взима такси от преминаващите през протока кораби. Блокадата означава и че до иранските пристанища вече не стигат никакви стоки.

Работническата класа е на ръба на оцеляването

"Продължаването на войната оказва най-голям натиск върху обикновените хора, особено върху работниците, преподавателите и другите представители на работническата класа", казва пред ДВ синдикалистът Исмаил Абди. Абди от една година живее в изгнание в Германия, след като е бил обект на преследвания в Иран и е прекарал много години в затвора. Заради защитата на правата на учителите в родната му страна той е обвинен за "пропаганда срещу политическата система".

"През последните седмици получихме брутални сведения за ударите, които работническата класа понася в условията на война", споделя мъжът. "Когато фабрики, работилници и заведения затварят или ограничават работата си, основната тежест се носи от работещите на договор, надничарите и неформално заетите."

Войната има катастрофално отражение върху иранската икономика, която и така отдавна страда от лошо управление, корупция и санкции. Още сега Техеран съобщава, че нанесените щети са за около 229 милиарда евро. При това става дума за предварителна оценка, заяви иранската правителствена говорителка Фатеме Мохаджерани. Реалният мащаб на щетите върху промишлеността все още не може да бъде изчислен.

Хиляди остават без работа

"Мобараке Стийл" в Исфахан е най-големият производител на стомана в страната. Компанията трябваше изцяло да прекрати работа след втория американско-израелски удар срещу нейните съоръжения. САЩ и Израел заявиха, че с нападенията си са отслабили военните капацитети на Иран. Стоманата е основна суровина за военното производство - например на ракети, дронове и кораби.

Същевременно обаче тя играе решаваща роля в другите индустрии - производството на автомобили, на домашни електроуреди, както и на опаковки и консерви. Стоманата е изключително важна и за строителството.

Стоманодобивът е един от стожерите на иранската икономика. По данни на Световната стоманодобивна асоциация през 2025 година Иран е бил сред десетте най-големи производители на стомана в света - наред с Китай, САЩ и Германия, като годишно е изнасял около 31,8 милиона тона. Приходите само между март 2025 и януари 2026 година са в размер на 741 милиона евро. След прекратяването на дейността хиляди служители останаха без работа - без да се знае докога. Най-малко 10 000 души в стоманодобивната промишленост са работили на надница. Освен това спирането на производството може да предизвика верижна реакция и десетки други фирми, които зависят от него, да бъдат принудени на свой ред да спрат дейността си.

Възстановяването ще изисква години

Бомбардировките на нефтохимическите съоръжения също ще имат сериозно отражение върху пазара на труда, отбелязва енергийният експерт Умуд Шокри. Атаките срещу важни центрове на нефтохимическата промишленост на редица места вече предизвикаха значителни щети и доведоха до спирането на много съоръжения, казва експертът от университета "Джордж Мейсън" в САЩ.

Само в индустриалните центрове като Махшахр, където работят над 30 000 души, мнозина са загубили работата си или заплатите им са били намалени, обяснява още Шокри пред ДВ. Той допълва: "Щетите далеч надхвърлят повредата на съоръженията и засягат и веригите за доставки, държавните приходи и жизнения стандарт на населението."

Според експерта възстановяването на Махшехр ще изисква около две години. А за целта страната ще има нужда от достъп до чуждестранни технологии, капитал, резервни части и ноухау - предпоставки, които в контекста на сегашните санкции са общо взето невъзможни.

Бедността се увеличава

Всички сектори са засегнати. Иранската информационна агенция ILNA уволни на 14 април своите журналисти и ги прехвърли на хонорар. Много други компании също са започнали масови уволнения. Един от примерите е секторът на дигиталните услуги с платформи като Snapp, определяна често като иранския Uber. Тези услуги функционират въпреки наложената от властите блокада на интернет от началото на войната. Заради войната обаче малцина пътуват из страната, защото нямат средства.

"Само заради ограничаването на интернет хиляди хора със свободни професии, програмисти и автори на съдържание са изгубили възможността си да работят. И сега им се налага да се върнат към традиционния и без това слаб пазар на труда", казва Исмаил Абди.

Той предупреждава, че войната ще доведе до нарастваща бедност и все по-голяма несигурност за застрашените обществени групи. "Тази война трябва да приключи преди човешката и социалната ѝ цена да станат необратими", предупреждава той.

Изглежда, че почти никой не мисли за иранското население - нито ръководството на Ислямската република, което иска да остане на власт, нито американският президент, който още през януари обещава подкрепа за опозицията. От избухването на войната на 28 февруари до 8 април, когато бе договорено крехко примирие, по данни на американската правозащитна организация HRANA са били убити 3636 души в Иран. 1701 от тях са били цивилни граждани, сред които най-малко 254 деца.

Автор: Шабнам фон Хайн

В тихия вакуум на космоса пет автономни робота се движат през лунната повърхност, изкопавайки рохкав слой скала и прах и оставяйки равномерни следи след себе си.

Като спират само за презареждане в главна слънчева електроцентрала, машините с размерите на автомобил обработват лунната почва вътрешно, за да извлекат вид хелий, толкова рядък на Земята, че количество колкото шепа се оценява на милиони. След обработка, ценният ресурс се зарежда в ракета-носител и се изпраща на Земята. Тази картина е родена от научната фантастика, но няколко компании вече набират средства за добив на ресурси от съседа на Земята, в надпревара кой ще бъде първият, който ще се възползва от зараждащата се лунна икономика, пише "Гардиън".

"Моето мнение е, че не е въпрос дали, а кога", заяви Роб Майерсън, който основава базираната в Сиатъл компания Interlune - една от няколкото лунни златотърсачи на XXI век.

Майерсън е работил по програмата за космически совалки, но напуска НАСА, за да помогне на Джеф Безос да превърне космическата си компания Blue Origin от малък експеримент в основен играч в аерокосмическата индустрия. Следващата му амбиция обаче е на около 385 000 км разстояние и той е набрал 18 милиона долара от инвеститори.

Луната разполага с ресурси, които са изключително оскъдни, а Майерсън се съсредоточава върху хелий-3 - газ, произвеждан на слънцето и присъстващ само в минимални количества на Земята. Отлаган на повърхността на Луната в продължение на милиарди години от слънчевия вятър, той се използва в медицинското изобразяване, но има качества, които биха могли да станат ключови за квантовите компютри и, теоретично, за ядрения синтез.

Търсенето на хелий-3 нараства, но наличното предлагане е изключително ограничено, посочва Майерсън. "Това е продукт, чиято цена е достатъчно висока, за да оправдае излизането в космоса и изпращането му на Земята", отбеляза той.

След 50 години без нито един човешки посетител, Луната отново е на мода, като тази седмица НАСА води мисия за прелитане на астронавти. Полетът на "Артемис" е първият, който изпраща астронавти обратно от 1972 г. насам, и е част от серия мисии, които американската космическа агенция предвижда, че ще доведат до постоянно човешко присъствие, включително до лунна база. Междувременно Китай е на път да осъществи пилотирано кацане на Луната това десетилетие.

И с все по-голяма дейност на частни компании, а не на правителства в сателитния бизнес, изследването на дълбокия космос преживява ренесанс, носейки свежа енергия, невиждана от времето на програмата "Аполо".

Търговска операция за добив на Луната не би била осъществима преди десетилетие, но експлозивният растеж на частния достъп до космоса чрез компании като Blue Origin или конкурента му SpaceX прави бизнеса извън Земята все по-възможен.

Очаква се множество международни мисии да кацнат на Луната през следващите няколко години и Interlune не е единствената компания, която проучва хелий-3.

Ispace - компания за роботизирани космически кораби със седалище в Япония, си партнира с друг американски стартъп - Magna Petra, който твърди, че разработва "базирано на изкуствен интелект" и "неразрушително, енергийно ефективно възстановяване на хелий-3 от лунен реголит".

"Обзалагаме се, че цената за достъп до Луната ще се понижи", прогнозира Майерсън.

Той си партнира с 90-годишния бивш астронавт Харисън Шмит, който е изпълнителен директор. Шмит - единственият геолог, стъпил на Луната като част от последната пилотирана мисия на САЩ - "Аполо 17" от 1972 г., се застъпва за добива на лунен хелий от 80-те години на миналия век.

Анхел Абуд-Мадрид - директор на центъра за космически ресурси в Минното училище в Колорадо, твърди, че ключът към осъществимостта на добива на хелий-3 ще бъде дали лунният реголит има достатъчно висока концентрация на елемента.

Професорът дава метафората за "златото в океана" - морето е пълно с милиони тонове малки златни частици, които се носят наоколо, но никоя компания не се опитва да го добива. Защо? "То е в изключително ниски концентрации, така че цената за добива му дори не може да се сравни с цената на златото", обясни Абуд-Мадрид.

Ето защо по-късно тази година Interlune ще изпрати мултиспектрална камера до южния полюс на Луната със сонда, за да оцени не само количествата, но и концентрациите на хелий-3.

"Обект на обожание"

Но този свеж пионерски дух около добива на ресурси от Луната повдига въпроси дали това е етично правилно. Критиците твърдят, че историята е пълна с пионери, които са се втурвали в непознати граници само за да осъзнаят твърде късно, че са причинили непоправими щети на околна среда, която не са разбирали напълно.

Абуд-Мадрид посочва, че когато за първи път е започнал да изучава минното дело в космоса преди 25 години, е имало предимно вълнение, но сега все по-често се задават въпроси за въздействието върху околната среда.

"Луната е обект на обожание от хилядолетия. Всяка цивилизация е гледала на Луната като на място с философски и религиозни конотации", отбелязва той. "Можете да отидете на астероид и да го унищожите, да правите каквото искате - той е само един от милиони. Но Луната, виждате я всяка нощ... Добре ли е? Това е много основателен въпрос, който се задава напоследък и който трябва да бъде разгледан в даден момент".

Interlune не използва думата "минно дело", която има разрушителни конотации, а вместо това казва, че предвижда "добив", който според компанията "ще отключи безпрецедентен растеж и иновации за подобряване на Земята и човечеството".

Формулировката е умишлена на фона на нарастващата тревога, че човечеството може да унищожи девствена околна среда. Астрономите предупредиха, че минните операции биха повлияли на бъдещата перспектива за извършване на важни научни изследвания от лунната повърхност, която е изключително студена и изолирана, поради което се разглежда като първокласно място за чувствително оборудване.

Учените призоваха за защита на определени райони, известни като места с изключително научно значение, сред които райони на полюсите и радиотихата обратна страна, които биха могли да бъдат идеални за наблюдение на дълбокия космос.

"Не искаме половината Луна или някаква огромна зона да бъде забранена за търговски или изследователски дейности", заяви Мартин Елвис, астроном в Центъра за астрофизика към Харвард и Смитсониън в Масачузетс. "Просто искаме няколко малки участъка от нея".

На конгрес по астронавтика миналата година той предупреди, че "редките ценни недвижими обекти са известни като голяма причина за спорове и конфликти" и че има неотложен въпрос без отговор за това как те са правилно защитени.

Сред тези опасения е непрозрачният правен аспект на добива на Луната - Договорът за космическото пространство от 1967 г. ясно посочва, че никоя държава не може да претендира за собственост върху небесно тяло като Луната, но не споменава търговски дейности.

Майерсън посочва, че има място за бизнеса и учените в лунната епоха. "Луната е голяма", твърди той, но добавя, че екипът му иска да действа "внимателно по начин, който оставя обекта да бъде използван отново в бъдеще".

Но Interlune е само един от играчите в световната надпревара за установяване на присъствие на Луната. Китайската мисия Chang"e-6 успешно донесе проби от обратната страна на Луната през 2024 г., които включваха хелий-3. Държавните медии съобщиха, че данните от мисията ще помогнат на Пекин да оцени общото количество хелий-3 на Луната, което беше описано като "източник на енергия в бъдеще".

През следващите десетилетия се очаква Луната да се превърне в микрокосмос на борби за власт тук, на Земята, като големите световни сили - Русия, САЩ и Китай - имат амбициозни планове да върнат космически сонди и хора на Луната.

"Наблюдаваме много внимателно държави, които може би не мислят по същия начин като нас, като Китай, който действа много, много енергично", заяви Майерсън. "Мисля, че е важно Западът и САЩ да имат присъствие на Луната".

Коментар на Александър Детев:

Нищо не е решено до изборния ден, но ситуацията, в която България ще се събуди на 20 април, вече е придобила своите контури: "Прогресивна България" на Румен Радев ще е първа на изборите, но най-вероятно няма да има мнозинство в следващия парламент. Бившият президент ще трябва да протегне ръка към някоя от другите политически сили, които ще намерят място в него - ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС, "Възраждане" и БСП, ако партията, водена от Крум Зарков влезе в парламента, за което вероятно в лагера на Радев стискат палци.

Повечето български граждани обаче надали ще се събудят спокойни на 20 април. И причината за това е една - много от отговорите, които партиите и най-вече лидерите им дължаха на обществото, така и не бяха дадени. Нека обобщим.

На какво не отговори Румен Радев

"Прогресивна България" така и не заяви ясно на проевропейската част от обществото дали ще запълни вакуума, освободен от Виктор Орбан в ЕС - в ролята на прът в колелото на общоевропейските решения и външна политика, подкрепата за Украйна и противопоставянето на хибридната война, която Русия води срещу Европа. "Някаква хибридна външна намеса в нашите избори? Вие вярвате ли, че има такава", възмутено коментира той пред Карбовски, единственото интервю, което даде в кулминацията на кампанията.

Румен Радев не влезе в конкретика по основната линия в кампанията си - борбата с олигархията и корупцията. Кои са конкретните ѝ лица и как ще се борят с тях. Да, отделни представители на партията като Иван Демерджиев неведнъж посочиха Делян Пеевски и Бойко Борисов като олицетворение на зависимости, но какви са стъпките за прекъсването на тези зависимости?

Борисов, лидерските дебати и въпросите за външната политика

Лидерски дебат и в тази кампания нямаше и това до голяма степен дължим на Бойко Борисов. Именно той въведе тази практика - първо, лидерът да не се изправя очи в очи с другите председатели на партии и второ, да няма пресконференции пред всички медии непосредствено след изборите, а партията да говори когато и както поиска от своята централа.

Бойко Борисов - най-дълго управлявалият български премиер в най-новата история на страната, дължи много отговори. Но външнополитическите въпроси, неговата голяма гордост, сякаш са на преден план този път. С Европа ли иска Борисов да върви България или с Америка на Тръмп, която не се свени да посочва Европейския съюз като свой противник. Ако отговорът е с ЕС - защо неговият премиер Росен Желязков набута България в Съвета за мир, който за момента изглежда като напълно нефункционална лична авантюра на Доналд Тръмп и група симпатизиращи му автократи? Ако отговорът е със САЩ - защо тогава не уважава санкциите на Вашингтон срещу лица като Владислав Горанов, когото вкара в листите си, и Делян Пеевски, с когото беше в коалиция?

ПП-ДБ, конституционната реформа и личните амбиции

ПП-ДБ се опитаха да канализират енергията от протестите си и дори вкараха млади лица в листите си, но определени тежести дърпат и тях назад. На първо място, кому беше нужна тази конституционна реформа, която редица компетентни юристи определиха за недомислена и която доведе до редица проблеми и парадокси впоследствие? И най-вече - струваше ли си цената за нея - не само сглобката с ГЕРБ, но и осигуряването на квалифицирано мнозинство с Пеевски? Освен това - защо партия, представяща се за демократична и либерална, все повече изглежда подчинена на лични амбиции и его? С други думи: защо Явор Божанков и Лена Бориславова не са в листите?

"Възраждане", БСП, МЕЧ и "Сияние" - зависимости и основополагащи решения

Партията "Възраждане" също ще е част от следващия парламент според социолозите, макар и с доста отслабени позиции. Като лидер на радикална антиевропейска и антизападна сила, Костадин Костадинов трябва да отговори както на макро въпроси - защо иска да притегли България към едни държави, в които хората живеят по-кратко, по-лошо, по-бедно и по-несвободно според всички статистики (включително техните собствени), но и на съвсем простички питания, които му задаваме от години, свързани с личното му обогатяване от политическия проект, който ръководи.

Според последните проучвания БСП също има шанс да намери място в 52-ото Народно събрание. Въпросът към Крум Зарков е семпъл: още ли се смее на жертвите на тоталитарния режим преди 1989 година или като юрист е склонен вече да спазва закона, според който този режим е престъпен? Питането е реторично, защото кампанията на партията му мина под шапката на пионерчета и червени знамена.

Въпросите към коалиция "Сияние" и МЕЧ са свързани със зависимостите и обвързаностите на лидерите им, но дали изобщо ще имат значение след 19 април не е сигурно.

Предизборната кампания премина без отговор на тези въпроси, премина и без лидерски дебат. Затова на всички българи остава едно - да затегнат здраво коланите и да затворят очи, защото влизаме в тъмен тунел, който не знаем накъде води.

Китай има една цел: да не допусне нито поражение на Русия в Украйна, нито победа. Защото Пекин се нуждае от една Русия, която да е зависима от него възможно най-дълго. От Константин Егерт.

Си Дзинпин няма да се консултира лично и да координира позициите си с Владимир Путин преди срещата си с Доналд Тръмп. Очаква се американският президент да посети Китай на 14–15 май, а руският диктатор вероятно ще пристигне там седмица по-късно.

Взаимните претенции на Вашингтон и Пекин

Президентът на САЩ ще пристигне в Китай като противник, но уважаван противник. Лидерът на първата икономическа сила в света ще посети икономическата суперсила номер две. Обемът на търговията между двете страни е почти 600 милиарда долара – основно промишлена продукция с различна степен на технологична сложност.

Тръмп ще разговаря със Си преди всичко за избягването на търговски и митнически войни между двете страни и за прекратяването на подкрепата на Пекин за режима в Техеран. За китайския лидер най-важна ще бъде темата за войната в Иран – как тя да бъде прекратена, как Близкият изток да бъде стабилизиран и как бързо да бъдат възобновени доставките на енергийни суровини от региона. В края на краищата китайската икономика зависи много силно именно от близкоизточния петрол.

Ясно е, че между Си и Тръмп няма голямо доверие и едва ли ще възникне такова. Но е ясно също, че за китайското ръководство няма друг вариант, освен да се договаря с американците - за пореден път през последните петдесет години - както по икономически, така и по военно-стратегически въпроси. При цялата взаимозависимост между двете икономики, Китай е обективно по-слаб от Америка както във финансово-икономическо, така и във военно-стратегическо отношение.

Неравностоен диалог между Си и Путин

От 25 години Китай и Русия имат договор за добросъседство, приятелство и сътрудничество, а московската и пекинската пропаганда не спират да хвалят продължаващото "четвърт век приятелство и всестранно сътрудничество". Контактите между двамата диктатори наистина са безпрецедентно чести.

Откакто Си Дзинпин беше избран за председател на Китайската народна република през 2013 година, той е посетил Русия 11 пъти. През същия период Путин пък е пътувал до Китай цели 13 пъти. Това включва както чисто двустранни визити (по време на които по правило се решават основните въпроси), така и участие в срещи на върха (например на Шанхайската организация за сътрудничество) или протоколни събития, свързани с различни годишнини от Втората световна война.

Разбира се, дори кратките лични срещи винаги са важни. Важно е обаче да се разбере, че това са срещи между неравностойни партньори​​​​​​​. Особено след 24 февруари 2022, когато започна пълномащабната руска агресия срещу Украйна, Путин съзнателно постави Русия в зависимост от Китай, за да осигури стабилно финансиране на войната срещу съседната страна.

Руско-китайският стокообмен за миналата година възлиза на около 230 милиарда долара, като взаимният износ и внос се разпределят приблизително поравно. Има обаче един важен нюанс: от Русия в Китай се изнасят суровини, преди всичко петрол, а се внасят автомобили, битова техника, компютри и средства за комуникация. При това отстъпките за руския петрол достигаха до 30, а понякога и до 40 процента.

Освен това днес Китай е един от основните канали за Русия за получаване на стоки с двойно предназначение, които са обект на западни санкции. Независими експерти на Запад оценяват техния обем на четири милиарда долара. Няма да е преувеличено да се каже, че без помощта на КНР Русия просто не би могла да воюва срещу Украйна.

Грешката на Тръмп и неговия екип

Периодично възникващите в администрацията на Тръмп надежди да "откъснат" Русия от Китай чрез отстъпки към Путин по отношение на Украйна са напълно неоснователни. Те разкриват неразбиране на политическите цели и психологията както на руския, така и на китайския режим.

Целта на Путин е или да установи марионетен режим в Киев (макар че ми се струва, че дори той вече осъзнава невъзможността това да се случи), или да разруши украинската държава чрез продължителна изтощителна война. Дори най-циничните привърженици на "реалната политика" във Вашингтон обаче няма да направят чак такъв подарък на Кремъл. Но и не биха могли, дори и да искаха. А Путин не е съгласен на нищо по-малко от това и ясно го демонстрира през последната година. Въпреки всички усилия на Тръмп да го въвлече в някакъв "мирен процес", Кремъл отказва да обсъжда сериозно с представителите на украинския президент Володимир Зеленски каквото и да било, освен унизителни едностранни отстъпки, равносилни на капитулация. При тези условия Путин по никакъв начин не може да се справи без помощта на Китай.

