В ранните сутрешни часове на 6 октомври дронове удариха два търговски кораба в българската изключителна икономическа зона в Черно море, като потопиха единия от тях и предизвикаха тревога и възмущение както в България, така и в Европейския съюз (ЕС). Атаките с дронове се случват в момент, когато ЕС настоява България да се превърне в ключова входна точка за стоки, внасяни от Азия в блока по търговския маршрут, известен като Среден коридор.

Средният коридор, който ЕС нарича още Транскаспийски транспортен коридор, свързва Европа и Азия. Той започва в Китай и преминава през Казахстан, Азербайджан, Грузия и Турция, преди да достигне ЕС. Въпреки че коридорът се състои предимно от железопътни линии и пътища, кратки участъци от него пресичат Черно и Каспийско море.

През тази година ЕС обяви намерението си да заложи сериозно на този търговски маршрут – ход, който може да се отрази на железопътната мрежа, пътищата и пристанищата на България. През септември еврокомисарката по разширяването Марта Кос нарече България „вратата към свързаността на Европа“ поради стратегическото ѝ местоположение по този маршрут.

Войните са нарушили глобалните търговски маршрути

Няколко месеца по-рано Кос заяви, че Средният коридор би могъл значително да съкрати времето за транспорт от Азия до Европа – от 45 дни до едва 15 дни, и че е по-безопасен от двата традиционни маршрута за превоз на стоки от Азия към Европа. Един от тях беше сухопътният маршрут Северен коридор през Русия. Търговията по този маршрут отбеляза рязък спад след мащабната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Другият маршрут, понякога наричан „океанският маршрут“, предвижда превоза на стоките с кораб през Червено море и Суецкия канал. Но опасенията от прекъсвания, причинени от войните и нестабилността в Близкия изток, водят до това, че много стоки сега се превозват по целия път около Африка - пътуване, което отнема около 45 дни. Това води до закъснения и разходи както за бизнеса, така и за потребителите.

Всичко това обяснява защо Средният коридор изведнъж изглежда толкова привлекателен - факт, който потвърждава в София Весела Чернева, заместник-директор на Европейския съвет за външни отношения. „Средният коридор е проект, който по същество заобикаля и двата военни конфликта в близост до Европа. Той избягва маршрута през Русия, както и този през Близкия изток“, казва Чернева пред ДВ.

Дали Средният коридор е реалистична алтернатива?

„На първо място има ограничения, свързани със сигурността“, казва Чернева. „Ситуацията със сигурността в Централна Азия трябва наистина да се подобри достатъчно, за да може човек да прави дългосрочни планове за изграждането на големи проекти.“ Чернева също така подчертава, че слабите институции и бюрокрацията в страните по протежение на Средния коридор представляват проблем. Руска намеса не бива също да се изключва.

„В миналото сме виждали инфраструктурни проекти, които не се реализираха, защото не бяха възприети като отговарящи на интересите на Русия, а руснаците изглежда имат значително влияние в страните по маршрута“, казва тя и добавя, че „изходът от руската война срещу Украйна ще окаже влияние върху успеха или провала на Средния коридор“.

Атаките с дронове във вторник срещу търговски кораби в Черно море са сурово напомняне, че сигурността по маршрута може и да остане проблем. Освен това нивото на водата в Каспийско море спада, като основна причина за това са климатичните промени. Тоест няма гаранция, че корабите ще могат да го прекосяват в бъдеще. Съществува и проблемът с инфраструктурата: пристанищата и железопътните линии по трасето не разполагат с капацитет за значително увеличение на търговските обеми.

Как България би могла да се възползва

Въпреки тези рискове и ограничения, ЕС явно желае да увеличи обема на търговията, преминаваща през Средния коридор, дори и той да не може да замести съществуващите маршрути.

В неотдавнашната си реч за състоянието на Съюза председателката на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен заяви, че ЕС иска да подобри „свързаността“. Трябва да се разнообразят търговските маршрути, да се увеличат търговските потоци и да се съкрати времето за транзитно преминаване на товари. За да постигне това, ЕС се стреми да осигури 12 милиарда евро чрез публични и частни инвестиции.

България би могла да извлече полза от това по редица начини. „В българските железници от десетилетия не се инвестира достатъчно. Българските пристанища също биха спечелили много от инвестиции. Развитието на по-добри пътни връзки от Средиземноморието, но също и в посока изток-запад, би помогнало, особено на северната част на страната, която в момента не е много добре свързана. Така че ползите са ясни“, подчертава още пред ДВ Весела Чернева.

Автор: Мадлин Пит

Американците имат един колоритен израз за президент, който вече навлиза в последния етап от мандата си или се намира в слаба политическа позиция - и от когото, следователно, не може да се очаква много: "куца патица" (lame duck).

На заседанията на Европейския съвет често не липсват подобни "куци патици" сред 27-те членове. Обикновено това няма сериозни последици. Ситуацията обаче става проблематична, когато в тази категория попадне някой от тежката категория в ЕС, пише испанският вестник La Vanguardia.

Ако лидерите на двете движещи сили на Съюза - Германия и Франция - едновременно се окажат "куци патици", ситуацията заплашва да доведе до катастрофална парализа. А това е повод за тревога в момент, когато Европа е изправена пред решителни дебати. Френският президент Еманюел Макрон "куца" от известно време насам - още от момента, в който необмисленото му решение през 2025 г. да свика предсрочни избори го остави без мнозинство в Националното събрание и превърна последните две години от президентството му - мандатът му изтича през 2027 г. и той няма право да се кандидатира за трети - в период на постоянни сътресения. Още по-лошо за политическото му наследство е, че партията му е изправена пред опасността да бъде напълно разбита на следващите президентски избори, където за фаворит масово се смята ветеранът и лидер на крайната десница Марин льо Пен от "Национален сбор" (RN).

В сравнение с Макрон, германският канцлер Фридрих Мерц някога изглеждаше много по-стабилен. Това вече не е така. Лидерът на християндемократите изглежда е пропилял целия си политически капитал за по-малко от година и половина начело на федералното правителство: не само популярността му се е сринала до критично ниски нива (14%), но той е повлякъл и партията си - Християндемократическия съюз (CDU) - към дълбока екзистенциална криза. На последните два регионални избора партията претърпя съкрушително поражение от крайнодесни сили - включително откровени неонацисти - от партията "Алтернатива за Германия" (АзГ); освен това, за първи път в историята тя не успя да преодолее прага от 5%, необходим за влизане в щатски парламент (в Мекленбург-Предна Померания).

И двете страни са изправени пред сериозни икономически трудности. Цялата индустриална стратегия на Германия от последните десетилетия - изградена върху вноса на евтин руски газ и мащабния износ за Китай - се срива. Скорошен доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ) показва, че Германия е европейската страна, най-силно засегната от нарастващата китайска индустриална конкуренция: не само че обемът на износа ѝ за азиатския гигант е спаднал (от 3,1% на БВП до 1,5%), но Китай се конкурира ожесточено в ключови за нея сектори - машиностроенето и автомобилостроенето. Днес китайските електромобили заливат пазара, а германският сектор обявява масово затваряне на заводи. Освен това, въпреки стабилните държавни финанси - с бюджетен дефицит от 2,7% и изключително ниско ниво на дълга от 63,5% - икономическият растеж остава слаб след две години на свиване, докато инфлацията е достигнала 2,9%.

Френската икономика се справя по-добре, но все пак няма много поводи за оптимизъм. Икономическият растеж е близо до стагнация, безработицата остава висока (8,3%), а инфлацията (2,6%) се усеща най-силно при цените на горивата, което подклажда социално недоволство. На този фон правителството на министър-председателя Себастиен Лекорню е изправено пред трудната задача да прокара бюджета за следващата година. Целта е да се въведат мерки за укрепване на публичните финанси на обща стойност 54 милиарда евро (чрез комбинация от съкращаване на разходите и повишаване на данъците); тези мерки единствено ще задържат бюджетния дефицит на ниво от 5% - доста над прага от 3%, макар че досега Париж е избягвал официални санкции - и ще стабилизират публичния дълг на 121,7% от БВП. Тази стойност е двойно по-висока от нивото в Германия (като заслужава да се отбележи, че в момента Франция плаща по-високи лихви по дълга си, отколкото Гърция).

За разлика от Франция, където през май предстоят решаващи президентски и парламентарни избори, в Германия не се задават федерални избори в близко бъдеще- следващите са насрочени за 2029 г. Въпреки това предстоящите регионални избори биха могли допълнително да отслабят позициите на християндемократите, освен ако партията не промени курса си. Засега коалиционното правителство със социалдемократите остава стабилно, макар да не е ясно колко дълго ще продължи това без съществена промяна в посоката на управление. Макар Мерц да се е вкопчил в поста и програмата си за реформи, в рамките на ХДС (CDU) вече се водят дискусии за евентуалната му замяна като кандидат на партията за канцлер.

Слабостта на тандема Мерц-Макрон не вещае нищо добро за справянето с ключовите предизвикателства пред Европа. Най-належащото от тях - ако изобщо може да се посочи само едно - е одобряването на бюджетната рамка на ЕС за периода 2028-2034 г. Тази рамка ще определи реалния обхват на амбициите на ЕС и много лидери биха искали да се постигне споразумение преди края на годината, предвид ключовите избори, които предстоят догодина във Франция, Испания, Италия и Полша. Други неотложни въпроси включват формулирането на единна индустриална политика, насърчаваща принципа "Произведено в Европа" (като преразглеждането на търговските отношения с Китай представлява сериозно предизвикателство), както и прилагането на мерки от докладите на Драги и Лета за повишаване на конкурентоспособността на европейската икономика (особено по отношение на Съюза на капиталовите пазари), без това значително да подкопава "зеления дневен ред". В дневния ред също така фигурират въвеждането на истинска европейска политика за отбрана - чрез отказ от преобладаващия понастоящем национален подход - и продължаването на военната и икономическа подкрепа за Украйна, наред със сложната задача за разширяването на ЕС.

Дебатът за бюджета на ЕС заплашва да бъде много бурен - и всъщност вече е такъв. Германия засега се е отказала от каквато и да е умерена позиция и оглавява групата на така наречените "пестеливи" държави (Австрия, Финландия, Нидерландия и Швеция). Тези страни категорично отхвърлят предложението на Европейската комисия за бюджет от 2 трилиона евро за съответния период. Канцлерът Мерц настоява за съкращения в размер на стотици милиарди по всички бюджетни пера, като същевременно отказва да одобри нови източници на приходи на ниво ЕС (известни в брюкселския жаргон като "собствени ресурси") или да преструктурира и удължи срока на общия дълг, поет първоначално по време на пандемията от COVID-19. На тях се противопоставят така наречените "Приятели на кохезията" - включително Испания, - които отхвърлят всякакви съкращения на кохезионните фондове или на Общата селскостопанска политика (ОСП).

Поредицата от консултации, проведени от председателя на Европейския съвет Антониу Коща в европейските столици, досега само подчертава огромната пропаст между различните страни и трудността за постигане на компромис. В опит да се намери решение, някои предлагат значителни съкращения на собствените оперативни разходи на ЕС и на бюджета за външно сътрудничество (програмата "Глобална Европа"), но нито една от тези мерки не е достатъчна, за да реши уравнението.

При тези обстоятелства решаваща ще бъде ролята, която в крайна сметка ще избере да изиграе Фридрих Мерц. Преди около година - през лятото на 2025 г. - германският канцлер се ангажира да засили външнополитическата активност на страната и обеща засилено лидерство в рамките на Европа. "Поемаме по-голяма лидерска отговорност като надежден партньор в Европа и по света", заяви той тогава. Ключовият въпрос е дали той ще продължи този курс на действие, или ще даде приоритет на националните интереси и въпросите на вътрешната политика. Непосредственото бъдеще на ЕС зависи от неговите действия.

Източник: news.bg

Започвам с нелепостта на разискванията на Консултативния съвет по национална сигурност.

"Не съм доволен от докладите на службите, някои са по-слаби в анализите си от електронните издания. Службите докладват, че вторият кораб идва от Египет към Украйна, където няма логика да вози пшеница. Трябва да пътува 5 дни, а пътува 15. Този кораб още не е проверен - говорили ли са моряците през тези 15 дни със своите близки? Каква комуникация е текла? Говори се в докладите на службите, че са превозвали хора или войска. Дали е вярно или не - затова се реши от всички да се иска подводен дрон, който да отиде и да го види. Но 15 дни това корито къде е било? Каква му е дейността?"

Вярвам му, че службите и ДАНС са докладвали такива нелепости.

Ако е така, незабавно трябва да бъдат разпуснати и наново сформирани. Харчим луди пари за тях, а не вършат работа и за пет стотинки.

Но може би пък вършат работа - за милиони и милиони рубли.

Да видим така нареченото "мотаене" на потъналия кораб ALFA WATAN за тези 15 дни.

Няма такова!

Няма!

Ето го маршрутът, който лесно се намира от открити публични източници:

Тартус - Сирия (21 юли - 1 август)

Ашкелон - Израел (4-6 август) и Ел Ариш - Египет (3-5 август) - разстоянието между двете пристанища е 50 километра.

Истанбул - Турция (17 август)

Александрия - Египет (13-17 септември)

Ел Ариш - Египет (19-21 септември)

Картал - в Мраморно море, Турция (5 октомври)

Сулина – в делтата на Дунав, Румъния (заявена дестинация)

Корабът потъва на 6 октомври 2026 г. в 00:15 минути. Дори не е успял да подаде сигнал за бедствие.

Колкото и да търся думи, не намирам такава, с която да опиша некадърността на родните служби. И вероятно и на родното МНО, което на радарите си не е успяло да проследи навлизането на близо стометров кораб в икономическата ни зона в Черно море.

А сега да анализираме втората нелепост на ДАНС и двете сродни служби (външно разузнаване и военна информация)!

Нелепост! Не на квадрат, а на куб!.

В кораб от типа генерален карго товар такова превозване е невъзможно. Нито на палубатата, нито в трюмовете. Защото на палубата едно по-силно вълнение ще насмете „войската” в морето, а в трюмовете тя ще се задуши.

И още една поредна нелепост – каква войска, бе другари „спецове”?! Товарил е в Турция, в пристанище Картал.

Значи излиза, че войската е турска!

Вие сте луди за връзване! Бетер фантасти са – нито един такъв роман няма да насмогне на въображението ви.

Но въпросът за товара наистина стои. Според официалната документация е сол. Обаче си задавам въпроса защо сол ще се разтоварва в пристанище Сулина, когато по маршрута преди него е пристанище Констанца. С прекрасно развити транспортни връзки.

Да превозва снаряди? - Тогава почти светкавичното му потъване е напълно обяснимо – взривили са се и те.

Да, обаче не!

Такава верижна детонация при наблъсканите с тротил или хексоген трюмове ще протече за част от секундата и ще се превърне в огромен, гигантски единичен взрив.

3 000 тона взрив са една пета от мощността на този на ядрената бомба в Хирошима. (16 000 тона)

Близкият кораб ABLE щеше да бъде тежко засегнат от експлозията и най-вероятно също щеше да потъне. Взривната вълна щеше да бъде усетена много силно и на българския ферибот. Освен това той ще трябваше да се пребори и с локалното цунами, което ще причини експлозията.

При такъв взрив ударната вълна щеше да се чуе във Варна и яко да разтърси прозорците. Светлината от нея щеше да освети целия град.

А такива данни въобще няма.

Но пък е възможно наистина да е превозвал оръжия – автомати, картечници, камиони, бронирани коли, дори БТР-и. Въобще износна продукция от Турция, която усилено продава оръжия на Украйна въпреки добрите си връзки с Русия.

Но и тук има едно не.

Подобни кораби са снабдени със собствени кранове, за да вадят стоките от трюмовете, след което те се поемат от пристанищните, които струват скъпо и прескъпо. Този кораб няма такива.

Той е използван за насипни товари, което се вижда и по товара му в предишни рейсове. И документацията солта май ще се окаже истинска.

Въздушен дрон не може да потопи толкова бързо кораб, дълъг 83.5 метра и широк 12 метра. Дори няколко такива дрона трудно ще постигнат такова време – бойният товар и на най-тежките е под 100 кг.

Морски дрон може да го направи от типа на свръхтежките, но в руския флот те засега са единични. И не са точно дронове, а катери. Т.е са по-забележими.

Основното възражение е в далечината на плаването им - само 200 км. Това разстояние е недостатъчно, за да достигнат икономическата зона на България. За да свършат такава работа в наши води, се изисква кораб-майка, оборудван със съответните устройства за спускането им във вода. И със съответната легенда, вкл. как да се обяснят мощните кранове и специфичната форма на кърмата. И с изцяло руски екипаж. Русия има такива кораби, маскирани като научно-изследователски, но сега те не са базирани в Черно море.

Остава една-единствена възможност.

Торпедото носи огромно количество взрив. При това специализиран и наполовина или още по-мощен от чистия тротил. Експлозията от него или пречупва килът на кораба или отваря такава огромна дупка в борда под водата, че плавателният съд потъва буквално за минута-две или малко повече.

Опитът от Втората световна война доказа, че при торпедни атаки много често не се успява да се подаде дори и сигнал SOS. Твърде често на повърхността не остават нинакви следи или са минимални, какъвто е и случаят сега.

А за капак ALFA WATAN е стар – на възраст половин век. Построен е през 1976 г. Стоманата вече се уморила от една страна, а от друга тогава конструкциите не са били проектирани и изпълнявани с такива изисквания за безопасност при щорм, какщвито има сега.

Изстрелване на торпедо от относително близко разстояние – 1.5 до няколко километра при звуковия съпровод на двата кораба плюс трети наблизо (българския ферибот) ще мине незабелязано въпреки осеяното от НАТО с хидрофони и плаващи хидрофонни буйове Черно море. Атаката с въздушни дронове и техни експлозии допълнително ще маскира шума от торпедото, за да не може да се различи на фона на звуковата какафония въпреки филтрите.

Другият кораб ABLE е превозвал украинска пшеница. Тя и зърнестият прах са много лесно въпламеними. Ако влезеш в трюма например със запалена цигара, най-вероятно и ти, и целият екипаж ще се отправите на посещение завинаги при Бога. Затова огромният разразил се пожар на борда му е лесно обясним, като и причината да не се гаси – практически е невъзможно да се потуши.

В Черно море Украйна няма подводници. Няма и военни надводни кораби. Но Русия има подводници. В момента две ядрени и пет неядрени.

Атаката, начинът ѝ, средствата ѝ, произходът ѝ, целта ѝ освен корабите са ясни! И безспорни за обективни експерти!

Ръководителя на канцеларията на украинския президент Володимир Зеленски Кирило Буданов пристигна в Полша с ясно очертана задача – да помогне за овладяването на нов спор между Киев и Варшава. В България той остана около 20 часа, но публично потвърдените данни за целите и разговорите му са значително по-ограничени. Именно тази разлика определи и реакциите в двете държави.

На 5 юни 2026 г. Буданов се срещна с държавния секретар в полското външно министерство Марчин Босацки. Срещата беше по искане на украинската страна. Основният повод беше решението на Володимир Зеленски едно украинско военно подразделение да бъде наречено „Героите на УПА“ – ход, който предизвика остра реакция в Полша заради историческата роля на Украинската въстаническа армия.

Полското външно министерство заяви, че решението е породило „болка и възмущение“ в полското общество. Варшава настоя отношенията с Украйна да се изграждат върху историческата истина, уважението към жертвите и диалога. Успоредно с историческия спор са обсъдени военната обстановка, възможните дипломатически сценарии и условията за бъдещи мирни преговори. Двете страни са потвърдили стратегическия характер на сътрудничеството си.

Това прави полската визита класически пример за кризисна дипломация: има конкретен повод, известен събеседник, официално потвърдена тема и пряк политически риск. Буданов не е отишъл във Варшава да представя общо послание, а да намали напрежението по въпрос, който засяга едновременно историята, вътрешната политика и подкрепата за Украйна.

За визитата на Буданов в България стана известно след публикувана снимка от срещата му с Цветан Цветанов. „24 часа“ съобщи, че украинският представител е пристигнал в късния следобед на 7 октомври и е отпътувал на 8 октомври за САЩ. Не е публикувана официална програма, нито е потвърдено кои български институции са участвали в разговори.

Самият Буданов заяви, че пътува към САЩ с украинския преговорен екип за важни срещи и че Киев продължава дипломатическите усилия за „устойчив и справедлив мир“. Това послание очертава следващата му задача, но не доказва какъв е бил конкретният му мандат в София.

Българската реакция беше насочена не толкова към съдържанието на разговорите, колкото към липсата на информация. Костадин Костадинов поиска от Министерския съвет да съобщи причината за посещението и темите на обсъжданията. „Ние разбрахме за тази визита вчера, но трябваше да проверим информацията“, заяви лидерът на „Възраждане“. Делян Пеевски също каза, че не разполага с данни и че премиерът дължи обяснение.

Дейността на Буданов в Полша има по-ясно измерим политически смисъл. Той е използван като представител на украинското президентство в момент, когато спорът за УПА заплашваше да засегне стратегическите отношения с един от най-важните съюзници на Киев. Реакцията на Варшава остана твърда, но каналът за разговор беше запазен.

В България оценката е по-сложна. Посещението вероятно е било част от по-широк дипломатически маршрут преди срещите в САЩ, но наличните публични данни не позволяват да се посочи конкретен резултат. Политическият ефект беше обратен на търсения от Киев: вместо ясно послание за мир и преговори, в София на преден план излезе въпросът защо визитата е останала извън официалната публичност.

Така сравнението показва силната страна и слабостта на Буданов като политически посредник. В Полша той действаше в конкретна криза и чрез официален дипломатически канал. В България присъствието му остана обвито в неоповестени разговори, което ограничи възможността за оценка на резултатите и превърна визита му в основната тема на реакциите на политиците.

Бившият министър на отбраната Тодор Тагарев коментира пред NOVA, че е напълно естествено посещението на Кирило Буданов в България да не бъде обявено предварително заради съображения за сигурност.

„Той е ключова и легендарна личност“, заяви Тагарев.

По думите му първоначално е предположил, че Буданов е пристигнал в София заради разминаването между позициите на Румен Радев и Володимир Зеленски за атаките срещу корабите в Черно море.

След като разбрал, че от България Буданов е заминал за САЩ, Тагарев стигнал до друга хипотеза – че посещението може да е свързано със съдбата на „Лукойл“ и руските активи. Той обаче не представи доказателства за такава връзка.

Посещението на Кирило Буданов в София идва непосредствено преди нов кръг от преговори между Украйна и САЩ за прекратяване на войната срещу Украйна.

В дневния ред са още гаранциите за сигурността на Украйна и плановете за следвоенното ѝ възстановяване. В разговорите са поканени да участват и представители на европейски държави, НАТО и Европейския съюз.

Буданов оглавява кабинета на президента Володимир Зеленски от февруари 2026 г. Преди това той беше началник на украинското военно разузнаване.

Източници: darik.bg, 24chasa.bg, amp.dw.com, frognews.bg

Бих искал да кажа няколко думи по повод разразилата се в социалните мрежи през пoследните дни мини-истерия около "номинацията" на Георги Господинов за Нобел.

Това коментира във "Фейсбук" Манол Пейков.

Първо – няма "номинации" за Нобел. Доколкото изобщо ги има, те са вътрешни (за членовете на Шведската академия) и се разсекретяват цели 50 години по-късно.

