Джихадистките бойци в Мали призоваха за национално въстание срещу управляващата военна хунта, затягайки блокадата на столицата Бамако след координирани атаки заедно с туарегските сепаратисти. Това пише Грегори Соваж за "France 24".

Призивът идва от Групата за подкрепа на исляма и мюсюлманите (JNIM), филиал на Ал Кайда. Той е резултат от серия от съвместни офанзиви, които удариха множество градове и военни позиции в цялата страна и стигнаха до Бамако, столицата, отбелязвайки най-сериозната ескалация в Мали от 2012 г. насам.

В изявление JNIM призова за "общ фронт", обединяващ "политически партии, националните въоръжени сили, религиозните власти, традиционните лидери и всички компоненти на малийското общество", за да "свалят хунтата" и да проправят пътя за това, което описват като "мирен и приобщаващ преход".

Събитията идват, докато Мали провежда погребението на министъра на отбраната Садио Камара, който беше убит при нападение срещу резиденцията му в Кати, крепост на хунтата на около 20 километра от столицата. Ключов архитект на по-тесните връзки между Бамако и Русия, Камара бе смятан за една от най-влиятелните фигури на режима. Смъртта му засили натиска върху военната хунта, водена от Асими Гойта, въпреки подновената подкрепа от Москва.

Съюз по удобството

В основата на офанзивата е неочакваното партньорство между JNIM и Фронта за освобождение на Азавад (FLA), туарегско движение, което си върна Кидал, дълго оспорвана крепост на север.

Мащабът и координацията на нападенията предполагат месеци на подготовка. Анализаторите смята, че съюзът се ръководи от прагматизъм. FLA носи местна легитимност и териториални корени, докато JNIM осигурява огневата мощ и оперативния опит, необходими за оспорване на държавата. "Координацията между тези групи показва месеци на планиране", заяви Нина Уилен, директор на Африканската програма в Института Егмонт. "Това отива много по-далеч от това, което сме виждали в миналото."

За Уасим Наср, експертът на FRANCE 24 по джихадистки мрежи, промяната е особено важна. "Те вече не просто се бият рамо до рамо. Те действат заедно", посочва той.

Общ враг, различни цели

Въпреки сътрудничеството им на бойното поле, съюзът остава крехък. Двете движения са разделени от фундаментално различни цели. JNIM се стреми да наложи строго тълкуване на ислямското право в Мали и по-широкия Сахел. FLA, за разлика от тях, се стреми към независимост - или поне автономия - за туарегите на север. "Те имат общ враг, но не и общ проект", отбелязва Нина Уилен.

Разделението е както политическо, така и идеологическо. "Има големи различия", посочва Дженабу Сисе, специалист по отбрана във френския мозъчен тръст "Фондация за стратегически изследвания". "JNIM се ръководи от религиозен проект, докато FLA се стреми към самоопределение. Единият е многонационален и многоетничен; другият е вкоренен в специфичен народ."

Тези различия вече са видими. След като превзеха Кидал, туарегските сепаратисти сигнализираха за планове за разширяване на контрола си в северно Мали. Армията на Мали и нейните руски наемнически съюзници предадоха лагера Тесалит, стратегическа северна военна крепост, на въоръжени бунтовници. Служител на FLA заяви пред AFP, че войските и наемниците в "суперлагера" "току-що са се предали, както направиха в Кидал", визирайки ключов северен град, превзет миналия уикенд.

Междувременно JNIM се фокусира върху изолирането на столицата, възраждайки стратегия, насочена към отслабване на властите чрез задушаване на пътищата за доставки и подхранване на общественото недоволство. Според Винсент Юго, журналист и лектор в Science Po, подобни тактики са предназначени не толкова за пълно завземане на властта, колкото за нейното подкопаване. "В действителност както бунтовниците, така и ислямистите знаят, че им липсват ресурси - както по отношение на човешка сила, така и на оборудване - за да държат столица като Бамако в дългосрочен план." Дългосрочната цел на JNIM може би е да оформи политическия пейзаж, като насърчи появата на режим, който е по-съгласуван с нейните искания, подчерта той.

Ехо от предишните съюзи

Настоящото обединение между джихадистките бойци и туарегските сепаратисти напомня за събитията от началото на 2010-те, когато в Северно Мали се наблюдаваше подобно, краткотрайно сътрудничество между бунтовнически и ислямистки групировки.

По това време туарегските сепаратисти от Националното движение за освобождение на Азавад (MNLA) обединиха сили с ислямистки фракции, включително Ансар Дине, докато завзеха контрола над голяма част от севера. Напредването им към Бамако накара Франция да се намеси през 2013 г. с операция "Сервал", спирайки офанзивата и възстановявайки държавния контрол над ключови райони.

Съществуват и дългогодишни лични връзки между двата лагера. Ияд Аг Гали, сегашният ръководител на JNIM, някога бе водеща фигура в туарегските бунтове. Сътрудничеството обаче исторически е било смекчено от съперничество, особено за територия и ресурси в Северно и Централно Мали.

Нестабилната перспектива

Туарегите, исторически номадски народ, разпръснат в Мали, Нигер, Алжир, Либия и Буркина Фасо, отдавна се оплакват от маргинализация. Тяхната цел остава създаването на независим Азавад в северната част на Мали. За разлика от това, JNIM продължава да разширява обхвата си в Сахел и е въвлечена в ожесточено съперничество с Ислямска държава в Голяма Сахара.

С развитието на регионалната динамика ситуацията на място остава несигурна. Пътищата към Бамако все повече се отрязват, след като JNIM по-рано обяви намерението си да наложи блокада, засилвайки натиска върху столицата и пораждайки опасения от продължителна обсада.

Според говорител на JNIM, на цивилните в града все още е позволено да напуснат.

През 1916 г., когато Османската империя започва да се разпада, британският и френският външен министър тайно сядат с молив и линийка и прокарват линии върху картата на Близкия изток, разделяйки османските територии на британски и френски сфери на влияние. Това пише за "Джерусалем пост" Ярон Шварц - ръководител на американския офис на Acumen Risk Ltd. - компания за управление на риска.

Те пренебрегват естествените граници, племенните връзки, етническите общности и религиозните разделения. Така се ражда споразумението "Сайкс-Пико", което създава Сирия, Ливан, Ирак и други съвременни държави в Близкия изток. Оттогава регионът не спира да кърви.

Споразумението "Сайкс-Пико" е изковано от доминиращите сили на своето време. Днес то трябва да бъде заменено с рамка, изградена от водещите сили на нашата епоха - нека я наречем Споразумението "Тръмп-Нетаняху" - основано на четири стълба: сигурност, география, история и справедливост.

Сигурност

В продължение на десетилетия Израел поемаше удари, отвръщаше и след това отново се връщаше в същата уязвима позиция в очакване на следващия неизбежен конфликт.

7 октомври сложи край на този порочен кръг. Най-тежкото избиване на евреи след Холокоста показа ясно, че възпирането на геноцидни режими и овладяването на заплахи вече не са достатъчни.

Оттогава действията на Израел са систематични: висшето ръководство на "Хамас" беше ликвидирано, а Израелските сили за отбрана вече контролират повече от половината от Ивицата Газа. Режимът на Асад в Сирия се срина, след като Израел унищожи неговите военновъздушни сили, флот и стратегически обекти.

"Хизбула" беше сериозно отслабена и изтласкана на север от река Литани. Самият ирански режим също понесе тежки удари, както и програмата му за създаване на ядрено оръжие.

Това не бяха просто военни операции - те се превърнаха в реалните основи на нова стратегическа действителност.

География

Теренът не е идеология - той е физика. Израел е приблизително колкото щата Ню Джърси. Преди Шестдневната война през 1967 г. най-тясната му част е била широка едва девет мили. Както казва бившият външен министър Аба Ебан, това са били "граници като в Аушвиц" - толкова тесни, че всяка сериозна военна атака би могла да разсече страната на две. 7 октомври доказа това по най-ясния и най-кървавия начин.

През 2000 г. Израел едностранно се изтегли от Ливан. След войната през 2006 г. Резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН задължи "Хизбула" да се разоръжи и да се изтегли на север от река Литани. ООН никога не наложи изпълнението ѝ, а през следващите 18 години "Хизбула" натрупа над 150 000 ракети, насочени към израелски градове.

Изводът за Израел е следният: гаранциите на хартия и сините каски не могат да заменят защитимите граници. Аргументът Литани да бъде северната граница на Израел не е експанзионизъм - това е тежко извоювана и многократно доказана необходимост.

История

Претенциите на Израел към Южен Ливан са по-дълбоки от "Сайкс-Пико". Царството на цар Соломон е обхващало голяма част от територията на днешен Южен Ливан.

Макар че само Свещеното писание не може да определя съвременни граници, линиите, начертани в Лондон и Париж през 1916 г., не притежават по-голямо морално основание от хилядолетното присъствие на еврейската цивилизация по тези земи. "Сайкс-Пико" няма свещен статут. То е плод на колониални интереси и трябва да бъде заменено от съвременните реалности.

Справедливост

В продължение на 110 години "Сайкс-Пико" доведе до един постоянен резултат: Близък изток, в който правото на съществуване на еврейската държава постоянно бе поставяно под въпрос. Границите на всички останали държави се приемаха за неприкосновени.

И все пак Израел - единствената демокрация, възникнала след този исторически трус - беше единствената държава, от която се очакваше непрекъснато да договаря собственото си оцеляване. Нападан от арабски армии през 1948, 1967 и 1973 г.; подложен на непрестанен терор и кампании от самоубийствени атентати; обстрелван с ракети десетилетия наред от Газа и Ливан; и накрая - на 7 октомври - всеки път, когато Израел се защитаваше, светът намираше нови причини да поставя под съмнение действията му и да ограничава отговора му.

Тръмп и Нетаняху са единствените лидери, готови да се изправят директно срещу злото на иранския режим, вместо да го прикриват зад дипломатически формулировки. Както заяви президентът Тръмп: "Победителят взима трофеите". Това не е триумфализъм. Това е най-старият принцип на държавното управление.

Очертанията на новата рамка вече са ясни: източната граница на Израел да бъде официално утвърдена по долината на река Йордан; северната граница да бъде изместена до река Литани; Газа да бъде демилитаризирана по модел, който изключва влиянието на Иран; а регионалната нормализация - вече започнала с държавите от Персийския залив и потенциално със Саудитска Арабия - да бъде закрепена в трайни споразумения, основани на Авраамовите споразумения.

"Сайкс-Пико" никога не е било мирно споразумение. То беше колониално разпределение на територии, породило всички последвали конфликти в региона. За първи път от 1916 г. насам може да бъде установен нов ред - не от европейски империи или проксита от времето на Студената война, а от държава, кореняща се в тази земя, и глобалната суперсила, която стои зад нея.

Време е "Тръмп-Нетаняху" да замени "Сайкс-Пико".

Малко британски политици предизвикват толкова силни реакции, колкото Найджъл Фарадж. За едни той е човекът, който върна гласа на „обикновените британци“ и принуди политическия елит да чуе общественото недоволство. За други е опасен популист, който разделя обществото и печели влияние чрез страхове и конфронтация.

Но независимо от оценките, едно е безспорно – Фарадж успя да промени британската политика по начин, който малцина са очаквали. От маргинален евроскептик до едно от най-разпознаваемите лица на Brexit, днес той отново е в центъра на политическия дебат чрез партията Reform UK.

Политическият път на Найджъл Фарадж не започва в традиционните партийни структури. Роден през 1964 година, той работи като брокер в Лондонското сити, преди да се насочи към политиката. Разочарован от все по-дълбоката интеграция на Великобритания в Европейския съюз, Фарадж напуска Консервативната партия и става един от основателите на UKIP – Партията за независимост на Обединеното кралство.

В продължение на години UKIP е възприемана като периферна формация с ограничено влияние. Именно Фарадж обаче успява да я превърне в политическа сила. С директен език, агресивни дебати и умение да общува с недоволните избиратели, той постепенно налага темата за Brexit в центъра на британската политика.

Мнозина анализатори смятат, че без натиска на Фарадж референдумът за напускане на Европейския съюз през 2016 година вероятно никога нямаше да се състои.

След Brexit политическата картина във Великобритания се промени, но Фарадж не изчезна от нея. Напротив – той се върна с нов проект. Reform UK се представя като алтернатива на традиционните партии и се стреми да привлече консервативни, антисистемни и национално ориентирани избиратели.

Партията изгражда своята програма около няколко основни теми:

ограничаване на имиграцията;

защита на националния суверенитет;

намаляване на данъците и бюрокрацията;

критика към политическия елит;

противопоставяне на част от климатичните и международните политики.

Това е комбинация между консервативни икономически идеи, национализъм и популистка реторика – модел, който набира популярност в различни части на Европа и Съединените щати.

Ако има една тема, която стои в центъра на политиката на Фарадж, това е имиграцията.

Лидерът на Reform UK твърди, че Великобритания е загубила контрол върху границите си и че високите нива на миграция оказват сериозен натиск върху здравеопазването, социалните услуги и пазара на труда.

Затова партията настоява за:

значително намаляване на легалната миграция;

по-строги мерки срещу нелегалното преминаване на границите;

депортиране на незаконно пребиваващи мигранти;

ограничаване на социалните помощи за новодошли;

по-твърда политика по отношение на убежището.

Тези позиции носят сериозна подкрепа сред британци, които смятат, че традиционните партии са загубили контрол над миграционната политика.

Критиците на Фарадж обаче предупреждават, че подобна реторика често засилва общественото напрежение и създава разделение между различни групи в обществото.

В икономически план Reform UK се позиционира вдясно. Партията подкрепя по-ниски данъци, по-малко регулации и ограничаване на държавната администрация.

Фарадж често критикува това, което нарича „скъпи идеологически политики“, особено в сферата на климатичните мерки. Според него част от екологичните програми увеличават разходите за бизнеса и домакинствата, без да дават реални резултати.

Reform UK настоява за:

по-ниски енергийни разходи;

стимули за бизнеса;

ограничаване на бюрокрацията;

по-строг контрол върху държавните разходи.

Поддръжниците на партията виждат в това прагматичен подход към икономиката. Според критиците обаче програмата често предлага лесни решения на сложни проблеми.

Една от причините за успеха на Фарадж е начинът, по който той представя себе си – като човек извън политическата система.

В речите си той често противопоставя „обикновените хора“ на политическия елит, бюрократите и големите институции. Именно тази реторика му помага да печели симпатии сред избиратели, които се чувстват пренебрегнати от управляващите.

Фарадж използва медиите и социалните мрежи изключително ефективно. Неговият стил е директен, конфронтационен и често провокативен – нещо, което му носи едновременно популярност и постоянни критики.

Дори когато партията му не печели масова парламентарна подкрепа, Фарадж успява да влияе върху политическия дневен ред.

Много от темите, които преди години бяха смятани за крайни или маргинални, днес вече са част от основния политически дебат във Великобритания.

Неговите опоненти често са принудени да отговарят именно на въпросите, които той поставя – особено по темите за имиграцията, националната идентичност и отношенията с международните институции.

За поддръжниците си е символ на национален суверенитет и политическа смелост. За критиците – пример за опасен популизъм и политика на разделението.

Но независимо дали човек го харесва или не, влиянието на Фарадж върху британската политика е факт. А докато темите за миграцията, икономическата несигурност и недоверието към елита продължават да вълнуват обществото, неговият глас вероятно ще остане важен фактор в политическия живот на Великобритания.

Оля АЛ-АХМЕД

„Грешка“ беше, че Дара изобщо реши да се кандидатира за Евровизия. „Грешка“ беше, че България избра точно нея да представя страната с „Bangaranga“. „Грешка“ беше, че още в първите дни след обявяването ѝ социалните мрежи се превърнаха в арена на омраза, подигравки и съмнения дали тя изобщо е достойна за такава сцена. „Грешка“ беше, че Дара не се отказа. Защото беше на крачка от това да каже „стига“. Беше засегната, беше разочарована, беше ударена от онази типично българска злоба, която често посреща с недоверие всеки млад човек, осмелил се да мечтае смело. Но вместо да се пречупи, тя избра да продължи. „Грешка“ беше, че Дара успя да заглуши шума около себе си и да насочи енергията си към музиката. „Грешка“ беше, че замина за Австрия с ясното съзнание, че не просто участва в конкурс, а носи на гърба си очакванията, критиките и комплексите на цяла една държава. „Грешка“ беше, че до нея стоеше силен екип, който не ѝ позволи да се откаже. „Грешка“ беше, че български музиканти, артисти и дори Лили Иванова я подкрепиха публично и ѝ пожелаха успех. „Грешка“ беше, че Дара излезе на сцената уверена. „Грешка“ беше, че се представи блестящо. „Грешка“ беше, че Европа я хареса. Защото от този момент нататък вече никой не можеше да каже, че тя е „случайна“. Никой не можеше да каже, че е там по инерция или заради скандал. Тя беше там, защото може. „Грешка“ беше, че „Bangaranga“ се превърна в песен, която ще звучи по европейските радиостанции. „Грешка“ беше, че България получи реклама, каквато не може да се купи с милиони. „Грешка“ беше, че Дара спечели Евровизия. Но всъщност това не беше грешка.