Си Дзинпин разбира това. Той се нуждае от една Русия, която да е зависима от Китай възможно най-дълго. Ако тя загуби войната, не може да се изключи вариантът за падане на режима на Путин и идването на власт на хора, готови да нормализират отношенията със САЩ и Европа. Тогава готовността на Москва да се дистанцира от Пекин като част от цената, например отмяната на санкциите или връщането ѝ в Г-7, би бил много реалистичен сценарий. А той изобщо не устройва китайското Политбюро.

Но Пекин няма интерес и от една решителна победа на Русия над Украйна. Първо: това ще даде увереност на Кремъл. И второ: след време част от западния елит може да реши да приеме Русия такава, каквато е, и да започне постепенно да възстановява отношенията си с нея. В този случай Москва може силно да промени тона на общуването с Китай, при това не в най-добрата за него посока.

Така че настоящата ситуация на продължителна война напълно устройва китайското ръководство. Русия като молител и младши партньор на Китай – за такова щастие не са си мечтали нито императорите, нито Мао Дзедун.

Затова Си Дзинпин, разбира се, ще информира Путин за разговорите си с Тръмп. Но нищо повече.

Автор: Александър Детев

От "Репортери без граници" призовахте българските политически партии да поемат ангажимент за конкретни реформи, които да осигурят свобода на медиите в страната. "Нивата на медийна свобода в България са сред най-лошите в ЕС от години", пишете Вие, а медиите са "уязвими от враждебни политици, недобросъвестни бизнес интереси и руска пропаганда". В тази ситуация и с тези проблеми как могат да се проведат честни, демократични и прозрачни избори изобщо?

Павол Шалай: Адекватно е да се повдига въпросът дали изборите ще са честни. Те са свободни, както бяха и в Унгария между другото, но България е дори по-надолу от Унгария в класацията ни. Има тревоги за честността на изборите заради ограничената свобода на медиите.

Ситуацията в Унгария при Орбан беше различна, защото основната причина за лошото класиране на страната са политиките му. В България е по-трудно да бъде персонифициран този проблем, защото има различни заплахи. Но основният проблем въпреки това е един и същ - ограничен достъп на гражданите до достоверна информация, за да направят информиран избор.

В тази връзка призовавате следващото правителство да изработи национална стратегия за борба с дезинформацията и пропагандата, идваща основно от Русия и Китай. Служебното правителство работи в тази посока, но беше остро разкритикувано от Румен Радев, който вероятно ще спечели изборите, защото е поискало подкрепа от Европейската комисия. Радев постави под въпрос дали изобщо има хибридна намеса и заплаха. Тревожи ли Ви това?

Павол Шалай: Руската пропаганда в България е широко разпространена, тя расте и е един от основните проблеми пред гражданите и достъпа им до информация. Повече пропаганда означава по-малко независима информация.

Аз се срещнах с Румен Радев като президент миналата година по време на посещението ни в София. Срещата беше конструктивна, а ние повдигнахме проблема с руската пропаганда. Мога да кажа, че той има различна гледна точка, но не бих го сравнил с Орбан или Фицо в Словакия. Искам да кажа, че ние не сме срещу гледни точки, които са проруски. Ние сме против разпространяването на дезинформация и използването на информация като оръжие. Целенасоченото лъжене и намеса в националните политики чрез дезинформация е пропаганда.

Виждате ли използването на подобни инструменти от Русия в България?

Павол Шалай: Да, виждам го. Не съм сигурен доколко Кремъл подкрепя един определен кандидат, но руската дезинформация определено е част от предизборната кампания. Искам да подчертая, че ние настояваме за системни мерки, които ще поставят на едно и също ниво националните медии, които имат отговорности пред закона, и чуждестранните медии, които не подлежат на такива. Настояваме и за регулации на платформите - Фейсбук, Гугъл, ТикТок, така че да показват достоверна информация. Целта е да бъде контрирана всякаква пропаганда, така че не виждам защо демократичен политик не би се съгласил.

Ако също така е ясно кой финансира съмнителните сайтове, които се появиха и на нашата пресконференция в България през септември, хората няма да са толкова уязвими към пропагандата. Става въпрос за подкрепа за истината и прозрачност, както казах - не виждам кой демократичен политик не би бил съгласен.

Обръщате внимание и на поредния тревожен случай на дело шамар - този път срещу Димитър Стоянов от Bird.bg. България трябва да транспонира европейската директива срещу делата шамари. Тя обаче няма да защити колеги като Стоянов, защото важи само за трансгранични дела. Какво трябва да се направи?

Павол Шалай: Според информацията, с която разполагаме, служебното правителство работи върху транспонирането. Много е важно, както и Вие посочихте, да надскочат минималните изисквания на директивата, която се отнася само до трансгранични казуси, които са по-малко. Правителството трябва да приложи препоръките на Европейската комисия и на Съвета на Европа, които датират от преди 2 години. Те са много детайлни. Делата шамари са чума, те са тумор. Трябва да предотвратим такива случаи като на Димитър Стоянов, има препоръки как да стане това, включително чрез ранното прекратяване на подобни дела или дори санкционирането на жалбоподателя.

Казвате, че следващото правителство трябва да работи за ограничаването на медийната концентрация. Но не е ли твърде късно? Според последните данни на ГАРБ двете големи медийни групи - bTV и Nova - държат около 70% от телевизионния пазар и над 90% от бюджетите за реклама.

Павол Шалай: Не е твърде късно, защото съществува Европейският акт за свободата на медиите (ЕАСМ). Това законодателство позволява две неща за частните медии - първото е независимостта на нюзрумите, както и декларирането на конфликт на интереси при собствениците, при прозрачността и финансирането. До преди година, до преди влизането в сила на ЕАСМ, това го нямаше. Другата важна мярка е контролът над медийната концентрация. За първи път в европейското законодателство има възможност да бъде анализирана медийната концентрация спрямо ефекта ѝ върху медийната свобода. Медиите не са просто компании, те имат задължението да информират гражданите по плуралистичен начин. Ако концентрацията застрашава това, могат да бъдат предприети мерки. Но все пак Европейският съюз не може да разреши всички проблеми на България, имаме нужда и от независими регулатори и правосъдна система. СЕМ се справя добре, но независимостта му трябва да бъде подсилена.

В края на миналата година видяхме свалянето на още един знаков журналист от екран - Мария Цънцарова. Как може да бъде предотвратено това - и от законодателството, и от обществото?

Павол Шалай: Както споменах, Европейският акт за свободата на медиите може да бъде използван в някои случаи. Проблемите с редакционната независимост на частните медии в България може да бъде такъв пример. Но в същото време националните телевизии не са вече единствената възможност за гражданите да се информират. Трябва да гарантираме възможността за създаване на нови медии, които да навлизат на пазара. Примерът, който давате, е такъв. Виждали сме подобни развития и в други държави като Словакия с Михал Ковачич. Онлайн медиите растат, но трябва да гарантираме, че икономическата рамка позволява независимите проекти. Това не засяга само България и е свързано с регулирането на дигиталните платформи като Гугъл и Фейсбук.

Относно България - надявам се да видя повече солидарност сред журналистите и повече готовност да защитават независимостта си.

Очаквате ли партиите в следващия български парламент да Ви поканят да дискутирате тези предложения?

Павол Шалай: Ние сме готови. Вярваме, че всяка реформа трябва да бъде извършена след консултация с местните журналистически организации и медии, но и с международните организации, които могат да дадат експертния пример от други държави. Смятаме, че имаме история в България като държава, на която от години обръщаме внимание. Но всичко е въпрос на доверие - преди да започнем, трябва да видим готовност за подобряване на състоянието на свободата на словото. Не става въпрос само за правото на журналистите да работят, но и за правото на гражданите да знаят повече за корупцията, за състоянието на здравната система, да могат да следят дебата за основните предизвикателства пред обществото.

Докато войната в Близкия изток навлиза във втория си месец, задушавайки световните енергийни доставки и покачвайки цените на петрола, Китай се опитва да играе ролята на миротворец, пише БиБиСи. Това се случва, след като президентът Доналд Тръмп заяви, че военните действия на САЩ в Иран могат да приключат след "две до три седмици", но все няма ясна представа как ще се случи това или какво ще се случи след това.

Китай се присъединява към Пакистан, който се очертава като неочакван посредник във войната между САЩ и Израел срещу Иран. Длъжностни лица в Пекин и Исламабад представиха план от пет точки с цел постигане на прекратяване на огъня и повторно отваряне на жизненоважния Ормузки проток. Пакистан, който е бил съюзник на САЩ в миналото, изглежда е спечелил Тръмп да посредничи в този конфликт.

Пекин влиза в спора като съперник на Вашингтон, преди важните търговски преговори между китайския лидер Си Дзинпин и Тръмп следващия месец. Подкрепата на Китай за това е "много важна", смята Джу Йонгбяо, експерт по Близкия изток и директор на Центъра за изследвания на Афганистан в университета Ланджоу. "Морално, политически и дипломатически Китай предоставя всеобхватна подкрепа с надеждата, че Пакистан може да играе по-отличителна роля", поясни той.

Това е и обрат за Пекин, чиято официална реакция на войната досега е била доста сдържана. Защо тогава Китай се намесва сега?

Мирният план бе изготвен, след като външният министър на Пакистан отлетя за Пекин, за да поиска китайска подкрепа за усилията на страната да преговаря за прекратяване на този конфликт. Усилията му изглежда са проработили. Китайското външно министерство заяви, че двамата полагат "нови усилия за застъпничество за мир". В съвместното им изявление се посочва, че диалогът и дипломацията са "единственият жизнеспособен вариант за разрешаване на конфликти" и се призова за защита на водните пътища, включително блокирания проток.

Не става въпрос само за петрол, въпреки че това ще бъде проблем. Китай, най-големият вносител на суров петрол в света, има достатъчно запаси, за да се справи през следващите няколко месеца.

Пекин вероятно е решил да играе ролята на миротворец, защото войната в Иран застрашава нещо, което Си Дзинпин желае - стабилността. Китай се нуждае от стабилна световна икономика, тъй като е силно зависим от продажбата на стоки по целия свят, докато се опитва да съживи затруднената вътрешна икономика.

"Ако останалата част от света започне да се забавя икономически поради енергиен шок, това ще създаде затруднения за китайските фабрики и износители", заяви Мат Потингер, председател на програмата за Китай на Фондацията за защита на демокрацията. Според него Китай е искрен, когато съветва Иран, че трябва да се намери начин да се сложи край на войната. По думите му Пекин е малко притеснен докъде може да доведе това, ако се превърне в истински енергиен шок, който е продължителен. Вече има опасения, че индустриалният център на Китай, който служи като фабрика на света, ще бъде засегнат в дългосрочен план, ако тази криза продължи.

Плащането на по-висока цена за петрола засяга цялата верига на доставки - от пластмасите, необходими за производството на играчки и игри, до суровините за съвременните синтетични тъкани, до стотиците компоненти, които се използват в телефони, електрически автомобили и полупроводници.

Търговската война на САЩ с Китай по време на първия мандат на Тръмп накара много собственици на бизнес в цялата страна да търсят нови пазари по света. В резултат на това износът на Китай за Близкия изток нарасна почти два пъти по-бързо от износа му за останалата част на света миналата година. Регионът се превърна в най-бързо развиващия се пазар за електрически автомобили, а Китай е и най-големият инвеститор в обезсоляването в Близкия изток, където питейната вода е оскъдна. Китайската корпорация за строителство на електроенергия има проекти в Саудитска Арабия, Емирствата, Оман и Ирак.

В резултат на икономическите си връзки Китай е култивирал отношения в региона както със съюзниците на САЩ, като Саудитска Арабия, така и с врагове, като Иран. Техеран и Пекин имат партньорство, датиращо от десетилетия. Китай е водещият търговски партньор на Иран и купува около 80% от иранския петрол. Китайското правителство е играло ролята на миротворец в Близкия изток и преди, но с ограничен успех.

През 2023 г. Китай посредничи за сделка между Саудитска Арабия и Иран, които отдавна са на противоположни страни в посреднически войни в Близкия изток. Те прекъсват отношенията си през 2016 г., когато Саудитска Арабия екзекутира виден шиитски мюсюлмански учен, което предизвиква протести в Иран.

След като Китай поема ролята на посредник, двете страни се споразумяват да възстановят дипломатическите си отношения. Това е в интерес на Китай. Пекин вероятно се надява, че по-добрите дипломатически отношения между Саудитска Арабия и Иран ще намалят вероятността от регионално напрежение. Година по-късно Пекин е домакин на лидерите на 14 палестински фракции, включително Фатах и ​​Хамас. Разговорите довеждат до сформиране на правителство на националното единство за окупирания Западен бряг и Газа. Декларацията е по-скоро израз на намерение, отколкото всеобхватно споразумение, но за пореден път тя подчертава ролята, която Китай може да играе в региона, и интереса му към стабилността в Близкия изток.

Партньорствата на Китай по света идват без гаранции за сигурност или военна подкрепа. За Пекин икономиката му е на първо място. И именно тази икономическа взаимозависимост със страните в региона му дава предимство и му помага да проектира известно влияние.

Китай е предпазлив да не бъде въвлечен в по-широки конфликти. Неговият приоритет, както във вътрешната, така и във външната политика, е икономическото развитие. Съществува широк консенсус, че Китай не трябва безразсъдно да се намесва във война.

Но този подход има своите лимити. Китай няма военните възможности в региона, за да се намеси, дори и да желае. САЩ имат бази във всяка от държавите от Персийския залив. Най-близката база на Китай е в Джибути в Източна Африка и е създадена едва през 2017 г. Тя е логистичен център за операции срещу пиратството, а не база за проектиране на сила.

По време на войната между Израел и Иран през 2025 г. Китай остана встрани и предложи минимална подкрепа, разкривайки ограниченията на ролята си на партньор.

Що се отнася до последния мирен план, както САЩ, така и Иран все още не са отговорили, но прокарването на тази инициатива позволява на Си Дзинпин да играе ролята на неутрален посредник и миротворец - и отново да се противопостави на лидера на другата голяма суперсила, САЩ. Доверието на Пекин да се представя като прагматичен международен играч е свързано с много уговорки. Съюзът му с Русия постоянно поражда въпроси относно неговия неутралитет. Нарастващият му контрол над Хонконг и многократните му заплахи да превземе самоуправляващия се Тайван със сила, ако е необходимо, все още са огромни опасения.

А авторитарните лидери на Китай избягват всякакви дискусии за правата на човека и никога не осъждат режимите за нарушения на правата или злоупотреба с власт. Всичко това прави президента Си Дзинпин неочакван говорител на глобален ред, основан на правила. Но Китай е мощен глобален играч, воден от стратегически интереси. Той показва, че има известно влияние в Близкия изток и със сигурност има амбиции да придобие по-голямо влияние в бъдеще.

Нова система за капсулна ендоскопия (ОМОМ), оборудвана с изкуствен интелект, подпомага диагностиката и лечението на пациентите в Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Изкуственият интелект е обучен да засича и най-малките промени в лигавицата на гастроинтестиналния тракт и да ги отбелязва на съответните снимки. Програмата също така има възможност да определя характеристиката на отбелязаните находки – например – дали става дума за язви, полипи или нещо друго. По този начин, с помощта на новите технологии, се намалява честотата на пропуснати заболявания и значително се редуцира времето за разчитане на резултатите. Пред ФАКТИ говори с д-р Виктор Димитров, един от лекарите, които извършват високотехнологичното изследване в ИСУЛ.

- Д-р Димитров, какво представлява „умната“ капсулна ендоскопия и по какво се различава от традиционната гастроскопия или колоноскопия? - Епитет „умна“, използван често в контекста на капсулната ендоскопия, в случая олицетворява наличието на софтуер, с помощта на който се хващат ендоскопски видими заболявания в огледаните от капсулата анатомични зони. Този софтуер по същество представлява изкуствен интелект, който е обучен с множество снимкови материали от реални и доказани заболявания да разпознава характеристиките на повечето лигавични болестни процеси. Притежава възможността да засече и да охарактеризира съответната находка. Изключително полезно негово качество е да отсява повтарящи се и незначителни кадри от записа, като по този начин съществено редуцира времето за разчитане. Тези умения на изкуствения интелект са валидирани с клинични проучвания, верифициращи високи степени на специфичност, чувствителност и точност. Различава се от конвенционалните ендоскопски изследвания по потенциала да огледа адекватно протежението на тънкото черво, което остава недостъпно за гастроскопията и колоноскопията. Полезен инструмент е при пациенти с неясен източник на кървене, било то манифестно (ясна кръв или мелена при изхождане) или окултна (необяснена желязо-дефицитна анемия), при които вече са осъществени гастро- и колоноскопия – без да е намерено обяснение за хеморагията (кървенето). Следва да се отбележи, че капсулната ендоскопия не отменя гастро- и колоноскопията за оглед на стомах и дебело черво. Невъзможността да се вземе биопсия от документирано от капсулата заболяване само по себе си индицира провеждане на конвенционални ендоскопски изследвания. Колоноскопията е безопасна интервенция и златен стандарт за скрининг при колоректален карцином и капсулната ендоскопия се препоръчва единствено при някои контраиндикации за колоноскопското изследване. Подчертавам последното изречение, тъй като пациенти често желаят капсулна ендоскопия, поради стигми или страх от колоноскопията, които са в повечето случаи неоправдани.

- Изследването беше въведено за първи път в България в ИСУЛ преди почти година. Колко пациенти до този момент сте изследвали с този иновативен подход? - До този момент сме провели близо 50 изследвания, като следва да се отбележи, че пациентите в голяма степен са подбирани строго спрямо сериозни индикации, съобразени със съвременните международни препоръки. Рядкост е да се извърши капсулна ендоскопия на пациент, който не е преминал през конвенционални ендоскопски изследвания без да има контраиндикации за тях. - За всеки пациент ли е подходящ този метод на изследване? - Разбира се, че не. След предварителна консултация се преценява дали съответният пациент има реална индикация за извършване на капсулна ендоскопия, като задължително се отчитат и наличните контраиндикации. Всичко се обсъжда с пациента и се обясняват ползите, рисковете и смисълът при всеки отделен случай.

- За кои пациенти капсулната ендоскопия е противопоказана? - Според актуалните международни данни, основното реално противопоказание за капсулна ендоскопия е рискът от задържане на капсулата — тоест при пациенти с известна или силно подозирана механична обструкция (запушване), стриктура или значима стеноза на тънкото черво, както и при някои фистули, когато има реален риск капсулата да не премине. При пациенти със симптоми на субилеус/илеус (запушване) или известна стеноза (стеснение) трябва първо да се направи образно изследване на тънкото черво (компютърно томографска или магнитно резонансна ентерография). Нарушенията на гълтането не са абсолютно противопоказание, но са важно относително такова. При пациенти с дисфагия (трудно преглъщане), неврологично заболяване, болни с нарушен гълтателен рефлекс или пациенти с предходна аспирация съществува риск от попадане на капсулата в дихателните пътища. Това усложнение е рядко, но реално и изисква внимателен подбор. При такива пациенти капсулата може да бъде поставена ендоскопски в дуоденума (дванадесетопръстника), вместо да се гълта. Бременността сама по себе си се приема като относително противопоказание, не защото има доказана висока вреда, а защото данните за безопасност са ограничени. Съвременните обзори и практическите препоръки приемат, че при бременни капсулна ендоскопия трябва да се извършва само при силна клинична необходимост, когато резултатът ще промени поведението и изследването не може непременно да се отложи след раждането.

- Какви са заболяванията, които „се търсят“ с помощта на капсулната ендоскопия по принцип и в частност тази, при която се използва изкуствен интелект? - Най-честата индикация, при която се прилага капсулната ендоскопия, както вече бе изтъкнато, е манифестно или окулттно кървене с неясен произходи, непрецизран от вече осъществени конвенционални ендоскопски изследвания. В този контекст се търсят най-вече ангиодисплазии, малки язвени лезии или редки съдови аномалии, но също така и неопластични процеси (новообразувания, които могат да причинят рак). В тази група капсулната ендоскопия има най-висок диагностичен потенциал и практически е метод на избор.

Втората голяма група пациенти са тези със съмнение за или доказана болест на Крон (Crohn), особено когато се касае за ранно заболяване или проксимално засягане, в конвенционално ендоскопски недостъпните отдели на тънкото черво. Капсулната ендоскопия е доказано подходяща за откриване на лигавични лезии като афтоидни язви, ерозии и типичното прескачащо засягане, което я прави по-чувствителен метод от образните изследвания за ранни възпалителни промени. Освен това се използва и при проследяване на заболяването и оценка на лигавичното оздравяване, макар че при пациенти със съмнение за стенози винаги трябва да се оценява рискът от задържане на капсулата. Капсулната ендоскопия има съществена роля и при диагностика на тумори на тънкото черво, които са редки, но често се представят с неспецифични симптоми като анемия или загуба на тегло. Тя може да визуализира аденокарциноми, невроендокринни тумори, GIST, лимфоми и метастази, като често е първият метод, който насочва към диагнозата. В допълнение, тя се използва при пациенти с наследствени полипозни синдроми като Peutz-Jeghers или фамилна аденоматозна полипоза за оценка на броя и разпределението на полипите в тънкото черво, както и при усложнена или рефрактерна цьолиакия, където може да открие характерни морфологични промени или усложнения като улцеративен йеюнит и ентеропатия-асоцииран Т-клетъчен лимфом. С навлизането на изкуствения интелект, не се променя съществено спектърът от заболявания, които се търсят, а по-скоро начинът, по който те се откриват и интерпретират. AI (изкуствен интелект)-асистираната капсулна ендоскопия значително подобрява детекцията на лезии, като най-добре валидирани са алгоритмите за разпознаване на кръв и съдови аномалии, където чувствителността на изследването е над 95–99%. Също така AI демонстрира много добри резултати при откриване на язви и ерозии, което го прави особено полезен при пациенти със съмнение за болест на Crohn или НСПВС (нестероидни-противовъзпалителни средства) - индуцирана ентеропатия. При полипи и тумори резултатите също са обещаващи, но все още по-вариабилни, тъй като тези лезии са морфологично по-хетерогенни.