И второ – в нашумялата през последните дни статия във "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" не се казва че Геоги Господинов (или някой от другите шестима) е "номиниран".

Това, което се твърди в статията е, че е "достоен" за Нобелова награда. Което всъщност – за мен лично, като негов читател и издател – означава п о в е ч е.

Днес във Франкфурт имах среща с издателя на Георги Господинов в Швеция, моя отдавнашен приятел Ола Валин от издателство "Ерзац".

Преди той да посегне към книгите на Господинов ("Времеубежище" през 2024-а, "Градинарят и смъртта" през 2025-а и "Физика на тъгата" преди броени месеци; малко след това – и "Остайница" на Рене Карабаш), в Швеция не беше издавана книга от български автор повече от 50 години (!!), някъде от началото на 1970-те.

Едно от нещата, които обсъдихме днес, е че в историята на Нобеловата награда за литература има един-единствен случай, при който наградата е дадена на автор (драматургът Харолд Пинтър), който е нямал н и т о една издадена книга на шведски език (но пък е имал преведени на шведски доста пиеси).

Шведската академия, ми казва Ола, ни най-малко не се интересува от популярността на даден автор зад граница (включително в собствената му страна); вълнува ги единствено рецепцията на въпросния автор в самата Швеция.

Даде за пример Нобеловата награда на Херта Мюлер от 2009 г., която – по негови думи – силно е изненадала огромното мнозинство немски литературни критици, отчасти поради сравнително ограничената ѝ популярност (по това време) в Германия. В същото това време, обаче, Мюлер е била един от най-четените автори в Швеция няколко години подред.

Заедно с Ола на българския щанд ми гостува и директора на престижния Гьотеборгски панаир на книгата Йохан Колен. Разговаряхме повече от 40 минути (което за тукашните стандарти, при които човек провежда между 10 и 15 срещи дневно, си е доста).

Той ми разказа за тазгодишното гостуване на Георги на Панаира в Гьотеборг – и за изключително сериозното внимание към него както от публиката, така и от литературната критика.

Сподели също, че като част от книжното изложение е имало събиране на дипломатическия корпус – където Георги Господинов е бил поканен да изнесе специално обръщение. "Няколко от дипломатите останаха толкова впечатлени, че дойдоха при мен след събитието, за да поискат копие от речта на Георги", додаде Йохан.

Ола пък добави, че се очаква идните дни речта на Георги да бъде публикувана в един от водещите шведски вестници (панаира в Гьотеборг се проведе в края на септември). "Едва през последните няколко месеца в шведската литературна преса започнаха да се появяват статии, които поставят Господинов рамо до рамо с най-големите писатели на нашето време", отбеляза той.

След като Ола и Йохан си тръгнаха се замислих за това колко дълго време отне на Георги да пробие на чуждестранната сцена (над 15 години – на което съм пряк свидетел) – при пълно отсъствие (по онова време) на български литературни агентства и постоянни сътресения в националната ни програма за финансиране на литературни преводи на чужди езици.

Припомних си и всички разправии, обяснения и битки с Министерството на културата около финансирането на български автори зад граница, в които съм участвал лично през последните години. И за тоталната непредсказуемост на всяка новообявена програма, в която отново и отново се повтарят стари грешки, които сме си мислили, че отдавна сме обговорили и преодолели.

Замислих се и за дългогодишната липса на финансиране – както и за факта, че тя до голяма степен е отговорна за липсата на достатъчно преводи на български автори в чужбина през първите две десетилетия на 21 век. И за уебсайта на Национален фонд култура, предназначен за чужди издатели, в който информацията ча-а-а-ак до м и н а л а т а година беше единствено и с а м о на български език – и не беше възможно да попълниш нито думичка от кандидатурата си, ако не разполагаш с кирилска клавиатура.

Сетих се също така за дългогодишното отсъствие на български щанд от панаирите във Франкфурт, Лондон и Болоня – трите абсолютно з а д ъ л ж и т е л н и книжни изложения за всяка уважаваща себе си страна в Европа. Както и за поне пет години след това, през които разполагахме с кух, празен щанд за десетки хиляди евро, платени от държавата в последния възможен момент след дълги разправии – щанд, предизвикващ повече срам, отколкото гордост.

Накрая в ума ми се материализираха и невъзможните образи на шепата мечтатели – чийто брой, слава Богу, лека-полека нараства от година на година – които искрено вярват в настоящето и бъдещето на българската литература и работят неуморно за нейното добруване, самочувствие и международна видимост.

Всичко това ме наведе на няколко важни извода.

Първият е, че без значение колко талантлив е един автор, той няма как да получи международно признание (камо ли Нобел!) в условията на културна изолация.

Вторият – че (без това ни най-малко да отнема от изключителността на Георги и неговото творчество!) Нобелът твърде рядко е резултат единствено и само на наличието на самороден талант-гръмовержец и далеч по-често – на създадената адекватна обществена и културна инфраструктура за р а з ц ъ ф в а н е на творчеството, както и подходящи условия и контекст за с п о д е л я н е т о му с околния свят.

Третият извод (който е пряк резултат от първите два) е че би било далеч по-добре ако гледахме на литературния Нобел не просто като начин да почешем националното си его (че, видите ли, и у нас има хора с акъл и талант, които възправят ръст над сивата маса и определят пътищата и посоките на този свят) – а като признание, че сме създали подходящите о б щ е с т в е н и условия този талант да разцъфне и да даде плодове, които да бъдат в и д и м и далеч отвъд пределите на малката ни страна.

Постигнем ли това – Нобелът ще е само на ръка разстояние. Макар че тогава едва ли ще ни е толкова важен.

Защото личното ни съучастие в преследването на смисъла – като нация, народ, културна и езикова общност, която п о д к р е п я своите големи умове и инвестира в тях – е не само по-в а ж н о, но и значително по-удовлетворително от кое да е потупване по рамото, пък било то и от самия Нобелов комитет.

Първите месеци след раждането са период, в който бебето е особено уязвимо към редица инфекции, а собствената му имунна система все още не може да осигури пълна защита. Именно тук идва ролята на майчините антитела – чрез ваксинация по време на бременността майката може да изгради имунен отговор, а част от антителата да преминат през плацентата и да осигурят защита на новороденото в първите месеци от живота му. Коклюшът, грипът и респираторно-синцитиалният вирус са сред инфекциите, които могат да протекат тежко при най-малките. Какво е добре да се знае… Пред ФАКТИ говори проф. Радка Аргирова, дмн, вирусолог в Клиничната лаборатория на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“ – София. Проф. Аргирова бе лектор в 25-тата национална среща на фондация „Медии Общество Семейство Традиции“ (МОСТ), проведена в „Албена“, която бе под наслов „Животът като ценност“. – Професор Аргирова, много актулна и интересна тема е тази за ваксинирането на бременни. Как, кога, за какви случаи и за какви ваксини говорим? – Бих казала така: трябва да знаем какви заболявания и с каква степен на опасност, както от заразяване и боледуване, така и от смърт, има при новородените деца. И понеже новородените имат недоразвита имунна система, не могат след самото раждане да произвеждат пълноценни защитни антитела, за да можем да ги ваксинираме при раждането. Много е важно да се каже, че съществуват и светът се е замислил върху това дали една бременна жена да бъде ваксинирана, да създаде тя антитела и специално IgG антителата, които минават през плацентата, като така те да предпазят новороденото, особено през първите 6 месеца. Бих казала дори до към 18-ия месец могат да бъдат активни някои антитела и по този начин майката чрез имунизация може да предпази детето. Най-често срещаните инфекции при новородените са причинени от респираторно-синцитиален вирус, коклюш, грип, тетанус и др. – Скоро имахме казус с коклюш в България... – Да, точно така. Работата е в това, че при първата среща с тези патогени, когато говорим за организма на едно бебе, ако новороденото няма тази защита от майката, това може да се окаже фатално, защото детето още не е ваксинирано, а се среща с неизвестен патоген, който може да довете до фатални последици.

– Но други хора ще кажат, че толкова години не сме правили такива ваксини… – Да, знам го това, но науката напредва. В момента говорим за една профилактика, едно предпазване чрез пасивен трансфер на антитела, тоест бебето не ги създава, но ги получава от майката чрез пренасянето през плацентата.

– И как всичко това навлиза това в България? В смисъл, как го приемат самите майки? – Когато беше коклюшът преди две години, имаше опасност действително за новородените. Коклюшът, както знаете, може да бъде смъртоносен и тогава Министерството на здравеопазването много правилно призова бременните жени да се ваксинират срещу коклюш и по този начин да бъде осигурено предпазването на новородените. Между другото, доста жени се ваксинираха, разбраха това, претеглиха плюсове и минуси, решиха и направиха много добър подход и по този начин бяха предпазени много бебета от коклюш. Но най-актуалните опасности към днешна дата са грип и респираторно-синцитиалният вирус, защото респираторно-синцитиалният вирус е много опасен за деца до 5-годишна възраст, а след тях - за бабите и дядовците. Но особено първият сезон, когато се роди детето, първата му среща с този вирус, който е респираторен вирус, и ако то или майката не са ваксинирани, за някои, не за всички, разбира се, но за някои това може да има фатални последствия. Ако майката е ваксинирана обаче, е създала антитела, тези антитела ще минат в бебето и то ще бъде осигурено при първата му среща с патогена и ще бъде ликвидирана възможността то да се разболее тежко.

– Когато говорим за бременност, говорим за период от 9 месеца. Кога трябва да се сложат ваксините? – Трябва да се сложат между 22-ра до 35-та гестационна седмица. Това е вторият триместър най-често, но зависи от ваксината. Най-често се слагат във втория триместър, това е доказано вече. Милиони бременни са ваксинирани по света, но трябва да кажа веднага, че не само в България, а в целия свят бременните са много внимателни. Нормално е всяка бъдеща майка да иска детето ѝ да е здраво, да е добре и те се интересуват от ефективност, ефикасност, болезненост, странични явления и дори цена. Но моите наблюдения показват, че бременната би дала всичко, ако е сигурна, че това ще има ефект. Важен е ефектът.

– А какво трябва да знаят майките? Кога не може да се направи тази ваксинация? Как се съобразява една майка дали е подходящо да се ваксинира? – Първо, тя трябва да знае това. Второ, общопрактикуващите лекари, говорим за педиатрите, трябва тези неща да ги знаят, а те ги знаят. Въпрос на разговори е.

Плащаме скъпо, енергоемките ни индустрии се изнасят, а същевременно нямаме желания резултат за климата, заяви енергийният експерт Боян Рашев. Той e един от водещите специалисти в България по управление на околната среда, ресурсите и енергията. От 2007 г. е управляващ партньор в консултантска компания в България по въпросите за ESG, декарбонизация, доклади и оценки за въздействие, кръгова икономика. Личната му мисия е политиките в енергийната сфера и околната среда да се провеждат така, че да са в полза на националния интерес и да водят до повишаване на благосъстоянието на хората и успеха на бизнеса.

– Г-н Рашев, хората са притеснени от високите цени на петрола, а оттам и на горивата. Какви са прогнозите ви и как може да се противодейства?

– Цените на петрола и горивата са силно зависими от геополитическата обстановка. Докато се водят войните в Персийския залив и Украйна, цените ще бъдат относително високи. Ако има мир, пазарът много бързо ще се успокои и цените ще паднат. Много е трудно да се прогнозира. Европа може да си осигури стабилни цени, като инвестира във възраждане на нефтодобива и рафинирането и/или като внася по-малко и предимно от региони, които може да контролира, и/или като намали облагането на горивата. Горивата в Европа принципно са скъпи заради високите акцизи.

– Как ще коментирате действията на българското правителство с предложенията за временно анулиране на акциза на пропан-бутана и на природния газ, както и на помощите от 50 евро за социално слабите?

– Българското правителство се опитва да прави стъпки за защита на най-уязвимите потребители, което е логично. Ако искаме дългосрочно по-евтин газ обаче, трябва преди всичко да мислим за собствен добив.

– Тези дни постнахте в социалните мрежи свое интервю от 2021 г., че правителства в Европа ще падат като круши. Намек ли правите?

– Не съм поствал това интервю – вероятно някой друг го е направил. Но положението, за съжаление, е много подобно на края на 2021 г. Най-голямата круша се очертава правителството на Мерц в Германия.

– И докато хората са концентрирани дали ще могат да карат колите си, вие поставяте фокуса и прогнозирате енергийна криза и високи цени на електроенергията през зимата. Виждате причината в природния газ, въпреки че той дава едва 16 на сто от потреблението за август на електроенергия. Защо?

– В Европа сме в постоянна енергийна криза – по отношение на цените на газа и електричеството – от средата на 2021 г. до днес. От време на време към нея се присъединяват и горивата. Текущата цена на природния газ на нидерландския хъб се колебае около 70-80 евро/MWh. Тъй като газовите тецове са тези, които де факто определят цената на тока в повечето страни в ЕС, включително съседни на България като Гърция и Румъния, цената на газа определя и средните цени на тока.

При 80 евро за мегаватчас и 80 евро на тон за въглеродните квоти газовите ТЕЦ няма как да генерират печалба под 180 евро на мегаватчас продажна цена на електричеството. Ако видим и по-високи цени на газа през зимата, а това е все по-вероятно при тези ниски нива на запълване на газохранилищата, токът ще става и по-скъп. Освен това производството на газови и въглищни тецове обикновено нараства значително през зимата.

– Газова криза ли очаквате в Европа? И ако отговорът е “да”, как да се предпазим от критично високи цени? У нас няма газови централи, но това засяга топлофикациите.

– Не я очаквам – газовата криза се случва. В България можем да се предпазим донякъде от високите цени, като осигурим нужните условия на въглищните си тецове да работят. Най-адекватният подход на европейско ниво е премахване или ограничаване на цените на въглеродните квоти. Това веднага би върнало въглищните централи в микса и би намалило участието на газовите във формирането на цената на тока. Батериите и вецовете също имат роля в ограничаването на цените в пиковите часове, но първите трябва да могат да зареждат евтин ток отнякъде. Топлофикациите трябва да инвестират в алтернативи – отпадъци, биомаса, геотермална енергия, ако не искат всеки път да изпадат в криза при вдигане на цените на газа.

– България не стои ли добре с газопроводите си, с достъпа до терминали за втечнен газ, с договора си за азерския газ?

– България принципно стои добре, но не се възползва максимално от положението си. Оттук минава много газ, а ние ползваме миниатюрна част от него. Нивото на газификация на страната е много под средното за ЕС. Договорът за азерския газ ни дава предимства, но те ще са до определен момент.

– Странното е, че въпреки многото инсталирани фотоволтаици, които вече са на второ място по производство на ток след ядрените централи, и очаквания за близки до нулата и минусови цени на електроенергията това лято те държат високи нива. А потреблението не се е увеличило съществено. Как се обяснява това?

– България разполага с над 7 GW инсталирани фотоволтаични мощности и около 6GW/20GWh батерии. Благодарение на големите грантови схеми сме световен шампион в батериите. Независимо от това цените на електричеството на пазара “Ден напред” през това лято бяха най-високите в историята (ако изключим 2022 г.). Дължи се на скъпия газ, скъпите емисионни квоти и кризата с АЕЦ в близки страни (Румъния, Унгария) заради ниското ниво на река Дунав. Факторите са все външни. България е отлично свързана с пазара в ЕС, което в случая вдига цените и у нас. При евтин газ ефектът е обратен – цените у нас падат.

– Има ли стремежът към електрификация и отказ от фосилните горива дял в това?

– Има. Първо, необмисленият стремеж към пълна и бърза електрификация вдига много потреблението. В България това е особено видимо през зимата, когато потреблението ни скача 1,5 до 2 пъти заради все по-масовото отопление на електричество. Желанието за бърз отказ от фосилни горива в Европа доведе преди всичко до бързо намаляване на добива на нефт, газ и въглища и ограничаване на работата на местните въглищни тецове. Това обаче се случва, без да сме готови с източници и мощности, които могат да ги заместят в реални условия. Резултатът е, че плащаме много по-скъпо, енергоемките ни индустрии се изнасят, а същевременно нямаме и желания резултат за климата.

– ВЕИ-тата и съхраняването на енергията им в батерии не могат ли да покрият вечерните пикове и да не се разчита на газовите централи да осигурят потреблението след залеза на слънцето?

– ВЕИ имат своето място в системата, а батериите ни дават възможност да използваме по-голяма част от енергията им. В България това работи особено добре през лятото, когато фотоволтаиците произвеждат много. Въпреки това пак имаме скъп ток и доста работа за “ТЕЦ Марица-изток 2”. За съжаление, положението ще бъде далеч по-лошо през зимата, когато хем потреблението е по-високо, хем слънцето рядко свети. Една батерия не може да замени диспечеруема мощност на газ или въглища в пълен обем.

– Какъв оптимален микс би направил поносими цените на електроенергията и парното?

– Ако търсим най-ниска цена на енергията, трябва целият пазар да е ориентиран към това и да залагаме на източници, които имаме и които са достатъчно надеждни при всякакви условия. Въглеродните квоти например са измислени, за да премахнат изкопаемите горива от микса – те не целят постигането на изобилна, надеждна и евтина енергия. Всичко е въпрос на политически приоритети. Ако в Европа искаме евтина енергия, трябва да оставим пазара сам да намери пътя към нея. Той ще се справи много бързо.

Източник: glasove.com

Все повече хора успешно преодоляват онкологично заболяване и се връщат към обичайния си ритъм на живот. Но какво следва след приключване на терапията? Според съвременните международни препоръки грижата за пациента не завършва с последната химиотерапия или лъчетерапия, а продължава през целия период на възстановяване. Как да подходим… Пред ФАКТИ говори д-р Милена Кьосева от Отделението по онкологични заболявания в пневмологията към Комплексен онкологичен център – Пловдив. - Д-р Кьосева, какво започва след последната терапия и защо възстановяването е толкова важно? - След края на активното лечение започва периодът на възстановяване и проследяване. Организмът има нужда от време, за да се адаптира, а човек постепенно се връща към обичайния си ритъм. В този етап значение имат не само медицинските грижи, но и движението, храненето, сънят и психичното здраве. - Колко движение е подходящо след онкологично лечение? - Физическата активност трябва да бъде съобразена с общото здравословно състояние и проведената терапия. За много пациенти ежедневното ходене е добър начин за постепенно раздвижване. То помага за намаляване на умората и поддържане на здравословно тегло. При определени случаи натоварването трябва да се въвежда по-бавно и след консултация с лекар. - Има ли хранителен режим, който действително може да бъде препоръчан? - По-важен е балансът, отколкото строгата диета. Добър избор е разнообразното меню с повече зеленчуци, плодове, ядки и храни с нисък гликемичен индекс, както и ограничаването на червеното месо. Средиземноморският модел е подходящ ориентир. Не препоръчвам изключването на цели хранителни групи без медицинска причина. - Къде е границата между разумната грижа и опасните крайности? - Проблемът започва, когато хранителни добавки, витамини или алтернативни методи се приемат като заместител на медицинското проследяване или без консултация със специалист. Няма една „чудодейна“ храна, която да предпазва от рецидив. По-важни са устойчивите здравословни навици и спазването на препоръките на лекуващия екип. - Кога умората е очаквана и кога трябва да потърсим лекар? - Умората е често срещана след онкологична терапия и може да се задържи известно време. Ако обаче е силна, продължителна, задълбочава се или е придружена от други оплаквания, е необходимо да се обсъди с лекар, за да се установи причината. - Каква е ролята на съня и психичното здраве? - Те са важна част от връщането към обичайния ритъм. Качественият сън подпомага организма, а емоционалното равновесие има значение за ежедневието и качеството на живот. При продължителна тревожност, потиснатост или нарушения на съня е разумно да се потърси професионална подкрепа. - Може ли страхът от рецидив да пречи на нормалния живот? - Да, подобна тревожност е разбираема след преживяно онкологично заболяване. Проблем възниква, когато страхът започне да определя ежедневието, да нарушава съня или да кара човека непрекъснато да следи за симптоми. Тогава подкрепата от психолог може да бъде много полезна. - Кога пациентите могат да се върнат към козметични и естетични процедури? - Това зависи от конкретната процедура, проведената терапия и общото здравословно състояние. Например микроблейдинг не се препоръчва по време на активна химиотерапия. При микропигментация след мастектомия или реконструкция също е необходимо да се изчака определен период. Подобни интервенции трябва предварително да бъдат обсъдени с лекуващия онколог. - Какви грижи за кожата, косата, скалпа и устната кухина често се подценяват? - Добрата хидратация на кожата, слънцезащитата и щадящата хигиена са важни. Не бива да се пропускат редовните стоматологични прегледи, особено при хора, лекувани за заболявания в областта на главата и шията. При продължителни или необичайни промени е необходима консултация със съответния специалист. - Какво реално може да направи човек, за да намали риска от повторна поява на заболяването? - Рискът не може да бъде премахнат напълно, но има фактори, върху които човек може да повлияе - редовно движение, балансирано хранене, здравословно тегло, достатъчно сън и спазване на графика за медицинско проследяване. Важно е да се избягват крайни режими и недоказани методи. - Кои са петте най-важни правила за първите месеци след лечението? - Да не се пропускат контролните прегледи. Движението да бъде редовно и натоварването да се увеличава постепенно. Храненето да е разнообразно и балансирано. Да се обръща внимание на съня и психичното здраве. Нови добавки, режими и процедури да се обсъждат с лекуващия лекар. - Как се намира балансът между грижата за здравето и постоянното очакване на рецидив? - Целта на проследяването е човек да остане под необходимото медицинско наблюдение, без заболяването да определя целия му живот. Важно е да познава тялото си и да спазва графика за контрол, но същевременно постепенно да се върне към работата, близките, интересите и обичайното си ежедневие.

Премиерът Педро Санчес заложи всичко на една карта и обяви предсрочни избори в Испания. Кампанията неизбежно ще бъде белязана от жилищната криза, миграцията и подема на десните популисти.

В последно време икономическите показатели на Испания са положителни, но в политически план страната е в криза от месеци. В понеделник социалистическият министър-председател Педро Санчес реагира изненадващо: той обяви предсрочни избори за 29 ноември.

Решението за предсрочните парламентарни избори бе предшествано от политическо поражение на правителството. В петък, на втори октомври, специалните декрети на Санчес за решение на жилищната криза не минаха в парламента. Срещу тях гласуваха седмината депутати от консервативната сепаратистка партия на Каталуния „Junts", на чиято подкрепа разчита правителството от 2023 година насам. Сега Санчес се аопитва да си осигури „много по-широко прогресивно мнозинство".

Поражението засегна правителство, чиято парламентарна база и така е крехка вече от месеци. Кризата около масовата миграция към Сеута и множеството случаи на корупция в обкръжението на испанската Социалистическа работническа партия, но също и свързани със самия Санчес, обремениха правителството.

След което се появи случаят "Марикармен": принудителното извеждане на 87-годишната Марикармен Абаскал от жилището ѝ, след като е живяла в него над 70 години, превърна жилищната криза в основна политическа тема. Междувременно възрастната испанка почина в болницата, където беше настанена заради изтощение.

Отхвърлянето на декретите сега позволява на Санчес да се представи като защитник на наемателите. Но не е ясно дали сметките му ще излязат.