Това беше резултат от характер, дисциплина и талант. Дара показа нещо много по-важно от победа – показа, че може да премине през омразата и да излезе по-силна. А точно това прави един артист голям. Не само гласът. Не само песента. А способността да издържиш, когато срещу теб стоят хиляди, готови да те сринат още преди да си излязъл на сцената. И да, България за първи път спечели Евровизия. Явно моментът е бил точният. Явно песента е трябвало да се появи точно сега. Явно Дара е била човекът, който е трябвало да го направи. Пред нея вече се отварят врати към европейската музикална сцена. И това е огромно постижение не само за нея, а и за България. Защото малко български артисти могат да кажат, че Европа ги е приела толкова силно и толкова категорично. Разбира се, предстои най-трудното – как ще бъде управляван този успех. Историята помни много талантливи български изпълнители, които са си тръгвали разочаровани от продуцентски схеми, договори и обещания. Именно затова сега ще стане ясно дали около Дара има хора, които искат просто да използват успеха ѝ, или хора, които могат да го превърнат в дълга международна кариера. Но едно вече е сигурно. Дара доказа, че знае какво иска. Доказа, че има амбиция. Доказа, че има характер. А мечтите съществуват точно за това – да бъдат преследвани, дори когато всички ти казват, че няма смисъл. И може би най-голямата „грешка“ беше, че толкова много хора я подцениха. <iframe src="https://www.facebook.com/plugins/video.php?height=476&href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2Freel%2F1490225519494787%2F&show_text=false&width=267&t=0" width="267" height="476" style="border:none;overflow:hidden" scrolling="no" frameborder="0" allowfullscreen="true" allow="autoplay; clipboard-write; encrypted-media; picture-in-picture; web-share" allowFullScreen="true"></iframe>

Във видеа във Фейсбук Петер Мадяр показа луксозното седалище на Виктор Орбан. Унгария е шокирана от разточителството, а новият премиер има и много по-големи цели.

Маските на автократи и диктатори падат често, когато след свалянето им бъдат показани кадри от луксозния им живот – така стана с румънския диктатор Николае Чаушеску и с бившия украински президент Виктор Янукович. Снимките на техните златни тоалетни няма да бъдат забравени скоро.

Подобен момент изживяват сега и Виктор Орбан и неговото обкръжение: непосредствено след официалното встъпване в длъжност на новото унгарско правителство премиерът Петер Мадяр разпространи във Фейсбук видеа от обиколки из официалната резиденция на Орбан, както и из две министерства. В тях златни тоалетни не се виждат, но пък има огромни помещения, обзаведени най-луксозно. Орбан, който обича да се нарича "селско момче", за да изтъкне връзката си с обикновените хора, е украсил офиса си с почти сто ценни картини - взети както от колекцията на Националната галерия, така и от частен каталог.

Пред няколко от министрите си Мадяр говори за "чувство като при Чаушеску", като в същото време разказва за посещения в порутени болници и училища. Едно от видеата само за ден е било гледано осем милиона пъти, а населението на Унгария е десет милиона.

Гняв и удовлетворение

Показването на палатите на Орбан и безумния лукс на неговия елит – в страна, която запада, отстрани може да изглежда като евтин популизъм. У много унгарци обаче кадрите предизвикаха гняв, но и удовлетворение, свързано с чувството, че възвръщат достойнството си, щом елитът е разобличен по такъв начин. Това може да се разбере само ако се имат предвид дългогодишния произвол, самонадеяността и унизителната арогантност на режима на Орбан, които ставаха все по-непоносими за много от унгарците.

Може да се предположи, че Петер Мадяр ще продължи да управлява в този стил. По време на клетвата си при встъпването си в длъжност той не остави никакво съмнение, че се стреми към дълбока промяна на системата. Като върховна цел бе назовано помирението на разделеното унгарско общество. За да се постигне това, е нужна справедливост, подчерта Мадяр. Такава обаче не би могло да има, ако не се преосмисли системата на Орбан - както в морален, така и в юридически план.

Ден, пълен със символика

Това преосмисляне започна именно в деня, в който новото правителство пое официално властта. Мадяр го обяви за "ден на промяната в системата", който бе пълен със символика. На унгарските журналисти не им се вярваше, че могат отново свободно да предават от парламента - нещо, което бе почти изцяло забранено при управлението на Орбан. А 12 години след премахването му пред парламента отново се развя знамето на ЕС.

За първи път в рамките на парламентарно заседание прозвуча и неофициалният химн на унгарските роми. А встъпителната реч на Мадяр представляваше вербално разчистване на сметки с предишната система. Самият Орбан не намери смелостта да дойде – макар в унгарския парламент да е прието отиващият си и новият премиер да се ръкуват.

По-късно на площада пред парламента ромската певица Иболя Ола пя патриотичната песен "Има една страна – Унгария". Тя не я беше пяла от години, тъй като унгарските националисти ѝ бяха отнели правото да го прави като ромка и редовно я заплашваха. На изпълнението присъстваха хиляди хора и това бе един от най-вълнуващите символични моменти при смяната на властта.

Кабинетът включва авторитетни експерти

В новия кабинет – което е също ново за Унгария, има почти само авторитетни експерти в своите области, които до момента не са имали нищо или почти нищо общо с политиката: дипломатката и енергийна експертка Анита Орбан е външна министърка, бивш мениджър на нефтен концерн е министър на икономиката, хирург ортопед поема здравеопазването, а сред другите членове на кабинета са водещи юристи, както и специалисти в сферата на финансите, образованието и високите технологии.

Някои от намеренията на новото правителство са известни отдавна – като създаването на независим антикорупционен орган и на служба за връщане на незаконно придобитото имущество. Премиерът Мадяр и началника на кабинета му Балинт Руф обявиха, че ще бъде извършена всеобхватна проверка на държавните разходи, правени от Унгария. През есента предстои да бъде оповестен списък с имената на агентите на комунистическата Държавна сигурност в Унгария в периода 1945-1989 година – акт, който се отлага от 30 години.

Правителствено заседание на село

Много от заявените намерения са всъщност обичайна демократична практика в страните от ЕС, но в Унгария те звучат революционно: възстановяване на независимостта на съдебната система и автономия на университетите, диалог с гражданското общество и с медиите, справедлива и прозрачна избирателна система, широк дебат за равноправието, абортите и еднополовите бракове.

Първото правителствено заседание символично бе проведено в село Опустасер – мистично място, на което навремето са се установили унгарските номадски племена през 896 година и така са положили основите на държавата Унгария. Днес районът е измъчван от тежка суша - това също е коментирано по време на заседанието.

Мадяр е поставил за себе си и правителството толкова големи цели, колкото никой друг унгарски премиер от 1990 г. насам, най-вече морално. Един от първите му лични тестове предстои да стане обявеното от самия него намаление на заплатата му. Това беше част от системата Орбан: той имаше най-високата заплата сред всички европейски премиери спрямо средната заплата в страната.

Путин има нужда не от умни и самостоятелни, а от верни хора. И е намерил начин да си ги осигури – ако ръцете им са изцапани с кръв във войната, пише Иван Преображенски.

Кремъл смени губернаторите на два от близките до фронта региони – Брянск и Белгород. Начело и на двете области бяха поставени хора, свързани с руските престъпления на украинска територия - участници във войната и в администрацията на окупираните райони.

Смяна на декора

Слуховете за оставките на досегашния ръководител на Белгород Вячеслав Гладков и на неговия колега в Брянск Александър Богомаз се носеха от няколко седмици – докато не се стигна дотам те да научат за уволненията си от медиите.

Същевременно трябва да се има предвид, че в руската властова система уволнението без прехвърляне на друга длъжност прилича на смърт - обречен си на незабавна забрава.

Това важи най-вече за Гладков. За него отдавна се говореше, че дразни силовите структури с твърде голямата си публична активност, както и с изявленията, че спиранията на интернет и Телеграм увеличават опасността за хората в близките до фронта зони.

Така или иначе, когато Кремъл реши да създаде у населението усещането за положителни промени, не му хрумна да приложи за двете области друга схема освен известната – разместване на състава. Путин не възнамерява да приключва войната. Икономическата ситуация само се влошава и при положение, че няма как да се променят условията на живот, поне да бъдат сменени началниците.

Дресурата на елита

Т.е. от практическа гледна точка в двата региона едва ли може да се очаква подобрение на ситуацията. Но за Москва сега по-важен е символичният момент. Владимир Путин твърдо държи курса на принудителна милитаризация на управляващата класа. Съвсем скоро след началото на пълномащабната война срещу Украйна руският диктатор започна да изисква колкото може повече от т.нар. „участници във войната“ да заемат постове във властта.

При това бе видно, че той не настоява това да са хора, които реално са убивали на фронта – достатъчен бе и „стажът“ в окупираните украински територии или в щаба зад фронтовата линия. Важното бе участието в „специалната военна операция“, т.е. в агресията срещу Украйна.

Ускоряване на милитаризацията

Защо Путин приемаше и втория вариант? Очевидно, че за него бе важно управляващата класа поголовно да е с „изцапани с кръв ръце“ – да носи „колективната вина“. Защото ако всички са престъпници, почти няма шансове някой да извърши предателство или да избяга. Не може да се стигне до разкол на елита, ако той е инфилтриран с условни „военнопрестъпници“, пък дори някой да не е убивал лично, все е сътрудничил с убийците.

Руските елити, впрочем, нерядко отвръщаха на тази принуда с имитация. Но диктаторът не се предава. И вече има слухове, че в новата Държавна дума с 450 депутати около сто непременно ще бъдат свързани със започнатата от Путин война. А в регионите, в които се сменя ръководството, показателно се назначават „милитаризирани“ сатрапи. Путин определено не се отказва от идеята си.

Все по-трудният за разрешаване конфликт между САЩ и Иран разкрива американските военни и стратегически уязвимости и предлага важни уроци на най-големия им съперник.

Китай наблюдава как САЩ не успяват да пробият иранската блокада и използват тежка огнева мощ, администрацията на Тръмп изпитва трудности да се измъкне от непопулярна война, световните цени на газа се покачват, а стратегическите документи на Пентагона разкриват, че отблъскването на Пекин вече не е основен приоритет.

Докато президентът Доналд Тръмп и китайският лидер Си Дзинпин се готвят за среща с висок залог следващата седмица, САЩ са в капана на крехко примирие. С разочаровани съюзници, отказващи да помогнат, и война, която създава политически проблеми за Тръмп в страната му, настоящи и бивши служители на отбраната на САЩ се опасяват, че на срещата Китай ще е този, който държи картите.

"Китайците с пълно право биха си казали: "Какво ви е останало, за да изградите възпиране?", заяви бивш служител на отбраната. "За да проработи една голяма сделка, ще трябва да имате силата да я подкрепите. Не можете да блъфирате по този въпрос".

Срещата между двамата лидери идва два месеца, след като Тръмп отложи първоначалната среща в Пекин заради необходимостта да се съсредоточи върху тогава зараждащата се война. Но фокусът на военната кампания на САЩ, изглежда, се е изместил от унищожаване на иранските ядрени програми към по-хаотичен и продължителен конфликт, насочен към това кой контролира Ормузкия проток, през който се извършват около 20% от световните доставки на петрол.

"Китайската армия изучава отблизо нашите операции срещу Иран, за да открие уязвимости, които може да използва в конфликт със Съединените щати", отбеляза служител от отбраната.

Той посочи, че Китай следи как американските военни командири планират операции и прилагат плановете си, чак до темпото на ракетните удари и събирането на разузнавателна информация.

Пекин, който бързо трупа запаси от ракети с голям обсег и дронове, почти сигурно е забелязал, че САЩ се затрудняват да отворят отново пролива или да спрат иранските атаки срещу кораби на ВМС и съюзници в целия регион. Пренасочването на кораби, противовъздушна отбрана и войски от Тихия океан към Близкия изток също е знак, че арсеналът на САЩ не е неограничен.

Пентагонът "все още показва силни тактически резултати", заяви служител от отбраната. "Но без ясна политика и стратегия, ние страдаме на оперативно ниво на водене на война. Въпросът, на който те трябва да отговорят, е дали това се отнася само за настоящата администрация, или е по-широк проблем в американската война".

Американските служители на отбраната публично настояват, че преместените активи, които включват ударна група самолетоносачи и няколко кораба на ВМС с 2500 морски пехотинци, не са намалили бойната готовност на САЩ в Тихия океан.

"Не виждам реална цена, наложена на способността ни да възпираме Китай", заяви пред законодателите миналия месец адмирал Самюел Папаро, който ръководи военния екип, наблюдаващ Тихия океан.

По негови думи оперативният и боен опит, натрупан от екипажите на американските кораби, би бил безценен, особено в сравнение с китайските сили, които имат по-малко опит в самозащитата.

Китайските сили са далеч по-напреднали от Иран, но Техеран се е доказал като особено умел в използването на евтини дронове камикадзе за провеждане на мащабни атаки и преодоляване на някои системи за противовъздушна отбрана.

Китайският ракетен арсенал вероятно е много по-голям от този, с който разполага Иран, така че "те могат да се отнасят с някои от ракетите си по начина, по който Иран се е отнасял с дроновете си", предупреди Бека Васер, експерт по отбранителна стратегия, която е била член на назначената от Конгреса Комисия за национална отбранителна стратегия.

"Не е нужно те да използват дронове, за да объркват радарите на противовъздушната отбрана и да претоварват системите по същия начин", уточни тя. "Така че няма да има реално стопанисване на активите, поне в ранните фази на потенциална война със САЩ".

Пекин води свои собствени битки. Китай не е водил война от нахлуването във Виетнам през 1979 г. и е в разгара на обширна военна чистка, която тази седмица доведе до смъртната присъда на двама бивши министри на отбраната - Ли Шанфу и Вей Фън. Репресиите доведоха до уволнението на повече от 100 високопоставени военни офицери от 2022 г. насам.

Но точно както САЩ наблюдават военния растеж на Пекин, китайското правителство провежда подробни проучвания на американските войски в продължение на десетилетия. Това датира поне от операция "Пустинна буря", когато САЩ за първи път използват прецизни оръжия. Китай започна да пуска първите си самолетоносачи след световната финансова криза през 2008 г. и инвестира сериозно в ракети с голям обсег, за да държи американските сили настрана.

"Те знаят как проектираме сила", отбеляза втори бивш служител по отбраната. "Те знаят за нашата зависимост от танкери, от бази, как провеждаме въздушните си удари, некинетичните си удари, използването на електронна война, използването на кибервойна. Те изучават всичко това много внимателно. Това е възможност за тях да се учат на американския начин на водене на война".

Китай вероятно наблюдава и колко бързо Америка изразходва своите висококачествени ракети - от "Томахоук" до противовъздушната отбрана "Пейтриът".

"Те знаят, че всяка ракета, използвана в Иран, е ракета, която не може да се използва за възпиране в Индо-Тихоокеанския регион", подчерта бившият служител.

Ердоган се опитва да използва войната в Иран, за да превърне Турция в кръстопът на енергийните и търговски вериги. Експертите обаче са скептични. Защо?

Войната в Иран предизвика икономическа несигурност в целия свят. Много държави се тревожат от растящата инфлация и недостига на суровини. Но докато страните от Персийския залив губят своя имидж на "сигурни пристанища", Турция се възползва от ситуацията. С големи данъчни облекчения и други икономически стимули Анкара се опитва да привлече големи чуждестранни инвеститори и капитали.

20-годишно освобождаване от данъци и други мерки

Още в края на април президентът Ердоган вкара пакет от мерки, който беше обсъден и в парламента. Целта е страната му да стане по-привлекателна за чуждестранен капитал и квалифицирана работна ръка.

Законът е насочен към лица и компании, които не са плащали данъци в Турция в последните три години. Ако те изберат да регистрират своите капитали, злато или ценни книжа в Турция до 14 юли 2027 година, получават 20-годишно освобождаване от данък върху доходите, реализирани в чужбина. Те ще дължат и едва един процент данъци върху наследството и даренията. За сравнение: за останалите групи ставката при наследството е между 1 и 10%, а при даренията - между 10 и 30 на сто.

Предвидени са и други облекчения - имущество в страната, което до момента не е било декларирано пред данъчните власти, ще може да бъде декларирано без налагане на санкции, ако бъде инвестирано за определен период в държавни облигации или подобни инструменти.

Външната търговия, която отбеляза спад от 6,4% през март 2026 година, също ще бъде стимулирана. За целта правителството възнамерява да намали корпоративния данък за местните предприятия. За износителите, които произвеждат, данъчната ставка ще се понижи от 25 на 9 процента, за останалите - на 14 процента.

Турция иска да стане световен финансов хъб

Правителството иска да превърне Истанбул във финансов хъб по подобие на Сингапур и Хонконг. Компаниите, регистрирани в града, ще бъдат освободени напълно от данъци върху печалбите от международна транзитна търговия. Глобалните корпорации, които преместят регионалните си административни седалища там, също няма да плащат данъци за период от 20 години.

Властите искат да намалят и бюрокрацията, за да направят страната по-привлекателна за инвестиции. Планира се създаването на централизирана дигитална платформа, която да обедини и ускори всички процеси - от учредяването на фирмата през разрешенията за работа и пребиваване до екологичните проверки.

Ердоган обяви, че Турция вече няма да е мост между Изтока и Запада или Севера и Юга. Вместо това страната трябва да се превърне в кръстопът за енергийните и търговски вериги в региона. На фона на кризите от последните години страната се е превърнала в "остров на стабилността" в "един променящ се многополюсен свят".

"За да не потъне корабът"

Експертите обаче са скептични. "Това е просто опит да се намерят свежи пари. Няма повече пари и ресурси, които да бъдат използвани", казва икономистът и експерт по недвижими имоти Емре Сирин. Според него правителството се опитва да използва всички лостове, за да привлече капитал. Данъчните облекчения за чуждестранни компании и частни лица са отчаяни мерки. "За да не потъне корабът", обобщава Сирин. Според него в страната почти не постъпват чуждестранни преки инвестиции, докато местните компании или фалират, или се изнасят. Друга критика експертите отправят към липсата на контрол върху произхода на средствата, който често води до парични потоци, генерирани от криминална дейност.

Правителството на "Партията на справедливостта и развитието" вече седем пъти е представяло подобни облекчения. През 2008 г. такава програма е била реализирана за първи път, а според данни на правителството тогава са били декларирани активи на стойност 31 милиарда щатски долара. По този начин капиталът на турски граждани от чужбина е бил върнат в страната и пазарът е бил укрепен, твърди министърът на финансите Мехмет Шимшек.

Тежки проблеми в икономиката и правовата държава

Войната между Иран, САЩ и Израел действително доведе до несигурност в района на Персийския залив. Но е слабо вероятно опитите на Турция да се представи като алтернатива да са наистина успешни, предупреждават наблюдатели. Страната трябва да постигне напредък в гарантирането на правоватата държава и медийната свобода, подчертава пред ДВ икономистът Синан Алчин.