Една от най-важните практически ползи от AI при капсулната ендоскопия, както отново по-рано беше изтъкнато, е способността му да филтрира голям обем нормални изображения и да маркира „подозрителни“ кадри, което значително намалява времето за прочит и риска от пропуск на малки, но клинично значими лезии. Въпреки това, към момента изкуственият интелект функционира като високоефективен инструмент за детекция, но не може да замени клиничната интерпретация, особено по отношение на оценката за значимостта на находките, диференциалната диагноза и интеграцията им в цялостния клиничен контекст. В този смисъл най-съвременният и оптимален подход е комбиниран – използване на AI за повишаване на диагностичната чувствителност и ефективност, но с финална експертна оценка от лекар-специалист. Уместно е да се допълни, че е нужно обучение на кадрите, боравещи с AI, тъй като има потенциални негативи и недостатъци на AI, които ако не се познават и активно избягват, водят до компрометиране ефективността на метода. В Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, където от повече от година активно се използва изкуствен интелект, интерпретирането на резултатите освен от мен, се извършва още от д-р Христо Вълков и д-р Мила Ковачева като и тримата сме преминали през специално обучение за тази цел.

- Изследването покрива ли се от НЗОК? - Да, изследването се покрива от НЗОК, след преценка от специалист за наличието на адекватна индикация и съответно изисква кратковременен престой в лечебно заведение.

- Много говорихм за карцинома на дебелото черво, който си остава една от основните причини за фатален край на пациентите в България. У нас заболяването се среща в пъти по-често, отколкото в страните от Западна Европа. Защо е така? - На база на най-актуалните и сравнително надеждни международни данни, не може убедително да се твърди, че колоректалният рак е по-чест в България, отколкото в Западна Европа. По-коректно е да се каже, че България има отчетлива и вероятно подценена тежест на заболяването, но не и ясно доказано по-висока честота спрямо Западна Европа. Причината е, че най-новият профил на OECD/Европейската комисия за България посочва, че регистрираната обща онкологична заболеваемост в страната е ниска спрямо средната за ЕС, а това в най-голяма степен се дължи на към момента нефункционален регистър, който не е способен да докладва реалното засягане от колоректалния рак, съпроводено и от най-вече липсата на национална програма за скрининг за колоректален карцином. Би следвало да започне планувана пилотна програма по въпроса, но фактите ще са ясни, когато действително се реализират.

- Много хора се притесняват от колоноскопията, която се смята за златен стандарт за диагностика и профилактика на карцинома на дебелото черво, тъй като изследването е инвазивно и не особено приятно. Работи ли съвременната медицина в посока да се измисли алтернатива, която да не плаши толкова пациентите? - Това не е проблем на съвременната медицина, а е проблем на общата здравна култура в България. Действително има много пациенти, които по неведомни за нас причини се презентират с изключително негативна нагласа към колоноскопията, като аргументите рядко се базират на реални рискове и контраиндикации. Следва да се знае, че колоноскопията е преди всичко най-добрият метод за скрининг и превенция на колоректален карцином и не би следвало при липса на реални противопоказания да търпи алтернатива. Тя е в голяма степен безопасна интервенция, а при прилагане на анестезия е и безболезнена. При контраиндикация за анестезия или по желание на пациента, колоноскопията без упойка, при правилна техника, би следвало да не причинява отчетлива болка, ако, разбира се, не съпътстват заболявания на червото или предходни хирургични интервенции, които биха затруднили изследването и съответно биха обусловили по-изразена болезненост. Колоноскопията без анестезия има своите положителни страни, но това е тема на друга дискусия. Бих искал да успокоя пациентите, че колоноскопията в много голям процент е без съществен дискомфорт, особено в условия на упойка, където дискомфортът е минимален или липсва напълно. Държа да отбележа, че има немалко пациенти, които, след като проведат изследването без упойка, вече не искат анестезия при последваща колоноскопия, тъй като се убеждават, че няма повод за страх – тук безспорно водещи фактори са анатомичните особености, подлежащите заболявания, техниката на колоноскопията и кой я извършва. Нямаме нужда от по-малко плашещ метод, а от по-достъпна за пациента информация, поднесена под ясна и разбираема форма.

- Има ли специфични симптоми, по които вие лекарите разграничавате дали става въпрос за проблем в тънкото или дебелото черво? За какво да следят пациентите? - В медицината рядко има симптом, който със сигурност да показва дали проблемът е в тънкото или в дебелото черво. Има обаче определени насоки, по които се ориентираме, като винаги ги разглеждаме в контекста на цялостната клинична картина. По принцип, когато става дума за проблеми в тънкото черво, по-често виждаме симптоми, свързани с нарушено усвояване на храната — например хронична диария, подуване, газове, отслабване или недостиг на витамини и желязо. Болката обикновено е по-дифузна, около пъпа, и не е толкова ясно локализирана. От друга страна, заболяваниятa на дебелото черво по-често се проявяват с промени в изхожданията — редуване на запек и диария, промяна във формата на изпражненията, наличие на слуз или кръв, както и по-локализирана болка в долната част на корема. Но е важно да се подчертае, че това не са строги правила. Например, кръв в изпражненията може да идва и от по-високите етажи на храносмилателния тракт, а диария е възможно да се позитивира при заболявания както на тънкото, така и на дебелото черво. Поради това не се поставя диагноза само по симптоми, а се използват изследвания като ендоскопия, образна диагностика или капсулна ендоскопия, за да се уточни източника на проблема. За пациентите най-важното е да следят за така наречените алармиращи симптоми — като необяснима загуба на тегло, кръв в изпражненията, продължителна диария или запек, анемия — и при тях да потърсят лекарска помощ навреме. ----------------------------------- Д-р Виктор Димитров завършва МУ-София през 2022 г., след което става част от екипа на Клиниката по гастроентерология към УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ". От 2023 г. е асистент към Катедрата по гастроентерология към МУ-София. Участва в национални и международни конференции по гастроентерология и хепатология. Преминал е обучения и курсове в чужбина в сферата на интервенционалната гастроентерология. Занимава се активно с ендоскопски манипулации на хепатобилиарната система и спешна интервенционална ендоскопия в случай на кръвоизливи от гастроинтестиналния тракт.

Толкова ли е трудно да се предвидят резултатите от предстоящите избори за НС и възможните следизборни коалиции? Според мен – не.

Очевидно е, че проруската и антиевропейска коалиция около Румен Радев ще спечели следващите избори, но няма да разполага с необходимото мнозинство, за да състави самостоятелно управление. Това пише за faktor.bg Николай Ненчев.

Отново ще бъдем изправени пред необходимостта да се търси трудно постижимо коалиционно управление. Но възможно ли е то?

Да – съществуват няколко сценария:

1. Радев да потърси мнозинство на ръба с идеологически близки партньори като „Възраждане“ и БСП, ако те влязат в НС. Това е възможен, но силно нестабилен сценарий. Подобно управление би имало кратък живот – вероятно само няколко месеца – и би довело до сериозни репутационни щети, с риск от политическо изчезване както за проекта на Радев, така и за партньорите му.

2. Противно на мнението на някои анализатори, не очаквам следизборна коалиция между проекта на Радев и ГЕРБ-СДС. В подобен „чист“ коалиционен формат и двете страни биха понесли сериозни щети. Това би било и най-благоприятният сценарий за ПП-ДБ, които вероятно ще се възползват максимално – включително чрез обществен натиск – за предизвикване на нова политическа криза и предсрочни избори, възможно заедно с президентските. Малко вероятно е ГЕРБ да поемат подобен риск, особено предвид значението на предстоящите президентски избори.

3. Възможна ли е коалиция между формацията на Радев и ПП-ДБ? Категорично не. Първо, общият им брой гласове вероятно няма да е достатъчен за съставяне на правителство. Второ, подобна коалиция би довела до вътрешно разцепление и вероятен край на обединението ПП-ДБ. Всеки допълнителен партньор също би представлявал сериозен риск за тях.

4. Правителство на малцинството, предложено от Радев? Малко вероятно, но не и невъзможно. Аргументите „за“ могат да включват избягване на нова политическа криза, необходимост от усвояване на средства от ЕС, влошената среда за сигурност, приемането на бюджет и мн. др. При такива условия ГЕРБ, а защо не и ДПС, биха могли да окажат подкрепа на едно примерно „експертно“ правителство, запазвайки възможност за контрол върху решенията на НС и кабинета. Подобен модел вече е прилаган. Този сценарий обаче също отваря пространство за засилване на влиянието на ПП-ДБ, което едва ли е в интерес на Радев, Борисов и Пеевски.

5. Изключвам възможността ГЕРБ-СДС като втора политическа сила да съставят правителство под каквато и да е форма.

6. Трета политическа сила в НС, посочена от президента (вкл. с ролята на И. Йотова), би могла да получи шанс да състави временно правителство с ясно ограничен мандат – по-скоро "експертен кабинет". Това ще зависи от състава на парламента и от това кои партии ще влязат в него, включително дали БСП ще бъде сред тях. Значение ще има и въпросът дали Р. Радев ще подкрепи кандидатура на И. Йотова за президент, или ще се стигне до сериозен конфликт с БСП. Този сценарий остава възможен и относително реалистичен, макар и не особено благоприятен за страната.

Предстоят интересни времена

След изборите Радев ще загуби значителна част от политическото си влияние. Това може да доведе до сериозен институционален и политически натиск, включително търсене на отговорност за взети решения. При подобно развитие слабостите в политическата му линия биха станали по-видими, а парламентарната му подкрепа – нестабилна. Липсата на компетентност и елементарни политически познания от негова страна няма да могат повече да останат скрити и ще станат достояние на обществото. Парламентарната му група ще се разпадне и ще даде основание да мислим и върху точки 7, 8 и повече дори!

Когато Пол Боймер, главният герой в безсмъртната книга на Ерих Мария Ремарк „На Западния фронт нищо ново“, намира края си, това се описва във военната сводка за деня със сухото и коравосърдечно - „На Западния фронт нищо ново“. Във война е така. Тя изсмуква живота, убива те духом, макар и тялом да си още там, а накрая е напълно възможно да изчезнеш и физически. И това да не е новина. И никой да не се трогне от безславната ти кончина. Просто статистическа цифричка в нечий доклад. Бележка под линия в голямата картина на войната. Политиката много прилича на война. Както казва Клаузевиц - войната е продължение на политиката с други средства. Едно и също нещо е. Просто жертвите често (но не винаги, питайте Кенеди) са метафорични, а не буквални. Ако използваме тази аналогия за отправна точка, можем след изборите в Унгария да заключим - на унгарския фронт нищо ново. С няколкото съществени отлики, че Орбан не е Боймер и не е просто объркан младеж, срещнал (политическата) смърт по незнайните друмове житейски.

Някои ще кажат, че бързам да отпиша Орбан от големия политически живот. Може и да е така. Но поне аз, поне в тази минута, поне в тези обстоятелства, не виждам как Орбан ще се върне от Царството на сенките. В живота, а и особено в политиката, грешки като тези, които Орбан направи в последните години, не се прощават и не минават безнаказано. Дългогодишният управник на Унгария срещна напълно закономерна разруха. Такава, каквато той е постлал. Както се казва в Голямата книга - сеещият ветрове ще пожъне бури. Орбан от години сее ветрове, а днес бурята дойде и му отвя къщата. Пътят наобратно е почти невъзможен. Дори и той да остане активен в политиката, можем да констатираме едно - ерата на Орбан приключи. Защо?

Причини много. Когато управляваш сам в абсолютно мнозинство за 16 години, тогава неминуемо се натрупва умора. Натрупва се клиентелизъм. Кронизмът се слива с властта и тя започва да се възприема като даденост. Когато управляваш толкова дълго, тогава започваш да гледаш на себе си като на политически цар Мидас - каквото и в политиката да докоснеш, то става злато. И доколкото мнозина мечтаят да превръщат в злато всичко, което докоснат, изглежда, че малцина помнят цялата история и какво проклятие е всъщност това. Проклятие до степен такава, че Мидас превръща в златна статуя собствената си дъщеря, след като я прегръща. Ръка за ръка с дългото безоблачно управление върви и тежката корупция, далавераджийство и дребно (или не толкова дребно) шмекеруване. Всичко това сме го многократно в историята. Питайте Жак Ширак, който след 12 години на власт се оказа осъден за злоупотреба с обществени средства на две години условно. Или Саркози, който макар и по-малко управлявал, се оказа в същата каша. Или да Силва в Бразилия, който също потърка наровете. Или много други такива като тях.

Но корупцията, клиентелизмът и кронизмът бяха поводът. Фундаменталната причина беше друга. През есента на 1956 година Будапеща се събужда в пламъците на надеждата. Студенти и работници излизат на мирна демонстрация с искания за свобода, изтегляне на съветските войски и край на сталинския терор. Към вечерта демонстрацията прераства в истинско народно въстание - паметникът на Сталин е съборен, а сградата на радиото превзета след ожесточени сблъсъци. За няколко дни свободния унгарски народ почти овладява столицата. Новото правителство на Имре Над обява неутралитет и излизане от Варшавския договор. В Москва обаче това е прието като недопустима заплаха за целия Източен блок. В ранните часове на 4 ноември 1956 година над 2000 съветски танка и десетки хиляди войници нахлуват в Будапеща от всички посоки. Градът се превръща в бойно поле - унгарци, въоръжени предимно с молотови коктейли и леки оръжия, се сражават отчаяно срещу стоманената лавина. До 10 ноември съпротивата е сломена. Между 2500 и 3000 свободни унгарци срещат края си, над 20 000 са ранени. Свободата на Унгария продължи само дванадесет дни.

Унгария никога няма да забрави издевателството на Червената армия. И никога няма да прости. Орбан, особено в първите години от управлението си, ясно помнеше този факт, дамгосан в колективната унгарска памет. Затова беше променена и конституцията на страната, която приравни комунистическите престъпления на нацистките. Малко по-късно в унгарския Наказателен кодекс Орбан криминализира отричането на комунистическите престъпления наравно с отричането на Холокоста. С времето обаче Орбан забрави тази политическа аксиома, която е изведена в култ в колективната памет на унгарския народ - СССР не е приятел, а враг. Воден от собствената си политическа „височинна болест“ Орбан взе завоя и плавно, но видимо, влезе в лагера на Путин и неговия съветско-носталгичен курс в Русия. Бутафорията стигна дотам, че неговия външен министър е докладвал, буквално, на Лавров за случващото се в нашия Европейски съюз. С всичките му кусури, той е наш, а не руски. Не само това, ами изтекоха дори записи как Орбан сервилно е сравнявал свободна Унгария с „мишка“, която да съдействала на руския „лъв“. Безумец, който е тотално скъсал с една от най-съкровените нишки в душата на Унгария - неприемането на „руския свят“ и отричането на свободата. Затова падна Орбан. Затова Петер Мадяр победи. Защото той е консервативен политик, а не руска матрьошка.

Тук е важно да си изговорим нещо. И то е адресирано към всички, които считат Путин за „консерватор“, а оттам и неговото прокси Орбан за „консерватор“. Путин не е консерватор. Путин е автократ. Автократичната форма на управление изключва демократични идеологии като консерватизъм и либерализъм. Един диктатор не може да е консервативен или либерален. Както Путин не е консерватор, така и Пол Кагаме, диктаторът в Уганда, не е либерален. Каквото и да ви твърдят незапознатите. Консерватизъм и либерализъм са демократични идеологии. Когато не си демократичен човек и не провеждаш демократично управление, ти не можеш да си част от идеологическите течения на свободния и демократичен свят. Ти си живееш в клоаката на собствената си диктатура. Толкоз.

Орбан се роди като консерватор и умря като автократ. Той е девиация в нормалното консервативно движение. Той не е нормата. Нормата е Мелони. Нормата е Тръмп. Не Орбан. Ще каже някой, че Тръмп подкрепяше Орбан. Ще кажа аз, че този някой не познава реалностите. Тръмп никога не е бил особено близък с Орбан. Да, прати Ванс (очевидно, за да го „изпържи“, простете френския), но нищо повече. Орбан падна, нанизан сам върху собствения си авторитарен меч. Нищо повече, нищо по-малко. Благодаря ви за вниманието по този въпрос.

Политическата криза след падането на кабинета на Желязков показва как обществото се люшка между масово недоволство, очакване за силен лидер и вечната битка със статуквото. Бунтът на масите по български – между надеждата и търсенето на спасител. По Хосе Ортега-и-Гасет. Падането на кабинета на Росен Желязков след вълна от протести показа силата на общественото недоволство. Хиляди хора излязоха по улиците с усещането, че държавата е пленена от политическото статукво, олицетворявано най-вече от ГЕРБ и ДПС – Ново начало. Този бунт има всички характеристики на „масовия порив“, за който пише Ортега-и-Гасет – силен, емоционален, понякога хаотичен, но изразяващ натрупано чувство за несправедливост. Но дали се чува предупреждението за нещо важно: масата може да руши, но трудно създава. Тя има силата да отхвърли стария ред, но не винаги има ясна визия какво да постави на негово място. Именно това се случва и в българската политическа криза. След протестите обществото остана в състояние на очакване – между надеждата за промяна и страха от повторение на същия модел.

На този фон служебният кабинет на Андрей Гюров започна серия от кадрови рокади – в системата на Министерство на вътрешните работи и сред областните управители. Подобни действия винаги носят двойно послание. От една страна, те се представят като опит за „прочистване“ на институциите. От друга – за много граждани изглеждат като поредна смяна на фигури в една и съща система. Така се появява елементът на масите - склонността да се търси спасител. Когато обществото се чувства безсилно пред сложността на политическия процес, то започва да концентрира надеждите си в една фигура. Така бе при Царя, после вълна при Борисов, после се „роди“ Слави Трифонов, последва „Продължаваме промяната“, а сега българската ситуация в тази роля неизбежно се свързва с президента Румен Радев. За голяма част от протестиращите Радев се превърна в символ на съпротивата срещу статуквото. В неговия образ мнозина виждат лидер, който може да се противопостави на политическите мрежи на ГЕРБ и ДПС. Това е типичен исторически механизъм – когато институциите губят доверие, обществото започва да търси морален авторитет извън тях. Но… Масата, когато е разочарована, лесно заменя една зависимост с друга. Вместо да изгради стабилна гражданска култура и силни институции, тя може да се насочи към култа към лидерството – към фигурата на „човека, който ще оправи всичко“.

В българския случай се появява своеобразен парадокс. От една страна обществото се бунтува срещу задкулисието и политическите зависимости. От друга – същото това общество често възлага надеждите си на една личност, която трябва да се изправи срещу системата. Така политиката започва да се движи между две крайности: масов протест и персонална надежда. Дали българското общество ще остане в състояние на периодични бунтове срещу статуквото – или ще премине към по-зряла фаза на гражданско участие?

Истинската промяна не идва само от масата, нито само от лидера. Тя идва от появата на „благородния човек“ – гражданинът, който не чака спасител, а поема лична отговорност за обществото. Българската политика днес е точно на тази граница. Между бунта срещу стария модел, надеждата в силния лидер и необходимостта от по-дълбока промяна в самото общество. Историята показва, че протестите могат да свалят правителства, но само зрялото гражданство може да промени държавата.

С атаките си срещу папата Тръмп отблъсква и заклети привърженици сред католическите духовници. Но най-голям проблем той създава за потенциалните си наследници Джей Ди Ванс и Марко Рубио.

След тирадата на Тръмп срещу папата дори и най-верните съюзници на американския президент сред католическите епископи в САЩ се дистанцираха от него - като десния хардлайнер Робърт Барън, екипскопа на Уинона-Рочестър. Барън се смяташе за един от последните десни хардлайнъри след епископите, които са плътно до Тръмп. Но сега дори той определи изявленията на президента като "напълно неуместни и неуважителни". Тръмп трябва да се извини на папата, убеден е духовникът.

Тръмп обедини католическата църква в САЩ около папата

Нападките на Тръмп неволно ускориха процеса, за който новият папа работи целенасочено от встъпването си в длъжност преди една година: обединението на Католическата църква в САЩ, която е разделена между своите прогресивни и консервативни представители.

Предшественикът на Лъв XIV папа Франциск не успя в тази посока - консервативният лагер отказа да се вслуша в него, припомня АРД. При избора си през 2024 година Тръмп спечели към 60 процента от гласовете на белите католици, но получи неочаквана подкрепа и от испаноговорящите.

Срещу депортационната и военната политика

Папа Лъв XIV продължава курса на предшественика си, като със своите тихи, но внимателно подбрани изявления той представлява съдържателен контрапункт на избухливия президент, отбелязва Арнд Хенце от АРД. Той акцентира и върху връзката си с родния град Чикаго.