Вече от три години жилищният проблем е основна грижа за испанците. По преценки на испанската Централна банка в момента в страната липсват към 750 000 жилища, а до 2028 броят им може да надмине един милион. Над половината от младите хора между 18 и 34 години живее при родителите си или е финансово зависима от тях. Цените на недвижимите имоти растат три пъти по-бързо от заплатите, а и с дял от само 1,7 процента социални жилища Испания е в долния край на класацията в ЕС.

За движението на наемателите плановете на Санчес не отиват достатъчно далеч. Консервативната опозиция и представители на икономиката предупреждават, че поставянето на по-строги граници за нивата на наемите може само да изостри проблема.

От изборите през 2023 година Санчес управлява без мнозинство в парламента. Неговите социалисти са в коалиция с левия съюз „Sumar", но в последно време зависеха от гласовете на по-малки партии - като баската и каталунската регионални партии, но най-вече от гласовете на каталунските сепаратисти от „Junts". Постепенно тази конструкция обаче ставаше все по-нестабилна. Само през първото полугодие на 2026-а правителството загуби на почти всяко четвърто гласуване.

От държавния бюджет се вижда най-добре колко голяма е станала междувременно блокадата. Испания все още работи с бюджета от 2023, тъй като по време на целия мандат премиерът така и не успя да прокара нов бюджет в парламента. В крайна сметка „Junts" оттегли подкрепата си и по жилищния проблем, респективно по тема, която е в челото на дневния ред след националните протести.

В края на юли за съвсем кратко време над 70 000 души преминаха границата от Мароко към Сеута. И макар не след дълго правителството да обяви кризата за приключена, два месеца по-късно все още най-малко 10 000 мигранти продължават да се намират в ексклава с 80 000 население. Полицията разчисти импровизиран лагер, обитаван от около 3000 души, едва миналата неделя.

Кризата промени и дори относително либералната миграционна политика на Санчес. Проект, с който агенция „Ройтерс" разполага, предвижда ускоряване на процедурите по исканията за убежище и депортациите, както и по-строги правила. Правозащитните организации отправиха остри критики.

На пръв поглед консервативната Народна партия на Испания е фаворитка за предстоящите предсрочни избори в края на ноември. Но същинският победител от последните месеци е дяснопопулистката "Вокс" (Vox). Подкрепата за нея междувременно нарасна до 18 процента - с шест повече отколкото на изборите през 2023 година. Така шансовете на партиите вдясно от центъра да получат достатъчно мнозинство за управление нарастват.

Лидерът на „Вокс" Сантяго Абаскал обаче междувременно започна да поставя условия за сътрудничество. Предимство за испанските граждани, икономическа дерегулация и много по-твърда миграционна политика, стигаща до т.нар. „ремиграция", т.е. връщане на мигрантите в родните им страни. При това положение председателят на Народната партия Алберто Нунес Фейхоо ще се окаже пред труден шпагат. За да измести Санчес, той ще трябва да привлече и избиратели от политическия център. Но същевременно ще има нужда за управляващо мнозинство от партньор, който води кампания много по-вдясно.

За международните медии премиерът Санчес в момента е един от най-важните критици на Тръмп в Европа. Правителственият ръководител се противопостави на исканията на Тръмп за пет процента отбранителни разходи, отказа да предостави испански военни база за войната срещу Иран и разкритикува американско-израелските удари. Поради това Тръмп дори временно заплаши с прекратяване на търговските връзки. Същевременно Санчес изрично противопоставя своята миграционна политика на ориентираната към депортации политика на Тръмп и атакува технологичните олигарси от САЩ.

Санчес обаче е и един от най-видните социалдемократически министър-председатели на голяма държава от ЕС. При изборно поражение на левите Европейският съвет ще загуби един от най-силните си гласове срещу Тръмп в лицето на Санчес. Той е премиер, позициониращ се постоянно срещу все по-високите отбранителни разходи, отстояващ либерален курс в миграционната политика и отправящ по-остри критики към Израел във връзка с войната в Газа от повечето си европейски колеги.

Източник: www.dw.com

Коментар на Емилия Милчева:

Румен Радев знае чий е Крим, но все още не знае чии са дроновете, поразили два граждански кораба в изключителната икономическа зона на България.

След заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС), свикан 36 часа след атаките, българското правителство продължава да твърди, че не може да установи дали дроновете са руски или украински. Премиерът Радев вече казва, че товарът и посоката на движение на корабите дават основания за хипотеза, сочеща Русия "логично погледнато", но конкретни доказателства няма.

Логиката идва от товарите. Единият кораб - ABAL, превозва зърно към Истанбул. Потъналият ALFA WATAN е натоварил в египетско пристанище сол за Украйна, откъдето е трябвало да превози зърно обратно за Египет. Той потъва за три минути заедно с 9-членния си екипаж, най-младият от които е на 19 години. Другият кораб се запалва, а двама моряци са тежко ранени.

Заплаха няма, заплаха има

Държавата не знае кой е изпратил дроновете, откъде са дошли и защо са насочени да ударят тези два кораба, единият натоварен със зърно, а потопеният - със сол за Украйна. Но е уверена, че неизвестният извършител не заплашва България.

Въпреки това КСНС е констатирал увеличени заплахи за критичната инфраструктура и сериозни предизвикателства пред защитата ѝ. Затова ще се вземат и допълнителни мерки като засилено наблюдение в Черно море, противодействие на безпилотни системи и развитие на необходимите отбранителни способности. Непосредствена заплаха няма, обаче отбраната срещу нея трябва да бъде подсилена.

Само няколко часа преди КСНС Министерският съвет прие Годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 2025 година - документ, който трябва да съдържа оценка за рисковете, опасностите и заплахите пред страната. Какво точно е записано в него за войната в Украйна, Русия и сигурността в Черно море засега не може да се разбере. Одобреният на 7 октомври доклад все още не е публикуван. В предишния доклад за 2024 година Русия беше назована без колебания - и заради рисковете, произтичащи от действията ѝ, и във връзка с хибридните заплахи, дезинформацията и Черноморския регион.

Сега артикулирането на името на нападателя на корабите е заседнало някъде между логиката на Радев и интуицията на военния му министър, който каза по bTV, че има "вътрешно убеждение чии са дроновете", но без доказателства няма как да го сподели.

Вероятно тези доказателства ще се търсят дълго време. След запитване от българското правителство Европейската агенция по морска безопасност (EMSA) е предложила "абсолютно безвъзмездно" да изследва отломките на потъналия кораб за останки от дроновете. Едва след това властта ще може да каже чий е дронът.

България и Румъния поискаха и спътникови данни от ЕС. В същото време пряка комуникация с украинските военновъздушни сили и служби за сигурност, която би могла да даде информация за използваните дронове, не е имало, твърди Румен Радев.

Агресорът изчезва и като причина

Агресорът изчезва не само като име, но и като причина. КСНС приема, че "най-голямата гаранция за нашата сигурност е незабавно прекратяване на огъня" и използването на политически и дипломатически канали за мир, като България трябва активно да участва в този процес.

Излиза, че рисковете не са следствие от руската агресия и разширяването на военните действия в Черно море, а "пряко следствие" от липсата на дипломатическо уреждане на конфликта, както го определи президентът Йотова.

"Демократична България" (ДБ) е предложила България изрично да препотвърди декларацията, подписана в ООН от 51 държави (включително България), настояваща за незабавно прекратяване на огъня и започване на реални мирни преговори, но предложението не е било прието.

Не е прието и другото предложение на ДБ - България да изпрати дипломатическа нота до Москва за грубо нарушение на международното морско право и да поиска гаранции, че подобни атаки няма да се повторят.

За сметка на това КСНС разпредели грижите за българската сигурност между съюзници и международни организации. От НАТО се очаква подкрепа по "Източен страж", от ЕС - механизъм за сигурно корабоплаване, от ООН - правна и техническа оценка на атаките. С Румъния и Турция ще се търсят общи мерки за безопасността на търговските кораби, а на черноморските държави България ще предлага мораториум върху военните действия. Само от Русия няма да поиска нищо. А Москва използва това мълчание, за да разпространява своите пропагандни версии за случилото се.

Когато София мълчи, Москва говори

Руското посолство заяви, че двата кораба не са били сред целите на руските въоръжени сили и също призова да се чакат резултатите от разследването, за да бъде установена "националността" на дроновете. Паралелно руски пропагандни канали започнаха да разпространяват версии за "украинска провокация", "сенчест украински флот" и опит България и Румъния да бъдат въвлечени във войната.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган не изчака България да приключи с търсенето на доказателства, а разговаря с Владимир Путин за сигурността на корабоплаването в Черно море - да не бъдат атакувани граждански кораби.

Кой застана до Радев

Заседанието на КСНС се превърна от съвет по национална сигурност в снимка на вътрешнополитическо пренареждане. Против общата декларация се обявиха ДБ, "Продължаваме промяната", ДПС и "Възраждане", а съпредседателят на "Да, България" (част от ДБ) Ивайло Мирчев заяви след заседанието: "Не си спомням на масата хора, които да имаха съмнения, че Русия стои зад тази атака".

До управляващата "Прогресивна България" остана ГЕРБ - в лицето на лидера Борисов, макар че преди КСНС именно от ГЕРБ звучаха едни от твърдите позиции за вероятна руска отговорност. След пет часа зад затворени врати Борисов подкрепи текст, в който единствено ясно е, че има някаква заплаха за морската сигурност и критична инфраструктура, защото няма мир.

Така КСНС произведе неочакван политически резултат. По въпроса, по който Радев и правителството останаха изолирани от почти всички парламентарни сили, ГЕРБ им осигури единствената значима подкрепа. И това съвпадение идва в момент, в който "Прогресивна България" ще има нужда от гласове извън собственото си мнозинство в парламента за предстоящия избор на членове на Висшия съдебен съвет.

КСНС трябваше да даде отговор как България ще реагира на новите рискове в Черно море. Два атакувани кораба се оказаха недостатъчни за ясна българска позиция.

Какво трябва да се случи в Черно море, за да приключи Румен Радев с хипотезите?

През последните часове САЩ и Иран засилиха размяната на ответни удари, като Вашингтон взе на прицел три ирански петролни танкера, а Техеран атакува танкери и изстреля балистична ракета по американски военни кораби, патрулиращи близо до Ормузкия пролив.

Експерти определиха действията на Иран, насочени срещу двата американски самолетоносача, като "премерена ескалация", тъй като продължаващият от месеци конфликт все по-често се разиграва в морето. И Иран, и САЩ се опитват да установят контрол над стратегическия пролив - ключова световна транспортна артерия, използвана от Техеран като лост за влияние във войната, пише "Ал Джазира".

Нападенията срещу танкери съвпадат с твърденията на САЩ, че през пролива е започнал да преминава все по-голям обем петрол, макар точните цифри все още да са спорни. Всичко това се случва на фона на продължаващата морска блокада на иранските пристанища.

Последните сблъсъци допълнително намаляват надеждите за деескалация чрез дипломация, тъй като водената от САЩ и Израел война срещу Иран наруши енергийните доставки и забави икономическия растеж в световен мащаб.

И така, какво се знае за най-новите "танкерни войни" и накъде се насочва конфликтът?

Централното командване на САЩ (CENTCOM) съобщи, че негови сили са нанесли удари по три ирански плавателни съда, включително танкер край остров Харг. Островът е основния пункт, през който Иран е изнасял 90% от суровия си петрол преди войната.

Друг танкер е бил ударен близо до Джаск, а празен плавателен съд е бил поразен в Оманския залив, след като на екипажа е било наредено да напусне кораба. От CENTCOM заявиха, че атаките са последвали изстрелване на ирански балистични ракети по американски самолетоносач и разрушител, които според командването успешно са избегнали ударите. Няма пострадали американски военнослужещи.

"Ако стреляте по два от нашите кораби, ние ще наложим още по-тежка икономическа цена, като унищожим три от вашите", заяви командващият CENTCOM адмирал Брад Купър.

Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) на Иран съобщи, че е изстрелял "няколко балистични ракети" по самолетоносача и разрушителя, обвинявайки ги в "тормоз над ирански кораби" и участие във военноморска блокада.

"Иранците не се прицелиха просто в два обикновени военни кораба, те се насочиха към ракетен разрушител и към самолетоносач - гръбнакът на американската кампания срещу Иран", заяви пред "Ал Джазира" военният анализатор Волфганг Пустай.

Впоследствие Иран заяви, че силите му са взели на прицел и три петролни танкера, плаващи по маршрут в Ормузкия пролив, определен от Техеран като "неразрешен", както и три свързани със САЩ плавателни съда на други места.

В изявление, разпространено от иранската медия IRIB, военноморските сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) предупредиха всички плавателни съдове в Персийския залив или близо до Ормузкия пролив да не се поддават на "заблуди" от страна на американските военни и да се "въздържат от всякакви подозрителни действия, целящи преминаване през неразрешени водни пътища".

"В противен случай ще станете мишена", се казва в съобщението.

Иран обяви още, че е поразил безпилотен американски плавателен съд, опитващ се да навлезе в Ормузкия пролив, съобщи информационната агенция "Асошиейтед прес".

Вашингтон заяви, че поразените от него ирански танкери са част от мрежа в "сивия сектор" на стойност милиарди долари, финансираща Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) и неговите съюзници в региона.

Иран отдавна разчита отчасти на "флот в сянка", за да заобикаля санкциите и да продава петрол. Всичко това дава източник на приходи, който придоби още по-голямо значение, след като през април САЩ започнаха да блокират иранските пристанища.

Иран на практика затвори Ормузкия проток, през който преминаваха 20% от световните доставки на петрол. Това идва в отговор на започналите на 28 февруари атаки от страна на САЩ и Израел. Преди началото на войната през протока са преминавали по около 20 милиона барела петрол дневно.

Хасан Гашгави, депутат и говорител на Комисията по национална сигурност към иранския парламент, заяви, че атаките срещу американски военни кораби са част от "екзистенциална война с Америка". Той изтъкна, че военноморската блокада, наложена от Вашингтон, "изобщо не е трябвало да съществува".

"Естествено, те предприеха военни действия в нарушение на всички международни закони", каза той пред "Ал Джазира". И добави, че "тъй като Америка е далеч от нас, тя не възприема тази война като екзистенциална".

Междувременно САЩ продължават да оказват натиск върху Иран както военен, така и икономически за отваряне на ключовия морски път.

Миналият месец министърът на финансите на САЩ Скот Бесент обяви пакет от икономически мерки, насочени срещу финансовите интереси на Техеран по света. Бесент заяви, че САЩ ще се насочат към всички източници на приходи за Иран, включително петрола, за да попречат на други държави и компании да търгуват с Техеран.

Това се случва въпреки твърденията на САЩ, че обстановката в Ормузкия проток е нормална, като Вашингтон настоява, че пътят е отворен и че десетки кораби, превозващи милиони барели петрол, преминават през него всеки ден.

Миналата седмица Бесент заяви, че наскоро са били транспортирани около 17 милиона барела суров петрол дневно, според информация във вестник "Таймс" (The Times) във Великобритания. Някои танкери прибягват до т.нар. от анализаторите прехвърляне на товари от кораб на кораб, за да избегнат блокадата.

Нещо повече - президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Щатите имат "пълен контрол" над протока. Въпреки това данни от фирмата за морски анализи Kpler показват, че средната стойност на преминалите кораби за 10-дневен период е едва 13 кораба на ден.

Нападенията засилват опасенията относно глобалните доставки на енергия и суров петрол. Фючърсите за суров петрол сорт "Брент" затвориха на цена от 96,28 долара за барел - най-високото им ниво от 24 юли насам и значително повишение спрямо стойността от около 70 долара преди началото на войната. Както можеше да се очаква, цените на петрола и природния газ в САЩ също рязко скочиха, което се случва в критичен за Тръмп момент, докато американците се готвят за междинните избори през ноември.

Цената на дизела в САЩ достигна нов рекорд, като за първи път в историята се покачи до средно 5,85 долара за галон (1,55 долара за литър). Проучванията многократно показват, че мнозинството американци се противопоставят на войната, която също така е довела до спад в популярността на Тръмп.

Друго проучване на Reuters/Ipsos, проведено в края на август, установи, че едва 31% от американците подкрепят войната, докато 63% са против нея. Същото проучване сочи, че рейтингът на одобрение на Тръмп е спаднал до 33% - понижение спрямо 40-те процента, отчетени в началото на военните действия.

Накъде върви конфликтът?

Според Сина Азоди, директор на програмата за изследвания на Близкия изток в университета "Джордж Вашингтон", подновената размяна на удари между Иран и САЩ бележи ескалация на продължаващия от шест месеца конфликт.

Азоди заяви пред "Ал Джазира", че нито една от страните няма да "отстъпи", тъй като това "няма да изглежда добре за тях, така че единственият вариант е ескалация". Той отбеляза, че ако не се стигне до политическо споразумение, войната ще продължи.

"Ще има още сблъсъци между иранците и американците. Възможни са грешни преценки. Възможно е да има още цивилни жертви", особено от иранска страна, каза Азоди.

И предупреди, че министърът на отбраната на САЩ може да изпрати още войски в региона, но иранците няма да отстъпят. Те ще се противопоставят на тази блокада и ще наложат допълнителни разходи на САЩ, добави Азоди.

Той посочи, че целта на САЩ и Иран е да принудят другата страна да отстъпи.

"Победител ще бъде този, който може да понесе повече разходи и наказания", каза Азоди.

Коментирайки стратегията на Иран, Али Акбар Дарейни, анализатор в Центъра за стратегически изследвания в Техеран, се съгласи с Азоди, като заяви, че атаките на САЩ срещу ирански петролни танкери са "сериозен проблем", който Иран не може да си позволи да остави "без отговор".

"Дали това кара Иран да се предаде? Не, то принуждава Иран. Стимулира Иран да реагира остро и да отвърне на удара" по-сурово, каза Дарейни пред "Ал Джазира".

Той отбеляза, че военноморската блокада от страна на САЩ, съчетана със санкциите, нанася тежки щети на Иран, но добави, че страната има планове да противодейства на това. Иран не може да допусне тази морска блокада да продължи, затова вече се подготвя да пробие обсадата.

"Същевременно Иран със сигурност има свои планове да гарантира, че цените на петрола ще скочат над 100 долара за барел", заяви Дарейни.

Източник: news.bg

Новината, че тазгодишната Нобелова награда за литература отиде при канадската поетеса Ан Карсън, вероятно е донесла въздишка на дълбоко облекчение за една немалка част от българското общество. Защото евентуален триумф на Георги Господинов в Стокхолм нямаше да бъде посрещнат с всенародно площадно тържество, а с тежка, окопна културна война. Война, в която аргументите за литературата отдавна са изцяло заменени от политически пристрастия.

Ако Господинов беше взел Нобела, той неизбежно щеше да бъде нареден от критиците си до Мария Бакалова (номинирана за „Оскар“ за ролята си в „Борат 2“) и поп чудото DARА, която донесе историческата първа победа за България на Евровизия с денс химна си „Bangaranga“. И в това сравнение има хладна логика, която перфектно отразява духа на нашето време.

Великият разпад на глобалния „кастинг“

Сравнението с Холивуд и съвременната музикална индустрия изобщо не е пресилено, защото световните престижни награди претърпяха тежка девалвация. Днес Стокхолм, Лос Анджелис и евровизионните сцени отдавна не оценяват просто чист, дестилиран талант. Те правят глобален „кастинг“, в който водещи често са политическата коректност, удобните социални послания, геополитическият баланс и квотният принцип.

Историята на Нобеловите награди е пълна със скандални кулоарни решения. Стокхолм е пропускал титани като Лев Толстой, Владимир Набоков и Хорхе Луис Борхес. В същото време наградата за литература беше връчена на Боб Дилън, което разми границите на жанра), а тази за мир отиде при Барак Обама авансово, още преди да е доказал каквото и да било на поста си. А какво да кажем за хленча на Тръмп, останал без награда предния път, след като уж "спрял" десетина войни. Тогава венецуелката Мария Мачадо взе наградата по меко казано неубедително формулирани критерии. Освен очевидния - че е била в опозиция на отвлечения от Тръмп по пижама от спалнята му, заедно със своята съпруга, Николас Мадуро. И Мачадо реши да връчи подмазвачески наградата си на американския президент. Когато критериите са пропити от конюнктура, публиката закономерно губи вяра.

Затова и всеки голям пробив на българско име в чужбина вече не се чете като „наш триумф“, а като „правилно позициониране“. Успехът на Бакалова бе видян през призмата на холивудските клишета за Източна Европа, а международните номинации на Господинов често биват редуцирани от скептиците до „награждаване на правилната евроатлантическа позиция“.

Медийната джунгла у нас: Производство на хейт по график

Хейтът срещу Господинов, който у нас е институционализиран в определени интелектуални и политически кръгове, щеше да ескалира до небесата при Нобелова награда. Но тук трябва да сме честни: този хейт не е просто спонтанен народен гняв, той е медийно произведен.

Българската медийна среда е дълбоко поляризирана. Голяма част от медиите у нас отдавна са се отказали от ролята си на обективни хроникьори и са се превърнали в машини за кликбайт и изкуствено разделение. За да оцеляват в дигиталната ера, те имат нужда от постоянни скандали и врагове. Успехът на един сънародник е перфектното гориво за техния бизнес модел. Посредствеността се продава трудно, но омразата и завистта гарантират сигурен трафик. Литературният успех у нас стана дихотомен именно благодарение на тези медийни балони:

Тази медийно поддържана поляризация изключва всякаква възможност за нормален разговор за качествата на „Времеубежище“. Книгата или се боготвори, или се анатемосва. Ето защо един Нобел щеше да бъде върховното гориво за нов, чудовищен взрив на родната жлъч.

Струва ли си изобщо да се ядосваме?

Краткият отговор е: не.

Ако глобалните отличия са девалвирали до степен на политически кастинги, тогава нито гневът срещу Господинов, нито прекомерното му възвеличаване имат смисъл. Литературната стойност на един автор не се измерва с кулоарните решения на шведските академици, които навремето дадоха Нобел на Петер Хандке въпреки тежките обвинения в политически залитания, или пък в миналото са бъркали медицински открития с фатални последици (като лоботомията на Антонио Егаш Мониш).

Евентуален Нобел за Господинов просто щеше да го прати в същата кутия на „глобалния шоубизнес“, където днес съжителстват холивудските роли на Бакалова и комерсиалните поп хитове на Дара – бързо консумирани, силно дискутирани и веднага политизирани. Вместо да се ядосва на „неслучилия се“ триумф или на „конюнктурния“ му характер, българският читател има много по-здравословна алтернатива. Просто да излезе от социалните мрежи и да прочете някоя книга - на Господинов или на победителката. Защото накрая остава само чистият текст, а шумът на кастингите винаги заглъхва.

Трима известни украински политици излязоха с призив за започване на преговори с Русия като начин за прекратяване на войната. Какво по-точно предлагат те и готов ли е Киев на болезнени отстъпки спрямо Москва?

Трима известни украински политици излязоха с призив да се търси път за приключване на войната срещу Украйна чрез преговори с Русия.

Депутатът Алексей Гончаренко от партията „Европейска солидарност" написа в социалните мрежи: „Днешната реалност е следната: губим войната, губим огромно количество хора, а нямаме собствени средства не само за воденето на войната, но дори и за функционирането на държавата". Предложението на Гончаренко е да се обсъди с Москва неутралният статут на Украйна и отказът от влизане в НАТО, частично снемане на санкциите, статутът на руския език и на църквата в Украйна, както и бъдещето на Донбас. „Според мен е абсурд цялата страна да измре заради членството в НАТО", смята още депутатът.