Турция e в тежка икономическа криза от години. Политиката на Ердоган за поддържане на ниски лихви вкара страната в криза през 2019 г. и оттогава тя отбелязва двуцифрени равнища на инфлация. През изминалия месец инфлацията беше 32,4 процента, а през май 2024 г. на моменти дори надхвърли 75 процента. Независими икономисти освен това изразяват съмнения относно официалните данни на турската статистическа служба. През уикенда турският президент с указ смени ръководителя ѝ. Независимостта на турската централна банка също е предмет на дебати от години.

Кои бяха първите конкретни стъпки на новата власт в България и какво казват те? Макар по някои въпроси да се прокрадват съмнения, стартът на новото управление е като цяло по-скоро обнадеждаващ, смята Даниел Смилов.

Правителството "Радев" започна своята дейност с фокус върху високите цени и промените в съдебната сфера и борбата срещу корупцията. Важен акцент е европейската и външната политика на новия кабинет - и за нея има индикации, макар че тя изглежда умишлено оставена на заден план в първите дни. Конкретните мерки и първи стъпки са следните:

Визитата на Радев в Берлин

Това е добро решение, което подчертава традиционните връзки и желанието на България да е близо до "сърцето" на Европа. Следващите визити са също в европейски столици, което като символ изключва някакъв "евроизолационизъм".

Изпращане на посланик, а не министър на срещата Б-9 на НАТО

В Букурещ, където се обсъжда сигурността на източната част на ЕС и НАТО, България бе представена на по-ниско ниво от останалите държави. Извинението, че сме заети с по-важни неща, не е убедително. България подкрепи декларациите и другите заявки на форума, което е добре. Но все пак това е сигнал, че страната ще търси нюанси и дори може да не участва в инициативи за засилено сътрудничество в областта на отбраната. Което не е добре.

Първи Съвет на ЕС за външната министърка Петрова-Чамова

Сигналите от тази среща бяха по-скоро за приемственост в политиката на България по отношение на Украйна, санкциите срещу Русия и други въпроси. Затвърждава се впечатлението, че България не би блокирала общи европейски инициативи в областта на външните работи, но когато има вътрешно деление в ЕС, има вероятност да застава на позиции, които са по-изгодни за Русия.

Кандев остава главен секретар на МВР

Това е добро решение, което показва желание за извеждане на професионализма на преден план. Дано да не е просто ход, който да направи невъзможно привличането на Кандев в евентуална президентска двойка за изборите наесен.

Парламентарни временни комисии

Позицията, че от такива комисии няма смисъл, е незащитима. Те неслучайно са признати като легитимен и ефективен инструмент навсякъде по света. Смисълът им е да разследват казуси - като имуществото на Пеевски, "Джуджетата", "Нотариуса" и т.н., които другите институции не разследват или има сериозни съмнения в действията им. Точно парламентът е призван да направи нужната проверка и най-малкото да изнесе информацията. Досега тези комисии бяха неефективни, защото ГЕРБ и ДПС (с патерици като ИТН) имаха винаги блокираща квота и направо мнозинство в парламента. Интересно е защо сега, когато за пръв път тези партии нямат мнозинство, Радев се отказа от комисиите. В такава ситуация няма как да бъде избегнато в публичното пространство да се изказват съмнения за някакъв вид договорка с Борисов и Пеевски.

Охраната от НСО на Борисов и Пеевски

Хубаво е, че е свалена, но самият факт, че те са я ползвали толкова дълго време без реално основание, трябва да се разследва и да се търсят отговорни за това безобразие. Щом необходимостта от тази охрана отпадна веднага със смяната на властта, това логически може да значи само едно от следните две неща. Първо, свалянето на охраната е политически мотивирано и неоправдано. Второ, ползването на охраната толкова дълго време е било политически мотивирано и неоправдано. Второто е по-вероятно, но в този случай мнозинството трябва да разследва службите и процедурите, по които тази охрана е била давана. В крайна сметка става дума за милиони, които данъкоплатецът е давал на Борисов и Пеевски, за да се перчат с антураж. Ето един добър въпрос за временна парламентарна комисия.

Предложени промени в Закона за съдебната власт и ВСС

Тук съвпадението с идеите на ПП-ДБ е голямо и като цяло е добре, че се върви към ограничаване на възможностите на ВСС с изтекъл мандат да назначава висши магистрати. Не е невъзможно да се намери и начин други организации (университети, НПО) да правят предложения за номинации за ВСС, които след това да могат да бъдат възприети от депутати. Истинските намерения на "Прогресивна България" (ПБ) в тази сфера ще станат ясни в номинационния и изборния процес. Ако заложат на безизвестни хора с неясни досега позиции, има вероятност статуквото да се възпроизведе. Затова е необходимо максимално осветяване на кандидатите (както от парламентарната, така и от професионалната квота), за да може да се избегнат скрити зависимости. Нещо повече: ПБ не повдигат въпроса, но трябва да се търси дисциплинарна и професионална отговорност на магистрати, които съвсем съзнателно си затваряха очите за закона и позволиха на Сарафов да бъде и.ф. главен прокурор много над законовите шест месеца. Това е безпрецедентен казус на уронване на престижа на съдебната власт, който, ако остане ненаказан, ще е много лошо начало за новото управление. Най-малкото, което могат да направят, е да изберат членове на ВСС, които са готови да повдигнат и разгледат подобни дисциплинарни казуси срещу Сарафов и сегашните членове на прокурорската квота на ВСС.

Смени на областни управители, полицейски шефове, назначаване на зам.-министри

Това е нещо, което е в правото на новото мнозинство. За оценка е твърде рано. При такива мащабни промени винаги ще има бомбаж, както се случи с един заместник министър на образованието. Има и други спорни назначения, но това в някакъв смисъл е нормално и очаквано. Резултатите от тази кадрова политика тепърва ще бъдат оценявани по-подробно.

Мерките срещу високите цени

Много се изприказва за тези мерки и с тях правителството рискува да създаде нереалистични очаквания у хората. Повече проверки от КЗК, онлайн референтни стойности, "справедливи цени", намаляване на надценката на големите вериги (защо само тях, като те са 60% от пазара?) и т.н. Всичко това сигурно гали нечии уши, но проблемът е, че създава и легитимни очаквания за по-ниски цени. Това няма да се случи, особено пък поради тези мерки. Цените вероятно ще продължат да растат заради реалното нарастване на доходите у нас и кризата в Ормузкия проток, както и други международни фактори. Нещо повече: увеличаването на административната тежест за вериги и магазини (отчети за ценообразуване, проверки и т.н.), ограничаването на вноса на стоки за сметка на родно производство (повече проверки на границите, повече технически изисквания за внос и т.н.), стимулирането на купуване на най-вече българско производство са все мерки, които няма да свалят, а ще вдигнат цените.

Истинските причини за инфлацията и други проблеми

Засега правителството и мнозинството всъщност не са се заели с тези причини - може би наистина им трябва време, за да го направят както трябва. Тези причини бяха споменати и по-горе. Първо, това е реалното нарастване на доходите в страната, което е нещо хубаво. То не трябва да бъде спирано или замразявано: правителството чрез бюджета би трябвало да предложи нарастване на доходите, което изпреварва инфлацията, но е все пак в рамките на изискванията на еврозоната и постепенно сваля дефицита под 3%. Няма да е лесна тази задача, но не е и толкова трудно, за да се вдига излишен шум около нея.

Второ, банките е необходимо леко да затегнат кредита за фирми и население. Това трябва да се прави внимателно, за да не се "охлади" рязко икономиката. Новото управление има по-дълъг хоризонт, така че може да изработи разсрочена във времето балансирана политика по този въпрос, да направи съответните регулации и да търси подкрепа от банковия сектор за общата линия.

Трето, съкращения на публичните разходи, които да сведат дефицита под 3%, за които важат уговорките за първите две мерки. Съкращаване на част от администрацията, разумен преглед на капиталови разходи, консервативно отношение към ББР и други звена, които традиционно са раздавали необезпечени кредити на клиентелски структури, са част от истинските мерки срещу инфлацията.

Четвърто, инфлацията засяга непропорционално най-уязвимите групи. Всъщност това е социалният въпрос, който трябва да бъде решен. От ПБ се надсмиваха на 20-те евро за гориво от кабинета "Гюров", но сега те трябва да предложат нужните мерки. Да видим какви ще са те.

Пето, ако искаме повече български плодове, зеленчуци и млечни продукти по магазините, държавата не трябва да извива ръцете на веригите да ги продават, а да направи следните неща. Две десетилетия евросубсидиите приоритетно са отивали за сектори като зърнопроизводството. Затова този сектор се разви и индустриализира, а останалите се занемариха. Пренасочването на субсидиите към другите сектори (което и сега се случва) трябва да се ускори като процес. Държавата да подпомогне зеленчукари, овощари и животновъди с инвестиции в напояването на площи и стимули за тяхното коопериране. Докато те не окрупнят своето производство, няма как да се иска от големи вериги да предпочитат тяхната продукция. Веригите не могат да сключват огромен на брой договори с малки производители без гаранции за обеми и качество. Кооперирането може отчасти да реши този проблем на колективното действие.

В заключение

Като цяло стартът на новото управление е (по-скоро) обнадеждаващ. Доста позитивно развитие е връщането на нормалния, експертен дебат в НС и публичната сфера като цяло. Снишаването на новото правителство по европейска и международна линия, комбинирано със заявки за следване на досегашния курс, е по-скоро позитивно с оглед на очакванията в русофилска посока, които предизборно се създадоха в кампанията. Мерките в областта на борбата срещу корупцията и прокарването на съдебната реформа са още на ембрионален етап - и тук има позитивни сигнали, но има и сериозни съмнения какви точно са целите на политическото мнозинство. А мерките срещу високите цени са засега по-скоро пара в свирката. Но когато влакът тръгва, редно е да се надуе и свирката.

Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Молдовската президентка Мая Санду все по-често пледира за обединение с Румъния. Какво мисли по въпроса румънският президент Никушор Дан? Реалистично ли е повторно обединение на двете съседни държави?

Държавните глави на Молдова и Румъния Мая Санду и Никушор Дан очевидно изпитват голяма взаимна симпатия - както се вижда на техни съвместни снимки. Наскоро двамата пътуваха заедно с румънски военен самолет до Ереван за срещата на Европейската политическа общност - жест, съдържащ голяма символика във връзка с темата, която добива все по-голямо значение: повторното обединение на Молдова и Румъния.

За първи път едновременно начело на двете държави са президенти, които се отнасят положително към обединението. Досега всички предишни държавни глави на Молдова бяха против. В Румъния пък само Траян Бъсеску, който заемаше президентския пост между 2004 и 2014 година, поддържаше „юнионизма".

"Румъния е подготвена"

Сегашната молдовска президентка Мая Санду е известна с юнионистките си позиции, но дълго време почти не засягаше темата. Едва в последните месеци в интервютата си за международни медии тя започна да говори открито за повторното обединение на двете страни. През януари тя каза пред БиБиСи, че на референдум по въпроса би гласувала с „да". В края на април пред френския „Монд" тя отново се обяви за обединение на двете държави.

Румънският президент Никушор Дан от своя страна се изказа открито за проекта и изтъкна: „Румъния е подготвена". Дан е първият президент на Румъния, който не се отнася покровителствено към „братята и сестрите на североизток" - възприема съседната държава като равноправен партньор. Това се посреща добре в Молдова.

Освен това Санду и Дан имат добри отношения и в личен план: и двамата дълго време са били активисти срещу корупцията и са се борили срещу държавния произвол и злоупотребата с власт. Подобно на много свои сънародници, и Мая Санду има румънско гражданство. Тя подкрепи Никушор Дан за румънските президентски избори през май 2025 година и гласува за него.

Общ език и обща история

Това може да изглежда странно - президентка, която е и гражданка на една съседна страна, да гласува там и в крайна сметка да се обявява за край на собствената си държава. Но това показва колко тясно са свързани Молдова и Румъния - езиково, исторически и културно.

И в двете държави официален език е румънският. Навремето през 1812 година Русия и Османската империя си поделят някогашното графство Молдова. Наскоро след Първата световна война, през декември 1918-а, новият елит в анексираната от Русия част от Молдова се произнася за присъединяване към Румъния.

През 1940 година Сталин отново анексира територията на Молдова и създава Молдовската съветска република, която включва и Приднестровието. През 1991 година тя получава своята независимост още преди официалния край на Съветския съюз.

Дълго време нито там, нито в Румъния юнионистките течения имат някаква значима политическа роля. Въпреки това от 1991 година насам Русия предупреждава за възможно „фашистко повторно обединение" на Молдова и Румъния. Този бе и един от наративите, които доведоха до постепенното отцепване на Приднестровието от Молдова.

Броят на поддръжниците расте

През последните години броят на поддръжниците на повторното обединение силно нарасна. По данни от март т.г. в Молдова 42 процента са „за", а 47 - „против". В Румъния идеята се одобрява от 72 на сто от населението.

Една от причините е войната на Русия срещу Украйна, която доведе най-вече в Молдова до промяна в настроенията на мнозина, които все още хранеха илюзии спрямо Русия. А и над една трета от молдовците (2,4 милиона) има и румънско гражданство. Румъния категорично е най-важният търговски партньор на Молдова, а Букурещ освен това помага на съседната страна да се освободи от руската енергийна зависимост и да се свърже с европейските енергийни мрежи.

Писателските съюзи на Румъния и Молдова излязоха в началото на май със съвместна позиция, в която се казва: „Време е намеренията да се превърнат в конкретни дела".

Но ще мине време, докато се стигне дотам. В конституциите и на двете страни има сериозни пречки за осъществяването на повторно обединение, включително военният неутралитет на Молдова. Най-вече обаче е неясно какво ще се случи с управляваното и до днес от руски сепаратисти Приднестровие.

Кая Калас не вижда проблем

Въпреки това темата за обединението набира скорост. Трябва да се има предвид, че молдовските избиратели представляват относителна величина за изборите в Румъния. През 2025 година те допринесоха за изборната победа на Никушор Дан срещу дясноекстремисткия кандидат Джордже Симион, лидер на партия, която при това се казва именно „Алианс за обединение на Румъния". В този смисъл Санду и Дан играят важна роля и за това темата за повторното обединение да не се оставя на румънските десни екстремисти.

Заради призивите си за обединение с Румъния Мая Санду бе засипана с обвинения в измяна в Молдова. Извън това има и независими критични гласове, според които не е смислено насред напредналите преговори за присъединяване към ЕС президентката да се обявява за обединение с Румъния. Но върховната представителка на ЕС по външните работи и политиката за сигурност Кая Калас не вижда проблем в това. Тя изтъкна, че въпросът с обединението трябва да се реши единствено от хората в Молдова и Румъния - от никого другиго.

Данните показват, че в десетилетието преди пандемията таванът на новия дълг е около 2 млрд. евро средногодишно, а в петте години след пандемията е средно 4,5 млрд. евро.

Това коментира във "Фейсбук" икономистът Георги Ангелов.

И изведнъж в бюджета 2025 г. таванът на новия дълг скочи на близо 10 млрд. евро. Не само това, но в бюджета за 2026 г., който беше оттеглен след протести, също беше заложен още по-висок таван на новия дълг от 10,44 милиарда евро

Ако се продължи с тавани на новия дълг от над 10 млрд. евро годишно, държавният дълг ще експлодира и буквално за няколко години ще се наредим сред страните с дългови проблеми.

Дори да се намери финансиране, разходите за лихви ще скочат толкова много, че ще влезем в дългова спирала и почти сигурна финансова криза.

С две думи, таван на новия дълг от 10 млрд. евро годишно не е устойчив и не може да се продължава с такава политика.

Скандалът около проекта за 22-етажна сграда в столичния квартал „Младост“ отвори отново темата за презастрояването, липсата на инфраструктура и начина, по който се взимат ключови решения за развитието на София. След като кметът Васил Терзиев върна решението на Столичния общински съвет за ново разглеждане, общественото напрежение около казуса се засили още повече. Пред ФАКТИ говори арх. Росица Николова от „Спаси София“.