Поради това новият папа не може да бъде игнориран нито от Вашингтон, нито от ръководството на Католическата църква, макар той целенасочено да преобръща нейните приоритети с главата надолу. АРД обяснява, че стремежът на папата е епископската конференция на Католическата църква в САЩ да се концентрира върху следните две основни теми: отхвърляне на депортационната политика на имиграционната служба ICE и на граничните служби, както и критика към провеждата агресивна военна политика.

По въпроса за миграцията още преди избирането на папата се стигна до открит конфликт между тогавашния кардинал Робърт Превост, както е рожденното му име, и вицепрезидента Джей Ди Ванс. "Джей Ди Ванс греши", заяви тогава лаконично бъдещият папа за отношението към мигрантите.

По въпроса за войната и мира папата също не каза нищо ново, но формулировките му могат да се тълкуват като ясна критика към религиозната пропаганда от Вашингтон. По време на войната срещу Иран американският министър на отбраната Пийт Хегсет лично се помоли за "неумолима сила срещу онези, които не заслужават милост". И допълни: "Нека всеки куршум намери целта си срещу враговете на праведното и на нашата велика нация." Отговорът от Рим не закъсня: "Бог не чува такива молитви".

Конфликтът ще се отрази и на наследниците на Тръмп

Призивите на папата за дипломация и спазване на международното право ядосаха Тръмп. Той трябвало да спре "да служи на радикалните леви" и да се ограничи с това да бъде велик папа. Лъв XIV бил ужасен по отношение на външната политика и искал Иран да се сдобие с ядрено оръжие. А и бил станал папа само защото е американец. "Ако аз не бях в Белия дом, Лъв нямаше да е във Ватикана", твърди Тръмп.

Зад това определение може да има и зрънце истина - но със сигурност не в смисъла, който му влага Тръмп. Възможно е някои кардинали в конклава да се размишлявали кой би могъл най-ефективно да се противопостави на американския президент, като същевременно обедини разединената епископска конференция в САЩ, пише Арнд Хенце.

За следващите избори президентските избори Тръмп вече не трябва да търси съюзници. Но е добре да не отблъсква твърдото ядро на MAGA движението.

АРД предрича проблеми за потенциалните му наследници като вицепрезидента Джей Ди Ванс и външния министър Марко Рубио. И двамата са католици, но докато Рубио засега се въздържа от намеса в противоречията с Рим, Ванс изглежда все по-изолиран в лагера на MAGA. Той обяви, че през юни ще публикува книга със заглавието "Първо причастие", в която ще разкаже за своята католическа вяра. Предварително не може да се предскаже какви ще са реакциите, но книгата още отсега предизвиква насмешка, тъй като на корицата ѝ е изобразена не католическа, а методистка църква, пише АРД.

Сред стратезите и коментаторите в Европа, които говорят за Иран, често се чуват думите "Това не е нашата война". Това е гледна точка, едновременно погрешна и стратегически неразумна, пише за "Политико" германският журналист Матиас Дьопфнер.

"Разбира се, че това е наша война. Тя е много повече наша война, отколкото американска. Внедряването на ислямистки мрежи в европейските общества е по-напреднала и по-остра тук, отколкото в Америка. (А солидарността с Израел, чието съществуване е застрашено, би трябвало да е много по-силна в Германия, отколкото в Съединените щати). Но дори и да вярваме, че това не е нашата война, или дори да сме разочаровани, че не сме били информирани за плановете, в европейското общество остава силно напрежение, при което провъзгласяването на омраза към Доналд Тръмп е по-важно от здравия личен интерес. В тези кръгове човек може почти да усети нещо като злорадство, когато нещо отново се обърка за американците.

Без значение дали тази формулировка - че това не е нашата война - идва от Германия, Финландия или другаде в Европа, тя ни вреди. Първо, защото е обективно погрешна. Второ, защото насърчава общия враг. Трето, защото това ускорява американското оттегляне на солидарност. Логиката им е толкова проста, колкото и разбираема. Ако войната в Иран не е европейски въпрос, то тогава войната в Украйна не е американски. Тогава европейците трябва да го решат сами в бъдеще. Украйна и руският агресор в Москва са много по-далеч от Вашингтон - психологически и географски - отколкото мулите и техният терор са от Берлин или Париж.

Въпреки цялата несигурност относно крайните цели на Америка и Израел в Иран, съм убеден в едно: В такава критична ситуация, в която американците отново вадят кестените на Европа от огъня, би било по-добре да се обединим. Европа не бива да забива нож в гърба на американското правителство, докато то преследва тези усилия".

Европа не може да се справи сама

"Вместо да работим зад кулисите, за да намерим правилния курс и най-добрия подход - това, което преди се наричаше дипломация - ние организираме публични сблъсъци по предварително определени въпроси. Ще платим висока цена за тази ненужна реторика на чувството за пренебрегване - реторика, която в крайна сметка е само преследване на аплодисменти у дома. Бъдещите американски правителства също ще запомнят това оттегляне на солидарност. Ако в бъдеще трябва сами да се справяме както с борбата срещу ислямизма, дирижиран от Техеран, така и с имперската агресия, идваща от Москва, Европа ще бъде смазана.

Трансатлантическата общност от споделени интереси ни е подкрепяла и защитавала в продължение на 80 години, независимо колко сложна, нестабилна и трудна е била американската администрация. В наистина решителния час "ние" винаги е надделявало. Сега Европа казва: Аз. Или по-скоро: Не аз. Европейските лидери предпочитат да отчуждят още повече партньора си с публични лекции. Това не е в наш интерес.

Наивно е да се предполага, че това, което виждаме и знаем, е точно това, което се случва и планира във Вашингтон. Единственото нещо, което наистина ни е известно, е, че в подобни ситуации знаем само частица от истината. И тази частица от истината е, че американското правителство най-накрая се опитва да отслаби царуването на терора на мулите със силата на оръжието. А това отдавна трябваше да се случи.

Повече от четири десетилетия и половина иранската Революционна гвардия тероризира свободния свят. Тяхната цел не е просто унищожаването на Израел и всички евреи, а унищожаването на отвореното общество - безбожната, упадъчна либерална демокрация, която те презират именно защото е свободна. Нашият начин на живот. Нашата сигурност. Нашите интереси.

В продължение на десетилетия мулите убиват не само жени, които смятат за непочтени, защото са разголени, но и хомосексуалисти. Те систематично убиват собствения си народ, когато той изрази мнението си; убиват дисиденти - наскоро, очевидно повече от 30 000 от тях за броени дни. Със същата безмилостност и ефикасност режимът в Техеран организира насилие в международен план. Заедно със своите терористични мрежи - от "Хамас" до "Хизбула" и хутите, диктатурата на мулите е може би най-ефективният и жесток източник на терор в света. Те действат по-специално в европейските общества, като умишлено разпространяват омраза и насилие по начини, които подкопават нашия либерален конституционен ред и засилват екстремистките движения.

Агресорът в Иран - такъв, който представлява екзистенциална опасност за нас - от години се стреми към ядрени оръжия. Нищо - нито споразумение, нито призив за мир, нито президентско ръкостискане - досега не е успяло да го спре.

В продължение на четири десетилетия и половина западните политици се колебаят да предприемат ефективни действия срещу тази терористична държава, която убива собствения си народ и дестабилизира отворените общества. В наш европейски и демократичен интерес беше Америка и Израел най-накрая да предприемат съвместни действия за отслабване на иранския режим. Дали целта е смяна на режима, премахване на 400 килограма обогатен уран, просто отслабване на подобната на хидра мрежа на елита на мулите, ускоряване на свалянето чрез народен бунт или комбинация от всички тези елементи - не мога да преценя. Някои твърдят, че първата важна цел вече е постигната. Иран е изостанал с години. Спечелихме поне едно нещо: време.

Сега Европа трябва да застане до САЩ, за да се възползва от това".

Резервен план, който да гарантира, че Европа може да се защити, използвайки съществуващите военни структури на НАТО, ако САЩ се оттеглят, набира скорост, след като получи подкрепата на Германия – дългогодишен противник на подхода "да действаме самостоятелно", пише "Уолстрийт джърнъл", цитиран от БТА.

Длъжностните лица, работещи по плановете, които някои наричат "Европейска НАТО", се стремят да включат повече европейци в командните и контролни роли на алианса и да допълнят военните ресурси на САЩ със свои собствени.

Плановете – които се развиват неофициално чрез странични дискусии и срещи на вечеря в и около Организацията на Северноатлантическия договор – не са предназначени да се конкурират с настоящия алианс, заявиха участниците. Европейските официални лица се стремят да запазят възпиращия ефект спрямо Русия, оперативната непрекъснатост и ядрената надеждност, дори ако Вашингтон изтегли войските си от Европа или откаже да я защити, както заплаши президентът Тръмп.

Плановете, замислени за пръв път миналата година, подчертават дълбочината на европейската тревога относно надеждността на САЩ. Те се ускориха, след като Тръмп заплаши да отнеме Гренландия от друга членка на НАТО - Дания, и сега придобиват нова актуалност на фона на конфликта около отказа на Европа да подкрепи американската война в Иран, отбелязва вестникът.

Политическият обрат в Берлин дава тласък на процеса

Десетилетия наред Германия се съпротивляваше на водените от Франция призиви за по-голяма европейска суверенност в областта на отбраната, предпочитайки да запази САЩ като крайния гарант на европейската сигурност. Това сега се променя при германския канцлер Фридрих Мерц поради опасения относно надеждността на САЩ като съюзник по време на президентството на Тръмп и след това, според хора, запознати с неговото мислене.

Предизвикателството е огромно. Цялата структура на НАТО е изградена около американското лидерство на почти всяко ниво, от логистиката и разузнаването до върховното военно командване на алианса, припомня "Уолстрийт джърнъл".

Европейците сега се опитват да поемат по-голяма част от тези отговорности, което Тръмп отдавна изисква. Алиансът ще бъде "повече ръководен от Европа", заяви в средата на март генералният секретар на пакта Марк Рюте.

С времето НАТО ще бъде водена все повече от Европа, каза Рюте. Да бъдем прагматични, по въпросите на сигурността присъствието на САЩ в Европа – конвенционално и ядрено – остава задължително, добави той. Рюте отбеляза, че Европа все още е силно зависима за някои военни способности, особено високотехнологични, които се произвеждат масово само от САЩ.

Разликата сега е, че европейците предприемат стъпки по своя собствена инициатива, поради нарастващата враждебност на Тръмп, а не в резултат на подтикване от страна на САЩ, посочва "Уолстрийт джърнъл". През последните седмици Тръмп не пестеше "ласкави думи" за европейските съюзници, които нарече "страхливци" и определи НАТО като "хартиен тигър", добавяйки : "(руският президент Владимир) Путин също го знае."

"Прехвърлянето на тежестта от САЩ към Европа е в ход и ще продължи... като част от стратегията на САЩ за отбрана и национална сигурност“, заяви финландският президент Александер Стуб, един от лидерите, участващи в плановете.

"Най-важното е да се разбере, че това се случва, и да се направи по много управляем и контролируем начин, вместо [САЩ] просто бързо да се изтеглят“, каза Стуб в интервю.

Стуб е един от малкото европейски лидери, които поддържат близки отношения с Тръмп, а страната му разполага с едни от най-силните въоръжени сили на континента и най-дългата граница с Русия.

По-рано този месец Тръмп заплаши да напусне НАТО заради отказа на съюзниците да подкрепят кампанията му срещу Иран, като заяви, че това решение вече "не подлежи на обсъждане". Всяко изтегляне от алианса би изисквало одобрение от Конгреса, но президентът все пак би могъл да изтегли войски или ресурси от Европа или да откаже подкрепа, като използва правомощията си като главнокомандващ, отбелязва "Уолстрийт джърнъл".

Веднага след заплахата на Тръмп Стуб се обади на президента, за да го информира за плановете на Европа за укрепване на собствената си отбрана, предаде Ройтерс.

"Основното послание към нашите американски приятели е, че след всички тези десетилетия е време Европа да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност и отбрана", заяви Стуб.

Решаващият политически катализатор за Европа беше историческата промяна в Берлин, доколкото в Германия има разположени американски ядрени оръжия и страната отдавна избягваше да постави под въпрос ролята на Америка като гарант за европейската сигурност, отбелязва "Уолстрийт джърнъл". Германците и другите европейци се опасяваха, че насърчаването на европейското лидерство в рамките на НАТО може да даде на САЩ претекст да намалят ролята си – резултат, от който много европейци се страхуваха.

Въпреки това, в края на миналата година Мерц започна да преоценява това дългогодишно виждане, след като стигна до заключението, че Тръмп е готов да изостави Украйна, според хора, запознати с неговото мислене. Мерц беше загрижен, че Тръмп обърква жертвата и агресора във войната и че вече няма ясни ценности, които да ръководят политиката на САЩ в рамките на НАТО, казаха източниците.

Въпреки това германският лидер не искаше публично да поставя под въпрос алианса, което би било опасно, казаха източниците. Вместо това европейците ще трябва да поемат по-голяма роля. В идеалния случай САЩ ще останат в алианса, но по-голямата част от отбраната ще бъде оставена на европейците, добавиха източниците, цитирани от вестника.

Германският министър на отбраната Борис Писториус заяви, че текущите дискусии в рамките на НАТО не винаги са лесни, но ако доведат до решения, това ще създаде възможност за Европа. Той определи НАТО като "незаменима както за Европа така и за САЩ".

"Но е ясно и това, че ние, европейците, трябва да поемем по-голяма отговорност за нашата отбрана, и ние правим точно това", заяви Писториус. "НАТО трябва да стане по-европейска, за да остане трансатлантическа."

Промяната в позицията на Германия доведе до по-широко съгласие сред другите страни, включително Обединеното кралство, Франция, Полша, скандинавските страни и Канада, които сега представят плана за действие при извънредни ситуации като коалиция на желаещите в рамките на НАТО, според участващи в процеса официални лица.

"Вземаме предпазни мерки и водим неформални разговори с група съмишленици и ще допринесем за запълването на празнината в рамките на НАТО, когато това се наложи", заяви шведският посланик в Германия Вероника Ванд-Даниелсон.

Едва след като Берлин предприе стъпка, планирането за извънредни ситуации премина към решаване на практически военни въпроси, като например кой ще управлява въздушната и ракетната отбрана на НАТО, коридорите за подкрепление към Полша и балтийските държави, логистичните мрежи и големите регионални учения, ако американските офицери се оттеглят. Това остават най-големите предизвикателства, заявиха официални лица.

Те твърдят, че въвеждането на военна служба е друг аспект, който е от решаващо значение за успеха на плана. Много страни я премахнаха след края на Студената война. "Няма да давам съвети на никоя европейска страна, но по отношение на гражданското образование, националната идентичност и националното единство вероятно няма нищо по-добро от задължителната военна служба", заяви Стуб. Финландия запази военната служба.

Заинтересованите официални лица искат да ускорят производството в Европа на жизненоважно оборудване в области, в които Европа изостава от САЩ, включително бойните действия срещу подводници, космическите и разузнавателните способности, дозареждане във въздуха и въздушна мобилност. Те посочват обявения миналия месец от Германия и Обединеното кралство съвместен проект за разработване на стелт крилати ракети и хиперзвукови оръжия като пример за новата инициатива, пише "Уолстрийт джърнъл".

Промяна в мисленето, но…

Макар европейските усилия да бележат фундаментална промяна в мисленето, реализирането на амбицията ще бъде трудно. Върховният главнокомандващ на Обединените въоръжени сили в Европа винаги е американец, а американските официални лица заявиха, че нямат намерение да се откажат от този пост.

Нито една европейска държава членка няма достатъчно авторитет в НАТО, за да замести САЩ като военен лидер, отчасти защото само САЩ могат да осигурят ядрения щит за целия континент, който е в основата на основополагащия принцип на алианса за взаимно възпиране чрез сила.

Европейците поемат все повече лидерски роли, но все още им липсват критични способности поради години на недостатъчно финансиране и зависимост от САЩ, отбелязва вестникът.

Европеизацията на НАТО "трябваше да се случи по-рано", заяви пенсионираният американски адмирал Джеймс Фого, който е заемал висши постове в НАТО и е свързан с алианса. Той каза, че европейските членове разполагат с много професионални офицери и лидери.

"Мисля, че имат способностите. Разполагат с част от оборудването", но трябва да инвестират и да развиват способностите си по-бързо, каза Фого.

Преходът вече е в ход. Все по-голям брой ключови командни постове в НАТО се заемат от европейци, а много от големите учения, проведени наскоро или планирани за следващите месеци, ще бъдат ръководени от европейски сили – особено в скандинавския регион, където алиансът граничи с Русия.

Особено трудна е ситуацията в областта на разузнаването и ядреното възпиране. Европейски официални лица твърдят, че никакво преразпределение на войските не може бързо да замести американските сателитни, наблюдателни и ракетни предупредителни системи, които съставляват основата на авторитета на НАТО, а това поставя Франция и Великобритания под натиск да разширят както ядрената си, така и стратегическата си разузнавателна роля.

Промяната в позицията на Германия отвори пътя към най-чувствителния елемент на суверенната европейска отбрана: замяната на ядрения щит на САЩ. След като Тръмп заплаши да нападне Гренландия, Мерц и френският президент Еманюел Макрон започнаха дискусии за това дали ядреното възпиращо средство на Франция може да бъде разширено, за да обхване и други европейски държави, включително Германия.

Самият Тръмп изглежда призна, че Гренландия е станала повратната точка.

"Всичко започна, ако искате да знаете истината, с Гренландия", каза той за заплахата си да напусне НАТО. "Искаме Гренландия. Те не искат да ни я дадат и аз казах: „Добре, чао-чао," цитира думите му "Уолстрийт джърнъл".

Радослав Шикорски, вицепремиерът на Полша, по-късно публикува видео с изявлението на Тръмп, към което добави коментара "Отбелязано".

Но Европа не е единна по идеята за европеизация на НАТО. Това стана ясно от думите на министъра на отбраната на страната Нуно Мело, в контраст с позицията на съседна Испания, стана ясно преди няколко дена.

Мело заяви, че Португалия е член учредител на НАТО, който цени САЩ. Той определи Вашингтон като фундаментален трансатлантически партньор.

"Ние не сме за създаването на единна европейска армия", заяви той пред парламентарна комисия, добавяйки, че Португалия трябва да инвестира в своите въоръжени сили, за да гарантира, че те са в състояние да изпълняват възложените им мисии в рамките на НАТО.

На фона на съмненията относно ангажимента на американския президент Доналд Тръмп към сигурността на Европа, Испания призова Европейския съюз да предприеме стъпки към създаването на отделна съвместна армия като средство за възпиране.

Темата за една "по-европейска НАТО" ще бъде на дневен ред на годишната среща на върха на алианса в Анкара на 7 и 8 юли.

С разгромна победа в Унгария на власт идва националният консерватизъм на "Тиса" и Петер Мадяр. Но обновен и освободен от прокремълските зависимости и плутократичния шлейф, с които обрастна през годините Виктор Орбан. Такъв, какъвто е автентичният консерватизъм на Свободния свят, а не дугинисткия авторитарен псевдоконснерватизъм на късния "Фидес".

В конституционната теория отдавна е установено, че продължителното концентриране на политическа власт неизбежно води до девиации и упадък. Още от Древен Рим тази закономерност се проявява с почти безусловна повторяемост. Когато една политическа фигура или сила управлява прекомерно дълго без реална алтернатива, започва ерозия на институциите, формират се капсулирани властови кръгове, развиват се непотизъм, политически нарцисизъм и месиански нагласи – все белези на една окопала се във властта плутокрация, която подменя обществения интерес със свои частни цели и използва политическата власт преимуществено в собствена частна полза. Такива периоди по правило завършват с обществен взрив и изхвърляне на окопалите се във властта политици на бунището на историята.

Продължителното пребиваване на Виктор Орбан на министър-председателския пост - в рамките на близо две десетилетия, от които шестнайсет години с пълно парламентарно мнозинство - и неговият изборен разгром, са класически пример за действието на тази закономерност.

Залезът на Орбан обаче не се изчерпва с електоралната загуба на един политик след дълъг престой във властта. Тя представлява системен срив на една политическа конструкция, която се опита да трансформира консервативната идеология на Свободния свят, която беше върната в политическия и интелектуален мейнстрийм чрез доктрината “Тръмп“ и да я замени с хибрид от дугинистки геополитически фантазми, кремълски пропагандни наративи и евразийско антизападничество, съчетано с авторитарни тежнения. В този смисъл, резултатите от изборите в Унгария надхвърлят рамките на националната унгарска политика и придобиват геополитическо измерение. Унгарските граждани отхвърлиха не само определен модел на управление, но и неговата външнополитическа ориентация, която системно размиваше европейската принадлежност на страната и я поставяше в позиция на инструмент на кремълското влияние върху политиките на Европейския съюз. Синтезиран израз на тази линия бяха публично разкритите скандални действия на унгарската дипломация, при които външният министър на Орбан фактически доносничи пред Москва за обсъждания, водени при закрити врата в европейските институции. Подобно поведение преминава границите на всяка допустимост в едно демократично общество, особено на фона на унгарската историческа памет, в която е дълбоко вграден трагичният спомен за съветската военна интервенция и потушаването на Унгарското въстание от 1956 г. Към това следва да се добави и примитивизираната, откровено прокремълска антиукраинска реторика, превърната от Орбан в централен елемент на неговата политическа кампания.