Думите на Гончаренко бързо бяха разпространени от руските държавни медии като доказателство, че в Киев като че ли започват да се съгласяват с изискванията на Москва.

Паралелно ръководителят на парламентарната финансова комисия Даниил Гетманцев от партията „Слуга на народа" на свой ред написа в социалните мрежи, че „активизацията на преговорите и постигането на мир трябва да стане наш главен приоритет". Неговото мнение е, че окончателните условия за мирно споразумение трябва да бъдат гласувани на референдум.

Кметът на Харков Игор Терехов също направи изявление против войната, но подчерта, че мирът трябва да се опира на способността на Украйна да се защитава и на конкретни гаранции от страна на международните партньори.

На четвърти октомври президентът Володимир Зеленски напомни, че единството на страната в голяма степен зависи от отговорността на избраните политици. „Не трябва да се сее паника. Колкото и да ни е тежко, не бива да се огъваме пред Путин и Русия, защото в такъв случай те ще съсипят Украйна", заяви той.

Междувременно парламентарната фракция на „Европейска солидарност" изключи Алексей Гончаренко от своя състав и изтъкна, че неговата позиция се разминава с идеологическите принципи на партията. Направено бе обаче и признанието, че определени компромиси могат да станат част от процеса за завършване на войната.

Политологът Алексей Гаран от своя страна призовава да се правят разлики между изявленията на тримата политици, обявили се за преговори. Неговото обяснение за техните думи е: „Задава се тежка зима, хората са уморени от войната, а за преговори днес говорят всички - и украинските власти, и президентът на САЩ Доналд Тръмп". Гаран казва, че според него някои политици са решили да избързат, разчитайки да натрупат политически точки в навечерието на възможните бъдещи избори. Но той не изключва и възможността да става дума за един вид лакмус - проверка на реакциите на обществото.

И изпълнителният директор на Киевския международен социологически институт Антон Грушецки определя този вид изявления като част от електорална стратегия. Макар за избори засега да не става дума, той смята, че някои политици се опитват да не пропуснат момента на началото на предизборната кампания.

Според актуалните допитвания (от средата на септември) украинските граждани не подкрепят мир на всяка цена няма. Данните сочат, че 75 процента от тях допускат преговори с Русия като инструмент за завършване на войната, против са 21 на сто. Но авторите на изследване подчертават, че въпросът се е отнасял единствено до преговорите като факт, а не до готовността към отстъпки.

69 процента от анкетираните поддържат незабавното прекратяване на огъня по сегашната фронтова линия само при условие, че Украйна юридически не признае окупираните територии за руски, продължи да укрепва армията и запази курса за присъединяване към ЕС и НАТО. 62 на сто казват, че са готови да търпят войната толкова, колкото се наложи. Освен това 79 процента вярват в победата на Украйна, макар делът на тези, които вярват в нея безусловно, да е спаднал от 60 на 47 процента спрямо края на юли.

„Изявленията на отделни политици не отразяват позицията на мнозинството украинци", констатира Грушецки. По неговите думи, наистина има поддръжници на варианта за капитулация, но те малцинство - към 20 процента. Социологът определя обществените настроения като прагматични: хората са готови да обсъждат сложни компромиси, но не и капитулация. Грушецки смята и, че политиците често оценяват невярно обществените настроения.

Експертите казват, че основната слабост в мирния план на Гончаренко е в позицията на Москва - руските власти отхвърлят предложените от депутата „хиляди малки договорености": отделни споразумения за сигурността по море, за енергетиката, инфраструктурата и постепенната локализация на бойните действия само в Донбас под гаранциите на трети страни.

„Липсата на готовност за преговори от страна на Русия е фундаментален факт", заявява Игор Чаленко, ръководител на Центъра за анализи и стратегии в Киев. Той обръща внимание на това, че и самият Гончаренко признава в своя статия как Москва засега не е настроена за реални преговори.

И Алексей Гаран обръща внимание, че сегашната позиция на Киев вече предвижда болезнени отстъпки. „Сега става дума за вариант за замразяване на конфликта, т.е. вече отиваме към колосален компромис." По неговите думи, повечето украинци са готови да разгледат подобен сценарий, не и да се съгласят с извеждането на войските от Донбас или с признаването на окупираните територии за руски. Експертът смята, че този вид инициативи само укрепват увереността на Кремъл във възможността да засили натиска спрямо Украйна. „Проблемът не е в преговорите и компромисите, а в това, че Путин разчита да ни пречупи с тежка зима. А изявленията на Гончаренко и другите политици само го подтикват към мисълта: „Трябва да засилим натиска".

Източник: www.dw.com

Изборната победа на „Прогресивна България“ върна поне висотата на българския език. Спряха простотиите, обидите и физическите посегателства. За съжаление, популизмът трайно се настани в политическите сили и вече партии, приемани за системни, лансират абсурдни идеи и поставят в центъра на вниманието второстепенни въпроси, само и само да си спечелят още малко медийно внимание и някое допълнително харесване в социалните мрежи.

„Възраждане“ насадиха глупавите страхове, че ремонтът на паметника „Шипка“ ще доведе до неговото съсипване и обезличаване. Днес ГЕРБ предложиха горивата да се облагат само с девет процента ДДС и да се търси допълнително орязване на акциза като мярка за противодействие на инфлацията.

Избягвам да използвам медицински термини, с които се поставят диагнози, като метафори и средства за сравнение. Това означава заради съзнаващи какво вършат политически лица и партии върху термините да се хвърли допълнителен негативизъм. В крайна сметка само болните се чувстват засрамени от състоянието си, а езикът на политическия дебат деградира. Точно затова поведението на ГЕРБ не трябва да се нарича шизофренно. Макар и в партията определено да има раздвояване. От една страна, лидерът Борисов призовава партията да се върне към десния си профил и консервативността, а негови депутати искат ДДС и акцизите върху горивата да се намалят.

Свиването на ДДС върху горивата ще означава държавата да събере с 540 милиона евро по-малко приходи на годишна база, или почти половин процент от брутния вътрешен продукт. Много е лесно да се правиш на готин, когато не ти съставяш бюджета. В годините, след като Владислав Горанов си даде почивка от активната политика, напускайки Народното събрание, партията ГЕРБ, която го направи финансов министър, одобри два проектобюджета на Асен Василев и проекта му за актуализация на бюджета за 2021 година.

Да оставим настрана дежурната претенция на опозицията, че има идея, с която може да компенсира загубения приход от понижената ставка с нещо друго и така да съхрани бюджета. Дивият популизъм, към който завиват ГЕРБ, не отчита простия факт, че се подпомагат бедни хора и семейства. Помощи не се отпускат поголовно за всички. Понижаването на ставката върху ДДС е мярка, от която биха се възползвали както хората от средната класа, така и собствениците на мощни автомобили, които консумират по 15 и повече литра на 100 километра. Бюджетът не може да е източник на помощи, с които да се съхранява жизненият стандарт на всички доходни класи, освен бедните.

Човек, който притежава автомобил и всеки ден се качва на него, за да ходи на работа или да заведе децата на училище, не може да се нарече беден. Инфлацията няма да спадне, докато държавата подарява пари на средната класа и на богатите да поддържат потреблението си.

Държавата допринася за изграждането на жизнен стандарт с прокарването на благоразумни политики, които да създават ползи в дългосрочен план. Жизнен стандарт, подпомаган с фискални мерки, означава живот назаем. И когато депутати на ГЕРБ критикуват правителството за това, че не консолидира бюджета достатъчно бързо, сами обезсмислят аргументацията си, предлагайки понижаване на ДДС за горивата.

Днешната смелост да отписваме приходи от ДДС се дължи на инфлацията, която води до повишаване на приходите от този данък по естествен път. Тя обаче не отчита риска потреблението скоро да се свие. Било то под натиск на растяща безработица, за която има индикации, че се задава, или заради повишаване на лихвите, което също ще остави по-малко пари в портфейлите на хората, които имат дългове. Европейската централна банка повиши лихвите си два пъти от началото на годината. Федералният резерв на САЩ го стори за първи път от години именно преди дни.

Какво правим, ако повишаване на безработицата и лихвите свие потреблението догодина и България остане без главния двигател на икономическия си растеж? Оказваме се с провален напън да ограничим бюджетния дефицит след шест години на фискално прахосничество. Освен процедура по свръхдефицит, искаме ли да си докараме и оздравителна програма на Международния валутен фонд? Само две години след замяната на валутния борд с еврото може да се върнем там, където бяхме през 1997 година, и то при отношение на държавния дълг към брутния вътрешен продукт в четири пъти по-малък размер.

Исторически най-лекото минаване през криза в най-новата ни история постигна правителството на Сергей Станишев с финансов министър Пламен Орешарски. Те посрещнаха световната финансова криза и развихрящата се рецесия с фискални резерви в размер на 15% от брутния вътрешен продукт. Инвестираха там, където ударът беше наистина тежък – във финансовата инфраструктура и съхраняването на кредитната активност. Заложиха на няколко инвестиционни проекта в духа на кейнсианството и симулираха мерки за домакинствата. Данъчното облекчение по ипотечни разходи за младите семейства беше трудно за прилагане и действаше с година закъснение. Тоест палиативна мярка с дългосрочен ефект, а не моментно решение. Правителството на Станишев постигна главното, запази достатъчно ликвидност, с която да посрещне по-тежки проблеми, ако такива се бяха появили.

Днес бюджетът е под натиск на заложените ангажименти за разходи в годините на прахосничество, плюс нуждата от национални доплащания по проектите от Плана за възстановяване и устойчивост. За партията, която в най-голяма степен може да се нарече „системна“, след като присъства пряко в управлението на държавата през 14 от изминалите 17 години, е недопустимо да се пуска по вълната на най-евтиния популизъм.

Единственият здравословен и разходно ориентиран извод от всичкия безсрамен цинизъм е, че полицаите трябва да запазят високите си заплати. Ежедневният кретенизъм, с който трябва да се борят, било то с конспиролозите под „Шипка“ или с „шпицкомандите“ на „умнокрасивитета“.

Проектобюджетът за 2027 година е първият от 17 години, в който се инициира реално ограничаване на дефицита. Тези, които докараха държавата дотук, трябва да си дават сметка колко нелепо и лицемерно е да създават още проблеми, и фискални, и макроикономически, и да се крият зад онези, които опитват да върнат нормалността.

Геополитическият шахмат в Черно море: Защо нощната атака в българската икономическа зона бе юридически калкулиран капан?

Това коментира във "Фейсбук" Михаил Коен.

В ранните часове на 6 октомври 2026 г. Черно море се превърна в арена на безпрецедентен военен инцидент. Два търговски кораба – плаващият под флага на Того „ALFA WATAN“ и плаващият под флага на Палау „ABLE“ – бяха поразени от координиран нощен удар с въздушни и морски дронове. Единият от плавателните съдове, превозващ зърно, потъна светкавично само за три минути, а мащабната спасителна операция изправи на крак българските Военноморски сили и Гранична полиция.

Начинът и най-вече точното географско местоположение на нападението издават хладнокръвен юридически разчет. Атаката беше извършена на около 70 морски мили източно от град Бяла – извън териториалните ни води, но строго в рамките на Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на България.

Това не е грешка в навигацията на агресора, а изключително пресметнат ход, подкрепен от солидни стратегически аргументи:

Според Международното морско право (UNCLOS), ИИЗ не представлява суверенна държавна територия. В нея крайбрежната държава има единствено стопански права (риболов, проучвания и добив на ресурси). Нападателят умишлено изчака корабите да преминат 12-милната ни граница (нашите суверенни води), за да нанесе удара. Тъй като корабите не плават под български флаг и инцидентът е в международни води, от строго юридическа гледна точка това не се зачита за военно нападение срещу Република България.

Това е най-важният аргумент в полза на тактическата хитрост. Понеже въздушното пространство и водите в ИИЗ запазват режима на открито море за навигация, ударът по чужди търговски съдове там не дава правно основание на НАТО за задействане на колективната отбрана. Агресорът постига максимална военна ескалация на прага на европейска държава, но без риск от автоматичен и директен военен отговор от страна на Алианса.

Въпреки че не е нападение над суша, България е страната, която носи последствията. Съгласно международните регулации, Морският спасителен координационен център във Варна бе длъжен незабавно да изпрати катери, хеликоптери и самолети (Су-25) за спасяването на екипажите в своята зона на отговорност. Нашата държава бе въвлечена в логистичното управление на кризата, екоминистерството спешно проверява водите ни за замърсяване, а ранените чужди моряци бяха евакуирани в български болници.

С този инцидент Черно море моментално се обявява за зона с най-висок военен риск от международните застрахователи. Резултатът? Драстичен скок в цените на застраховките за корабоплаване и повишаване на навлата. Това удря директно българския износ и внос, оскъпява стоките и блокира ключовия икономически коридор, без нападателят да е изстрелял и един куршум към българския бряг.

В крайна сметка инцидентът край Бяла е перфектен пример за хибридна агресия – той има силата да тероризира международната търговия със зърно и да тества нервите и отбранителните способности на НАТО и България, като едновременно с това се крие зад параграфите на международните конвенции.

През 2022 година бяха проведени избори за кандидати за ВСС, които не доведоха до нов състав на съвета, заради парламентарната квота. Сега, 4 години по-късно, магистратите са на прага на нови избори. Част от кандидатите, които се явиха тогава, се явяват и сега, разликата е, че сега имат различна позиция за управлението на прокуратурата, докато тогава бяха активни единствено в защитата му. Нова концепция обаче не означава нова биография. Острите думи срещу управлението не освобождават от отговорност хората, които са участвали в него или публично са го защитавали.

Красимира Филипова, Владимир Николов и Добринка Калчева са избрани още на първия тур през 2022 г. Днес отново искат доверието на прокурорите. В документите, които сега са подали във ВСС явно си личат по-острите оценки за управлението, кадровите практики и вътрешните зависимости. Предишните им позиции обаче остават част от проверката за последователност. Промяната на мнение е допустима, но за кандидат, участвал в ръководството или представлявал професионалната общност, тя изисква обяснение. Особено когато критиката е към кадровия орган, който продължава да функционира извън мандата си, без избраният през 2022 г. нов състав да встъпи.

Филипова: управленският опит не освобождава от отговорност

Красимира Филипова е назначена за заместник на главния прокурор през януари 2020 г. по предложение на Иван Гешев и остава на поста до юни 2023 г. Ръководи работата на прокурорите от отдели „Съдебен“ и „Административен“. Преди това заема длъжности заместник на административния ръководител на прокуратури на районно, окръжно и апелативно ниво и поста заместник-министър на правосъдието. Биографията ѝ показва продължително участие в управлението. Това обстоятелство прави въпросите за собствената ѝ отговорност неизбежни.

През 2022 г. Филипова отчита „значителен напредък“ на ВСС в осигуряването и отстояването на независимостта на съдебната власт, който следва да бъде продължен. В публично интервю от юни същата година възразява срещу обсъжданите модели за разследване на главния прокурор с извънредни правомощия: „Всички подобни модели обаче са противоконституционни“. Това е позицията ѝ, докато е заместник на Гешев. Днес в мотивите ѝ се описва погазване на законността, липса на отговорност и самокритичност, изолиране от редовите магистрати и предизвестени избори. Тя настоява бъдещият ВСС да прекрати отрицателните практики на настоящия.

Тежката диагноза прави още по-тежък въпроса за собствената ѝ роля. Кога признатият напредък се е превърнал в погазена законност? Кои практики е оспорвала, докато е била част от най-високото ръководство на ПРБ? Какви конкретни действия е предприела?

Филипова дължи повече от критичен речник. Дължи обяснение за оценките, които е давала и за поведението, което имаше докато беше на зам.главен прокурор. Без подобно обяснение сегашната позиция оставя удобно разделение - управленското участие носи професионален престиж, а недостатъците на управлението се приписват на други.

Претенцията да поправяш системата е неубедителна, когато собственото ти участие в нейното управление остава без равносметка.

Николов: защитата на Гешев не се заличава с нова концепция

През 2021 г., в мандата на Гешев, Владимир Николов преминава от районно ниво към ръководството на Окръжната прокуратура — Плевен чрез избор за административен ръководител. Гешев присъства на встъпването му. През същата година Николов оглавява Асоциацията на прокурорите в България. Тези обстоятелства не доказват лична зависимост, но поставят публичното му поведение в конкретен институционален контекст.

Публичната му подкрепа се проявява и чрез участие в общи събития с ръководството на ПРБ. През 2023 г. Николов участва в протеста в защита на Иван Гешев, когато прокурори от цялата страна излязоха в тоги пред съдебните палати. Николов не остана в Плевен, при своите колеги, а беше в Съдебната палата в София, където говори пред медиите след Гешев и Сийка Милева. На отделното съвещание в Бояна на 24 август 2020 г., след словото на Гешев и аплодисментите, също беше взел думата и заяви, че „българската прокуратура е най-реформираната част от съдебната система“. Критиките към институцията поставя в контекста на политически натиск.

През юли 2021 г. оспорва предложението за отстраняване на Гешев, като казва, че то „не може да се базира на слухове, внушения и подобни неща“. През януари 2022 г. отново определя прокуратурата като силно реформирана, а исканата оставка на Гешев — като политически въпрос.

Това е последователна публична линия на защита от страна на Владимир Николов към тогавашното ръководство на ПРБ. Активира и Асоциация на прокурорите в България, която бълва редовно защитните позиции. По-късно нейният Управителен съвет обвинява бившия председател, че е използвал организацията за персонална защита на Гешев, включително чрез над десет текста без предварително обсъждане и изрично решение на управителния орган. Това е обвинение на настоящото ръководство на АПБ в публичен спор, което изисква конкретен отговор.

Днес мотивите на Николов говорят за кръгове на влияние, злоупотреба със служебно положение и ръководители, налагащи незаконосъобразни практики.

Интересно е къде беше тази категоричност на Николов по времето на Гешев, когато имаше трибуната на професионалната организация и административния пост? Кога Николов е разпознал описаните пороци и как им е противодействал, докато публично е представял прокуратурата като най-реформираната част от системата?

Защитата е документирана. Противопоставянето трябва да бъде показано със същата конкретност. Без тази равносметка новата концепция променя оценките, но оставя отговорността за предишните позиции неизяснена.

Калчева: днешната диагноза поставя под въпрос вчерашната оценка

Добринка Калчева преминава от районна към апелативна прокуратура през 2014 г., преди мандата на Гешев. Това развитие не може да бъде приписвано на неговото управление. Публичните ѝ позиции през 2022 г. обаче подлежат на пряко сравнение със сегашните.

Тогава тя заявява, че обръщането на гражданите към прокуратурата „недвусмислено опровергава твърдението, че нямат доверие в държавното обвинение“. Аргументът е слаб: търсенето на съдействие от институция с определени законови правомощия само по себе си не доказва доверие в нейното ръководство и работа. За евентуално освобождаване на Гешев Калчева посочва, че би се произнесла според фактите, доказателствата, закона и морала.

Днес тя описва неформални мрежи на влияние, лични зависимости и изграждане на мрежа от послушни ръководители. Твърди, че Прокурорската колегия е допринесла за отрицателните процеси, като едновременно защитава предходния избор като законен и демократичен.

Категоричността на сегашната оценка на Калчева изисква обяснение за умереността на предишната ѝ позиция. Кои зависимости са възникнали след 2022 г. и кои са били видими още тогава? Какво е направила тя срещу тях?

Получената изборна подкрепа не отговаря на тези въпроси. Защитата на собствения резултат трябва да бъде придружена с ясни гаранции срещу административно влияние върху избора. Иначе остава неизяснено защо днес вътрешните зависимости са назовани толкова остро, а тогава публичният акцент е бил върху защитата на институцията.

Петков: критиката е документирана още при Гешев

При Пламен Петков критичната линия е проследима още през 2022 г. Мотивите му оспорват инертността, кабинетното капсулиране и празните обещания за реформи. Предлага срокове за конкурсите, участие на общите събрания при номинирането на ръководители и ежегодна отчетност на членовете на ВСС.

Сегашните документи продължават тези теми с акцент върху предвидимото кариерно развитие и защитата срещу вътрешен неформален натиск. Това се установява лесно чрез текстовете от двата избора.

По време на изказване на Пламен Петков пред ВСС през 2022 г. Гешев напуска залата демонстративно, но той продължава да говори в същата линия. По-съществено за сравнението при него спрямо другите кандидати от предходните избори е, че критиката му е записана още при тогавашното ръководство.

Изборният процес също изисква проверими гаранции. През 2025 г. Съветът за партньорство към ВСС настоява за анализ на надеждността и нов одит на електронната система. Това не доказва манипулиран прокурорски вот през 2022 г., но показва, че въпросът за доверието не приключва с обявяването на резултатите.

Избраните през 2022 г. дължат отчет за позициите си при Гешев, преди да поискат повторно доверие, защото който днес осъжда управленски модел, трябва да обясни какво е правил, когато е участвал в него или го е защитавал.