- Арх. Николова, „Спаси София“ нарече проекта в „Младост“ „22 етажа корупция“. След като Васил Терзиев върна решението за ново разглеждане, смятате ли, че това е признание, че СОС е допуснал сериозна грешка? - Да, според мен това е признание, че темата не е била достатъчно добре защитена и аргументирана пред обществото. Когато имаш толкова сериозно обществено напрежение, протести и съмнения за несправедлив модел на застрояване, институциите трябва да спрат и да преразгледат решението. По-важното е, че този случай отвори много по-голям разговор, а именно как се планира София и в чий интерес се развива градът. - Какви функции иззе кметът Терзиев от правомощията на главния архитект, когато бе отстранена Богдана Панайотова? - Важно е да се знае, че по ЗУТ (Закон за устройство на територията) отговорността за градоустройството е на кмета, но през годините голяма част от тези функции бяха оставени на главния архитект. Още през февруари миналата година кметът Терзиев си върна тези правомощия, но засега не виждаме реален ефект или ясна визия за развитието на града. Това, което видяхме, е само прехвърляне на ключови процеси по градоустройство и планиране към нови административни структури и заместник-кметски ресори. Точно този казус е моментът, в който кметът може да покаже реална грижа за града и за хората в район „Младост“. Той има възможност да възложи служебно изменение на плана за имота, така че да се преосмислят както отреждането, така и параметрите на застрояване. Това зависи само от една заповед на кмета на София. - Как е възможно да се стигне до предложение за 22-етажна сграда в район, който от години е символ на презастрояването и недостига на инфраструктура? - Това е резултат от стари устройствени планове и модел на градоустройство, в който години наред се е гледало основно какво може да се построи, а не как ще живеят хората след това. В „Младост“ имаме сериозен дефицит на детски градини, училища, места за паркиране, зелени площи и транспортен капацитет. Не може районът безкрайно да поема все повече застрояване без паралелна инфраструктура. - От ръководството на общината твърдят, че икономическият интерес е защитен и че София ще получи над 26% обезщетение от бъдещата сграда. Според вас това добра сделка ли е, или става дума за подмяна на обществения интерес с финансов аргумент? - София не трябва да се управлява като сделка с имоти, а като град за хората. Беше прието обезщетение 30% от бъдещата сграда, но общественият интерес не може да се измерва само в квадратни метри и проценти, а как тази инвестиция подобрява живота в квартала. Въпросът е какво получават живеещите в района - дали получават по-добра среда, или още трафик, засенчване и натоварване на инфраструктурата. Отделно, дори 30% може да се окажат много малък процент обезщетение с оглед изключително атрактивната локация и огромната бъдеща печалба от подобен обект. - От „Спаси София“ смятате, че става дума за „една от най-скандалните и корупционни сделки“ в СОС. Имате ли конкретни съмнения за лобизъм или зависимости около този проект? - Това, което буди огромни съмнения, е начинът, по който подобни проекти се придвижват в СОС, а именно без достатъчно публичност и без реален обществен дебат. В случая видяхме и гласуване в пълен синхрон между различни партии в СОС, както и пренебрегване на възможността темата да мине през експертен дебат в комисията по архитектура и градоустройство. Имаше усещане за сериозно бързане тази сделка да бъде приета. Когато виждаме 22-етажна сграда в район с натрупани проблеми, е напълно нормално хората да се питат чий интерес всъщност се защитава. - Жители на „Младост“ излязоха на масови протести срещу застрояването. Защо според вас гражданите вече не вярват, че институциите защитават интереса на кварталите? - Защото хората години наред виждат как кварталите се уплътняват, а качеството на живот не се подобрява. Нови сгради се появяват много по-бързо от нови улици, паркове, училища и детски градини. Когато гражданите усещат, че никой не ги чува навреме, протестът остава единственият инструмент за реакция. - В казуса се появи и напрежение между районната администрация, СОС и кмета Терзиев. Има ли разнобой в управлението на София по темата за градоустройството и презастрояването? - Очевидно има различни виждания как трябва да се развива София. Според мен това не е просто политически конфликт, а сблъсък между стария модел на застрояване „парче по парче“ и нуждата от дългосрочна визия за града. София има нужда от ясна политика, трябва да се изясни къде може да се строи високо, къде се пази кварталният характер и как инфраструктурата върви преди застрояването, а не след него.

- От „Спаси София“ настоявате за по-ниско и балансирано застрояване. Каква е вашата конкретна алтернатива за този терен - обществена сграда, парк, смесена функция или друг модел на развитие? - Според мен най-важното е решението за този терен да не се взима „на тъмно“ между институции и инвеститори, а с реално участие на хората от „Младост“. Гражданите трябва да бъдат информирани какви са възможните варианти за развитие на имота и да има широко обществено обсъждане с пълна публичност. Именно живеещите в квартала най-добре знаят от какво има нужда районът - дали от повече зелени площи, от нова обществена функция, по-ниско застрояване или смесен модел. - Този случай показва ли по-голям проблем - че действащите устройствени планове в София позволяват прекомерно строителство, без да се отчита реалният капацитет на транспортната, социалната и зелената инфраструктура? - Абсолютно. Това е един от най-големите проблеми на София в момента. Липсва реална оценка дали инфраструктурата (транспортна, социална, образователна) може да понесе новото строителство. Ако не започнем да променяме този модел, ще продължим да произвеждаме квартали с все повече сгради и все по-малко качество на живот.

Много ли са ниски печалбите в търговията на дребно?

Напоследък виждам подобни твърдения като критика на предложените промени в законите за защита на конкуренцията и потребителите. Понеже били ниски маржовете на печалба (не повече от 5% нетен марж) на големите вериги, то няма как да има при тях проблем с ценообразуването, няма как да има проблем в отношенията им с производителите и т.н.

Това коментира във "Фейсбук" Георги Вулджев.

Някои данни си струва да се посочат в това отношение.

1. Последните финансови отчети на двете най-големи вериги в страната (от 2024 г.) показват, че при тях маржовете са в диапазона 4-5%. Това не са малки маржове за търговия на дребно, въобще. Особено що се касаят основно хранителни стоки, където стандартът по цял свят е нетен марж в диапазон 1-3%.

2. Извън финансовите отчети на конкретни фирми е полезно да погледнем към сектора като цяло в разбивката на данните за БВП, по компоненти. Там виждаме огромен ръст на печалбите през последните години, за които има данни. Между 2021 и 2024 при печалбите в сектор търговия на дребно (без автомобили и мотоциклети) се отчита ръст от 113%!

3. Междувременно, при растениевъдство и животновъдство имаме спад с 41.8% за същия период! Това е особено релевантно в контекста на разговора за отношенията между търговци и производители на българския пазар. Впрочем, в този период печалбата в търговията на дребно расте и много по-бързо от средното за България като цяло (около три пъти).

Това са данни на Евростат, всеки може да ги провери. Не показват сектор, който е притиснат по какъвто и да е начин. Това не значи, че ТРЯБВА да бъде притиснат. Висок ръст на печалбите не е нещо лошо, даже е нещо добро, стига да е резултат от подобрена ефективност на работа и повишено качество на продуктите и услугите, които се предлагат.

Но за това ли става дума в случая? Самите представители на търговските вериги често обичат да посочват, че инфлацията била резултат от много харчене на държавата. Това до голяма степен е вярно, но освен че игнорира други много важни структурни фактори като присъединяването към еврозоната ("не е от еврото"), неглижира и разпределението на тези "инфлационни печалби" назад по веригата. Както виждаме от данните, българският земеделец и животновъд не изглежда да е спечелил много от "напомпаната" инфлация. Да не кажа хич.

Турската компания „ARCA Defense“ е сред големите оръжейни производители на европейския континент. На изложението „SAHA 2026“, проведено в Истанбул от 5 до 9 май, нейните представители са подписали договори за общо 3,7 милиарда долара за доставка на артилерийски боеприпаси за следните клиенти:

Министерството на отбраната на Естония. Контракт за 300 милиона щ. д.. Отношенията между Анкара и Талин са топли, така че това е сделка по подразбиране, като между аркадаши. Между другото, турците строят в балтийската страна фабрика под марката „ARCA Baltic“, в която ще се произвеждат снаряди M107 (калибър 155 mm), минохвъргачки (60 mm, 81 mm и 120 mm) и 122-милиметрови ракети с далекобойност 20 километра.

„Global Military Products“ (САЩ). Контракт за 1,2 милиарда щ. д.. Компанията работи за Пентагона и НАТО. По-рано тя съвместно с „Rheinmetall Expal Munitions” спечели търг за доставка до юли 2027 год. на 155-милиметрови снаряди за американската армия за 639,8 милиона долара. Дали капацитетът на немските предприятия е недостатъчен, щом са потърсили помощта на турците? Или има и друг проект?

Една софийска фирма, основана от генерал. Контракт за 2,2 милиарда щ.д.. За текстовете не получавам хонорари, затова не посочвам повече данни за нашия търговец.

Няколко банални мисли за завършек:

1. Лесно може да се предположи къде ще отидат турските снаряди.

2. Пари има дори в най-бедната и болна от евроатлантизъм васална територия... Много пари... Проблемът е, че те не се използват по предназначение.

3. Народ, който не храни своя армия, скоро ще храни чужда... Актуално е...

След случаите на хантавирус на круизен кораб и тревогата, която темата предизвика по света, общественият интерес към опасната инфекция рязко се засили. Как се предава вирусът, има ли риск от масово разпространение, защо Андският хантавирус е различен от останалите разновидности и трябва ли хората да се страхуват от нова пандемия… Пред ФАКТИ говори инфекционистът доц. д-р Атанас Мангъров.

- Доц. Мангъров, какво представлява хантавирусът, който през последните дни предизвика тревога в различни държави? - Говоренето напоследък за хантавируси е свързано с инфекцията на круизен кораб, причинена от един от тях вирус, който обичайно се открива в някои части на Южна Америка – в Чили и Аржентина. Негова важна особеност е, че за разлика от останалите хантавируси може да предизвиква заболяване, което да се предава не само от животни на човек, но и от човек на човек. Хантавирусите са десетки видове, като заболяване при хората причиняват около 20-тина от тях. Разпространени са по целия свят. Тези вируси причиняват два тежко протичащи клинични синдрома: 1) хеморагична треска с бъбречен синдром 2) хантавирус белодробен синдром Хантавирусите, които се откриват в Източното полукълбо – Азия и Европа, включително нашата страна, причиняват хеморагична треска с бъбречен синдром /ХТБС/, докато в Западното полукълбо – Северна и Южна Америка, се откриват такива, които причиняват заболяване с бъбречен синдром и други, които причиняват заболяване с белодробен синдром. Резервоар на хантавирусите са различните гризачи, които разпространяват вирусите, но не боледуват и всеки вид хантавирус се свързва с определен вид гризачи. Резервоар на хантавируса, който причинява ХТБС в нашата страна и на Балканите, т.нар. Добрава-Белград хантавирус, са горските мишки, а резервоар на тези, които причиняват същото заболяване в Азия и Северна Европа, са полските мишки. Заразяването става чрез поглъщане на храна или вода, замърсени с екскременти от гризачи (урина, фецес, слюнка) или чрез вдишване на прахови частици, съдържащи засъхнали такива екскременти. Може да стане и при ухапване или одраскване от инфектирани гризачи. Заразяване на човек от човек не е описано. Единственото засега изключение е при т. нар. хантавирус Анди, който се среща в Аржентина и Чили. Именно за него в момента се твърди, че е причинител на заболяванията на круизния кораб и причинява заболяване, протичащо с белодробен синдром. Важно е да се подчертае, че при хантавируси в Източното полукълбо няма предаване от човек на човек. Заразяването става изключително от гризачи по споменатите начини. В Западното полукълбо има хантавируси, които причиняват заболяване, протичащо с хеморагична треска и бъбречна недостатъчност, но има и такива, които причиняват и белодробната форма на заболяването. Последното беше установено и доказано в началото на 90-те години. Заразяването става по същия начин, но болестта протича като тежка вирусна пневмония, често водеща до белодробен оток и дихателна недостатъчност. Засега, единствено в някои части на Аржентина и Чили, е установен вид хантавирус, наречен Анди вирус (б.р. - по името на местообитанието – Андите), който може да се предава от човек на човек по въздушно-капков и контактно-битов път, но за това е необходим изключително близък контакт – целувки, прегръдки, спане в едно легло, съвместно съжителство. От този вид е вирусът, причинил епидемията на круизния кораб, като заразяването на нулевия пациент е станало най-вероятно в Аржентина преди отплаването.

- Колко е важно за лечението бързо да се установи, че човек развива хантавирус? - Това не е толкова важно, защото етиологично лечение за хантавирусната инфекция няма. Лечението е патогенетично и симптоматично - при случаите на хеморагична треска с бъбречен синдром и развитие на остра бъбречна недостатъчност се лекуват острата бъбречна недостатъчност, водно-електролитните нарушения и хеморагичния синдром. У нас има по няколко десетки случая годишно и при правилно поставена диагноза повечето се лекуват успешно с хемодиализа и флуидотерапия. При тази форма на хантавирусна инфекция леталитетът е около 10–15%.

Белодробната форма на хантавирусната инфекция, каквато е тази на круизния кораб, е характерна за Западното полукълбо. Тя протича с картина на бързо развиваща се вирусна пневмония, белодробен оток и дихателна недостатъчност. Лечението е с подаване на кислород и коригиране на жизнените показатели. Леталитетът е висок - 30-50%. В България белодробна форма на хантавирус не се среща и заразяване на човек от човек няма.

- Коя възрастова група е най-уязвима при хантавирусите – деца, възрастни или хора в средна възраст? - Всички хора, които са изложени на контакт с хантавируси по описаните начини, могат да се заразят независимо от възрастта и физическото си състояние. Напредналата възраст и наличието на придружаващи заболявания са рискови фактори. У нас на опасност са изложени хората, живеещи или работещи в гористи местности, които могат да приемат храна или вода замърсени с екскременти от гризачи – урина, фецес, слюнка и пр. Значително увеличаване на случаите у нас е имало през 1960-70-те години по време на строежите на големите язовири в Родопите. Риск има и за хора, които пребивават в изоставени помещения или в места, силно инфестирани с гризачи. За да се разболее човек, трябва да консумира замърсени вода, храна или да вдиша заразени прахови частици.

- А самите гризачи как се справят с вируса? Тяхната имунна система не страда ли от него? - Те са резервоар на вируса и самите животни не боледуват. Те просто си живеят с вирусите и ги разнасят. На Балканите, включително и у нас, хантавирусите се разпространяват основно от горските мишки, а в другите части на Европа и Азия – от полските мишки. Различните видове хантавируси имат за резервоар различни видове гризачи.

- Какви превантивни мерки трябва да предприемат хората, ако попаднат в среда с потенциален риск – например в планински или селски райони? - Искам да подчертая, че това е рядко заболяване. В нашата страна заболяват най-вече хора, които ходят по горите и могат да консумират храни, горски плодове и пр. или да пият вода от извори, замърсени с екскременти на горски мишки. Човек вижда чисто и бистро изворче, но не знае дали няколко метра по-нагоре някоя мишка не е замърсила водата. - Има ли възможност за ваксинопрофилактика? - Ваксини срещу местните видове хантавируси, причиняващи хеморагична треска с бъбречен синдром, има разработени единствено в Китай и Южна Корея. Там те се прилагат на лица, работещи в рискови зони и военни. Данните за тяхната ефективност са оскъдни. В останалите части на света няма лицензирани ваксини срещу хантавируси. Наличието на много и различни видове хантавируси, както и ограниченият контингент, на който да се прилагат, са пречка за създаването на хантавирусни ваксини. Все пак високият леталитет при причиняваните от различните хантавируси синдроми - 10-15% при ХТБС и 40-50% при белодробния синдром, ги правят особено опасни инфекции, с потенциал за използване като биологично оръжие. Няма как това да не е привлякло вниманието на военните лаборатории.

- Ако се върнем към случая с кораба, какъв е проблемът там? - Проблемът там е с белодробната форма на заболяването и това, че се причинява от единствения хантавирус, който може да се предава от човек на човек по въдушно-капков и контактно-битов път. Хората на кораба или т. нар. нулев пациент най-вероятно са се заразили, докато са били в Аржентина, а не от гризачи на самия кораб. Те вероятно са посетили място, където е имало възможност за заразяване. Инкубационният период на хантавирусната инфекция е между 1 и 6 седмици. Всички контактни на кораба ще са под карантина 42 дни.

- Вече се появи информация за т.нар. „нулев пациент“. Става въпрос за фотограф, който е посетил сметище в Аржентина, за да снима? - Сигурно е така. Но около този случай се създава прекомерна тревога и се отделя твърде голямо медийно внимание. При настоящите геополитически кризи това е добър подход за отклоняване на фокуса от същинските проблеми. Освен това започват да се появяват различни „авторитети“, които твърдят, че този Анди хантавирус лесно се предава от човек на човек, без да е необходим близък контакт. Това не е вярно. Историята много напомня на някои събития от началото на COVID пандемията и съпровождащата я истерия...

- След пандемията от COVID обществото е много чувствително към всяка новина за вирус. По-подготвени ли сме днес? - Няма причина подобно нещо да се раздува до такава степен, освен ако в обозримо бъдеще не се подготвя нещо друго, по-голямо. Това е т.нар. прозорец на Овертон, при който нещо, което на пръв поглед изглежда немислимо, постепенно се налага като реална възможност. Процес като при жабата, която се вари бавно във вода, водата постепенно се загрява и глупавата жаба умира без да се усети.

- Но тук фактът, че случаят възниква на круизен кораб, където хората са ограничени в движението си, допринася ли за тревогата? - Разбира се. Круизният кораб е затворено общество, в което има много хора на едно място и ограничени възможности за изолация, нещо като миниатюрен модел за проследяване на разпространението на конкретен вирус в среда, наподобяваща съвременния град. Ако си спомните, в началото на COVID-19 - през февруари 2020 година, ситуацията беше същата. Бяха се появили първите случаи в Китай и имаше круизен кораб със заболели, които бяха от други части на света. Корабът обикаляше без някой да иска да го приеме. Накрая акостира в Япония, в Йокохама. Като гледам как се развиват нещата, има доста прилики. Тревожи ме прекомерно целенасоченото внимание от страна на СЗО и медиите. Вече започнаха да ми се обаждат хора с въпроси какво се прави при поява на хантавирус, ежедневно по медиите някой се изказва по въпроса... Силно се надявам да няма продължение. Политическата медицина е опасна за личното и общественото здраве.

Още от първите си дни новото правителство на България се опитва да демонстрира летящ старт за решаването на натрупаните много и сериозни проблеми пред управлението на държавата. От заявките на кабинета и на отделни негови членове се открояват три непосредствени приоритета:

Новият кабинет трябва в рамките на 3–4 седмици да внесе и приеме редовен бюджет, след като страната се оказа принудена да изкара половината година с удължен миналогодишен бюджет. Това включва ревизия на публичните разходи и разкриване на реалните финансови задължения, които тежат върху бъдещия бюджет. За да облекчи задачата правителството ще се стреми да поднови и ускори усвояването на средствата от ЕС по Плана за устойчивост и развитие и да предотврати загуба на финансиране.

Справянето с „галопиращи“ инфлационни тенденции, поскъпването на живота и поскъпването на енергията е сред първите задачи, които премиерът и министрите очертаха.

Съдебната реформа (включително промени в Закона за съдебната власт и промяна в състава и функциите на Висшия съдебен съвет) остава централен приоритет, тъй като е ключова част от европейските ангажименти и очакванията на обществеността.

Темите свързани с тези три приоритета тормозят не от вчера българското общество и подхранват дискусиите, довели до резултата от изборите на 19 април. Хората са нетърпеливи да видят бързи и видими резултати. Логично е новото правителство да се заеме именно с тях. Бързи действия може да има, но видими стабилни резултати няма как да очакваме толкова скоро.