Опитите да бъде пришиван Тръмп към очакваната загуба на Орбан са несъстоятелни. Трябва да се прави разлика между лични симпатии и железните закономерности на политиката и геополитиката. Реалните действия говорят повече от реторичните жестове: Тръмп запази отчетлива дистанция, включително като така и не отдели няколко часа да посети Будапеща в ключови моменти, демонстрирайки ясно разбиране за рисковете от прекомерна асоциация с Орбан. Опитите на унгарския премиер да го въвлече активно в предизборната си кампания останаха без особен резултат, а посещението на Джей Ди Ванс в конкретния политически контекст бе възприето като неуместно външно вмешателство и допълнително утежни позициите на „Фидес“.

Няма знак за равенство между „тръмпизма“ и „орбанизма“. Движението MAGA, изградено и олицетворявано от Доналд Тръмп, принадлежи към демократичната консервативна традиция на Свободния свят. То поставя акцент върху националната държава, плуралистичната демокрация и икономическия национализъм. Тази политическа доктрина няма нищо общо с авторитарните модели на Евразия, въплътени в режимите на Владимир Путин, Си Дзинпин или иранските аятоласи, на които открито симпатизира орбанизмът. MAGA е по същество антипод на дугинисткия псевдоконсерватизъм, независимо че в неговите периферии винаги са съществували маргинални и ексцентрични фигури от типа на Тъкър Карлсън, който неслучайно беше прогонен както от проконсервативния телевизионен мастодонт Fox News, така и от MAGA, като последното стори лично Доналд Тръмп.

Политиката на Орбан през последното десетилетие се характеризираше с последователно сближаване с Москва - както чрез конкретни позиции в рамките на Европейския съюз, така и чрез реторика, която релативизира и дори героизира варварската руска агресия срещу Украйна. Тази линия доведе до изолация на Унгария и до сериозна ерозия на доверието към нея като предвидим партньор в рамките на Свободния свят.

Поражението на Орбан се вписва и в по-широка тенденция на отслабване на руското геополитическо влияние през втория мандат на президента Доналд Тръмп. В резултат от политиката на Белия дом, Кремъл губи последователно свои стратегически позиции - във Венецуела, в Близкия изток, включително в контекста на нарастващия натиск върху режима в Иран, а сега - и в Централна Европа, където Унгария дълго време функционираше като инструмент за кремълско влияние върху вътрешните процеси в Европейския съюз.

От българска гледна точка този развой има особено значение. Политиката на Орбан беше открито неблагоприятна за българските национални интереси, защото Орбан изгради ос Будапеща-Белград-Скопие. Подкрепата за антибългарските тенденции на македонизма в Скопие и Белград, както и предоставянето на убежище на Никола Груевски – фигура, ескалирала македонистките претенции до крайност - са действия, които не бива да бъдат забравяни от българските патриоти.

В България също се наблюдават опити за изграждане на политически модел, сходен с проваления модел на Орбан - с акцент върху концентрация на власт, реторика за „суверенитет“, съчетана с геополитическа ориентация към Русия, и активна роля на мрежи, свързвани с бившата Държавна сигурност и външни прокремълски зависимости. В този контекст, фигурата на Румен Радев неслучайно бе представяна като „българския Орбан“.

Но залезът на Орбан е ясно предупреждение и за тези ретроградни кръгове в България - ако концентрират в свои ръце изпълнителната власт, това би довело до сериозни институционални деформации, отслабване на международното доверие и риск от геополитическа маргинализация на страната и в крайна сметка – обществен взрив. Историческият опит показва, че подобни процеси трудно се обръщат без значителни сътресения. Но заедно с това – преобръщането им е неизбежно, макар и на висока цена.

Трябва да е ясно, че всеки опит за възпроизвеждане на подобен модел в България рано или късно ще доведе до същия тип политическа катастрофа. Историята не се повтаря, но санкционира сходните политически феномени по сходен начин. Политическият залез на Орбан е достатъчно красноречив ориентир - остава да бъде правилно разчетен от българското общество.

Иначе, Унгария поне на този етап остава една от консервативните крепости на Европа.

При масовото пропадане на руската икономика, банковата система, индустриалното производство, медицината, екологията, образованието, науката, доходите, въобще на всичко, оказва се все пак, че има едно-единствено изключение!

Това е ръстът на употребата на водка, самогон, спирт и други, още по-тежки концентрати.

Това коментира във "Фейсбук" Николай Слатински.

Както казва виден руски, антипутински икономист, високоградусният алкохол в Русия не е питие, а антидепресант.

Всеобщо в РФ е чувството за приближаваща се катастрофа.

За задънена улица (тупик) във Войната - превърнала се в абсолютно лишено ос смисъл жертвоприношение на стотици хиляди руснаци.

За останали без спирачки репресивни служби.

За тотално увредено обществено съзнание.

За маpазматичен президент, живеещ не просто в паралелна, а в невъзможна реалност.

Хората започват да изпадат в тежки конвулсии и спазми на депресията. А най-достъпните и евтини депресанти са високоградусните алкохоли.

И руснаците пият както в Голямата война не се е пило. Защото тогава е имало кауза. Имало е поне някакъв смисъл в това да живееш зле и да умреш внезапно.

Съдбата понякога ни дава знаци.

При всеобщата агония на Русия, напомняща средата на 80-те години на миналия век,

както и при наближаването на 40-годишнината от Чернобилската катастрофа (АЕЦ там се казваше “Ленин”), започвам да се опасявам, че при това пълно занемаряване в Русия на безопасността на производството и при кошмарно уязвимото състояние на руската критическа инфраструктура и системата за съхраняване на ОМУ и опасни ядрени, химически, биологически суровини, Русия върви към страшна природна, техногенна и-или антропогенна беда.

Не може една държава да се управлява толкова дилетантски, безотговорно, нечовешки и напук на всякаква логика и стандарти, и голямото бедствие да я подмине, да ѝ се размине.

1986-а година не ѝ се размина.

Някога по повод на Чернобил колега физик в Харковския университет (а аз бях тогава със семейството си в Харков - сравнително недалеч от Аварията!) нещо тъжно и страшно:

- Всички се страхуват от Черната дупка, но тя е най-опасна за самата себе си! Защото може да съществува само като става от Черна по-Черна! За нея светлина в тунела на Надеждата няма!

Казват, че се е стигнало до втори кръг преговори за Ормуз, определян като "тука има, тука нема". Предстои в четвъртък. Тръмп не се интересуваше от първите преговори в Исламабад, когато отиде на мач на ММА във Флорида, но ето че "подходящите хора" се обадили от Техеран и "помолили за нови преговори". В момент, когато Ормуз е блокиран от 11 разрушителя, 3 десантни кораба, един самолетоносач на Вашингтон,10 хил войници, а цените на петрола дръпнаха сериозно нагоре. Междувременно един китайски танкер преминал през пролива, а друг, с панамско знаме, го последвал. Иначе Ормуз е блокиран, а като свърши войната в Иран, американците ще се "отбият в Куба", защото "това е провалена държава" и била "управлявана ужасно от Фидел Кастро". Това все още е за бъдещо време, но е видно, че дипломатическите усилия относно Иран се засилват. Явно не са задкулисна конспирация информациите, че на Тръмп са "дръпнати конците", за да приключва сагата с Ормуз. Обявява, че малко време остава до края на войната с Иран.

Пакистан отново се пребори за домакинството на преговорите между Вашингтон и Техеран, но този път без Ванс. Пакистан е ядрена държава и има доверието на Саудитска Арабия, например, заради стратегически договор за военно сътрудничество. Нищо случайно няма. Говори се за текущ дипломатически процес, но в западни медии се твърди, че причината да се поддържа такъв процес е, че "военните възможности на Вашингтон са недостатъчни за постигане на стратегически цели".

Първият кръг преговори завърши без споразумение поради искания на САЩ, които Техеран определи като "прекомерни и неразумни". Поиска и военни репарации от още 5 държави, освен САЩ, заради участие във войната, а именно Бахрейн, Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ и Йордания. Тръмп отговори с блокада и твърдения, че "Иран е изключително склонен да преговаря". Ние "не използваме Ормуз, но няма да позволим на никоя държава да изнудва света". Наложената блокада е за кораби, акостиращи в ирански пристанища на Ормуз. Кралството и Австралия обявиха, че няма да участват в блокадата. В историята няма случай блокада на враждебна държава да доведе до ситуация да се предаде. Пенсионирани висши военни в САЩ даже казват, че "настоящите сили имат капацитет да установят блокада, но ще са необходими много повече кораби за защите на системите, ако Иран предприеме директна атака". А Техеран вече доказа, че няма ни грам притеснения за директни атаки. Експерти са убедени, че американските разрушители ще имат много малко време да реагират на атаки от иранския бряг в тясната география на Ормуз. В такава ситуация да се спечели война трябва сухопътни сили да са завзели вражеска територия. Ново изтощаване на ресурси, кръвопролития, дипломатически рискове и недоволство у дома.

От своя страна Техеран побърза да обяви, че "ще дадем силен отговор". Ако се наруши сигурността на иранските пристанища, "никое пристанище в региона няма да бъде безопасно". На принципа "сигурността е за всички или за никого". А икономическата картина на Залива показва, че катарската икономика се свива с 13%, на ОАЕ с 8%, а на Саудитска Арабия с 6.6%. Отделно доставките на световните пазари достигат непоправима точка. Някои летища в Европа са изчерпали запасите от реактивно гориво. Докато 60% от флота на моторници на Иранския корпус на гвардейците на революцията все още е непокътнат и това остава заплаха за масивните военни кораби. Иран не е Венецуела, все пак.

И тук идват информациите, че при първите преговори в Исламабад с участието на вицепрезидента Ванс Нетаняху е саботирал преговорите. След 21ч диалог не се стигна до рамково споразумение. Иран обвинява Вашингтон, че е "дал приоритет на израелските интереси пред истинско мирно споразумение". Аракчи, външен минитър на Иран, директно заявил, че е имало задкулисни намеси на Нетаняху, телефонен разговор с Ванс по време на преговорите и че "Вашингтон се опитва да постигне на масата на преговорите това, което не успя да постигне на бойното поле". Нетаняху по време на преговорите публикувал видео /13 минути/, където казва, че "атаките срещу Иран ще продължат" и "Иран се бори за оцеляването си". Атакувал е и Ирак, Сирия, Ливан и Йемен със заплахи и изявления, че "Иран моли за прекратяване на огъня". Интерпретацията е, че това е пряко предизвикателство към преговорния процес. Отделно е атаката срещу Ливан, което е едно от условията на Иран, за да се подпише преговорна рамка и се стигне до установяване на гарантиран окончателен мир. Съветник на аятолах Хаменей поставя точката с "ключът към Ормузкия проток е в нашите силни ръце". Но става въпрос и за иранския обогатен уран, за освобождаването на 27 млрд дол замразени ирански активи, обезщетение за щетите, за ядрената програма на Иран като цяло, спиране на военните действия на Израел в Ливан и т.н. Междувременно Москва е предложила за пореден път да съхранява временно обогатения уран на Иран, за да "подпомогне преговорния процес".

Факт е, че войната срещу Иран бе започната от Израел. Нетаняху казва, че няма да спре. Направи Тръмп мишена. Твърди, че "дори да сключите прекратяване на огъня, няма да спра в Ливан".Явно се стреми да обезлюди Южен Ливан и да го анексира. Някои са убедени, че целта е да обедини Южен Ливан и Южна Сирия.Получава се отнемане на земя от две държави?. А после? Открито се обсъжда, че свързаните цели на Тел Авив са да изгони палестинското население в Египет и да анексира Газа. Сиси, президент на Египет, отхвърля подобни предложения като заплашва с военни действия.Готов ли е Израел да рискува военна конфронтация с Кайро? По тази причина Египет е предложил идеята за "арабско НАТО" .Следваща цел е Западния бряг и то като се изгонят палестинците от там в Йордания. Значи втора конфронтация, но този път с Йордания. Следва Сирия, където Израел се опитва да провокира въстание в Сувейда и затова въоръжава друзите в този район на Сирия. Естествено Турция е против и води диалог с други друзки групи, които не са доволни от Израел. Сирия е разкъсана. Сирийските кюрди също получават инвестиции от Израел и съответно нужното въоръжаване. Дамаск и Анкара са единни в противопоставянето на тези действия и се позовават на положителна позиция на Вашингтон. Споменават се и контакти с Барзани в Ербил, Иракски Кюрдистан, и Талабани от другия център на тази автономия в рамките на Иран. Засега Турция успява да удържи този фронт, който Израел с "омекотяващи атаки" се опитва да включи кюрдите в евентуална сухопътна операция в Иран. Ербил като логистичен център? Ердоган няма да го позволи. А и някакъв дрон бил с насочена атака към резиденцията на Нечирван Барзани. Докато Тел Авив не крие, а Анкара се нахъсва с "Турция е следващата". Противоречията мужду двете страни растат, но и Израел, и Турция твърдят, че зад решенията им стоят САЩ. Амбициите са велики, борбата за роля и влияние в Близкия изток е водеща външна политика, но над всичко е "Да направим Америка отново велика".

В Европа обаче основна тема са резултатите от изборите в Унгария. Не се споменава, но победителят Петер Мадяр не пропусна да спомене при първите си изяви, че "няма да се обадя на Тръмп, но ако се свържат с нас, ще бъдем готови". Явен акцент върху "независимост във външната политика". Дали? В същото време се казва, че "Русия дава зелена светлина на новото правителство в Унгария". Лавров, вече в Пекин, заявил, че е "готов да установи отношения с новото правителство, но всичко зависи от това как новото правителство разбира собствените си национални интереси. Говори за установяване на балансирани, равноправни, и взаимноизгодни отношения.

Това на етап, когато в Германия се отчита, че имигрантското население е достигнало 21.8 млн през 2025г т.е. 26.3% от общото население.Значителна част от имигрантите били от полски и турски произход.Всеки трети бил на възраст 25-34г. След тях са украинците с 1.3 млн души. Европа има и други проблеми. Казват, че държавите решават проблемите си и с война. НАТО срещу Русия след няколко години? И такива разсъждения има. В Будапеща има върху какво да разсъждават. София в този случай е като щраус с глава в пясъка. А предстои.

В Съединени американски щати демокрацията отдавна се представя като златен стандарт за баланс на властите. Само че когато става дума за война, този „баланс“ изглежда като удобна илюзия. Законът War Powers Resolution уж трябва да ограничава президента. В действителност му дава лиценз за бърза война – стига да се вмести в 60 дни.

Доналд Тръмп отлично разбира това. Затова бърза. Не защото времето го притиска военно, а защото го притиска политически. Докато часовникът тече, той може да действа еднолично – в рамките на 60 дни без реален контрол от Конгреса на САЩ. След това обаче идва моментът, в който същият този Конгрес може да спре финансирането, да поиска отчет и да превърне военната операция в политически проблем.

И тук е същината - първо се започва война, после се търси одобрение. Това не е контрол – това е узаконен постфактум. В рамките на тези 60 дни могат да бъдат разрушени градове, да се преначертаят конфликти и да се вкарат цели региони в хаос. След това Конгресът е поставен пред свършен факт – или подкрепя, или поема риска да бъде обвинен, че „предава“ войниците.

Случаят с Иран е показателен. Това не е просто геополитически ход, а игра с институциите. Бързината не е стратегия на бойното поле, а стратегия срещу собствената система за контрол.

И най-големият парадокс: демокрацията, която трябва да ограничава властта, е създала механизъм, чрез който тя може да бъде заобиколена – напълно законно, напълно в рамките на правилата. Войната има прозорец. И който го използва навреме, печели – поне политически. Действията Действията на Тръмп в Иран се основават на американския закон „Резолюция за военните правомощия“ (War Powers Resolution) от 1973 г.. Според този закон, президентът на САЩ има право да ангажира въоръжените сили в бойни действия без предварително одобрение от Конгреса, но с определени ограничения.

Ето основните факти: 60-дневен срок: Президентът на САЩ може да води военни действия до 60 дни, след като уведоми Конгреса за началото им. Допълнителни 30 дни: След изтичането на 60-те дни, президентът има право на още 30 дни за безопасно изтегляне на войските. Зависимост от Сената: Ако след тези 60-90 дни Конгресът не одобри официално военните действия (чрез разрешение за използване на военна сила - AUMF), президентът е длъжен да прекрати действията и да изтегли силите.

Към април 2026 г. ситуацията е следната: На 5 март 2026 г. Сенатът на САЩ отхвърли резолюция, която имаше за цел да ограничи военните правомощия на Доналд Тръмп при ескалация на конфликт в Близкия изток. Въпреки че Сенатът не успя да ограничи Тръмп, много републиканци и демократи следят внимателно 60-дневния срок (доближаващ се до края на април 2026 г.) и са готови да настояват за гласуване в Конгреса, ако военните действия продължат. Самият Тръмп и администрацията му често твърдят, че „Резолюцията за военните правомощия“ е противоконституционна, което създава постоянна правна и политическа борба между Белия дом и Конгреса. Законът дава на Тръмп право на едностранни действия за около 2 месеца, след което Конгресът има законово право да спре финансирането и одобрението за войната. А през тези 60 дни могат да се направят такива „пакости“, че целият свят да плаща скъпо гориво, примерно. САЩ - демокрация на таймер или как 60 дни дават право на война, с което могат да побъркат света.

"Ако вярваме в собствените си сили, сме способни да сложим край на комунистическата диктатура. Ако сме достатъчно решителни, можем да принудим управляващата партия да се подчини на свободни избори", заяви Виктор Орбан през 1989 г. по случай повторното интерниране на Имре Наги, следвоенния министър-председател на Унгария, който ръководи Унгарската революция от 1956 г. срещу СССР, разказва пред "Политико" Сузана Зелени, бивш депутат от "Фидес".

От либерален лидер, призоваващ Унгария да се отдели от Москва, унгарският премиер се превръща в самопровъзгласил се защитник на нелиберализма и в най-добрия приятел на Кремъл в Европа. В момент, когато ЕС се бори да противодейства на агресията на Москва в Украйна и в останалата част на континента, унгарският премиер се превръща в човека, на когото руският президент Владимир Путин може да разчита.

Преди критичните избори в Унгария на 12 април 2026 г. Орбан блокира пакет от заеми от ЕС в размер на 90 милиарда евро, от който Киев отчаяно се нуждае, за да продължи да се бори. Междувременно външният министър на страната бе принуден да обясни миналата седмица защо е пренасочвал поверителни процедури към Кремъл.

Да направим Унгария отново велика

Когато през 1990 г. се провеждат първите свободни избори в Унгария, Орбан и Сузана Зелени са сред 22-мата членове на Фидес, тогава либерално-центристка група от антикомунистически студенти и интелектуалци, избрани в Народното събрание. Трансформацията на Орбан започва малко след това.

Орбан е избран за председател на партията през 1990 г. Младият политик бързо постига пълна доминация над Фидес. Той предприема действия, за да измести онези, които оспорват лидерството му или дори се осмеляват да оспорват решенията му. През 1994 г. Орбан рязко променя идеологическата ѝ позиция от либерална на националконсервативна. Оттогава историята на партията и тази на Орбан са едно цяло.

Трансформацията на Орбан се случва поетапно. След кратък мандат като министър-председател в началото на века, той прекарва осем години в опозиция, правейки всичко възможно да възпрепятства заседанията в Народното събрание и да саботира тогавашното социалистическо-либерално правителство.

След като отново поема най-високия пост в страната през 2010 г., той си поставя за цел никога повече да не губи, пренаписвайки конституцията, променяйки основни закони, за да намали демократичните проверки и баланси, отслабвайки медийните свободи и съдебната независимост и накланяйки избирателното поле в своя полза.

Първият етап от трансформацията на Орбан, първоначалната идеологическа промяна, е обусловен от лична амбиция и жажда за власт. Той оценява, че Фидес ще има по-ясен път към управлението и по-добри електорални перспективи в по-малко пренаселения консервативен край на политическото поле, където основната дясна партия е в безпорядък и упадък.

Наклонът на Орбан към Русия е по-бавен, но не по-малко забележим. Преломният момент идва през 2014 г., когато Орбан подписва споразумение с Кремъл за огромен заем за разширяване на унгарската атомна електроцентрала Пакш II. Това споразумение сигнализира не само за прагматична зависимост от Москва, но и за началото на среща на идеологически умове.

Само шест месеца по-късно премиерът очертава целта си да изгради нелиберална държава в Унгария, основана на национални и традиционни християнски ценности, като изрично посочва Русия на Путин като модел - забележително развитие, като се има предвид, че през 2007 г. "той казва на партийните работници своя в реч, че Русия е по същество империя и никога не може да ѝ се вярва.

Други унгарски премиери също се стремят да поддържат по-тесни икономически отношения с Русия, но при Орбан икономическото сътрудничество не само се ускори, но и бързо се превърна в по-силни политически връзки. Той говори за "отваряне към изток", твърдейки, че е важно Унгария да подобри отношенията си не само с Русия, но и с Китай и Турция, за да балансира отношенията си със Запада. А през 2019 г., когато по-голямата част от Централна Европа проведе големи чествания по случай 30-годишнината от падането на Берлинската стена, спонсорираните от държавата събития в Будапеща, доста забележимо, бяха по-сдържани.