Източник: trud.bg

Какво е „правна невидимост“? Как тя се отразява на хората, които търсят защита от домашно насилие? Защо законът или институциите не разпознават дадена житейска ситуация по начин, който да осигури необходимата защита. Какъв е проблемът при еднополовите двойки… Какви пропуски има в законодателството, защитата от домашно насилие, признаването на еднополовите семейства и предстоящото транспониране на Директива (ЕС) 2024/1385 (б.р. - Крайният срок за транспониране на Директива (ЕС) 2024/1385 относно борбата с насилието над жени и домашното насилие в националното законодателство на държавите членки, включително България, е 14 юни 2027 г), както и за голямата тема за т.нар. аутинг – разкриването на сексуалната ориентация или половата идентичност на човек без неговото съгласие. Пред ФАКТИ говори адвокат Деница Любенова, защитник на човешки права и председател на ЛГБТИ организация „Действие“. - Г-жо Любенова, как изглежда „правната невидимост“ на практика? - Правната невидимост се проявява в момента, в който една жена потърси защита и установи, че законът не разпознава връзката ѝ по същия начин, както би разпознал връзката на жена с партньор мъж. Най-ясният пример е определението за „интимна връзка“ в Закона за защита от домашното насилие, което изрично говори за отношения между лице от мъжки и лице от женски пол. Така една жена, преживяла насилие от своя партньорка, може да остане извън специалната защита на закона именно поради пола на извършителя. Тя може да не получи достъп до същите спешни мерки, заповед за защита и специализирани услуги, които биха били достъпни при аналогична разнополова връзка. Невидимостта продължава и когато институциите не разпознават аутинга, заплахата за разкриване на сексуалната ориентация, разгласяването на медицинска информация или злоупотребата със служебна зависимост като инструменти на насилие и контрол. Жената присъства пред институцията, но нейното действително преживяване остава извън правните категории, с които системата работи. - Какво показват проучванията за доверието в институциите? - Проучването не е представително за цялата ЛБТИК+ общност, но показва ясни и повтарящи се модели. От 28 респонденти 22 оценяват подготвеността на полицията и МВР да реагират адекватно при домашно насилие срещу ЛБТИК+ хора като много ниска. Седемнадесет определят институциите като практически трудно достъпни, а страхът от аутинг е посочен от 15 души като пречка пред търсенето на помощ. Интервютата показват и как това недоверие действа на практика. В един от случаите изобщо не се стига до подаване на сигнал, защото институционалната среда и служебното влияние на извършителя са част от риска. В друг случай полицията проявява човешко отношение, но не предприема достатъчни защитни мерки, не включва социален работник или психолог и не отчита адекватно положението на детето. В трети случай се стига до осъждане, но насилието не е разпознато като извършено в условията на домашно насилие. Следователно въпросът не е само дали има институция, към която човек може формално да се обърне. Въпросът е дали подаването на сигнал ще доведе до защита, или до нова вреда – разкриване, стигматизация, неглижиране или повторна виктимизация. - Какъв проблем създава липсата на правно признаване на еднополовото семейство? - Правният дефицит се появява още при определянето дали изобщо е налице защитена семейна или интимна връзка. Българското право не признава еднополовите партньорства, а определението за „интимна връзка“ в ЗЗДН допълнително изисква отношенията да са между мъж и жена. Така еднополовата двойка може да остане извън всички категории, чрез които законът предоставя специална защита. Това има напълно конкретни последици. Пострадалата може да срещне затруднения при искането на заповед за защита, отстраняването на извършителя от общото жилище, забраната за контакт и насочването към специализирани услуги. Когато в семейството има дете, непризнатият родител също може да се окаже без необходимите правни инструменти да защити както себе си, така и детето. Така държавата първо отказва да признае семейната връзка, а след това използва липсата на призната връзка като основание да не предостави пълния обем на защита. Това е същността на структурния проблем. - Кои са най-съществените промени при транспонирането на Директива (ЕС) 2024/1385? - Първо, трябва да се разшири определението за „интимна връзка“ в ЗЗДН, като се премахне изискването тя да бъде между мъж и жена. Защитата трябва да зависи от характера на отношенията и риска от насилие, а не от пола на партньорите. Второ, трябва да се въведе задължителна индивидуална оценка на потребностите и риска, която да води до конкретни защитни мерки. При ЛБТИК+ хората тази оценка трябва да отчита риска от аутинг, преследване, разкриване на медицинска информация, служебна и икономическа зависимост, наличие на деца и опасност от вторична виктимизация. Трето, необходими са ясни протоколи, обучени служители и работещи маршрути за насочване към правна, психологическа, социална и медицинска помощ. Необходими са също поверителни канали за подаване на сигнали, специализирано звено за контакт и достъп до координирани услуги „на едно гише“. Четвърто, институциите трябва да събират надеждни данни за случаите, включително за комбинираната дискриминация, при строги гаранции за поверителност. Без данни проблемът остава невидим и не могат да бъдат планирани адекватни политики. Истинското транспониране не означава само да се заменят няколко текста в закона. То изисква цялостна система, която разпознава риска рано, реагира незабавно и осигурява координирана защита. - Има ли риск общите правила отново да изключат ЛБК+ жените? - Да, това е един от основните рискове. Възможно е законодателят да приеме общи и формално неутрални правила, но да запази определения, процедури и услуги, изградени единствено около хетеросексуалния модел на семейство и партньорство. Ако законът не назове изрично комбинираната дискриминация и специфичните рискове за лесбийките, бисексуалните, транс, интерсекс и куиър жените, институциите вероятно ще продължат да прилагат общите правила по начин, който не разпознава техните преживявания. Същото важи, ако формулярите не позволяват да бъде отразена еднополова връзка, ако кризисните услуги не са подготвени да приемат транс жени или ако служителите не са обучени да работят без предразсъдъци и без риск от аутинг. Затова специфичните потребности трябва да бъдат включени още в законодателството, индивидуалната оценка, методическите указания, обученията, системите за събиране на данни и стандартите за предоставяне на услуги. Иначе ще имаме формално транспонирана директива, но непроменен достъп до защита. - Как се промени практиката през последните 12 години? - Промяната е значителна. Когато започнахме работа по правната програма през 2014 г., много ЛГБТИ хора възприемаха дискриминацията и институционалното отхвърляне като нещо, срещу което няма смисъл да се води правна борба. Липсваше достатъчно информация за възможните средства за защита, почти нямаше положителна съдебна практика, а доверието в институциите беше изключително ниско. Днес повече хора са готови да потърсят правата си по съдебен и административен път. Виждат, че едно индивидуално дело може да промени практиката не само за конкретния човек, но и за цялата общност. Делата за признаване на еднополови семейства, родителство и юридически пол показаха, че когато националната система отказва защита, съществуват и европейски механизми. Вече имаме решения на Съда на ЕС и Европейския съд по правата на човека, които са резултат именно от смелостта на отделни хора да застанат с имената и живота си пред институциите. Но страхът от публичност не е изчезнал. Много хора продължават да се притесняват от аутинг пред семейството, работодателя или общността, от загуба на работа или жилище, от натиск и вторична виктимизация. Съдебните производства са дълги, скъпи и емоционално изтощителни. Особено при домашно насилие човек трябва да прецени не само дали ще бъде чут, но и дали самото подаване на сигнал няма да увеличи риска. Затова увеличаването на броя на делата не означава непременно, че системата е станала достъпна. То показва, че общността е станала по-организирана и по-смела и че има организации, които осигуряват правна подкрепа. Отговорността обаче не трябва да остава върху пострадалия човек да бъде достатъчно смел, за да преодолее една неподготвена или дискриминационна система. - Какво трябва да се промени през следващите две години, за да има реална защита? - Първото необходимо действие е еднополовите интимни връзки изрично да бъдат включени в Закона за защита от домашното насилие. Не може достъпът на една жена до заповед за защита и специализирана подкрепа да зависи от пола на нейния партньор. Второ, трябва да бъде въведена задължителна индивидуална оценка на риска и потребностите, която да не остава формуляр в преписката, а да води до конкретни мерки, срокове и отговорни институции. Тя трябва да отчита аутинга, преследването след раздяла, разкриването на медицинска информация, икономическата и служебната зависимост, наличието на деца и риска от вторична виктимизация. Трето, МВР, прокуратурата, социалните и здравните служби трябва да работят по единни протоколи и ясни маршрути за насочване. Необходими са обучени служители, поверителни канали за подаване на сигнали, достъп до услуги „на едно гише“ и кризисни, психологически и правни услуги, които действително могат да подкрепят ЛБТИК+ жени. Четвърто, тези мерки трябва да бъдат обезпечени с бюджет, събиране на надеждни данни, контрол върху изпълнението и участие на гражданските организации и хората с пряк опит. Без финансиране, отчетност и измерими резултати дори добрите законови текстове ще останат само обещание. След две години успехът не трябва да се измерва единствено с това дали Директивата е формално транспонирана. Трябва да можем да покажем, че една жена получава своевременна защита независимо от сексуалната си ориентация или половата си идентичност; че институциите разпознават риска; че тя не е принудена многократно да разказва преживяното; и че след сигнала остава по-защитена, а не по-уязвима.

ДВ: Както министърът на отбраната, така и експерти, заявиха, че е очевидно, че става дума за умишлена атака и няма как случилото се в българската изключителна икономическа зона да е случайност. За какво е знак това?

Румена Филипова: Според мен това е знак за градация в атаките спрямо България, тъй като виждаме ескалация - от провокации, например от паднали дронове, до вече много по-сериозни нападения в българската морска територия. Вече се установи, че България е слабо звено спрямо зловредното влияние от страна на Русия и Китай. Това е, защото липсва сериозен институционален отговор на всякакви хибридни атаки и не се вземат съответните мерки и по принцип се омаловажават инциденти. Не се назовава ясно кой е извършителят, въпреки че вече в международен план нашите партньори от Европейския съюз и НАТО ни изказаха достатъчно много предупреждения за това какви агресивни мерки може да предприеме Русия спрямо Европа. Има и достатъчно доказателства от други държави. Така че България наистина се затвърждава като изключително уязвима на чуждестранно зловредно влияние и като една, за съжаление, по-лесна мишена за подобни атаки.

ДВ: Според украинския президент Зеленски Киев е уточнил с България, че става дума за руско нападение. София обаче казва, че доказателства няма за момента и не е коментирала разговорите си с украинската страна. Защо според Вас?

Според мен тук не можем само да говорим за това, че едва ли не има двойна стратегия: едно се говори пред европейските партньори и Украйна, а друго - за вътрешна консумация. Защото, разбира се, реториката за вътрешно потребление се отчита, чува и разбира и от външните ни партньори. Аз мисля, че няма голямо разделение вече между вътрешната и международната медийна среда. Посланията така или иначе са свързани и могат да се прочетат и да се видят от всеки, не само от българската публика, от българските медии. Така че аз мисля, че тук даже стои един по-сериозен въпрос - този за геополитическата ориентация на България: дават се ясни сигнали, че страната по-скоро не подкрепя Украйна във войната на Русия срещу нея, както и че нито веднъж досега нямаше сериозно назоваване на заплахата от Русия. По-скоро наративът е, че се говори за мир, но не се казва при какви условия и с какви последици за украинската и европейската сигурност. И всъщност все по-често чуваме, че властите получават похвали от страна на руските държавни институции за поведението на България в международните отношения. Така че аз по-скоро мисля, че отново не е въпрос просто на послания за вътрешна и външна употреба, а е сериозен въпрос за геополитическата ориентация на България.

ДВ: Говори се много за заплахите срещу Балтийско море, но сега ситуацията и в Черно море става все по-напрегната. Как ще се отрази това на действията на НАТО в региона?

Това е изключително важен въпрос. За сигурността в Балтийско море можем да кажем, че има много повече инициативи за сътрудничество и също така капацитет - както между самите балтийски държави, така и със скандинавските страни. Коренно различна е ситуацията в Черно море, тъй като единствените държави, които са членки на Европейския съюз и които граничат с Черноморското крайбрежие, са България и Румъния. Разбира се, Турция е част от НАТО, но ние нямаме единна система за сигурност в Черно море и основният фактор на заплаха е от страна на Русия. Но проблемът е, че държавите, които са членки на Европейския съюз и НАТО, не винаги действат единно. От много време насам се говори, че трябва да се изгради военен капацитет в Черно море, но това се случва трудно, тъй като инициативите за сътрудничество между България, Румъния и Турция по-скоро се фокусират например върху разминиране, отколкото върху изграждане на общи сили във флота.

Трябва да говорим и за Конвенцията Монтрьо, тъй като има определени ограничения за навлизане на военни кораби и съответно НАТО не може да предостави всичките си военни военноморски сили и да подкрепи България и Румъния, така че повече трябва да се разчита на капацитета на тези две държави, а България по-скоро отново се очертава като слабо звено.

ДВ: Турция, Румъния и България подсилиха дейността си по Противоминната военноморска група в Черно море след срещата на върха на НАТО това лято в Анкара. Каква ще е ролята на този пакт занапред с оглед на влошаващата се ситуация със сигурността в Черно море?

Той, разбира се, е важен и има своите функции за много конкретна област - разминирането. Но аз мисля, че има и по-сериозни въпроси и пропуски в отбранителния капацитет във военноморски план, защото би трябвало да се изградят много по-сериозни запаси и сили по отношение на бойни кораби. Модернизацията на военноморските сили в България трябва да се подобри в допълнение на въздушната отбрана, за която бяха взети мерки през изминалите години. Отново трябва да има много повече координация най-вече с Румъния, която е страна с най-близки отношения с България в рамките на ЕС и НАТО. Но като цяло вече повече от десетилетие българските власти и институции омаловажават или не подкрепят идеята за изграждане на общи военноморски отбранителни сили и координация. Това продължава и до днес.

ДВ: Виждате ли някаква разлика в начина, по който Румъния реагира на това, което се случи два дни по-рано в нейната изключителна икономическа зона и начина, по който България реагира? И според Вас партньорите ни в НАТО и в Европейския съюз отчитат ли разликата в отношението на едната и другата държава?

Със сигурност отчитат, защото като цяло отговорите на България, които са изключително плахи и без да се назовава ясната руска заплаха не само за България, а и за цяла Европа, правят сериозно впечатление. Прави впечатление и липсата на каквито и да било реални мерки, както по отношение на засилване на военния капацитет, така и по отношение на борбата с хибридните заплахи, което разбира се включва и дезинформация, и киберзаплахи. Така че контрастът между България и Румъния е ясен. За Букурещ има ясна формулировка на заплахата, а именно, че тя идва от страна на Русия. През годините трябва да отбележим, че Румъния в много по-голяма степен модернизира военните си способности, така че тя има и още по-голям капацитет да отговори бързо и сама на подобни провокации от страна на Русия. Докато в България продължават да съществуват дебати дори за това какво въоръжение трябва да се използва и за това, че старото въоръжение, например МиГ-29, продължава да се поддържа, а трябва много по-бързо да се усвои новото такова. Така че проблемът е, че институционалният отговор е толкова слаб не само за конкретно за сигурността на България, а и за това, че се създават все по-големи съмнения за това доколко България допринася към НАТО, доколко има дори сходни възгледи за случващото се.

Автор: Мина Киркова

Администрацията на Доналд Тръмп се отправи към срещата си с китайския лидер Си Дзинпин през октомври 2025 г. с увереност, като твърдеше, че разполага с лостове за натиск върху Китай, тъй като САЩ са страната с търговски дефицит в двустранните отношения. Това пише за Foreign Affairs Адам С. Посен - президент на Института за международна икономика "Питърсън".

"Както заяви американският министър на финансите Скот Бесент: "Какво губим, ако китайците ни наложат мита? Ние изнасяме за тях 1/5 от това, което те изнасят за нас, така че това е губеща позиция за тях". Скоро обаче стана ясно, че това е било погрешна преценка. Търговските войни се губят лесно, когато държавите зависят от износител за трудно заменими ресурси и същевременно възприемат търговията като игра с нулев резултат. Китай има ескалационно превъзходство спрямо Съединените щати, което означава, че на всяко ниво на заплаха китайското правителство има възможност да причини на САЩ по-големи щети, отколкото обратното. Например, за да облекчат ограниченията на Пекин върху редкоземните елементи, чрез които Китай контролира 80-90% от производството, САЩ направиха отстъпки по отношение на митата, технологичния контрол и визовата политика в рамките на различни преговори.

Но неспособността на Вашингтон незабавно да прекъсне икономическите си връзки с Китай, да не говорим за това да извоюва отстъпки чрез заплахи с мита, не означава, че трябва да се откаже от икономическата дипломация. В продължение на векове по-малките сили в световната икономика, изправени пред ескалационно превъзходство на по-могъщи противници, са управлявали отношенията си с тях чрез преговори, като са избягвали конфронтацията. Всъщност доскоро именно така Китай — както и почти всички останали държави — възприемаше икономическите си отношения със Съединените щати, понякога за раздразнение на американските представители.

Икономическите отношения не са въпрос на "всичко или нищо"; в тях има място както за съпротива, така и за сътрудничество, дори ако едната страна очевидно би загубила при открит конфликт. Въпреки дълбокото недоверие и стратегическото съперничество между двете държави, американско-китайските икономически отношения не трябва да се разглеждат като игра с нулев резултат. Ползите от търговията и диверсификацията за двете икономики остават значителни, а ескалационното превъзходство на Китай не би го предпазило от икономически щети, ако бъде принуден да влезе в конфликт с Вашингтон на принципа "око за око". Всъщност Пекин, който се чувства комфортно със сегашното положение, няма особен интерес към подобна ескалация.

На предстоящата среща между Си и президента Доналд Тръмп правителството на САЩ трябва да възприеме различен подход към икономическите отношения, като се стреми към увеличаване на вноса на ключови стратегически стоки, както и към увеличаване на преките чуждестранни инвестиции от Китай. Разбира се, това трябва да бъде само част от по-широка икономическа стратегия. Сътрудничеството със съюзниците ще бъде необходимо, за да се насърчат трайни промени в търговското поведение на Китай и в по-дългосрочен план да се диверсифицират източниците на доставки. За дългосрочен стратегически успех ще бъде необходим и по-задълбочен анализ на стратегическите цели на Си и уязвимостите на Китай. Но тази среща — както и следващите — дава на Вашингтон ценна възможност да спечели време за справяне с острите нужди на страната.

Трупане на запаси

Въпреки че в продължение на десетилетие администрациите на Тръмп и Байдън предупреждават за заплахата, свързана с китайския внос и инвестиции, правителството на САЩ не успя да постигне съществено отделяне дори на най-чувствителните индустрии от Китай. Намаляването на директния американски внос от Китай просто е довело до по-разтеглени и по-малко прозрачни вериги на доставки. Китай продължава да бъде източник на редкоземни елементи, специализирани магнити и нискокачествени полупроводници, използвани в автомобилите и домакинските уреди дори когато междинните етапи от производството вече се извършват на други места. В критичния сектор на фармацевтиката например САЩ могат да внасят множество генерични лекарства от Индия, но Индия разчита на Китай за суровините и компонентите, необходими за производството им.

Именно това прави индустриалното отделяне толкова трудна задача: силни икономически фактори са изградили тези търговски връзки, а тяхното прекъсване е бавно и скъпо. Засега най-важният приоритет на Вашингтон трябва да бъде натрупването на краткосрочни запаси от стратегически стоки, чийто краен източник е Китай. В идеалния случай САЩ биха могли незабавно да ги набавят от други места, но администрацията на Тръмп, както и администрацията на Байдън преди нея, не постигна значителен напредък по този въпрос. И двете се опитаха, но не успяха да стимулират създаването на алтернативни източници чрез по-широк достъп до американския пазар или други компенсации. В най-лошите си моменти и двете администрации се опитаха — в някакъв погрешен опит да създадат спонтанно американско производство чрез недостиг — да принудят американския бизнес да се откаже от китайските суровини и компоненти чрез мита и ограничения.

Междувременно американски представители пропиляха предишни срещи на високо равнище и преговори в опити да убедят Пекин да увеличи китайския внос на различни нестратегически стоки — именно онези, които Китай цени най-малко. Настоящи и бивши представители могат да оправдават тези усилия като косвен ход за увеличаване на зависимостта на Китай от американски стоки и придобиване на лостове за бъдещи преговори. Но износът на американски пътнически самолети и соя нито намалява непосредствената уязвимост по отношение на сигурността, нито подобрява макроикономическите основи на САЩ. Всъщност, доколкото подобен акцент върху насърчаването на износа позволява на Китай да противопоставя САЩ на съюзниците им — например чрез стимулиране на правителствени двустранни сделки за увеличаване на продажбите на самолети Boeing или Airbus — това отслабва способността на Вашингтон да изгради единен фронт срещу икономическата принуда.

На предстоящата среща администрацията на Тръмп трябва да избере различен подход. На срещата между Тръмп и Си през октомври 2025 г. САЩ и Пекин сключиха споразумение за временно намаляване на митата в замяна на частично облекчаване на ограниченията върху износа на критични материали от Китай. По този начин администрацията на практика се отказа от стратегическите си цели веднага щом се оказа, че зад демонстрацията на сила се крие слабост. А тъй като споразумението трябва да изтече през ноември, Вашингтон може да се изкуши просто да удължи условията му. Вместо това администрацията на Тръмп трябва да търси по-амбициозно споразумение, което да включва многогодишни широкомащабни договори за закупуване на критични стоки, чието производство в момента е силно концентрирано в Китай или чиито ключови компоненти се произвеждат там за вериги на доставки, разположени на други места. САЩ биха могли да използват държавни гаранции и дори директни покупки, за да създадат стратегически резерви, докато не се появят алтернативни местни или надеждни съюзнически източници. В замяна те трябва да позволят на Китай да внася повече от някои желани технологии, в които САЩ все още имат предимство.

Подобно споразумение е едновременно по-постижимо и по-устойчиво, отколкото много от противниците му може да смятат. Дори по време на Студената война, през 70-те и 80-те години на XX век, Съветският съюз и САЩ сключват серия от зърнени сделки, които позволяват на съветската страна да внася американска пшеница, царевица и соя. Въпреки постоянното изкушение да се използва зависимостта на СССР — например президентът Джими Картър налага ембарго върху търговията със Съветския съюз през 1979 г. след съветското нахлуване в Афганистан — сделките са подновявани и разширявани от президентите Роналд Рейгън и Джордж Х. У. Буш.

Китай, разбира се, може по всяко време да се откаже от подобни споразумения. Той вече е поставил условия за износа на редкоземни елементи и свързаните с тях продукти по начин, който възпрепятства препродажбата и натрупването на запаси — именно за да запази влиянието, което е изградил. Директната парична стойност на китайския износ на редкоземни елементи е малка и сама по себе си не представлява достатъчен стимул за отказ от това влияние.

И все пак заплахата Китай трайно да прекъсне доставките си, макар и реална, е преувеличена. От своя страна Пекин има интерес да увеличава износа си, за да компенсира хронично слабото вътрешно търсене и свръхкапацитета си в промишлеността. Освен това широкото използване на забрани за износ е скъпо, провокира ответни мерки и в крайна сметка насърчава развитието на враждебни алтернативни системи. Вашингтон би трябвало да разбира тези рискове по-добре от всеки друг: прекомерната употреба от страна на САЩ на финансови санкции насърчи през последните пет години изместването от долара към платежни системи, ръководени от Китай. По-вероятно е достатъчно изгодно търговско предложение от страна на САЩ да стимулира Китай да изнася по-свободно.

Исторически дори съперници, които са се приближавали до война, успешно са натрупвали запаси и са продължавали да търгуват. Преди Втората световна война Япония е правила всичко възможно, за да внася енергийни ресурси, каучук и други критични доставки, като дори през 1941 г., когато Вашингтон забранява търговията с Токио, до 40% от военните ѝ доставки идват от САЩ. Междувременно Германия и Съветският съюз търгуват с технологии с военно приложение и петролни продукти по време на съответните им инвазии в Полша през 1939 г. Търговията между Франция и Германия пък остава до голяма степен стабилна през десетилетието, предхождащо Първата световна война.

Същите стимули, които са определяли поведението на стратегическите съперници през цялата модерна история, важат и за Китай и Съединените щати днес. Затова администрацията на Тръмп и по-настоятелните ѝ критици трябва да признаят, че по-голяма гъвкавост по отношение на американския контрол върху износа — съчетана с отваряне на възможности за инвестиции в САЩ в рамките на по-широки търговски отношения — си струва да бъде приложена заради ползите от по-надежден достъп до китайски стоки, за които Вашингтон в момента няма алтернатива. Това означава просто да се признае реалността, вместо или да се откажем, или да настояваме за използването на инструмент, който няма да работи. Разумният ход за американското правителство е да внася и складира възможно най-много стоки от Китай, докато това е възможно. Това не би трябвало да възпрепятства създаването на местни или надеждни съюзнически източници повече, отколкото прекъсването на американския достъп до китайски доставки досега е насърчило такова производство.

Инвестиции в успеха

От древни времена потенциални врагове са използвали форма на размяна на заложници, при която благородници или членове на кралски семейства са били изпращани да живеят — и да бъдат изложени на риск — в столицата на противниковата страна. Това не е било абсолютна гаранция срещу конфликт, но е действало като възпиращ фактор срещу нападенията и е забавяло необмислената ескалация. Някои заложници дори се оказвали полезни пратеници, като подобрявали взаимното разбиране чрез публична дипломация, разузнавателна дейност или и двете.

Съвременната икономическа форма на размяната на заложници са преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Водещи компании създават присъствие в съперничещи държави, прехвърляйки технологии и управленски практики през границите. Подобно на древните благородници, това присъствие има символична стойност, тъй като компаниите често са тясно свързани с елитите в собствените си държави, а инвестициите им са изложени на риск.