След като духът беше изпуснат от бутилката преди шест години няма как да се върнем веднага към балансиран бюджет с нулев дефицит или дори със здравословен излишък. Първото препятствие е трудността да се отрежат благини, които веднъж са дадени и да се увеличат рязко приходите без да се увеличава данъчната тежест. Ако иска да събере двата края на все по-разтварящата се ножица правителството ще трябва да реже „живо месо“. По-големият проблем пред балансирането на бюджета е този, за който почти никой не говори, а именно неблагоприятните промени в структурата на икономиката и на обществото като цяло. През последните години индустриалното производство у нас спада.

Вследствие на демографската криза намаляващата работна сила трябва да осигурява издръжката на все по-голям процент нетрудоспособно население. Огромна промяна настъпи в международните условия. Времето на евтината енергия остана трайно в историята. Геополитическото напрежение, политиките на санкции и нарушенията във веригите на доставки са фактори извън нашия контрол, които също помпат инфлацията. Древните мъдреци са казали, че не можеш да се изкъпеш два пъти в една и съща река. Затова не можем да балансираме държавните финанси като препишем бюджетите от предишното десетилетие. Просто сметката няма да излезе. Нужен е нов подход.

Борбата с инфлацията няма как да се води само с активизиране на различните контролни органи под командата на „Дондуков“ 1. Сигурно тези действия ще имат някакъв дисциплиниращ ефект по отношение на т.нар. необосновано вдигане на цените, но генезисът на поскъпването на живота не е подвластен на палката на бюрокрацията. Той се корени в съсипването на селското стопанство през годините на прехода.

едни чуждестранни вериги, които са дошли у нас да печелят, продават на българите хранителни продукти, произведени в близки и далечни страни от производители, които също искат да печелят. От чужбина пристигат половината от доматите, голяма част от краставиците, пипера, картофите,плодовете. Половината от свинското и говеждото месо в българските магазини също е от внос. При млечните продукти съотношението изглежда по-добро, но за сметка на рекордния внос на сухи млека, който оказва силен натиск върху родните животновъди. Така българското сирене, което си купуваме, често е българско по етикет, но не и по съдържание. Няма как при това положение да очакваме цените на хранителните продукти в магазините да не скачат до небесата.

но това важи за формалната страна на въпроса. В рамките на първата управленска година могат да се гласуват необходимите законови промени и да се извършат кадровите назначения. Истинските резултати от тях ще станат видими по-късно, а за устойчива промяна ще можем да говорим след още повече време. В националното експертно проучване „Десетте най-важни риска пред развитието на България за следващите 10 години“, което направихме през миналата година заедно с УНСС, увеличаването на недоверието във върховенството на закона беше откроено като риск номер едно за следващото десетилетие. Такава дълбока обществена нагласа изисква продължителни системни усилия за да бъде променена.

Очевидно правителството на Румен Радев скоро няма да може да се похвали с крайна победа по тези три приоритета независимо от енергията, която ще хвърли за тяхното решаване. Казано по военному, работата няма да се размине с една триумфална битка, а ще опре до продължителна кампания и дори до позиционна война в някои моменти. Оттук произтича рискът правителството да потъне в тресавището на баналността и посредствеността в очите на нетърпеливите избиратели.

За да излезе от тази клопка, която животът му поставя, Радев трябва да ни „продаде“ проект, който да запази своя блясък в продължение на години. Такъв проект е ни повече, ни по-малко нова визия за дългосрочно развитие на страната.

Българското общество има много недостатъци и конкретни проблеми за решаване, но всички те имат една пресечна точка. Ние нямаме консенсус по пътя ни напред като общество към една достатъчно голяма и достойна за следване цел за дълъг период от време. Не сме доволни от дисекцията на обществото, което получихме в резултат на дългия преход, но и не формулираме цел, идеал, мечта или както искате го наречете, къде искаме да отидем.

За да реши дори най-непосредствените задачи, пред които е изправено, правителството на Румен Радев трябва да ни поведе по път, който е свързан с „пот и сълзи“. Без високо вдигане на летвата рискът управляващите да започнат да губят енергията си, а управляваните – търпението си, ще става все по-голям.

В своята предизборна програма „Прогресивна България“ си постави за цел в икономическата област да:

* засили растежа на икономиката чрез иновации, инвестиции и по-добра инфраструктура;

* поддържа стабилен бюджет и устойчиви публични финанси;

* подобри бизнес климата;

* насърчи ключови сектори като туризъм, енергетика и селско стопанство;

* намали бедността и подобри социалните условия.

Тези цели, както и останалите приоритети, между които изпъкваше демонтажът на олигархичния модел, бяха развити подробно на много страници в програмата. Тяхното постигане би трябвало да доведе до промяна на системата, така че държавата да работи за гражданите, а не за тесни икономически и политически интереси.

В нормална политико-икономическа обстановка изпълнението на такава програма би трябвало да означава успешен управленски мандат и шанс за продължаване след редовните избори след четири години. Комбинацията от дълбоки кризи в различните области на обществения живот обаче в никакъв случай не може да се нарече нормална. Тя изисква едно свръхусилие от „Прогресивна България“, което да бъде подкрепено от гражданите.

В моята книга „2050 година е фатално близо. Ще я има ли България и след това?“, публикувана в края на 2020 г., бях написал, че е необходимо и възможно най-късно до средата на века България да достигне и надмине средното европейско равнище по основните икономически и социални показатели. Тогава тази перспектива изглеждаше доста смела, а от днешна гледна точка даже може да се нарече скромна. Според прогнози и анализи, базирани на данни на Международния валутен фонд, България има потенциал значително да доближи средните европейски доходи в рамките на следващото десетилетие. Дали ще ги доближим или ще ги изравним зависи до голяма степен от нас.

Изкачването ни до средата на европейската класация не е самоцел. То е пряко свързано с успешното противопоставяне на най-голямата опасност, която застрашава бъдещето и самото съществуване на българската нация. Въпреки някои плахи положителни сигнали ние още не сме преодолели тенденцията тежката демографска криза у нас да прерасне в демографска катастрофа.

Всичко това налага четиригодишната управленска програма да бъде част от дългосрочна визия за развитието на страната с хоризонт поне 10-15 години. Такава визия трябва да включва редица приоритети. Ето само някои от тях:

Стратегия за развитие на индустриалното производство, което да бъде конкурентоспособно на вътрешния и на международните пазари.

Осигуряване на условия за бум на инвестициите в най-съвременните технологии с висока добавена стойност.

Гарантиране на енергийната независимост на страната на конкурентни цени.

Стратегия за продоволствена сигурност, стъпваща на развитие на селското стопанство с цел минимум – изхранване на българското население и цел максимум – използване на всички дадености на българската природа за успешен износ на хранителни продукти навън.

Коренна промяна в образованието, която да осигури от една страна максимално добра реализация на младите хора на пазара на труда и да отговори на нуждите от кадри на съвременния бизнес, а от друга страна да наблегне на патриотичното възпитание като средство за запазване на националната идентичност.

Дълбока реформа в здравеопазването, която да изтрие етикета на българската нация като най-болната и с най-ниска продължителност на живота в Европа.

Крайният резултат трябва да се измерва с връщане и дори надминаване на добрите позиции, които България имаше в класацията на ООН според Индекса за човешко развитие.

Нищо от гореизброеното не може да стане за една година. Повечето от тези цели далеч надхвърлят времето на един четиригодишен мандат. За да се случат обаче работата по тях трябва да започне и моментът е точно сега. По средата на мандата вече ще бъде късно. Тогава властта вече ще бъде достатъчно изхабена, а гражданите достатъчно изморени за да сключат нов обществен договор.

Владимир Путин предложи на Армения "интелигентен развод": той постави страната пред избор между Евразийския икономически съюз и ЕС. Какво означава това за Ереван? Каква би била цената на "откъсването" от Русия?

Предложението на Владимир Путин за "интелигентен развод" с Армения прозвуча като ултиматум, поставяйки ръководството на страната пред труден избор: дали да запази членството си в Евразийския икономически съюз, или окончателно да се насочи към ЕС.

Мнозина в Армения възприеха думите на Путин като засилване на натиска спрямо Ереван и като явен признак за това, че времената на кулоарната дипломация и на негласните компромиси са отминали.

Край на нюансите и сянката на Украйна

Макар Армения да продължава да участва във всички интеграционни обединения под егидата на Москва, тя вече отдавна се дистанцира от Русия. Ереван е поел курс на сближаване с Брюксел и заяви открито, че възнамерява да се присъедини към ЕС, вписвайки това и в законодателството. В Ереван наричат този процес "диверсификация", докато за Москва това е геополитически обрат.

Катализатор на рязкото ожесточаване на кремълската реторика станаха две безпрецедентни за региона дипломатически събития: проведената в Ереван в началото на май среща на Европейската политическа общност (ЕПС) и срещата на върха ЕС - Армения. Москва бе особено раздразнена от това, че на форума на ЕПС присъства и украинският президент Володимир Зеленски.

Реакцията на руския президент Владимир Путин не закъсня - той предложи на Ереван да проведе референдум за встъпването в ЕС. И в случай на избор на европейския вектор - "интелигентен и взаимноизгоден развод", което бе съпроводено от следния недвусмислен намек: "Виждаме какво става сега в Украйна. Но как започна всичко? С опита на Украйна да влезе в ЕС".

Да припомним, че месец по-рано на среща с арменския премиер Никол Пашинян руският президент заяви, че паралелното членство на Армения в Евразийския икономически съюз (ЕАС) и в ЕС е несъвместимо. Премиерът отвърна, че бъдещото участие и в двата блока ще е невъзможно, но за момента съвместимост има. А когато настъпи времето за окончателния избор, решението ще бъде взето от арменския народ.

"Междудържавните отношения не са брак"

В Ереван реагираха сдържано на предложението на Москва за "интелигентен развод", опитвайки се да намалят напрежението. Премиерът Пашинян каза, че за властите въпросът за избора между ЕИС и ЕС не е на дневен ред. Той отхвърли метафората с "развода", като подчерта, че в междудържавните отношения Армения се ръководи от междудържавната логика и остава пълноценна членка на ЕИС.

Същевременно Пашинян призна наличието на "дискомфорти" в отношенията с Русия, наричайки ги част от "неизбежната трансформация". В предизборната програма на управляващата партия "Граждански договор" преди парламентарните избори на седми юни е записано, че Ереван и в бъдеще възнамерява да развива "взаимноизгодно и конструктивно сътрудничество" с Москва.

Лидерът на опозиционния блок "Армения" Роберт Кочарян, който има репутацията на човек с отдавнашни приятелски връзки с Владимир Путин, нарече политиката на арменските власти опасна и отбеляза, че заиграването с ЕС може да доведе дотам, че Русия "да загуби търпение". Той напомни, че социално-икономическото благополучие на огромен брой от гражданите зависи критично от връзките с Русия.

Ще издържи ли Армения на разрив с Русия?

Въпреки прозападната реторика на екипа на Пашинян, числата сочат, че от 2018 година насам икономическата зависимост на Армения от Русия не само не е намаляла, а се е увеличила неколкократно. Стокообменът и особено износът към Русия е нараснал в пъти, докато доставките за пазарите на ЕС са намалели с пет процента. Оценката на експертите е, че загубата на руския пазар ще е "тежък шок" за страната.

Освен това в момента Армения практически зависи тотално от руския газ. Единствената му алтернатива е иранският тръбопровод, който също е собственост на руския "Газпром". Но доставяните по него количества покриват само 15-17 процента от потреблението.

Преувеличени ли са твърденията за разрушителните последствия?

Арменският икономист Айк Геворгян привежда математически аргументи, за да опровергае твърденията за разрушителните последствия от раздялата между Армения и Русия. "Делът на Русия във външната търговия на Армения е 35 процента, а останалите 65 процента се падат на други страни, включително ЕС. Следователно негативният ефект от излизането от ЕИС може да засегне само тази една трета." Експертът подчертава също така, че голяма част от тези 35 процента е реекспорт, който не влияе на БВП.

Що се отнася до пласмента на селскостопанската продукция, Геворгян отбелязва, че секторът се модернизира и износът може да се преориентира към Европа и други страни, каквато тенденция вече съществува. Експертът казва пред ДВ, че покрай членството в ЕИС на Армения ѝ се налага да купува от Русия някои стоки твърде скъпо - като захарта, докато извън икономическия блок това би било възможно на много по-ниски цени.

В коментар за газовата зависимост Геворгян изразява съмнения, че Москва рязко би повишила цените, тъй като вътрешното разпределение се извършва от самата руска компания "Газпром Армения". "Присъствието на "Газпром" в Армения е доста важен детайл за самата Русия и едва ли решението за удвояване или утрояване на цената ще бъде взето лесно. Ако цената скочи с няколко процента, Армения вече ще трябва да преразгледа самите си отношения с "Газпром", казва той.

Затова и експертът смята, че катастрофалните сценарии са силно преувеличени, а и Ереван разполага с потенциални алтернативни решения - съседните страни Иран и Азербайджан, които също произвеждат газ.

В разгара на корупционния скандал, който предизвика политическо земетресение в Украйна, беше задържан бившият шеф на кабинета на президента Зеленски. Какво означава това за самия президент?

На 11 май Националното антикорупционно бюро и Специализираната антикорупционна прокуратура повдигнаха обвинения срещу бившия ръководител на кабинета на украинския президент Андрий Ермак. Той е обвинен в пране на пари в рамките на организирана група, за което се предвижда наказание лишаване от свобода между 8 и 12 години. Според Антикорупционната служба групата, в която е участвал Ермак, е изпрала 460 милиона гривни (около девет милиона евро) покрай луксозен строителен проект близо до Киев. Обвинения по случая са повдигнати и на още шестима души.

„Става дума за особено тежко престъпление. В момента събираме доказателства", заяви ръководителят на Антикорупционната прокуратура Олександър Клименко. Междувременно Висшият антикорупционен съд на Украйна арестува Ермак за срок от два месеца. Определена му е гаранция от 140 милиона гривни (2,72 милиона евро). Ермак не е задържан незабавно - той разполага с пет дни да събере сумата или да обжалва решението.

В какво обвиняват Ермак?

Разследванията сочат, че всичко е започнало с основаването през 2018 г. на фирмата BLOOM Development от един от обвиняемите. През лятото на 2019 година компанията придобива над четири хектара земя близо до Киев и през 2021 година започва да строи там луксозен жилищен комплекс, наречен „Династия". Следователите смятат, че строителният обект е бил използван за изпирането на незаконни пари в големи мащаби. Смята се още, че престъпната група е събирала парите от различни източници, включително по корупционни схеми в държавния концерн „Енергоатом".

Начело на групата е бил човек с прякора „Карлсон" - бизнесменът Тимур Миндич, смятан за съмишленик и довереник на президента Володимир Зеленски. Миндич е и съсобственик на фирмата за телевизионни продукции „Квартал-95", сред чиито основатели е и Зеленски.

И Андрий Ермак изглежда е членувал в тази група. Във връзка с актуалния процес Антикорупционната служба е обискирала през ноември 2025 година и неговия офис, и частното му жилище. Макар по това време към него още да не са отправени подозрения, той напусна поста си в президентството, който заемаше от 2020 година.

Андрий Ермак отрече да притежава къща в комплекса „Династия" и определи подозренията като „неоснователни". „В последните месеци наказателните органи очевидно са били поставени под натиск да започнат разследвания срещу мен", написа Ермак в Телеграм. Същевременно той обяви, че ще остане в Украйна и ще бъде налице за разследванията.

Дали случаят с Ермак ще навреди на Зеленски?

Ермак поддържаше близки отношения с украинския президент и журналистите вече излязоха с предположението, че една от къщите в комплекса чрез подставени лица може да е собственост и на самия Зеленски - предположение, което бе отхвърлено от антикорупционните органи. „Президентът на Украйна Володимир Зеленски не е обект на нашите разследвания", изтъкна шефът на Антикорупционната служба Семен Кривонос.

Наблюдателите обаче допускат, че въпреки това случаят може да увреди имиджа на Зеленски. Украинският политолог Петро Олешчук смята, че процесът може да има по-малко непосредствени последствия, но може сериозно да обремени сегашното държавно ръководство. За „Аферата Миндич" ще се говори постоянно и тя няма да изчезне просто така. Този аспект ще се свързва с работата на президента", каза Олешчук пред ДВ.

Според него както вътрешнополитическите противници на Зеленски, така и външни лица може да са заинтересовани от раздухването на този скандал. Освен това Олешчук не изключва вероятността аферата да бъде използвана за засилване на натиска над украинското ръководство, за да се търси край на войната в Украйна при неблагоприятни за Киев условия.

Украинският политолог Володимир Фесенко също вижда рискове за Зеленски - но по-скоро в бъдеще, макар и сега да е възможен спад в одобрението към президента. „Докато е президент на Украйна, Зеленски има имунитет - затова не може да бъде обект на разследвания, за разлика от Ермак", казва Фесенко пред ДВ. Той е на мнението, че най-голяма заплаха за Зеленски ще има когато войната приключи и започне предизборната кампания. „Тогава компрометиращият материал във връзка с този случай и „Аферата Миндич" като цяло ще могат да бъдат използвани", посочва Фесенко.

Зеленски засега не е коментирал случая. Неговият медиен съветник Дмитро Литвин заяви пред журналисти, че „процесът още е в ход и е рано за оценки".

Формулировката "северномакедонски партньори" изглежда като първи сигнал, че София сменя досегашното предпазливо мълчание и няма да избягва чувствителните теми. Емилия Милчева за тихия скандал между София и Скопие.

Външният министър Велислава Петрова-Чамова едва ли е допуснала неволен дипломатически гаф, наричайки представители на Скопие „северномакедонски партньори“. Формулировката по-скоро изглежда като първи, засега премерен сигнал, че София сменя досегашното предпазливо мълчание и не възнамерява да избягва чувствителните теми.

Тихият скандал дойде на третия ден след като Чамова се закле като министър на външните работи. След среща в кулоарите в Брюксел с колегата ѝ от Северна Македония Тимчо Муцунски, от българска страна съобщиха, че е потвърдила позицията на София, че “приемането на конституционни промени остава ключово условие за напредъка на Република Северна Македония (РСМ)” по пътя към членство в ЕС.