Метаморфозата

За Петер Молнар, състудент на Орбан в университета "Еотвеш Лоранд" в Будапеща и бивш депутат от Фидес, пътят на Орбан от руски враг до руски приятел отразява неговите международни амбиции. "Орбан не може да направи Унгария отново по-голяма", каза той, визирайки как около две трети от територията на страната са откъснати след Първата световна война. "Но може би си мисли, че може да я направи отново по-велика."

И с всеки сблъсък между Будапеща и Брюксел отношенията на Унгария с Путин само се затоплят, точно както по-късно ще да стане с президента на САЩ Доналд Тръмп.

Молнар, сега академик, подчертава неуморния стремеж към успех у своя колега от университета. Младият Орбан е посещавал незаконни подземни танци - форма на младежки бунт, често наблюдавана от държавната полиция за сигурност. И въпреки малкия интерес към изкуството и литературата, той е искал да участва в представление на "Как г-н Мокинпот се излекува от страданията си" на родения в Германия писател Петер Вайс - сатира за борбите на обикновен човек в едно потисническо общество.

Според Молнар тогава не е имало нищо, което да подсказва за последващия политически път на Орбан от либерализъм до европейския любимец на MAGA, освен че огромната амбиция е била налице. "Ако политическата констелация беше такава, че либералният път предлагаше това, той вероятно щеше да остане либерал", добави той.

Политическият журналист Пал Даниел Рени, написал биографията на Орбан от 2021 г., отбелязва, че Орбан е очарован от самата власт. Мисля, че това е, което го тласка най-много. Ако живеехме във време, когато либерализмът е във възход, той щеше да бъде либерал", каза той.

Виктор Орбан осъзнава през 90-те години, че това да бъде националист, това да бъде консерватор, ще му даде повече свобода как да управлява, контролира и изгражда общности. По-лесно е да изграждаш общности в Унгария, ако си традиционалист. А през 90-те години имаше огромна социалистическа партия и доста силна либерална партия, докато консервативната партия, МДФ, се разпадаше", подчерта Рени.

"За него беше очевидно, че трябва да се насочи надясно, за да завземе политическото пространство." И по този път Орбан изучава десни модели за подражание в чужбина. По време на пътувания си до САЩ в началото на 90-те години той се интересува от политическата инфраструктура на Републиканската партия.

Междувременно бившият италиански премиер Силвио Берлускони очарова Орбан. Начинът, по който той се отнася към консерватизма, начинът, по който оформя партията, която основа около себе си, разговорният език, който възприема, така че обикновеният мъж и жена да могат да го разберат, и неговото сливане на футбол и политика и политическия инструментализъм на играта", отбеляза Рени.

Подобно на Берлускони, който притежаваше футболния клуб "Милан", Орбан основава младежка академия в родния си град Фелчут, която се превръща във футболен отбор със стадион с 4000 места - достатъчно голям, за да побере цялото население на селото два пъти.

Също така, "Орбан завършва речите си с "előre magyarország" - или "напред, Унгария" - в ясен почит към Берлускони, чиято партия се нарича Forza Italia", каза Рени.

Империята на злото

За Франк Фуреди, съюзник на Орбан, който ръководи брюкселския клон на подкрепяния от унгарското правителство колегиум "Матиас Корвинус", всъщност "ЕС се е променил" и е станал по-либерален и настоятелен в подкопаването на националния суверенитет на страните членки.

"Мисля, че Орбан би видял пътуването си като плавен преход. Мисля, че в един момент враждебността на ЕС е оказала важно влияние върху неговите възгледи. Трябва да помните, че лидерът, когото той замени в Будапеща, беше момчето на ЕС. И Брюксел беше наистина разстроен, че той загуби изборите от Фидес през 2010 г.". "Мисля, че това е ключовата динамика.", посочи Фуреди.

Той подчертава реакцията на Орбан на бежанската криза от 2015 г. като повратна точка. "Дотогава Орбан беше гледан с подозрение от естаблишмънта на ЕС, но все пак беше толериран. Когато обаче се сблъска с миграционната политика, възприета от Европейската комисия, толерантността отстъпи място на враждебност. Това, че много държави членки сега възприемат подхода на Орбан към масовата незаконна миграция, означава, че от гледна точка на Комисията всичко, което Орбан прави, е непростимо", каза той.

С това тълкуване, според Орбан, Брюксел е заменил Русия като "окупационна" сила на Унгария. В предизборните си кампании от 2010 г. насам Орбан често изобразява Унгария като страна под обсада, разпалвайки образа на постоянна заплаха от по-големи съседи, наднационални сили или тъмни финансови сили. Това е подход, който прониква в дебел слой исторически обиди, датиращи от 1848 г., когато Унгария се разбунтува срещу управлението на Хабсбургите и търси независимост.

В реч от 2011 г. той заявява: "През 1848 г. нямаше да ни диктува Виена, а през 1956 г. нямаше да ни диктува Москва. А сега няма да ни диктува Брюксел или откъдето и да е." Това продължава да бъде работеща стратегия. В Будапеща хората като цяло мразят идеята да се сближат с Русия. Но в провинцията предупрежденията на Орбан за въвличането на Унгария във война резонират.

Не всички обаче са убедени, че не самият Орбан се е променил.

В Унгария еуфорията след изборното поражение на Виктор Орбан е огромна. След края на комунистическата диктатура през 1989/90 г. страната е пред втората си голяма политическа промяна. Победителят в изборите Петер Мадяр казва, че сега става въпрос за "разграждане на системата на Орбан" и за превръщането на Унгария отново в "нормална, уважавана страна" в Европа. Но как смята да го постигне - особено като се има предвид, че по някои въпроси не заема много по-различни позиции от "Фидес" на Орбан?

Къде се намира Мадяр в политическото пространство?

Мадяр отрича да е либерално-консервативно настроен - определя се като дясно консервативен, но не се смята за "патриот" в смисъла, който влага Орбан. Мадяр е проевропейски настроен и се обявява както срещу прекаленото влияние на ЕС върху националната политика, така и срещу "суверенизма" на Орбан. Стилът му на говорене често е много полемичен, но Мадяр остава далеч от популизма на Орбан.

Как Мадяр възнамерява да използва мнозинството си от две трети?

Мадяр обещава да възстанови контрола върху властта и механизмите за баланс и да превърне Унгария отново в демократична правова държава. Победителят в изборите иска да приеме нова конституция - настоящата е отчасти конгломерат от пропагандни членове и разпоредби за осигуряване на властта на системата на Орбан. В новата конституция трябва да бъдат заложени механизми за ограничаване на властта, например министър-председателят да има право само на два мандата.

Мадяр иска да реформира избирателния закон, облагодетелстващ партията на Орбан, да сложи край на сегашната силно централизирана държава и да възстанови автономията на университетите. Макар да няма конкретен план за съдебна реформа, Мадяр обещава, че съдебната система ще стане по-независима. Освен това той смята да се откаже от някои правомощия на министър-председателя, например от контрола над разузнавателните служби. Според неговите планове този контрол трябва да се върне в Министерството на вътрешните работи.

Как Мадяр възнамерява да се бори срещу ширещата се корупция?

Правителството на Мадяр ще създаде антикорупционна агенция и агенция за връщане на имущество. Последната ще разследва всички публични търгове на стойност над 25 милиона евро. Унгария също така ще се присъедини към Европейската прокуратура. Главната прокуратура трябва да работи по-независимо. Като цяло Мадяр обещава твърди мерки срещу корупцията и разследване на корупционни случаи от последните 16 години, през които Орбан беше на власт.

Какви ще бъдат отношенията на Унгария с ЕС?

Мадяр вижда Унгария като неразривно свързана с Европа и обещава, че страната отново ще бъде надежден партньор в ЕС и НАТО. Той обаче добавя, че "ще има дебати относно националните интереси". Но Унгария "няма да се бори" в Брюксел, а ще бъде "конструктивен партньор".

Мадяр планира също така Унгария да се присъедини към еврозоната. Конкретна дата все още няма.

Каква е позицията на Мадяр по въпроса за миграцията?

Новото правителство на "Тиса" възнамерява да продължи строгата антимиграционна политика на Орбан и да запази защитните съоръжения по южната граница на Унгария. Мадяр обаче се застъпва за общоевропейско решение и обещава да не злоупотребява с темата за пропаганда срещу ЕС или за вътрешнополитически цели. Досега той не е направил конкретни предложения относно миграционната политика на ЕС.

Мадяр обещава също така да спре набирането на работна ръка от държави извън ЕС, което обаче може да се превърне в проблем поради недостига на работна ръка в страната.

Каква е позицията на Мадяр спрямо Украйна?

На фона на крайната антиукраинска пропаганда на Орбан и обвиненията, че "Тиса" била украински проект, Мадяр заема предпазлива позиция спрямо Украйна. Той се застъпва за нормализиране на отношенията със съседната страна, но не подкрепя ускорената интеграция на Украйна в ЕС.

Подобно на Орбан, Мадяр отхвърля участието на Унгария в кредитния пакет от 90 милиарда евро за Украйна, но осъжда ветото на Орбан срещу отпускането на средствата. Дотук обаче той не е декларирал готовност да оттегли ветото на Орбан.

Мадяр е против всякакви мирни решения за Украйна без съгласието на Киев. Суверенитетът и границите на Украйна, определени от международното право, са неприкосновени. Той се застъпва и за това да се казва ясно кой е агресорът и кой е жертвата в тази война.

Какви са отношенията на Мадяр с Русия?

Мадяр наричаше правителството на Орбан "марионетка на Кремъл". А по време на предизборната кампания избирателите на "Тиса" не спираха да повтарят лозунга "Руснаците вън!".

Мадяр възнамерява да предприеме строги мерки срещу руското влияние в Унгария. Според него в бъдеще Унгария ще диверсифицира значително енергийните си източници, но няма да се откаже напълно от руските енергийни доставки.

Мадяр възнамерява да проучи договорите с Русия, включително и непубличния договор за разширяване на атомната електроцентрала в Пакш - и при необходимост да ги промени. Мадяр заяви, че ако Путин реши да го потърси, ще го призове да прекрати войната срещу Украйна. В същото време той смята, че след края на войната Европа би могла да нормализира отново отношенията си с Москва.

Какви са отношенията на Мадяр със САЩ на Тръмп?

Мадяр вижда в САЩ важен партньор. Но поради явната подкрепа на Доналд Тръмп за Орбан по време на унгарската предизборна кампания отношенията на Мадяр с американския президент вероятно ще останат хладни. Мадяр казва, че засега не вижда причина да се обажда на Тръмп. Той обаче го кани да участва през октомври в Будапеща в честването на 70-годишнината от революцията през 1956 година.

Какво ще се случи с "VIP бежанците" на Орбан?

При управлението на Орбан убежище в Унгария получиха няколко политици от Централна и Югоизточна Европа, сред които бившият македонски премиер Никола Груевски и бившият полски министър на правосъдието Збигнев Жобро. Ако все още не са напуснали страната, сега Унгария ще ги екстрадира, обяви Мадяр.

Автор: Кено Верзек

Коментар на Дирк Емерих:

Преговорите между Вашингтон и Техеран – поне засега – се смятат за провалени и бяха последвани от нови заплахи. Доналд Тръмп отново е решен да "изпрати аятоласите в ада" и вече сам блокира Ормузкия проток. Много от това, което казва американският президент, е силно противоречиво. Очевидно е, че той се намира в позиция на отбрана и действа като човек, който губи все повече контрол над ситуацията.

Междувременно европейската политика продължава да блуждае без план и цел – и канцлерът на Германия не прави изключение. След известни колебания в началото Берлин все пак реши да се дистанцира ясно от Тръмп. Това "не е нашата война", заяви министърът на отбраната Борис Писториус. Самият Тръмп обаче приписа тези думи на канцлера Фридрих Мерц. А неговата позиция е, че Берлин е готов да участва в обезпечаването на сигурността в Ормузкия проток едва след приключването на военните действия.

Защо не сега? В началото на седмицата цената на петрола отново надхвърли прага от 100 долара за барел. Германия усеща това пряко и трябва да се подготви за още една година без видим ръст на икономиката – ако въобще постигне някакъв растеж.

Да излезем от ролята на обиден зрител

Съвършено вярно е, че не НАТО започна войната срещу Иран. Германия дори би се опитала да я предотврати, ако я бяха попитали. Вярно е и това, че започването на войната беше грубо нарушение на международното право. Важно беше това да се заяви на глас. Но шест седмици след началото на войната Германия трябва да се замисли как да се справи с последствията – и как да излезе от тази ситуация.

Новото отчуждение от Доналд Тръмп само усложнява задачата. В Германия добре си спомнят времената на канцлерката Ангела Меркел, която Тръмп откровено не харесваше. Фактът, че старите разломни линии отново се появяват, може да има дългосрочни последствия. Американците не само се чувстват изоставени от Европа и Германия, но и използват това като повод да поставят отново под въпрос трансатлантическото партньорство. А Тръмп лансира идеята за излизане на САЩ от НАТО и частично изтегляне на американските войски от Германия.

Има и такива гласове, които казват: Ами нека, какво лошо има в това? В моя кръг от приятели някои отиват дори още по-далеч и предлагат да не чакаме, а сами да действаме - да изключим САЩ от НАТО. В крайна сметка НАТО е отбранителен съюз, а случващото се в Иран няма нищо общо с отбраната. Тръмп, казват те, е същият военен престъпник като Путин.

Но освен моралното самооправдание – че не бива да се позволи на Тръмп да се измъкне безнаказано – такъв подход по никакъв начин не помага за справянето с последиците от войната. Германия и Европа трябва да излязат от ролята на обидени зрители. Всяка пукнатина в НАТО, а още повече неговото разцепление, би разтърсила сериозно и без това крехкото геостратегическо равновесие в света. Европа може би теоретично е осъзнала, че в бъдеще ще трябва сама да осигурява отбраната си без САЩ - нещо, на което в момента тя още не е способна. Това може да не ни се нрави, но реалността е такава.

Освен това ако НАТО се разпадне, това ще има дългосрочни последици за Украйна. Тръмп още миналата година сведе подкрепата за Киев до минимум. Заедно с Путин той вече няколко седмици държи Зеленски в жестока хватка, опитвайки се да го принуди да се съгласи на наложен мир и да се откаже от целия Донбас. Ако сега, като отмъщение за липсата на европейска подкрепа в Ормузкия проток, Тръмп обяви, че войната в Украйна също "вече не е негова война", цялата финансова и военна тежест ще падне върху Европа. Нещо повече: тъй като позициите на Вашингтон и Москва за приключването на войната вече почти не се различават, двете най-големи ядрени сили ще се окажат от едната страна, а (остатъците) от НАТО – от другата. Това ще бъде кошмарен сценарий, а в Кремъл ще могат да ликуват.

Морализаторството без реални действия не върши никаква работа

Европа трябва да вземе всичко това под внимание. Цялата вина за случващото се в Алианса може да се хвърли изцяло върху Тръмп, но това няма да помогне за излизане от задънената улица – още повече че Европа все още е затънала в мисленето от 1990-те и 2000-те години и се надява на глобален триумф на либералната демокрация, основана на международното право. Такава позиция само задълбочава дилемата и води до изолация.

Вече никой не чака Европа. Това не помага нито на Украйна, понеже европейците нямат (и не търсят) пътища за комуникация с Путин, нито на иранската война – още повече, че двата конфликта са тясно свързани помежду си. Да ги разглеждаме като напълно изолирани един от друг, както се прави през последните седмици, беше и си остава безотговорно.

Ако Европа претендира за ролята на глобална сила или иска да стане такава, тя трябва да предлага свои собствени инициативи. Все още не е късно например да предложи сделка на Доналд Тръмп: ние помагаме за отблокирането на Ормузкия проток, а вие се връщате към разумна политика по отношение на Украйна. Това би отговаряло най-пряко на интересите на Германия и Европа.

В крайна сметка бездействието има същата цена, както и действието. Европа и Германия трябва да осъзнават това ясно в днешните времена. Този, който има план как да защитава собствените си интереси, се възприема сериозно. А на този, който само поучава, заплашва с пръст и критикува, не му обръщат никакво внимание.

В понеделник, 30 март, Иран изстреля серия ракети срещу Израел, докато подкрепяните от Иран хути (може и хуси - бел. ред.) в Йемен извършиха втората си атака от началото на войната между САЩ и Израел. Израелските военни заявиха, че два дрона, изстреляни от Йемен, са били прихванати на 30 март.

Хутите се включиха в конфликта за първи път два дни по-рано, като изстреляха ракети по Израел. Това ескалира опасенията, че те биха могли да предприемат действия за нарушаване на корабоплаването в Червено море, което би довело до още по-високи цени на петрола, които вече скочиха с над 50% за един месец.

След Ормузкия проток в Персийския залив, Иран заплаши да атакува пролива Баб ел-Мандеб в Аденския залив, южно от Червено море. Създаването на несигурност в други проливи е една от възможностите за противодействие на заплахите на САЩ.

Иран ще разшири мерките си за отмъщение, ако Съединените щати или Израел започнат сухопътна офанзива в региона. Военният отговор все още изглежда е на дневен ред, въпреки призивите на президента на САЩ за мирни преговори, докато Вашингтон не показва признаци за забавяне на военното си натрупване в Близкия изток.

Тръмп заплаши да унищожи главния ирански терминал за износ на петрол на остров Харг и друга енергийна инфраструктура, ако Техеран не се съгласи на сделка. В публикацията си в социалната мрежа Truth, Тръмп посочи, че САЩ водят "сериозни разговори" с "по-разумен режим" в Техеран, но предупреди, че ако не бъде постигната сделка, САЩ ще приключат прекрасния си престой в Иран, като унищожат всички ирански електроцентрали, нефтени кладенци и остров Харг. По-рано американският президент лансира идеята за взимането на петрола на Иран.

Изправена пред нарастваща заплаха, Ислямската република обмисля ескалация, която би могла да включва затварянето на Баб ел-Мандеб с участието на хутите, които досега бяха изненадващо тихи. Подкрепяната от Иран групировка е в идеална позиция да упражнява контрол над стратегическия воден път. Уникалното географско положение на хутите създава благоприятна почва за действие в Червено море и особено на нивото на пролива.

Протокът Баб ел-Мандеб играе ключова роля в световната търговия, както и в доставката на петрол и газ до Европа. В нормални времена около 15% от световната морска търговия по стойност преминава през него. Проливът играе и централна роля в пренасянето на петрол и газ от държавите от Персийския залив към Европа. Танкерите напускат пристанищата в Персийския залив, преминават през Ормузкия проток, пресичат Баб ел-Мандеб и след това пътуват нагоре по Червено море, за да достигнат Европа през Суецкия канал. Проходът в южния край на Червено море също се използва силно от контейнеровози, превозващи азиатски стоки, предназначени за европейските пазари.

Прекъсването на морския трафик в Ормузкия проток засяга предимно Азия, докато блокирането на трафика в Аденския залив е по-вероятно да накаже Европа. Ситуацията в Близкия изток поставя значението на Баб ел-Мандеб в перспектива, особено след като броят на танкерите, пътуващи от Персийския залив до Червено море през Ормузкия проток, вече е значително намален.

Саудитска Арабия успя да пренасочи част от износа си на петрол, за да разчита повече на Червено море. Чрез тръбопровода "Изток-Запад" Рияд се опитва да снабдява Азия от пристанището си Янбу на Червено море, преминаващо именно през протока. Ако и този маршрут стане опасен, "саудитският петрол, който отива на изток, ще трябва да мине по маршрута през Суецкия проток и Средиземно море, което ще удължи сроковете за доставка и ще повиши цените дори ако въпросните обеми петрол останат доста под засегнатите от затварянето на Ормузкия проток.

Морският трафик в пролива Баб ел-Мандеб вече бе спаднал рязко, много преди сегашната ескалация в Близкия изток. След атаките, водени от Хамас на 7 октомври 2023 г., срещу Израел и началото на войната в Газа, хусите редовно атакуваха кораби в Червено море. Преди 2023 г. около 60 до 70 товарни кораба преминаваха всеки ден. Сега броят им е на половина. Затварянето на пролива Баб ал-Мандаб следователно може да има по-малък ефект, отколкото би имало преди, но ще се случи в момент, когато трафикът през Ормузкия проток вече е много ограничен. Паралелните действия в Ормузкия проток и Баб ел-Мандеп биха създали големи проблеми относно това как да се справим с тези прекъсвания и потока от стоки.

А хуманитарните последици биха могли да бъдат опустошителни. Принудени да пътуват по по-дълги маршрути, товарните кораби няма да могат да извършват толкова много пътувания, което ще означава, че корабните компании може да се наложи да правят избор и може би да не обслужват някои страни, защото това е икономически по-малко изгодно от големите маршрути. Най-евтините доставки обикновено включват стоки от първа необходимост, като например зърно, предназначено за по-бедните страни. Това би могло да причини големи прекъсвания в регионалната морска търговия, с въздействие върху продоволствената сигурност в Африканския рог.