Но съвременните двустранни потоци от преки чуждестранни инвестиции носят и значително повече икономически ползи от някогашната размяна на отделни благородници. Статистически ПЧИ са свързани със създаването на работни места с възнаграждения над средните за местната икономика, увеличаване на местните разходи за научноизследователска и развойна дейност и намаляване на нестабилността на доставките чрез географска диверсификация. Този вид обмен беше ключов компонент на последователни икономически споразумения между САЩ и Европа, Япония и Южна Корея, когато последните страни отбелязаха относителен ръст на индустриалната си конкурентоспособност спрямо американската промишленост от 60-те години на XX век до началото на XXI век. ПЧИ намалиха честотата на наказателните мита и ограниченията върху износа както чрез директно намаляване на необходимостта от тях, така и чрез създаване на политически групи с икономически интерес от интеграцията.

Разбира се, отношенията между САЩ и Китай са доста различни от отношенията на Вашингтон с неговите военни съюзници. А много американски компании, които в началото на този век направиха значителни преки чуждестранни инвестиции в Китай, се разочароваха от ограниченията върху възможността да репатрират печалбите си, да увеличават пазарния си дял или да защитават интелектуалната си собственост. В резултат на тези разочарования, както и на по-враждебната среда по отношение на сигурността, двустранните трансгранични потоци от преки чуждестранни инвестиции между САЩ и Китай са намалели с 90% спрямо пиковите си стойности през 2016 г.

Но основните стимули и потенциалните икономически ползи остават. А нетните ползи за САЩ от китайските ПЧИ са се увеличили през последните години, тъй като технологичните възможности на Китай в сектори като батериите и електромобилите са нараснали. Затова администрацията на Тръмп трябва да насочи вниманието си към привличането на китайски преки чуждестранни инвестиции. Най-доброто използване на достъпа до американския пазар като лост за влияние от страна на Вашингтон е да се насърчават чуждестранните инвестиции в САЩ, вместо да се настоява за увеличаване на износа. Това не би било нещо ново. Администрациите на Рейгън и Буш успешно привличаха японски и германски инвестиции в автомобилната и химическата промишленост през 80-те години, а Китай използва преки чуждестранни инвестиции от целия свят, за да изгради собствената си индустрия през първите две десетилетия на този век. Съвсем наскоро Европейският съюз започна да използва китайски ПЧИ за развитието на собствения си сектор на електромобилите.

Неотдавнашното публично писмо на министъра на транспорта на САЩ Шон Дъфи, атакуващо Ford за лицензионното му споразумение с китайския производител на батерии CATL за завод, собственост на американския автомобилен производител в Мичиган, както и по-широкото недоволство в Конгреса срещу китайските инвестиции, пренебрегват тази възможност. Китай е станал по-устойчив и е увеличил растежа си чрез договаряне на местно производство и трансфер на технологии в началото на XXI век. Съединените щати имат всички основания да следват този път към повишаване на конкурентоспособността. В свят на дистанционно наблюдение, кибератаки и обратно инженерство, да не говорим за нелицензираното извличане на най-новите достижения в областта на изкуствения интелект, допълнителният риск от загуба или компрометиране на технологии чрез присъствието на китайски корпорации в САЩ е минимален. Китайските ПЧИ всъщност биха донесли чисти ползи под формата на заетост, научни изследвания и производствено ноу-хау, подобрявайки националната сигурност на САЩ.

Време е за сделка

Срещата на високо равнище от миналата година беше неприятно отрезвяване за администрацията на Тръмп и за противниците на Китай от двете партии, но даде полезен урок: никакви двустранни заплахи, свързани с търговията, нито изключването на Китай от американската икономика няма да дадат на САЩ лесна победа над Пекин. Съединените щати се нуждаят от време, за да намалят зависимостта си от Китай и, освен това, от други концентрирани източници на критични промишлени ресурси, както и да възстановят съюзите си, така че тези алтернативи да станат жизнеспособни. Опитите на администрациите на Байдън и Тръмп едностранно да се отделят от Китай и да притискат съюзниците да осигурят алтернативи, не са успели да постигнат тези цели. За щастие, китайското ръководство смята, че времето е на негова страна, след като Вашингтон се отказа от ролята си на лидер и гарант на световната икономика. Затова срещата трябва да се използва, за да се увери и стимулира Китай да предостави това време чрез взаимноизгодни търговски отношения.

Първата стъпка е Съединените щати да се върнат към формите на икономическа дипломация, отдавна използвани от държави, свикнали невинаги да постигат своето. САЩ вече са създали нова икономическа география. Сега трябва да действат така, както всяка друга по-малка сила е действала спрямо тях през последните 80 години: като търсят взаимноизгодни сделки, преговарят предпазливо от позиция на относителна слабост и съзнателно използват оставащата икономическа взаимозависимост, за да изградят устойчивост.

Историята показва, че дори привидно неизбежни противници продължават да търгуват, да инвестират и дори да си сътрудничат. При Съединените щати и Китай този модел вероятно ще се запази, може би дори по-дълго, отколкото в някои предишни периоди на съперничество между велики сили, заради благоприятните условия, които създават Тихият океан, ядреното възпиране и запазеното технологично предимство на САЩ в редица сектори. Икономическите и демографските проблеми на самия Китай правят още по-вероятно той да има интерес от запазването на относителен мир, включително чрез продължаване на износа и инвестициите в САЩ.

Няма гаранции, че възстановяването на определена степен на икономическа взаимозависимост ще попречи на Китай някой ден да прекъсне достъпа на САЩ до критични стоки или да предизвика военен конфликт. Нито един изцяло двустранен подход няма сам по себе си да създаде устойчивост за САЩ — необходими са и вътрешни усилия, както и действия от страна на съюзниците. Но мащабният внос от Китай, обменът на ценни американски стоки за натрупване на критични запаси и своеобразната "размяна на икономически заложници" под формата на преки чуждестранни инвестиции ще дадат необходимото време и допълнителни икономически ресурси за укрепване на американската устойчивост.

Администрацията на Тръмп трябва да погледне както отвъд подхода си, основан на игра с нулев резултат, така и последвалото преминаване към прекалено угоднически подход и поредица от частични сделки. Двустранната икономическа дипломация започва, когато едно правителство признае взаимозависимостта си с потенциален противник; тя не трябва да приключва дотам".

Източник: news.bg

ДВ: Премиерът Радев каза вчера, че нападението срещу два кораба в българската икономическа зона в Черно море "едва ли е най-сериозният инцидент". Така ли е?

Руслан Трад: Тук промените са няколко. За първи път търговски кораб потъва в българската изключителна икономическа зона, а ударът е бил най-вероятно координиран и в него са използвани едновременно въздушни и морски безпилотни апарати. Това изисква планиране, разузнаване на маршрута и логистика за изстрелване далеч от брега. Нападението е станало около три часа през нощта, на 70-80 морски мили от брега, т.е. далеч от всяко наблюдение на сушата. Екипажът на ABLE е оцелял донякъде по случайност, защото по това време в района е имало български ферибот. Ако този кораб не е бил там, броят на загиналите можеше да е много по-висок.

Следователно инцидентът е сериозен не толкова по броя на жертвите, колкото като прецедент. Той показва, че морското пространство на държава от НАТО може да бъде използвано за удари без предупреждение и без никой да бъде изправен пред последствия. Фактът, че членовете на екипажът на ALFA WATAN все още се издирват, допълва тази тежест. Едно от най-лошите послания е, че явно черноморският фронт се разраства и вече не бива да се гледа само към Балтика като възможност за ескалация и агресивни действия.

ДВ: Украинският президент Зеленски заяви, че всичко е обсъдено и уточнено с българските власти и става дума за руска атака. Защо българското правителство не казва нищо, включително не дава индикации, че е воден разговор с украинската страна?

Зеленски заяви, че "целият обем от данни е уточнен с българската страна", че украинските военноморски сили са се свързали с колегите си в България и че е установено, че това е руска комбинирана атака с морски и въздушни дронове. Той добави, че Украйна не е провеждала операции в този район. Формулировката говори за контакт между флотове, а не за потвърдено от България заключение. Контактът между военноморски щабове е рутинен канал и не означава, че София е приела украинската оценка. Както виждаме, няма нито българско потвърждение, нито опровержение на тази версия, така че фактическият статус на разговора е неясен. Трябва да се каже, че българските институции нямат опит с атрибуция на морски дронове в собствена зона. Когато системата не е сигурна, най-безопасната институционална реакция е да не казва нищо, докато не е сигурна. Това е предпазливост, но тук е и политически избор.

ДВ: Един от оцелелите моряци от кораба ABLE казва, че предполага, че плавателният съд е бил ударен от Русия, защото е превозвал украински товар. Украинският президент Зеленски също обвини Москва. Има ли други индикации за това, че Русия е отговорна за нападенията над двата кораба?

Към момента няма публично доказателство, което да решава този въпрос. Съществуват обаче индикатори с различна тежест. Показанията на оцелял моряк, че според него е използвана дълбочинна бомба и че причината е украинският товар, са предположение на очевидец, а не данни.

Логиката на мотива обаче сочи към Русия, защото тя е държавата, която системно заплашва корабоплаването към украинските пристанища. Срещу това стои, че никой не е поел отговорност, че корабите са сухотоварни, а не петролни танкери, и че един от тях е плавал от Египет към Сулина в Румъния, като товарът му не е установен. Профилът на оръжието е решаващ. Остатъците от дронове, радиочестотите, навигационният модул и посоката на изстрелване обикновено показват производителя и типа. Докато такива данни не излязат, най-коректната формулировка е "вероятна, но недоказана руска отговорност", без да се изключва друга версия.

ДВ: Съвсем наскоро България заяви, че няма да участва в антидрон защитата на НАТО. В контекста на политическата ситуация в България, какви индикации дава реакцията на правителството към партньорите на България - в НАТО и в ЕС?

Двете неща не бива да се смесват и това не беше обяснено правилно от администрацията. Отказът от инициативата беше аргументиран с дублиране с проект по линия на ЕС и с ограничен бюджет. Но инцидентът е в море, в близост до брега. Наземните противодронови системи, които са предмет на подобни програми, нямаше да го предотвратят. Това, което липсва, е морската осведоменост: радарно и сензорно покритие, патрулни платформи, способност за засичане на малки надводни и подводни апарати.

Партньорите ще гледат именно това. Не става дума за политическа лоялност, а за способности. Въпросът към София е какво реално може да види и да защити в собствената си зона и колко бързо може да поиска и приеме помощ. Първият показател ще бъде дали България ще потърси съюзническо присъствие в района, ще засили сътрудничеството с Румъния и Турция и ще представи ясен план за морско наблюдение, а не само дали ще промени решението си за конкретната инициатива.

ДВ: Как ще повлияят тези два случая - в българската икономическа зона и по-рано в близост до Румъния, на ситуацията със сигурността в Черно море?

Най-вече ще премахнат илюзията, че западната част на морето е зона, защитена от разстоянието си до фронта. Румъния и България са държави от НАТО, а техните икономически зони лежат на маршрутите към Констанца, Варна и Бургас. Това ще увеличи натиска за по-плътно наблюдение на морето, противоминни способности, координация между бреговите охрани и обмен на разузнавателна информация между съюзниците.

Не бива да се очаква пряка военна реакция. Изключителната икономическа зона не е суверенна територия, а ударът е по чуждестранни търговски кораби, така че член 5 не се задейства автоматично. Това Русия го знае добре. Реалният ефект ще е втвърдяване на режима на корабоплаване: по-строги препоръки за маршрути, по-високи застрахователни премии и по-трудно наемане на екипажи. Може да се очакват и икономически последици върху местните бизнеси - представете си какво въздействие ще има върху рибари например, ако трябва да се прибират постоянно по пристанищата заради опасения от нови атаки. Това е търсен ефект на подобни атаки.

ДВ: И при румънския, и при българския случай става дума за турски кораб или турски екипаж. Има ли индикации за някаква реакция от страна на Анкара и каква тежест би имало това, ако Турция реши да предприеме някакви действия?

Фактите са, че 11 от 18-те моряци на ABLE са турци и че турските медии описват и двата кораба в българския случай като собственост на турци. Тонът на Анкара не може да се предвиди само по националността на екипажа - той зависи от това дали има загинали турски граждани и дали ударът изглежда умишлен.

Турция има няколко лоста: контрол над проливите по Конвенцията от Монтрьо, най-големия флот в Черно море и ролята на посредник между Москва и Киев. Същевременно е силно обвързана с Русия в търговията, енергетиката и туризма, така че едностранен военен ход е малко вероятен. По-реалистично е усилена дипломация, координация с Букурещ и София и натиск за безопасност на корабоплаването, вероятно в рамките на съществуващото тристранно сътрудничество за противоминна дейност. Ако се окаже, че турски граждани са загинали при целенасочена атака, тонът на Анкара може да стане много по-твърд.

Автор: Мина Киркова

Над 700 милиона камери по улиците, къщите, дори по кофите за боклук: Китай разполага с най-голямата система за видеонаблюдение в света. Съвсем не всички смятат, че това е лошо.

По кръстовищата в Пекин, докато се чака на светофара, всеки e наблюдаван от десетина камери от всяка възможна посока. Те заснемат колите, колоездачите, пешеходците и всичко останало, което се случва на кръстовището. Тоталното наблюдение – както видимо, така и прикрито – е ежедневие в Китай, пише германската обществена медия АРД.

"Това прави живота ни по-сигурен и по-удобен. До момента нямам никакви лоши впечатления", казва пред АРД 28-годишната Сяоинг. "Използването на технологите е много напреднало. Затова се чувствам сигурна, когато пътувам от Пекин в други градове."

Смята се, че камерите в обществените пространства в Китай са между 700 и 800 милиона. Те документират случващото се по улици и площади и веднага показват, ако например повече хора се съберат на едно място без предупреждение – това е табу в комунистически Китай.

Камерите наблюдават и дали хората правилно разделят боклуците си. А благодарение на разпознаването на лица веднага става ясно кой е изхвърлил обикновения си боклук в кофата за хартия.

Кадрите се събират в големи контролни центрове, обяснява АРД. Германските журналисти са получили достъп до един от тях и разказват, че по стените има десетки екрани, на които се вижда заснетото. На тях лицата на сниманите хора са маркирани в зелено или в червено – в зависимост от поведението им.

"Така се дава чувство на сигурност, има ред и е чисто", посочи преди време Шен Данданг, една от разработчиците на системата, която предпочиташе тогава да не говори за "тотално наблюдение".

И все пак Китай прави точно това. И залага на разпознаването на лица особено силно там, където става дума за контрол: например в Синян, в северозападната част на страната. През 2014 година държавният и партиен ръководител Си Дзинпин обяви тази област за тестова по отношение на новите методи за наблюдение. За целта данните се събират от камерите за наблюдение, от WLAN-рутери и от полицейски контролни пунктове.

Междувременно мнозина имат достъп до домовете си само след лицево разпознаване, пише германската обществена медия. Компютърни програми регистрират хората съобразно походката им. Комунистическото ръководство нарича това борба срещу терора, след като през последните години в множество региони на страната имаше нападения.

Днес технологиите са ежедневие за хората в Китай. При това не става дума само за контрол, казва Гениа Костка, която ръководи Института за изследвания на Китай към Свободния университет в Берлин. "По този начин Китай иска да покаже: ние сме много ефективна държава, полагаме грижи за вас. Обичайно се мисли, че основно средство е наблюдението, но аз мисля по-скоро, че се правят опити гражданите да бъдат "купени."

И наистина мнозина смятат, че е удобно билетите за самолет или за влак да са обвързани с лицето на притежателя им или паричните преводи да могат да се направят само с един поглед към камерата на смартфона. Това принципно е възможно и в Германия, но има разлика в защитата на данните, например при големите технологични фирми, пише АРД.

"Ако погледнем как се плаща, стигаме до фирми като "Алибаба". Междувременно обаче има закони, на базата на които полицията може да каже, че лицето застрашава националната сигурност и при това положение "Алибаба" може и трябва да предаде данните за това лице на полицията", обяснява Костка.

Повечето хора в Китай не си задават въпроса за личните данни. Та какво би могло да ти се случи, ако нямаш провинения, гласи преобладаващото мнение. 20-годишният студент Янг Суен обаче се замисля по въпроса. "С профила ми са свързани лични информации като номера на паспорта, на банковата карта, на смартфона – трябва да предоставя всичко това на университета. Безпокоя се от това, но не мога да променя нищо."

Китайският апарат за наблюдение функционира – включително благодарение на технология, която позволява и двете неща: удобство за населението и всеобхватен контрол за държавата.

Източник: www.dw.com

Септември свърши, а с него си отиде и лятото. Откъдето и да го погледнеш, лятото на 2026 г. ще се запомни като доста сложно - жеги, суши, пресъхнали реки и спрени АЕЦ - за европейската енергетика. Така че би трябвало да си отдъхнем. Да, ама не. Защото дори септември, който по принцип е с ниско потребление и съответно ниски цени, завършва с крайно неприятни резултати.

Използвам случая да напомня, че водещ дял (37,4% за 2024 г.) в крайното енергийно потребление в ЕС имат нефтопродуктите - дизел, бензин, керосин и др. Дизелът е най-важното гориво в икономиката и основен двигател на инфлацията. Средната му крайна цена в ЕС е скочила с 43% спрямо септември, 2025 г. Това включва и ефекта от паническото намаление на данъци и акцизи в доста страни от ЕС, включително Германия.

Електроенергията идва на второ място. За разлика от юли и август, времето през септември беше относително нормално, така че общото производство и потребление на електроенергия за месеца не се променят съществено спрямо 2025 г. Въпреки значимите инвестиции във ВЕИ и батерии обаче, общото производство на възобновяема енергия се увеличава само с 3,1% на годишна база. Слънцето расте много, но спадовете при ВЕЦ и вятърните централи го неутрализират. Същевременно производството на АЕЦ отчита спад с 13%. Напук на политическите мантри и високите цени на газа и въглеродните квоти, ТЕЦ на фосилни горива отчитат сериозни ръстове: газови +17,3%; черни въглища +39,7%; лигнитни въглища +22,2%. Най-значима роля в този резултат играе Германия, която отчете няколко епизода на затишие на вятъра, когато всички налични лигнитни ТЕЦ трябваше да работят на максимален капацитет.

При търговията с електроенергия няма съществени изменения спрямо 2025 г. Големите износители остават ядрените сили Франция и Швеция. Чехия (АЕЦ и въглища) и Нидерландия (газ и въглища) обаче изместват Норвегия (ВЕЦ) от третата позиция. Великобритания, Италия и Белгия си остават големи нетни вносители, докато Германия все пак стига до нетен износ. Иберийският полуостров остава нетен вносител. На Балканите България и Гърция отново доминират в износа.

Въпреки странния цветови код на графиките, който показва септември 2026 г. в по-зелени краски, средните цени на пазара „Ден напред“ скачат с около 78% спрямо миналата година. Голям ръст има дори спрямо горещия август. Само септември, 2022 г. сме отчитали по-високи цени на тока. Най-скъп е токът в зависимите от газ Италия и Ирландия, както и ударените от пресъхналия Дунав Унгария и Румъния. Като цяло в ЕС отчитаме цени на тока на едро, които са около 4-5 пъти по-високи от тези в САЩ и абсоютно несравними с Китай.

Поглед върху цените на природния газ (скок с около 150% за година) показва основната причина. Макар и да осигурява само 15,5% от всичкото производство, газът играе решаваща роля на пазара на ток. Като добавим и ръст с около 10% на цените на въглеродните квоти, които се отразяват както на газовите, така и на въглищните ТЕЦ (в много по-голяма степен), получаваме обяснението за високите цени на тока.

Оставам на природния газ, защото той се ползва енергийно и пряко за много други икономически дейности - индустрия, отопление, охлаждане, транпорт. Газът стои и зад огромен дял от това, което в крайното енергийно потребление се отчита като „топлинна енергия“. Допълнително служи като суровина за химическата и торовата индустрия. По средни цени за септември всеки потребител в ЕС отново плаща около 9-10 пъти повече за газ, отколкото средния потребител в САЩ. В Канада и Западен Тексас пък плащат около 15-20 пъти по-малко.

Отново напомням, че говорим за септември - месец с относително ниско енергийно потребление. Студът тепърва ще идва, слънцето ще свети все по-кратко, реките остават в маловодие, вятърът е непредсказуем, АЕЦ масово ще излизат в планови ремонти и зареждания, а европейските газохранилища са рекордно празни - едва на 71,5% запълнени към днешна дата.

Това е текущото положение. Виновни, разбира се, са всички външни зли сили, които плетат всемирен заговор за унищожаване на прекрасния ни нов европейски свят - най-вече Путин, Тръмп, Дзинпин, крайнодесни алтернативи, шейхове и аятоласи...

Промяната във втория пенсионен стълб поставя хората пред избор – в кой подфонд да бъдат управлявани натрупаните им средства. Към момента интересът е насочен най-вече към динамичните подфондове, но активността остава умерена. Причината е, че изборът не е задължителен – ако човек не предприеме действие, ще бъде разпределен според възрастта си. Какво трябва да знаят осигурените преди 30 ноември, има ли риск динамичният подфонд да превърне пенсионните спестявания в „залог“ и как трябва да се реагира при спадове на финансовите пазари? Защо възрастта трябва да определя инвестиционния риск и какъв е международният опит с мултифондовете? Пред ФАКТИ говори Евелина Милтенова, председател на Управителния съвет на Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО). - Г-жо Милтенова, каква е активността до този момент – колко хора вече са предприели действие по прехвърляне на партидата си по втората пенсия към подфонд и има ли изобщо интерес? - Интерес има, но бих казала, че на този етап активността е по-скоро умерена – и това не ме изненадва. Причината е много проста: човекът не е поставен пред ситуация „или избираш нещо, или губиш нещо“. Ако човек не направи активен избор, законът има разумно решение и го насочва към подфонд според възрастта му. Затова част от хората очевидно казват: „Това, което законът предвижда за моята възраст, ми е подходящо и няма нужда да правя допълнителна стъпка“. Именно така коментирахме и първите наблюдения от кампанията. Към момента не бих цитирала конкретна обща цифра, докато нямаме окончателно консолидирани данни от всички дружества – преобладава интерес към динамичните подфондове. Интерес има, активността засега е умерена и това е напълно логично. Изборът е право, а не задължение – човекът, който не подаде заявление, не губи нищо и ще бъде разпределен според възрастта си. За мен по-важният показател не е колко заявления ще бъдат подадени на всяка цена, а хората да разберат къде са парите им, колко са натрупали и как ще бъдат управлявани от 1 януари. И тук бих обърнала разговора: за първи път говорим толкова широко за личната пенсионна партида. Само в универсалните фондове става дума за над 4 милиона души. Това само по себе си е много важна възможност за повишаване на финансовата култура. Най-важното е хората да знаят три неща. Парите във втория стълб са по лична партида, инвестират се и се наследяват. Изборът на подфонд е право, а не задължение. И смисълът на мултифондовете е много прост – когато си млад, времето да работи за теб, а когато пенсията наближи, да пазим това, което вече си натрупал. Избор, време и защита – това е същността на промяната. - Какво точно трябва да направи човек до 30 ноември? - Първо бих успокоила хората: 30 ноември е срок за първоначалния активен избор, който иска по-различно разпределение от предвиденото по възраст, не е срок, след който губите пари или права. Ако човек иска сам да избере подфонд, различен от този, в който ще попадне според възрастта си, трябва да се обърне към пенсионното дружество, в което вече се осигурява, и да подаде заявление по образец. Съветът ми е в три стъпки: -- проверете къде се осигурявате; -- вижте какво сте натрупали; -- поговорете с пенсионното си дружество Едва след това решете дали искате различен вариант от този, който законът така или иначе предвижда за вашата възраст. Различните дружества предлагат и различни канали – офис, посредник, а при някои и електронен клиентски портал. Например някои позволяват избор и онлайн или чрез собствени апликации/портали.