От македонска страна обаче реагираха остро на израза “северномакедонски партньори”. Муцунски реагира, че “македонците са македонци” и “това не е въпрос на политика, а на елементарно уважение към идентичността и достойнството на един народ”. Извикан беше и българският посланик в Скопие Желязко Радуков, за да му бъде отправен устен демарш заради използваното “неподходящо и неправилно” определение.

Съгласно Преспанския договор от 2018 г. името на държавата е Република Северна Македония (РСМ), но “македонски” се употребява за културната и етническата идентичност, езика, историята, културата, наследството, територията и други атрибути. Външната министърка в правителството на Румен Радев обаче не е неопитна, за да употреби термин, който засяга чувствителната за Скопие тема за идентичността. Посланието зад изреченото от Чамова е, че определението за държавата има значение и не е само географски етикет.

"Тя знае какво прави"

Макар и микробиолог по образование, Велислава Петрова-Чамова има опит във МВнР, тъй като e била зам.-министър на външните работи в три правителства. В коалиционния кабинет на “Продължаваме промяната” през 2022 г. тя беше от квотата на “Има такъв народ”, а в назначените от президента служебни правителства на Гълъб Донев е отговаряла за Северна Македония, Шенген и присъединяването към ОИСР.

Трамплин за политическата кариера на Чамова обаче е клуб “Милениум” – организация, създадена от някогашните “царски юпита”, министри на Симеон Сакскобургготски. Един от тях - бившият вицепремиер Николай Василев, каза, че била “негово откритие”. Друг член на клуба, пробил в политиката, е Цветелина Пенкова, евродепутат от БСП/ПЕС.

Именно кабинетът “Петков”, в който Чамова е заместник-министър, внесе през 2022 г. т.нар. “френско предложение”, прието от 47-то Народно събрание. Два месеца преди това лидерът на ИТН Слави Трифонов обвини премиера Кирил Петков, че опитва да вдигне българското вето върху преговорите на Скопие за членство в ЕС “без никакви условия”. По-късно той оттегли и подкрепата си за правителството и то падна.

Предложението, наречено “френско” заради усилията на президента Еманюел Макрон и френското председателство на Съвета на ЕС, предвижда Северна Македония да промени конституцията си, за да впише българите като държавотворен народ преди отварянето на реалните преговори по глави за членство.

Има и редица други условия, за чието изпълнение следи ЕС, а възприетата формулировка за езика е следната: “... на официалните езици на двете страни – български език, съгласно Конституцията на Република България, и македонски език, съгласно Конституцията на Република Македония”. София не признава македонския език като самостоятелен и го смята за вторично кодифицирана норма на българския книжовен език.

Четири години след френското председателство и след като България вдигна ветото, РСМ не е вписала българите в преамбюла на конституцията си. Ден преди кабинетът на Румен Радев да се закълне, македонското правителство за пореден път обяви, че не е готово да предприеме конституционни промени.

В един много особен момент

Терминологичната “волност” на външната министърка идва и в контекста на новия доклад на евродепутата Томас Вайц (Зелените) за напредъка на РСМ за членство в ЕС. Първият, изготвен през 2025 г., предизвика сериозни дебати и беше приет накрая с поправките, поискани от България – без “македонски език” и “македонска идентичност”. Напрежение създава и тазгодишният доклад. Вайц остава твърд по въпроса за вписването на българите в Конституцията, което според него не подлежи на преговори.

Спорове обаче предизвика предложението му Европейският парламент да поиска правно разяснение за статута на втория протокол между България и Северна Македония - ключова част от договореностите по “френското предложение”.

Именно това провокира реакция на български евродепутати от различни политически групи, които предупредиха, че не трябва да се допуска преразглеждане на вече договорената рамка за членството на РСМ в ЕС. Докладът още не е окончателно приет, процедурата е на етап обсъждане на изменения в Комисията по външни работи на Европейския парламент (ЕП).

В българската политика твърдият тон към Скопие отдавна носи повече вътрешнополитически дивиденти, отколкото рискове, а Румен Радев го е демонстрирал и като президент. Първите сигнали от правителството му подсказват, че тази политика ще продължи.

*** Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Първо – лошо позиционирана песен! Къде е обратът, в който главният герой осъзнава своята полова преходност? Къде е момичето, което като малко е изнасилено от баща си? Къде е чичкото педофил, който ненатрапливо лекува душите на юношите? Къде е невероятният разказ как в едно крехко тяло живеят повече от две същества? Ние живеем в 21. век, бе! Това е Европа!

Лошо заглавие! Лошо! Лошо! Лошо! Не-до-мис-ле-но! Можехме тази клета песен поне „Славаукраянга“ да я кръстим. Или „Умрипунинянга“. Някак по-интернационално и в тренда щеше да бъде. Дори скучното „Бананга-ранга“ или нежното „Лапай-бананга“ щеше да е по-подходящо. Сега с това име си бийте произведението в главата и се чудете защо никой не ви разбра посланията.

За музиката! Добре де, не се ли научихте? Защо се опитвате да пеете, като досега никой не е спечелил с пеене? Преди няколко години една само с кукуригане го докара до приза.

Аутфитът е щета! Изпълнителката веднага да си пусне брада! Няма значение какво мисли. Днес, тук и сега на нейната брада виси щастието на цял един народ. Хайде малко по-жертвоготовно! Феновете ще разберат и ще простят.

Задължително дрехите да се заменят с ямурлук или поне контошче, направено от кожите на претърпели домашно насилие норки. Дрехата да бъде придружена със сертификат за доброволно отдаване на кожите в името на един по-добър, устойчив и въглеродно неутрален свят. Но предвид, че норката не е наше национално животно и следователно кожите ще се наложи да са от лъвове – а тъй като лъвове в България липсват, освен в зоологическите градини, където се водят на отчет – ще трябва да се прибегне до кожи на порове, които се самоопределят като лъвове. Аз ли да ви уча?

Как пък в хореографията не вкараха един със СОП? Ей така, да се мандахерца по сцената, за да създава усещането за толерантност.

И накрая – нито един призив за отварянето на Ормузкия проток, който не е в Европа, но пък то кой ли неизвъневропейски субект не се набърка в този конкурс.

Ако не поработите по горните точки, гарантирам, че няма да влезете дори в десетката. Ако не вярвате, ще си говорим след няколко дни.

Катастрофалните резултати на лейбъристите на местните избори във Великобритания вкараха партията в психодрама около бъдещето на премиера Киър Стармър. А от това печели само една партия - тази на Найджъл Фараж.

След катастрофалните резултати от местните избори във Великобритания гласовете, които призовават премиера Киър Стармър да подаде оставка, стават все повече и все по-силни.

Британският министър-председател и лидер на Лейбъристката партия обаче е категоричен, че няма намерение да се отказва от поста си. Остава впечатлението, че партията му е изключително разединена, пише по повода АРД. Затова изглежда, че актуалният въпрос колко още Стармър да остане премиер.

Близо 90 депутати от Лейбъристката партия искат Стармър да се оттегли. Партията обаче има друг голям проблем - няма ясна идея кой може да го наследи. Този проблем не е само вътрешнопартиен, а засяга и лидерството на правителството, за което също няма кандидати, които да сменят Стармър. Наблюдатели са възмутени от това, че лейбъристите - някога една от най-силните партии в Обединеното кралство, изглеждат изключително объркани. "Лейбъристката партия изглежда полудяла, затъвайки в тази психодрама за лидерството си", коментира биографът на Стармър Том Болдуин. Премиерът се опитва да бъде твърд и продължава да твърди, че ще остане на премиерския пост, за да спаси страната от хаос. Несъгласието на министрите му обаче вече доведе и до оставки.

Лейбъристката партия е в паника и безпътица

Въпреки че няма ясен кандидат за лидерството на партията, а и потенциално на държавата, някои лейбъристи, които се смятат за най-вероятните наследници на Стармър, се опитват да му оказват натиск. "Той обаче упорито остава на поста си. Единственият начин да накараш британски премиер да подаде оставка е на практика да му се развикаш да се маха. Точно това правят някои депутати от Лейбъристката партия. Всъщност толкова много от тях го правят, че хаосът е налице", пише политическият коментатор Стив Ричардс в британското издание "Индипендънт".

Според журналиста в партията вече се усеща паника в редиците на партията - лейбъристите си задават въпроса дали британците няма да гласуват по същия начин и на следващите парламентарни избори. Това би ги изтласкало решително от лидерските позиции.

Ако ще се търси потенциален нов лидер на Лейбъристката партия, трябва да се има предвид една сериозна дилема, в която партията се оказа в последните години, казва политологът Роб Форд пред АРД. Лейбъристите се опитват да се позиционират в центъра - едновременно да крадат гласове от партията на Найджъл Фараж "Реформирай Обединеното кралство” - да се харесат на онези, които гласуваха за Брекзит и са социално консервативни, но и в същото време да убедят либералите, че трябва да отстъпят за малко, за да има стабилна коалиция. Подобна комбинация създава перфектната буря пред тях.

Единствено Фараж печели

В опитите си да се хареса и на едните, и на другите лейбъристите изглежда успяха да се отдалечат от всички, пише АРД. Според социологическите проучвания е по-вероятно партията на Стармър да си спечели обратно гласовете, които се преляха към прогресивните Зелени, отколкото да се хареса на потенциалните избиратели на Фараж. Но дори и това да стане, не е ясно дали ще успее да се пребори с десните популисти.

"Реформирай Обединеното кралство" единствено печели от хаоса, който в момента се е възцарил в Лейбъристката партия, смята Стив Ричардс. Според журналиста партията на Фараж се представя за аутсайдер във времена, в които очевидно демократичната власт бързо покварва онези, които я получат - не само във Великобритания, но и в целия свят. "Найджъл Фараж никога не е управлявал и въпреки че имаше огромно влияние върху британската политика, винаги е бил извън властта. Затова все още може да се представя за лидер, който е против елита", обобщава Ричардс.

Британските социалдемократи в лицето на Лейбъристката партия само отблъскват избирателите с публичните си скандали, пише АРД. Остава въпросът дали Стармър наистина трябва да се оттегли и да стане четвъртият британски премиер за последните четири години, който е бил принуден да подаде оставка. Това би означавало, че лейбъристите изглежда сякаш нищо не са научили от подобните брожения в редиците на Консервативната партия. И ще доведе до обратен резултат от този, който обещаха на избирателите през 2024 година - "промяна" след 14-годишното управление на консерваторите.

След дисциплинарното уволнение на директора на ОП „Гробищни паркове“ Румен Димитров от кмета Васил Терзиев, темата за състоянието на софийските гробища отново предизвика сериозен обществен и политически отзвук. В гробищните паркове действат ли от години организирани групи, свързани с нерегламентирани практики, корупция и натиск. Пред ФАКТИ говори Карлос Контрера, общински съветник от ВМРО. - Г-н Контрера, имаме дисциплинарно уволнение на директора на ОП „Гробищни паркове“ Румен Димитров от кмета Васил Терзиев? Това признание ли е за тежки проблеми в системата? - Кметът Терзиев е прав да освобождава служители на общината, за които има дори съмнение за нерегламентирани практики. В случая с ОП „Гробищни паркове“ подкрепям действията му. Терзиев е мой политически опонент, но когато действа принципно и с основание, това трябва да се подкрепя. Софийските гробища не изглеждат добре, тъмните практики на чупене на паметници не спряха, реално обещаната реформа не се случи. Дисциплинарното уволнение на директора Румен Димитров е поредно доказателство, че имаме системен и хроничен проблем с гробищните паркове в София. От ВМРО-София от години говорим за това, аз и колегата Димитър Антов получихме дела за клевета, защото публично сочехме проблемите. На гробищата действат поне две организирани престъпни групи (ОПГ!, службите ги знаят, но години наред няма разследвания и арести...

- Няколко пъти казвате, че има „мафия“ в софийските гробища и два клана, които си „парцелират“ гробищните паркове. Кой е босът на мафията? - Аз наричам мафията в гробищата симбиозата между общински служители, частни фирми и групи вандали, които работят в собствен финансово-икономически криминален интерес. По същество това е т.нар. циганска мафия, защото си има тартори, цигански барони, които контролират процесите на оперативно и средно ниво. Групите условно са две – тази от Орландовци и тази от Факултета. Има нещо като парцелиране на „бизнеса“ – разпределили са си територията. Лицата, които се занимават от най-ниско до най-високо ниво, са добре известни на МВР, имат си информация за тях, има разработки, но безчинствата по гробищата продължават с години. Това значи, че тези групи отнякъде или от някого получават институционална закрила, т.нар. чадър. Вероятно този чадър е за други криминални дейности и по тази линия золумите в гробищата минават като бонус...

- От Столична община разкриха, че има данни за „незаконосъобразно и непрозрачно разходване на публични средства“, както и за евентуални престъпления. Какво се е случвало в ОП „Гробищни паркове“? - Очаквам докладът да бъде предоставен на Общинския съвет, за да се запознаем с установените факти. Столична община много пестеливо огласи отстраняването на г-н Румен Димитров. Разбира се, задължително е да чуем и тезата на отстранения директор. Ситуацията е много странна – кметът Терзиев отстранява за злоупотреби назначение на ПП-ДБ, които от своя страна твърдят публично, че се борят с нерегламентираните практики, т.е. с корупцията. Учудва ме мълчанието на ПП, ДБ, ДСБ по темата. Тълкувам го като признак на гузно поведение, защото вероятно са знаели някои неща, но са се опитвали да ги прикрият. Очевидно Васил Терзиев не се е съгласил да си мълчи обаче. Припомням, че г-н Румен Димитров беше кандидат за кмет на ПП-ДБ и „Спаси София“ за район „Надежда“, т.е. той се е ползвал с пълно политическо доверие на ПП-ДБ и „Спаси София“. Какво и как е станало след това очаквам да разберем. При всички положения и думата на г-н Димитров трябва да бъде чута в СОС, за да не изглежда работата като лов на вещици в ППДБ.

- Още през 2024 г. предупредихте за сериозни проблеми в Централните гробища, Малашевци и Бакърена фабрика. И какво последва… - От ВМРО-София от години осветяваме, огласяваме и се борим срещу безобразията в гробищните паркове. Успяхме да въведем базови правила за каменоделските и погребални фирми в опит всичко да бъде прозрачно и проследимо. Системно подавахме сигнали за затягане на контрола. Но от 2021 г. насам тъмни и криминални интереси надделяха, сложиха се на ръководни постове хора със съмнителна компетентност и обвързани с лобита в погребално-обредната дейност. С общинския съветник Димитър Антов получавахме заплахи, дружески съвети, намеци, политически атаки по поръчка на гробищната мафия. Антов още го разкарват по съдебни дела, палиха му коли и бусове. На мен ми спретнаха дело за клевета, защото съм подал сигнал до кмета Фандъкова за нарушения. През 2024 г. по мой доклад се създаде временна комисия към общинския съвет за проверка на нарушения. Тя все още работи и събира данни. Оглавява се от представител на „Спаси София“ – адвокат Копаранов.

- Защо институциите толкова дълго са неглижирали тези сигнали? - Първо темата за гробищните паркове е тежка, неприятна, свързана е с мъката на хората, не е пиарска тема и политиците масово я избягват. Второ – има огромни икономически интереси в погребално-обредната дейност. Трето – на гробищата намира пристан целият контингент на цигански босове, които така „създават хляб“ за своите хора, контролират ги, разбира се, по време на избори ги насочват към правилната партия. МВР има достатъчно информация кой кой е. Очаквам по тази линия новото ръководство на МВР да предприеме действия, най-малкото защото това е част от битката с прословутата организирана престъпност. Оптимист съм, че министър Дермеджиев ще се заеме сериозно с противодействие на този род престъпна дейност.

- Румен Димитров беше назначен с обещанието да „изчисти“ системата, а сега е уволнен именно заради съмнения за подобни нарушения? Колко време му е нужно на човек да се „слее“ със системата? - Господин Румен Димитров го познавам доста преди да стане активист и политик от ДБ. До назначаването му за директор на ОП „Гробищни паркове“ не ми е известно да е имал каквито и да е интереси по тази тема. Още тогава ми се стори доста странен този ход, но да кажем, че това е било политическо решение и назначение на ПП-ДБ и Спаси София. Заявката тогава беше, че той е човекът, който ще сложи ред в гробищните паркове. Спомняте си, че той и кметът Терзиев тогава – края на 2023-а и началото на 2024-а, огласиха данни за ужасни неща по гробищните паркове. Неща, за които ние предупреждавахме от години, те ги потвърдиха. После какво се е случило и защо дойде разривът, предполагам ще разберем тези седмици.

- ПП-ДБ и „Спаси София“ лансираха Румен Димитров, както казвате. А сега какво следва… - Да, аз смятам, че г-н Румен Димитров беше назначен като политическо назначение, за да проведе една конкретна линия на управление, както си я представяха ПП-ДБ и „Спаси София“. Известно е, че ДСБ са носителят на тази квота, т.е. Румен Димитров е предложен или наложен за директор от хората на Иван Костов в общината. Очаквам да чуя позицията на ПП-ДБ по темата, но те някак странно мълчат. Защо? Аз смятам, че Васил Терзиев не би си позволил този ход с отстраняването, ако няма железни аргументи. Редно е ПП-ДБ да излязат и да кажат какво се е случило, защо се е случило, подкрепят ли решението на кмета Терзиев, ако го подкрепят, защо са мълчали досега. - Очаквате доклад от проверката на работата на Румен Димитров да бъде предоставен на общинските съветници. Имате ли притеснения, че част от информацията може да бъде укрита или „омекотена“ пред обществото? - Смятам, че по този болезнен и обществено значим въпрос СОС трябва да получи цялата информация. Не вярвам кметът да се опитва да укрие или омекотява нещата, защото самият Васил Терзиев сложи темата на масата, образно казано. За да тръгне в тази посока, очевидно разполага със сериозни данни и факти. Но те трябва да бъдат казани, за да няма съмнение, че е някаква политическа или вътрешно-коалиционна междуособица на ПП, ДБ, ДСБ.