Истинският въпрос остава дали хутите искат да блокират пролива от името на Иран. Тяхната сдържаност от началото на войната всъщност служи както на собствените им интереси, така и на тези на Иран. От една страна, масираните американски удари и проникването на израелските разузнавателни служби в организацията им, които успяха да обезглавят част от командната им структура, ​​охладиха тази въоръжена групировка. Те също така се опасяват, че участието им във войната би удължило конфликта, което противоречи на интересите на Китай, който предпочита стабилност и бърз край на конфликта" и който се превръща във все по-важен партньор за хутите. Нежеланието им да се намесват не тревожи особено Иран, за когото хутите представляват стратегически резерв.

Винсент Дюрак, специалист по Йемен и Близкия изток в Университетския колеж в Дъблин, заяви, че скорошните ракетни удари на групировката срещу Израел биха могли отчасти да бъдат начин за показване на солидарност с иранските интереси, но "без наистина да се направи кой знае какво". Той добави, че моментът може също да отразява желанието на хусите да подчертаят регионалното си положение, което са придобили едва наскоро. По думите му всяка по-дълбока ескалация, особено ход за прекъсване на корабоплаването през Баб ел-Мандеб, би могла да носи сериозни рискове за самата групировка Йемен е изключително зависим от вноса. Прекъсването на корабоплаването, прекъсването на търговията всъщност не е толкова добро за йеменската икономика, посочи Дюрак.

Групировката също така е взела под внимание случилото се с ръководството на Хамас и Хизбула. Според Дюрак лекотата, с която американските и израелските военни, служби за сигурност и разузнаване са атакували враговете си в региона, не е нещо, което те искат доброволно да си навлекат.

Съюзниците на хутите в Йемен няма да имат трудности да блокират пролива Баб ел-Мандеб, поне първоначално. Това е много тесен пролив, широк по-малко от 30 километра в една точка, което улеснява операциите по блокиране. Но докато прекъсването на трафика може да бъде сравнително лесно и бързо, поддържането на прохода затворено би било много по-трудно, и би означавало поддържане на мащабно отричане и изисква непрекъснати усилия.

Като се има предвид какво е заложено на карта, военният и дипломатическият натиск върху хутите би бил огромен. Преди всичко остава неясно дали групировката все още разполага с финансовите и военните средства да поддържа блокада в дългосрочен план.

Попадна ми един кандидат за народна любов (няма да му казвам името, че току-виж се получила реклама), пуснат в кратко видео, на който той размахваше лист. На листа – чертеж!

На чертежа се виждаше причината за нашата бедност. Тук богатите, моля да престанат да четат. Долния текст не се отнася за тях.

Господинът не говореше за нищета а за намаляване на доходите, защото ние вече сме И по негова воля в клуба на богатите, а в този клуб за нищета не е редно да се говори.

Затова край с нищетата. Ако видите бабичка, която да рови в кофа за боклук, да знаете, че това не е нищета, а осъзнат свободен европейски избор.

Във видеото ставаше въпрос, че всичко, което ни се случва по джобовете, не е в резултат от приемане на еврото, а на някакви други процеси, намиращи се извън нашето разбиране за мирозданието. Най-вече икономическото мироздание такова.

Става още по-мистично. На офсетовата хартия се виждаха две гърчещи се съответно синя и червена линии, от които трябваше да се разбира, че ние сме… идиоти. Пардон. С това не исках да обидя устойчивото интернет общество на идиотите. (Стига сте им докладвали и супресирали публикациите! Жалки сте!)

Та, този лист трябваше да ни увери, че каквото и да става с парите ни, то не е в резултат от еврото и еврозоната. Колкото и бедни да се усещаме. Защото това, което им се случва, не е истина, а усещане. Само добавям, че за това усещане също има произведени диаграми, в които се вижда, че усещанията ни са фантомни. Че са нещо като масова халюцинация. Та, колкото и прецакани да се чувстваме, трябва да запомним едно – за това не е виновно еврото! Не! Не! И не! В основата на нашата нищета стоят процеси като икономическа незрялост, фискална неграмотност, грешни микроикономически решения, неадекватни финансови постъпки и други такива. Но това е напълно очакваемо от икономически идиоти (пардон – неспециалисти) като нас.

Но какво образование ни трябва, за да осмислим, че ако отидем в болница с кашлица и там ни предложат като решение да ни застрелят в главите, това ще е пагубно за нас? Трябва ли да си завършил медицина със „Златен Хипократ“, за да се вържеш на такова твърдение, дори и да ти покажат диаграма, на която се вижда, че всички застреляни в главата тутакси престават да кашлят? Което е вярно. Но също така и дълбоко пагубно.

Тук идва моето питане: Ние, болшинството, освен че нямаме икономическо образование, въобще разумна форма на живот ли сме?

Това нещо с диаграмата работи ли? Защото чувам, че при един около 10% не че работи а е начин на живот. 10% от обществото ни е някаква цивилизационна децимация (Проверете си думичката. Ще се очаровате. ). Надявам се социолозите пак да са се объркали с тези 10%, Знаем, че те това си го работят. Иначе направо си е плашещо.

Вече няма съмнение, че ако не беше предателството на партийната върхушка, СССР и социалистическата система най-вероятно щяха да устоят на натиска на Запада в края на XX век. Вижте само – оказалата се самичка срещу целия свят Русия вече пета година удържа фронта, благодарение на разработките на съветските учени и на самоотвержения труд на тогавашния единен народ. Обаче сега биват унищожавани последните заводи и технологии, завещани от мъдрите предци. И вече не останаха хора, които да вдигнат флага, да измислят и създадат нещо съизмеримо с тогавашните постижения. Защото на днешните управляващи не им трябва държава. Те имат интереси. Същата попара, като на братушките, ние, заблудените балканци, сърбаме отдавна. Разликата е, че при тях мащабите са по-големи, затова и агонията им трае по-дълго. Горкичките! Пожарът в южноруските степи тепърва ще се разбушува и шансовете на Кремъл да оцелее са съмнителни. Няма как да победиш, ако водиш битка без определени цели срещу враг, с когото се асоциираш. Темата за Донбас е важна. Защото това е нашата война (номер едно). И ние сме длъжни да знаем как вървят нещата там… Дали "пазителите на цивилизацията" използват по предназначение изсмукваните от България средства? Успешно ли действат наемниците с нашенски паспорти?… Какво казвате? Не знаете и не искате да слушате? Ама това не ни оневинява. Ние, макар и да сме крастави пудели в глутницата, тръгнала на изток, също носим отговорност за убийствата на братята ни на фронта и в тила. Отдавна объркахме посоките, забравихме що е то правилно… Ако имахме мозъци или поне чест, щяхме да правим всичко възможно да спрем касапницата. Понеже от мира ще има полза за цялата република, а не както е сега, от проливаната кръв да печелят няколко безродни копелдаци. За съжаление, наоколо е пълно с празноглави евроатлантици и путинисти… Къде изчезнаха българите? Мисля си, че първостепенната задача за обществото трябва да стане връщането на морала.

Политическите процеси в Унгария навлизат в нова, динамична фаза след края на дългогодишното управление на Виктор Орбан. Какво остави Орбан, какво е неговото политическо наследство, социално-икономическите резултати от управлението му и причините за настъпилата промяна. Има ли потенциалните рискове пред демократичния процес в Унгария… Пред ФАКТИ говори Георги Марков, бивш конституционен съдия, който от дълги години живее в Унгария. – Г-н Марков, всяко начало си има и край. С какво ще запомним ерата на Виктор Орбан в Унгария? – Какво да кажа? Аз написах книга „Феноменът Виктор Орбан“, с която обиколих 22 града в страната. Имаше много голям интерес. Пандемията прекъсна обиколката, но в Унгария книгата ми излезе със заглавие „Явлението Виктор Орбан“ и също имаше много голям успех. Какво да каже човек – и днес, към днешна дата, той е единственият политически лидер в момента, който има славно минало на борец за демокрация още по времето на 1988–1989 година, а всички останали са наследници на демокрацията. Той е автентичният борец за демокрация. Човекът, който на 16 юни 1989 година влезе в световния видеообмен с призива съветските войски да напуснат Унгария. 36 години вече го избират за народен представител. От тях 20 години е министър-председател на Унгария. Сега горе-долу ще стане така, че и 20 години ще е лидер на опозицията. Няма друг човек в Унгария, който може да направи четири мандата управление, по простата причина, че той управляваше добре.

– Какво постигна Орбан през тези години? – Той направи фантастични неща за страната. Ще започна със спорта. Орбан направи такава спортна инфраструктура, каквато Себастиан Коу - шеф на световната федерация по лека атлетика, който много е виждал като бивш атлет, каза, че не е виждал никъде в Европа. Направи такъв стадион за лека атлетика на открито, който прие световното първенство, че на самия Себастиан Коу му падна шапката. Направи феноменалната „Дуна арена“, където ще бъде за трети път световното първенство по плуване. Направи стадиона „Ференц Пушкаш“. На него сега, на 30 май, ще се играе финалът на Шампионската лига по футбол. Направи за един милиард евро над 50 стадиона – на всички унгарски отбори, плюс стадиони на унгарците зад граница – в Осиек, в Дунайска Стреда, в Словакия, в Сърбия и в Румъния. – Много се говори за социалната политика на Орбан? Какво направи… – Орбан наистина направи невероятна социална политика и това е много важно да се каже. Унгарските пенсионери получаваха 13-а и 14-а пенсия. Майките получиха голяма закрила. Тези, които са до 40 години и се осигуряват, получават при раждане на трето дете 33 хиляди евро подарък от държавата и се освобождават пожизнено от данъци. Майките с две деца се освобождават от данъци до 40 години, а тези с едно дете – до 30 години. Също е много важно да се каже, че Виктор Орбан успя да поддържа отношения с Путин така, че унгарците и към днешна дата плащат най-евтините режийни за отопление и топла вода. Аз плащам 40 евро за апартамент от 100 квадрата, с високи тавани от 4,50 метра – за парно, което не пада под 20 градуса, газово отопление плюс газова печка и топла вода. Това го няма никъде в Европа. И друго. Орбан разкри един милион нови работни места през мандатите си. Вкара „Мерцедес“, а те сега разширяват завода си. Вкара „Ауди“, „БМВ“, разшириха се заводите на „Сузуки“. И сега, за съжаление, неговият наследник Петер Мадяр ще се възползва от това. Сега в Унгария се прави китайски завод на BYD – ще се произвеждат по 300 хиляди електрически автомобила годишно. Има китайски инвестиции за 7 милиарда евро в батерии в Дебрецен, а те направиха Унгария трети производител на батерии в света.

– Орбан имаше сериозна международна подкрепа. Приятел на Путин и Тръмп, Джей Ди Ванс дойде в Унгария преди вота. Но не се получи в полза на Орбан, защо… – Джей Ди Ванс дойде преди изборите. Преди него дойде и Марко Рубио, който каза, че победата на Орбан би била победа на Тръмп в Унгария. Самият Доналд Тръмп пусна пост, че ако Орбан е премиер, цялата икономическа мощ на Америка ще бъде на разположение на Унгария. Орбан е любимец на Тръмп и на Путин, защото направи консервативна политика. Още през 2014 г. Орбан направи такава политика, че стана „Тръмп преди Тръмп“. Но визитите не помогнаха по две причини. – Кои са тези причини? – Първо, унгарците се разглезиха ужасно. Всичките тези придобивки, за които говорих, те ги смятат за нещо естествено. Свикнаха с тях. А младите – до 30 години, които са родени при Орбан, изобщо не знаят, че той ги е направил. Те гледат само във Фейсбук. Второ, срещу Орбан този път се случи нещо ново – за първи път в Унгария се появи такава ситуация, която промени баланса. Срещу себе си Орбан нямаше партии или коалиции от партии. Всички партии се бяха обединили през 2022 година и той ги победи. Сега срещу себе си той получи една дигитална общност, един дигитален субект. И самият Орбан каза, че за първи път се сблъсква с дигитална общност. Доколко дигиталното може да бъде реално – не мога да кажа, защото няма как да го проверим. Дигиталното просто стана реално. – Как се появи този нов политически субект? – Вкарва се едно лице от неговия кръг – Петер Мадяр, който напусна Орбан, обиден от това, че отпаднал от „софрата“. Петер Мадяр „лапаше“ около Орбан, но сега се страхува от него! Дълги години той „лапаше“ като дипломат и участник в три борда, защото беше женен за чаровната Юдит Варга, бивш министър на правосъдието, от която има и три момченца. Заради това беше сложен в три борда и си живееше перфектно. Когато се разделиха с Варга, той продължи да „лапа“, но когато тя напусна министерското кресло, Мадяр беше отстранен от бордовете и влезе в интернет.

– Как Петер Мадяр бе припознат като алтернатива на Орбан в Унгария? – Припозна го Александър Сорос, припозна го също така и Манфред Вебер от ЕНП и направиха не партия, а разпуснаха всичките партии. Това е много важно да се каже. В Унгария всички партии бяха разпуснати. Няма социалистическа партия, няма либерални партии. Всички бяха разпуснати и се направи този дигитален проект, за да не се цепят гласове, да няма партии, форуми, програми, контрол и така нататък. Всички застават зад един човек – с хубави маратонки, тесни панталони, готина прическа, добре сложен. Той обикаля страната и в социалните мрежи те направиха този дигитален образ. Подлудиха младите до 30 години и те излязоха като „луди“ да гласуват. И се получи активност от 80%, при което, естествено, Орбан загуби. – Каква е ролята на мажоритарния вот в Унгария? – В Унгария 106 депутати се избират мажоритарно. Там е голямата битка. Всъщност Орбан претърпя там фиаско. И то стана заради това, че една малка дясна партия, която и досега беше в парламента, издигна свои кандидати и навсякъде по 5–6% отцепваше от електората на Орбан. Това не беше толкова фатално в някои райони, но в други беше абсолютно фатално, защото Орбан така загуби около 10 депутатски места, които бяха на кантар – говорим където имаше разлика от 1%. Така този Мадяр направи конституционно мнозинство, но сега го е хванало шубето, защото той изключително добре познава кухнята на ФИДЕС. Той беше човек, когото аз съм виждал при стъпването на унгарската президентка Каталин Новак – как винаги се пускаше с черни очила до хубавата си жена, на първия ред да пляска, за да могат да го виждат. Но Петер Мадяр се страхува от Виктор Орбан. – Може ли да видим политическа нестабилност в Унгария след загубата на Орбан и поредица от избори, както се случва у нас? – Сега Мадяр се страхува от Орбан, защото се плаши, че Орбан може да извади хората на улицата. А трябва да се каже, че привържениците на Орбан са по-интелигентната и по-зряла част от обществото. Те не са ашлаци. Та страхът е Орбан да не вземе да ги извади хората по улиците и да почнат да свалят Мадяр. Това обаче няма да стане, защото Орбан и през 2006 година, когато загуби, се отказа да прави пуч. Така че Мадяр ще си изкара мандата. В Унгария никога не е имало предсрочни избори, защото избирателната система е такава, че създава стабилно парламентарно мнозинство. Това е голямото преимущество на смесената система. – Какво очаквате в по-дългосрочен план? – Мадяр още отсега се е подплашил за 2030 година, когато ще иска отново да се кандидатира за премиер, защото тогава ще срещне срещу себе си Виктор Орбан като лидер на опозицията. А Орбан е показал, че е силна опозиция – и при комунистите, и при демокрацията. Тогава той ще бъде на 67 години и съвсем спокойно може да се обърне към Мадяр и да му каже: „Абе, брат, какво стана? Унгарците нямат 13-а и 14-а пенсия. При мен имаха.“ Ще се обърне към майките, към жените, към хората – и ще им напомни какво са имали. И сега Мадяр се плаши, че Орбан ще го бие тогава. И вижте какво правят. Сега се готви промяна в Конституцията на Унгария, която е специално анти-Орбан. Целта е да се лиши Орбан от правото да бъде премиер. Гласи се в Конституцията на Унгария да се впише, че политик не може повече от два мандата да бъде премиер. Какъв идиотизъм! Това не е президентска институция. Това е политическа битка кой да управлява страната. Всяка партия се явява на избори, защото иска да управлява. Това, според мен, ако го прокарат в Конституцията, унгарците ще излязат на улицата. Мога да предрека датата – 23 октомври, когато се навършват 70 години от 1956 година. Ще излязат да защитят лидера, който направи Унгария суверенна страна в рамките на Европейския съюз. Мадяр също казва, че ще следва тази политика, но не може да го направи. Защото кой го поздрави първи? Александър Сорос. И кой го поздрави втори? Хилари Клинтън. Той ще бъде на седянката на Манфред Вебер, ЕНП, и Александър Сорос. И ми се ще да завършим така: дигитално избори могат да се печелят, но дигитално не може да се управлява.

Често в представите ни за българското национално Възраждане се открояват противоречията между “хъшовете» и “граматиците», между “лудите глави» и “кротките» представители на интелигенцията. Такива противоречия, дори конфликти безспорно съществуват, но ако изоставим емоциите, по-силно се оказва взаимодействието между революционното и еволюционното направление. Пресечната точка е отношението към образованието и културния възход на нацията - водачите на революцията са не само политически лидери, организатори на чети, комитети и въстания, но и учители, будители, хора на словото и перото. А и “граматиците” не са безразлични към борбата за свобода и по правило са в първите и редици. Това проличава особено силно по време на Априлското въстание, чиято 150-годишнина ще отбележим на 20 април.

Няма да изреждаме имената на стотиците възрожденски “даскали” в революционното движение - ако прибавим Македония и Източна Тракия след 1878 г., те са още повече. В създадените от Васил Левски и неговите сподвижници комитети присъствието на местния учител, както и на свещеника в съответния град или селище е почти задължително. Така е и при изграждането на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО) от Гоце Делчев, Даме Груев и техните сподвижници. Първият пример обаче е Раковски! На него дължим истината, че “нашата свобода от нас зависи», че нейното извоюване ще се осъществи със силата на “пресата и сабята» - съзвучието между културно-просветното израстване и политическата борба с оръжие в ръка.

Дълбоко осъзнатата просветителска мисия е една от ярките характеристики на Раковски. В своите вестници той отделя подобаващо внимание на учебното дело, а през 1858 г. оказва решаваща подкрепа на сънародниците ни от Бесарабия за създаването на “Народното централно училище» в Болград. И съвсем заслужено Болградската гимназия в днешна Украйна носи неговото име. В писмо от 1860 г. Раковски заявява: «... Не видях по-способен человек за наука освен българина...» Личност с европейски виждания, Раковски решително надскача “школските» мащаби на съвременното му просветно дело по българските земи. Още през 1856 г., когато пребивава в Нови Сад, заедно с първия си вестник “Българска дневница» замисля създаването на “Българско Учредничество» - институция, която да издава учебници за българските училища и привлече най-добрите автори. През 1857 г. Раковски отправя “Позив на спомоществование за учреждение на една Българска книжевна община в Галац», където четем: “Учените народи /.../ са били щастливи да се украсят със своя наука и умно образование...» Новаторската идея, издигната от него, е осъществена през 1869 г., само две години след смъртта му, със създаването на “Българското книжовно дружество» (бъдещата Българска академия на науките). И първото заседание е именно в Галац, но поради подозренията на румънската полиция продължава работата си в съседния град Браила. Дейците от революционното крило на емиграцията, вкл. Любен Каравелов, Васил Левски и др., са сред учредителите на дружеството.

Дейността и творчеството на Раковски са тясно свързани и с едно оригинално културно-просветно явление - българското читалище. Неговите книги и прочутият му вестник “Дунавски лебед” усилват изключително силно популярността на читалищното дело. В много случаи читалищата се превръщат в ядра на “революционни кръжоци”, след това на комитетите на Левски. Читалището “Братска любов” - основният културен и политически клуб на българската емиграция в Букурещ,- е създадено отново по идея на Раковски.

Да не подценяваме и поезията на Раковски, на първо място програмната поема “Горски пътник”. “Ахилесовата пета” в литературното творчество на емблематичния “Котленец” е езикът, по-скоро неговата утопична страст да възроди старобългарското слово и го “имплантира” в новобългарския език. Въпреки това, поезията на Раковски - и революционната, и посветената на природата, любовта, носталгията по родния край,- има горещи почитатели и последователи. Безспорно влияние от поезията и публицистиката на Раковски изпитва и Христо Ботев, което е малко известно на днешния българин.

За Раковски историята, литературата, фолклорът, изобщо хуманитарното знание, не е “кабинетно” занимание. Ерудитът, журналистът, поетът е призван да работи в името на своя любим народ и претворява идеите си в действия. В Одеса, където разработва своя “Първи план за освобождението на България”, през 1859 г. издава своя знаменит “Показалец” (наръчник по етнография и история). Назначен за възпитател в една от одеските гимназии, с огненото си слово Раковски разпалва патриотизма на българските младежи. Пред 1862 г. мнозина от тях временно прекъсват учението си, за да заминат за Белград и се включат в Първата българска легия. Заедно с Легията “капитан» Раковски създава импровизирана лектория, нещо като “неформално” неделно училище и дискусионен клуб. Както разказва Христо Иванов - Големия, „... Започнах пак да ходя при господин Раковски (...) Видях ази, че се събират всички българчета при него от училищата и им приказва за българската история (...) Той им заръча да ходят всяка неделя при него...” Наред с тези “открити уроци” Раковски настоява: “Сберете се и приказовайте на български, да не забравите матерния си език!” Христо Големия чистосърдечно признава: “Слушам и ази (...) и хванах да ставам и аз да ми е слободна България...”, споделяйки възторга си от “Горски пътник” и “Асеневата история” (“Няколко речи о Асеню Първому, великому царю българскому и сыну му Асеню Второму”), издадена в Белград през 1860 г. С такива прояви Раковски продължава и в Румъния, като изнася публични лекции пред студенти в медицинското училище в Букурещ. Ерудираният българин влиза в разгорещени дискусии с привържениците на великогръцката “Мегали идея” и излиза победител! Ще припомним и неговата категорична позиция срещу „... убийствената руска политика...” на масово преселване на българи в пределите на империята при руско-турските войни през XIX в., вкл. от Видинско през 1861 г. Независимо от своите политически планове за общи действия със Сърбия, Раковски е непримирим към опитите за асимилация на българите от околиите в Поморавието, попаднали в пределите на младото княжество още през 1833 г.