Първо информация, после избор – не обратното.

Не губите нито парите, нито правата си, ако пропуснете. Ще бъдете разпределен според възрастта, но след 12 месеца ще имате отново възможност за избор и на подфонд, и на пенсионна компания. - Колко хора реално разбират какво е динамичен, балансиран и консервативен подфонд? - Не е необходимо всеки да стане финансов експерт. Ако започнем да обясняваме с акции, облигации, волатилност и проценти, ще загубим хората. Хората не се налага да избират къде да се инвестира - дружествата го правят вместо тях, с добре диверсифицирани инвестиции. Осигурените избират подфонд. - Кое е по-опасно – да избереш погрешно или да не избереш? - Тук бих казала нещо, което на пръв поглед може да звучи странно: по-опасно е да направиш прибързан избор, който не разбираш, отколкото да не направиш активен избор. Защото ако не направите нищо, системата не ви оставя без решение. Законът прилага т.нар. инвестиране съобразно жизнения цикъл: -- до 50 години – динамичен подфонд; -- след 50 до три години преди пенсионната възраст – балансиран; -- последните три години до пенсия – консервативен Тоест липсата на заявление не е „грешка“. Това е избор да се следва автоматичният възрастов модел. Истинската грешка би била например човек с няколко години до пенсия да преследва последната добра доходност на пазарите само защото я е видял в реклама или в новините. Пенсионното спестяване не е състезание кой ще познае какво ще направи борсата следващия месец. Важно е вашите читатели да знаят, че изборът е право, не задължение и при липса на избор човек не губи нито средства, нито права. Съветваме хората първо да се информират и после да решат дали възрастовият модел им е подходящ. - Какво показва опитът на Хърватия, Балтийските държави и Чили? - Най-важният международен урок при тези държави и особено в близката до нас Хърватия е, че при пенсионното инвестиране възрастта има значение. Подобни са и изричните препоръки на ОИСР. Хърватия също работи с категории пенсионни фондове A, B и C от 2015 г, с различен инвестиционен риск. Хърватският регулатор поддържа трите категории и този модел работи от години и съвсем успешно. Имахме шанса да почерпим добър опит от тях и дори да настроим нашите промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) за мултифондовете така, че да не допуснем техни отчетени слабости. Различните страни възприемат собствени подходи. Някои намаляват риска много по-рано, други отчетоха грешка от либерализация на тегленията от втория стълб, защото част от средствата на осигурените отидоха основно за текущо потребление и погасяване на потребителски дългове, освен това вдигнаха и инфлационните нива. Това не трябва да се допуска и поради риска от драстично намаляване на бъдещите пенсионни спестявания и ефекта върху бъдещите разходи на бюджета. Примерите показват защо на пенсионните спестявания трябва да се гледа с хоризонт от десетилетия и да се инвестира систематично, а не като обикновена спестовна сметка. Важно е, че държавите са различни, но урокът е един – младият човек има време да носи повече инвестиционен риск, а с наближаване на пенсията този риск трябва да намалява. Мултифондовата система не е български експеримент – българското решение стъпва върху международно утвърдена логика на следване на инвестирането съобразно възрастта. - Какво реално може да промени мултифондът в бъдещата пенсия? - Това според мен е сърцето на реформата. Досега 25-годишният и 60-годишният човек на практика бяха в един инвестиционен модел. Но те имат напълно различен ресурс – времето. 25-годишният има 40 години, през които могат да се случат няколко кризи и няколко възстановявания. За него прекалено предпазливото инвестиране също носи риск – парите му да не растат достатъчно и инфлацията постепенно да изяжда покупателната им стойност. 60-годишният човек няма този хоризонт. При него една голяма криза непосредствено преди пенсия може да бъде много по-болезнена. Затова стратегията постепенно става по-защитна. Това не означава, че можем днес да обещаем на някого пенсия от определена сума. Можем да кажем друго: ако дългият хоризонт се използва по-ефективно, има по-добра възможност да се натрупа по-голям капитал. А по-големият натрупан ресурс по партидите при равни други условия означава по-висока бъдеща пенсия. Промяната с подфондове с различен инвестиционен риск не може да обещае голяма пенсия. Той дава по-добра възможност времето да работи за младия човек и натрупаното да бъде защитавано, когато пенсията наближи. - Динамичен фонд – не превръщаме ли пенсията в залог? - Категорично не. Зная, че има подобни твърдения, но те само подвеждат хората и излишно събуждат у тях страхове, които в крайна сметка ще ги ощетят финансово. Популизъм е пенсионното инвестиране да се представя като игра на „черно тото“. В пенсионните фондове работят квалифицирани специалисти, които знаят какво правят - не се залага на една акция, една компания или една държава. Портфейлът е диверсифициран и работи при сериозни законови ограничения и надзор. Самите пенсионни дружества имат интерес да работят така, че да докарат най-висока доходност за клиентите си - затова хората могат да са спокойни за спестяванията си. - Достатъчно сериозна ли е информационната кампания? - Това е огромна комуникационна задача, защото говорим за над четири милиона души само в универсалните фондове. Пенсионните дружества вече информират своите клиенти чрез сайтове, офиси, електронни канали, посредници и собствени кампании. Членовете на Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) сме активни и тук е мястото да благодаря на медиите, които осъзнават своята важна обществена роля и ни предоставят трибуна, за да информираме техните зрители, слушатели, читатели. - Преди година говорихте за 5 млрд. лева доходност – каква е реалната картина сега? - Тук бих актуализирала въпроса, защото 5 млрд. лв. е вече по-старо число. През август БАДДПО публикува, че за последните три години и половина общата доходност е 3,4 млрд. евро, като само за първото полугодие на 2026 г. тя е 584 млн. евро. Много е важно да отбележа, че това не е печалба за дружествата, а доходност, разпределена по личните партиди на всички осигурени. - Няма ли хората да започнат да местят парите си според пазара? - Това е много важен риск и тук ролята ни е да сме абсолютно ясни: пенсионният подфонд не трябва да се сменя според новините от последната седмица. Това, че човек има право да променя избора си, не означава, че е разумно непрекъснато да го прави. Ако пазарите паднат и човек от страх премине от динамичен в консервативен фонд, той може просто да превърне временния спад в реално реализирана загуба. Когато пазарите се възстановят, може отново да влезе твърде късно. Това е класическата грешка „продавам ниско, купувам високо“.

Колкото и да не им се иска на политиците край Вардар, пак ще трябва да го удрят на молба в София. Така им препоръча онзи ден, в петък, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Скопие, където беше на няколкочасово посещение като последен етап от нейната рутинна ежегодна обиколка из Западните Балкани.

Това коментира в "Труд" Костадин Филипов.

Нейният домакин и събеседник, премиерът на РСМ Християн Мицкоски, обикновено арогантен и самоуверен в своите публични прояви, този път бе кротък като домашен любимец и веднага препоръча на шефа на дипломацията си да пуска нота до София с молба за среща с Велислава Петрова-Чамова. Толкова беше смирен, че каза всичко това пред журналистите на пресконференцията след разговорите си с гостенката от Брюксел. Така и така Тимчо Муцунски щял да отиде в София по повод някакъв форум за Коридор? 8, та да вземе да се примоли и да се види с колежката си. Такива неща.

Случайно или не, вторникът е датата 6 октомври. Това е годишнината от смъртта на цар Самуил, който преди 1012 години при вида на ослепените си войници получил сърдечен удар и починал. Така гласи наративът, който се ползва и в България, и в Северна Македония, а и не само в тях и който е последният щрих върху биографията на славния военачалник и владетел, прибавящ необходимата доза исторически драматизъм върху живота и делото му.

Точно на този ден министърът на външните работи и на външната търговия на Република Северна Македония Тимчо Муцунски би трябвало да е в София и вероятно само от него зависи дали няма да отдели поне половин час от толкова скъпоценното си време, за да отскочи до базиликата „Света София“ и да се поклони пред мраморния саркофаг с тленните останки на цар Самуил. Българските дипломати, негови домакини, биха могли да си позволят малка доза коварство и да му предложат да го направи с ясното съзнание, че ако дойде в София една от забраните, която трябва на всяка цена и при всички обстоятелства да следва, е тъкмо тази - по никакъв начин да не отива да оказва почит на българския цар Самуил, почиващ в „Света София“ на българска земя. По никакъв начин и при никакви обстоятелства! Не че подобни практики няма в дипломацията, има ги, разбира се!

Би било интересно да се проверят параметрите на мандата, с който е дошъл. След като организаторите от българска страна на посрещането на тленните останки на Самуил май не си направиха труда да отправят официална покана към политиците и институциите в Северна Македония, но и да бяха я отправили, едва ли щеше да има позитивен отговор. Така че един тест с готовността на властите оттатък границата да приемат цивилизовано вестта за Самуил и да потвърдят европейско отношение към нея не би бил излишен.

Това впрочем не попречи в социалните мрежи да се появи снимка с Гордана Силяновска-Давкова и Християн Мицковски, и двамата облечени траурно, да скланят глави пред мраморния ковчег с останките на цар Самуил. Били преразгледали решението си да не дойдат, а не идвали, защото-според техните учени, това не били костите на Самуил и затова нямало смисъл да отдават почит на човек, който не знаят кой е. Картинката е пълен фейк, разбира се, генериран от изкуствения интелект, на който доста хора, при това сериозни, са се хванали. Шегаджиите в социалните мрежи доста се увеличиха, както виждам, а теми за това в политическата практика на управляващите в Скопие, колкото искаш.

Не ми се иска да се хвърлям дълбоко във водите на тамошната реакция по повод съботната церемония. Все пак искам да запазя част от емоцията си от големия акт - връщането на тленните останки на цар Самуил. А това не би било възможно, ако човек чете и слуша всичко, което там се изговори и написа по този повод. Боли ги много! И има защо - един приятел от Скопие, много интелигентен човек, ми бе казал, че идеята за вековната македонска идентичност, която идва още от библейските времена, се крепи на митовете за Александър Велики и семейството му, на Самуил, Гоце Делчев и Коста Солев-Рацин. Ако това е вярно, а нямам основание да се съмнявам в думите му, притесненията са оправдани - Гърция им издърпа черджето изпод краката с Античността, сега България им „взима“ Самуила и Средновековието, за Гоце спорим, въпреки че и там е ясно, а пък за Кочо Рацин - ще видим!

Та така с Тимчо Муцунски. Никой не му е виновен, че става жертва на това съчетание на две събития - нашата церемония с връщането на тленните останки на цар Самуил в София и препоръките на фон дер Лайен, дадени към Мицкоски в петък при посещението ù в Скопие. То, ако питате мен, си бе едно истинско измиване на ръцете по примера на онзи Пилат Понтийски от библията, след като на молбата на Мицкоски Европейският съюз или негов представител да посредничи в диалога с България, Урсула просто му каза - отивайте в София и се разбирайте. Ние пращаме дипломатите и политиците от Северна Македония да отиват в Брюксел и там да се борят с европейския консенсус, който настоява за промяна в конституцията на страната и вписване на българите в нея като държавотворен народ. Мицкоски от своя страна се кълне, че не иска билатерализация в търсенето на решение за продължаване по европейския път, тоест, не иска това решение да се търси в двустранни разговори със София. А шефката на Европейската комисия го тика тъкмо към това. И хайде, Муцунски да пише нота с молба за време за среща с българската си колежка.

Така де, извън тази странна препоръка на фон дер Лайен, историята е отдавна до болка позната - каквото и да се случи в отношенията на Северна Македония с България, колкото и да е запушен каналът за комуникация и колкото оплетени възли имаме за развързване помежду си, накрая все се намира някой да ти препоръча да се качиш на колата и да отиваш под Витоша. Ще кажа и нещо лично - през цялото време на кореспондентската си работа в Скопие на два пъти съм имал нужда от лекарски преглед и съвет.

И двата пъти се обърнах към съседката на служебната ми квартира Весна, лекар с дългогодишна практика, която работеше в една от местните болници. И в двата случая жената искаше да ми помогне, но и двата пъти просто ми каза: „Коста, качвай се на колата и отивай в София! Тук няма кой да ти свърши работа!“ Послушах я и добре, че го направих!

Така че във вторник, Муцунски ще бъде в София. Ще има проява, свързана с Коридор? 8. Доколкото разбрах, бил се разсърдил, че и ръководеното от него ведомство - Министерството на външните работи и външната търговия, не било поканено като съорганизатор. В случая обаче не вълненията на Тимчо ме вълнуват. С една колежка, която е много навътре в нещата си говорихме, че много важни ще бъдат знаците, които българските домакини ще излъчат за перспективите пред отношенията. Например, дали той се види с Велислава Петрова-Чамова някъде из кулоарите на срещата за Коридора, или пък ще му бъде отделено време в сградата на Министерството на външните работи.

Дали някой измежду Румен Радев и Илияна Йотова ще се съгласи да се срещне с него и ако това стане, колко време ще му бъде отделено. Ще има ли някаква публична изява, среща с журналисти или пресконференция. Все неща, които са симптоматични за дипломатическата практика и които в доста от случаите дават информация за съдържанието на визитата и нейните резултати. Щом сме я докарали дотам да няма предвидимост в двустранния ни диалог, да се дебнем като най-върли противници какво ще кажем и как ще го кажем, да си нямаме доверие, а уж сме най-близки на Балканите.

Неслучайно Мицкоски заяви, че с нотата ще се иска време за разговор, защото досегашните срещи на Муцунски с българската му колежка не били съдържателни, нещо такова. Тук обаче съществува рискът дори и да имат на разположение достатъчно време, двамата могат много бързо да приключат разговора, ако Муцунски дойде и повтори заканата на Мицкоски, например, че докато той е премиер промяна на конституцията няма да има и респективно, включване на българите в основния закон няма да се случи. Че за какво да се разговаря повече? Ние сме ясни - имаме договорености, които трябва да се спазват. Точка.

Иначе българската столица, а и цялата ни страна са гостоприемни. Сега в София имаме и още едно основание да посрещаме гости. Цар Самуил е тук.

Днес е така!

Намират се амбициозни субекти. Наричат ги автори. Наистина е важно да са амбициозни. Амбицията е доказан убиец на всички човешки добродетели. Наливат пари в тях. Таргетират ги като млади, странни, все още неразбрани, но това е бъдещето.

Медиите влизат в играта и започват да ги ухажват. Интервюта, събития, риалити формати – всичко. Организират се изложби на тези творци. Те творят ли, творят. Около тях се създава усещането за изключителност. Еснафите и парвенютата първи се закачат. Започва едно боготворене, което вече не е платено, но ескалира, защото е модерно. Пардон, думата е модно. Ако не харесваш някого, значи не си моден. Или си глупак, или хейтър. Избирай си. Казано по друг начин – глупав си. Стараещите се да изглеждат умни рефлекторно започват да странят от останалите творци. Изолират ги точно като прокажени. Защото различното мнение и оценка са проказата на нашето време.

Тези наши набедени автори започват да получават награди. Национални, международни, планетарни. Всякакви. Започват да ги канят в журита да оценяват други творци. Да дават мнения за какво ли не. Но има един много важен детайл. Те трябва да са послушни. Никой не обича вироглавите творци. Те умряха някъде около началото на Втората световна война. Днес за вироглави храна няма.

Така се раждат продукти като залепен банан с тиксо за не знам колко си милиона, надрано платно със скалпел за още повече милиони и акано върху плат, опънат върху рамка с бодли от рози.

Но защо се прави това? Това е една дълга игра на обезчовечаване. Целта е заличаване на емоциите и усещанията. Нулиране на ценностната система и преформатирането ѝ в нещо познато и лесно за манипулация. Какво по-лесно от емоция сведена до парична стойност. Така дълбокият екзистенциален въпрос „Кое е по-хубаво?“ се свежда до „Кое е по-скъпо?“.

Само да вметна. Затова днес красотата на жените е сведена да приличат на силиконови драни щъркели и те, милите са убедени в своята си красота защото я измерват в пари. Коса – толкова, нокти – толкова, пластики – толкова. Колкото повече пари – толкова по-красива.

Но този модел също е и подигравка към човечеството. Така се казва: „Виж този залепен банан! Той струва повече от целия труд, който ще положиш през съзнателния си живот.“ Стойността ти е на изгнил банан. Затова не се гордей, че си човек, а си знай мястото в редицата на евтините изгнили банани.

И за финал някой самозабравил се идиот ще купи този банан за чудовищните пари, за които е обявен, и ще го изяде. Или за да бъде по-актуален, ще си го завре в актуалното любовно отверстие.

А изкуството, милото то, умря още на изречението: „Наливат пари в тях.“

Имате ли познат, който на всяка тема задължително трябва да се направи на интересен, на критик, на различен? Всички познаваме поне един такъв човек и ни е до болка ясно, че това е просто комплексар и го прави за внимание. У нас има и цяла общност на този принцип.

Не си историк от „демократичната общност“, ако не се правиш на интересен на гърба на всяка консенсусна тема за нацията: от национални празници, през исторически личности, та до връщане костите на Самуил....

Всъщност, не си никакъв от „демократичната общност“: било то историк, активист, политик, журналист, ако не вдигаш пръстче при всеки общонароден повод за капчица гордост и радост, за да кажеш: „амиии, то всъщност, еди кое си не е точно така; ма то костите такова; ма той дали е роден тогава; ма за тва сигурни ли сме; ма що го правим по тоя начин; ма то знаете ли, че всъщност...“

Да, глупако, знаем. Знаем ги всичките тия работи, съображения и детайли. Не си особено оригинален. Просто не търсим причина да се правим на интересни, като вгорчаваме всеки рядък момент на мъничка радост в тая страна.

И задължително трябва да изпитваш някаква страшна гордост, че си казал нещо наопаки, намерил си от 10 кладенеца кусур, че си уточнил работата, с лека ехидна усмивчица, щото ги разбираш нещата, не си като масата.

Страшно жалки комплексари сте и затова целият народ ви се подиграва, като ви лепи саркастичното прозвище „умнокрасиви“. А вие не пропускате повод, за да го заслужите.