- Какви конкретни мерки трябва да бъдат предприети, за да се прекъснат схемите около гробните места, обществените поръчки и нерегламентираното влияние в софийските гробищни паркове? - Кметът Терзиев и Общинският съвет трябва да се обединим около една програма за управление на гробищните паркове в София. Разбира се, право на кмета е да определи директора на общинското предприятие. Предполагам Васил Терзиев ще обяви и конкурс за длъжността. Смятам, че основната ни цел – кмет и СОС, е да приведем гробищните паркове в приличен вид, да осигурим адекватна поддръжка, адекватна охрана, видеонаблюдение. Всички сме виждали гробищните паркове в Европа – така трябва да изглеждат и софийските гробища. Подредени, чисти, спретнати, с нормални алеи, поддържани дървета и паркови елементи, сигурни. Срамота е софийските гробища да приличат на кални джунгли. Грехота е пред паметта на починалите!

Руският президент заговори за мир и предложи Шрьодер като посредник. Тактически ход ли е това? Всъщност Путин би могъл да сложи край на войната още утре. Трябва просто да спре да воюва срещу Украйна. От Дирк Емерих.

На 9 май Русия празнува победата над Хитлер и фашизма. Помня как през 1967 моят баща - тогава дипломат в Москва - заведе мен, малкото момче, на парад на Червения площад, където усетих атмосфера на голяма тържественост. Страната се гордееше с това, че е оцеляла и е успяла да победи във Великата отечествена война.

Баща ми тогава ми обясни и разликата с Германия, където Денят на освобождението от националсоциализма се празнува на 8 май. Тя се дължи на това, че Договорът за безусловната капитулация на хитлеристите е бил подписан в Берлин късно вечерта, когато в Москва вече е бил настъпил следващият ден.

Фактът, че през 1985 президентът на ФРГ Рихард фон Вайцзекер характеризира този ден като "освобождение от нехуманната система на националсоциалистическата тирания", днес е неразделна част от германското самосъзнание. Аз съм се родил само няколко години по-късно, но не зная какво ли би се случило с мен, ако го нямаше онзи 8 май 1945 година.

Русия и Германия изминаха дълъг път на помирение. Един от кулминационните моменти лично за мен се случи през 2015 година - в 70-ата годишнина от победата. Тогава край паметника на незнайния войн в Москва прозвуча германския химн - в присъствието на канцлерката Ангела Меркел. По онова време аз отразявах събитието като медиен кореспондент. През 1967 година подобен сигнал все още щеше да е напълно немислим.

Между историческата памет и войната в Украйна

Откакто започна руската агресия срещу Украйна през февруари 2022 година, 9 май стана съвсем различен ден. Владимир Путин е решил, че Русия отново води екзистенциална битка - но този път срещу НАТО и някакви си предпологаеми "нацисти в Киев". Изчезна общото разбиране за историческото значение на тези майски дни. Кремъл обвинява Германия в "неудържима милитаризация" и използва наративи като "обсадена крепост". Заместник-председателят на Съвета за безопасност на Руската федерация Дмитрий Медведев даже приписва на германския канцлер Мерц някакъв стремеж за "исторически реванш". Вече не се говори за историческата памет, а за тълкуването на войната в Украйна.

Днес германците и руснаците гледат на историята по съвършено различен начин. За Путин 9 май по стара традиция си остава ден за демонстрация на сила. Но през тази година парадът на Червения площад излъчваше сигнал за слабост. Заради опасения от възможни атаки на украински дронове не бе показана тежка военна техника, а само прелитащи изтребители, които оцветиха небето в цветовете на руския флаг.

Независимо от съгласуваното между Москва и Киев примирие, мобилният интернет в столицата на Русия остана блокиран, а мерките за безопасност бяха необичайно строги. Сред населението постепенно си пробива път съзнанието, че нещата далеч не вървят така добре, както твърди Кремъл.

Герхард Шрьодер като посредник?

А на пресконференция, състояла се вечерта на 9 май, прозвучаха и твърде необичайните думи: "Аз мисля, че нещата вървят към своя край, но все пак това е сериозен въпрос", каза руският лидер по повод войната в Украйна. Стана ясно, че ако бъде сключено дългосрочно мирно споразумение, Путин би бил готов да се срещне с украинския президент Володимир Зеленски. Той добави също така, че би желал в ролята на посредник да влезе бившият германски канцлер Герхард Шрьодер.

Дали Путин търси стратегия за излизане от войната? Дори в руските държавни медии това негово заявление се превърна във водеща новина. Само че, ако разгледаме думите на Путин в контекста на цялата пресконференция, ще видим, че скиптицизмът си остава напълно оправдан. Отговаряйки на други журналистически въпроси, Путин по никакъв начин не демонстрира готовност за компромиси. Да, той може и да иска мир, но все така само при неговите собствени условия.

Путин би могъл да прекрати войната още утре

Може ли в такъв случай Германия сега да влезе в ролята на посредник и то с участието на Герхард Шрьодер, който в последните години предизвика у много германци твърде противоречиви оценки? За подобно нещо би било необходимо и решение, съгласувано на европейско равнище. Върховният представител по външната политика и сигурност на ЕС Кая Калас вече отхвърли тази възможност.

Само Путин си знае дали сега действително се стреми към мирни преговори, след като в продължение на дълги години заблуждаваше, че има готовност за подобно нещо. Един от ключовите изводи обаче си остава непроменен: Путин би могъл да сложи край на войната още утре - трябва просто да спре да я води. 9 май 2026 нямаше много общо с първоначалното значение на тази историческа дата, но може би все пак ще остане в паметта на хората.

***

Дирк Емерих, кореспондент на германските телевизионни канали n-tv и RTL, дълги години е живял и работил в Москва и във Вашингтон. Бил е и кореспондент на n-tv в Сирия, Либия, Афганистан и други страни, обхванати от военни конфликти.

***

Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Тръмп ще посети Китай тази седмица и определено му трябват положителни новини на външнополитическия фронт. Какво могат да се договорят Пекин и Вашингтон?

Доналд Тръмп ще посети Китай този седмица, след като първата визита през април бе отменена. САЩ са най-голямата икономика в света, а Китай - втората по големина. В същото време Китай е най-големият, а САЩ - вторият по големина емитент на парникови газове.

От тази гледна точка срещата между президентите Си Дзинпин и Доналд Тръмп не бива да се проваля - в това са убедени и в Пекин, и във Вашингтон. Очакваните договорки между тях ще имат глобално измерение. В същото време двамата амбициозни държавни глави искат да представят на собственото си население, а в случая със САЩ и на избирателите, резултати, които да ги представят в добра светлина.

От какво се нуждае Тръмп

Тръмп разчита на комунистически Китай. Той знае отлично, че може да разчита на добри новини, ако Китай направи съответните обещания. Пекин не иска с евентуален провал на срещата да постави в неудобно положение своя президент, който е на власт вече 13 години. Въпреки това Тръмп трябва да поддържа запас с компромиси.

"Тръмп спешно се нуждае от положителни новини на външнополитическия фронт", казва Чу Ин, политолог от мозъчния тръст "Пангоал" в китайската столица и бивш професор в Пекинския университет за международни отношения. "Доверието към Тръмп в проучванията е на дъното преди междинните избори през ноември. Явно планът му чрез военни удари да постави бързо на колене съюзника на Китай - Иран, и да отпразнува победния си поход в Пекин, което да използва като коз в преговорите, не е сработил", добавя той.

Сега Тръмп трябва да заложи на надеждата, че ще постигне поне частично споразумение в търговската война относно наказателните мита, продължава Чу. Още преди срещата преговарящите от двете страни ще се опитат да постигнат споразумения в Сеул във вторник и сряда.

Това би било успешен старт на предизборната кампания за междинните избори за републиканеца Тръмп. На 3 ноември ще бъдат разпределени наново всичките 435 места в Камарата на представителите на САЩ, както и 33 от всичките 100 в Сената. В момента републиканците имат крехко мнозинство и в двете камари. Освен това по същото време ще се проведат избори за губернатори в 36 щати и три територии на САЩ.

Тайван като червена линия

В очите на Пекин обаче въпросът за правния статут на Тайван е червената линия, която не трябва да се преминава в дипломатическите отношения със САЩ. Пекин разглежда Тайван като отцепила се провинция на Китайската народна република (КНР), провъзгласена през 1949 г. от основателя на държавата Мао Дзедун. Демократично управляваният остров обаче все още следва конституцията на Република Китай, основана през 1911 г.

Пекин възприема Тайван като част от територията си и следва "принципа за единен Китай". В Шанхайското комюнике от 1972 г., което заедно с два други документа се счита за основа за възобновяването на дипломатическите отношения между САЩ и Китай, американското правителство просто "взема под внимание" този принцип.

Въпреки това "Законът за отношенията с Тайван", който е приет в САЩ през 1979 г., упълномощава американското правителство да "доставя на Тайван оръжия за отбрана" и да "се противопоставя на всяко използване на сила или други форми на принуда, които биха застрашили сигурността или социалната и икономическата система на населението на Тайван."

Само през втория мандат на Тръмп досега Тайван е поръчал от американски фирми оръжейни системи за рекордните 11,1 милиарда долара. На 8 май 2026 година тайванският парламент прие закон за закупуване на въоръжение. До 2033 г. островната република планира да закупи още оръжейни системи от САЩ на стойност до 25 милиарда долара.

Пекин вижда, че американският президент Тръмп разполага с голяма свобода на действие в рамките на законовата уредба. Очаква се, че затова Пекин ще използва всички възможни средства, за да накара Тръмп да направи изявление по въпроса за Тайван, което да е благоприятно за Пекин.

Войните в Иран и в Украйна

"САЩ се нуждаят от китайска подкрепа във войната в Иран", казва Питър Кю, председател и основател на Центъра за глобализация в Хонконг. Китай играе ключова роля за прекратяването и на руската агресивна война срещу Украйна. Защото след Тръмп се очаква и руският президент Владимир Путин да посети Пекин - най-късно през юни.

В двете войни Китай не е страна в конфликта и твърди, че е спазила стриктно всички международни санкции на ООН. Пекин обаче е активен и зад затворени врати той води интензивни разговори с Техеран и Москва.

Така миналата седмица иранският външен министър Абас Арагчи посети Пекин. Неговият китайски колега Уан И изрази загриженост, че войната в Иран сериозно застрашава регионалния и световния мир. В същото време Китай подкрепя Иран в мирното използване на ядрената енергия в гражданската сфера, което е право на всяка суверенна държава.

Освен това Уан изрази надежда, че "всички участници във войната в Иран ще реагират положително на очакванията на международната общност да се осигури безопасно корабоплаване през Ормуз". В интерес на експортно ориентираната китайска икономика е Иран да не блокира повече протока, посочи държавният секретар на САЩ Марко Рубио миналата седмица. "Иран не трябва да поставя мини. Не трябва да взема световната икономика за заложник", допълни той.

Все още не е ясно дали Рубио ще пътува с американския президент Тръмп до Пекин. Заради критичните си изказвания относно ситуацията с правата на човека в специалния административен район Хонконг и уйгурската провинция Синцзян той фигурира в китайския списък със забрани за влизане в страната.

Ще продължи ли търговската война?

Посланието на Тръмп към китайското ръководство е ясно: светът не трябва да купува само китайски продукти. А Китай трябва да купува и американски продукти, за да компенсира небалансираната търговия. Преди една година Тръмп наложи високи наказателни мита върху китайските продукти. Някои от тях впоследствие бяха отменени. Досега обаче преговарящите от двете страни не са успели да постигнат значимо споразумение.

Въпреки митата по данните на Американската статистическа служба за 2025 г. Китай все пак е имал търговски излишък от почти 202 милиарда долара. Това е приблизително колкото целия брутен вътрешен продукт на Унгария.

"Китай е готов да купува американски продукти", смята Питър Кю. "Но Китай иска да види и нещо в замяна, например облекчаване на забраната за износ на специални американски полупроводници за изкуствен интелект."

САЩ въведоха строги експортни ограничения за съвременни чипове за изкуствен интелект. Китай е на път да се сдобие с технологията за тяхното производство, но поради американските ограничения този процес протича много бавно.

Що се отнася до предстоящата визита на Владимир Путин в Пекин, Кю очаква да бъде обсъдено при какви условия може да бъде прекратена войната в Украйна. Смята се, че това е друго от исканията на Тръмп към Китай. А Путин вече даде сигнали в тази посока, без да навлиза в подробности.

Заради влошаващата се ситуация в Русия Путин ще бъде принуден да преустанови военните действия срещу Украйна? А през 2027 Украйна може да излезе победител във войната? ДВ обобщава оценки на военни експерти.

Войната на САЩ и Израел срещу Иран продължава да отклонява вниманието от войната на Русия срещу Украйна. Киев се опасява, че ще получи по-малко американски оръжия и се подготвя, според медийни публикации, за още три години сражения. Междувременно Москва печели от увеличаващите се цени на нефта и газа. Така изглежда част от реалността през пролетта на 2026 година.

Същевременно Украйна все по-интензивно атакува руската нефтена инфраструктура, мобилният интернет в Русия постоянно се спира, а популярността на руския президент Владимир Путин продължава да спада. Какво означава всичко това?

Ще има ли нова мобилизация в Русия?

Някои международни експерти от седмици допускат, че Путин може да нареди нова мобилизация. Украински военни, на които наскоро се позова президентът Володимир Зеленски, също не изключват тази вероятност. Но редица западни експерти и военни са по-скоро скептично настроени. Адмирал Джузепе Каво Драгоне, председател на военния комитет на НАТО, смята, че положението се доближава до патова ситуация, но не вярва, че ще има мобилизация. Според него това ще противоречи на концепцията на "специалната военна операция", както Русия определя войната си срещу Украйна.

Американската военна експертка Евелин Фаркас също не вярва, че в Русия ще бъде обявена всеобхватна мобилизация. Тя изтъква проблемите в руската икономика, които според нея ще възпрат господаря в Кремъл от подобен ход.

Украйна намалява зависимостта си от западните оръжия

Въпреки ситуацията в Персийския залив американският дипломат Курт Фолкер е на мнението, че днес Украйна е в по-силна позиция отпреди – Киев е успял значително да намали зависимостта си от западните оръжия, покрива сам "между 60 и 70 процента" от потребностите си и може да продължи борбата дори американците да прекратят доставките на оръжие.

Преди година по време на посещение в САЩ украинският президент Володимир Зеленски каза, че без американската подкрепа Украйна може да загуби войната. "Това вече не е така", изтъква Фолкер. Същевременно той забелязва, че Вашингтон не може до края на годината да гарантира на Киев доставката на важни ракети за противовъздушната система "Пейтриът" в досегашния им обем. Причината са "приоритетите" на Тръмп, т.е. войната срещу Иран.

Неотдавна украинският президент заяви, че очаква до есента да бъде поставен под растящ натиск от администрацията на Тръмп да приеме руските условия за примирие, и по-конкретно изтеглянето на украинските войски от контролираната от Киев част на Донбас. Евелин Фаркас е убедена, че Украйна ще може успешно да се противопостави на този натиск.

Експертката смята, че до лятото кризата с Иран ще бъде разрешена и Ормузкият проток ще бъде освободен, а САЩ, в съответствие със заканите на Тръмп, биха могли да се насочат към "смяната на режима" в Куба. Но дори при този сценарий тя не очаква увеличаване на натиска спрямо Киев и отбелязва, че това може допълнително да отслаби Русия, историческия съюзник на Хавана.

Истински преговори едва след междинните избори в САЩ?

Фаркас и Фолкер са убедени, че междинните избори за Конгрес в САЩ през ноември ще имат решаващо значение. След тях позициите на Тръмп и на неговата Републиканска партия могат да се окажат отслабени. Фаркас предполага, че в този случай ще се стигне до увеличаване на подкрепата на Вашингтон за Украйна, включително на финансовите помощи. А паралелно руското ръководство може да попадне под още по-голям натиск заради икономическата ситуация.

Председателят на военния комитет на НАТО адмирал Драгоне смята, че войната "трудно" може да приключи на бойното поле. Според него руската армия остава "силна" - въпреки нарастващите загуби. Но икономическото положение може да стане една от причините, която да подтикне Москва към сключването на мирно споразумение. "Не вярвам, че Русия някога ще се съгласи на мирно споразумение с Украйна, но мисля, че в даден момент би могла да приеме военно примирие. Смятам, че се приближаваме към тази точка", казва и Курт Фолкер, който е бивш пълномощник на Тръмп за Украйна.

Той казва, че преговорите за приключване на войната досега са били "фарс", но променената ситуация в Русия и загубите във войната могат да принудят Кремъл да преустанови военните действия. Според него това, което в момента е от значение, е реалността, а ситуацията в Русия се влошава значително, казва той.

Експертите имат различни виждания по въпроса кога би могъл да настъпи обрат. Фолкер не изключва вероятността това да се случи още тази година. Според него вероятността е 50 процента. Фаркас назовава 2027 година като дата, в която "Украйна би могла да победи".

Когато в изборния ден станаха ясни по-по-най-първите резултати, написах тук, че това вече беше - когато картата на България почервеня след смазващата победа на БСП “Виденов”.

Постоянно имам ирационалните опасения и рационалните предчувствия, че тази аналогия е само първата, но повдигаща запушалката на бутилката, в която се е сврял джинът на катастрофата.

Това припомня във "Фейсбук" Николай Слатински.

Някои лица в правителството и първите им прояви ме стресираха, защото познавах лично някои лица в онова правителство, така че болезнената мисъл, че този мач съм го гледал повишава моята тревожност.

Но ето, че имам трети повод за дежа вю - икономическо-финансово-социално-пазарното говорене на сегашното правителство и заявени от него намерения и мерки.

На душата ми е неспокойно, нещата могат да станат сериозни.

Приятелите ми знаят за “правилото на Слатински”:

Един път е случайност.

Два пъти е тенденция.

Три пъти е закономерност.

Четири пъти е закон.

Ще ми се властта да внимава много. Защото хиперинфлацията не е шега работа. Да не дойде след Лукановата зима и Виденовата зима и Радевата зима.

Каквото и да е, демокрацията ни постигна немалко и се опира на четири фундаментални ценности:

— С Европа в политиката и икономиката.