Научните занимания на Раковски в областта на историята, етнографията, фолклористиката, езикознанието най-често са определяни като израз на революционна романтика, патриотизъм и “просветен национализъм”. Ако поставим трудовете на образования българин в контекста на самата епоха, ще установим, че в общи линии са на равнището на тогавашната европейска наука. Образован и модерен човек, Раковски проявява силен интерес към историята, културата и съвременното състояние на близки и далечни страни, вкл. Индия - “перлата в британската корона”... Неговият дълбок хуманизъм прави читателите на вестниците му съпричастни към каузата на други поробени народи, извеждайки на преден план общочовешките ценности.

Онова, което като наука, общество и държава правим за осмислянето на личността и делата на Раковски определено не е достатъчно. Дори и отбелязаната през 2021 г. 200-годишнината от неговото рождение не доведе до необходимата коренна промяна в отношението ни към тази наистина изумителна личност. И е необходим решителен поврат, защото именно Раковски, революционният водач, политикът, интелектуалецът посочва на своите съвременници и бъдещите поколения най-висшата светска добродетел: “Любовта към Отечеството...”, която води прадедите ни в борбата за свобода, демокрация и национално обединение.

Ще има ли край на дълбоките системни проблеми в пътната безопасност в България – от корупционни практики при шофьорските изпити, до политическо влияние и липса на реални реформи. Как темата за пътна безопасност не само се неглижира, но и се използва за политически цели… Пред ФАКТИ говори Богдан Милчев от „Института за пътна безопасност“ (ИПБ). – Г-н Милчев, в едно скорошно ваше изследване на ИПБ по темата за пътната безопасност и по-специално придобиването на шофьорска книжка въведохте нов термин – „изпитен туризъм“. Бихте ли обяснили какво имате предвид? – Става въпрос за това, че в Министерството на транспорта продължава така наречената историческа корупция. Нашето изследване е на база обективни данни, които са публични. Анализът ясно показва, че кандидат-шофьори от София отиват да изкарват книжките си в Кюстендил, Враца и Перник. Това се случва, защото в София корупцията е по-видима и по-трудно се реализира. Нашето изследване за шофьорските книжки е едната тема. Другата тема, която ни интересува сериозно напоследък, са техническите прегледи на автомобилите, а те също са под шапката на Министерството на транспорта. Какво показва този доклад? В България едва 0,01% от автомобилите, явяващи се на технически преглед, биват връщани заради неизправност, докато в Германия всеки пети автомобил се връща заради дефект. В Германия автопаркът е средно около 10-годишен, а в България – около 19-годишен, като голяма част от автомобилите идват именно от Германия и Италия. Нека всеки сам да си направи извод какви технически изправни коли се движат по нашите пътища. Акцентът, който искаме да поставим, е да изместим фокуса – не само към това, че пътищата ни убиват, което е факт, а и към корупцията в Министерството на транспорта. Докато тя съществува в този си вид, няма как да постигнем реален напредък в пътната безопасност. Също така ще припомня, че преди няколко месеца основни политически лидери като Делян Пеевски и Бойко Борисов заявиха в Народното събрание, че искат да бъде закрита „Държавна автомобилна администрация“ след скандала с концертите на Роби Уилямс.

- Тогава наистина се повдигна сериозно въпросът какво се случва и как се искат пари… - Точно така, а тук ще отворя една скоба – този корупционен скандал тръгна именно от Института за пътна безопасност. Ние считаме, че корупцията в България не се разследва. Корупцията у нас се „плаши“ единствено от шум и светлина. Благодарение на медии като вашата можем да правим точно това – да осветяваме проблемите. Но, за съжаление, тези свободни пространства стават все по-малко. - Да се върнем към шофьорските курсове. Въведоха се бели стаи, дигитализация на изпитите, камери – всичко се записва в реално време. Как се случва измамата? - Измамата се адаптира спрямо правилата. Подават се отговори чрез скрити слушалки, има външна намеса, включително възможност фирмата, която обслужва софтуера на изпита, да влиза в системата и да решава тестовете. Има и подсказвания. Това са практики, които трудно могат да бъдат отречени. Още по-сериозна е корупцията при практическия изпит, защото там субективният елемент е много силен. Обективната оценка е сведена почти до нула. Не се избират случайни маршрути, подсказва се по време на шофирането, въпреки че всичко се записва. - Говорим, когато един кандидат-шофьор от София отиде в друг град да изкара книжка… - Той го прави, защото там има изградена организирана система. Успеваемостта в София е около 70%, докато в градове като Перник, Враца и Кюстендил достига около 90%. Това ясно показва, че съществува организиран модел за придобиване на шофьорски книжки срещу заплащане. Разбира се, този наш анализ беше предоставен и на министъра на транспорта, за да може той да вземе отношение по него и да се извършат някакви корекции. Но истината е, че докато съществува ДАИ в този си вид, ние не можем да постигнем нищо. Необходима е пълно разформироване на ДАИ. Преди време беше дадена заявка от политическите лидери, че структурата ще бъде закрита и прехвърлена към МВР или други служби, но това, както виждате, не се случи. Това просто беше печелене на политическо време - Да, защото отново сме в кампания и не се задържа правителство, което може да прокара политика и да извърши реформи. Каква роля играят автоинструкторите и изпитващите в самата схема? Нека го обясним... - Те имат основната роля. В този процес има трима играчи. От едната страна е този, който дава парите – кандидат-шофьорът, който е склонен да участва в тази корупция. От другата страна, като посредник, най-често е автошколата и в частност инструкторът. И третата страна е този, който накрая узаконява цялата корупция – това е ролята на изпитващия. Но за да бъде прекъснато това, трябва да се въздейства по всички звена. От една страна обществото в България е свикнало да живее в тази корупционна среда. То съзнателно участва в нея. Никой не се възмущава от това, че ще се яви на изпит и ще трябва да „почерпи“, за да го вземе. Това е исторически проблем – във всички сфери, когато човек се явява на изпит. Когато човек не успява сам, той е готов да плати, за да постигне целта си. Малцина са тези, които се съпротивляват на този процес, и обикновено именно те страдат, „боли ги главата“, когато се опитат да се противопоставят. - А как може да се разкрие такава схема? Реално работи ли някой по това? - За съжаление, корупцията в България не се разследва. Не може да бъде разкрита, защото службите трябва да използват специални разузнавателни средства – камери, подслушване, оперативна информация. Ние сме подавали сигнали за много нередности в Министерството на транспорта, и по-специално за ДАИ, до всички служби. Но когато тази корупция се покровителства на най-високо ниво – имам предвид ниво министър – тя няма как да бъде разследвана. Няма как министерството да разследва министъра, нито службите, защото те също обслужват тази корупция. Корупцията в България не се разследва. Тук е редно да отбележим и още нещо съществено, което се случва за първи път в историята на България. - И то е… - Темата за пътната безопасност се експлоатира за политически цели. Това, което се случва в момента – човешка трагедия да бъде яхната и използвана за политически цели – е от една страна най-зловещото нещо, което може да се случи на пътната безопасност, а от друга страна, ако го погледнем, това е може би част от пътя, който трябва да извървим, за да можем наистина да разчистим терена около всички тези препятствия, които стоят пред нас, за да имаме адекватна пътна безопасност. - В случая визирате конкретен човек – бащата на Сияна, Николай Попов… - Да, говоря специално за бащата на Сияна – Николай Попов. Имах възможност да общувам с него в продължение на една година на тема пътна безопасност и мога да кажа абсолютно уверено, че той по никакъв начин не може да въздейства на пътната безопасност, защото не е свободен. - Не е свободен, защото… - Няколко часа след трагедията със Сияна той качи на стената си снимка на бившия регионален министър Николай Нанков и написа отдолу: „Нанков, ти си виновен за смъртта на моето дете, но не забравяй, че и ти имаш деца.“ С този си пост той обвини тогава политическата система и в частност ГЕРБ за смъртта на детето си. Няколко часа по-късно той изтри този пост. След това в телевизионно предаване каза, че е бил заблуден, че Нанков е виновен и затова го е махнал. Днес той говори, че отново политиците са убили дъщеря му. Кога говори истината… Нека всеки сам да си направи сметка. Седмица след смъртта на Сияна той рязко спря да иска оставката на шефа на АПИ. Защо? Защото той започна да му вдига телефона. Цяла година Попов обясняваше, че министърът на регионалното развитие Иван Иванов е най-добрият министър. Когато ние изнесохме корупционния скандал с камионите на Роби Уилямс, тогава министър на транспорта беше Гроздан Караджов. Аз многократно помолих Попов да ни подкрепи, след като изнасяме тези данни за корупция. Той не го направи, макар че Министерството на транспорта също носи вина за смъртта на дъщеря му. И не на последно място – когато изнесохме данните за бонусите в АПИ, отново не ни помогна. Защото темата е болезнена за управляващите. Ето защо не е свободен. На 19 февруари го призовах в социалните мрежи да публикува данните от GPS-а на телефона му къде е бил, а той ме блокира. Нека всеки сам да си направи извод дали този човек може да въздейства по някакъв начин на пътната безопасност.

Напълно в съответствие с начина, по който президентът на САЩ Доналд Тръмп управлява тази война, първата му реакция на провала на преговорите в Исламабад беше да обяви мярка, която повече помага на Иран, отколкото му вреди.

Обявяването на блокада на Ормузкия проток от страна на самия Тръмп и заканата му да преследва танкерите, преминали през него, незабавно биха довели до спиране на износа на петрол от Кувейт, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия.

Три танкера от тези страни преминаха през протока по време на прекратяването на огъня. Според данни за корабоплаването се очаква един супертанкер със суров петрол, зареден от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства в началото на март, да пристигне в пристанището Малака в Малайзия на 21 април.

Друг танкер - Ocean Thunder, зареден с иракски суров петрол и нает от подразделение на малайзийската държавна енергийна компания Petronas, премина през пролива миналата седмица.

И въпреки това Тръмп е инструктирал ВМС на САЩ да забраняват на всеки кораб в международни води, който е платил такса на Иран: "Никой, който плаща незаконна такса, няма да може безопасно да преминава в открито море".

Централното командване на САЩ се опита да внесе известен ред в последния указ на своя главнокомандващ, като уточни, че ВМС на САЩ "няма да възпрепятстват свободата на корабоплаване на кораби, преминаващи през Ормузкия проток до и от пристанища, които не са ирански".

Въпреки това, именно тези кораби в момента плащат на Иран митата. Идиотизмът на този ход кара специалистите по петролния пазар да се хванат за главите.

Странна ескалация

Откакто САЩ започнаха войната, Иран е пропуснал около 100 кораба през Ормузкия проток. Междувременно Тръмп премина от политика на премахване на санкциите върху иранския петрол, за да облекчи глобалния натиск върху доставките, към опит да го отреже напълно.

"Пълното затваряне на пролива ще повиши цените на петрола още повече, отколкото преди, и ще окаже по-голям натиск върху САЩ от международната общност", предупреди пред "Файненшъл таймс" Дженифър Кавана, директор на военния анализ в Defense Priorities - вашингтонски мозъчен тръст.

Вали Насър - бивш американски служител и професор в университета "Джонс Хопкинс", отбеляза: "Това е добре за иранците - то удължава задушаващата хватка върху световната икономика... Иранците биха могли да затворят Баб ел-Мандеб и тогава САЩ ще трябва да се оправят".

Хасан Ахмадиан - ирански академик и политически коментатор, заяви, че блокадата предполага, че Иран не може да я пробие със сила и че на САЩ ще им отнеме кратко време, за да пробият Иран и да контролират цените на енергията.

И двете предположения са рискови.

След 39 дни война, Ахмадиан отбеляза, че американските самолетоносачи са останали на безопасно разстояние и добави: "Достатъчно е Иран просто да издържи - дори без война - за да се покачат значително цените на енергийните пазари".

Не е неестествено, че непосредствената реакция на последното съобщение на Тръмп беше 8% увеличение на цената на барел, като Brent Crude се повиши от 70 на 119 долара в хода на войната.

Поредната ескалация в и около протока е още по-странна, защото според Тръмп и иранския външен министър Абас Арагчи, преговорите вървят добре.

Тръмп обяви, че те постигат достатъчен напредък, за да се предотвратят по-нататъшни военни действия.

"В много отношения точките, по които беше постигнато съгласие, са по-добри от това да продължим военните си операции докрай, но всички тези точки нямат значение в сравнение с това да позволим ядрената енергия да бъде в ръцете на такива нестабилни, трудни и непредсказуеми хора", написа той в Truth Social.

Ако Тръмп говореше за Израел, който разполага с 90 ядрени оръжия и не е част от Договора за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО), по-голямата част от света щеше да се съгласи сърдечно. Но това не беше така. Той говореше за страна, която няма оръжейна програма, според Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), и все още е член на ДНЯО, макар че ако тази война се възобнови, вероятно това няма да е за дълго.

Факторът Израел

Тръмп спомена предложението на Иран да разреди обогатения до 60% уран и да продължи само нискокачественото обогатяване под международно наблюдение.

Арагчи написа в Х: "Само на сантиметри от "Меморандума за разбирателство от Исламабад" се сблъскахме с максимализъм, променящи се цели и блокада".

Хърст посочва в коментара си, че твърдението, което израелският премиер Бенямин Нетаняху е направил на заседанието на кабинета, е, че вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс му е докладвал, както прави администрацията всеки ден.

"Това подкрепя моето мнение, че Тръмп е бил в комуникация с Нетаняху по време на разговорите".

Израел не прие любезно изключването му от преговорите в Исламабад, които доведоха до директни разговори, и би напрегнал всички сили, за да се върне в процеса, като го саботира. Крайният резултат е, че Тръмп се отказа от всичките десет точки на Иран, за които се беше съгласил да бъдат основа за преговори.

След като беше напълно наясно, че Иран никога няма да се откаже от обогатяването на уран, нито ще предаде контрола над най-ефективния си актив - Ормузкия проток, нито ще спре финансирането на ливанската групировка "Хизбула", "Хамас" и йеменската "Ансар Аллах" (хутите), Тръмп зае позиция, която би изисквала капитулация на Иран и на трите фронта.

Наистина имаше фундаментална асиметрия в преговорите в Исламабад. Иранската страна изпрати над 70 специалисти с екипа си от преговарящи и беше готова да преговаря, докато американската страна, която вече се беше отказала от обещанието си да спре войната в Ливан, се събра след 21 часа.

Роб Мали - ръководителят на преговарящия екип на САЩ с Иран при бившия президент Джо Байдън, категорично заяви това. Той написа: "21 часа бяха твърде много, ако целта беше да се повтори искане, което Иран вече беше отхвърлил. Беше и твърде малко, ако целта беше да се преговаря".

Така че сега отново сме на прага на нова голяма ескалация в този конфликт. Революционната гвардия на Иран предупреди, че всеки военен кораб, приближаващ се до пролива, ще бъде атакуван.

Тръмп пък, изглежда, е преготов да помогне на Гвардията да разшири обхвата на този конфликт. Той заплаши Китай с 50% мито, ако САЩ открият доказателства, че Пекин предоставя военна помощ на Иран. Тръмп подчерта: "Няма да позволим на Иран да печели пари от продажбата на петрол на хора, които харесва".

Тази последна митническа заплаха вероятно е подготовката му за срещата на върха с президента Си Дзинпин следващия месец.

"Мога да елиминирам Иран за един ден. Можех да унищожа цялата им енергетика, всичко, всяка една от техните електроцентрали, което е голяма работа", хвалеше се Тръмп, продължавайки да вярва, че Иран е победен.

По-силна позиция

Извън балона на фантазиите, в който живее Тръмп, повечето анализатори са съгласни, че Иран е в по-силна позиция да се противопостави на САЩ, отколкото беше в началото на войната.

Той е установил контрол над Ормузкия проток. Оценка на американското разузнаване сочи, че Иран разполага с половината от своите ракетни установки и дронове и запазва хиляди ракети, които може да изстрелва от установки, заровени под земята.

След 13 000 удара от американски и израелски бомбардировачи, Иран е доказал способността си да се възстановява.

Той има все по-явната подкрепа на Китай и Русия и отново, според американското разузнаване, това е повече от просто вербална подкрепа. Китай се готви да достави нови системи за противовъздушна отбрана на Иран.

Това причини най-големия шок в енергийните доставки от десетилетия, намалявайки световното производство на петрол с до девет милиона барела на ден и 1/5 от световните доставки на газ.

Хутите са готови да се включат. "Хизбула" се бори с израелско нахлуване както никога досега, а Кувейт е ударен от ракети и дронове от ирански съюзници в Ирак.

Освен това, Иран има и друга карта, която да изиграе - затварянето на другата тясна точка в световната търговия - Баб ел-Мандеб, което би блокирало трафика през Червено море и Суецкия канал.

Той вече удари помпена станция за тръбопровод изток-запад, пренасящ саудитски петрол до Червено море. Всеки опит на американските военни за действия за обръщане на някое от тези постижения би бил тежък и кървав.

Както обясниха Брандън Кар и Трита Парси, получаването на физически контрол над Ормузкия проток би означавало американските войски да завземат три ирански острова - Абу Муса, Ларак и Харг - в Персийския залив.

Те уточниха, че основната трудност не е десантът на морски пехотинци или завземането на тези острови. По-скоро проблемът би бил да се задържат островите, след като американските сили са там.

"Без подготвени, укрепени укрепления, които да осигуряват прикритие, дори с въздушна подкрепа от близки военноморски средства, защитата на силите би била огромно предизвикателство".

Морските пехотинци вероятно ще понесат големи загуби от ирански балистични ракети и дронове, безмилостно насочени към острова, независимо дали от близките острови, включително Кешм, или от самото иранско крайбрежие, което сериозно ще ограничи способността им да проектират сила в пролива. Осигуряването на логистична подкрепа би било изключително трудоемко.

"Експедиционните части на морската пехота обикновено са способни да се самоподдържат в продължение на 15 дни, но след това се нуждаят от снабдяване. Всеки опит за снабдяване, в зависимост от оставащата заплаха, която Иран представлява в протока по това време, би бил подложен на интензивен огън".

Съвсем отделно от това бойно поле, е трудно да се повярва, че Иран не би обстрелвал всеки друг нефтен терминал в Персийския залив, ако главният му терминал на остров Харг бъде атакуван.

Цената на освобождаването на островите в и около Ормуз може да бъде тлееща маса от руини по протежение на Персийския залив, което би спряло износа на петрол и газ в обозримо бъдеще. Дори ако огромна американска сила успее да завземе Ормуз, може да не е останал преработен петрол, който да се транспортира през него.

Нов рунд

Перспективата за нов и още по-ожесточен рунд в тази война раздели не само страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив, но и споразумението за взаимна отбрана, което Саудитска Арабия и Пакистан подписаха, след като Израел атакува преговарящите на "Хамас" в Доха миналата година.

ОАЕ и Бахрейн - най-близките съюзници на Израел в Персийския залив, са твърдо за "довършване на работата" и вероятно вече са започнали да атакуват директно Иран. Катар и Оман пък са в лагера на "мир веднага".

Кувейт и Саудитска Арабия се колебаят между двете, но въпреки това Рияд няма намерение да сключва мир с Абу Даби заради разрива си с Йемен. Ако не друго, Рияд и Абу Даби искат да проведат контраофанзивата си срещу постоянния поток от ирански дронове поотделно.

С Иран, Тръмп сега се озовава в почти същото положение, в което се озова Нетаняху след войната в Газа. Отказът на Газа да развее бялото знаме едновременно разгневи и отслаби Нетаняху.

В момента, в който войната спря, Нетаняху се оказа залят от вътрешни критики, че целите на войната не са постигнати.

Същото се случва и в MAGA относно войната в Иран. Единственият отговор, който Нетаняху и Тръмп могат да дадат на този протест, е да продължат войната.

Още по-лошо е, че други гласове достигат до ушите на Тръмп. Като например неговия приятел Марк Левин, който постоянно прави сравнение с капитулацията на Япония след Втората световна война. "За да накараме японците да се предадат, хвърлихме две атомни бомби", изтъкна Левин.

"Мисля, че би било много полезно да се върнем назад и да прочетем условията за капитулация от японците, защото тебяха окопани дори след като хвърлихме две атомни бомби, и беше необходим голям натиск - дори след това - за да ги накараме да се предадат", отбеляза той.

Лудостта е в ход и се превръща в глобален проблем. Европа е извън играта, а Китай наблюдава от разстояние.

Междувременно, аргументите за импийчмънт на Тръмп, защото той просто не е психически годен да върши работата, нарастват. Лудостите на Тръмп вече не са шега. Те са основна причина за глобална нестабилност.