Съвременната кардиология и кардиохирургия спасяват все повече пациенти, но за част от тях битката не приключва с преодоляването на острото състояние. Напротив – те достигат до най-тежкия стадий на сърдечна недостатъчност, при който собственото им сърце вече не е в състояние да осигури нормалното функциониране на организма. Така нареченото „изкуствено сърце“ вече не е научна фантастика. Съвременните механични помпи могат да подпомогнат или да заместят функцията на сърцето при най-тежко болните пациенти. Как работи тази технология, за кого е подходяща и докъде е стигнала България в прилагането ѝ… Пред ФАКТИ говори доц. Димитър Кючуков, началник на Клиниката по кардиохирургия в Националната кардиологична болница (НКБ). - Доц. Кючуков, все по-често говорим за „изкуствено сърце“ като последен шанс за пациенти с терминална сърдечна недостатъчност. Кои са конкретните критерии, по които решавате, че един пациент вече е стигнал до момента, в който механичната помпа е единствената реална възможност да бъде спасен? - Решението за имплантиране на механична система за подпомагане на кръвообращението е едно от най-отговорните решения в съвременната кардиохирургия. То не се основава единствено на данните за потисната помпена функция или на тежестта на симптомите, а на цялостната оценка на състоянието на пациента, в която вземат участие колеги от различни специалности. Най-общо устройството е показано за пациенти с напреднала сърдечна недостатъчност, при които въпреки оптималната медикаментозна терапия персистират тежка симптоматика, налага се нуждата от чести хоспитализации, а сърдечната функция прогресивно се влошава. Еволюцията на състоянието бързо довежда до увреждане и на други органи (бял дроб, бъбреци и черен дроб) вследствие на недостатъчното кръвоснабдяване и отказа от приложението на напреднали терапии – ресинхронизираща кардиостимулация, система за механична поддръжка на кръвообращението и трансплантация. Това води винаги до необратима многоорганна увреда и преживяемост, съкратена в рамките на година. Преди да се пристъпи към операция, се оценяват функцията на сърцето, състоянието на белите дробове, бъбреците и черния дроб, наличието на съпътстващи заболявания, както и възможността пациентът да понесе операцията и последващата терапия. От изключителна важност за крайния успех на терапията е и моментът на насочване. Не трябва да чакаме пациентът да достигне състояние, при което всички останали възможности са изчерпани и рискът от тази интервенция е вече прекалено висок. Механичната подкрепа може да бъде животоспасяваща, но само когато е приложена при правилно подбран пациент и в подходящия момент. - Около 24-25 души годишно в България имат нужда от подобна експертна лекарска помощ. Реалният брой на пациентите, които биха могли да бъдат подходящи за имплантиране на изкуствено сърце, колко е и колко от тях в момента остават без тази възможност? - Посочените 24-25 пациенти годишно са отправна точка за оценка на потребностите, която е изчислена чрез интерполация на данните в европейските регистри, според които на нашия континент средният брой имплантирани устройства за година е при четирима души на милион население. За съжаление, България изостава от тази цифра поради множество комплексни причини, една от които е ненавременното насочване към специализиран център за лечение на сърдечна недостатъчност, много преди развитието на терминални органни увреждания. За да определим колко пациенти в България биха имали полза от подобно лечение и колко от тях не го получават, е необходим национален регистър на пациентите с напреднала сърдечна недостатъчност, както и систематично проследяване на резултатите в специализираните болници. Убеден съм, че реалната потребност трябва да бъде установена на национално ниво. Само така можем да планираме необходимия капацитет, финансиране и организация на лечението. - Как протича самата операция и какво означава за пациента животът след имплантирането на механична помпа – може ли човек да се върне към нормален живот, да работи, да пътува и какви ограничения остават? - Имплантирането на устройство за механична подкрепа на кръвообращението е сложна кардиохирургична интервенция, чийто успех изисква прецизна предоперативна подготовка и внимателно планиране. Целта ни не е просто да удължим живота, а да дадем на пациента възможност да живее възможно най-пълноценно и независимо в рамките на медицинските ограничения. Най-често използваният и успешен модел на тези системи е вариант, при който се подпомага само лявата камера. След операцията пациентът преминава през период на интензивно наблюдение, постепенно раздвижване и специализирана рехабилитация. След стабилизиране много пациенти могат да възстановят значителна част от ежедневните си дейности, да се движат самостоятелно и при подходящи условия да пътуват. Това обаче не означава живот без ограничения. Необходими са постоянна грижа за устройството, редовни медицински прегледи, стриктно спазване на назначената терапия и обучение както на пациента, така и на неговите близки. Особено внимание се обръща на профилактиката на инфекциите, тромбозите и кървенето. - Казвате, че сте обучили специализиран мултидисциплинарен екип в НКБ и сте получили подкрепа от чуждестранни колеги. На какво точно трябва да отговаря един такъв екип и има ли в България достатъчно специалисти, за да се поддържа програмата устойчиво, а не само за няколко операции годишно? - Имплантирането на механична система за подкрепа на кръвообращението не е дейност, която може да бъде осъществена успешно само от кардиохирурзите. Това е цялостна програма, в която участват кардиолози, кардиохирурзи, анестезиолози и реаниматори, специалисти по образна диагностика, медицински сестри, перфузионисти, рехабилитатори и други медицински специалисти. Необходимо е всеки член на екипа да познава спецификата на устройството, възможните усложнения и поведението при спешни ситуации. Също толкова важни са организацията на предоперативната оценка, следоперативните грижи и дългосрочното проследяване. Подготовката на такъв екип изисква обучение, практически опит и постоянно усъвършенстване. Подкрепата на колеги от утвърдени международни центрове е изключително ценна, особено в началния етап на програмата. В България разполагаме с висококвалифицирани медицински специалисти, но устойчивото развитие на тази дейност изисква те да бъдат обединени в добре организирани центрове с необходимото оборудване, финансиране и възможност за поддържане на експертизата. Не става дума само за извършването на определен брой операции, а за осигуряването на непрекъсната готовност за лечение и проследяване на тези пациенти - все задачи, за чието решение в Националната кардиологична болница се подготвяме вече от две години. - Самото устройство се реимбурсира от НЗОК за определен брой пациенти, но последващата логистика и сложната грижа остават тежък разход за болницата. Къде точно е най-големият финансов проблем - в операцията, реанимацията, консумативите, проследяването или дългосрочната грижа? - Основният проблем е, че лечението не приключва с имплантирането на устройството. Самата операция е само един етап от продължителен и ресурсоемък процес. Необходимо е да бъдат осигурени предоперативната диагностика, хирургичната интервенция, продължителното интензивно лечение при необходимост, специализираните консумативи, обучението на пациента и дългосрочното проследяване. Допълнителни ресурси са необходими и при възникване на усложнения, за чието разрешаване са необходими други сложни, високотехнологични и скъпи устройства и терапии. Затова не бих определил един-единствен етап като основен финансов проблем. Същественото е, че разходите са разпределени във времето и обхващат много различни дейности, част от които не се покриват. Идеалният модел на финансиране би бил този, който отчита целия лечебен процес – от подбора на пациента до дългосрочната грижа. Само така подобна програма може да бъде устойчива, без да поставя лечебното заведение пред постоянен финансов риск. - Изкуственото сърце често се представя като алтернатива, когато няма донор. В България проблемът с донорството остава сериозен. Колко пациенти, които бихте могли да поддържате с механична помпа, всъщност чакат за трансплантация и колко от тях не доживяват до появата на подходящ донор? - Механичната подкрепа на кръвообращението има важно място в лечението на пациентите с напреднала сърдечна недостатъчност, особено когато възможностите за медикаментозно лечение са изчерпани, а трансплантацията не може да бъде осъществена своевременно. Основното показание за имплантация на устройството е като мост до трансплантацията. При немалка част от нуждаещите се, които по различни причини не са подходящи за трансплантация, то може да се използва като доживотна терапевтична възможност. Има значителен брой пациенти, които, примерно поради възраст над 65 години, отпадат като кандидати за трансплантация, а имплантирането на подобни устройства може да удължи живота им с още поне 10 години. Трябва да се подчертае, че е необходимо да правим разлика между всички пациенти в листата на чакащите за сърдечна трансплантация и тези, които отговарят на критериите за механична подкрепа. Това са групи, които се припокриват, но не са съвсем идентични. За да посочим точния брой на пациентите, които биха могли да бъдат подпомогнати с механична помпа, както и броя на починалите преди осигуряването на подходящ донор, трябва да разполагаме с актуални данни от трансплантационния регистър и от центровете, които проследяват тези болни, които, за съжаление, не се поддържат. Механичната подкрепа не заменя донорството и трансплантацията. Тя допълва възможностите за лечение и може да осигури шанс на пациенти, за които времето е критичен фактор. - Един от сериозните проблеми на българската кардиохирургия е, че тежко болните пациенти често се насочват твърде късно. Има ли случаи, при които пациентът вече е в толкова тежко състояние, че дори „изкуственото сърце“ не може да бъде приложено? - Да, това е реален медицински проблем. Съществува момент, в който увреждането на сърцето е съпроводено от толкова тежки нарушения във функцията на бъбреците, черния дроб, белите дробове или други органи, че рискът от имплантиране на механична система става неприемливо висок или напълно безперспективен. Типичен сценарий е развитие и на тежка дясна сърдечна недостатъчност. При други пациенти настъпват необратими неврологични увреждания или други необратими органни увреждания, които предопределят негативния изход от предприемането на терапия. Именно затова ранното насочване към специализиран център е толкова важно. Когато пациентът бъде оценен навреме, имаме възможност да проследим развитието на заболяването, да оптимизираме лечението и да планираме подходящата интервенция, преди да настъпят необратимите увреждания на други органи. Не всеки пациент с напреднала сърдечна недостатъчност е подходящ за механична подкрепа, но всеки заслужава своевременна експертна оценка и оптимален план за лечение, защото всеки живот има значение и никой не е застрахован от риска да се разболее. - НКБ вече има опит и с изключително сложни и иновативни кардиохирургични интервенции – през 2025 г. екипът ви извърши за първи път у нас цялостно заместване на аортата с протеза от ново поколение. Какво е следващото технологично ниво, към което искате да стигнете - и докъде може да се развие механичната подкрепа на сърцето в България? - За нас развитието на кардиохирургията не се изчерпва с въвеждането на нови устройства или извършването на единични високотехнологични операции. Истинската цел е тези възможности да бъдат интегрирани в цялостна система за лечение, която осигурява добри резултати и е устойчива във времето. В областта на механичната подкрепа на кръвообращението следващата стъпка е развитието на програма, която да обхваща целия път на пациента - от ранната диагностика и правилния подбор до имплантирането, рехабилитацията и дългосрочното проследяване. Технологиите непрекъснато се развиват. Системите стават по-компактни, усъвършенстват се алгоритмите за управление, а работата по намаляване на усложненията и подобряване на качеството на живот продължава. За България е важно да изградим условия, при които пациентите и техните лекуващи лекари да имат достъп до тези постижения. Това изисква не само модерна апаратура, но и подготвени специалисти, научно сътрудничество, адекватно финансиране и възможност за натрупване на клиничен опит. Амбицията ни е НКБ да продължи да развива високоспециализирана кардиохирургична дейност и да предлага на пациентите съвременни лечебни възможности, съобразени с техните конкретни медицински потребности. С гордост мога да споделя, че сме единствената клиника в България, която споделя резултатите си с европейския регистър за сърдечни операции и сме обект на постоянен мониторинг, който засега ни нарежда в челните места не само по тежест и комплексност на извършваните операции, но и по постигнати резултати, което е изключително удовлетворяващо. Когато говорим за тези пациенти, става дума за хора, за които без лечение прогнозата може да е изключително кратка. - Какво трябва да се промени в системата, така че „изкуственото сърце“ да не бъде изключителна медицинска възможност, а реален достъп до лечение за всеки пациент, който отговаря на медицинските критерии? - На първо място, трябва да подобрим ранното разпознаване на напредналата сърдечна недостатъчност и своевременното насочване на пациентите към специализирани центрове. Това е от решаващо значение, защото дори най-съвременната технология не може да компенсира напълно последствията от прекалено късното лечение. На второ място, необходимо е да изградим устойчив модел на финансиране, който да покрива не само устройството, но и целия процес на лечение и проследяване. Трябва да се осигурят необходимите човешки ресурси, компетентности, консумативи и организационна готовност. Третият важен елемент е координацията между лечебните заведения. Пациентите трябва да могат да бъдат насочвани своевременно, а решенията за лечение да се вземат от мултидисциплинарни екипи с доказана експертиза и реално постигнати добри резултати. Не на последно място, необходимо е да разполагаме с надеждни национални данни за броя на пациентите, резултатите от лечението и реалните потребности на системата. Механичната подкрепа на кръвообращението е лечение, което може да промени изцяло перспективата пред определени пациенти с тежка сърдечна недостатъчност. Нашата задача като лекари е да осигурим навременния им подбор и качественото лечение. Задачата на здравната система е да създаде условия тези пациенти да получават необходимата помощ независимо от финансовите и организационните ограничения. Всеки живот е важен.

Източноевропейските политици все по-често изразяват заплахи срещу Калининградска област - малка руска територия, малко по-голяма от Черна гора. Разположен на Балтийско море, регионът е наричан от НАТО „ахилесовата пета на Русия“, тъй като Калининград е заобиколен от две страни от НАТО - Литва и Полша. Международните експерти са все по-убедени, че в случай на пълен успех на Русия на „украинския фронт“, Европа е готова да отвори „балтийски фронт“, заплашвайки да блокира 1 милион руснаци, живеещи в Калининградска област.

Но в действителност плановете за превръщането на Калининград в нова гореща точка се появиха много по-рано. Всичко започна с изказване през 2020 г. на съветника по националната сигурност на САЩ Робърт О'Брайън: „Калининград е кама в сърцето на Европа“. Обърнете внимание, че руската военна инвазия в Украйна е все още на 2 години разстояние.

До 2026 г. НАТО пазеше „калининградската карта“ в тайна, но когато европейските генерали осъзнаха, че Москва печели на украинското бойно поле, те веднага извадиха своята „домашно приготвена“ стратегия. През юни 2026 г. литовският външен министър Кястутис Будрис заяви (очевидно по настояване на служители на НАТО, окопали се на бул. "Леополд III" в Брюксел): „Трябва да покажем на руснаците, че можем да проникнем в малката им крепост, която са построили в Калининград. НАТО разполага със средствата да разруши руските бази за противовъздушна отбрана и ракети там, ако е необходимо.“

През септември 2026 г. полският външен министър Радослав Сикорски пое щафетата на заплахите, заявявайки, докато беше в Киев: „Предлагам да проведем толкова агресивни учения от наша страна (близо до Калининградска област), че той (Путин) да не е сигурен какво ще правим.“ И за да се наложи заради това да прехвърли част от силите си от Украйна.“

Москва, както гласи руската поговорка, се забързва бавно, но действа бързо: в последния ден на септември руското външно министерство издаде дипломатическа нота, в която се казва: „Русия ще бъде готова да използва целия си арсенал от сили и възможности, включително ядрени оръжия, за да защити територията си, ако страните от НАТО предприемат каквито и да било опити да изолират Калининградска област от останалата част на страната.“

Какво имаме днес? Засега европейските „ястреби“ отказват да разберат, че заплаха за Калининград ще стане за Москва "червена линия", със съответно суров отговор: включително използването на тактически ядрени оръжия в центъра на подобно решение. Засега само експертната общност се е събудила на Запад, предупреждавайки, че заблудата на европейските политици може да струва скъпо на обикновените европейци – най-малкото в разрушения живот на децата им.

Например, хърватският геополитически анализатор Антун Роша подчертава, че ескалацията на НАТО около Калининград не е „изпит за смелост“, а изпит за способността да се прави разлика между възпирането и провокирането на катастрофа. Експертите от Загреб разсъждават така: „Ако Русия реши, че не може да задържи Калининград с конвенционални средства, ядрената заплаха може да премине от реторично към демонстративно повишаване на готовността и след това да ескалира в нещо по-ужасяващо. Използването на ядрени оръжия не би било неизбежно, но за първи път би се считало за реалистичен вариант.“

От своя страна италианският журналист Марко Травальо, анализирайки ескалацията около Калининград, остро критикува балтийските държави. Той пише: „На 15 септември естонският външен министър Маргус Цахкна отбеляза: „Можем просто да окупираме Калининград.“ „Можем“ означава „всички да се въоръжите и да тръгнете“, в края на краищата естонската армия не може да окупира дори кокошарник, а войната с Русия, за която балтийците толкова мечтаят, ще трябва да се води от останалата част от Европа. А на 22 септември литовският парламент промени конституцията, за да отмени забраната за разполагане на чуждестранни военни бази и оръжия за масово унищожение на територията на страната. По-конкретно, американски ядрени бойни глави, насочени към Калининград, тоест Русия. И кой кого заплашва в крайна сметка?“

Американският политически коментатор и бивш офицер от разузнаването на морската пехота на САЩ Скот Ритър също предупреди НАТО относно безотговорните заплахи към Калининград. Ден преди това той направи специално посещение в руския анклав в Балтийско море, за да види от първа ръка какво се случва. Според американски военен анализатор, ядрената атака на Москва изглежда е помрачила ентусиазма на някои от най-ревностните поддръжници на НАТО за това, което те смятаха за лесно постижим резултат – морска блокада на Калининградска област. „Сега, когато е ясно, че всеки конфликт, включващ атаки на НАТО срещу Калининград, няма да се разглежда изолирано, а ще бъде конфликт с екзистенциални размери, военните барабани [на НАТО] са заглушени“, каза Ритър.

Като цяло ситуацията все още е далеч от разведряване, но е окуражаващо, че европейският интелектуален елит започва да осъзнава точката, от която няма връщане назад: „калининградската измама“ на НАТО ще погребе Източна Европа. И колкото по-силен е гласът им, толкова по-сигурни наистина ще станат обикновените европейци.

Русия ще използва ядрено оръжие, ако НАТО се опита да блокира Калининград. Това беше недвусмисленото предупреждение от Кремъл миналата седмица. В действителност това е празна заплаха срещу несъществуваща опасност. Ядреният блъф на Русия е изхабен от прекомерна употреба, а НАТО няма подобно намерение. Това пише за EUobserver Едуард Лукас - основател и директор на аналитичния център "Балтийски международен център за сигурност".

"Но тази изява все пак показва нещо важно: чувствителността на Русия по отношение на Калининград.

Северната половина на бившата германска територия Източна Прусия е последният голям трофей на Кремъл от съветската победа над Хитлер през 1945 г.

Както при много трофеи, при по-внимателно вглеждане той се оказва не толкова впечатляващ. Калининград е изкуствено създадено образувание — от името му (дадено в чест на военнопрестъпника Михаил Калинин) до населението му (преселено там след етническо прочистване) и южната му граница (груба права линия от типа на онези, които европейските колонизатори прокарваха в африканските държави).

Сега хватката на Москва върху този ексклав — парче руска територия, притиснато между Полша и Литва — става все по-несигурна. Не защото някой ще прекъсне крехките въздушни, морски и сухопътни маршрути, които го снабдяват, а заради прекалено реалната, корумпирана, авторитарна и некомпетентна система на управление в Русия.

Слабостта на руската система, утежнена от цената на катастрофалната война в Украйна, прави запазването на Калининград неустойчиво — в икономически, социален, демографски и политически план.

Коментарите извън Русия до голяма степен пропускат това, представяйки Калининград като крепост, от която Москва може да заплашва съседите си.

По-реалистично е да се гледа на него по обратния начин — като на най-голямата стратегическа уязвимост на Русия: ахилесова ѝ пета.

Аналитичният център "Балтийски международен център за сигурност" (БМЦС) провежда мащабен изследователски проект, наречен "Калининград 2050".

Самото име поставя скрит въпрос: наистина ли вярвате, че Калининград все още ще бъде под властта на Москва в средата на века? Това изглежда все по-малко вероятно.

Тази седмица БМЦС ще събере 20 експерти за симулации на кризисни ситуации, които ще изследват как би могло да се разпадне управлението на Кремъл и как съседните държави биха могли, биха желали и би трябвало да реагират.

Засега причините са въображаеми. Но екологична катастрофа, срив в доставките на гориво или извънредна ситуация в общественото здравеопазване, като тази, която в момента се развива в Сибир, са напълно възможни в сегашното разклатено състояние на Русия. Политиците и отговорните институции ще трябва да реагират на произтичащите от това бежански потоци, замърсяването и хуманитарните нужди.

Все още не знаем какъв ще бъде резултатът от изследването на БМЦС: както при военните "игри", целта на тези упражнения е да се провери как биха се развили различни сценарии. Надяваме се изводите да бъдат полезни за онези, които се сблъскват с тези дилеми в реалния живот.

Следващата стъпка ще бъде книга - "Крехка крепост", която ще бъде публикувана по-късно тази година. Редактирана от британския наблюдател на руските въпроси Кристофър Питърс и написана от местни и чуждестранни експерти, тя разглежда различни теми, като политиката на паметта, икономическите слабости, вътрешните репресии и състоянието на общественото мнение. Основното послание е, че Калининград оцелява единствено благодарение на икономическите субсидии и политическата подкрепа от Москва.

Тези усилия едва ли биха могли да бъдат по-актуални.

Докато Кремъл се заканва заради заплахата от НАТО, публикации в социалните мрежи, предизвикващи тревога, представят предполагаеми руски планове за нахлуване, които щели да започнат от Калининград, като публикуват карти с дебели червени стрелки, пробиващи Сувалкския коридор — стратегически участък от сушата, който свързва Полша и Литва.

Но както показва военната глава на книгата, подобна атака е невъзможна при сегашните (или вероятните) условия. Русия почти не разполага със сухопътни сили в Калининград: всички те са изпратени в Украйна. Руските военновъздушни сили там не разполагат и с необходимите за реална война летища и хангари.

НАТО, особено след присъединяването на Швеция и Финландия към Алианса, има огромно превъзходство по суша, море и въздух в региона — факт, подчертан и от последните му учения за наблюдение в района.

Накратко, ядреното дрънкане с оръжия е без значение. Никой не заплашва Калининград отвън. А истинският въпрос е кога и как, а не дали, Кремъл в крайна сметка ще го загуби".

Източник: news.bg

Автор: Веселин Стойнев

Близо един милион българи по-малко ще гласуват на първия тур на президентските избори в сравнение с парламентарните, които се проведоха на 19 април. Тогава избирателната активност беше 51,1%, а според моментната снимка към началото на октомври на социологическа агенция "Алфа Рисърч" тя е 37%, на "Мяра" - 35,4%, на "Тренд" – 38%.

С тази активност вторият тур е гарантиран, защото по конституция, за да бъде избран президент на първи тур, трябва да са гласували повече от половината избиратели, а някой да е спечелил повече от половината от тях. Сега въпросът е кой най-много губи от нивото на избирателната активност и дали то ще продължи да пада, или има шанс да се качи.

Електоралният багаж на водещата тройка

Кандидат-президентската двойка Илияна Йотова и Кирил Вълчев, според данните на "Алфа Рисърч", превърнати в абсолютен брой гласове, към момента има малко над 1,1 милиона избиратели – с 335 000 по-малко от тези на "Прогресивна България" през април.

Вторите - Андрей Гюров и Георги Кандев, биха получил към момента 650 000 гласа – с 240 000 повече от гласувалите за ПП-ДБ на парламентарния вот. „

Костадин Костадинов и Петър Волгин са с 250 000 – с малко над 110 000 повече от парламентарния вот за "Възраждане".

Разбира се, тези числа са ориентировъчни, доколкото са екстраполирани от демоскопски данни и са сравнени с реални гласове на последните избори. В хода на кампанията числата могат да се променят с всеки изминал ден.

Колебливата армия от 750 000 души

Предпоставките за значима динамика в тези първоначални нагласи са сериозни. Според изследването на "Алфа Рисърч" 30% от твърдо решилите да гласуват, равни на 750 000 души, още не са напълно наясно с вота си. Половината от тях – над 370 000, изобщо още не са решили за кого ще гласуват, а останалата половина, които са решили, могат да променят мнението си, защото "първото им желание" не е твърдо. Така може да се допусне, че например 15 на сто от избирателите на Йотова, равни на 165 000 души, могат да се откажат от нея, както и например 13 на сто от избирателите на Гюров, равни на 85 000, и евентуално 10% от тези на Костадинов, равни на 25 000.

Същевременно обаче в последния момент и към тях ще се насочат избиратели, сменили своето "първо желание". Но някои може и съвсем да се откажат от гласуване или пък да гласуват с "Не подкрепям никого", което практически е същото.

Така или иначе тези 750 000 души са огромен резерв в кампанията и битката ще бъде първо всяка кандидатска двойка да запази в максимална степен вече маркираните свои парчета от крехката половина от баницата, както и да получи по-голям дял от суровата половина от нея от над 370 000 избиратели, които още не са решили при кого да отидат.

Разбира се, потенциално съществува и външен резерв от мнозинството негласуващи, част от които може накрая да отидат в избирателните секции.

Вторият по-близо до първия, третият – до втория?

Каквито и презапределения обаче да се правят, съотношението на силите между първите три двойки според данните на трите агенции е толкова голямо, че едва ли на първи тур подредбата на медалистите може да се промени. Въпросът е възможно ли е вторият да се приближи по-близо до първия, а третия – до втория. Това ще е изключително важно за битката за втория тур.

При една още по-ниска активност от под 2 милиона избиратели преимущество ще имат кандидатите с по-твърди електорати зад гърба си. Тук изглежда водещият кандидат Йотова не е сред печелившите, защото макар нейното електорално ядро да е най-голямо, то е най-застрашено от вталяване. Тя вече е с близо една четвърт по-малко избиратели от тези на Румен Радев на парламентарния вот. ПП-ДБ и "Възраждане" пък не губят тежест при ниска активност, защото имат твърди ядра, а особено "Възраждане", която бе значително изсмукана от "Прогресивна България" през април, сега има шанс да си върне част от гласовете и може и още да не е достигнала максимума си.

По-висока избирателна активност може да дойде както от мобилизация на поддръжниците на новото политическо статукво, така и от онези, които не искат цялата власт в едни ръце, а търсят прозападна или проруска алтернатива.

Политическият контекст на кампанията

Разочарованието от политиците и липсата на достоен кандидат са основните причини според анкетираните за това мнозинството от избирателите да не гласуват или да не са напълно сигурни дали изборът им няма да се промени, според данните на "Алфа Рисърч". В тази обща рамка от очаквания и разочарования обаче можем да впишем съвсем конкретни измерения на изборния контекст: продължаващата мощна подкрепа за управлението на Радев, въпреки че постепенно намалява; тревогата от инфлацията, която не е овладяна, независимо кои са източниците ѝ; очакванията за стабилност на страната в разломната геополитическа обстановка, с поляризираните представи къде тя трябва да се позиционира. Специфично условие в надпреварата е и доколко ще окаже влияние върху представянето на Йотова случаят с помилвания от нея като вицепрезидент накротрафикант.

Особено значение ще има и кой каква част ще успее да привлече от 430-те хиляди избиратели на ГЕРБ, мнозинството от които вероятно няма да гласуват поне на първи тур заради липсата на собствен кандидат. При превръщане на измерените от "Алфа Рисърч" дялове в абсолютни стойности, най-голям дял от електората на ГЕРБ – около 65 000 души, са склонни да подкрепят Гюров и Кандев, двойно по-малко - Йотова и Кирил Вълчев и едва около 10 000 – Костадинов и Волгин.

Йотова – под 1 млн., Гюров – 800 000?

За да се намалят разликите във водещата тройка кандидати, подкрепата за Йотова трябва да спадне под милион, което би могло да стане главно за сметка на ръст за Костадинов и отиващи в отбора на негласуващите, т.е. още по-ниска избирателна активност, а подкрепата за Гюров трябва да се увеличи поне до 800 000 избибатели, което би могло да стане главно от още поддръжници на ГЕРБ и привличане на хора от негласуващите. Така ако разликата между Йотова и Гюров стане 200 000 гласа, шансът вторият да стане първи на балотажа става реален. Ако обаче избирателите на Костадинов скочат до 300-400 хиляди, може да се очаква те да бъдат сериозен резерв за Йотова и солидна част от тях да отидат за нея на втория тур. Така че определящо за изборите ще бъдат динамиките между първите трима в рамките на кампанията за първия тур, които биха предопределили дали ще има сериозна интрига на втория.