— С НАТО в отбраната и сигурността.

— Всяка власт е мандат не за партийни и личностни експерименти, а за подобряване на това във функционирането на държавата, което работи и за преодоляване на онова в държавата, което не работи.

— Властта не е инструмент за политически разправи и личности разчиствания на сметки.

Да, малко е идеалистично, но е вектор, указващ на посоката, в която трябва да вървим.

След Виденовата катастрофа имаше и лоши правителства, имаше и две отблъскващи корпулентни същества, имаше корупция, имаше недемократични говорения и отчасти действия. Но първите две от споменатите от мен ценности бяха неоспорими като поведение на властта, а вторите две бяха основните аргументи за оценка на слабите и лично и партийно меркантилни управления, което означаваше, че тези две ценности се подкрепят от нормалните и загрижени за бъдещето на България българи.

Искам само две послания да отправя с този текст - да предупредя сегашната власт:

— Спрете да създавате опасения за отдалечаване и отричане на първите две ценности.

— Не се поддавайте на илюзията и съблазънта да загърбите и забравите другите две ценности.

Точно така постъпи БСП “Виденов” и доведе държавата ни до катастрофа. Ужасна катастрофа.

Знаете ли какво - в Прогнозирането има понятие “слаб сигнал”.

Това е сигнал, който в началото, на много ранна фаза, е доловим само за малцина, подценяван е от мнозина, но макар само да се нарича слаб, той предвещава при игнорирането му възможна беда и дори катастрофа.

Има вече такива засега слаби сигнали за четвърто отклонение на новата власт от разума и националните интереси, от четирите по-горе споменати от мен ценности.

Нека новата власт се осъзнае и опомни. Тръгнала е в неправилната посока.

Нека знае, че бездната има свойството да привлича неудържимо. И колкото си по-близо до нея, толкова по-бързо летиш към нея.

Настройте си сетивата за слабите сигнали за сбърканата посока. Не бъдете глухи и слепи за тези слаби сигнали като БСП “Виденов”. България ще пострада тежко ако не го направите.

Не забравяйте - Четири пъти е закон.

В случая - Закон за политическата катастрофа след смазваща изборна победа.

През последните години България понесе тежки поражения върху и без това прекалено крехката си демократична култура и институции. Политиката беше сведена до маниакалните обсесии на шепа политически посредствености, превърнали партийното битие в препитание, а държавата - в арена на постоянна истерия и маниакални обсесии. Омразата, кресливият фанатизъм, тик-ток простащината и партийният примитивизъм постепенно изместиха държавническия разговор и политическия разум.

Останалите, за съжаление, се нагодиха към този ритъм и този тон. Политиката се превърна в своеобразен обществен психодиспансер, в който крясъците на фанатизма бяха издигнати в култ. Политическият език деградира до неграмотност, а публичният дебат - до поредица от емоционални импулси. Под претекст, че новите поколения „не разбирали от друго“, част от политическата класа реши да принизи самата политика до нивото на масовия импулс и първичните инстинкти на дигиталните тълпи.

Радикализация. Колкото повече, толкова по-добре. Това се превърна в бойния вик на нашето време. Какво ни разказва историята за бъдещето?

На 7 май 1794 г. Максимилиан Робеспиер излиза на трибуната на френския Конвент и произнася реч, която и днес звучи като предупреждение към всяка демокрация. Формално той говори за добродетелта, морала и новата деистична идеология, която предлага в замяна религията - за *Върховното същество“. Но зад този език прозира нещо далеч по-опасно - фанатичното убеждение, че обществото може да бъде „пречистено“ чрез политическо насилие и че свободата трябва да бъде спасена чрез страх и терор.

Само седмици по-късно Париж вече живее под ритъма на гилотината и Големия терор. Властта убива не заради престъпления, а заради подозрения, думи или „неправилно“ мислене. Революцията, започнала с обещание за свобода, попада в ръцете на фанатици и се превръща в машина за морално и политическо унищожение. Тук започва и големият урок: най-трудното изпитание за една демокрация е да бъде опазена от фанатиците, които твърдят, че действат от нейно име.

В края на XVIII век Париж е интелектуалното сърце на Европа. Кафенетата под колонадите на Пале Роял и литературните салони са социалната мрежа на епохата. Там се формира политическо мислене, там възниква модерната политическа мобилизация. Там се обсъждат Русо и Монтескьо, гражданските права, народният суверенитет и ограниченията на политическата власт.

Показателен е контрастът с настоящето. Ако кафенетата на Париж са били работилници за идеи, днешните социални мрежи приличат на вакханалия на посредствеността. Тогава разпалените диалози раждат политическа философия; днес алгоритмите произвеждат масова истерия. Вместо аргументи - крясъци и обиди. Вместо размисъл - импулсивен гняв. Вместо идеи - примитивен нарцисизъм. Простащината се превърна в публичен ритуал, а маймунджилъците - в политическа валута.

Този културен упадък има тежки политически последици. Всяка демокрация зависи от качеството на обществения разговор. Когато публичното пространство се изпълни с истерия, политиката неизбежно започва да се радикализира. Именно това се случва и във Франция след 1789 година.

Първоначалната революция има умерен и либерален характер. Нейната цел е ограничаване на абсолютната монархия, конституционен ред и граждански свободи. Сред най-ярките фигури на този ранен етап са Оноре Габриел дьо Мирабо - блестящ оратор, държавник и политически реалист - и Еманюел-Жозеф Сийес - конституционалистът, който формира фундаментите. Големият френски историк Франсоа Фюре ги нарича „артистът и мислителят на революцията“.

Мирабо разбира фундаменталната истина, че свободата не може да оцелее без стабилни представителни институции и без ефективни ограничения на властта. Сийес концептуализира тази идея и я превръща във фундамент на модерната конституционна държава.

За разлика от Робеспиер, Мирабо не е моралист нито в живота, нито в политиката. Той не говори за „политическа чистота“ и „революционна добродетел“. Низвергнат от „своите“ аристократ, затьнал в дългове и скандали, революцията го превръща в обичан от масите народен трибун, който мисли и действа държавнически. В едно негово знаменито предреволюционно есе, издадено в Англия заради цензурата, той подлага на унищожителна критика монархическия деспотизъм и се застъпва за конституционна монархия по английски модел.

Робеспиер стои на другия полюс. Ако Мирабо е архитект на разума и компромиса, Робеспиер е мрачен пророк на фанатизма. Ако единият търси свобода чрез умереност, другият търси имагинерна „добродетел“ чрез брутално насилие. Робеспиер превръща политиката от сблъсък на идеи и интереси в жестока война между „чисти“ и „нечисти“, самообявявайки се за носител и изразител „чистата“ истина. За него другомислието вече не е опонент, а „нечистота“, враг на народа, предателство.

Когато политиката се превърне в такъв квазирелигиозен фанатизъм, компромисът вече се смята за ерес. А когато една власт се обяви за носител на абсолютната истина, терорът неизбежно се превръща в инструмент на „доброто“. Така революцията ражда един от най-мрачните парадокси на модерния свят - стремежът към свобода довежда до диктатура. Революцията се изражда във варварската касапница на якобинската диктатура. Това отваря впоследствие и пътя на Наполеон, който концентрира власт и се самопровъзгласява за император. Анархията и насилието раждат деспотизъм. Разрушаването на институциите отваря пътя за авторитарната власт. Това е една от най-жестоките закономерности на историята.

Днес Европа отново се сблъсква с подобни рискове, макар и в различна форма. Социалните мрежи създадоха нов тип дигитално якобинство. Онлайн тълпите функционират като революционни трибунали. Те не търсят истина, а сочат виновници. Хора биват публично унищожавани и унижавани заради слово, мнение или неудобни позиции. Репутации падат под ударите на виртуални гилотини. Механизмът е същият като през 1793 година - морална истерия, която отказва правото на различно мнение.

А междувременно сериозният разговор изчезва. Алгоритмите възнаграждават не мъдростта, а крайността и радикализацията. Не държавническия разум на Мирабо, а кресливата самоувереност на новите робеспиеровци. Така демокрацията започва да губи най-важната си основа - културата на рационалния диалог и баланса на интереси.

Именно затова Френската революция остава толкова актуална и днес. Тя ни учи, че свободата без институции се превръща в хаос; че фанатизмът често идва под маската на „нов морал“; и че демокрацията не оцелява чрез революционна екзалтация, а чрез баланс, ограничения и политически разум.

Големият сблъсък на Френската революция всъщност е сблъсък между две философии. Мирабо и Сийес - държавниците, които разбират, че Свободата има нужда от ред и баланс, а насилието ражда само насилие. Робеспиер - фанатикът, който вярва, че „добродетелта“ оправдава терора. Европа днес все още е пространство на свобода, защото в крайна сметка избира пътя на Мирабо и Сийес, а не този на Робеспиер.

Това е урок, който звучи особено актуално в епоха, когато шумът все по-често измества мисълта, а моралната истерия - разума. Всяка цивилизация загива не само когато изгуби силата си, но и когато изгуби способността си да различава свободата от фанатизма.

България - а и никоя нормална държава! - няма нужда от нови робеспиеровци. Но има нужда от държавници като Мирабо и Сийес. Има нужда от нормализация, а не от радикализация.

Ако с поуките на историята се пренесем в днешния ден на България, то целият въпрос е дали управлението на Румен Радев, което идва със заявки за „нов морал“, ще се завърти в омагьосания кръг на фанатизма и радикализацията или ще положи основите на трайна политическа нормализация.

Ще поживеем - ще видим.

Политиката понякога ражда абсурди, но българската политическа система вече започва да ги произвежда серийно. Най-новият парадокс е свързан с депутатския имунитет – онзи уж временен щит, създаден да пази парламентаризма, а не личното спокойствие на политиците. Днес той все повече прилича не на гаранция за независимост, а на спасителна капсула за хора с висящи въпроси около себе си.

Ситуацията около Бойко Борисов и Делян Пеевски е особено показателна. Двамата не се отказаха от депутатските си места, защото автоматично губят имунитета си и прокуратурата би могла да възобнови или активира дела, които години наред стоят „на трупчета“. Те останаха в парламента, но свалянето на имунитета им сега зависи от парламентарно мнозинство. И тук идва голямата политическа ирония – това мнозинство в момента се свързва с влиянието около Румен Радев. Копчето на мнозинството срещу мълчанието на депутати! Така се получава почти сюрреалистична картина: политическите противници на президента се оказват в ситуация, в която политическото им оцеляване зависи именно от мнозинството на Радев. Ако прокуратурата реши да извади от чекмеджетата стари разследвания, всичко вече ще бъде въпрос не толкова на право, колкото на политическа аритметика.

Аритметиката е проста – за сваляне на депутатски имунитет е необходимо обикновено мнозинство в Народното събрание. А партията на Румен Радев има 131 депутата. Но политическият смисъл е далеч по-дълбок. Това означава, че съдбата на едни от най-влиятелните фигури в държавата може да бъде решавана не в съдебна зала, а в пленарна зала.

Ето как един депутатски мандат се превръща не в обществена отговорност, а в защитен механизъм. А въпросът вече не е дали има вина, или няма вина. Въпросът е кой държи копчето на мнозинството, а още по-точно – ще го използва ли.

Радев утрепа три основни български патологии по скромните ми наблюдения. Говоря за тенденция, а не за човек, както и за етап от развитието на България. Не казвам, че това ще успее, а само, че е ново стъпало.

Аз не гледам философски, класово, марксически или метафизически на българското общество.

Мисля, че основният ни проблем е психически — някакъв бъг в българското психѐ.

За това предупреди във "Фейсбук" Явор Дачков.

Можем да убием съседа с кол за силна музика и шум през нощта или за засичане с колата на кръстовище, но търпим 500 години турско робство, съветски новини на руски език по националната ни телевизия и американски военни самолети на гражданското ни летище.

Вилна зона на стеснения соцманталитет.

Българите винаги са били социалдемократи по дух, казва един гениален приятел и е прав.

Нито са социалисти, нито демократи. Нито истински комунисти, нито истински антикомунисти. Конюнктури по душа. По психѐ, както казват гърците.

Радев отстрани три български патологии.

На ненормалниците, които носталгират по Сталин, комунистическия ред и плановата икономика — твърди противници на еврото и капитализма — това е скалата от “Възраждане” надолу — меч, виличии и други маргинали.

Те са патриоти по душа и глупави по ум.

Мислят живота и политиката в черно-бяло. Смятат, че има лесни решения на сложни въпроси и искат да живеят като растения, които някой е длъжен да отглежда.

Това са комунистите по дух. Примитиви с претенции.

Другите психопати са умнокрасивите, които гледат на света като на длъжник.

Те са тържествени глупаци с претенции. За разлика от комунистите, не мислят, че светът трябва да ги отглежда, а че те са длъжни да се грижат за него.

Умнокрасивите съвсем сериозно мислят, че климатът и планетата зависят от тях. Те са луди за връзване, защото мислят, че космосът се върти около тях.

Черни дупки на егоцентричността.

Аз предпочитам комунистите с тяхната патология, защото в нея има наченки на смирение и скромност, ако и да са открити богоборци. Умнокрасивите са скрити такива, но много по-горди и опасни.

Умнокрасивите ненавиждат Христос в душата си. Комунистите го търсят в нея.

Третата патология, която Радев неутрализира, е най-баналната — тази на обикновените и банални крадци и мафиоти. Масовите българи. Държавата на Борисов и Пеевски, която е крадливото и битово, но нормално българско себеусещане. Да сме живи и здрави е най-важното…

Радев като образ е опит на българщината да си проправи път през тези патологични препятствия пред себе си. Той може да бъде част от естествената и много бавна еволюция на българите към нормалност.

Все пак ние започнахме прехода с Кашпировски, Царичината дупка, Фори Светулката, разкол в хилядагодишната ни Православна църква, баба ни Ванга, “Кой уби Лора Палмър?”, посрещане на НЛО на русенското летище, пирамиди и фараони и т.н.

Ние сме народ, който пищи от високите цени и чиито майки и бащи, вместо да ровят в кофите за боклук (любим наратив през 90-те), хвърлят по 50 хиляди евра̀ през балкона на непознати, защото са им се обадили по джиесема.

Това е тежко преодолима гламавост, която трябва да се знае, преди да се правят всякакви политически анализи.

Радев е бавна еволюция, а не революция. С две ръце съм за него, защото животът ми мина през малоумници, чисто луди и мутри.

Той не е нито едно от тези български кретении.

Говоря за него като образ, а не като личност. Той обобщава един етап от българската бавноразвиваща се история, която не може да построи магистрала от 500 километра за повече от половин век.

Чак сега България се изтръсква от патологията, която я превзе след падането на здравата комунистическа селяния през 1990-а и това е добра новина. Няма защо да не оставим на този опит за нормализация поне 100 дни.

Той няма да е уау и йее. По български е посредствен, но в него няма грам патология и това е истински скок в новата българска история.

Може би съм го казвал, но ще го кажа пак. Винаги съм бил против еврото, защото знаех, че собственият ми живот ще поскъпне двойно, а парите никога не са ми стигали, за което се радвам, защото възпитава характер.

Станах привърженик на еврото, когато с голямо закъснение разбрах, че България не може да се управлява сама и трябва да бъде закачена за нещо по-голямо. Каквото е наблизо, а не каквото е най-добро. Всички политици, които ви говорят глупости за суверенитет и прочие, са непочтени демагози, защото знаят много добре, че лъжат.

А и всички, които мислят, че Русия ще ни спаси, са точно толкова нелепи в очакванията си, колкото всички, които мислят, че Западът ще ни спаси.

Никой не може да ни спаси от усещането, че сме зле, и то във времената, в които сме най-добре.

Българското суеверие никога няма да ни позволи да го признаем, но е факт.

България е в разцвета си (сега сме наистина на три морета след Шенген, а туристи от Добрич катастрофират по “Хемус” на път за Малдивите), но никога няма да си го признае, защото на главата си носи прословутия калпак, описан от Захари Стоянов в началото на “Записките”, който запушва основната мисъл и прави труден пътя на главното чувство, както би се изразил Андрей Платонов в “Чевенгур”.

15 години „Бележник“ и 15 години държавата пише едно и също на децата в България: „Среден 3“. Не отличен. Не добър. Тройка. И то не заради липса на пари, а заради липса на воля, визия и елементарна държавническа отговорност. Докато политиците спорят за постове, институциите продължават да произвеждат бедност, тревожност и изоставяне. Това става ясно от независимия мониторинг “Бележник. Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата“, проведен за 15-и път от Национална мрежа за децата. Всяко трето дете е в риск от бедност, здравната система е недостъпна за хиляди семейства, а образованието все по-трудно компенсира социалните неравенства. И въпреки това управляващите продължават да говорят за „приоритети за децата“, „за децата – богатството на държавата“, но без да могат да покажат една последователна национална политика за децата.

Най-страшното е друго – темата за децата е удавена в дезинформация, страхове и политическа истерия. Вместо експертен разговор за реформи, обществото години наред слуша внушения и конспирации. Резултатът е ужасяващ: България още няма Национална стратегия за детето, въпреки че е законово задължена да има такава.

Една държава може да се измери по това как се грижи за най-слабите. А когато 15 години получаваш слаб успех в грижата за децата, това вече не е статистика. Това е диагноза за провал. Докато политиците говорят за демографска криза, реалността е, че държавата системно изоставя децата и семействата. Всяко трето дете в България е в риск от бедност или социално изключване. Хиляди деца нямат равен достъп до качествено образование и здравеопазване. В малките населени места липсват специалисти, психолози, логопеди и адекватна социална подкрепа. Вместо дългосрочни политики виждаме хаотични решения „на парче“, които се сменят с всяко ново правителство.

Най-страшното е, че вече започнахме да приемаме тази тройка за нещо нормално. А тя не е. Защото зад всяка оценка стоят реални деца – бедни, изоставени, тревожни, без перспектива и без усещане, че държавата е на тяхна страна. Една страна няма бъдеще, ако децата ѝ не са приоритет. А България все още се държи така, сякаш грижата за децата е досаден разход, а не най-важната инвестиция.